Социално включване на лица с трайно намалена
Табл.14 Връзка между някои социодемографски показатели и нагласата на
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Показател Възраст Пол
| Табл.14 Връзка между някои социодемографски показатели и нагласата на
работодателите да назначават на работа хора с увреждания
По отношение на връзката между мнението на респондентите защо биха наели на работа хора с увреждане и социодемографските показатели също не се наблюдават статистически значими връзки за всички показатели (p > 0.05). Въпреки това на база коефициентите на Крамер (от 0.431 до 0.521 < 0.66) се регистрира умерена корелативна връзка между мнението на респондентите и всички социодемографски показатели. Подобни резултати са установени по отношение на връзката между мнението на респондентите защо не биха наели на работа хора с увреждане и социодемографските показатели. Не се наблюдават статистически значими връзки за всички показатели (p > 0.05). Въпреки това коефициентите на Крамер за всички социодемографски показатели варират в границите от 0.579 до 0.660 < 0.66 и показват умерена корелативна връзка. Връзката между мнението на респондентите какви според тях са причините, поради които значителна част от хората с увреждания са без работа и социодемографските показатели възраст (p = 0.107 > 0.05), пол (p = 0.371 > 0.05) и образование (p = 0.298 > 0.05) е статистически незначима, т.е. те не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. За тези показатели коефициентите на Крамер са съответно (Cramer’s V = 0.595; 0.555 и 0.569 < 0.66) т.е. съществува умерена корелационна връзка. Връзката между мнението на респондентите какви според тях са причините, поради които значителна част от хората с увреждания са без работа и социодемографските показатели националност (p = 0.002 < 0.05) и сфера на бизнес (p = 0.005 < 0.05) е статистически значима, т.е. те оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер са съответно 0.595 < 0.66 и 0.727 < 0.88, т.е. корелацията е умерена до силна. Връзката между мнението на респондентите дали биха инвестирали в квалификация и преквалификация, ако са наели на работа хора с увреждания и социодемографските показатели възраст (p = 0.572 > 0.05), образование (p = 0.597 > 0.05) и сфера на бизнес (p = 0.094 > 0.05) е статистически незначима, т.е. те не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер за тези показатели са съответно (Cramer’s V = 0.169; 0.154 и 0.319 < 0.33) т.е. корелационното отношение е слабо. Връзката между мнението на респондентите дали биха инвестирали в квалификация и преквалификация, ако са наели на работа хора с увреждания и социодемографските показатели пол (p = 0.030 < 0.05) и националност (p = 0.000 < 0.05) е статистически значима, т.е. те оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер са съответно 0.303 < 0.33 и 0.422 < 0.66, т.е. корелацията е слаба до умерена. Връзката между мнението на респондентите какви мерки биха насърчили работодателите да наемат хора с увреждания и социодемографските показатели възраст (p = 0.408 > 0.05), пол (p = 0.165 > 0.05) и сфера на бизнес (p = 0.060 > 0.05) е статистически незначима, т.е. те не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Въпреки това, корелацията между тези показатели и мнението на респондентите е умерена (коефициентите на Крамер за тези показатели са съответно: 0.340; 0.390 и 0.367 < 0.66). Връзката между мнението на респондентите какви мерки биха насърчили работодателите да наемат хора с увреждания и социодемографските показатели образование и националност (p < 0.05) е статистически значима, т.е. те оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер са съответно 0.437 и 0.452 < 0.66, т.е. корелацията е умерена. В заключение може да се обобщи, че не може еднозначно да се определи влиянието на конкретни показатели върху отговорите на респондентите, касаещи нагласата на работодателите да назначават на работа хора с увреждания. ИЗВОДИ Резултатите от трите емпиричните изследвания дават основания да бъдат направени следните изводи: 1. Няма пряка зависимост между здравословното състояние на хората с увреждане и техния образователен и трудов потенциал. Преобладават респондентите, които декларират готовност да бъдат част от всички сектори на отворения пазар на труда. Въпреки че водещият мотив за повечето от тях е финансовият, за значителен процент от анкетираните е важно преодоляването на социалната изолация и възможността за професионална реализация, вкл. чрез квалификация и преквалификация. Демотивиращи фактори са недоверието на работодателите в трудовия капацитет на увредените лица и съпротивата на някои от тях срещу санкциите при отказ от наемане на увредени лица. Данните от допитването сочат, че дебатите за осигуряване на подходящи работни позиции, достъпността и адаптирането на работната среда трябва да продължат както на правителствено и експертно ниво, така и със самите заинтересовани лица. 2. Преобладаващата част от представителите на широката общественост демонстрират толерантност и информираност по проблемите на хората с увреждания, желание да съдействат за преодоляване на негативните стереотипи и процесите на сегрегацията на тази уязвима група, готовност да бъдат приети като равни на пазара на труда. От проучването става ясно, че въпреки активната политика на държавата, насочена към интеграцията и реинтеграцията на увредените лица на трудовия пазар, усилията в тази посока не са достатъчно популяризирани сред обществото. Правото на труд на лицата с дефицити не е гарантирано от една страна поради това, че те все още са обект на дискриминация при кандидатстване за работа и от друга – поради недостатъчната активност на самите лица с увреждания при търсене на работа. 3. Значителна част от представителите на работодателите изразяват готовност да съдействат на процесите на демаргинализация на хората с увреждания чрез осигуряване на работни места, съобразени със спецификата на тяхното увреждане. Бизнесът е наясно, че не всички хора с увреждания са неработоспособни и че на тях могат да се възлагат само елементарни задачи и нискоквалифициран труд. Декларирайки своята готовност да съдействат за трудовата интеграция на увредените лица обаче анкетираните работодатели възприемат достъпа на пазара на труда на хората с увреждания като партньорство между държавните институции, бизнеса и самите хора в неравностойно положение. ПРИНОСИ Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||