Понятие за семантично пространство

Понятие за семантично пространство

Когато някой ни предложи нещо, което вече е свързано с негативни значения от предшестващия опит, колкото и рационално да е предложението, то ще се натъкне на смисловата съпротива на нашето съзнание – например за демократично мислещите хора идеята за диктатура, която да стабилизира държавата, има негативен смисъл, защото те са изградили в себе се негативно отношение към диктатурата.

Обратно, когато се появява нещо ново, конфликтно и противоречащо на понятията, с които сме свикнали да си служим, нашата реакция като правило е негативна, защото то носи неопределеност, неяснота и разбърква подредеността, която ние по някакъв начин сме успели да създадем.

С каквото и да с е сблъскаме, колкото то да е непознато, непривично и странно, ние го осмисляме чрез апарата за осъзнаване, който притежаваме чрез декодиране на знаците в значения и свързването им в по-сложни съдържания, чрез които ние придаваме смисъл на действителността. Психологията изследва този процес изобщо, социологията се интересува от него тогава, когато той е социално значим. Ако 100 души харесват сто различни филма, това означава, че ние можем да изследваме индивидуалното възприятие и е възможно да открием, че то е различно у всеки един човек. Това означава, че ние се намираме в плоскостта на психологията на възприятието и нямаме достатъчно основание да правим социологически изводи. Ако обаче от тези 100 души 80 харесват един и същ филм, а освен това открием, че поради общи за тях положителни характеристики, това дава възможност и за социологическо разглеждане. Дори когато 100 души харесват сто различни неща, може да се окаже, че в тяхното възприятие е имало нещо общо, тогава също ще получим шанс за социологическа интерпретация, основаваща се върху общия начин на възприемане.

Семантичното пространство представлява координатна система от измерения, в които възприетите, осмислени и използвани от нас значения взаимодействат и образуват смисъл, определящ поведението на субекта. Когато се окаже, че измеренията на тази координатна система са общи за определена група хора и действията по образуването на смисъл на тяхното отношение към други хора, общности и институции имат общи черти за статистически значима част от тях, ние изграждаме хипотеза за културно обусловени социални взаимодействия и отношения. Тогава вече говорим за социален субект и социокултурни взаимодействия. Така индианците наричат влака “огненият кон”, а уискито “огнена вода”, т.е. придават на един чужд за тях културен продукт значения, съответстващи на знаковата система, която самите те използват. Тези значения в голяма степен предопределят тяхното отношение и тяхното поведение.

В семантичното пространство различните знакови структури, значения и смислови образувания намират своето място и съответно механизми на взаимодействие. Нашето възприятие се оказва организирано по определен начин, който обуславя приемането и осмислянето на новата информация. То обединява зрителното и слухово поле с менталната организация на субекта, така че чутото и видяното не просто се нареждат в измеренията на пространство-времето, но получават осмислен израз.

Хората, които добре владеят чужд език знаят, че говорейки този език, те мислят директно на него, без да превеждат на своя роден и получават нещо като своя собствена самоличност. Това не означава, че те стават други хора – те са си пак същите, но доколкото те осмислят себе си чрез друга система от значения, те са поместени в друга координатна система на колективно възприятие и осъзнаване.

Нека използваем следния пример. Даваме на един човек да слуша музикални произведения, които трябва да оцени. Нека това бъде по два признака: удоволствие и сложност. Нека всяко чуто и оценено произведение бъде поместено като точка на координатната система между тези два признака:

. . ....

.....

Y - сложност

..

...

Х-удоволствие

.. .

......

......

...... ...

.....

. .....

......

.....

.........

.....

....

Сега нека си представим, че става дума не за отделен човек, а за 100 респондента. Откриваме, че те дават същите резултати като първия наш респондент. Тогава графиката остава да изглежда по същия начин, но вече с много по-наситени области, изразяващи оценките на респондентите:

.........

.......... . ....

..........

.
Y - сложност

........

............

...........

.....

..

...

Х-удоволствие

.. .

......

......

...... ...

.....

. .....

..

. . ....

...

..
....

...... ...

.....

.......

....
Това означава, че групата респонденти притежава ясно изразена характеристика на семантичното пространство: тя оценява положително тези неща, които определя като прости и дава негативна оценка на тези, които възприема като сложни. Трябва да се подчертае, че определението за простота е субективно – то е прието от респондентите и те влагат в него собствен, присъщ за тях смисъл. Например възможно е под това “просто” да се имат предвид симфониите на Бетховен, а като “сложно” да се тълкува додекафонията на Шьонберг. При всички случаи ние трябва да се съобразяваме с това, че именно социалните субекти конструират своето семантично пространство и то не трябва да се възприема като някакво отражение на обективни свойства и отношения.

В това семантично пространство ще се появят безкрайно много обекти и значения, които ще получават различни оценки и ще се намират съответно на различни разстояния от тези значения, които ние сме анализирали и ще бъдат в различни отношения с тях. Като основа за оценката им ще бъдат безкрайно много различни признаци. Според своя социален и културен опит общностите и отделните хора притежават различна способност за формиране на такива пространства и съответно различна възможност да извършват операции със значения, които да дават смисъл на това, което те правят и тяхната социална практика изобщо.

В светлината на казаното възможно е горният пример да се ситуира по следния начин. Когато респондентът е един, неговите оценки не се разместват в никаква зависимост от значенията за просто и сложно. Той едновременно харесва и не харесва прости неща и обратно: посочва положителни и отрицателни оценки за сложни. Това означава, че в семантичното поле, което той си е изградил, значенията за простота изобщо не влияят върху неговите представи за добро и лошо. Явно съществува нещо друго, което определя характеристиката на семантичното пространство и може да бъде прието за измерение. За група от повече хора схемата би изглеждала приблизително по следния начин:

.................................................

.........................................................................................................................................................................

.
Y - сложност

................................ .............................

............................................................

................................................................................

.............................. ...........................................

......................................................................

.................................................................................................................................................. ..................... ..................................................................................................................................................

.............................................................

............................................................

.................................... ............................................

.........................................................................

......................................................................

.
Х-удоволствие
........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

.............................................................

............................................................

................................................................................

.......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

.............................................................

............................................................

................................................................................

.........................................................................

......................................................................

Можем да направим извода, че признакът простота-сложност не играе организираща роля в семантичното пространство на възприемане на музиката от съответната общност.

Метод на семантичния диференциал