Смяна на курса животът започва!

Новият Завет учи много ясно, че Божието дете има две различни естества. Когато изучаваме Посланията на апостол Павел, усещаме затруднението, което апостолът е изпитал, опитвайки се да изрази тези неща с думи. Павел е писал, вдъхновен от Божия Дух. Той използва прости думи, които изпълва с духовен и небесен смисъл. Ние не можем да разберем цялата дълбочина на тези чудесни истини, но аз се надявам, че ще успея поне малко да ги разясня.

Моля те, прочети внимателно Римляни 7:14–25. В 15-и стих Павел пише: „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам, но онова, което мразя, него върша.“ Тук се откриват двете противоречиви естества на Павел. Сигурно си спомняш, че преди обръщението си Павел се казваше Савел. Сега можем отново да прочетем целия пасаж, като правим разлика между Савел, естествения човек преди неговото обръщение, и Павел, Божието дете, което среща Христос на пътя за Дамаск. Тези две личности съжителстват в един и същ човек. Павел казва: „Аз... , аз... “, но единия път той мисли за Савел, а другия – за Павел.

Можем да поясним това, като прочетем още веднъж този пасаж ето така:

„Аз (Савел) не върша това, което аз (Павел) искам, но онова, което аз (Павел) мразя, него аз (Савел) върша. Обаче ако аз (Савел) върша това, което аз (Павел) не искам, аз (Павел) съм съгласен със закона, че е добър. Затова не аз (Павел) сега върша това, но грехът, който живее в мене (Савел).“ И след това в пасажа от 21 до 23 стих: „И тъй, намирам тоя закон, че при мене (Павел), който желая да върша доброто, злото е близо (Савел). Защото, колкото за вътрешното ми естество (Павел), аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон (или: власт), който воюва против закона (или властта) на ума ми и заробва мен (Савел) под греховния закон (или власт), който е в частите ми.“

После Павел възкликва в 24 ст.: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото (или по-добре „от властта“ или „от реалността“) на тая смърт?“ И накрая завършва победоносно: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.“ Според мен това е дълбокият смисъл на този пасаж.

Павел добре осъзнава борбата на двете естества вътре в себе си: старото естество, което враждебно се противопоставя на Божия закон или авторитет и отказва да се покори на Бога, и новото естество, което е родено от Бога и копнее да върши Неговата воля и да живее според Неговия закон.

Всеки истински християнин изпитва същото нещо. След новорождението той открива в себе си един ужасен конфликт. Той наистина притежава две естества. Старото никога не е обръщало внимание на Бога и дори сега отказва да се подчини на Неговата воля. Библията казва, че то е неизлечимо зло и измамливо повече от всичко (Еремия 17:9). Новият Завет ясно ни учи, че тази стара природа е безвъзвратно осъдена. Тя не може да се подобри, нито да се промени. Докато всички световни религии и философии проповядват подобряването и усъвършенстването на старата природа, Бог въобще отказва да се занимава с нея. Той иска да започне с теб от самото начало. Единствено създаването на един нов живот може да Го задоволи. Той иска наново да формира твоята личност. Иска да ти даде ново сърце (Езекиил 36:26–27).
Семето и почвата: забележителна аналогия

Природата е богата на примери, с които можем да поясним тази духовна истина. Земята сама по себе си е мъртва и не може да произведе живот. За да стане това, в нея трябва да попадне семе. Само семето, което покълва и израства, преобразява мъртвата почва така, че от нея се появява живо растение. Розовият храст или дъбът се състоят изцяло от мъртва, неподвижна материя, която е била подчинена на жизнения закон на семето и е била включена в един нов, жив организъм. Точно както Бог казва, че човекът е пръст, така също и дървото се състои само от пръст. Но не почвата създава дървото, а единствено жизненият закон на семето превръща нейните вещества в дърво.

Бог ни казва, че както земята е неспособна сама по себе си да роди живот, така и нашата стара природа не може нито да върши Божията воля, нито да се стреми към това. Но Бог посява в нашите мъртви души семето на живота, т.е. Своето живо Слово: Христос, който се открива в писаното Слово. Това семе се подхранва от „водата“ на Божия Дух, Който взема елементите на старата ни мъртва личност и ги оформя в една нова, жива личност по образа на Христос. Това е чудото на новорождението.
Живот в друго измерение

И така, в теб съжителстват две естества. Ти си Савел, но и Павел! Ти никога няма да успееш да промениш старата си природа. Никога няма да можеш да направиш от нея нещо ценно за Бога. От друга страна, новото ти естество винаги иска да върши Божията воля, а и не може иначе. Павел описва това ново състояние с изумителните думи: „Христос живее в мен“ (Галатяни 2:20). Произходът на този нов живот е от самия Бог. Бог те нарича Свое дете, а детето, естествено, прилича на своя Баща.

Старата природа постоянно се бунтува срещу Бога. Когато съгрешаваш, греши твоята стара природа, а не новата. Когато вършиш Божията воля, действа твоята нова природа и никога старата. Каква чудесна мисъл! Новата ти природа не може да греши! „Никой, който е роден от Бога – казва Йоан, – не върши грях... и не може да съгрешава“ (1 Йоан 3:9). Но той казва също, че правим Бога лъжец и мамим себе си, ако кажем, че нямаме грях (1 Йоан 1:8,10). На пръв поглед изглежда, че Йоан си противоречи; но всъщност не е така. Също като Павел и Йоан познава вътрешната борба на вярващия.

Християнинът не е шизофреник. Неговата стара природа не е раздвоена; тя е напълно нормална в естествения си смисъл. Противоречието се обяснява с това, че сега той притежава нов живот. Той живее в едно измерение, което е отвъд опитността на другите хора. Както някой, който е живял в сърцето на пустинята или се е изкачил на Еверест, или е бил на Луната, така и християнинът сега познава един свят, който се простира извън представите на останалите хора.

Хората около нас просто не разбират нищо от всичко това. Естествено в обикновения език не съществуват думи, които да опишат тези опитности. „Човекът няма небесен език“ – е казал някога един мъдрец. Бог е трябвало да създаде за нас една съвсем нова терминология, за да изрази истините, които превишават нашето естествено разбиране. Това Той е направил в Библията.

Библейската терминология

Преди да завършим тази глава, нека разгледаме малко по-подробно изразите, които се използват в Новия Завет, за да се означат двете естества на вярващия. Старото, лошо естество се нарича „старият човек“, „грехът, който живее в мен“ или „грехът в плътта“. Понякога се нарича просто „грехът“ или „плътта“. Последният израз се появява много често в писмата на Павел, но не бива да се бърка с понятието „тяло“, за което в гръцкия оригинал се използва съвсем различна дума. Според Павел тялото на вярващия, макар и все още смъртно, действително е храм на Светия Дух. За разлика от него плътта е коренът на греха. Този заразителен „греховен закон“ е проникнал във всички хора и ги държи в плен от момента на грехопадението. При идването на Христос, когато бъдем възкресени в тяло, ние ще се освободим завинаги от тази власт на греха; даже и корените ще изчезнат. Старата природа ще престане да съществува. Какво избавление!

Новата природа също има различни означения в Новия Завет. Така например срещаме понятията „новият човек“, „вътрешният човек“, „Божествената природа“, „роденият от Бога“, „Христос живее в мен“. Но обозначението, което Павел най-често използва, е „дух“. В старогръцкия език не е имало разлика между главни и малки букви и затова не е чудно, че в някои пасажи не става ясно от пръв поглед дали думата „дух“ се отнася до Божия Дух или до новородения човешки дух. Аз мисля, че Бог нарочно е допуснал това двусмислие, за да се наблегне на тясната и неделима връзка, която сега съществува между Божия Дух и нашия дух в Христос. Двата са свързани един с друг, както детето с майка си преди раждането. Затова апостол Павел казва: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ (Римляни 8:35).

Гръцката философия възвеличаваше _душата“ над всичко останало. От Божия гледна точка душата на човека е мъртва, неспособна за общение с Него. Естественият човек е неспособен да разбере Божиите истини дори и да иска, дори и да е научен гений, защото божествените неща могат да се разберат само от духовния човек (1 Коринтяни 1:18–25; 2:14–15). Единствено духът дава възможност на човека да познае Бога, който е Дух (Йоан 4:24). Душата му е ограничена от „тавана“ на духовното неведение, който тя не може да надскочи.

В Библията думата душа (евр. „нефеш“, гр. „психе“) означава „дъх“, също както и думата дух (евр. „руах“, гр. „пневма“). Но Бог така категорично ги противопоставя, че не се колебае да нарече чисто интелектуалната и лишена от любов мъдрост земна, душевна (гр. „психике“, в бълг. превод от 1941г. „животинска“, а от 1886г. „плътска“) и бесовска (гр. „даймониодес“) (Яков 3:15; виж и Юда 19). За разлика от това чрез новородения човешки дух душата на Божието дете е пропита от Божия Дух, който преобразява мисловните процеси и по този начин дарява душата с нарастващо просветление.

Следователно има разрешение на проблема за твоето вътрешно раздвоение, но това разрешение е свръхестествено. Новото рождение е чудо. То е началото на вечния живот, а вечният живот е едно безкрайно чудо.

В този единствен стих Павел повтаря три пъти по различен начин, че християните в Коринт имат Святия Дух вътре в себе си. Тук той не прави разлика между силните и слабите християни духовно. Думите му се отнасят за всички. Нещо повече, този пасаж важи не само за християните в Коринт, а и за „всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ“, както сам Павел пояснява в своя увод (1 Коринтяни 1:2).

Знаем, че голяма част от членовете на коринтската църква са били много несъвършени. Павел ги порицава за редица сериозни грешки, включително разпри, разцепления, съдебни процеси и дори толерирането на един тежък случай на неморалност. На Господната трапеза е царяло безредие, имало е и объркване по въпросите на учението. Някои са стигали дотам, да са се съмнявали във възкресението. Павел ги упреква, че са _плътски“ вярващи, духовни „бебета“ (1 Коринтяни 3:1, 2). Въпреки това той не се поколебава да каже, че във всички тях живее Светият Дух. Само този един стих (1 Коринтяни 6:19) би бил достатъчен, за да отнеме от всяко истинско Божие дете съмнението дали има Светия Дух вътре в себе си. Духовната сила не играе тук никаква роля. В 1 Коринтяни 3:16 Павел казва още веднъж на същата църква: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“

Във 2 Коринтяни 6:16 той казва за себе си и за коринтските християни: „Ние сме храм на живия Бог.“

В 1 Солунци 4:8 Павел казва на солунските християни: „Бог ... ви дава Светия Си Дух.“

В Римляни 8:9–11 Павел отъждествява Божия Дух с Христовия Дух и ясно заявява: „Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.“ (За онези, които искат по-сериозно да изследват този въпрос, ето още няколко интересни пасажа: Римляни 5:5; 8:15–16, 23, 26–27; 1 Коринтяни 2:12; 12:3, 7; 2 Коринтяни 1:21–22; 5:5; Галатяни 3:2, 5, 14; 4:6; 5:25; Ефесяни 1:13–14; 4:30; Колосяни 2:10; 1 Солунци 4:8; 2 Тимотей 1:7, 14; Тит 3:5–6; Яков 4:5; 1 Йоан 3:24; 2:20, 27; 4:13; 5:6–10.)

Колко окуражително! Ако не го казваше Сам Бог, никога не бих посмял да повярвам, че Той ще се смири дотам, че да дойде да живее в мен и да ме нарече Свое обиталище!

Но Новият Завет ни учи и на нещо още по-удивително. Бог казва, че не само сърцето, но и тялото ни е храм на Светия Дух. Каква привилегия! Когато ходиш по улицата, можеш с пълна вяра да си кажеш, че Бог ходи по улицата заедно с теб, дори вътре в теб. Вечният Бог, който е създал Вселената и дава живот на всичко, който е изворът на мъдростта и силата, е в теб, и постоянно оживотворява цялото ти същество. Той е в теб, за да изпълни живота ти със Своята близост. Той иска да осъществи Своята воля в теб и чрез теб.

За мнозина темата за Святия Дух е все още една много тайнствена тема. Твърде често в църквите Святият Дух бива оставян пренебрегван или разбиран погрешно. Това, което се говори за Него, свидетелства за най-различни, често невероятно объркани представи. Но Библията ни дава ясна и пълна информация за Святия Дух.

Ние четем, че Бог е любов (1 Йоан 4:8,16). Бог сътвори Вселената, за да изрази Своята невероятна любов и защото търсеше любовта на други интелигентни същества, каквито са хората и ангелите. Но кого и какво би могъл да обича Бог, преди да сътвори Вселената? Не може да се обича нещо, което не съществува. Няма любов, ако няма нещо, което да бъде обичано. Тъй като Бог е любов, ние разбираме, че Той не живее, без да обича. Ако Той не обичаше, нямаше да има никакъв живот. Това означава, че и преди сътворението на Вселената Бог трябва да е намирал в Самия Себе Си основание или обект на Своята любов, който Той нарича Свой Син. Между Отец и Сина съществува взаимна, вечна и неизменима любов.

Бог копнее да извести любовта Си на всички интелигентни същества, които е сътворил. Но човекът не може сам да изследва дълбините на Божието сърце. Това е възможно само ако Бог поеме инициативата и Сам се открие и съобщи Своите мисли. Това Той прави чрез Своето Слово. В Библията Исус Христос е наречен Божието Слово. Той е израз на Божията мисъл, която е съвършена любов.

Дъхът на Бога

Една дума не може да се чуе, докато не бъде изговорена, т. е. докато дъхът не придаде „тяло“ или звучене. Така човекът не може да чуе или разбере божественото Слово, докато Бог не „издиша“ или, с други думи, не „изговори“ Своите мисли. Когато Бог придружи Словото Си с енергията на Своя „дъх“, т.е. Своя Дух, това чудесно Слово става разбираемо за човешкото съзнание. Небето се отваря за човека, когато той открие безграничната Божия любов. Гръцката дума пневма може да се преведе като вятър, дъх или дух. На български език има разлика между дух и дъх; но в гръцкия и латинския такава разлика не съществува. Там се използва една и съща дума, за да се изразят и двете. Това се вижда ясно в Йоан 3:5–8, където Исус говори за действието на Светия Дух и казва, че „вятърът духа накъдето си ще“. В оригинала тук е употребена думата пневма, която означава и вятър, и дух.

Светият Дух е Дъхът на Бога, така както Исус е Синът и Словото на Бога. Докато словото изразява мисълта на сърцето, дъхът го прави да се чува. Синът на Бога е Сам Бог, който се изразява, изговаря Своето неизследимо Слово и открива радостта на Своята любов. Духът на Бога е Бог, който прави Словото Си да се чува и го обяснява на човешкия разум.

И тъй като Божият Дух те оживотворява, Той ти известява Божиите мисли. По този начин Той оформя в твоето съзнание образа на Христос. Първото Му желание е да ти открие Христос. Той иска да Го изрази чрез теб, защото, след като веднъж си приел светлината, ти сам ставаш източник на светлина. Бог започва да свети чрез твоя живот. Ти ставаш отражение на Неговата любов.

Когато отвориш сърцето си за Бога, Неговият Дух идва в теб. Също както пролетното слънце събужда земята и кара растенията да разцъфнат, както влюбеното лице на едно момиче покорява сърцето на младия мъж, така и Светият Дух събужда в теб Христовия живот, щом влезе в живота ти. До преди малко ти си бил мъртъв в греховете си (Ефесяни 2:1), но сега твоят мъртъв дух е съживен. Ти си роден отгоре. Душата ти проглежда и ти с удивление виждаш чудото на вечната Божия красота. Поглеждаш право в Божието лице. Ти си едно бебе, току-що родено в царството на светлината. Ти си най-младият член на Божието семейство!

С теб се е случило едно истинско чудо. Бог нарича това чудо новорождение. Това е началото на вечния живот. Светото Писание учи, че всичко това е дело на Светия Дух. Той записва Божия закон в сърцето ти и преобразява целия ти живот. Той разпалва в теб Божията любов и ти открива Божията слава в лицето на Исус Христос. Ти започваш да опознаваш небето от собствен опит.

„Като почнахте в Духа (гр.: чрез Духа) – казва Павел (Галатяни 3:3), нима сега се усъвършенствате в плът (или чрез плътта)?“ Божият Дух започна това чудесно дело в теб и само Той може да го продължи. Павел добавя: „Ако по Духа живеем (или сме получили живот), по Духа и да ходим (или да вървим по-нататък, да напредваме, да бързаме нататък)“ (Галатяни 5:25). Християнският живот може да се живее на тази земя единствено чрез силата на Светия Дух. Без Него никой не може да стане дете на Бога. Никой не може сам да се роди, нито пък да порасне сам. Това е дело единствено на Бога.

„Изпълняйте се с Духа“ (Ефесяни5:18). Светият Дух живее във всяко Божие дете, но не всяко Божие дете има пълнотата на Духа. Твърде често хората смятат, че тази пълнота е духовен „лукс“, запазен за неколцина специални светци. Но съкровеното желание на Бога е всички ние да имаме „цялата Божия пълнота“. Павел описва тази опитност като познаване на Христовата любов, „която никое знание не може да обгърне“ (Ефесяни 3:14–19). Изглежда, че християните, които разбират това, са малко. В повечето случаи те изглеждат доволни да водят един посредствен или направо беден духовен живот. Но в Божиите очи пълнотата на Духа не е лукс, тя е необходимост. Бог държи на нея. „Изпълняйте се с Духа“: това е заповед. Следователно да останем без тази пълнота, е не само неестествено; то е грях.

Чрез новорождението ти влизаш в Божието царство, но трябва ли да оставаш при вратата? Нима Бог, който те е спасил от ада, няма след това да те пази навсякъде по пътя! Тъй като Бог е безкраен, то и вечният живот предлага неограничени възможности. Защо да ограничаваме Неговия Дух с нашето неверие? Стреми се към най-големите височини!
Двете нива на християнски живот

Бог прави ясна разлика между духовния и плътския християнин (1 Коринтяни 3:1–3; Евреи 5:11–14). Плътският християнин е като бебе, което още пие мляко от биберон. Духовните му сетива не са достатъчно развити, за да може да изследва Божиите „дълбочини“ (1 Коринтяни 2:9–12). Малкото дете в духовно отношение се препъва в най-първите неща на вярата. За разлика от това възрастният вярващ може да прави разлика между добро и зло и е способен да научи на духовните истини и други вярващи.

Павел ни казва, че някои вярващи насочват ума си само към Божиите неща, докато други се стремят към плътските (Римляни 8:5–7). Духовният християнин отстъпва всичките си права на Бога. Той се доверява на Исус Христос за всичко и с цялото си сърце желае да върши Божията воля. Бог може да изпълни изцяло такъв човек и да го употребява пълноценно. За разлика от това плътският християнин бива постоянно примамван от светските неща и дори грехът му изглежда привлекателен. Той занемарява възможността, която Бог му дава, да задълбочава духовния си живот. Такъв един християнин остава окаяно слаб и залита ту наляво, ту надясно под притегателната сила на всякакви безполезни неща. Той е постоянно отчаян и страда, защото дълбоко в себе си познава истината и искрено обича Бога. Плътският християнин иска да върши Божията воля, но в ежедневния си опит често е неспособен за това. Той е Божие дете, което е все още незряло; той не е пораснал. Новороденото бебе е нещо много радостно; но на едно 40-годишно бебе човек вече не може да се радва. То прави стряскащо и отблъскващо впечатление и е достойно за съжаление. Духовният християнин е изпълнен с Божия Дух. Плътският християнин има Божия Дух във и „със“ себе си, иначе не би бил Божие дете; но му липсва жизнената сила и изобилната пълнота на Духа.

Разликата между инсталиране и поддръжка

Разликата между тези две духовни „нива“ може най-добре да се обясни с помощта на нещо като притча. Представи си две къщи, построени една до друга. И двете са включени в една и съща водопроводна и електрическа система. Но в едната от къщите инсталацията е добра – можеш да имаш светлина и вода, когато и колкото си поискаш. В другата къща има изгорели кабели и спукани тръби. Когато отвъртиш крана, изтичат само няколко капки вода. Ако натиснеш ключа, разбираш, че електрическата крушка е изгоряла и на никого не му е дошло наум да я смени. Но и двете къщи имат еднакво снабдяване с вода и електричество! Разликата се крие в поддръжката на всяка къща.

Както виждаш, плътският християнин би могъл да бъде точно толкова благословен като духовния християнин, но за съжаление той не се възползва от постоянната пълнота, в която живее духовният християнин. Той непременно трябва да повика божествения „водопроводчик“ или „електротехник“, за да дойде и постави в ред неговата „инсталация“!

Бог ни дава пълнотата на Своя Дух, за да можем да вършим Неговата воля. А Неговата воля е изгубените души да познаят Христос. Тази истина има две страни:

1. В Деяния на апостолите ние виждаме, че учениците отново и отново се изпълваха със Светия Дух. Тази пълнота на Духа трябваше да направи тяхното свидетелство за Христос ефективно. По този начин в деня на Петдесетница (Деяния 2) Светият Дух ги направи способни да убедят повече от 3000 души и да ги доведат до Христа. По-късно, когато Петър застана пред Синедриона (Деяния 4:8), и говори за разпъването на своя Господ, той с удивителна смелост ги обвини за това престъпление. След като излязоха от затвора (Деяния 4:31), Петър и Йоан говореха Божието Слово с дързост. Четем също и за Варнава, сподвижника на Павел, че е бил пълен със Светия Дух (Деяния 11:24). Павел смъмря магьосника Елима, приятел на кипърския управител, и връзва бесовските му сили (Деяния 13:9).

От изброените примери виждаме, че Божият Дух в Своята пълнота облича с божествен авторитет словото и свидетелството на апостолите. След всичко онова, на което Христос ги беше учил, те знаеха, че Светият Дух ще дойде, за да изявява Него (Йоан 15:26–27; 16:13–15). Това се вижда ясно от Деяния 4:32–33: „И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса.“ Значи Духът те изпълва, за да свидетелства за Христос на света чрез теб! Бог иска чрез теб да убеждава хората, че Той е Истината.

2. Освен това от Деяния на апостолите научаваме, че Светият Дух дойде, за да свърже всички Христови ученици помежду им. Той дойде, за да ги изпълни с любов. Той използва тази божествена любов като оръжие, с което обръща света. Тази любов свидетелства за близостта на Исус (Йоан 13:34–35). Христос е обещал, че светът наистина ще повярва в Него, ако ние, Неговите ученици, се обичаме така, както Той ни възлюби. Ние трябва да имаме помежду си същата любов, която Той ни показа на голготския кръст. Това присъствие на Исус сред нас е жизнено необходимо за нашето свидетелство и идва от Божия Дух. Четем: „А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях“ (Деяния 4:32–33).

Какво представлява пълнотата на Духа?

Тъй като обемът на книгата не позволява подробно разглеждане на темата, мога да дам само кратко обобщение на това, което съм открил. Надявам се все пак, че ще можеш да получиш представа за безкрайната пълнота на живота „в Христос“. За съжаление в някои християнски църкви хората почти нямат отношение към Светия Дух. В други пък не се говори за нищо друго освен за Светия Дух, но това, което се говори за Него, често е изопачено. Правят се опити да се ограничи действието на Духа до една или две форми, като много пъти дори и те са неправилни тълкувания на Писанието! И двете становища са погрешни и еднакво трагични.

Както бялата слънчева светлина се състои от спектър от седем цвята, така и Светият Дух, когато ни изпълва, изявява Христос в нашия живот чрез седмократно действие. Неговата дейност съдържа такова благословено разнообразие, каквото виждаме разкрито и в творението, което впрочем също е Негово дело. Хората обиждат и унижават Божия Дух със своята склонност да Го сведат до една формула. Но Той е Бог и дори и всемирът не може да изрази цялата красота и многообразие на Неговото същество.

1. Свидетелството на Духа

а) Светият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божи деца (Римляни 8:16). „Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си“ (1 Йоан 5:10). Този е източникът на нашата сигурност. Но не бива да забравяме, че Светият Дух е създал Божието слово, за да ни говори чрез него. Божият Дух, Божието Слово и Божият Син са неразделими. Ти не можеш и не бива да ги отделяш. Библията е наръчникът на Духа. Не можеш да имаш Христос без Духа, нито Духа без Писанията.

б) След това Той свидетелства за Христос чрез нас (Йоан 15:26–27). Той придава на нашето свидетелство божествен авторитет. Това е единственият начин, по който можем да убедим хората в истината.

Святият Дух създава в нас плод (Галатяни 5:22). Този плод на Духа е Христовият характер, съставен от девет качества: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Тези качества всъщност са различните аспекти на любовта. Аз виждам пълнотата на Духа в един човек не по неговите думи, а по това дали той показва Христовата любов, т.е. дали е готов да умре на кръста за своя брат. Когато Божият Дух изпълва човека, той става смирен като дете (Матей 18:5).

Когато сме изпълнени със Светия Дух, ние обичаме Бога с цялото си сърце (Матей 22:37), ближния си – като себе си (Матей 22:39) и брата си – така както Христос ни е възлюбил (Йоан 15:12). Това е чудо, но е факт.
3. Общението на Духа

Светият Дух създава общение или братство (2 Корирнтяни 13:14). Гръцката дума означава „споделяне“.

а) Когато Светият Дух ни изпълни, Той същевременно ни дава едно необикновено общение с Бога (1 Йоан 1:3). Ние споделяме всичко с Него. Той е мой и аз съм Негов. Христос принадлежи и на двама ни. Аз споделям с Бога обекта на Неговата любов.

б) После Той ни дава тясно общение с нашите братя (1 Йоан 1:7). Ние споделяме Христовия живот, както е описано в Деяния 4:32. Божият Дух никога не разделя вярващите. Той ги обединява. Можеш да бъдеш сигурен, че всичко, което разкъсва Христовото тяло, не идва от Бога, а от един зъл източник.

а) Той е нашият Застъпник. Той се моли за нас с „неизговорими стенания“ (Римляни 8:26–27). Той е нашият друг „Адвокат“ (Йоан 14:16). Това е смисълът на гръцката дума, която понякога се превежда и като „Утешител“ или „Съветник“. Същата дума е използвана и в 1 Йоан 2:1, където Исус е наречен наш „Ходатай“. И така, ние имаме един Ходатай на небето, отдясно на Бога, и един Ходатай при нас, тук на земята! Каква мощна подкрепа!

б) Той се моли чрез нас (Юда 20). Пълнотата на Духа намира израз в един интензивен молитвен живот. Сега самите ние ставаме застъпници пред Бога, защото се молим в „светилището“ за онези, които са отвън.
5. Поучението на Духа

а) Той ни учи (1 Йоан 2:20, 27; Йоан 16:13–15). Целта на Неговото поучение е да ни открие Господ Исус Христос. Само чрез Него ние можем да познаем Отца и никой освен Божия Дух не може да ни открие Божия Син.

б) За да направи това, Той си служи с Божието слово; Библията става за нас една кристално ясна книга; книга-огледало, в което откриваме Божието лице (2 Коринтяни 3:18; Псалм 119:130).
6. Ръководството на Духа

Той ни води или управлява (Римляни 8:14). Както Израел бе воден през пустинята от облака на Божието присъствие, така и ние, когато се изпълваме с Духа, ставаме чувствителни за това, което Той иска да ни покаже. Така Духът може да ни преведе през пустинята до изпълнението на Божието обещание в Христос. За да ни ръководи, Той използва три средства:

а) Писаното Слово. Ако Бог ясно казва нещо в Библията, това е достатъчно. Не е нужно да търсим по-нататъшно ръководство.

б) Обстоятелствата. Когато става дума за подробности, Бог често използва обстоятелствата, за да изяви волята Си в конкретна ситуация. Това важи за вярващия, който е близо до Бога.

в) Божият глас в нашето съзнание, едно вътрешно убеждение. Едно такова убеждение никога не е в конфликт с Библията. Неговият глас винаги съвпада със Словото Му. Единствено от Словото ние ще се научим да различаваме духовете и да откриваме измамата на Сатана, когато той се опитва да имитира Божия глас.

В Деяния 10 глава Бог използва и трите средства, за да отведе Петър в дома на Корнилий. Какво благословение за целия свят донесе това водителство на Духа! По същия начин Божият Дух води и слугата на Авраам (Битие 24) и му помогна да намери жената, която по-късно щеше да стане майка на светия народ.

Никой от нас не може да служи на Бога със своите човешки способности. „Плътта“ не може да върши Божията воля. Тя може да направи само едно – да развали всичко! Дори Мойсей трябваше да прекара 40 години на смирение в пустинята, за да научи тази тежка истина; но когато се върна обратно, сред като беше срещнал Бога, той се изправи пред тогавашния владетел на Египет. Мойсей нямаше нищо освен жезъла в ръката си и Божието Слово в сърцето си. И какъв успех! Дори и книгата, която сега четеш, е резултат от това събитие!

Затова помоли се Бог да ти даде онези духовни способности, от които се нуждаеш, за да можеш пълноценно да Му служиш.

„И не се опивайте с вино... но изпълняйте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)

Тази изключително важна заповед заслужава да бъде изследвана внимателно. Защо хората постоянно търсят стимулиране чрез алкохол, наркотици и други подобни? Просто им липсва истинският стимул на Светия Дух. Изкуствените стимулиращи средства на този свят само влошават състоянието ни. Единствено Божият Дух може да стимулира човека, да го прави способен да върши Божията воля и същевременно да обновява силите му и да прояснява погледа му. Дори в християнския свят се забелязва определена тенденция да се прибягва към заместителни стимулиращи средства, вместо да се разчита на Божия Дух. Хората предпочитат да разчитат на пари, на някоя могъща организация, на някаква особена опитност или на някой значим човек, но не и на Божия Дух. Но накрая всичко това ни оставя отчаяни и объркани. Може да се разчита единствено на Бога.

Вярващият също се нуждае от стимулиращо средство. На война изтощеният войник често получава глътка ром, за да добие сили за задачата, която не би могъл да изпълни сам. Християнинът се изправя срещу един свят, който разпъна неговия Господ, и затова той се нуждае от свръхестествена смелост и радост. И Светият Дух действително ни дава изумителна смелост и преливаща радост.

Нека разгледаме по-отблизо този стих. Пълното значение на оригиналния текст не винаги личи ясно от превода. Гръцкият глагол тук е употребен в _продължителна заповедна форма“. Смисълът на изречението е: „Постоянно се изпълвайте с Духа.“ Става дума за продължително, непрекъснато действие, а не за една еднократна, окончателна опитност. В гръцкия език съществува „проста“ или „завършена заповедна форма“, но Павел не използва нея в този контекст. Той съзнателно употребява продължителната форма на глагола.

Това има голямо значение. По този начин Светият Дух ни открива една важна истина за Себе Си. Ние не получаваме пълнотата на Светия Дух веднъж завинаги! Това не е еднократно, окончателно събитие. Никой не може да напише на вратата на сърцето си: „Аз вече имам всичко!“.

Новорождението, от друга страна, е необратимо действие на Бога. Ако сега съм станал Божие дете, винаги ще бъда такова. Аз не мога от днес за утре да сменя родителите си, а в другиден отново да стана тяхно дете. (Благодари на Бога за сигурността на твоето новорождение!) За разлика от това днешното ми изпълване с Духа по никакъв начин не гарантира, че ще бъде изпълнен и утре. Ние по всяко време можем да загубим пълнотата на Духа. Но, слава Богу, можем и да я възстановим отново, макар че често трябва да плащаме висока цена за това.

Много хора смятат, че пълнотата на Духа може да се постигне по същия начин, както се пълни бутилка с шампанско! След като се напълни, се затваря внимателно и се залепва красивичък етикет. Ти също можеш да направиш това и през целия си останал живот да се разхождаш с надписа: „Получих я през еди-коя-си година!“ Но каква е ползата от една бутилка, стояща в мазето или даже върху масата, ако не се отвори и изпразни?

Не, така не може да се постигне пълнотата на Духа. Ние не можем да притежаваме Бога, за да си Го държим само за себе си. Соломон беше прав, когато каза, че небето и небето на небесата не могат да поберат Бога (2 Летописи 6:18; виж и Исая 40:12–28), а какво остава за едно човешко същество! Ние можем да изпитаме пълнотата на Бога само дотолкова, доколкото позволим на Неговия Дух да протича през нас. Човешката душа не е бутилка! Тя по-скоро прилича на тръба или електрическа жица; или още повече – на планински поток или река. Реката постоянно получава водата си от планинските извори и непрекъснато я дава на долината. По същия начин и ние можем да се изпълваме с Божия Дух, ако всеки момент получаваме тази пълнота отгоре и я предаваме на света около себе си. Бог иска от нас да бъдем река, а не яз! Канал, а не бутилка!
Истинското значение на пълнотата на Духа

Ние не получаваме пълнотата на Духа за наше собствено удовлетворение. Тя ни се дава, за да можем да вършим Божията воля. Човек намира истинско удовлетворение само когато върши Божията воля. Когато Бог намери един човек, който Го обича толкова, че иска да живее само за Него, Той се отваря за този човек и го превръща в проводник на Своята любов. Цялата сила, интелект и доброта на Бога са на разположение на такъв човек, за да може да върши Божията воля, а тя е: да се открива Христос на света.

Едно дърво, което е подчинено на законите на творението, обогатява земята и радва човешкия дух със своята красота. По същия начин човекът намира дълбоко удовлетворение, когато живее според Божия закон. Исус нарича такъв човек „светлината на света“ и „солта на земята“ (Матей 5:13–14). Най-голямата радост, която може да изпита едно Божие дете, е да доведе друг човек до Бога. Сам Бог става удовлетворен от това. Бог е любов и Библията казва, че човекът е създаден по Божия образ. Следователно човек достига върха на своята опитност, когато обича, т.е. когато Божият Дух започне да обича чрез него. Без Бога сърцето на човека остава празно. И копнежът на празното сърце го тласка без посока в търсене на смисъла на неговия живот. Но когато Бог запълни тази празнота, човек открива истинската причина за своя живот в Него, Който е изворът на живота. Животът му придобива смисъл. Светият Дух преобразява неговата личност и придава съвсем ново излъчване. Той започва да обича.

Защо са двете езера?

Светата земя ни предлага един нагледен пример за принципа на духовната пълнота. В Израел има две големи езера: Генисаретското езеро и Мъртво море. Тези две езера онагледяват една изключително важна духовна истина. И двете се захранват с една и съща вода, която се стича от Ермон, най-високата планина в страната; и въпреки това те се различават като живота и смъртта.

Генисаретското езеро, което е съвсем близко до ермонските снегове, получава водата си направо от извора и предава нататък всичко, което получава. Тази жива вода непрекъснато протича през езерото и продължава надолу по долината на Йордан. Тя е прясна и в нея има много риба, а по бреговете – буйна растителност.

Мъртво море получава същата вода, но не от извора, а _от втора ръка“ – от Генисаретското езеро. То не отдава нищо от онова, което получава. Разположено е в дълбока падина на толкова ниско ниво – около 300 м под морското равнище, че там цари задушаваща жега. Цялата получена вода се изпарява. Тази, която остава, от година на година става все по-горчива от сол, което прави невъзможен живота в езерото и по бреговете му. Всичко наоколо е изсъхнало, безплодно, вкаменено от сол – истинска пустиня. Казват, че дори птица, която се осмели да прелети над това море, ще се задуши и ще падне. Една-единствена капка от тази вода, попаднала в окото, гори като киселина. Знам това от опит.
Тълкуване на илюстрацията

Нека научим истината, която Божият пръст е записал в географията на Светата земя.

Духовният вярващ е като Генисаретското езеро. Той живее близо до Бога – до Извора на своя живот. Той се оживотворява постоянно от безкрайния поток на божествен живот, който протича през него. Тъй като винаги е отворен за Бога и за хората, Божият Дух го изпълва и непрекъснато обновява живота във и около него.

Плътският вярващ е като Мъртво море. Той е далеч от Извора и е зависим в духовния си живот от други християни, а не търси източника на силата си в прякото и дълбоко общение с Бога. Той наистина получава Божия Дух в изобилие, но е неспособен да употреби това богатство. Той живее на толкова ниско духовно ниво, че изобилието се изпарява веднага щом го получи. Той е постоянно разочарован. Плътският християнин живее с една горчивина, която расте от година на година. Той не е способен да стимулира духовен живот и да го предава наоколо. Слава на Бога, че един ден водите на Мъртвото море ще бъдат изцелени (Езекиил 47:8–9). Значи за плътския вярващ също има надежда – но само ако позволи Бог да се намеси в неговия живот.

Бог иска пълнотата на Духа да бъде нормалното състояние на всеки Христов ученик. Това, което виждаме наоколо, е трагично! Трябва да признаем, че на тази земя ненормалните християни са ужасяващо много. Сигурно ти не искаш да увеличаваш броя им! От днес бъди постоянно изпълнен с Божия Дух!

Ти Генисаретско езеро ли си? Или Мъртво море?

„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“ (1 Коринтяни 3:11).

„Но всеки нека внимава как гради на нея“ (1 Коринтяни 3:10).

Божията мъдрост ни учи как да градим дома на нашия духовен живот. Основата е била положена, когато си се новородил. Оттогава твоят храм се строи. Ако той се строи според принципите на божествената мъдрост, ще издържи на всеки вятър и буря (Матей 7:25).

Християнинът е свободен да гради върху основата на своята вяра, като може да избере да гради или с нетрайни материали (като дърво, сено или слама, които не могат да устоят нито на огън, нито на буря), или със солидни материали (като злато, сребро или скъпоценни камъни, които нищо не може да разруши) (1 Коринтяни 3:12–15). При завръщането на Христос, когато се изправим лице в лице с Бога, зданието или ще издържи, или ще рухне. Основата ще остане – вярата в Христос не ни се отнема. Но постройката, която сме издигнали върху нея, може да изчезне в пламъци. В този случай ние няма да загубим спасението си, но ще загубим наградата си (15 ст.).

„Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба“ (Притчи 9:1).

Кои са седемте стълба на мъдростта, върху които почива Божият храм? Когато на младини прочетох този стих, той ми направи много силно впечатление. Бях убеден, че трябва да има седем основни принципа, седем фундаментални истини, върху които Бог изгражда духовния ни живот и го прави непоклатима реалност. Много години ми бяха необходими, за да открия седемте истини, които ще изложа в следващите глави.
Три основни правила и четири дисциплини

Прочитайки Библията година след година, аз непрекъснато откривах три основни духовни правила, без които не може да има живот в пълнота. Освен това намирах и четири дисциплини или навици, в които трябва да се упражняваме, за да подхранваме и укрепваме този живот. Ако искаш, можеш да си представиш тази идея като маса, съставена от три дъски и подпряна на четири крака. В следващите глави ще изследваме най-напред трите правила, а след това – четирите дисциплини.

Може би си мислиш, че усложнявам нещата. Ни най-малко! Както седемте цвята на дъгата се сливат в бяла светлина, така и всички тези духовни фактори образуват единственото условие за придобиване Божията благодат, а то е вярата – вярата в Христос. Вярата е единственото условие за нашето спасение. Около 150 пасажа в Новия Завет ясно говорят за това. Колко често Исус казваше: „Да ти бъде според вярата ти!“

В своите писма апостол Павел настоява, че щом сме започнали с вяра, трябва и да продължим с вяра. Ние не можем да постигнем съвършенство със собствени усилия. Бог започва това дело и Бог го завършва.

Само Божият Дух може да ни даде вечен живот и само Той може да го развие. Животът в Христос почива само на една тайна: вярата в Христос. В следващите глави, където по-подробно обяснявам седемте стълба, искам да покажа нещо много важно: ние трябва абсолютно да се доверим на Христос за всичко. Трябва да Му се доверим не само за бъдещия свят, но и за всичките си проблеми още сега – тук, на земята.

Има три „спирки“ на спасението: минало, сегашно и бъдеще. Библията свидетелства, че единственият ключ и за трите е вярата. Чрез вярата в Христос ти си бил спасен от наказанието за твоя грях. Чрез вярата ти ежедневно се избавяш от властта на греха. Чрез вяра при завръщането на Христос ти ще се освободиш от корена на греха.

Но Библията ни открива, че има две пречки за вярата: нечистата съвест и злата воля. Нека да разгледаме тези два проблема по-внимателно.

Основата на нашето разглеждане

Ако започнеш да учиш при известен професор, той ще очаква от теб да си купиш книгата или книгите, които той е написал, и да ги изучиш внимателно. Ние, християните, имаме божествен „професор“ – нашият Учител е Духът на истината и Той е написал един съвсем разбираем учебник – Библията! Доста е глупаво да предполагаме, че можем да научим нещо от Неговото обучение, ако не сме готови подробно да изучаваме това, което Той е написал.
Четирите библейски заповеди, които се отнасят до Святия Дух

В Библията Святият Дух ни разкрива Своята личност. Той ни дава четири заповеди, които се отнасят лично до Него. Тези четири заповеди са условия за отношението, което Той иска да изгради с нас. Затова е изключително важно да разберем смисъла на тези четири заповеди и да живеем според тях. В предната глава вече се запознахме с първата от тях. Ще я нарека общата заповед: „Постоянно се изпълвайте с Духа.“ Но това още не ни показва как да се изпълваме.

На този въпрос отговарят другите три заповеди и поради тази причина аз ги наричам трите специални заповеди. Те са трите основни правила за духовен живот, трите предпоставки за пълнотата на Светия Дух. Те непрекъснато се явяват в цялата Библия (напр. в 1 Тимотей 1:5 и Евреи 10:22; също и при описанието на приносите в Левит 1–5). Две от тези заповеди са формулирани като забрани и се отнасят до нашето съзнание и нашата воля. Третата е формулирана положително и се отнася до нашата вяра.

Ако разберем значението на тези три заповеди или основни правила и с Божията помощ ги практикуваме, можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни изпълни със Святия Дух. Следващите три глави се занимават с тези три основни правила, от които зависи пълнотата на Духа.

След това ще разгледаме така наречените четири дисциплини, чрез които трите основни духовни правила се подкрепят и подсилват. (Моля те, не обърквай четирите дисциплини с четирите заповеди, които се отнасят до Святия Дух!) Божията мъдрост може да изгради твоя духовен живот и да го превърне в здание с непреходна стойност на основата на тези седем установени от Него стълба. Не съм намерил други духовни фактори с подобно значение.