Глава единадесета - Племе на благословение

рограмата на моя баща включваше пътуване до Чудесната храна на Муур. Това беше съществената част от моя ден. Разбира се, аз бях само на около осем години. Времената бяха много по-прости тогава. Аз карах моето колело около миля от къщи до училище в дните, когато времето позволяваше. Близо до училището Pleasant Valley (Привлекателна долина) имаше бакалски магазин. За мен беше удоволствие да ям в кафетерията на училището. Обядът струваше 30 цента и 4 цента за мляко. Нямаше кредитни карти, с изключение на карти за бензин. Татко беше уредил да получавам парите си за обяд от бакалина, г-н Муур. Бяха ми отпуснати 30-те цента за обяд и една дребна сума за бонбони след училище по път за вкъщи.

Приятелят ми Дейв дойде с мен един следобед и ме видя да вземам моята дажба бонбони, а също и да подписвам една разписка, без да давам никакви пари. Дейв си помисли, че това е доста лесно, така че той отиде до щанда и поиска бонбони. Г-н Муур поиска парите. Дейв учтиво каза: „Аз ще направя това, което Кери направи, и изрече буква по буква името ми“.

Г-н Муур отговори: „Аз познавам татко му, но не познавам твоя баща“. Баща ми се ползваше с добро име там, защото му имаха доверие, че ще плаща сметката навреме всеки месец.

Уау, какъв урок за едно осемгодишно момче! Аз осъзнах, че името на семейството беше наистина от полза в определени обстоятелства. Името на баща ми струваше нещо и към мен се отнасяха с уважение, което беше свързано с името на семейството ми. Беше облекчаващо да зная, че когато напиша името на баща ми, аз имах власт да искам без някакъв страх от отхвърляне.

Разбирането на нашето наследство в нашия небесен Баща е увереността, която имаме, че „ако поискаме нещо според Неговата воля, Той ни слуша“ (1 Йоан 5:14). Аз бях много благословен, понеже баща ми се ползваше с добро име. Това, да бъда благословен, беше директно свързано със семейното име. Притчи 22:1 казва: „За предпочитане е добро име отколкото голямо богатство; и благоволение е по-добро от сребро и злато“.

Името на семейството беше много важно в юдейската култура по времето, когато Исус учеше своите ученици за Божието Царство. В Писанията много пъти човек бива представен като „син на“. Например, Давид беше наречен син на Есей. Тяхната съдба се разбираше от това, кой беше баща им.

Тъй като Исус не беше заченат от земен баща, Неговото ДНК не беше от земна идентичност, въпреки че Той порасна в земно семейство. На Неговите последователи им беше трудно да разберат защо Той казваше: „Аз върша само това, което виждам Баща ми да прави“ (вижте Йоан 5:19-20).

Когато беше на около 12 години, Той остана назад и разискваше с религиозните лидери в синагогата, докато семейството му се връщаше у дома. Когато майка Му откри, че Той не беше с тях, те Го търсиха и Го намериха в Храма. Когато Го попитаха защо не е с тях, Той отговори: „Аз трябва да съм около делата на Баща Ми“ (Лука 2:29 NKJV).

Дори на тази млада възраст Исус се идентифицираше с това, кой беше Баща Му. Колкото повече Исус споменаваше за Своя Баща, толкова по-любопитни ставаха последователите Му за това, кой беше Неговият Баща. Това беше необичайно за тях, защото тяхната основа на мислене беше земна, а авторитетът на човека се крепеше на нивото на името на тяхното семейство и статус.

Исус започна да им говори за дома на Своя Баща и за многото места, които има там. Той каза:
Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида, и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие (Йоан 14:1-3).
Тома не можа да се стърпи. Той изтърси въпроса, който другите искаха да зададат, но се страхуваха.
Тома Му казва: „Господи, не знаем къде отиваш; а как може да знаем пътя?“ Исус му казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Баща Ми, освен чрез Мене“ (Йоан 14:5-6).
Въпросът на Тома може да не изглежда толкова важен за нас в западната култура, но за един юдеин той беше първостепенен. Тома искаше да каже: „Ако ще Те следваме, тогава кажи ни откъде идваш и Кой е Твоят Баща, така че да знаем къде отиваме“. В културата на Средния Изток идентичността и статутът на вашия баща определят бъдещето ви. Ако можеха да схванат Кой беше Неговият Баща, те най-накрая щяха да могат да познаят пътя и своята посока.
Филип Му казва: „Господи, покажи ни Баща Си, и това ни е достатъчно“. Исус му казва: „Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Баща Ми; как казваш ти: ‘Покажи ни Баща Си’?“ (Йоан 14:8-9)
Защо беше важно за Филип да знае Бащата? За един юдеин да знае бащата на някого говореше много за самия човек, защото това разкриваше неговата идентичност и ДНК. Юдеите разбираха силната връзка между бащата и мястото на семейството. Първите имена нямаха такава идентичност, каквато имаха бащата на някого и мястото на произхода.

Разкриването на бащата показваше идентичността на сина. Учениците искаха ясна картина относно Бащата на Исус, за да знаят какво ги очаква. Такова знание в културата на Средния Изток определяше нивото на очакване. Ако бащата на младоженеца не беше заможен човек, тогава мястото, което той щеше да приготви, можеше да бъде някъде в пустинята или в някоя област, поразена от бедност. Но ако бащата беше заможен човек, очакването за бъдещето на новата двойка беше високо.

Сега тук е мястото, където е връзката между всички вярващи. По същество, когато Исус казваше, че ще отиде да приготви място за Своята невяста, това беше форма на заветно споразумение. Да знаем откъде произхождаме духовно, е съществено, защото това говори за нашата вечна съдба. Нашето преживяване на новорождението ни присажда в нашия небесен Баща. Няма значение в какво семейство сме родени, когато се новородим, ние имаме ново ДНК от нашия Баща, Който ни е новородил. Чрез откровение ние разбираме, че нашият небесен Баща не е беден, нито пък е наскърбяващ.

Исус иска да познаваме Татко и да знаем, че Той е Баща на благословение. Идентичността на нашето ново семейство е на благословение. Тази идентичност на небесното семейство се познава чрез нейния характер на благословение. Святият Дух е Възпитателят на семейството. Това ще ни води, за да бъдем като нашия Баща. Атрибутът на нашия Баща е благославяне. Като синове и дъщери ние научаваме, че семейното ДНК е да благославяме, а не да проклинаме. Колкото по-голямо откровение имаме за нашия небесен Баща, толкова по-голяма е увереността, която имаме, когато се молим. Тези, които благославят, имат много по-лесно време в молитва от онези, които са склонни да имат негативен поглед. Техните молитви са склонни да се фокусират повече върху повтаряне на проблема пред Господ, отколкото да обявяват разрешението чрез благославяне.

Исус ни възстанови обратно към Татко чрез Своето осиновяване. Ние повече не сме слуги на един прокълнат живот, а имаме живот на пълнота и благословение. Мнозина искат ползите от това да познават Бащата, без да бъдат част от Неговото семейство. Членовете на Неговото семейство имат определена етикеция, която ги бележи като принадлежащи на Него. Благословеният живот на някого, който е бил преместен от царството на тъмнината в Божието Царство, носи резервоар на благословение, който чака да бъде освободен върху другите.

Имал съм мъже много по-големи от мен, преминали през един вид духовен Бар Мицва. Когато те преживеят Татко да ги благославя като синове, промяната, която става, е удивителна. Има една стара поговорка, която казва нещо такова: „Ти никога не си мъж, докато баща ти не каже, че си такъв“. Бар Мицва (или Бат Мицва за момичетата) в юдейската култура е празненството или упълномощаването на младите момчета, което им дава правата да преминат към възрастните. Бар Мицва дава на младежа правото да ръководи бизнес от името на семейството. Отговорността за непочитането на семейството също идва с тази привилегия. Бащата на младото момче или момиче полага ръцете си върху тях и им дава благословение. Благословението включва декларация за преуспавяне и дълъг живот. Това е бил пророчески пътепоказател за тяхната съдба.

Аз вярвам с цялото си същество, че Бог почита тези благословения върху нашите деца. Със сигурност те имат избор във всичко, което правят. Притчи ни казва да учим детето в пътя, в който трябва да ходи; дори когато остарее, то няма да се отклони от него (Притчи 22:6). Благославянето е пророческо копие, поставено в духовете им, и те няма да забравят този момент на предаване. Благославянето на бащата е пророчески акт, даден ни от Бог. То ще свърже сърцата на децата ви с вас, както нищо друго не може. Да знаят одобрението на баща си върху тях, е средство за развиването на техния живот.

Може да има такива, които имат страхове, идващи от болезнени взаимоотношения със своите бащи. Те се безпокоят, че ще повторят същото и със своите деца. Ако това сте вие, можете да бъдете свободни днес, като приемете благословение от вашия небесен Баща. Той има да декларира добри неща върху живота ви. Това ще ви даде увереност, че можете да ръководите семейния бизнес, използвайки името на вашия небесен Баща. Повече няма да е нужно да се чувствате безпомощни, измествайки старите модели, които са тормозили семейството ви поколения наред. Добре дошли в семейството на благословението.

Когато станем християни, ние влизаме в една изцяло нова парадигма за живеене. Повече не можем да продължаваме да обвиняваме нашите биологични или осиновили ни родители за нашите действия. Нашият небесен Баща ни чака да пораснем в Неговия образ и да живеем от Неговото декларирано благословение върху нас.

Има нужда от подходяща зрелост в областта на духовното надаряване. Божиите дарове са безплатни, но зрелостта е скъпа. Въпреки че са ни обещани дарове на млада възраст, ние трябва да стигнем до зрелост. Бог не ги задържа от нас; по-скоро Той чака правилното време – когато станем на подходяща възраст. Готови ли сме за отговорностите, които идват с този дар? Ние първо трябва да пораснем в Него. Накрая Татко ще освободи за нас това, което е обещал, и ще започнем да вършим семейния бизнес.

Исус не показа на Филип лично свидетелство, когато беше помолен да покаже Баща Си. Той им показа един пълноценен живот, извървян от началото до края, дори такъв до Кръста – живот, който се отличаваше. Не след дълго, като се научите да практикувате да бъдете благославящи, линията между тези, които практикуват проклинане като част от падналата природа на Адам, и тези, които благославят според възкресения втори Адам, става доста ясна.

Една част от моето семейство стоеше на страната на благославянето, а другата на страната на проклинането. Тези, които бяха на страната на благославянето, преуспяха и техните семейства живеят в мир. Не мога да кажа същото за тези, които се отдадоха на проклинане. Някои от тях умряха преждевременно, някои бяха поробени от наркотици и прекараха време в затвора. Нашето бъдеще зависи от това, от коя страна на живота стоим.
Две планини
Когато дойде време за Израел да премине Йордан и да изиска наследството си, Бог каза на Мойсей да раздели 12-те племена. Шест племена застанаха на планината Гаризин, а другите шест на планината Гевал. Племената бяха подбрани по специфичен начин - кое на коя планина да застане (вижте Второзаконие 27:11-13). Планината Гаризин щеше да бъде планината на благословението, а планината Гевал щеше да бъде планината на проклинането. Те трябваше да изредят благословенията и проклятията, преди да могат да влязат в земята. Бог искаше те да знаят как да живеят в земята и преуспяват чрез благославяне, но ако изберат проклинане, тогава земята нямаше да бъде благосклонна към тях. Едно по едно благословенията и проклятията се прочитаха на глас и събранието на Израел трябваше да се съгласява. Тук има отразяване на списъка, кое племе къде беше позиционирано.

Разходете се с тези племена през Писанието и става ясно защо Бог избра кое племе да представлява благославянето или проклинането на тези планини. Левий, племето на свещеничеството, носеше израилтяните пред Бог и представляваше Него на земята. За да бъде някой свещеник, се изискваше да бъде роден като левит. Тяхната работа беше да извършват жертвите и да правят изкупление за народа. Благословение следваше винаги когато левитите функционираха правилно в тяхното дадено им от Бог място.

Йосиф също беше на планината на благославянето. Той беше „плодоносна вейка, плодоносна вейка край извор; клончетата й се простират по стената“ (Битие 49:22).Той беше този, който стратегически беше поставен в Египет, за да избави семейството си от дългия и голям глад. Йосиф попадна в Египет като роб, но Бог го издигна там и донесе избавление от смърт за останалите 11 племена. И това са само две от шестте племена, които бяха на планината на благославянето.

Бог ще постави хора в нашия живот или ще ни позиционира, така че на правилното време и място, докато вършим правилното нещо, да дойде за избавление някой друг. Йосиф не разбра напълно как се озова в рова и в затвора в Египет – не и по-нататък във времето. Обикновено причината, да бъдем стратегически поставени някъде, е скрита в началото и се разкрива с времето.

Не само че Юда беше племе, което благославяше, то също беше победител.

Юда се превежда „хвала“. Вярно на името си, Юда беше племе, известно с почитание и хвала. Юда винаги ще хвали пред Божия трон. Не за да наложи позицията, на която беше поставен по-рано, но за да може хвалението да разоре земята в подготовка за жътвата.

Божията скиния е Неговото присъствие. Сион е градът на великия цар и Юда е сравнен с него. Това е градът, който притегля очите на света в красота и значимост.

Исус Христос направи това възможно, като ни присади чрез Своята смърт и възкресение. Някога бяхме диви клони извън двора, но сега сме присадени, за да станем част от Божия народ (вижте Римляни 11:17). Но благословенията, които Бог е изговорил върху Авраам във връзка с неговите естествени потомци, юдеите, и присадените, остават. Юдеите все още са благословение, защото Божието Слово не може да бъде отменено. Дори когато юдеите поемат различен път, Бог е поставил върху тях определени обещания и слова, които никой не може да премахне, даже и Съединените щати, или някоя друга нация. Апостол Павел доказва това напълно на няколко места в Новия Завет.

Но има и още. Племето на Левий беше изключително родът на свещеничеството. Тази роля не беше смесена с позицията на управление…не и докато Исус Христос не дойде. Господ Исус Христос не е само Цар, но също и Свещеник. На нас, като Негови последователи, ни е дадена същата чест и привилегия да бъдем царе и свещеници с Исус (вижте Откровение 1:5-6). Така че чрез племето на Юда ние навлизаме в свещеничество от нов порядък. Това откровение може да накара някого да премине от другата страна на планината и да започне да благославя.

Докато шофирах обратно от Хюстън, Тексас, аз бях зает да говоря по моя клетъчен телефон, когато един щатски полицай ме спря.

Разбирайки вече важността от благославянето, жена ми и аз започнахме да благославяме този служител, докато спирахме колата. Знаех, че не карах бързо в този момент. Полицаят дойде до моя автомобил и заяви: „Вие нямате табелка за лиценз отпред на автомобила си“.

Аз отговорих: „Да, господине. Аз взех този автомобил от Луизиана“.

„Е, в Тексас ние имаме двойно отбелязване на щата“.

Аз се извиних. „ОК, не знаех това“.

„Откъде идвате?“

„От Хюстън“.

„Какво правихте там?“

„Служих на един семинар за пастири“ - отговорих ентусиазирано.

Той ми хвърли един бърз поглед и после каза: „Е, как мина?“

Аз се усмихнах: „Много добре“. Той ме предупреди и после се върна в колата си. Жена ми и аз продължавахме да изговаряме благословения върху него, докато той си тръгваше. Няма гаранция, че благославянето на полицая ще спаси от акт, но това ще помогне на отношението ви към тези, които са на власт. В края на краищата, ние сме от Племето на Благославянето.

Да бъдем част от Племето на Благославянето, носи благоразположение. Например, член от моята църква си купи някаква земя в един добър район с намеренията да построи множество семейни жилища. Той говори с градските управници и получи предварително разрешение да започне да строи. Той изля плочите и започна да гради. Тогава научи, че общината няма да достави комуналните услуги за имота. Те все още отказваха, въпреки че той беше достатъчно напреднал, за да може да спре. След дълъг дебат за това, защо бяха дали първоначалните разрешения да се започне строежът, а после градските служби да откажат, изглеждаше, че те бяха в безизходица.

Разочарован, той решил да опита да благослови хората, които бяха отговорни. След като засял ситуацията с благословение, той решил да опита отново. Този път те действали, като че ли никой не му е отказвал. Той каза, че било странно, защото те не можели да разберат защо той отхвърлил предложението първия път. Той приписва този завой на 180% на благоразположението, което идва с благославянето.

Проправяли ли сте си път през някаква твърда земя напоследък с членове на семейството или с тези, които са на власт? Помислете как бихте искали някой да ви благослови, и после декларирайте същото благословение върху тези, с които сте в опозиция.
Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото… (Римляни 13:3).
…защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога (Римляни 13:1).
Когато апостол Павел написа това, римската окупация все още беше в контрол на еврейската нация. Понякога изглежда трудно да можете да благославяте тези, които са на власт, които са жестоки и безмилостни. Но въпросът не е в почитането и благославянето на тези, които не заслужават благославяне. То е свързано изцяло в почитане на Господ, Който е почел тяхната позиция на лидерство. Въпреки че всички власти са от Бог, не всички лидери и управници се държат благочестиво. Запомнете, благославянето не е свързано с обстоятелствата в момента. Обаче, чрез деклариране на Божиите намерения това освобождава пророческия потенциал за нещо да се промени.
Молитва
Татко, аз Ти благодаря за силата на Христос, която действа в и чрез нас.
Ние стоим в семейното име и в даденото от Христос име чрез Духа на Господ. Ние избираме да стоим на планината на благославянето. Ние стоим, за да благославяме и да говорим върху нашата нация и семейства, заявявайки на земята, че Съединените американски щати са Божия нация. Ние благославяме президента, кабинета и тези, които са в различни политически връзки. Благодарим Ти, Боже, за силата на благодатта, която действа чрез Племето на Благославянето.
Ние отказваме да живеем на планината на проклинането. Ние разбиваме всяко проклятие с благословение. Благодарим Ти, Господи, че сме били присадени, родени от духа на Христос и родени в Племето на Благославянето.