София, плевен, сливен



страница5/9
Дата03.11.2017
Размер1.43 Mb.
#33771
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2.Франция


От 1789 г. до 1958 г. Франция преминава през различни режими, сред които и 4 републики. След края на Втората световна война, размириците във френските колонии и най-вече войната в Алжир и институционалната криза вътре в държавата водят до приемането на 4 октомври 1958 на нова конституция (одобрена чрез референдум) и установяването на нов режим, този на V Република.

В конституцията от 1958 г. е записано, че Франция е конституционна република « неделима, светска, демократична и социална ». След конституционната реформа от 28 март 2003 г. към същия член се добавя, че Републиката е и децентрализирана.

Режимът на управление на Франция е парламентарен с президентски характер и затова често е наричан полу-президентски. Това означава, че изпълнителната власт работи съвместно със законодателната в рамките на едно гъвкаво разделение на властите. За разлика от президентския режим, където двете власти са строго разделени, във Франция всяка власт има инструменти за оказване на натиск върху другата. Така Народното събрание може да свали правителството, а президентът може да разпусне Народното събрание. Трябва да се отбележи, че режимът на V Република работи, когато мнозинството в Народното събрание и президентът са от една и съща партия или коалиция. В този случай министър-председателят е отговорен de facto, но не и de jure пред президента, който може да му поиска оставката, често подтикнат и от мнозинството. Това не означава, че президентът може да уволни/отзове от длъжност министър-председателя (на този принцип Де Гол е държал изрично). Разбира се режимът на управление работи и когато президентът и мнозинството в парламента не са от една и съща партия, но по съвсем различен начин. В този случаи правителството не е свързано с президента и отговаря единствено пред парламента; така президентът остава без почти никаква власт, оставяйки пазител на институциите, глава на тези институциите и главнокомандващ.

След провеждането на референдум през 1962 г. президентът на републиката започва да се избира чрез преки избори, като това му придава същата демократична легитимност, каквато има и Народното събрание. Първоначално избиран за 7 години, по желание на Жак Ширак и след провеждането на референдум мандатът на президента става 5 години, което води до съвпадението му с мандата на Народното събрание.

Парламентът се състои от две камари – Народно събрание, съставено от 577 депутата, избирани чрез преки мажоритарни избори, и от Сенат, съставен от 331 сенатора, избирани за 6 години чрез непреки избори, половината, от които се обновяват на всеки 3 години (от 2011).

2.1.Общо описание на административно-териториалното устройство, и месното самоуправление


Франция е разделена на 26 региона, 22 от които се намират в европейската част на страната (Метрополия) и 4 в отвъдморските територии1. Регионите от своя страна са разделени на департаменти – 100, от които 4 отвъдморски. Друго основно административно деление във Франция са окръзите. Те са разделени или на кантони (за избирателните колегиуми) или на общини (36783 на брой), които упражняват месното самоуправление. Кантоните се състоят най-често от цели общини, но въпреки това някои големи общини могат да бъдат разположени на територията на няколко кантона, които могат да включват и други по-малко населени общини.

Трите най-големи града във Франция (Париж, Лион и Марсилия) са съставени от общини, разделени на райони начело, на които има районни кметове. Те упражняват местната власт и имат определена финансова и административна автономия.

С приемането на законите Дефер (1982 г.) и на законите Рафарен (2003-2004 г.) Франция става децентрализирана република, което от 2003 е записано и в самата конституция. Децентрализацията, която на първо време е предшествана от деконцентрация, спомага в днешно време за появата на истинска местна власт с реални местни правомощия. Благодарение на децентрализацията административните подразделения на Франция стават юридически лица, които могат да взимат решения, имат административна автономия, собствена администрация, имоти и услуги. Всяка административна единица има свой орган, избиран чрез преки избори:


  • Регион – регионален съвет

  • Департамент – генерален съвет

  • Община – общински съвет

Председателите на тези органи пък са избирани от техните членове. Всеки един от тях действа под прекия надзор на представителите на държавата (префекта). Държавата е и тази, която определя правомощията на административните единици.

2.2.Правомощия на местното самоуправление


Във Франция общината е и най-малката териториална административна единица. Обикновено границите й съвпадат с тези на даден град или село (населено място). Територия и особено населението на една община могат да варират значително – най-населената Париж има повече от 10 милиона жители, а най-малката – 0.

Независимо от тези разлики между общините, те всичките имат една и съща административна структура и еднакви правомощия. Изключение правят Париж, Лион и Марсилия, които, като най-големи градове във Франция, са подчинени на отделен закон (законът ПЛМ законът ПЛМ); общините в Елзас и Лотарингия имат някои юридически специфики, наследени от периода, когато са били част от Германия (1871-1919); общините в департаментите на региона Ил дьо Франс са подчинени също на редица специфични за тях правила, най-вече в сферата на полицията.

Всяка община е юридическо лице, което има на свое разположение бюджет, съставен главно от държавен трансфер и от приходите от преките местни данъци. Общината е отговорна за местното управление (управление на водата, на разрешителните за строеж и др.) и се управлява от общински съвет, чиито членове са избирани чрез преки избори за мандат от 6 години. Те на свой ред избират кмета и неговите заместници. Броят на общинските съветници зависи от населението на общината, като минималният е 9. Заседанията са публични, но само членовете на съвета имат правото да се изказват. Съществуват и случаи, когато по искане на общинските съветниците или на кмета, съветът може да заседава при затворени врати. С цел публичност и постигане на максимална прозрачност на местното управление, всяко физическо и юридическо лице има право да поиска копие от протокола от заседанията на общинския съвет, както и от бюджета и разходите на общината и от общинските решения.

Като главен управляващ орган на общината, общинският съвет има правомощието да взима всякакви решения свързани с управлението й, освен в случаите, когато това право не е предоставено чрез закон на кмета или друг административен орган. Така съветът е този, който гласува общинския бюджет и размера на местните данъци, създава и премахва общински работни места, разрешава закупуването и прехвърлянето на общински имоти, одобрява взимането на заеми от общината и разпределя субсидиите, определя цените на общинските услуги, на паркирането и др. Съветът също така гласува общия градоустройствен план и определя разположението на държавните основни училища и детски градини.

За разлика от общинския съвет, кметът е едновременно държавен и общински служител и от тези две негови функции произлизат правомощията му:


  • Като държавен служител:

    • Под надзора на префекта, кметът изпълнява административни функции:

  • Публикува законите, наредбите и постановленията;

  • Организира изборите;

  • Легализира подписите;

    • Под надзора на представителя на държавата в департамента:

  • кметът е отговорен за изпълнението на общите мерки за сигурност.

Под надзора на главния прокурор на Републиката, кметът има функции и в съдебната сфера – основното е, че на територията на общината e отговорен за актовете за гражданско състояние (раждания, бракове, разводи, смърт и т.н.).

  • Като общински служител кметът

    • е председател на общинския съвет и определя дневния му ред, както и подготвя заседанията му.

    • е начело на цялата общинска администрация и е най-вишестоящ в йерархията на общинските служители.

    • разпределя и се разпорежда с приходите и разходите на общината;

    • има широки правомощия за опазването на обществения ред на територията на общината. Основно той отговаря за реда, сигурността, чистотата, осигуряването на проходимостта на общинската инфраструктура, превенцията и организирането на помощта в случаи на катастрофи.

Правомощията на кмета в сферата на полицията произлизат главно от закона от 16 и 24 август 1790 г.

В сферата на градоустройството, кметът дава от името на общината разрешителните за строеж и други градоустройствени разрешителни в общините, където има такива.

В сферата на своите правомощия, кметът издава общински наредби, например, за да регламентира движението, паркирането, къпането и плаването във водните басейни на територията на неговата община и др.


  • Като изпълнител на решенията на Общинския съвет:

Под надзора на общинския съвет, кметът изпълнява решенията му. Най-често той трябва да представлява общината пред съда, да сключва договори, да изпълнява бюджета, да управлява общинските имоти.

