Социология на културата

Социокултурна таблица

Числа и пространствени форми – 6,5

Мерки теглилки –1

Физика –6,5

Химия – 3

Астрономия – 2,5

Физическа география – 5 Природни науки – 27

Човек – анатомия, физиология – 5

Животни – 2,5

Ботаника – 2

Окръжаваща среда 2 Науки за живота –11,5

Политика, политическа география – 2

Право – 2

Световна икономика – 2,5

Световна икономика и статистика – 4

Транспорт –5 Общество – 15,5%

Гражданско строителство – 1,2

Електричество – 2

Металургия – 0,8

Техническа документация – 1 Техника 5

Литература – 0,5

Музика – 6

Изобразително изкуство – 4,5

Театър – 1

Радио – 1 Изкуствознание – 13

Спорт – 5

История – 8 Дейности, обществен живот - 13

Други - 15

Издателска продукция

Математика – 1,5

Физика и химия – 7,5

Календар и метеорология – 2,3

Биологически науки – 4

Техника – 5

Хуманитарни науки – 12

Изобразителни и зрелищни изкуства – 3,5

Музика – 2

Спорт и игри – 2

История –5

Право – 6

Социални институти – 7

Литература – 15

Други – 21,5⁴⁹

Ако приемем един фрагмент от текста за единица на анализа, ние трябва да измерим какъв обем на текста съответства на определения тип значение. Мерките са пространствени за вестникарски текст – редове, думи, знаци. Те са времеви за радио- и телевизионни предавания.

Методиките за работа с текста могат да бъдат подредени в две основни групи от гледна точка на различните единици за анализ и различните измерителни единици.

1. Единица за анализ е признак на материала, който го характеризира като цяло – това може да бъде оперативност – времево съответствие между материала и темата, функционалната принадлежност на материала – напр. информационен, публицистичен, развлекателен, учебен, утилитарен. Групирането може да е различно, но важно е всеки материал да се отнася към една или друга група по своята доминираща функция. В такива случаи признакът се описва от крайно число събития – ако е трудно да се определи главната функция, просто се създава категория “трудно класифицируеми случаи” и материалът попада в нея. Така всички класифицирани материали попадат в толкова групи, колкото признака са предвидени предварително.

• 
  Брои се количеството материали, изразено с естествени числа;
  
• 
  Брои се площта (за вестници) или времето (за електронни медии) на материалите, принадлежащи към едната или другата група.
  

2. Единица за анализ е отделен фрагмент на текста: дума, персонаж, съждение, абзац или някакъв отрязък от текста, съвпадащ с определена тема.

• 
  Брои се общото количество споменавания на съответната дума;
  
• 
  Брои се количеството изречения, абзаци, които могат да съдържат търсената дума;
  
• 
  Може да се изчислява сумарната площ или сумарното ефирно време на отрязъците на текста, съдържащи нужната дума.
  
• 
  Най-малка единица са завършените, оформени отрязъци от текста, (абзац, страница, време за излъчване), чийто брой се изчислява.
  
• 
  Събират се обемите на материалите като цяло, ако съдържат поне един път търсената дума.
  

В тази връзка можем да използваме понятието единица контекст. В изследването на Ласуел влизат 20 хил. редакционни статии и 416 символи, чието присъствие или отсъствие в текста се фиксира. Ако една дума се срещне един път в текста, той се включва в списъка, независимо че тя се е появила само един единствен път.

Обикновено вземането на решение за системата на анализ, която да се възприеме, е свързано с някакво пробно изчисление на вариантите и съответно извод дали съответната система интерпретира коректно езиковите факти.

Процесът на кодиране на информацията е свързан с избора на документ, в който ще бъдат фиксирани резултатите от наблюденията. Механичната представа за кодирането на реален хартиен носител служи като основа и за компютърната реализация на процеса.

Съществуват няколко начина:

• 
  Първият напомня работа с библиотечен каталог – на чиста бланка се нанасят названията на характеристиките или тяхното числово представяне – тези бланки се натрупват и след това при необходимост чрез техния брой се разкрива честотата на поява на една или друга характеристика.
  
• 
  Вторият начин представлява предварително изготвяне на масив от бланки с конкретни названия на характеристиките. Тогава трябва при откриване на някоя характеристика, тя да се впише на нужното място.
  
• 
  Това е най-простият начин, но той е възможен само ако се интересуваме от споменаването на характеристиката, но не и обемите на текста, в които те се срещат – тогава картонът съдържа числов ред, съвпадащ с общото количество кодове, а кодираме само тези числа, които отговарят на срещнатите в текста характеристики.
  
• 
  За всеки материал се изготвя бланка аналогична на анкетната карта при стандартните социологически изследвания. Различните значения на интересуващите ни признаци са предварително зададени като отговори на въпросите от анкетната карта.
  

Например:

Ако става дума за радио и телевизионни предавания като признаци на излъчвания текст се определят характеристики на начина, по който той съществува в публикационната стратегия на медията.

Едно от изискванията е при кодирането да участват двама души, което обезпечава обективност и коректност на оценката.

След съставянето на кода се изисква специален стадий – проверка на кода за съотнасяне на резултатите. Това означава да се даде един и същ текст на различни кодиращи и да се определи дали те използват еднообразен код и дали техните резултати съвпадат. Друг начин за подобна проверка е след като мине известно време вече закодираният текст да се даде на други кодиращи, които да проверят идентичността на анализа.

Анализът на съдържанието може да бъде използуван към всички форми на текстовата дейност, съпътствуваща функционирането на културата и каналите за разпространението й. Той е особено подходящ при анализа на мас-медийния сегмент на културата, доколкото позволява разглеждането на излъчваните от медиите текстове и послания като социално действие.

Интерпретацията на текста като социално действие е възможна както от съдържателна гледна точка, така и от гледна точка на ефекта, предизвикан от тях върху поведението на различни индивидуални и групови субекти.

Социалната реалност може да бъде представена във вид на знаково пространство, формирано от излъчваните от медиите текстове в контекста на конкретна социокултурна ситуация. При провеждането на контент-анализа се формират индикаторите за ценности, ценностни стандарти и нагласи. Като пример можем да посочим анализ на съдържанието на излъчваната по електронните медии музика и нейната популяризация в печатните средства за комуникация.

Анализът на съдържанието като метод на социологията на културата може да обхваща както художествени (например излъчваната от медиите музика), така и вербални текстове, които пряко или косвено са свързани с музикалната култура. Той се провежда диференцирано по отношение на различните видове музика, жанрове и стилове в нея, както и за отделните нейни блокове.

Традиционните похвати в извършването на контент-анализа позволяват да бъде събрана информация за налични проблемни ситуации и отношението на комуникатора към тях, неговите очаквания и модели на социалното пространство, а също така за начина на употреба на художествено съдържание при разкриване на смисъла, присъщ за всяко комуникативно действие. Става възможно да представим излъчването на музика като проява на ценностна ориентация, заложена в публикационната политика на управляващите медията експерти.

Целесъобразно е контент-анализът да бъде съчетан с информация, получена по традиционния анкетен метод, чрез който да бъде събрана информация за вербализираните ценностни ориентации на експертите, определящи комуникативното поведение на средствата за масова информация.

Така чрез анализа на съдържанието на излъчваната музика, можем да преценим степента на съответствие между осъзнатите от респондентите понятия, стандарти, нагласи и конкретните им изяви, свързани с решенията за медийно поведение. Това означава, че категорията ценностна ориентация се операционализира чрез съвкупност от конкретни параметри:

• 
  избор на музика, произведения, изпълнители – относителен дял в програмите;
  
• 
  времетраене;
  
• 
  начин на излъчване, връзка с други социокултурни асоциации;
  
• 
  съотношения между жанрове и стилове;
  
• 
  интерпретация и оценка;
  
• 
  знаци за социални роли и взаимодействия, авторитети;
  
• 
  връзка с другите аспекти на социалния живот;
  
• 
  език, обединяващ медията и нейните потребители.
  

- поява на нови произведения;

- различни начини за представяне;

- промяна на личностите и авторитетите;

- смяна на формата на предаванията, свързани с определена музика;

- нови форми на комуникация;

- промяна в съдържанието на оценките

Чрез тях изследователят е в състояние да установи темповете, обхвата и качеството на иновациите в музикалната култура, тяхната функционална и съдържателна характеристика.

Цялата система от индикатори служи като основа за интегрален модел на ценностната ориентация на комуникационното средство и различните категории негови сътрудници.

Процедурата на анализа позволява традиционното разглеждане на съвкупността от текстове като единен текст, чрез който е възможна паралелна интерпретация както на явлението, така и на отношението, проявено от анализирания комуникатор. Традиционните методи за анализ на единния текст ще наложат характеристика на езика, стила, начина на реализацията на проблемни ситуации в теорията и критиката, ефективността на въздействието върху процесите в социалния контекст на музикалната култура.

Ето един пример за такъв анализ. Обем на текстовата извадка: масив от музикална информация от 116630 минути или 1943 часа и 50 минути, разделени на 10 категории: българска народна музика, българска поп-музика /естрада/, световна поп-музика, симфонична и камерна музика, оперна, модернистична, електронна и компютърна, чуждестранен фолклор, джаз, български градски песни, рок-музика.⁵⁰

БНТ е излъчила 3 7540 минути или 125 ч. 46 минути - т. е. 6,5% от програмата си. Универсалната социокултурна таблица, предвижда за музиката заема точно 6%. Националната телевизия е намерила точния предел, допълнително утвърден от съществуващите сред телевизионната аудитория предпочитания.

• 
  поп-музиката от световен мащаб - 1560 минути или 26 часа (31,64% от цялата музикална програма);
  
• 
  българската поп-музика - 1269 минути - 25,55%;
  
• 
  симфонична и камерна музика (както и останалите нейни жанрове) заемат13,38% от общия музикален поток;
  
• 
  оперната музика през този период е обхванала 26,6 часа или 3,24% от тези програми;
  
• 
  12,7% от излъчванията на музикална продукция са отделени за българска народна музика. Този относителен дял отговаря на изразяваните от TV аудиторията приоритети, но се намира в учудващ дисонанс с високата популярност и ниво на продажби на различна по характер фолклорна продукция. Налага се мнението, че телевизията не успява да предложи комуникативния стереотип, съответствуващ на най-разпространените форми за потребление на фолклора;
  
• 
  джаз и рок - по 4,86%.
  

Анализът на съдържанието дава ясна индикация, че публикационната политика на БНТ е ориентирана към културалистката стратегия – излъчването на различен тип художествена продукция да се приближава до социокултурната таблица.

Сравнението с излъчването на частните медии показва нагледно тази тенденция: всяка частна телевизия се стреми да открие съпътствуващ сегмент на аудиторията, отговарящ на общите комуникативни показатели.

• 
  поп-музиката заема 71,56% от продукцията на “7 дни” и 75,3% за НТВ;
  
• 
  НТВ например обръща внимание на българската народна музика 10,52% -720 минути и джаза - 7,9% и 540 минути;
  
• 
  “7 дни” насочва своя комуникативен поток към симфонична, камерна и оперна музика - 1050 минути или 8,57%, рок-музика 1200 минути или 9,8%.
  

Програма “Хоризонт” развива стратегиятга си при доминация на поп-музиката - 50% заедно с българската (13,57%). Отделно рок-музиката заема 14,62% от излъчваната продукция. Постоянно и стабилно е излъчването на българска народна музика - 14,83%. Традиционната конвенционална музика заедно с оперната заема 18,15% от целия поток. Въпреки солидната си площ 990 минути, джазовата музика заема едва 2,07% Програма “Христо Ботев”, асимилирала програмната политика и на бившата програма “Орфей” представлява едно истинско комуникативно средище на естетическите ценности. При преимущество на класическата музика - 15660 минути или 37%, към която се прибавя и оперната - 5400 или 12%, във всички стилове и жанрове се търси най-дефицитната продукция, като оценъчната скала се разширява и прецизира. Дава се простор на елитарни потребности, както и на жанрове, не присъствуващи в други медии: например чуждестранен фолклор.

Оценъчната способност на комуникатора се оценява чрез художественото многообразие и критериите за отбор на излъчваната музика. За тази цел обикновено се използва експертна оценка, която да идентифицира различните критерии за отбор и стратегията за формиране на публикационна политика.

Това е единствената национална медийна институция (като изключим “Хоризонт” с една малка площ от 2,26%), която излъчва постоянно авангардна, електронна и компютърна музика 3060 минути, 51 часа или 7,2% от цялата музикална програма. И двете национални програми вече притежават своя традиционна музикална аудитория.

• 
  Относителният дял на публикациите, посветени на музиката (или свързани с нея) се оказа сравнително нисък - 2,5% при средна норма на европейската социокултурна таблица - 6%, т. е. музикалната култура получава повече от 2 пъти по-ниска оценка за значимост, отколкото и се полага според културно-информационната класификация (4, с. 64). В ситуацията, уловена в тримесечния период музиката отстъпва и на живописта, киното театъра. Преимуществото на литературата на страниците на централните всекидневници е значимо: 10% срещу вече известните 2,5% /в цитираната социокултурна таблица то е определено на страната на музиката - 6% срещу 0,5%/.
  
• 
  Начин на представяне. През разглеждания период няма случай музикална по същество новина да премине от определените и рубрики на първа страница или в друга зона на актуална информация. Футболни новини, свързани с изяви на националния отбор, възлови срещи от вътрешното първенство или проблеми на футболисти, играещи в чужбина постоянно прескачат на първите страници на всички разглеждани вестници. Рядко, 1-2 пъти се срещат и сензации из областта на литературния живот, отразени на първа страница. Музиката се появява на първа страница само като аксесоар на политически събития (преди всичко в политическите всекидневници), религиозни церемонии и чисто биографични по характер новини за звезди на шоу бизнеса без отношение към музикалната проблематика.
  
• 
  Оценката на печатните материали по скалите за разстояние до читателя и абстрактност на текста .
  
• 
  Като правило тези скали се определят или по метода на експертната оценка, или чрез вече познатия ни метод на семантичния диференциал. В този смисъл анализът на съдържанието открива текстови единици, които вече са били идентифицирани като намиращи се близко или далече от слушателя. Най-висшата степен за близост не е присъща за нито една публикация. В 25% от анализираните материали съдържанието предизвиква интерес, но може да се пренебрегне от екзистенциална гледна точка. Събитието някак си неопределено има отношение към читателя в други 25% публикации. 10% от материалите не съдържат никакви елементи на въвличане на читателя, събитията като че ли се случват на друга планета. Това разпределение на материали с различно отношение говори достатъчно ясно за предварителната готовност на авторите им да пишат за нещо, което и далеч от читателя, пропускайки възможността да свържат музиката с неговия екзистенциален свят, психиката или художествените му интереси.
  
• 
  Начин на представяне на темата. Преобладаващото мнозинство от публикациите засягат темата чрез изложение на факти и събития като правило извън непосредственото изпълнение на музика - 56% от текстовия обем и 57% от заглавията. В 26,12% от публикациите са засегнати събития, които представляват вестникарска сензация, засягат личния живот на музиканти и изпълнители, поведението на почитателите и т.н. (това съдържание се простира върху 25% от текстовете). Изключение правят цитираните по-горе автори. Темата, за която се говори най-малко в значителна част от публикациите е самата музика или начинът на нейното изпълнение. Това е направено в 7, 4% от публикациите (6% от общия текстови обем ).
  
• 
  Журналистически жанрове: преобладават интервюта с известни музиканти, певци, композитори и т. н., - 7,4%, статии на общи теми – 7,04%
  
• 
  Аналитичност на материалите: употреба на художествени сравнения, метафори и абстрактни категории - 3,04% от публикациите, заемащи обаче 8,8% от общия текстови обем. Към тази категория принадлежат статии с по-общо съдържание в областта на историята, общокултурния смисъл на музиката, медиите - 7,03% от публикациите и 7,62% от общия обем.
  
• 
  Разпределение на материалите по музикални жанрове дава ясна представа не само за възприетата от печатните комуникационни средства ценностна ориентация като инструмент за достигане на консенсус с читателската аудитория, но и за тези сфери и социални субекти, работещи с медиите в духа на стратегическия маркетинг. Преимущество на рок-музиката по отношение на относителния дял от текстовия обем - 36,28% пред поп-музиката - 27,94%. По брой на публикациите поп-музиката заема първото място с 31,6% срещу 30,2% за рок-музика. Този интересен резултат почти изравняващ рок-културата с поп-музиката, тотално доминираща като най-обемен сегмент в аудиторията на печатните медии и на музиката, може да бъде обяснен както с обстоятелството, че именно рок-поколението, изживяло своята младост през 60-те години сега доминира сред медийните експерти, представлявайки социален слой (интелигенцията) най-възприемчив към музикалните и интелектуални послания на рок-културата. От друга страна, агресивната политика на комунистическите тоталитарни режими към разпространението на рок-музиката, както и нейната връзка с младежкото движение за социална и културна промяна в най-развитите страни в света, направи рок-културата олицетворение на демократичните трансформации в Източна Европа, източник на интелектуалистична мотивация, философски и естетически идеи и инвенции.
  
• 
  Честотата на публикациите посветени на оперната музика 10% от публикациите и 10,24% от текстовия обем и фолклора съответно 9,49% и 7,14%. разпределение:
  
• 
  текстове, на професионално публицистично равнище,
  
• 
  “поп-стил”, акцентиращи върху известността на изпълнители и музиканти, върху сензационни подробности (например бременността на любовницата на Павароти - “Стандарт”)
  

Материалите, посветени на фолклора са разпределени по следния начин:

• 
  адресирани към аудиторията на т. н. “поп-фолк”, външна зрелищност, пикантни истории от извънмузикално естество, утилитаризъм и т. н.;
  
• 
  текстове, третиращи създаването и разпространението на т. н. “художествена народна музика”, изобилствуващи с естетически ценностни съждения, социокултурни обобщения и литературни реминисценции.
  

Контент-анализът може да предостави изключително ценна информация за характера на комуникативните взаимодействия в културата особено тогава, когато е съчетан със съответстващи на неговите категории експертни методи и изследвания на аудиторията, които да покажат параметрите на насрещното движение на комуникатор и аудитория един към друг.

Трансформацията на медийните комуникации във взаимодействия в киберпространството прави тази процедура изключително ефективна. Това става така поради обстоятелството че интересуващите ни форми на текстова дейност се намират в готов вид в глобалната мрежа Интернет и не е необходимо да извършваме сложните и трудоемки процедури по събиране, сортиране на необходимите за анализа текстове – всичко това може да се извърши с помощта на компютъра, който е и носител на тази информация. Освен това вече съществуват достатъчно качествени компютърни програми, които автоматично анализират текста според нужните ни параметри.

Разбира се, това не означава, че компютърът е изместил социолога. Напротив, нарастващият потенциал на машината предполага много по-сложни и амбициозни цели на анализа.