София, плевен, сливен


Изследвани добри практики



страница6/9
Дата03.11.2017
Размер1.43 Mb.
#33771
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2.3.Изследвани добри практики


Париж, както другите френски градове, е община. С течение на времето обаче той се обособява като община с единствен по вида си статут в административното разпределение на Франция. Това се дължи на няколко важни причини. Във всяко отношение Париж е най-важният град и заема ключово място във Франция. Векове централизация са превърнали Париж в политически, икономически, административен и културен център на страната и естествена столицата на Франция и седалище на правителството. Париж е в основата на всички големи обрати във френската история, огнището на въстания (Етиен Марсел през 1358, Лигата (1588-1594), Фрондата (1652), Комуната (1871), 6 февруари 1934, май 1968) и революции (1789, 1830, 1848).

Така столицата на Франция с течение на времето се е обособява като община с собствен функционален статут , който се изразява най-вече в по-голямото влияние на централната власт на неговата територия. Този статут е утвърден със закона от 14 април 1871.

До средата на седемдесетте години на xx век статутът на Париж се е определял от закона от 28 плювиоз VIII година (17 февруари 1800). Според него начело на местната власт има префект, държавен служител, който е подпомаган от съвет без реална власт. За опазването на обществения ред се грижи друг префект - префектът на полицията. Освен това общината се разделя на райони и се създава длъжността районни кметове (maire d’arrondissement), назначавани от правителството.

На 10 юли 1964 г. Париж се обособява като отделен департамент и от този момент на неговата територия се „помещават” едновременно департамент и община, откъдето идват и част от особеностите в организацията на тези две административни деления. Така в следствие премахването на департамента на Сена, община Париж се сдобива със съвет, произлизащ от бившия департаментален съвет на Сена, в който заседават представителите на всички райони на общината. Въпреки всичко това Париж все още не разполага с кмет, а има само председател на съвета, който няма правомощията на един кмет. Районните кметове продължават да извършват местните си функции под контрола на префекта, представляващ държавата и управляващ департамента и префекта на полицията. Така до този момент Париж не е истинска община, а по-скоро съвкупност от малки квартали без реални средства за действие и за развитие. Чак с приемането на закона от 31 декември 1975 г. се появява длъжността кмет на Париж и първите местни избори се провеждат на 25 март 1977 г. Също така с този закон се създават официално на територията на Париж две отделни териториални подразделения – община и департамент. Законът от 1975 г. е първата стъпка към деконцентрацията на община Париж, като следващата е законът от 31 декември 1982 г., отнасящ се до административната организация на Париж, Марсилия и Лион, наричан на кратко закон ПЛМ. Той е приет в контекста на закона за децентрализацията.

Тези три града са най-големите във Франция и поради този факт са разделени на райони. В следствие на това Париж има един общински съвет на Париж (ОСП--) и 20 районни общински съвета (РОС). Така, въпреки че местните избори в Париж са подчинени на правилата, отнасящи се за общините с над 3500 жители, те се провеждат не на ниво община, а на ниво райони. Кандидатите за районни общински съветници и за общински съветници са част от едни и същи избирателни листи и местата в общинския съвет на Париж се разпределят в зависимост от резултатите на кандидатите на първите места в листите. Така част от избраните районни съветници са едновременно и членове на ОСП. Ако районните общински съветници са общо 517, то общинските съветници на Париж са 163. Районните общински съветници избират районните кметове, а общинските съветници – кмета на Париж.

Районирането на Париж (а също и за Лион и Марсилия), изисква разделението на районите на квартали. Задължително е във всеки един от тези квартали да има квартален съвет.


Добра практика 1.Младежки съвети

При един по-задълбочен анализ на общините във Франция и най-вече на община Париж става ясно, че има една част от гражданите, които отсъстват от процеса на взимане на решения на местно ниво и това са младите хора. Мнението на пенсионерите, например, е много по-застъпено и по-важно за общинските съветници. Причината е, че главната цел на представителите на местното самоуправление е да бъдат преизбрани за следващ мандат и за да постигнат тази цел преди всичко те трябва да задоволят исканията и да се харесат на избирателите си. В този смисъл, младите хора, в сравнение с останалата част от населението, нямат същата “политическа стойност” за общинските съветници и често остават пренебрегнати, не упражняват правото си на глас, и тяхното мнение не се отчита при формиране на местната политика.

Идеята за създаването на младежки форум, който да позволи на младите хора да участват по-активно в живота на своята община е в основата на създаването на младежките съвети.

В Париж организацията на младежките съвети следва специалния статут на общината, определени от разделянето на града на райони: младежки съвет на ниво целия град и 20 районни съвета. През ноември 2001 с решение на Общинския съвет на Париж (2001-JS-550) започва постепенното създаване на районните младежки съвети (РМС). На втори етап през март 2003 Общинският съвет на Париж решава да се създаде и Младежки съвет на Париж (МСП), в който да заседават представители на РМС.

Младежки съвет на Париж


Какво представлява?

Младежкият съвет на Париж е съставен от 108 члена на възраст между 13 и 25 години, излъчени от 20-те младежки районни съвета. Негов председател е кметът на Париж или негов заместник.

Основната цел на младежкия съвет на Париж е подобряването на достъпа на младите хора до гражданското участие в живота. В МСП те имат възможност да обсъждат всички въпроси, свързани с политиките, водени от общината – заетост, здравеопазване, спорт, околна среда и др. Освен това МСП им позволява да се запознаят отвътре с функционирането на общината и с нейните механизми за взимане на решение. Най-накрая, МСП насърчава обмена, диалога и съгласуването между младите хора и общинските съветници.

Младежкият съвет на Париж има две основни функции.

Първата е консултативна: общинските съветници могат да искат мнението на МПС по всички въпроси, свързани с общинските политики (особено, когато става дума за важни въпроси като Общия градоустройствен план). Членовете на МСП, от своя страна, могат да формулират предложения, изготвени в рамките на работни комисии на различни тематики, определяни от самите тях. Така изготвените предложения се обсъждат на пленарните заседания на МСП, на които общинските съветници, заинтересовани от съответния ресор могат да присъстват.

Втората функция на МСП е проектна и му придава активен характер. Определянето на бюджет за изпълнение на проекти позволява на младите да се изявяват и чрез реализирането на конкретни дейности в рамките на тези проекти.

Начин на работа

Според различните сфери на работа, зададени от младите хора, МСП има 5 комисии: „Дискриминации” (събирала се 12 пъти), „Здравеопазване” (събирала се 7 пъти), „Спорт и култура” (събирала се 5 пъти), „Комуникация” (събирала се 8 пъти) и „Международни отношения” (събирала се 5 пъти).

Освен това тези 5 комисии, МСП има и една постоянна комисия, която включва модераторите, секретарите и ковчежниците на тематичните комисии. Тя заседава преди всяко пленарно заседание на Съвета, подготвя дневния ред и подрежда предложенията на комисиите. Може да се събира и при възникването на извънредна ситуация, чието разрешаване е спешно и неотложно.

МСП редовно участва в най-различни събития (среща с ЮНЕСКО, участие на Изложението на образованието и др.), организирани с участието на общината.



Бюджет

Младежкият съвет на Париж има на свое разположение бюджет, който той разпределя в зависимост от избраните от всяка комисия проекти, разпределение, което се гласува на пленарно заседание.

На ниво райони, членовете на отделните съвети се събират всяка седмица или на всеки 15 дена.

Опитът показва, че младите хора харесват тези структури най-вече заради възможността, която им предоставят да реализират конкретни проекти.

Що се отнася до отношенията на младите съветници с общинските съветници те не винаги са гладки, но се развиват и са в процес на изграждане и все по-често общинските съветници се обръщат към младите си колеги за съвети и мнения. Във връзка с проекта за реновация на Халите младите съветници се обръщат към младежките съвети за да потърсят мнение. Членовете на младежките съвети споделят със общинските съветници своите виждания за това как те биха искали да изглеждат халите. В 13 район пък се случва обратният процес, във връзка с реновацията на зелените площи в района, общинските съветници се обърнаха към младежкия съвет за мнения и предложения. Проблемът е че за съжаление общинските съветници понякога просто не се сещат да се обърнат към младите си колеги.

Младежкият съвет на Париж има 108 члена, избрани от районните младежки съвети. Първите години съветът работи много добре и реализира големи и важни проекти. Преди 2 години членовете му решават, че съставът и начина на работа на съвета трябва да бъдат променени. След редица събрания е решено, че членовете на младежкия съвет на Париж няма да бъдат избирани, а подобно на районните младежки съвети всички ще могат да участват.

Важно е да се отбележи, че както районните младежки съвети, така и младежкият съвет на Париж разполагат със свои бюджети. Всеки районен младежки съвет разполага с 10 хиляди евро на година, а младежкият съвет на Париж с 80 хиляди евро на година.

Районни младежки съвети (РМС)


Какво представляват?

Всеки район има своя младежки съвет и техният общ брой е 20. Всеки район сам определя организацията на своя младежки съвет. Общото за всички е, че член може да бъде всеки млад човек на възраст между 13 и 25 години, живеещ, работещ или учещ в Париж (в зависимост от района две възрастови граници се открояват – 13-18 години и 13-25 години). Участието става на доброволни начала. Начинът на работа на всеки един от 20-те съвета се определя от членовете му, които го записват в устав. Във всеки район има по един аниматор отговорен за съответния РМС и имащ за цел да помага на младите съветници в организирането на работата на РМС.

Както МСП, и РМС имат две основни функции: една консултативна и една проектна, даваща право на активно участие в живота на района. Районните общински съветници могат да се консултират с членовете на РМС, които от своя страна могат да формулират предложения и да им ги представят. За да могат да бъдат активна част от района, РМС имат правото и да реализират различни проекти и дейности.

В тези структури участват средно по около 150 младежи, основно на възраст между 17 и 22 години.

Младите съветници от РМС, подобно на колегите си от МСП, работят главно чрез свикване на пленарни заседания и събирайки се в отделни тематични комисии (градоустройство, поддръжка на спортни площадки, сигурност на пътя, културни събития и т.н.)



Бюджет

Всеки РМС има на свое разположение бюджет, който му позволява да осъществява различни проекти и инициативи: организиране на форуми, издаване на вестник, участие в Празника на музиката (21 юни), в Телетон (благотворителен телевизионен маратон) и др.


Конкретни проекти осъществени от МСП и РМС


  • За гражданско участие - кампания за насърчаване на записването на младите в избирателните списъци, Организиране на дебати на различни теми (децата войници, инвалидите и др.), Посещение на държавни институции, Граждански матинета в районната община;

  • Околна среда - изработването на DVD за еко-навиците и за чистотата, Посещение на преработвателен център на разделно събираните отпадъци, Изработването на торба за отпадъци, насърчаваща рециклирането.

  • Анти-дискриминация – Кампания за борба против дискриминацията (клипове, плакати, пощенски картички, концерти, дебати и др.), Ден на спорта за хора с увреждания, Снимане на филми за имиграцията, Снимане на документален филм за бездомните хора и др.

  • Култура – Организиране на прослушвания за участие в Празника на музиката, Организиране на “Дни на нашите обещания”, Организиране на фото конкурс и др.

  • Професионална реализация– Организиране на форум за запознаване с необичайните професии

  • Превенция – Организиране на вечер на превенцията (наркотици, алкохол, тютюн, хранене и др.), Проект за подпомагане развитието в Сенегал фокусиран върху здравето на младите.

  • Комуникация – Радио предаване и издаване на вестник на Младежките съвети в Париж и др.

  • Ефервесантр"Efferves'centre") – форум организиран от районните младежки съвети на 2, 3 и 4 район. Целта на този форум e да се запознаят младежите от центъра на Париж с различни теми: дейности на РМС, здраве, превенция, рисково шофиране, устойчиво развитие, изкуство и много други. Този форум позволи на младите да се срещнат с представителите на различни асоциации като СОС Расизъм, Неподчинените и др.

  • Гид за младите от 17 район РМС на 17-ти район решава през 2008 г., че младите имат нужда от систематизирана информация, от едно помагало, в което да е събрана всякаква полезна информация – обучение, жилище, работа, забавления, околна среда, граждански организации. Гидът е продукт на съвместната работа на РМС на 17-ти район и Отдел Младежи. Гидът е безплатен и може да се намери в районната община, в структурите предназначени за младите и др.

  • Документален филм Проектът се състои в реализирането на документален филм за хората без дом. Неговата цел е да информира младите и парижаните като цяло за трудностите, пред които са изправни бездомниците в своето ежедневие и за средствата, които са предоставени, в полза на тези хора.

Равносметка за дейността на младежките съвети


Въпреки че Младежкият общински съвет съществува от повече от 8 години, все още не e напълно навлязъл в практиките на местната власт. Общинските съветници рядко се консултират с МОС или РМС за голяма част от проектите, които общината реализира, дори, когато те засягат пряко младежта. Може да се каже, че това е лоша практика, която е трудно да бъде преодоляна. Характерно за община Париж и за районните общини са тежки те административни и бюрократични процедури, през които трябва да преминават проектите. Така създаването на МСП и консултирането с младите хора, първоначално е видяно от районните кметове като поредното препятствие при осъществяването на техните и често ги разубеждаваше да продължават с реализацията им.

Равносметката от досегашната работа на МСП и РМС е, че младите съветници имат нужда от подкрепа за реализацията на проектите си.

Разбира се младите хора не участват достатъчно в предоставените им форуми, но грешката за не дотам ефективната работа на младежките съвети не е само тяхна и принадлежи и на самите общински съветници. От една страна, младите съветници трябва да взимат участие по повече теми, за да могат да дават убедителни и уместни мнения пред общинските съветници. От друга страна, общинските съветници трябва по-често да се допитват до младежките съвети.

Добра практика 2.Младежки центрове (Antennes jeunes)

Младежките центрове се управляват от Лигата за обучение, която е неправителствена организация и от 2006 г. в продължение на 4 години изпълнява обществена поръчка на община Париж. Става въпрос за структура, която се финансира от общината, но самата услуга се доставя от спечелилата обществена поръчка НПО.

Целевата група са деца и младежи между 10 и 25 години. Тези, които реално идват в младежките центрове са главно между 16 и 25.

Центровете имат за цел да помагат на младите да реализират плановете си и проектите си. И специално за да помагат на младите в сферата на пазара на труда. Помощта се изразява в подкрепа при писането на автобиография, на мотивационно писмо, подготовка за минаване на интервю; Центърът предоставя на посетителите си безплатен интернет достъп и възможност за печатане. Тук е важно да се отбележи, че не става въпрос за помощ в дългосрочен план, а по-скоро за подкрепа при старта в професионалния живот и първоначалните трудности, които един млад човек може да срещне на пазара на труда, т.е. ролята им е да помогнат на младите хора да се ориентират и да ги ориентира.

Освен да информираме младите имаме за цел да се занимаваме и с тяхното развлечение. Става дума най-вече за забавления с учебна цел, в този случай обхващаме възрастовата група между 14 и 17. Развлекателната дейност не се извършва целогодишно, а предимно през училищните ваканции. Целта е да покажем на младите места в Париж и извън Париж, които те не познават или не биха посетили.

Третата мисия на центровете е образователна. Центровете помагат с уроците и домашните на ученици, които имат затруднения в училище и не могат да си позволят частни уроци.

Добра практика 3.Младежки културен павилион (Quiosque jeune)

В Париж съществуват 3 младежки културни павилиони (Quiosque jeune). За разлика от младежките центрове те са чисто общински структури. Съществуват от 20 години и са предназначени за младите хора до 30 и имат основно 2 функции :

  • да информират младите

  • билетен център

Място за информация


В Quiosque jeune младите хора могат да получат информация за програмите на общината за финансиране на проекти на млади хора – в сферата на изкуството, на солидарността, на приключенията.