Общинският съвет може да делегира на кмета определени правомощия (отдаване на общинското имущество, взимане на заеми, създаване на класове в училищата и т.н.). За дейностите, които той извършва в рамките на тези правомощия, кметът е отговорен пред съвета. Общинският съвет може да прекъсне делегираните правомощия на кмета, когато поиска. Кметът на свой ред е оторизиран от закона от 13 август 2004 г. да делегира правомощията, предоставени му от общинския съвет, на своите заместници или на някой общински съветник.

Въпреки централната роля на общинския съвет и на кмета в управлението на общината, гражданите имат също своето място във взимането на решения на местно ниво и усилията в тази насока са все по-активни. Според Кодекса за територириалните подразделения гражданите имат различни начини за взимане на участие в местното самоуправление.

Референдум

Общинският съвет, както и избирателният представителен орган на всяка друга административни единица (регион или департамент), може да свика референдум по всякакви въпроси, който са в неговия ресор. Единственото правомощие на кмета в този случаи е да предложи на общинския съвет да свика референдум по даден въпрос, но съветът е този, който решава. Разходите свързани с референдума са част от общинския бюджет. Резултатът зависи от това дали поне половината от избирателите са гласували и от това какво те са гласували. Взетото чрез референдум решение се публикува и има силата на решение на общинския съвет или на кмета.



Допитване на гражданите

Гражданите на дадена община, както и на всяка друга административна единица могат да бъдат консултирани по отношение на решенията, които общинските органи имат намерение да взимат, за да разрешат даден проблем от техния ресор. Допитването може да бъде ограничено до определена група от хора, които биха били засегнати от съответното решение.

Също така една пета от избирателите, записани в избирателните листи на дадена община, могат да поискат да бъде вписано в дневния ред на общинския съвет организирането на обществено допитване по определен въпрос в сферата на правомощията на съвета. През годината един избирател има право да се подпише само под едно искане за организиране на обществено обсъждане. Самото решение зависи единствено от общинския съвет, а обществено допитване представлява единствено искане на мнението на гражданите и няма задължителен характер. Избирателите отговарят с да или не на организираното обществено запитване и след излизането на окончателния резултат компетентният орган взима своето решение по въпроса, обект на допитването.

Участие на гражданите в работата на общината

Общинският съвет може да създава консултативни комитети, във връзка с всеки възникнал проблем, който засяга общината или част от нея. В тези комитети могат да участват и хора, които не са част от общинския съвет, най-вече това са представители на гражданските организации. По предложение на кмета, общинският съвет определя състава на комитета и мандата му, който не може да е по-дълъг от мандата на съвета. Председателят на всеки комитет трябва да е общински съветник, назначен от кмета. Комитетите могат да бъдат консултирани от кмета по всички въпроси или проекти, касаещи квартала или сферата на работа на асоциациите членки на дадения комитет. Също така те самите могат да дават предложения на кмета относно проблеми, които са от тяхната компетенция.



Общинска комисия за достъпността за хората с увреждания

В общините с над 5000 жители трябва да има специална общинска комисия за достъпността на общината за хората с увреждания, съставена най-вече от представители на общината, на потребителски асоциации и на асоциации, представляващи хората с увреждания. Тази комисия изготвя доклад за достъпността на общината като цяло, на тротоарите и пътищата, на градския транспорт и т.н за хората с увреждания. След публикуването му, докладът е представен пред общинския съвет и комисията прави предложения, които да подобрят използването на съществуващата инфраструктура от хората с увреждания. Докладът се предоставя и на представителите на държавата в департамента, на председателя на генералния съвет, на председателя на консултативния департаментален съвет на хората с увреждания, както и на отговорниците на всички сгради, инсталации и работни места засегнати в доклада.



Отдаване на общински помещения

Общинските помещения могат да бъдат използвани от асоциации, синдикати или политически партии, ако те изявят желание. Кметът определя условията, при които те могат да бъдат използвани, взимайки предвид нуждите на общината и опазването на обществения ред. При необходимост общинският съвет определя цена за използването на съответните общински помещения.



Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница