Шилпи сомая гоуда изгубената дъщеря

мисълта да остане отново в апартамента, а още повече от перспективата да прекара деня с майка му. Тя реши да излезе на разходка сама, да се махне от безумното напрежение в апартамента.
Когато излезе от сградата, мина през високите порти и се отдалечи от бдителните очи на портиера, Самър се почувства свободна.
В края на улицата се намираше гара „Чърчгейт“, а на другия ъгъл имаше магазин за сандвичи с надпис Бургери върху афиша отпред.
Мисълта за бургер след цели две седмици индийска храна й се стори съблазнителна. Тя отиде до прозорчето и поръча:
— Два хамбургера, моля, със сирене. — Искаше да изяде единия сега, а другия да запази за по-късно, като нещо, с което да се разнообрази от кърито и ориза.
— Няма шунка, мадам. Само овнешки бургер.
— Овнешки?_ Нещо като агнешко?_
— Да, много вкусно, мадам. Ще ви хареса, гарантирам.
— Добре. — Тя въздъхна. — Два овнешки бургера, моля.
Бургерът изобщо не приличаше на онези, с които бе свикнала, но
Самър трябваше да признае, че бе много вкусен. Почувства се приятно заситена и се насочи към мостчето край океана, което бе препълнено с улични търговци и пешеходци. Мъжете вървяха заедно на групи,
смееха се, дъвчеха паан и плюеха по тротоара. Тя забеляза, че мустакат мъж я зяпа, втренчен нахално в гърдите й, а после сръчка приятелите си. Самър скръсти свенливо ръце върху гърдите си, а мъжете избухнаха в смях. Отвратителни свине.
Тя вървеше и се опитваше да диша дълбоко и да гледа към водата. Но постоянно бе принудена да вдига поглед, за да не се блъска в тълпата от хора, с които се разминаваше. Очакваше мъжете да се отместят и да й сторят път, да й направят малко място в тълпата, но те не отстъпваха. Всеки път тя трябваше да си проправя път, налагаше й се да притиска тяло в другите. Пробивайки си път през група мъже,
който не се помръднаха от местата си, Самър усети как някой се притисна в задните й части и как една ръка стисна гръдта й. Тя се завъртя рязко и видя двама мъже, които се кикотеха, а единият, с почернели зъби, направи жест, сякаш я целува.
Самър усети как паниката се надига в гърлото и, докато си проправяше път през тълпата, опитвайки се да избяга. Натовареният трафик по шестте платна на „Марин Драйв“ сякаш никога не секваше

и Самър се затича на зигзаг през лентите, а клаксоните пищяха и колите я избягваха на косъм. Тя тръгна бързо към дома си по една странична уличка. След като страхът й отмина, тя се изпълни с възмущение. Тези мъже са жалки. Как може Крис да е от тук?
Тя отчаяно искаше да си поговори с него, но него още го нямаше,
когато тя се прибра. Слава богу, всички останали подремваха, а тя пъхна остатъците от хамбургера си в хладилника и се оттегли в стаята.
Напълни две кофи с вода в банята и изми всеки сантиметър от себе си,
преди да облече чиста нощница и да си легне, очаквайки Крис.
Самър се събуди от силно тропане пред вратата на спалнята им.
Погледна часовника и разбра, че са минали часове. Чу гласа на Крис сред виковете отвън, излезе в коридора, а майката на Крис профуча покрай нея, без да я погледне. Самър влезе в дневната, където завари
Крис да се кара с един от слугите. Балконът отвън бе затрупан с посуда
— тенджери, тигани, готварски прибори, съдове, чаши, — а друг слуга ги изтъркваше енергично един по един. Тя тръгна към кухнята и видя трети слуга да изсипва буркани с брашно, ориз и фасул в боклука.
Самър не можеше да повярва на очите си, когато слугата изсипа целия поднос с подправки, поне две дузини малки стоманени съдинки.
— Крис? — попита Самър. — Какво става?
Крис се обърна с изкривено от гняв лице. Без да каже и дума, той я хвана за ръката, заведе я в спалнята им и затвори вратата.
— Ти какво си мислеше?
— Какво имаш предвид? — Тя усети как пулсът й се ускорява.
— Какво, по дяволите, си мислеше, когато внесе месо в тази къща? Знаеш, че родителите ми са пълни вегетарианци. Отровила си цялата кухня.
— Аз… аз съжалявам. Не помислих…
— Майка ми едва не получи инфаркт. Искаше да изхвърли всички съдове, но аз я убедих, че можем да ги дезинфекцираме.
— Крис, не знаех. — Тя се надигна от леглото. — Ще помогна за почистването…
— Не. — Той я сграбчи за ръката. — Недей. Вече направи достатъчно. Просто остави нещата така.
— Съжалявам, не знаех. — Тя седна отново и заплака.

— Какво имаш предвид, как така не си знаела? Толкова ли си погълната от себе си, че не забелязваш къде се намираш? Казах ти, че са вегетарианци. Готвихме ли месо, когато ни дойдоха на гости?
Виждала ли си някога в тази къща да се сервира месо? — Той поклати глава.
— Трябва да се извиня на майка ти — предложи Самър и стана.
— Да — отговори Крис, — трябва.
Самър откри свекърва си в една от спалните, седнала със снахата на Крис върху легло, драпирано с многоцветна коприна. Почука учтиво на вратата.
— Хей? Може ли да вляза.
— Да, Самър — отговори равнодушно майката на Крис.
Самър приседна на ръба на леглото.
— Красиви са — отбеляза тя, прокарвайки ръка по купчината червена коприна.
— Избираме сари за сватба, на която ще ходим през уикенда,
един от колегите на доктор Тхакар.
— О! Ами аз просто исках да ви се извиня за… за кухнята. Не осъзнах… не исках да ви обидя и много съжалявам.
Майката на Крис кимна.
— Стореното — сторено. Да го забравим.
— Сигурно не съм се замислила. Бях малко разстроена. — Самър си пое дълбоко дъх. — Излязох на разходка и ми се случи нещо много неприятно. Този мъж… двама мъже, не съм сигурна — те ме докоснаха, на тротоара. — Свекърва й сбърчи чело и се вторачи в нея.
— Докоснаха ме — продължи Самър, сочейки към гърдите си, — нали разбирате, неприлично. — Тя издиша и очакваше да я разберат.
Снаха й проговори първа.
— Кришнан ти е позволил да излезеш сама?
— Да, ами, не. Не че точно ми е позволил. Той беше на крикет и аз излязох.
— Не, разбира се, че не би го направил. Кришнан знае какво да прави — продължи майка му. После се обърна към Самър. — Не е подходящо жени като теб да се разхождат сами по улиците. Не трябва да излизаш без някоя от нас, заради собствената ти безопасност.
— Жени като мен? — учуди се Самър.

— Чужденки. С разголени ръце и крака, с руса коса. Търсиш си белята. — Тя поклати силно глава и я погледна с неодобрение.
Самър се замисли за полата си до глезените и за тениската, която носеше сутринта. Не е подходящо?
— Ще… го запомня следващия път. — Тя скръсти ръце и стана.
— Съжалявам, че прекъснах разговора ви. — Тръгна бързо по коридора към спалнята си и затвори вратата след себе си. Опита се да се пребори с негодуванието си към тази страна, с чувството, че всичко тук е покварено: пристрастният процес по осиновяването,
неразбираемите правила и потискащото време, че всичко това въплъщава Индия. Очакваше да се почувства като у дома си със семейството на Кришнан, а не толкова неловко. Така ли ще се

Изтегляне 1.99 Mb.

Сподели с приятели: