Шилпи сомая гоуда изгубената дъщеря
Изтегляне 1.99 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Jose-Silva-Philip-Miele - Metodyt Silva za kontrol na uma - 8601-b, Barbara-Wood - Prokylnata ljubov - Tom 1 Arabski noshti - 4209-b 2
| носех живот в утробата си, родих и държах детето си в ръцете си? Но никой не признаваше това, дори и Джазу. Само Кавита чувстваше болезнена празнота в сърцето заради онова, което бе изгубила. Тя забеляза гордостта в очите на Джазу, докато той държеше сина им, и се насили да се усмихне, изричайки молитва наум за това дете. Надяваше се да успее да му даде живота, който то заслужаваше. Молеше се да бъде добра майка за своя син, молеше се в сърцето й да е останала достатъчно майчина обич за него, молеше се любовта й да не е умряла заедно с дъщерите й. На другата сутрин къщата бе оживена. Майката на Кавита бе станала рано да изпържи джалеби, лепкавите сладки деликатеси, толкова важни за празника. Роднините заприиждаха като пълноводен поток и всеки търсеше Кавита и Джазу, за да им поднесе поздравленията и даровете си. Когато пристигнаха родителите на Джазу, те я дръпнаха настрани и й дадоха пакет, увит в кафява хартия и завързан с канап. — Това е нова курта-пижама — обясни майката на Джазу — за бебето, да я облече на намкаран. — Тя се усмихна толкова широко, че се виждаха дупките от извадените й кътници. Кавита разопакова пакета грижливо и извади кафява копринена дреха, бродирана със златна нишка, кремава жилетка, покрита с малки кръгли огледалца, и чифт невероятно малки остри обувки от слонова кост. Кавита погали гладкия плат. Истинска коприна с ръчна бродерия. Носията бе красива, непрактична, жест, който родителите на Джазу не можеха да си позволят лесно. Тя вдигна поглед да благодари на свекърва си и видя гордост в очите на старицата. — Толкова сме щастливи, бети — майката на Джазу притисна Кавита до големите си гърди в спонтанна прегръдка. — Нека синът ти да живее дълго и да ти донесе много щастие. Както Джазу донесе на нас. — Ханджи, сасу. Благодаря. Сега ще му облека това. — Кавита не си спомняше да е виждала такава проява на щедрост или на емоции от свекърва си. Усети как страните й пламват и се обърна със стегнати гърди. Проправи си път сред гостите, които пиеха чай и се възхищаваха на бебето. Тя не бе изпитала нищо друго, освен любов към сина си през тези седмици, когато беше сама с него. Но сега ласкателствата на другите я дразнеха, пищното тържество в негова чест изпълваше устата й с горчилка, с горчивия вкус на сурова клонка. Когато пандит пристигна за церемонията, двете дузини роднини се събраха около него в претъпканата гостна. Джазу и Кавита заеха местата си на пода до пандит, а Джазу държеше бебето в скута си. Пандит запали ритуалния огън и отправи молитви към Агни, бога на огъня, за да пречисти церемонията. Започна да напява, да призовава духовете на предците, като ги молеше да благословят и да защитават това дете. Мелодичният глас на свещеника действаше успокояващо. Кавита се взря в пламъците и се пренесе на каменните стълби на сутрешната си пуджа. Ароматът на тамян, смесен с гхи, се издигаше във въздуха и тя затвори очи. В съзнанието й пробляснаха образи — лицето на дайджи между коленете й, табелата с червени букви на вратата, дрънчащата желязна врата на сиропиталището. — Точен час и дата на раждане на бебето? — чу тя гласа на свещеника сякаш някъде отдалече. Джазу му отговори и пандит се обърна към астрологическата карта, за да състави хороскопа на момчето. Кавита усети, че се напряга още повече. Това четене щеше да определи всичко в живота на сина й — здравето му, благополучието, женитбата, а днес и името му. След малко пандит вдигна поглед към сестрата на Джазу, която седеше до него. — Избери име, което да започва с В. — Всички в стаята обърнаха поглед към нея. Тя се замисли за момент, после се усмихна и се наведе към ухото на бебето, да прошепне избраното име. — Виджай — произнесе тя с грейнало лице. Джазу се обърна към роднините и вдигна сина си така, че да го видят всички. Пандит кимна одобрително и всички нададоха възторжени възгласи и заповтаряха името помежду си. Някъде сред глъчката Кавита чу самотен глас, пронизителен детски плач. Тя погледна към сина си, който спеше. Обходи с поглед стаята, опитвайки се да разбере откъде идва плачът, но не видя други бебета. Джазу остави детето в люлка, украсена с гирлянди от ярки оранжеви невени, бели и червени хризантеми, и започна да го люлее. Другите жени в стаята се приближиха бавно към тях и ги заобиколиха. Кавита бе погълната от песента им, но дори гласовете им не можеха да заглушат пронизителния плач, който тя все още чуваше. За момент я обзе тревожната мисъл, че всичко в живота на сина й можеше да й донесе както радост, така и тъга. Тя погледна лицето на Виджай, да види дали името му подхожда. Означаваше победа. 16. ОБИДА Бомбай, Индия — 1985г. Самър Тихо почукване по вратата разбуди Самър. Тя чу Кришнан да мърмори нещо, после отварянето на вратата и нечии стъпки. С полуотворени очи видя един от домашните слуги да приближава към леглото й с поднос. Какво прави тук, преди да сме се събудили? Внезапно осъзна, че е облечена с тънка нощница, и се покри, докато чакаше Кришнан да освободи прислужника. Вместо това той се надигна в леглото, подпря се на възглавницата и взе от подноса чаша чай. — Искаш ли нещо? — попита я той. — Какво? Не. — Самър се обърна и затвори очи. Чу тракането на порцелановата чаша и лъжичката, няколко разменени реплики, стъпките на отдалечаващия се прислужник и накрая вратата се затвори. — А, чай в леглото — възкликна Кришнан. — Едно от най- големите удоволствия в индийския начин на живот. Някой път трябва да опиташ. Самър зарови лице във възглавницата. Тук няма ли нещо, което Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|