Социалната медицина като наука: възникване, предмет, структура. Функции и взаимовръзки на соц медицина
Изтегляне 48.27 Kb.
|
Свързани:
ДЦП, Захарен диабет, пневмония и бронхит, инфекции, 9.ССГ при пациенти със сексуални разстройства, реферат очни заболявания ковид 19, 1.Методи на изследване в психиатрията., 2. Задължения на медицинската сестра при работа с инфекциозно болен пациент, 5. Отстраняване на впит кърлеж задач. тото, Реферат кожни и венерически заболявания, 1 мбл изследвания, 3. СГ при пациенти с шизофрения, 3. ССГ при пациенти със стомашно-чревни инфекции зад от тодорова, 4. ССГ при пациенти с въздушно-капкови инфекции от тодор зада, 6.ССГ при пациента с разстройства свързани със злоупотреба с психоактивни вещества
- Навигация на страницата:
- Връзката местоживеене и здраве
- 4.Семейство и здраве
- 5.Стилът на живот като социален фактор
- 6.Социална история на здравето
- 7.Международно здравно сътрудничество. Стратегии на СЗО
| Етническите малцинства са в по-неблагоприятно положение по отношение на здравето. Част от лошото здраве е свързано с по-ниския доход, жилищни условия, ограничен достъп до мед.услуги.
Връзката местоживеене и здраве се дължи на териториалните различия във физико-химичните и социално-икономически характеристики. Социалната кохезия и изолация – неравенствата в дохода и материалните ресурси имат за резултат социална изолация и маргинализация, които са свързани с лошо здраве. 4.Семейство и здраве Семейството е основна социална единица почти във всички човешки общества, представляващо база за раждане и отглеждане на деца. Семейството е социална институция, характеризираща се с определени социални норми, образци на поведение, права и задължения, регулиращи отношенията между съпрузите, родителите и децата. Семейство са две или повече лица, свързани помежду си с определена степен на родство по кръвна връзка или брак, живеещи съвместно и имащи общ бюджет. Структура на семейството: Размер на семейството(брой членове) Тип на семейството: нуклеарни семейства(една брачна двойка с деца); сложно семейство(добавят се и други роднини); пълно семейство(семейство с двама родители и деца); непълно семейство(отсъства един родител или деца, самотни, разведени) Брой на децата в семейството: малодетни(1-2 деца); среднодетни(3-4деца); многодетни(5 и повече деца) Брой поколения в семейството – сложни(в тях съвместно живеят няколко поколения роднини); прости(съпружески двойки с малки деца) Семейството преминава през следните последователни етапи на своето развитие: - Създаване – от сключването на брак до раждането на първо дете; - Разрастване – от раждане на първото дете до раждането на последното дете; - Намаляване – от напускането на първото дете до напускане на последното дете от дома на родителите; - Пълно намаляване – от напускането на последното дете от дома на родителите до смъртта на единия съпруг; - Разпадане – от смъртта на единия съпруг до смъртта на преживелия съпруг. Основните критерии на оценка на семейното здраве: - наличие в семейството на определен медико-социален риск; психоклимат в семейството – наличие на болен, вкл. и с психични нарушения; - трудоустроен член или членове на семейството, болни на легло; - диспансеризиран член на семейството за хронично заболяване; - здравни потребности на семейството – извеждат се от индивидуалните потребности на членовете му и се характеризират чрез необходимостта от определени медицински или социални мероприятия. Медицински мероприятия – амбулаторно, стоматологично, стационарно лечение, физиотерапия, рехабилитация и т.н.; Социални мероприятия – лечебно хранене, трудоустрояване, социален патронаж, социални грижи или подпомагане, безплатни лекарства и т.н. Класификация на семейното здраве: 1. много добро – семейството не спада към никоя или е към лека рискова група, психоклимата е добър, няма болен с невроза, няма трудоустроен член, болен на легло, диспансеризиран член за хронично заболяване или има но е в начален стадий, няма нуждаещ се от лечение; 2. добро – когато семейството спада към 1-2 от по-леките рискови групи (без групата „единствено дете в семейството”), има болен с невроза, диспансеризиран и член, нуждаещ се от едно или няколко медицински и социални мероприятия; 3. задоволително – гореизброените критерии са налице, но двама или повече членове от семейството се нуждаят от определени медицински и социални мероприятия; 4. незадоволително – семейството спада към сериозна рискова група (с нежелано дете, с дете с недъг или хронично болен, има трудоустроен член, инвалид, болен на легло през годината), определя се като несплотено (нарушен психоклимат и липса на взаимопомощ), повече от двама души се нуждаят от медицински и социални мероприятия; 5. лошо – същото, но включва повече лица и повече потребности. 5.Стилът на живот като социален фактор Начинът на живот съставлява поведенческо - събитийната страна,аспект,ресурс и на отделния човек и на отделните соц групи,човешки общности и на обществото като цяло Структурата на начина на живот включва:1.Знакови соц.системи (ценности,норми);2.Общностите;3.Поведението;4.Резултатите.Разби-рането на начина на живот като соц.-медицинкия проблем предполага да се изучават,от една страна социалния субект човекът и човешките общности,чиито ка- чества определят характера на неговия начин на живот,а от друга да се разглеждат и устойчивите форми на живот,в които хората се създават като личности и се оформят самите личностни качества Изследванията показват,че хората с ниска здравна култура не помагат на леч.процес,а това се отразява на клиничната дейност.За тях е характерно-да посещават здр.служби на по-късен етап от тяхното заболяване и по-късно диагностициране;по-често се хоспитализират и ползват спешна помощ ;трудно преценяват здравна информация с превантивните дейности;трудно се придържат към курса на лечение;имат недостатъчни знания за здравословен начин на живот;имат лош здравен статус и по-висока смъртност.Осн.задача на мед.специалисти е задълбочено изучаване начина на живот на човека,на чов.общности и прилагане на стратегии за постигане на здравословен стил на живот. Стилът на живот е конкретна изява и синтез на многообразни социални фактори, като той има силно изразено отношение като социален фактор на здравето.От гледна точка на социалната медицина стилът на живот може да бъде здравословен или нездравословен. Стилът на живот е комплексен социален фактор на здравето и най-често се разглежда в рамките на концепцията за промоция (производство, увеличаване) на здравето, а не само за профилактика на болестите. Здравословният начин на живот е система от жизнени дейности, съобразени със запазването и увеличаването на здравето на отделния индивид и обществото.Здравословният стил е основен израз на позитивно здравно поведение. Критерии за здравословен начин на живот: 1. Здравна активност: активно отношение към усвояването на здравни знания и умения, към системен контрол върху собственото здравно състояние; отношение към здравето като приоритетна ценност; положителна здравна мотивация. 2. Антирисково поведение: наличие на положителни здравни навици; отсъствие на основните рискови фактори като тютюнопушене, алкохолизъм, нерационално хранене, стрес, хиподинамия. 3. Самопомощ и взаимопомощ: наличие на основни умения за оказване на първа медицинска помощ, за психологично справяне, за подкрепа и солидарност, за диетично хранене, физическа култура, спорт и туризъм. 4. Психологическа нагласа за партньорство и обществена ангажираност по проблемите на здравето; участие в оздравителни програми. 6.Социална история на здравето Практически методологичен подход изработен от социалната медицина за практиката е медико-социалната история на здравето на индивида. Чрез нея на базата на достатъчна и надеждна медицинска информация се анализира и разкрива социалната етиология и патогенеза на дадено заболяване или друг здравен проблем, както и риска от развитие на определено здравно явление.Медико-социалният подход, заложен в изработването на медико-социалната история на заболяването и здравето се основава на анализиране и обосноваване на социалната етиология и патогенеза на всяко здравно явление, имащо отношение към отделния индивид, и последващо определяне на медико-социалните подходи при терапията, рехабилитацията и профилактиката.Под социална етиология се разбира идентифицирането на онези социални фактори, които имат или биха имали пряка (причинно-следствена) връзка с възникването на дадено здравно явление. Социалната патогенеза е свързана с анализирането и определянето на конкретните механизми, чрез които идентифицираните социални фактори оказват въздействие върху здравното явление. Основните източници на събиране на информация са: пациента;близките;документи, отнасящи се до него.Методите за набиране на необходимата информация са:анамнеза; наблюдение;тестове;анализ на документи.Задължителни изисквания-1. Достатъчно време за разговор; 2. Удобна обстановка, с необходимия уют (светло, приятно топло и чисто помещение; осигуряване на удобно място за сядане);3.Изолиране на възможности за влизане на други лица, тяхното присъствие или прекъсване на беседата, както и прекъсване от телефонни обаждания;4.Външният вид (облекло, прическа, чистоплътност) и позата (леко приведена напред с лице към разпитвания, с поглед в очите му) трябва отговарят на представата на това лице за ролята на водещия разговора и да внушават доверие;5.Встъплението да е ведро, приветливо и да започва с неформален разговор; 6. Поставяните въпроси да подпомагат и подкрепят лицето да разкрие разнообразната информация, която иначе не би споделило; 7.Изслушването да е активно и съпричастно; 8.Невербалното поведение (погледи, поза жестове, държание и поведение) да бъдат адекватни на получаваната информация;9.При приключване на разговора да не се прибързва, за да не се разочарова лицето, а да се затвърди неговото доверие и съхрани готовността за нов контакт. ОСНОВНИТЕ РАЗДЕЛИ на медико-социалната история на здравето са следните- Личностна характеристика; Паспортни данни – име, пол, адрес, семейно положение, образование, месторабота, професия;Личностни данни; Работоспособност;Адаптивност;Емоционалност;Психотравми;Устойчивост спрямо стресови фактори;Волева издръжливост; Нагласи, предразположеност, готовност, насоченост;Мотиви и съображения;Жизнени цели, задачи и позиции;Интереси (материални и духовни);Поведение;Семейно-битова среда;Вид и структура на семейството; Материален бит и дейности в семейството (жилищни условия, организация на потреблението, организация на свободното време, лидерство и т.н.).Личностни особености на другите членове на семейството:Семейни взаимоотношения; Професионално-трудова среда;Професия, длъжност, месторабота, трудово възнаграждение, професионален маршрут; Характер и режим на труд (дневен, нощен, сменен, допълнителен, извънреден);Условия на труд – хигиенни условия и вредни фактори;Социално-психологически климат – позитивен, неутрален, отрицателен. Роля на членове на колектива и влиянието им върху условията и режима на труд (напр. началници) Стресогенни ситуации – информационна претовареност, дефицит на време, ниво на отговорност и други специфични фактори Обществено битова среда;Участие в неформални или формални организации – задължения и отговорности; Екологични проблеми, свързани с градската и жилищната среда, транспорта и т.н.;Обществена дейност – активност в организацията на отдиха, спорта, туризма.Здравна служба (тя е елемент на обществено битовата среда, но се разглежда отделно, поради особености във взаимоотношенията и пряко влияние върху медико-социалните потребности) Контакти – спорадични или регулярни – навременност, продължителност, приемственост, резултатност-Отношение и поведение към здравната служба,Оценка на отношението и поведението на здравната служба към индивида,Стресогенни ситуации при контактите със здравната служба.Медико-социални изводи – анализира се и се оценява степента на влияние на положителните и отрицателните фактори върху състоянието на индивида.План за медико-социални дейности – включва комплекс от мероприятия за решаване намедико-социалните проблеми и удовлетворяване на изявените медико-социални потребности. Планът се изработва съвместно между здравния професионалист и индивида на базата на информирано съгласие. 7.Международно здравно сътрудничество. Стратегии на СЗО СЗО е част от системата на ООН. Тя има роля като координатор на международното здравно сътрудничество. Членовете на СЗО са 193 страни в съвета.Политиката на СЗО се определя от: Световната асамблея на проблемите на здравето(провежда се един път годишно); Изпълнителен съвет; Конституция. Има следните цели: промоция и протекция на здравето; намаляване честотата на общозначимите заболявания, премахване на болката и страданието. Основата на тази стратегия се формира от три водещи ценности: 1.Здравето е фундаментално човешко право 2.Равнопоставеност в здравето и солидарност в действията между всички страни и техните граждани. 3.Участие и отговорност на индивидите групите,институциите за подобряване на здравето. Световната банка се състои от международна банка за регистрация и развитие на международната асоциация за развитие Стратегическите задачи на Св.банка са: да преодолее бедността; да повиши благосъстоянието с грижа за еколог.среда и да създаде възможности за хората. Съвет на Европа е комитет по общественото здраве- здр.законодателство,мед.етика и правата на пациента.Комисия на Евр.съюз се занимава със законодателните инициативи, осъвременяване на действащи актове Изтегляне 48.27 Kb. Сподели с приятели:
|