Целите на изследванията са:
-
натрупване на достатъчно и адекватна информация за оценка на капацитета на участниците в процеса на сътрудничество на местно ниво при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства – структурите на гражданското общество, местната администрация и органите на местното самоуправление в трите общини;
-
идентифициране на добри практики за взаимодействие между структурите на гражданското общество и местната власт при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства в трите общини и в поне три общини от държави-членки на Европейския съюз ;
-
формулиране на оценка на капацитета на участниците в процеса на сътрудничество на местно ниво при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства.
Въз основа на направените изследвания и анализи ще бъде дефинирана рамката на модел за организация на дейностите, свързани с взаимодействието на гражданския сектор и местната власт. Разработеният модел трябва да осигури ефективна организация и ясни механизми за сътрудничество между гражданския сектор и местната власт при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства. В резултат от прилагането на този модел ще бъде повишена прозрачността както при взимане на управленски решения, така и по отношение функционирането на местната администрация. Моделът ще включва въвеждане на добри европейски практики в работата на администрацията и мерки за превенция на корупцията при работа с публичните фондове.
2.Предмет и обхват на изследванията
Предметът на изследванията се състои в установяване на начините и формите за сътрудничество на местно ниво при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства между структурите на гражданското общество, местната администрация и органите на местното самоуправление в Столична община, община Плевен и община Сливен, както и капацитетът на всеки от участниците в процеса на взаимодействие. Изследването на практиките в тази област на общини в Испания, Италия, Франция, Великобритания, Гърция, Румъния и Чехия е основа за анализ и описване на добри практики поне в три европейки общини. Изследването ще послужи за послужи за сравнителния анализ с българските практики и извеждане на модел за организация на дейностите, свързани с взаимодействието на гражданския сектор и местната власт, основан и на добрите европейски практики.
Предметът на изследванията се ограничава до прилагането принципите и подходите само в сферата на взаимодействие между местните власти и структурите на гражданското общество (не се изследва например отчетността в цялостната концепция за доброто управление).
Сътрудничеството на местно ниво при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства, се реализира чрез съществуващите механизми за осигуряване на участие на заинтересованите страни, отчитане на техните мнения; прозрачност, отчетност и превенция на корупцията, в това число механизмите за прилагане на хоризонталните принципи за добро управление – гарантиране на устойчивото развитие, осигуряване на равенството между половете и недопускане на дискриминационно отношение.
Публични средства за изпълнение на местни политики и на инициативи са средствата по общинските бюджети, средства за постигане целите на Общинските планове за развитие, разработени в рамките на политиката за сближаване (финансирана от структурните и Кохезионния фонд), както и други публични средства, предназначени за осигуряване на местно икономическо и социално развитие.
Ключовите елементи на процеса на взаимодействие между гражданските организации и местната власт са:
3.Участие
Участието се разглежда като прилагане на подходи за включване на заинтересованите страни и на обществеността като цяло при разработването и изпълнението на политиките, което предполага провеждане на възможно най-широки консултации във връзка с планирането и изпълнението на политики и на инициативи, финансирани с публични средства. Начините и методите за разпространение на информация, подходите за събирането на обратна връзка в процеса на консултиране и реакция от страна на взимащите решения на предложенията на заинтересованите страни са съществени за реализиране на този компонент.
3.1.Прозрачност и отчетност
Процесите в администрацията, както и процесите на взимане на решения трябва да бъдат видими за света извън администрацията. Сътрудничеството и взаимодействието между местните власти и гражданския сектор, аналогично, следва бъде прозрачно, както за участниците, които са директно включени, така и за широката публика.
Предварително трябва да бъде ясно:
-
какъв въпрос ще бъде разглеждан;
-
какви механизми за консултация ще бъдат използвани;
-
кой ще бъде включен в консултациите и защо;
-
какво ще бъде влиянието на решенията при формулирането на политиката.
Отчетността е понятие, което най-често се използва като синоним на понятия като способност да даваш отговори, да поемаш отговорност, вина и задължения. С други думи се свързва с очакването да даваш отчет за действията си. В контекста на доброто управление отчетността е в центъра на дискусиите не само по отношение на публичните власти, но и на бизнеса и структурите на гражданското общество.
Най-простата дефиниция за отчетност е „Налична е отчетност на А към В, когато А е задължен да информира В за своите действия (минали и бъдещи) и решения, да ги мотивира, и търпи санкции в случай на лошо управление.”
Отчетността се състои във възможността на гражданите да получават информация от страна на администрацията за взиманите решения и/или предприеманите действия. Отчетността има различни форми – например предоставяне на информация за бюджета и/или изброяване на предприети действия или постигнати резултати. Важен компонент в случая е форматът на предоставяната информация. Той трябва да позволява съпоставимост и измеримост на резултатите и вложените ресурси. Друга форма на отчетност е обясняване и мотивиране на взетите решения или предприетите действия. Процесът включва не само информиране, но и мотивиране на взетите решения и/или предприетите действия. Мотивирането на решенията и действията на администрацията, включват в себе си и разпространението на информация, но обхващат и диалога между администрацията и структурите гражданското общество. Обяснението на причините за предприетите действия и неговото осъществяване чрез публичния диалог и дебат допринасят за увеличаване на отговорността на управлението, както и за упражняване правото на глас на гражданите, в съгласие с принципите на демократичното управление.
Прозрачността и отчетността са основни принципи, които трябва да ръководят и структурите гражданското общество, тогава, когато се стремят да участват в разработването на политики и да подпомагат процеса на взимане на решения, затова те ясно следва да определят и да представят:
-
чии интереси представляват организациите и
-
какъв е обхвата на тази представителност.
Не по-маловажен за прозрачността и отчетността е и въпросът за финансирането на структурите на гражданското общество, който често се оказва свързан с горните въпроси.
3.2.Ефективност
Ефективност е приносът на резултатите към постигането на целите.
За да бъде ефективно сътрудничеството между местната власт и структурите гражданското общество, взаимодействието между тях трябва да има системен характер, а консултациите и диалога по определен въпрос трябва да започнат на възможно най-ранен етап. Заинтересованите страни следва да бъдат включени в разработването на политики на етап, в който те все още могат да окажат влияние на формулирането на основните цели, методи на изпълнение, индикатори за изпълнение и, където е подходящо, на първоначалните резултати от разработваната политика.
Ключово изискване за ефективността на процеса е и спазването на принципа на пропорционалността. Механизмите за взаимодействие и обхвата на сътрудничеството трябва да бъдат гъвкави и пропорционални на характеристиките на предмета и спецификата на обсъжданите въпроси.
3.3.Последователност, съгласуваност и приемственост
Следва да бъдат осигурени последователност, съгласуваност и приемственост на взаимодействието и сътрудничество между участниците в процеса. Отново системността на взаимодействието, съгласуваността в поведението на различните участници в процеса и приемствеността могат да бъдат гарантирани с организацията на взаимодействието.
Участниците в процеса следва да бъдат окуражавани да създават свои собствени механизми за наблюдение на процеса, така че да могат да установят изводите от неговото провеждане, а също така и да оценят ефективността на своето участие в процеса.
Обхватът на изследванията е определен въз основа на специфичните характеристики и ролята на участниците в този процес:
-
Структури на гражданското общество в трите общини;
-
Общинските администрации в трите общини;
-
Общинските съвети в трите общини;
-
СГО, местните администрации и местните власти в поне 3 общини от ЕС.
В изследването ще бъдат включени 50 граждански организации от Столична община, 20 граждански организации от община Плевен и 20 граждански организации от община Сливен, както и общинските администрации и общинските съвети в трите общини. Изследването на практиките на общини в Испания, Италия, Франция, Великобритания, Гърция, Румъния и Чехия е основа за анализ и описване на добри практики поне в три европейки общини.
3.4.Основни обекти на изследванията Обща рамка на изследванията
Планираният за прилагане подход предвижда извършване на изследване на процеса на сътрудничество на местно ниво при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства за определяне на капацитета на участниците в него чрез установяване на следните основни елементи:
-
Мисия на всеки от участниците в процеса на сътрудничество;
-
Цели на всеки от участниците в процеса на сътрудничество;
-
Организация (структурирането и йерархичните връзки на партньорството или на институцията/организацията) на всеки от участниците в процеса на сътрудничество;
-
Функционални връзки: йерархични [вертикални и хоризонтални] и координационни; релевантност на функциите спрямо ключовите характеристики на сътрудничеството при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства; ефективност и ефикасност на комуникациите;
-
Човешки ресурси на всеки от участниците в процеса на сътрудничество;
-
Информационно осигуряване на процеса на сътрудничество.
Изходна база за извършване на изследванията е подготвяния анализ на нормативната уредба и анализа на стратегическите документи, определящи механизмите за сътрудничество между местната власт и гражданския сектор при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства, както и организационните аспекти на процеса на сътрудничество. По отношение на изследването на европейските практики ще се използва наличната в интернет информация.
Сфери на взаимодействие сътрудничество
При осъществяване на изследванията ще бъдат идентифицирани сферите, в които е нормативно регламентирано взаимодействие между гражданския сектор и местните власти.
По отношение на гражданските организации ще бъде направена преглед на сферите, в които те осъществяват своята дейност. От методологическа гледна точка (специално за Столична община) ще приемаме, че местни организации са само тези, които имат в целите ясно посочено, че дейностите им са насочени към съответната община и реално имат практики за работа в общината.
Според предварителната оценка на областите на дейност, организациите са класифицирани като:
-
Социални;
-
Екологични;
-
Образователни;
-
Културни;
При изпълнението на тази задача е използвана общата концептуална рамка за провеждане на документален анализ за идентифициране и описание на добри практики. Направен е сравняване с получената информация от прегледа на националните механизми за взаимодействие на гражданския сектор и местната власт и местната администрация, и са направени препоръки за по-ефективно взаимодействие и консултиране. Изследването е извършено въз основа на документи, регламентиращи механизмите за консултации и взаимодействие. и преглед на резултатите от дейността на такива механизми. Допълнителна информация за изследваните добри практики е получената обратна връзка от учебните посещения.
Основните изследвани процеси в избраните държави-членки на Европейския съюз са:
-
Разработване и изпълнение на политики на местно ниво и участие на гражданите в процеса;
-
Механизми за консултации;
-
Включване на гражданите в процеса на взимане на решения
-
Информационно осигуряване.
В направеният преглед са включени следните типове структури, които по предварителна оценка имат ключова роля за разработване и изпълнение на политики за развитие:
-
Изпълнителна власт на местно ниво– кмет;
-
Местна администрация;
-
Местен парламент-общински съвет;
-
Административни структури, отговорни за консултациите и взаимодействието с гражданския сектор
При структуриране на прегледа екипът се е стремил, там където наличните документи позволяват, да следват структура на анализа, даваща възможност за сравняване на констатираните факти и добри практики.
Сподели с приятели: |