Билетен център


Quiosque jeune предоставят на младите хора безброй безплатни или намалени билети за театър, концерти, изложби.

През 2008 са разпространени над 45 хиляди билета и над 35 хиляди млади хора са се допитали до Quiosque jeune.

Освен оперативен бюджет, Quiosque jeune нямат друг бюджет. Всичко става благодарение на споразумения с театрите в Париж, както общински така и частни. Чрез тези споразумения те им предоставят по десетина безплатни билета на представление.

Добра практика 4.Квартални съвети

Законът Вайян от 27 февруари 2002, отнасящ се до участието на гражданите във взимането на решения на местно ниво, позволи създаването на кварталните съвети (КСЮНЕСКО, ЮНЕСКО,). Целта на тези структури, е да асоциират гражданите на големите градове към общинското управление. Те съществуват задължително във всички общини с население над 80 000 души, а общинските съвети са тези, които имат задължението да определят границите на квартала, в който съответният съвет да упражнява дейността си, както и неговия състав.

В Париж с решение на Общинския съвет от юли 2002 г. започва създаването на 121 квартални съвета, съществуващи днес на територията на общината. Районният кмет има правомощието да управлява и да определя организацията на КС в неговия район.



Състав и начин на работа

Броят на кварталните съвети принципно се определя от районните общини, но на практика е съобразен с броя на жителите на района.



Също така в зависимост от района, кварталният съвет има различен състав и различен начин на функциониране.

Организация и функциониране на кварталите съвети в районите на община Париж

I-ви Район на Париж

Брой КС

4

Мандат

2 г.

Председател

Районният кмет или негов представител

Състав

Всички членове са избирани от районния общински съвет (РОС) по предложение на районния кмет: - 4 на избирателна длъжност (кметът, заместник районния кмет отговорен за включването на гражданите във взимането на решения на местно ниво(democratie locale), 1 представител от мнозинството, 1 от опозицията)· Неограничен брой представители на местни асоциации · Неограничен брой жители на квартала или експерти.

Условия за участие, Равенство м/у половете

Да работиш, живееш или участваш в асоциация, работеща в полза на квартала.

Начин на работа

КС се свиква от председателя или от 2/3 от членовете му поне 5 дни преди самото събрание. Има по 1 публично събрание поне веднъж на всеки 3 месеца.

Мисия

Кварталните съветници могат да поставят въпроси за обсъждане пред районния кмет;Районният кмет може да се допитва до тях по въпроси, свързани с квартала ;Кварталните съветници могат да формулират искания и предложения, свързани с квартала, които след това са предавани на районния общински съвет.

Равносметка и перспективи

Годишен доклад за дейността пред районния общински съвет.



II-ри район на Париж

Брой КС

3

Мандат

2 г. Всеки член, отсъствал повече от 3 пъти се отстранява и замества с друг.

Председател

Представител на гражданите членове на КС.

Състав

Членове: 12 гражданина произволно избрани сред проявилите желание за участие - 6 експерта (3 представители на асоциации + 3 работещи) 3 на избирателни длъжности (районният кмет или негов представител, 1 от мнозинството, 1 от опозицията) без право на глас

Условия за участие, Равенство м/у половете

Да работиш, живееш или участваш в асоциация, работеща в полза на квартала; Изисква се да има равенство между половете; Ако е възможно се изисква в съвета да са представени всички групи (етнически, религиозни, социални и др.), живеещи в квартала

Начин на работа

Кабинет, съставен от 5 члена (членовете на избирателна длъжност не могат да са част от него); КС се свиква от председателя най-малко 10 дни преди събранието; Минимум три публични събрания на година.

Мисия

Консултиране със КС при обсъждане на проекти, насоки и решения засягащи квартала; Привличане на вниманието и подтикване към взимане на решение от страна на отговорните институции; Изготвяне на проекти с обществено значение и предлагането им на районната община; Изготвяне на предложения за представяне в районната община.

Равносметка и перспективи

Годишен доклад представен на обществен форум в съответния квартал.



III –ти район на Париж

Брой КС

4

Мандат

Смяна на кварталния съветник в случай на оставка, смърт или повече от 5 отсъствия.

Председател

Избра се сред гражданите членове на съвета.

Състав

Неограничен брой съветници + 1 на избирателна длъжност.

Условия за участие, Равенство м/у половете

Да имаш навършени 16 години; Да работиш или живееш в квартала, но да не заемаш избирателни длъжности.

Начин на работа

1 организационен комитет, избиран от КС, отговорен за организирането на работата му (дневен ред, календар за изпълнение на дейностите и т.н.), съставен от 3 до 6 души; На всеки 2 години този организационен комитет се сменя и обновява.

Мисия

Доставя повече информация и мнения до гражданите; Привлича вниманието и подтиква към взимане на решение от страна на отговорните институции, в квартала; Консултиране при обсъждане на проекти, насоки, решения за квартала Изготвяне на проекти; Участие в изготвянето на бюджета чрез формулирането на приоритети и предложения за местните инвестиции; Фактор за социалното единство и солидарността в, за гражданската позиция и съвест и за осигуряването на по-активно участие на гражданите във взимането на решения на местно ниво.

Равносметка и перспективи

Всеобщо годишно събрание на квартала; Годишен отчет; Равносметка за дейностите на КС 2 пъти годишно, представяна от заместник районния кмет отговорен за включването на гражданите във взимането на решения на местно ниво.



IV –ти район на Париж

Брой КС

4

Мандат

На всеки 2 г. се обновява поне 1/3 от съвета; Кварталният съветник се замества при оставка или повече от 4 отсъствия.

Председател

Кабинетът на КЦ избира своя председател и неговите двама секретари. Мандатът му е 2 години с възможност за преизбиране още 1 път.

Състав

КС 1: 19 члена, избрани чрез жребий сред гражданите, записани в избирателните листи. Поне 4 граждани на ЕС; КС 2: 20 члена, 3 граждани от страни извън ЕС; КС3: 13 члена, избрани чрез жребий сред гражданите от избирателните листи. Поне 3 граждани на ЕС; КС 4: 14 члена, от които 2 граждани от страни извън ЕС.

Условия за участие, Равенство м/у половете

Всеки човек, който участва в живота на квартала; Не трябва да си член на РОС или на общинския съвет на Париж; Трябва да има равенство.

Начин на работа

Всеки КС има кабинет; КС се свиква от председателя и от кмета поне 8 дни преди събранието; Всеки КС трябва да проведе поне 3 публични събрания на година.

Мисия

КС може да бъде консултиран при обсъждането на проекти, свързани с дадения квартал; КС може да дава предложения по въпроси, свързани с дадения квартал, по собствена инициатива или по желание на кмета; Обмен на информация между районния общински съвет и КС.

Равносметка и перспективи

Доклад представян 2 пъти годишно по време на съвместна среща организирана от кмета; Равносметка за работата на КС при изтичането на мандата.



V-ти район на Париж

Брой КС

4

Мандат

Членовете граждани се подновяват на всеки 2 години и имат право да бъдат преизбирани; Другите членове (на избирателни длъжности, експерти, представители на асоциации) се подновяват след края на пълния мандат; Даден член се замества при оставка, смърт или повторни отсъствия.

Председател

Кметът или негов представител, избран сред членовете на първия колегиум.

Състав

18 члена в три колегиума: На представителите на гражданите и работещите в квартала (6 жребий); На представителите на гражданските организации: избрани от РОС по предложение на районния кмет (6); На членовете на изборна длъжност и на експертите: 3 +3, избрани от РОС по предложение на районния кмет.

Условия за участие, Равенство м/у половете

Всеки гражданин на квартала на възраст над 16г., гражданин на ЕС.

Начин на работа

Събранията на КС се свикват от кмета; Поне 3 събрания годишно трябва да са публични; 1 пленарно заседание на година на 4-те КС.

Мисия

Могат да поставят въпроси за обсъждане пред районния кмет; Той може да се консултира с КС по всички въпроси, отнасящи се до квартала; КС може да формулира желания и мнения, свързани с квартала, които да бъдат представяни на РОС.

Равносметка и перспективи

Пленарно заседание; Годишен доклад пред РОС.



VI-ти район на Париж

Брой КС

6

Мандат

3 г.

Председател

Кметът или негов представител, избран сред членовете на първия колегиум

Състав

Колегиум 1: 2 районни общински съветници, избрани от РОС, по предложение на кмета + 4 експерта, избрани от кмета; Колегиум 2: 6 представители на СГО, избрани от РОС, по предложение на кмета; Колегиум 3: 6, избрани с жребий от записаните в избирателните листи или сред доброволци + 6 граждани заместници .

Условия за участие, Равенство м/у половете

Навършени 18 години; Няма изисквания за гражданство.

Начин на работа

Кабинет, съставен от 4 души (председател и по 1 представител от всеки колегиум); Събранията на КС се свикват от кмета или по искане на половината от членовете поне 10 дни по-рано; Поне 2 събрания годишно трябва да са публични; 1 пленарно годишно събрание.

Мисия

КС може да поставя въпроси за обсъждане пред районния кмет; Той може да се консултира с КС по всички въпроси, отнасящи се до квартала; КС може да формулира желания и мнения, свързани с квартала, които да бъдат представяни на РОС.

Равносметка и перспективи

Годишен доклад пред районния общински съвет.



V II- ми район на Париж

Брой КС

4

Мандат

2 г. Членовете се подновяват след местните избори Членовете на КС имат право на повече от 1 мандат.

Председател

Районният кмет или негов заместник.

Състав

3 колегиума: На хората на избирателна длъжност; На представителите на асоциации: по 1 представител от всяка от 7-те местни асоциации, избрани от РОС; На гражданите: 7 гражданина и 7 заместника, избрани чрез жреби от РОС

Условия за участие, Равенство м/у половете

За колегиума на представителите на асоциации: да си представител на асоциация, работеща в района и да си се кандидатирал; За колегиума на гражданите: да си навършил 18г. , да живееш в дадения квартал, да си записан в избирателните листи на района и да си се кандидатирал.

Начин на работа

Дневният ред се определя от кмета; КС се свиква от кмета поне 15 дни преди събранието; Поне 4 събрания годишно трябва да са публични.

Мисия

КС може да поставя за обсъждане пред районния кмет всякакви въпроси, свързани с квартала; Кметът може да се консултира с КС по всички въпроси, отнасящи се до район; КС може да формулира желания и мнения, свързани с квартала, които да бъдат представяни на РОС.

Равносметка и перспективи

Годишен доклад, предаван на кмета и представян пред РОС.



V III –ми район на Париж

Брой КС

7

Мандат

2 г.

Председател

Районният кмет или заместник-кметът, асистиран от заместник-кмета, отговорен за връзките с гражданските организации.

Състав

КС е форум, отворен за всеки пълнолетен граждани, живеещ или работещ в квартала.

Условия за участие, Равенство м/у половете

 

Начин на работа

Кабинет, който да помага на председателя, да подготвя сесиите на КС. Съставен е от 3 до 5 члена, назначени; Дневният ред се публикува от кмета 8 дни преди събранието на КС; КС се събира поне 1 път годишно; Всички събрания са публични;

Мисия

КС може да поставя за обсъждане пред районния кмет всякакви въпроси, свързани с квартала; Кметът може да се консултира с КС по всички въпроси, отнасящи се до район;

Равносметка и перспективи

 



IХ-ти район на Париж

Брой КС

5

Мандат

 

Председател

Член на РОС, който да представлява кмета

Състав

КС са отворени за всички пълнолетни граждани независимо от тяхната националност, живеещи или работещи в съответния квартала

Условия за участие, Равенство м/у половете

Постоянен адрес (на жителство или на работа) в квартала; Насърчава се многообразието;

Начин на работа

Събират се мненията на гражданите, за съставяне на дневния ред на публичните събранията, свиквани от кмета-поне по едно на всеки 3 месеца; 1 колектив от 16 души над 16 години да следи състоянието на бюджета, да предлага или реализира проекти, организирането на дебати и др.

Мисия

КС може да поставя за обсъждане пред районния кмет всякакви въпроси, свързани с квартала; Кметът може да се консултира с КС по всички въпроси, отнасящи се до района;КС изслушва и взима предвид всички предложения, идващи от самите граждани.

Равносметка и перспективи

Годишен отчет пред РОС На всеки 2 години събрание на всички КС от района и промяна на устава.



Х-ти район на Париж

Брой КС

6

Мандат

Организационният комитет е с мандат от макс. 2 г.

Председател

 

Състав

КС е съставен от присъстващите на дадено събрание хора, които се изказват, спазвайки ценностите на Републиката и на Декларацията за правата на човека. Всеки гражданин, живеещ или работещ в квартала, както и всеки районен общински съветник може да е член на КС.

Условия за участие, Равенство м/у половете

 

Начин на работа

Организационен комитет (12 души избрани от КС + 6 души представители на живота в квартала, избрани от кмета по предложение на останалите 12), отговорен за организацията и работата на КС. Дейностите на КС са отворени за всички.

Мисия

Участва в живота на квартала, усилвайки връзките с гражданите, допълвайки ролята на гражданските организации. Може да поставя пред РОС различни въпроси за обсъждане или да дава предложения, които се записват директно в дневния му ред.

Равносметка и перспективи

Равносметка на работата на КС веднъж годишно по време на обществен форум.



ХI-ти район на Париж

Брой КС

5

Мандат

Организационният комитет е с мандат от макс. 2 години.

Председател

Кметът

Състав

КС е съставен от присъстващите на пленарните заседания.

Условия за участие, Равенство м/у половете

Да живееш или работиш в квартала.

Начин на работа

КС е съставен от неограничен брой доброволци, които се ангажират с длъжността за 2 години. Управлява се сам и е отговорен за събранията на КС. КС се свиква от кмета най-малко 8 дни преди събранието поне 3 на година. Има и тематични комисии.

Мисия

Дава предложения по всички въпроси, свързани с квартала; КС и РОС се информират взаимно за проблемите. поддържа живота в квартала; дебатира по всякакви въпроси, които интересуват жителите на квартала. Следи бюджета на района.

Равносметка и перспективи









Х II-ти район на Париж

Брой КС

7

Мандат

На всеки 2 години се подновява ¼ от състава на КС.

Председател

Кметът е председател по право и е асистиран от заместник кмета, отговорен за включването на гражданите във взимането на решения на местно ниво, който няма право на глас. 2 съветници от РОС модерират и председателстват заседанията на КС без право на глас.

Състав

10 члена избрани чрез пропорционален вот от районните общински съветници. 10 жители на квартала избрани чрез жреби. 10 представители на гражданските организации, работещи в квартала, избрани от кмета.

Условия за участие, Равенство м/у половете

Да не си лишен от гражданските си права. Да не си под попечителство. Да не си общински съветник от ОСП или РОС

Начин на работа

Секретар; Кабинет; КС се свиква от кмета по предложение на кабинета поне 8 дни преди събранието. Поне 3 публични събрания на година.

Мисия

Дава предложения по всички въпроси, свързани с квартала. Кметът и РОС могат да се консултират с КС. КС и РОС се информират взаимно за проблемите в квартала. На заседанията на РОС, кварталните съветници, които са изявили желание могат да представят своя инициатива.

Равносметка и перспективи

Годишно пленарно заседание за изготвяне на доклад, който да бъде представен пред РОС.


Роля на кварталните съвети


КС е място за получаване и обмен на информация, място за изслушване исканията на гражданите, за дебат, за изказване на различни мнения по отношение на въпроси като устройствения план на квартала, живота в квартала и др. КС осигурява, също така, едно по-добро протичане и разпространение на информацията сред жителите на квартала. Благодарение на дейностите си той се превръща в един вид свързващото звено между районната администрация и районните общински съветници и жителите на квартала без да представлява нито едните нито другите. Така например, КС има право да дава предложения на РОС, като той може да реши да приеме за разглеждане това предложение или да го пренасочи към компетентните органи в зависимост от предмета му.

