Серафина и изгубеното сърце
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Бум, бум, бум, продължи да блъска. — Хайде! — изръмжа. После чу как средната дъска изпука под тежестта на пръстта отгоре. — Хайде! Продължи да натиска. Бум, бум, бум. Дъската започна да се цепи. После Серафина почувства, че нещо студено пада върху голите й рамене. Би трябвало да е доволна, че планът й проработи, но я изпълни страх. Капакът се пропука! Ковчегът хлътна! Студена, лепкава, тежка пръст се посипа по нея и я притисна към дъното на ковчега. Ако не бе преметнала роклята върху главата си, устата и носът й моментално щяха да се напълнят с пръст и тя щеше да умре. Работеше на сляпо, само с ръце, сграбчваше падащата върху нея пръст с шепи и я избутваше в ъглите на ковчега, трупаше я там бързо, докато още падаше през дупката, но тя продължаваше да идва, да идва, да идва. Страховитата й тежест покриваше краката, раменете и главата й. Беше й все по-трудно да се движи. Задъхваше се през плата на роклята и отчаяно се опитваше да засмуче отнякъде въздух. Гърдите й натежаха, паникьоса се. Нямаше достатъчно въздух! Накрая, когато вече нямаше повече пространство в ковчега, където да избута пръстта, се опита да избяга. Промуши главата си през дупката, изтласка се с крака и започна да си пробива път към повърхността. Но пръстта навлизаше прекалено бързо и я притискаше 9 толкова силно, че нямаше никакъв шанс. Копаеше, но пръстта вече я задушаваше. Смазващата й тежест притисна гърдите й и Серафина нададе един последен отчаян писък. 10 3 Ронливата пръст се изсипваше около главата и раменете й, падаше върху нея по-бързо, отколкото можеше да я избута. Усещаше натиска й навсякъде около себе си, затрупваше я, пленяваше краката й, но тя продължаваше да се бори, да рита, да се гърчи и слепешком да си пробива път през мрака, отчаяно опитвайки се да си поеме дъх през плата, който покриваше лицето й. Тъканта проникваше все по-навътре в устата й под натиска на пръстта, задушаваше я, давеше я, спираше и последния приток на въздух в пулсиращите й от болка дробове. После чу бърз драскащ звук, като че ли някакво животно копаеше яростно над нея. Надяваше се, че Гидиън, кучето на Брейдън, се опитва да я спаси, но ужасяващото ниско ръмжане й подсказа, че това не е нейният приятел. Каквото и да бе създанието, ноктите на звяра ровеха в земята, раздираха я със страховита мощ. Дали някоя мечка не си търсеше вечеря? Нямаше значение. Трябваше да продължи да се катери. Трябваше да диша! Остри нокти се срещнаха с протегнатите й ръце. Серафина изписка от болка, но сграбчи здраво лапата на звяра. Хванах те! Бореше се за живота си. Силната лапа издърпа тялото й през пръстта. Ръмжащият звяр започна да тръска лапата си, за да се освободи от нея, виеше и дърпаше, но Серафина го стискаше безмилостно. Когато главата й най-после се подаде на повърхността, тя си пое алчно дъх и изпълни дробовете си с нов живот. Въздух! Имаше въздух! Отпусна хватката си върху лапата на животното и то се дръпна назад, но тя запълзя нагоре, през пръстта, докато раменете и ръцете й не се освободиха. Сърцето й се изпълни с надежда. Успя! Избяга! Но докато се протягаше и сваляше роклята от главата си, чу зловещо ръмжене и лапите се стовариха върху нея, ноктите задращиха главата й, а тя продължаваше с опитите да се измъкне. Заби диво пръсти в земята, изпълзя от гроба и застана на колене и ръце, готова да се отбранява! 11 Намираше се на осветено от луната гробище, плътно обрасло с дървета и пълзящи растения. Голям каменен ангел с лице на жена и разперени над главата криле се издигаше на пиедестал в средата на малка полянка. Серафина нямаше представа как се е озовала тук, но познаваше мястото. Това бе полянката с ангела, леговището на майка й. Но преди да осмисли случващото се наоколо, чу нещо зад гърба си и се обърна светкавично. Към нея пристъпваше черна пантера, приведена ниско в готовност за скок. Ушите й бяха прибрани назад, муцуната потръпна яростно, когато животното отвори уста и изсъска, оголвайки дългите си зъби, готово да захапе. 12 4 Серафина се втренчи в гневната пантера. Никога не бе виждала такъв поглед в животно, ярките му жълти очи бяха неописуемо диви, изпълнени с първична яростна мощ. Тя се приведе ниско към земята, готова да се защити. Когато пантерата оголи дългите си бели зъби и изръмжа отново, Серафина също оголи зъби и изсъска, яростно, предизвикваше я. Но за нейно изумление пантерата изведнъж обърна глава, после се шмугна в гората и изчезна. Изтощена, Серафина се строполи на земята. Дишаше тежко, дълбоко, щастлива, че е жива. Тази голяма котка можеше да ме убие с Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|