Социално включване на лица с трайно намалена
с увреждания (възможност за повече от един отговор)
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- (Фиг.43) Фиг. 43 Фактори, които биха насърчили работодателите да наемат хора с увреждания (възможност за повече от един отговор)
| с увреждания (възможност за повече от един отговор)
Според данните 70.8% от отговорилите биха инвестирали в повишаване на квалификацията на наетите от тях увредени лица при условие, че фирмата е субсидирана по национални или европейски програми за повишаване на квалификацията на хората с увреждания; 33.3% заявяват, че биха инвестирали собствен ресурс в квалификацията на наетите с увреждания лица; едва 10% са на мнение, че автомаргинализацията на лица от този контингент вследствие на тяхно лично решение, психологически, социални или др. причини, прави инвестицията в квалификация и преквалификация на лицата с увреждания нерентабилна. Сред вариантите на отговор на въпрос 10 за мерките, които биха насърчили работодателите да наемат хора с увреждания, анкетираните работодатели приоритетно посочват данъчните облекчения и преференции от страна на държавата при следните обстоятелства: в случай, че наемат увредени лица (68.3%); при условие, че полагат грижи за повишаване на квалификацията на наетите хора с увреждания (50.8%); ако се грижат за здравето и социалното благополучие на наетите от тях хора в неравностойно положение (40%). Повече от половината респонденти обаче разчитат на съдействието на общинската администрация, от която бизнесът очаква изграждане на достъпна инфраструктура и съдействие за обезпечаване на специализиран транспорт до работните места на хората с увреждания.(Фиг.43) Фиг. 43 Фактори, които биха насърчили работодателите да наемат хора с увреждания (възможност за повече от един отговор) Резултатите от анкетата с работодателите потвърждават хипотезата, че преобладаващата част от тях изразяват готовност да наемат лица с увреждания чрез осигуряване на работни места, съобразени със спецификата на тяхното функционално и здравословно състояние. От друга страна обаче участниците в анкетирането декларират, че от хората в неравностойно положение бизнесът очаква образование, подходящо за предлаганата длъжност, мотивация за труд и професионално развитие, дисциплина на работното място и способност да се адаптират към микроклимата на фирмата. Заявявайки готовност да съдействат за трудовата интеграция на увредените лица, анкетираните работодатели възприемат достъпа на пазара на труда на хората с увреждания като партньорство между тях, държавните институции и самите хора в неравностойно положение. По – надолу детайлно е анализирана спецификата на връзката между социодемографските показатели ВЪЗРАСТ, ПОЛ, ОБРАЗОВАНИЕ, НАЦИОНАЛНОСТ И СФЕРА НА БИЗНЕСА и нейното влияние върху нагласата на работодателите да назначават на работа хора с увреждания, реализирана чрез метода 𝜒2 – анализ. Номерацията на таблиците е независима от хронологията в номерирането на таблиците, обобщаващи данните от емпиричното изследване чрез метода 𝜒2 – анализ, приложен в предишните две анктети. Анализът на връзките между някои социодемографски показатели и нагласата на работодателите да назначават на работа хора с увреждания показва следните резултати (Табл. 7): Не е установено статистически значимо влияние на изследваните социодемографски показатели възраст, пол, образование, националност и сфера на бизнес върху мнението на респондентите дали одобряват квотния принцип за наемане на работа на хора с увреждания (p > 0.05). Коефициентите на Крамер (Cramer’s V) за тези показатели варират в границите от 0.082 до 0.242 < 0.33, което доказва слабата корелативна връзка между тях и мнението на работодателите дали одобряват квотния принцип за наемане на работа на хора с увреждания. Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|