Бюджет

Бюджетът, предназначен за кварталните съвети е записан в специалния статут на районите и е съставен от две части:



  • Оперативен бюджет:

Той е на стойност 3 305 евро и позволява да се закупуват консумативи. Също така служи за финансиране работата на съвета – дейности за публичност, събития и т.н.

Така например КС може да финансира:



  • изпращането на кореспонденция до членовете на КС;

  • фотокопия;

  • закупуването на офис оборудване;

  • разходите по печата на плакати, брошури, дори на вестник на КС;

  • наем на столове, маси, озвучителна техника и т.н.;

  • храната и напитките за организирането на общ квартален обяд;



  • Бюджет за инвестиции или „фонд за участие на гражданите”:

Той е на стойност 8 264 евро и е предназначен за закупуването на имущество, което би било от полза за квартала в дългосрочен план, например някакво градско или пътно оборудване; може също така да финансира ремонтни или освежителни дейности по кварталната пътна мрежа (маркировка, оборудване и т.н.), по залените площи, които не се стопанисват от районната администрация и т.н.

Обучения за кварталните съветници

За да се помогне най-добре на кварталните съветници да изпълняват, трудните задачи, които се изискват от тях, Мари Пиер де ла Гонтри, заместник-кмет на Париж, отговорен за връзките с гражданските организации и за включването на гражданите във взимането на решения на местно ниво, подпомогна създаването на различни инструменти, които да бъдат предоставени на КС.  Така, различни обучения и семинари, предназначени за кварталните съветници се организират от районните кметства.



Семинари (ателиета) за запознаване с организацията и работата на общината:

Този семинар има за цел да запознае съветниците с организацията и работата на града като община. Това е необходимо, тъй като. най-вече заради своята история, Париж има доста специфичен статут и се различава от една обикновена община във Франция. В тази връзка, ателиетата имат за цел да направят политическата и административна организация на Париж по-разбираема за кварталните съветници, за да могат те по-добре да разберат ролята, отговорностите и задълженията на всеки един в общината.

Затова тези семинари са водени от «вътрешни» хора – директори, заместник-директори от районните кметства.

Курс по комуникация

Този курс има за цел да научи кварталните съветници как да информират, как да се отчитат за свършената работа, но също и как да подържат връзките с гражданите, особено използвайки информационните технологии. Курсът включва:



  • Въведение в „журналистическите техники” – изготвяне на отчет, взимане на интервю, изготвяне на репортаж и т.н.)

  • Въведение в механизмите за комуникация (стратегия, изготвяне на плакати, на брошури, използване на необходимите за тази цел програми и т.н.

  • Въведение в използването на новите начини за комуникация – създаването на Интернет сайт, привеждането му в съответствие с сайта на съответното районно кметство.

  • Въведение в юридическата и финансова част на всичко изброено дотук – начини за публикуване и за разпространени и др.

Курс по писане на проекти

Целта на този курс е да научи кварталните съветници на механизмите за написването и реализирането на един проект. Курсът включва въведение:



  • В класическата методология за писане на проект – определяне на целите, идентифициране на средствата, планиране и т.н.

  • В намирането на партньори – водене на преговори, интереси на партньорите и т.н.

  • В работата в екип в рамките на доброволни дейности/акции

  • В мобилизирането на доброволци

  • Модериране на събрания

Трябва да се отбележи, че това са примерни курсове и тяхното съдържание зависи от желанията и нуждите на самите квартални съветници, от техните проекти и т.н.
Добра практика 5.Дирекция “Местна демокрация (включване на гражданите във взимането на решения на местно ниво)” (Mission à la Démocratie locale)

В Община Париж има заместник-кмет с ресор местна демокрация и взаимодействие с гражданския сектор. Към него работи специализиран отдел (5-ма служители) за взаимодействие със структурите на гражданското общество и въпреки, че дирекцията има едва 5 –ма служители, нейното съществуване забележимо подпомага диалога между администрацията на гражданите и е вече доказано ефективна структура. Отделът е създаден в края на 2002 г.

Целта на отдела е да осигурява пътища гражданите на Париж да участват в проектите и дейностите на своята община.

Преди кмета Деланое, участието на гражданите в процеса на взимане на решения и в дейностите на общината е силно ограничено. Деланое иска да създаде подход на участие за гражданите (demarche participative) и започва със създаването на кварталните съвети, възможност дадена му от закона Ваян.

Впоследствие бяха създадени и младежките съвети, съвет на студентите, съвет на старейшините и съвет на чуждестранните граждани в Париж (извън ЕС).

Също така бяха създадени експертни комисии, съставени от общински съветници, експерти, представители на граждански организации и граждани, които се фокусират върху конкретни въпроси като създаването на вело- алеи и др.

Важното за кмета Деланое е гражданите на Париж да имат възможност да общуват с хората, които работят в общината, да им задават въпроси, да искат информация от тях и т.н.

Едно от първите неща, което кметът Деланое прави в тази насока са годишните публични доклади за дейността на общината. Това е изключителна възможност за кмета и за хората работещи в общината да покажат на гражданите на Париж какво са свършили и ако не са свършили нещо да обяснят защо.

Също така при изготвянето на устройствения план на Париж се провеждат редица публични консултации с гражданите, за да могат те да дадат основните насоки, които той да следва. На тези форуми всички заедно разсъждават върху това какъв искат да бъде “техният” град след 20 години. Подобни публични консултации се правят и при предприемането от общината на големи урбанистични проекти, преустройката на Халите е един такъв пример.

С течение на времето отделът «Местна демокрация» се превърща в истинска boite à outs за районните кметства. Как помага отдела на районните кметства и на останалите общински служби?


  • обучава ги и им обяснява как се провеждат публични обсъждания

  • издала е наръчник за консултирането на гражданите

  • изпраща месечен вътрешен бюлетин, съдържащ полезна информация за начините на вкл'чване на гражданите във взимането на решения.

Друга функция на отдела е да помага за обмена на информация между отделните районни кметства, дирекции на общината и други общински служби. Целта на това е те да черпият опит едни от други и да не се почва всеки път всичко на ново. След като една практика вече работи, няма нужда да се мъчим да измисляме нещо ново.

Ако в началото организирането и провеждането на обществени обсъждания, консултации и други подобни форуми, е било доста трудно и на гражданите, взимащи участие в тях им е липсвала подготовка, то с течение на времето и с много усилия нещата са се развили. Гражданите трябва да имат навика и културата да участват във взимането на решения във своята община. За тази цел обаче в Париж са били положени много усиля. Едно от основните неща е провеждането на обучения – обучения за това как работи общината, каква е нормативната рамка, в която тя трябва да упражнява правомощията си, как да се общува със своите съграждани, как се пише проект и др. Гражданите трябва да познават законодателството, което засяга тяхната община и техните искания, за да може да участват ползотворно във взимането на решения и да не изискват невъзможни неща.

В момента е поставена задача да се мотивират гражданите да учатват в кварталните съвети и в другите форми за консултация със специално внимание към хората, които работят. Едно от решенията е Интернет.

Общината напълно осъзнва факта, че не е достатъчно да чака хората да се обръщат към нея, а трябва и тя да отиде към тях. Така през последната година община Париж работи за съставянето на Харта за участието на гражданите в процеса на взимане на решения в общината. Така всеки ще има и ще знае каква е неговата роля в този процес.

Проблемът при вас е, че обществените обсъждания не са водени от специално обучени модератори, които да подпомагат и водят дебата. Освен това трябва да се докаже на гражданите, че на исканията, които са поставили пред общинските съветници могат да бъдат намерени решения. Съветниците трябва да покажат на гражданите, че се вслушват в техните препоръки и искания.

В Париж от около 3 милиона жители, 20 хиляди участват редовно във предоставените им форуми. Освен желанието на гражданите да участват, важен елемент е и желанието на кмета да се вслушва в гражданите и да има структура, която да осигури последващия контрол.


2.4.Изводи и приложими препоръки


Опитът на Франция и конкретно на община Париж показва, че изборът на общински и районни общински съветници чрез преки избори не е достатъчен, когато става въпрос за участие на гражданите във взимането на решение на местно ниво. Поради тази причина от 80те години насам се правият все повече и повече усилия от страна на законодателите и на местните власти за прякото включване на гражданите в управлението на техните общини.

Важно е на местно ниво да стане ясно, че общинските и районните общински съветници имат нужда от мнението на гражданите и трябва повече да се вслушват в него, тъй като въпреки съществуващите законови възможности, те не включват достатъчно гражданите във взимането на решения. В тази връзка създаването на квартални съвети и на младежки съвети е един добър начин за приобщаване на гражданите към управлението на тяхната община. Имайки предвид тяхното функциониране и правомощията им обаче, е важно да се отбележи, че тези органи не би трябвало да се задоволяват с консултативната си роля, напротив те трябва да бъдат активни участници в живота на своята общност чрез реализацията на различни проекти. Необходимо е също така самите общински съветници да се обръщат към младежките и квартални съвети и да ги насърчават да участват или изпълняват определени проекти. Тук обаче идват трудностите, тъй като, въпреки че тези съвети съществуват вече, те не са навлезли напълно в „навиците” на местната власт, т.е. общинските и районните общински съветници не се обръщат достатъчно често към тях. Така например за голяма част от проектите, дори те да се насочени към младите хора, съветниците не се обръщат към младежките съвети. И все пак взаимодействието с гражданите е необходимо, тъй като общинските съветници не са специалисти по всички въпроси. Гражданите са тези, които знаят най-добре кои въпроси са актуални, защото те са тези, които пряко са засегнати от тях и ако те не ги посочат на своите съветници проблемите биха могли да останат неразрешени. Така например не може да не се чуе мнението на гражданите при изготвянето на общия градоустройствен план.

Органи като кварталните и младежките съвети имат също така и ролята на коректив на действията на местните власти. Изключително важно е те да не се превръщат просто в инструмент за „реклама” на общинските и районните общински съветници, напротив те трябва да дават конструктивни критики на дейностите им.

Въпреки че става въпрос за две много добри практики за включването на гражданите в процеса на взимане на решения, е необходимо да се спомене, че при реализирането им на практика могат да възникнат проблеми като недостатъчно активното участие на гражданите в предоставените им органи, нежеланието на местните власти да си сътрудничат с тях.

Практиката Общината да осигурява условия за информиране на гражданите, обучение на представителите на неправителствения сектор за работа с органите на местната власт може да адресира част от проблемите по отношение на компетентността на гражданите за работа с местната власт.


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница