Не можеш да запазиш Бога само за себе си

Досега ние разглеждахме различните начини, чрез които получаваме и поддържаме един живот в пълнота. Но този живот не е самоцел.

Кабелът има за задача да провежда ток. Реката не задържа водата, която получава. Така животът в пълнота води до жертви, до самоотдаване, или по-точно казано, до споделяне с други Христовия живот, който ти е поверен. Ако ние не предаваме нататък нашия духовен живот, той ще се изпари или ще попие в пясъка – като манната, която се разваляше, когато израилтяните се опитваха да я съхранят. Като Мъртво море. Предаването на нашата вяра означава да даваш на един изгубен свят това, което си получил. Животът се състои главно в даване. Това е връхната точка на вярата. Иначе вярата е безплодна.

Ние вярваме в Христос, тъй като сме разбрали, че Неговата жертва е валидна и за нас. Божията благодат ни доведе до покаяние. Думата благодат на гръцки означава „добрина“, _милост“. Ние сме били спечелени за Христос чрез неописуемата добрина и милост на Бога. Любовта, с която Бог залива нашето сърце, става главната сила в живота ни. Хората около нас трябва да усетят тази любов чрез нас. Нищо друго няма да убеди света и истинността на нашето послание. Защото тази божествена любов е единственото, което дяволът не може да имитира. Божията любов се открива в Неговата саможертва. Той може да открие това чрез нас, когато и ние се жертваме за другите.

Има три начина, чрез които ние можем да се раздаваме, или по-скоро да даваме Христос на хората:

1. Ние даваме чрез нашето свидетелство

Исус каза: „Всеки, който изповяда Мен пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мен пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, който е на небесата“ (Матей 10:32–33). И още: „Духът на истината... ще свидетелства за Мен. Но и вие ще свидетелствате“ (Йоан 15:26:27).

Целият Нов Завет учи, че ние трябва да свидетелстваме на хората за Христос. В света, който разпъна Исус, ние не можем да бъдем Негови ученици, ако не застанем явно на Негова страна и не се отъждествим открито с Него. Ние сме спасени, когато се отъждествим с Исус пред Бога и когато в отговор на това и Бог ни отъждестви с Него. Но това отъждествяване не може да остане в тайна. Ако нашата вяра наистина е дело на Неговия Дух, тя не може да мълчи. Ние сме Христови свидетели в един свят, който не Го познава и не може да Го познае чрез нищо друго освен чрез нашето свидетелство.

Един свидетел може да предаде само това, което наистина знае, което наистина е видял и чул. Всичко, което ние можем да кажем на света за Исус, е, че наистина Го познаваме от личен опит. Свидетелство от втора ръка няма да убеди никого. То просто не звучи достоверно. Ние не трябва да си „съшиваме“ собственото свидетелство. Бог очаква от нас смело да кажем истината, колкото и простичък и ограничен да е бил нашият опит с Христос. Ако направим това, Той ни обещава подкрепата на Своя Дух на истината, за да подсили нашето слабо свидетелство (Йоан 15:26–27). Ако за мен вече не говорят като за Христов ученик, свидетелството на Духа е помрачено. Аз изгубвам Неговата пълнота, докато отново поправя нещата.

Господ ни нарича „светлината на света“ и „солта на земята“ (Матей 5: 13–14). Колко малко зрънца сол променят вкуса на ястието! Дори една малка свещ се вижда от голямо разстояние. Исус не каза „Вие трябва да бъдете светлината на света“, а „Вие сте светлината на света“. Повярвай Му. Гради на това. Довери се на Светия Дух, който чрез теб свидетелства неоспоримо на света.

Положително е тежко да застанем на страната на Исус в този свят. Рано или късно ще се изложим на преследване. Но Исус никога не е крил истината от нас. Той изрично набляга на това, че ние не можем да бъдем Негови ученици, ако отказваме да Го следваме, без да поемем своя кръст, т. е. отивайки към собствената си екзекуция! Но още по-тежки са болката и огорчението, когато се провалим в свидетелството си. Когато заставаме на страната на Исус в този свят, Светият Дух ни изпълва. Той свидетелства и обича чрез нас и награждава страданията ни с една небесна радост – със Своя мир. Един християнин не може да бъде щастлив, ако крие вярата си.

Истинският християнин е като едно растение, което е създадено, за да живее по високите върхове или в най-горещите пустини, което най-добре вирее в тежки и враждебни условия. Неописуемо красивата небесносиня алпийска тинтява расте само в най-високите Алпи. Тя не се среща в долината. Не можеш да я отглеждаш в градината пред къщата си. Тя трябва да устоява на зимните бури, на леда и снега, на пронизващия вятър и най-вече на височината и от това добива своя неповторим цвят. Тя се нуждае от чист и свеж въздух, който цивилизацията не може да замърси. Християнинът е създаден за един живот в пълна чистота, в святостта на непомрачената Божия светлина. По този начин Бог развива в нас Христовия характер.

Християнинът, който не е страдал, е склонен да бъде коравосърдечен към околните. Той не може да разбере страданието им. Зад суровата му външност често се крие една духовна слабост и дори повърхностност. Липсва му жилавата издръжливост и смирението на мъченика. Ако има нещо, с което ще можем един ден да се гордеем в Божието царство, то това със сигурност са белезите от страданията, които сме понесли от любов към Христос.

2. Ние даваме чрез нашите добри дела

Павел казва: „Ние сме Негово творение, създадено в Христос Исус за добри дела“ (Ефесяни 2:10). Иначе казано, Бог ни е спасил с намерението да вършим колкото можем повече добро. Павел също ни наставлява: „Братя, да не ви дотяга да вършите добро“ (2 Солунци 3:13). Той казва, че духовният християнин е приготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 2:21). Той подканва повярвалите в Христос да бъдат старателни да вършат добри дела (Тит 3:8). Това означава постоянно да вършим добро, постоянно да показваме Божията любов на ближните си. Петър обобщава живота на Господ Исус с думите: „обикаляше, като правеше добрини“. Ако нашият Учител е дал живота Си, за да върши добро, ние, Неговите ученици, би трябвало да се стремим да Му подражаваме. Освен това чрез добрите ни дела нашето свидетелство става достоверно пред света. Има хиляди възможности да вършим добро. Ние не трябва да пилеем силите, парите и времето си за чисто политически или социални задачи.

По-скоро всеки християнин би трябвало да пръска добро около себе си. Всяка църква, всеки член на Христовото тяло трябва да върши колкото може повече добро. Но всички наши добри дела трябва да са извършени в името на Господ Исус и да са свързани с нашето свидетелство. Тогава те са от значение за благовестието. Иначе би било само загуба на сили, която не води до полезен резултат. Естествено тези добри дела ни струват нещо, но точно това убеждава хората в нашата сериозност. Яков, братът на Господа, казва: „Както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва“ (Яков 2:26). Но ние трябва да правим разлика между делата, които Бог нарича „добри“, и тези, които Той нарича „мъртви“. „Добрите дела“ са зрялото и спонтанно разцъфване на живота на Духа у нас. Те са израз на нашата любов към Бога. За разлика от това „мъртвите дела“ са отвратителните опити на старата ни природа да спечели Божието благоволение или да направи впечатление на хората, за да си придаде вид на нещо ценно. „Мъртвите дела“ са горчивите плодове на стремежа на нашето „Аз“, което иска да се представи за такова, каквото не е. Те се пораждат от гордост и егоистични интереси, а не от жертвоготовна любов.

3. Ние даваме за Бога и чрез нашата работа

В този свят един човек, който не работи, изгубва целия смисъл на своя живот. Той деградира. Да бъдем духовно „безработни“ е също толкова опасно, ако ли не и по-опасно. Ти се нуждаеш от смислено духовно занимание, от определена задача. Ако нямаш такава, помоли Бога да ти даде! Има безброй възможности да работиш за Бога, но всяка работа за Него трябва да служи за евангелизирането на света. Ако имаш други намерения, ти хвърляш огромна част от времето и силите си в едно буре без дъно. Една жива църква има множество задачи, но всички те трябва да служат за евангелизирането на народите и особено на народите, които нямат дори Новия Завет. Никоя друга работа не е от такова значение. Ако църквата загуби своя поглед към евангелизацията на света, тя тръгва надолу. Христос умря за всички и Той настоява ние да уведомим всички хора за това. Това е най-малкото, което можем да направим за човечеството. Блажен е вярващият, който разбере това, и църквата, която го прави!

Както вече казах, не всички притежаваме дарбата на благовестители, но всички сме призовани да благовестваме! Бог знае колко ни е трудно да правим това сами. Затова Той иска да се заемем с тази задача заедно с колкото се може повече други вярващи. Когато Исус се възнесе на небето и остави на Елеонския хълм онези единадесет мъже – Своите апостоли – Той им даде една заповед и ги натовари с огромната отговорност да евангелизират целия свят. Понякога наричам тези единадесет мъже „футболния отбор на Христос“. Всяка църква би трябвало да има или да представлява един такъв отбор. Павел и другите апостоли виждаха изключителната стойност на един отбор, който е съставен от Христос, защото именно така те напълниха своя свят с нови църкви!

В един футболен отбор не всички са център-нападатели! Но ако всеки заема своето място, те заедно могат да постигат головете, които носят победата. Така и в църквата не всички имаме особената дарба да бъдем благовестители. Ние имаме, както казва Павел, много и различни дарби и задачи. Но всеки от нас може да допринесе с нещо ценно и чрез единодушно действие светът може и ще бъде евангелизиран. Вратарят е също толкова важен, колкото и център-нападателят, макар и никога да не вкарва голове. Ако Бог ти даде работа, която може би ти изглежда маловажна, можеш въпреки всичко да бъдеш сигурен, че ти вършиш нещо много важно за Христовото дело. Тази работа е една необходима част от общото действие на Бога. И представете си само каква награда ще има накрая – а можеш да бъдеш сигурен, че тя ще се разпредели на целия отбор!

Исус каза, че на небето има повече радост за един грешник, който се кае (Лука 15:3–7, Матей 18:12–14), отколкото за 99 християни, които – бихме могли да добавим – са „само“ добри, но не печелят души. Каквато и работа да ти даде Бог, не оставяй да ти убегне съвършената небесна радост от това да доведеш грешници при Христос и да дадеш Новия Завет в ръцете на няколко души от двата милиарда, които все още го нямат! Нека Бог умножава твоя живот!
Част IV:
Този живот не е всичко
4.1. Най-сигурната увереност: Исус ще дойде отново!
Ти си създаден, за да живееш в свободния Божий свят. Сегашният свят ще изчезне. Вселената ще престане да съществува. „Който върши Божията воля, пребъдва вовеки“ (1 Йоан 2:17). Животът на един християнин е чудесен. Той е едно предвкусване на небето. Въпреки това той е белязан от скърби и страдания. Петър стига дотам, да каже, че ние сме били призовани да страдаме (1 Петрово 2:21). Думата „свидетел“ на гръцки е „мартирос“. В много езици тази дума постепенно е добила значението на „мъченик“. Исус никога не е крил тази истина.

Вярата се запазва в страдания. Вместо да бъде унищожена, тя расте. Чрез страданията Бог образува елементите на Своето ново творение, на новия ред на нещата, който ще смени трагичната разруха на този свят. Той подготвя нещо, чиято красота ние дори не можем да си представим, което още утре ще ни накара да забравим всичките си сълзи (Римляни 8:18).

Ние, които принадлежим на Христос, сме вече част от това ново творение (2 Коринтяни 5:17). Ние вече не принадлежим на този стар свят, който е осъден на гибел. Нашият нов живот е вечен и се корени в Самия Бог. Както един градинар в началото на пролетта пресажда на открито храстите и цветята, за които цяла зима се е грижил старателно в оранжерията, така и Бог ще ни пресади в царството на Своя Син при Неговото завръщане. Ти винаги ще си останеш ти. Но вместо да растеш при сегашните сковаващи условия, ще бъдеш пренесен в тази атмосфера, в този елемент, за който си бил създаден. Ти винаги ще живееш в непосредствена близост до Бога. А тази близост е Раят.
Една дума, която е загубила значението си

Раят – една чудесна дума, която е била изопачена от вековно невежество! Средновековието (а може би и нашето религиозно възпитание) ни е завещало представата, че в рая ние просто ще се реем някъде из пространството като безтелесни души, ще седим на облачета и за вечни времена ще свирим на духовни китари.

Колкото повече се задълбочаваме в Библията, толкова повече тази безумна представа изчезва, а на нейно място идва една изумително красива картина, която нашият ум осъзнава като реалност.

Вечният живот е в същността си духовен, иначе би било невъзможно да видим Бога. Но това не значи, че той задължително е отделен от материалната вселена. Господ Исус се възнесе в славата със Своето възкръснало човешко тяло, което учениците познаха като Негово. Той носеше белезите от разпятието. Евреи 2 ни напомня, че Христос дори и сега все още е човек, иначе не би могъл да се застъпва като Първосвещеник за човешкия род пред лицето на Своя Отец. Библията казва, че Той е същият вчера, днес и във вечността (Евреи 13:8).

Христос ще се върне на земята. Четем, че Той отново ще стъпи на Елеонския хълм, откъдето напусна земята при Своето възнесение. Ние ще Го срещнем отново, но не като безтелесна душа. Ние ще възкръснем от мъртвите. По въпроса за възкресението ти препоръчвам да прочетеш чудесната 15-а глава на 1 Коринтяни – един шедьовър на божествено вдъхновение. В тази книга мога само накратко да се спра на тази тема. Необходими са ни няколко седмици, за да можем подробно да изучим тези неща.

Тук е достатъчно да кажем, че раят за нас е присъствието на Исус. Тъй като е Бог, Исус присъства навсякъде в пространството и отвъд вселената. Въпреки това всички пророци потвърждават, че Той ще се завърне точно на тази земя, на която беше разпънат (Захария 14:3–4, Деяния 1:11). Тъй като ние ще бъдем при Него, от само себе си се разбира, че през времето на Неговото управление ние ще се занимаваме със земята. Това се описва в Откровение 20, както и в множество текстове от старозаветните пророчества. Исус ще владее над тези народи (Псалм 47; 72; 96; 97; 98; Захария. 14:16, 19) и ние също ще бъдем свързани с Неговото управление, макар и не всички да сме призовани за това (2 Тимотей 2:11–13). Исус ни учи съвсем ясно за този етап от нашата опитност и набляга, както и слугата Му Павел, на факта, че сегашният ни начин на живот определя положението, което ще заемаме в идния век (Лука 19:11–27, 1 Коринтяни 3:11–15).
Ние живеем за утрешния ден

Настоящият ни живот е само едно очакване. Той е нашето „училище“, в което ние се подготвяме за духовната си „матура“. Аз си представям господството на Христос над народите като нашия „университетски курс“. Ние не само ще продължаваме да се учим в духовно отношение, но и ще можем да приложим резултатите от опита, който сега събираме.

Откровение 20 говори за едно хилядолетно господство на Христос на тази земя. Хиляда години божествен „университет“! Само си представи това! А може би ти носиш голяма отговорност, защото Христос те употребява за осъществяването на Своите стратегически цели. В края на този период ти трябва да можеш да защитиш своята „диплома“ или „докторат“, който ще те квалифицира за работата ти в новото творение! Разбираш ли? Колкото по-добре познаваш Бога, толкова повече красота можеш да създаваш.

Сам Бог ни казва, че целият космос заедно със земята ще бъде напълно обновен. Ние не знаем как. Бог пази това като Своя тайна. Но това е крайната цел, за която сме призовани. Това е нашето място. Там ще можем изцяло да се развием и да живеем този начин на живот, който Бог вече е посадил у нас. Христос ще ни се яви по-сияещ от всякога сред Своето ново творение, когато делото на ръцете Му ще има ясна форма.

Ако обаче сега губиш времето си, ако пилееш силите и средствата, които Бог днес ти предлага в Христос, ако занемаряваш настоящите си задължения, как можеш да очакваш от Бога Той да ти повери отговорност в Неговото царство? Ако не сме верни в малкото, казва Исус, кой ще ни повери неща с вечна стойност (Лука 16:10–12)? В момента Господ внимателно ни изпитва. Той търси хора, които може да постави на „ключовите позиции“ в Своето царство. Сегашният свят се управлява от дявола и неговите ангели. Но при завръщането на Христос цялата дяволска йерархия ще бъде пометена. Сред народите ще възникне една духовна празнота, която Бог иска да запълни със Своите деца, които сега стоят вярно и отговорно в Неговото служение. Очите Му са насочени към теб.

В притчата за поверените таланти Господ Исус ни учи, че някои вярващи ще получат награда, т. е. отговорност в Неговото царство, докато други ще изгубят наградата си (Лука 19:11–27, особено 15–26). Павел учи точно същото (1 Коринтяни 3:11–15). Ние се спасяваме единствено чрез вяра, но ще бъдем съдени от Божия Син за това, как и за какво сме употребили вярата, която Той ни е дал (2 Коринтяни 5:10, Откровение 2:23; 22:12).
А когато се яви Христос

„Всички ще се изменим в един миг“ (1 Коринтяни 15:51–52). И „ще бъдем грабнати... в облаци да срещнем Господа във въздуха“ (1 Солунци 4:17). В онзи миг ще Го видим лице в лице (1 Коринтяни 13:12) и ще бъдем „като Него“ (1 Йоан 3:2). Самите ние ще бъдем във вечността и ще се изправим в Неговото присъствие. Но ние ще бъдем напълно облечени в своите възкръснали тела, ще бъдем хора, във всичко подобни на Христос. В този вечен миг ще се случат поне две неща:

1. Христовото съдилище (Римляни 14:10)

В този миг на истината, когато невероятната красота и правда на Христос ще пометат всички заблуди, всеки от нас ще намери своето истинско духовно ниво и своето действително положение – своята задача в Христовия план, която отговаря на това положение. Тогава няма да има възможност да наваксаме изгубеното време. Вече няма да се намираме във времето. Наш Съдия ще е Този, който на Голгота проля кръвта си за нас! Слава на Бога! Писанието описва това преживяване като най-големия празник, който можем да си представим. Йоан казва, че е възможно да „се посрамим пред Него при Неговото пришествие“ (1 Йоан 2:28). Дали Господ ще ти каже тогава: „Влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21)?

Затова е изключително важно да се преценяваме тук и сега в светлината на Неговото слово и в очакване на този ден. Павел също казва: „Ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени“ (1 Коринтяни 11:31).

2. Сватбата на агнето (Откровение 19:6–9) следва съда на вярващите. Бог обявява пред цялата вселена единението на Христос с Неговата Църква. Затова тя се нарича и „Христова невяста“. Както Вооз придоби бедната чужденка Рут за жена (Рут 4:9–10), така и Христос ни е придобил със Своята кръв. Какъв миг ще бъде това! Никога повече нищо няма да застане между Него и нас. Ти готов ли си за този миг?