Социология на културата

Знакова ситуация

Когато имаме средство, възпроизвеждащо комуникативни актове чрез транслиране на определени културни кодове, ситуацията се усложнява. Тогава е налице следната схема:

Ако простият комуникативен акт е опосредстващ по отношение на дейността и размяната, той само фигуративно приема тяхната форма, за да изрази природата на социалната организация; при медийното опосредстване – комуникацията вече не е комуникация за дейност и за размяна – тя е самата дейност и самата размяна.

Същността на този ефект се състои във възможността да съберем на едно място съвкупния текст, създаван от културната система. Ако по отношение на минали епохи понятието за съвкупен текст е било научна абстракция (той не би могъл да съществува обективно), най-напред книгопечатането позволява да се направи реален времеви срез на текстовата дейност. Всеки, който се нагърбва да пише по даден проблем, може да разполага с цялата литература по него, т.е. отстранени са съсловните и свързани с контрол върху достъпа до информация ограничения върху културните функции на текстовете.

Естествено самият факт на функциониране на текстовете в социокултурното пространство води до по-нататъшна рационализация на социалната система, като чрез масовото разпространение на печата обхватът на текстовата дейност се разширява неимоверно. Все още в епохата на печатните комуникации този континуум е семантичен – преобладават условните знаци и символите, които се нуждаят от тълкуване, т.е. все още това е континуум на кодовете. Реално сетивно възприятие имат самите знаци – единствените изображения, които се предават в публичното пространство са рисунките, а впоследствие фотографските снимки.

Следва да се има предвид, че още на това равнище се очертават основите на масовата култура. Текстовата дейност се насочва към всекидневното съзнание, ориентира се към неговия жизнен свят и се модифицира в резултат на това въздействие.

Следващата велика революция в комуникативната трансформация на културата представляват откритията на фонографа и на киномашината. Това позволява ефектът на едновременност да обхване звукови съдържания (особено важен е този ефект за музиката, доколкото дотогава е било невъзможно да се запазят и възпроизведат образци на изпълнителско майсторство от миналото и всеки музикант, композитор, диригент започва като че ли наново), и изображения. Континуумът на културата вече не е само семантичен (смислов), той става и перцептивен – в качеството на знаци вече функционират директни сетивни съдържания – например първата кинопрожекция показва влак, който върви към зрителите – за тях знаковата функция всъщност се проявява като реално преживяване – хората хукват да бягат.

Радиото и телевизията вече завършват този процес, обхващайки целия диапазон на сетивността.

Особено значение имат следните особености на масмедийното пространство:

• 
  Културните съдържания обхващат все нови и нови зони от съществуването на индивида и общността: той слуша радио и гледа телевизия дори когато пътува, когато е в магазин и ресторант. Нещо повече, ако масмедията ориентира към неговия всекидневен свят своите съдържания, той също се ориентира към масмедийната реалност. В продължение на десетилетия, когато единствената телевизия в България беше държавната, времето от 20.00 до 20.30 беше буквално институционализирано за повечето граждани като период на новините. Хората ориентират своите действия според желани от тях транслации (например футболни мачове или концерти). Така медии и публика осъществяват насрещно движение, в резултат на което техните действия стават системно повтарящи се, придобиват значението на институции. Така се обособява например категорията праим-тайм – най-гледаното време.
  
• 
  Тези културни съдържания окончателно изтриват границата между знака и реалността. Медиите легитимират реалността. Това, което не е показано по телевизията и предадено по радиото, не се е случило изобщо.
  
• 
  Медиите реализират смисловите рамки на социалните взаимодействия, те всъщност създават пространството, в което протича социокултурният процес.
  
• 
  Медиите създават своя социална подсистема, която притежава специфична дейностна структура и техноструктура. Така те създават нови социални роли и нов тип социални отношения, свързани с възпроизводството на културни съдържания.
  
• 
  Медийната практика формира нови и различни по своя профил общности, чиито ценностни ориентации са инсинуирани и се възпроизвеждат именно върху основата на знаковата дейност на средствата за масова комуникация.
  
• 
  Във все по-голяма степен връзката между масмедията и нейната аудитория става интерактивна. Едностранното въздействие на субекта върху обекта е заменено от взаимодействието в медийното пространство и медиацията на социалните отношения.
  

Структура на реалността, транслирана от масмедиите и нейната интерпретация

Културната функция на масмедиите се състои в това, че осъществявайки поток от комуникативни актове, те способстват за интернализацията на едни или други ценности, нагласи, представи и форми за възпроизводство на културата, а от друга страна - институционализацията на определени елементи на комуникативния процес. Това означава, че когато по радиото се излъчва музика или се транслират литературни текстове, медията реализира своите комуникативни функции, но само по себе си това нейно качество още не го прави културен субект. Доколкото обаче чрез своето въздействие то утвърждава определен тип ценностно отношение чрез излъчваните ценностни съдържания, чрез представите и нагласите, чрез възприетите и интернализирани от аудиторията оценки, които получават публичност и се възпроизвеждат в социалните практики, ние вече говорим за социокултурен субект.

От гледна точка на социологията на културата институционалната характеристика на масмедията има смисъл само ако влияе върху излъчваните съдържания и върху ценностната система на обществото. Като правило тази връзка е косвена и се отнася до различни сфери на социалната реалност.

Поради това обстоятелство, неразривно свързано със социалните функции на културата и комуникативните канали, чрез които те се реализират, изключително важно значение придобива една обществена група, която не изявява непосредствено своите приоритети, но по един изключително ефективен начин ги диктува на цялото общество, упражнявайки трайно влияние върху неговата културна социодинамика.

Става дума за експертите, осигуряващи медийното разпространение на художествената продукция, налагащи своите ценностни ориентации чрез достигане на съгласие с достатъчно широка аудитория и формиращи нейните бъдещи очаквания в значително по-богат културен контекст от елементарния акт на естетическо възприятие. Този контекст се основава на стабилни ценностни приоритети и се актуализира в чисто професионалната сфера на комуникациите, независимо от подлежащите на рационализиране възгледи, идеологически предпочитания, политически настроения.

Дейността на медийните експерти притежава изключителна ефективност поради рядката възможност достигнатият чрез възприемането на точно определени семантични структури и свързаните с тях поведенчески стереотипи консенсус относно определени качества на художествения продукт и начините за неговото усвояване, да влияе върху ценностните нагласи на аудиторията, да ги наслагва върху цялостната комуникативна интеракция, предизвиквайки предсказуемо поведение.

Особеното положение на мас-медиите в условията на сложни политически трансформации и отсъствие на ясно изразено гражданско общество, както и все още тегнещото (чрез масово възприети стереотипи и начин на мислене) наследство на централизираното управление на социокултурните процеси води до вероятността частни потребности и интереси (намиращи се извън пределите на общокултурната комуникация), закрепени чрез стойностните приоритети на експертния слой и диктувани от външни фактори (междуличностни отношения, търговски сделки, политически натиск), да упражняват манипулиращи въздействия за сметка на публичното пространство, което именно една медия следва да усвоява.

Закономерна и справедлива реакция на обществото представлява опитът, приоритетите и нагласите, доминиращи сред медийните специалисти да бъдат изучавани, прогнозирани и съответно коригирани със законосъобразни средства. По такъв начин отговорните граждани могат да контролират поведението на публичните средства за масова комуникация, чието поддържане те финансират. Специфично звучене този проблем придобива в сферата на културата, предполагаща съобщения с ценностен характер и съсредоточаваща оценъчните механизми на човешкото поведение върху различни нагласи, мотиви и стойностни представи. Чрез специфичните значения на удовлетворение (или съответно – отхвърляне) по синкретичен и емоционално достъпен начин могат да бъдат психологически и рационално потвърдени (а също така възпроизвеждани) престижни типове поведение, социални роли и действия. Така художествените произведения например могат да се превърнат в безсъзнателен регулатор, възпроизвеждащ социални функции и отношения.

Каталог: vladimirdulov -> wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Настоящата книга няма претенцията да представлява пълно и подробно изложение на многоаспектната проблематика на социологията изкуството или да представлява пълен сбор от инструкции за изследователите

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: