Социално включване на лица с трайно намалена
Фиг. 31 Бихте ли започнали свой собствен бизнес?
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- (Фиг.32) Фиг. 32 Бихте ли наели на работа хора с увреждания (възможност за повече от един отговор)
- Резултатите от емпиричното изследване на нагласите за социално включване на лица с намалена работоспособност чрез трудова заетост, реализирано чрез
| Фиг. 31 Бихте ли започнали свой собствен бизнес?
Макар и незначителен е превесът на тези, които смятат, че са професионално подготвени, разполагат с начален капитал и са способни да стартират собствен бизнес (42.7%); 41.1%, заявяват, че нямат подходящо образование, управленски капацитет и средства за учредяване на фирма; 16.2 % от запитаните не могат да отговорят. Въпрос 15 от допитването цели да установи готовността на предприемач с увреждане да наеме други лица с увреждания предвид познаването на техните проблеми от здравословно, емоционално – психическо и социално естество, касаещи лицата с дефицити и предизвикателствата от административно – правен характер, с които се сблъсква бизнесът, при наемане на хора с увреждания.(Фиг.32) Фиг. 32 Бихте ли наели на работа хора с увреждания (възможност за повече от един отговор) Фактът, че 79.8% отговарят положително на въпроса показва готовността на работодатели с увреждания да наемат лица с дефицити от една страна защото са уверени в тяхната мотивация да се трудят и да се справят с професионалните си задължения, а от друга – защото, познавайки техните специфични потребности, могат да им осигурят достъп до работното място, възможности за полагане на труд и подходящи битови условия; 30% от респондентите не могат да отговорят на този въпрос. Резултатите от емпиричното изследване на нагласите за социално включване на лица с намалена работоспособност чрез трудова заетост, реализирано чрез методите на дескриптивната статистика, едномерния и двумерния честотен анализ, налагат извода, че няма пряка зависимост между здравословното състояние на хората с увреждане и техния образователен и трудов потенциал. Преобладаващата част от респондентите декларират готовност да бъдат част от отворения пазар на труда. Въпреки че водещият мотив за повечето от тях е финансовият, за значителен процент от анкетираните са важни възможностите за професионална реализация, за преодоляване на социалната изолация, готовността за квалификация и преквалификация с цел адаптиране към нарастващите изисквания от страна на пазара на труда. Демотивиращи фактори са недоверието на работодателите в трудовия капацитет на увредените лица и съпротивата на някои от тях срещу санкциите при отказ от наемане на увредени лица. Данните от допитването сочат, че дебатите за осигуряване на подходящи работни позиции, достъпността и адаптирането на работната среда трябва да продължат както на правителствено и експертно ниво, така и със самите заинтересовани лица. Втората част на емпиричното проучване проследява и анализира влиянието и връзката на социодемографските показатели ПОЛ, ВЪЗРАСТ, СЕМЕЕН СТАТУС И ОБРАЗОВАНИЕ върху социалното включване на лица с трайно намалена работоспособност чрез трудова заетост, установено с помощта на 𝜒2 – анализ. Номерацията на таблиците от тази част на изследването е независима от хронологията в номерирането на таблиците, обобщаващи данните от емпиричното изследване чрез метода на 𝜒2 – анализа, приложен в другите две анктети. Анализът на връзката между някои социодемографски показатели и социалното включване на лица с намалена работоспособност чрез трудова заетост показва следните резултати (Табл.6): Съществува статистически значима връзка между самооценката на респондентите относно тяхното общо здравословно и емоционално – психическо състояние и всички изследвани показатели с изключение на показателите пол и вид увреждане (p = 0.546 и 0.090 > 0.05), т.е. тези показатели не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер за тези два показателя са съответно Cramer’s V = 0.062 < 0.33 и Cramer’s V = 0.164 < 0.33, което доказва слабата корелативна връзка между тях и самооценката на респондентите относно тяхното общо здравословно и емоционално – психическо състояние. За всички останали социодемографски показатели (възраст, семеен статус, образование, степен на намалена работоспо-собност; вид и степен на увреждане и брой на трайните увреждания) коефициентите на Крамер варират в границите от 0.152 до 0.276, което показва слаба корелативна зависимост между тях и самооценката на респондентите относно тяхното общо здравословно и емоционално – психическо състояние. Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|