Социалната медицина като наука: възникване, предмет, структура. Функции и взаимовръзки на соц медицина



страница1/8
Дата03.05.2024
Размер377.58 Kb.
#121146
  1   2   3   4   5   6   7   8
Soc.medicina 16648002703 4
Свързани:
ДЦП, Захарен диабет, пневмония и бронхит, инфекции, 9.ССГ при пациенти със сексуални разстройства, реферат очни заболявания ковид 19, 1.Методи на изследване в психиатрията., 2. Задължения на медицинската сестра при работа с инфекциозно болен пациент, 5. Отстраняване на впит кърлеж задач. тото, Реферат кожни и венерически заболявания, 1 мбл изследвания, 3. СГ при пациенти с шизофрения, 3. ССГ при пациенти със стомашно-чревни инфекции зад от тодорова, 4. ССГ при пациенти с въздушно-капкови инфекции от тодор зада, 6.ССГ при пациента с разстройства свързани със злоупотреба с психоактивни вещества

  1. Социалната медицина като наука: възникване, предмет, структура. Функции и взаимовръзки на соц.медицина.

За родина на социалната медицина се счита Германия, а за нейни основатели се считат Йохан Петер Франк и Рудолф Вирхов. През 1920г. в Берлин Гротян създава първата катедра по социална медицина. В България е създадена през 1950г. от проф.Асен Панев под името „Организация на здравеопазването”.
Предмет на социалната медицина е изучаването на социалните фактори върху здравето на населението. Социалната медицина изучава човешкото здраве на надиндивидуално, популационно и обществено ниво.Социално-медицински изследвания са отношенията между хората, социално-икономическите условия, социално-културната среда, моралните ценности, здравната политика и др.
Социалната медицина е нетрадиционна, интегративна наука, чийто предмет на изучаване е общественото здраве като цялостна система, подчиняваща се на специфичните закономерности.
Социалната медицина притежава различни раздели и направления- обща социална медицина; гранични социално-медицински дисциплини(мед.демография,мед.социология, мед.статистика,мед етика, мед.право); профилни социално-гранични дисциплини(соц.епидемиология, соц.хигиена, соц.педиатрия,соц.онкология); наука за общественото здравеопазване(здравен мениджмънт, здравна политика, здравна информатика).
Соц.медицина има три основни функции:
1.Интегративно-методологична функция – осигурява широк социално медицински подход и стил на мислене и действие
2.Социално-етична функция – соц.медицина дава обективни критерии и познания за етична оценка на всяка национална здравеопазна система.
3.Управленска функция – най-важната функция, представлява една обосновка на политическите и управленските решения в областта на здравеопазването.
Взаимовръзките и взаимодействията на соц.медицина са:
Приемни връзки- соц.медицина възприема знания от други науки. Например тя взема като теория от демографията, икономиката, информатиката.
Донорни връзки- влияе и на други науки като дава част от своята методология и теория.По този начин се формират гранични специалности.
Методите на социалната медицина са:
1.Исторически метод- соц.медицина дава оценка на настоящето и бъдещето на здравеопазването като цялостна здравеопазна система.
2. Статистически метод- изучава масово проявяващи се явления(заболеваемост,смъртност)
3.Икономически метод- позволява да се оцени приноса на здравеопазването върху икономиката на дадена страна
4. Социологичен метод- изучава социалните отношения, свързани със здравето
5. Математическо моделиране- електронно изчислителни техники
6. Информатика- включват се най-различни процеси на събиране, съхранение, кодиране, обработване и анализиране на информация
7. Епидемичен метод- анализ на заболеваемоста на популационно равнище. Решава следните задачи: установява разпространението на дадено заболяване сред населението; установява външните и вътрешните фактори, които спомагат за разпространението на заболяванията; обосновава приоритетите и насоките, дава оценка на ефективноста на здравните програми.


  1. Методи на социалната медицина.

Най-широко използваните методи на соц.медицина са:
1. Исторически метод – позволява да се анализират развитието и тенденциите на общ.здраве и да се оцени настоящето и
бъдещето на здравеопазването като цялостна здравеопазна система насочен към изучаването и анализа на етапите в
развитието на социалните структури и развитието и тенденциите на общественото здраве.
2. Социологически методи – позволява да се изучат соц.отношения свързани със здравето и неговото опазване.Има
няколко ф-ции:управленска (за здр.мениджмънт), критично-аналитична,познавателна и общокултурна.тези методи ни
позволяват да проучим мнението, поведението и мотивацията на индивида и социалната група по отношение на здравето и
свързаните с него явления, да установяваме здравните потребности и удовлетвореността от здравното обслужване.
Поради специфичните социални функции на здравеопазването социологическия метод е един от водещите в социомедицинското проучване и познание. Чрез тях се набира индивидуална социологическа информация за разнообразни здравни явления и процеси.
3. Методи на информатиката – насочени са към събиране, съхранение, кодиране, обработка, анализ и оценка на
информацията относно здравните явления в обществото.
4. Статистически методи – позволява да изучим масово проявяващите се явления,които са обект на соц.медицина
(заболяемост,смъртност здр.потребности,здр.дейности).С други думи изучаваме здр.явления на надиндивидуално ниво.
Статистиката като наука за масовите явления ни дава възможност за изучаване не на отделните случаи, а обобщаващи
характеристики на заболяванията, умиранията, здравните дейности и т.н. За целите на сравняването и обобщаването на
данните и изучаване на причинно-следствената връзка и зависимости се използват сложни статистически методи.
5. Епидемиологични методи – позволява да се решат следните задачи
-установяване разпространението на дадени заболявания сред населението;
- установяване факторите на външната и вътрешна среда,засилващи разпространението на тези заболявания,т.нар.
рискови фактори;
- обосноваване приоритетите и насоките на превантивните дейности;
- оценка ефективността на профилактичните програми сред населението
Различават се 4 разновидности на епидемиологичният метод:дескриптивна епидемиология (задачата й е да формулира
хипотези относно:рисковите групи от населението;територията на риска;времето на риска;от какви болести страда
населението);аналититична епидемиология (главната й задача е да провери и оцени хипотезите за рисковите фактори на
разл.заболявания) насочени към изучаване на възникването, характера, разпространението и факторната обусловеност
на различните здравни явления сред населението. Тя е насочена към изучаване на такива широко разпространени
неинфекциозни заболявания като сърдечно-съдовите, нервните, онкологичните, психичните и други хронични заболявания
с цел разкриване на етиологията и идентифициране на водещите рискови фактори, установяване на честотата на
разпространението им и разработване на ефективни методи на профилактика и промоция на здравето.
6. Методи на математическо моделиране
- Икономически – насочен към изучаване на икономическите закони върху индивидуалното и общественото здраве, за
икономическа оценка и анализ на дейността на здравната система, на прилаганите методи и подходи при удовлетворяване
на здравните потребности на населението и икономическата ефективност на прилаганите мероприятия.Позволява да се
оцени:приносът на здравеоп. за нац.доход (икономически ефект);механизмът и ф-рите за изразходване на здр.ресурси.
7. Експериментални методи – прилагат се най-често като естествен организационен експеримент (оценка на последователността на процесите и явленията свързани с общественото здраве, определяне на проблемни взаимодействия и оценка на ефективността им) или като изкуствен организационен експеримент (внедряване на форми
на социално-здравни взаимоотношения, оценка на ефективността им и сравняване с досегашните).



  1. Детерминанти на здравето. Типове социални фактори на здравето.

Групи детерминанти на здравето:

  • Ендогенни – определят индивидуалното предразположение към наследствени и дегенеративни заболявания

  • Поведенчески - тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и лекарствени вещества, наркотици, нездравословно хранене, психо-социален стрес и др.

  • Фактори на околната среда – включват фактори от физическата среда, включително трудовата среда: замърсяване на въздуха, водата и почвата; социално-икономически фактори(доходи, материален статус, безработица)

  • Обем и естество на здравната помощ – качество, достъпност, своевременност на медицинската помощ, скринингови програми, грижи за бременните, майките, децата.

Социални фактори на здравето и болестта:
Социални фактори са онези компоненти на социалната среда, които оказват влияние върху здравето. Смята се, че доходът и здравето са свързани с 3 начина на въздействие: физиологичен(липса на храна, отопление) ; психологичен стрес и поведенчески(пушене, алкохол и др.)


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница