243
Брейдън носеше фенера, лопатата и инструментите, докато се промъкваха през тесния тухлен тунел под езерото. Сега в него нямаше вода, но
бе влажен от струйките, стичащи се от черните водорасли,
които покриваха стените.
Помисли си за онова, което пороби, продължаваше плащът.
Сегавсичко е в твоите ръце…Серафина стисна още по-здраво плаща и продължи да крачи все по-навътре и по-надълбоко в тунела, докато стигнаха до най-ниската му и тъмна част.
— Това е мястото — каза Брейдън.
— Бързо — каза Серафина.
Просто ме сложи на раменете си и цялата власт на Юрая щебъде твоя… прошепна й плащът.
Серафина не можеше да си
представи знанията и силите, които щеше да получи, но усещаше, че ръцете й треперят, докато притиска гърчещото се наметало към гърдите си. О, колко много искаше да го наметне!
— Брейдън, моля те, побързай! — извика тя.
Брейдън бързо разкопа тухлите с лопатата, после се отпусна на колене и ги извади една по една с ръце. На това място вече имаше плитка дупка, където
преди бе крил черния плащ, но Серафина каза:
— Направи я по-дълбока.
Брейдън грабна лопатата и прокопа още половин метър надолу.
Заедно ще владеем хиляди заклинания… изсъска плащът.
— По-дълбоко — каза Серафина.
Заедно никога няма да умрем…— По-дълбоко! — каза отново Серафина.
Ръцете на Брейдън започнаха да кървят, от дъбовата дръжка на лопатата му се образуваха мехури, но той не се оплака и не възрази.
Виждаше как тялото на Серафина трепери, виждаше болката, изписана на лицето й, и просто продължаваше да копае.
— Още колко? —
попита той, без да спира.
— Два метра — отвърна Серафина. — Два метра по-надолу.
Когато Брейдън най-сетне приключи с копаенето, тя скочи долу и постави черния плащ на дъното на дупката. Набута полите на плаща възможно най-дълбоко, после ги притисна с длани. Плащът изсъска и затрака като змия, която се бореше срещу нея.
244
—
Зарови го! — грубо извика Серафина на Брейдън, а гласът й прозвуча смущаващо подобно на гласа на плаща.
—
Зарови го, Брейдън, зарови го… — просъска отново тя и този път бе очевидно. Гласът на плаща излезе от гърлото й.
С широко разтворени от страх очи Брейдън припряно започна да хвърля мокрия чакъл в дупката — първо с шепи, после с лопатата.
Пръстта постепенно изпълваше гроба. Серафина притискаше
плаща и имаше чувството, че го дави. Усещаше как пръстта я затрупва и притиска от всички страни.
— Трябва да излезеш оттам, Серафина! — изкрещя Брейдън.
Сподели с приятели: