Съобщение от комисията до европейския парламент, до съвета, до европейския икономически и социален комитет и до комитета на регионите относно сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи в рамките на Източното


Предлагане на бъдещите стъпки в диалога и сътрудничеството в областта на ПВР: тематични приоритети



страница3/6
Дата24.10.2018
Размер406.45 Kb.
#95455
1   2   3   4   5   6

3.Предлагане на бъдещите стъпки в диалога и сътрудничеството в областта на ПВР: тематични приоритети


Засилването на партньорството по въпроси, свързани с ПВР, изисква установяването на широк набор от мерки. ЕС и неговите държави-членки следва да продължат да насърчават и подкрепят държавите от ИП в провеждането на всички необходими действия, в това число чрез мерки за изграждане на капацитет, чрез обмен на информация и най-добри практики, както и чрез определяне на подходящи законодателни мерки и мерки на политиката, когато това е подходящо и в съответствие с разделението на компетентността, в областите на миграция и мобилност, сигурност и защита на личните данни, както и правосъдие и основни права. При възможност мерките, посочени по-долу, следва да бъдат отразени в споразуменията за асоцииране, които в момента се договарят.

3.1.Миграция, мобилност и убежище

3.1.1.Събиране, анализ и ефективно използване на данни за изработване на политика, основана на факти


Значителен обем работа и ресурси вече са инвестирани в усъвършенстването на системи за събиране и анализ на данни в държавите от ИП. Понастоящем се подготвя разширен миграционен профил като част от партньорството за мобилност с Молдова, както и за останалите държави от ИП в контекста на финансирания от ЕС проект „Изграждане на партньорства за миграция“. Въпреки това точността на наличната информация относно миграцията, и следователно прецизността на разработването на политика, основана на факти, са значително отслабени от липсата на подходящи, налични и надеждни статистически данни в региона, от лошото качество на съществуващите данни и от различията в определенията, статистическите методологии и показателите, използвани в различни части на региона.

Нужно е да се предостави подкрепа на националните статистически институти, за да им се даде възможност да развият своя капацитет за изготвяне на необходимите статистически данни и за да поемат ролята на координатори на статистическите дейности. Освен това в бъдеще следва да се насърчава хармонизирането на статистическите показатели и методологии в региона на ИП. ЕС следва да поощрява прилагането в държавите от ИП на формата HIMS5 за хармонизирани проучвания на миграцията, за да се събират данни за миграцията, включително относно нейните определящи фактори и последиците.

Когато това е уместно и при строго спазване на принципа за статистическа поверителност, следва да се насърчава включването в националните преброявания и проучванията на домакинствата на въпроси, свързани с миграцията, за да се установи надежден и стабилен източник на сравними данни.

ЕС следва да окуражава и да подкрепя държавите от ИП да поемат отговорността за своите миграционни профили, така че тези профили да могат да бъдат използвани и като инструмент за подобряване на съгласуваността на политиката и за оценка на политиката.

На последно място, необходими са повече усилия за насърчаване на сътрудничеството между научноизследователски институции, които се занимават с въпроси на миграцията, в ЕС и в държавите от ИП.

3.1.2.Законна миграция, интеграция и връзка между миграция и развитие


Законната миграция, ако бъде добре управлявана, може да отговори на нуждите на пазара на труда както в страната на произход, така и в приемащата страна. Тя може също така да спомогне за намаляване на незаконната миграция, тъй като се предоставят законни алтернативи на мигрантите. ЕС и неговите държави-членки работят заедно с държавите от ИП за улесняване на законната миграция въз основа на двустранни инициативи и споразумения и в рамките на партньорствата за мобилност.

За да определи основата за бъдещи действия в тези сфери, ЕС понастоящем работи по проучване на разходите и ползите от трудовата миграция от държавите от ИП към ЕС.

В съответствие с нуждите на трудовия пазар на отделните държави-членки на ЕС, Съюзът и държавите-членки следва да разгледат допълнително разширяване на възможностите за законна миграция от партньорските държави от ИП. Успоредно с това следва да бъдат въведени мерки за справяне с „изтичането на мозъци“ и загубата на умения и човешки капитал, включително механизми за съчетаване на нуждите на трудовия пазар с предлаганата работна сила, кръгова миграция, засилено сътрудничество относно преносимостта на социалноосигурителните права, както и признаване на уменията и квалификациите. Ролята на Европейската фондация за образование следва да бъде подчертана в тази връзка.

Партньорствата за мобилност са особено полезна рамка, в която може да се насърчава по-голяма мобилност, а миграцията да бъде по-добре управлявана. В този контекст държавите-членки следва по-специално да обмислят възможността за улесняване на законната миграция и мобилността вътре в ЕС на студенти, преподаватели и изследователи.

Трябва да се предприемат и мерки, с което да се избегне изтичането на мозъци от държавите от ИП. В този контекст ЕС и неговите държави-членки, заедно с партньорите от ИП, следва да проучат в пълна степен възможностите, предоставяни от кръговата миграция и да подкрепят приобщаването на мигрантите в развитието на тяхната държава на произход.



Интегрирането на мигрантите в приемащите общества е предизвикателство, пред което са изправени както държавите-членки на ЕС, така и държавите от ИП. То изисква сътрудничество между органите на всички равнища − местно, регионално и национално, а така също и с гражданското общество, в това число и асоциациите на мигранти.

ЕС следва да окаже допълнителна подкрепа за укрепване на способността на държавите партньори да предоставят в рамките на своите държавни политики, и особено социалните политики, ефективен отговор на нуждите на мигрантите. Освен това ЕС следва да насърчава държавите от ИП да повишават осведомеността на своята общественост и имигрантските общности относно борбата с ксенофобията и гарантирането на зачитане на правата. Друг въпрос, който също трябва да се разгледа при бъдещото сътрудничество, е изработването на политики, насочени към нуждите на останали в държавата на произход семейства на мигранти, както и други социални отражения от емиграцията върху местните общности.



Паричните преводи от емигранти са важен източник на приходи за държавите от ИП. През 2009 г. сумите, преведени от работници към Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна възлизаха общо на почти 4 млрд. EUR6.

Предвид ролята на паричните преводи от емигранти за икономиката на държавите от ИП, ЕС и партньорите от ИП следва да продължат предприетите до момента усилия за намаляване на разходите за парични преводи и да насърчават устойчивото им използване. Традиционният акцент върху паричните преводи следва да бъде допълнен от инициативи, насочени към спестяванията на мигрантите и канализирането им към инвестиции в държавите на произход, така че да могат да бъдат предоставяни средства като начален капитал за инвеститори и предприемачи, по-специално МСП.

Държавите от ИП са изправени пред сравними предизвикателства по отношение на законната миграция и сътрудничеството в тази област може допълнително да помогне в изработването на подходящи отговори.

Що се отнася до сътрудничеството по въпроси на миграцията между самите държави от ИП, може да се обмисли предоставянето на подкрепа за редица възможни инициативи на регионално равнище, включително събирането, хармонизирането, анализа и обмена на данни, свързани с миграцията, или създаването на мрежа за информация в областта на миграцията, с цел да се засилят сътрудничеството и обменът на най-добри практики между органите в държавите от ИП, компетентни по въпросите на миграция. Следва да се насърчават инициативи, насочени към по-голяма мобилност на хора между държавите от ИП.


3.1.3.Борба с незаконната миграция и сътрудничество относно обратното приемане, завръщането и реинтегрирането


Обратното приемане на собствените граждани, които са влезли или пребивават незаконно на територията на друга държава е принцип на обичайното международно право, който всички държави следва да съблюдават Споразуменията на ЕС за обратно приемане съдържат разпоредби за улесняване и ускоряване на процедурите за обратно приемане на лица, които пребивават без разрешение на територията на държавите-членки на ЕС. Тези споразумения представляват важен инструмент в борбата срещу незаконната миграция и в това си качество са важна стъпка към засилена мобилност. Понастоящем три държави партньори от ИП (Украйна, Молдова и Грузия) са подписали с ЕС споразумения за обратно приемане, успоредно със споразумения за облекчаване на визовия режим.

ЕС следва да продължи своето сътрудничество по въпросите на обратното приемане с останалите държави от ИП, като се стреми да сключи споразумения за обратно приемане, заедно със споразумения за облекчаване на визовия режим, с Армения, Азербайджан и Беларус. Комисията вече получи мандат да преговаря за споразумение за обратно приемане с Беларус и заедно с настоящото съобщение представя предложения за подобен мандат за преговори с Армения и Азербайджан. Съветът следва да приеме съответните насоки за преговори възможно най-скоро.

Освен това ЕС следва да продължи да подкрепя усилията на държавите от ИП за изграждане на капацитет за предотвратяване и борба с незаконната миграция и за подпомагане на завърналите се лица за тяхното устойчиво реинтегриране.

3.1.4.Улесняване на краткосрочната мобилност


Всичките шест държави от ИП се стремят към безвизово пътуване, като тази цел следва да бъде призната, а осъществяването ѝ да бъде преследвано чрез активно сътрудничество. Ефективното сътрудничество относно обратното приемане (в това число ефективно прилагане на споразумението с ЕС за обратно приемане), правилното и ефективното прилагане на споразумението за облекчаване на визовия режим, както и активната ангажираност на държавата партньор за диалог и сътрудничество по всички въпроси, обхванати от настоящото съобщение, следва да позволят започването на диалог за либерализиране на визовия режим.

Споразуменията за облекчаване на визовия режим са важен инструмент за улесняване на краткосрочната мобилност и са първа стъпка към либерализиране на този режим. До този момент са влезли в сила три такива споразумения – с Молдова, Украйна и Грузия.

Както ЕС, така и съответната държава партньор следва да осигурят ефективно и правилно прилагане на споразуменията за облекчаване на визовия режим По-конкретно за Молдова и Украйна е важно да се приключат настоящите преговори за нови разширени споразумения за облекчаване на визовия режим.

В съответствие с политическия си ангажимент ЕС следва да сключи подобни споразумения и с останалите държави от ИП, а именно Армения, Азербайджан и Беларус. Насоките за преговори с Беларус вече са приети, като Съветът следва да приеме съответните насоки за преговори с Армения и Азербайджан възможно най-скоро.

Успоредно с това държавите-членки на ЕС следва да активизират работата в рамките на местното шенгенско сътрудничество с всички държави от ИП. Това следва да бъде осъществено с оглед да се гарантира максимално хармонизиране на процедурите за издаване на визи и пълноценно използване на възможностите, предоставяни от Визовия кодекс, като например освобождаване на определени категории граждани от плащането на такси за виза и издаването на многократни и дългосрочни визи за такива категории лица, като студенти, преподаватели, изследователи и стопански кадри. Освен това, за да се улесни допълнително процесът за кандидатстване за виза, държавите-членки на ЕС следва да се стремят към по-разширено консулско представителство в района на ИП.



Диалогът по визови въпроси е рамката за разглеждане на условията, водещи до либерализиране на визовия режим, посредством разрешаването на краткосрочни безвизови пътувания между ЕС и въпросната държава. Това зависи от ефективното постигане от страна на държавата партньор на редица показатели по широк кръг въпроси в областта на ПВР. След приключване на експерименталната фаза, диалозите по визови въпроси се основават на планове за действие в две фази, разработени с оглед на конкретните потребности. До този момент ЕС е представил два такива Плана за действие за либерализиране на визовия режим с държави от ИП, а именно през ноември 2010 г. с Украйна и през януари 2011 г. с Молдова.

Плановете за действие се съсредоточават върху области от ПВР като сигурност на документите, управление на границите и миграцията, политика за убежище, обществен ред и сигурност, включително борба срещу организираната престъпност и трафика на хора, както и подходящи външни отношения и основни права. Те съдържат първи набор от критерии относно рамката на политиката (законодателство и планиране) и втори набор от по-специфични показатели, обхващащи ефективното и трайното прилагане на съответните мерки за постигане на конкретни резултати на място.

Такива планове за действие за либерализиране на визовия режим могат да бъдат полезен модел за други източни партньори, като се отчита специфичният характер и независимият напредък на всяка една от държавите и съгласуваността в региона.

ЕС ще продължи да подкрепя Украйна и Молдова в усилията им да прилагат плановете за действие за либерализиране на визовия режим. Комисията редовно ще докладва пред Съвета и Европейския парламент за постигнатия напредък при прилагането на тези планове. Първите доклади за оценка за Украйна и Молдова са представени заедно с настоящото съобщение.


3.1.5.Функциониращи системи за убежище и международна закрила в съответствие с международните задължения


Повечето държави от ИП са постигнали известен напредък в приемането на подходящо законодателство, за да предоставят международна закрила на лицата, които се нуждаят от нея. Въпреки това продължават да съществуват значителни пропуски по отношение както на законодателните рамки, така и на тяхното прилагане. ЕС подкрепя държавите от ИП в укрепването на техния капацитет за оказване на закрила, включително чрез регионалната програма за закрила, която обхваща Беларус, Молдова и Украйна. Вторият етап на тази програма започна през 2011 г.

ЕС ще продължи да насърчава държавите от ИП да завършат съответната законодателна рамка и да гарантират ефективното ѝ прилагане. Освен това Съюзът ще продължи за съдейства на държавите от ИП в по-нататъшното развитие на институциите и в обучението на служители, участващи в процесите за определяне на статута на бежанец. ЕС ще окаже също така съдействие за разработването на национални политики относно интегрирането на бежанците. Когато това е уместно, съдействието ще бъде оказвано в сътрудничество с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, която следва да подпомага държавите партньори във всички сфери на практическото сътрудничество по въпроси, свързани с убежището.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница