София, плевен, сливен

Структура на взимането на решения на местно ниво

Всяка община има един кмет и един заместник-кмет. Въпреки това в областните градове и общините в област Букурещ има по два заместник–кмета, а в Община Букурещ има един кмет и четири заместник-кмета. Като глава на общината, кметът е отговорен пред общинския съвет за работата на местната администрация. Освен това, кметът представлява общината в отношенията й с други физически и юридически лица от страната и чужбина или съда.

Кметът на Букурещ има следните права и задължения :

• 
  Да гарантира спазването на основните права и свободи на гражданите, спазването на конституцията, на законите, на указите на румънския президент, на постановленията на правителството, на различните документите издадени от министерствата и другите органи на държавната администрация и на решенията на окръжния съвет.
  
• 
  Да изпълнява решенията на общинския съвет и да информира префекта, ако смята, че някое от тях е отвъд правомощията на местната власт.
  
• 
  Да предлага на общинския съвет да бъде организиран референдум под даден въпрос, да организира подобно събитие по искане на съвета и да вземе необходимите мерки за тази цел.
  
• 
  Да прави отчети за икономическото и финансово състояние на общината пред общинския съвет.
  
• 
  Да изготвя проектобюджет и окончателното закриване на сметки и да ги представи за одобрение на общинския съвет.
  
• 
  Да упражнява правата и да гарантира изпълнението на всички задължения на общината.
  
• 
  Да взема мерки за предотвратяването или намаляването на последствията от катастрофи, епидемии и други заплахи за здравето и имуществото на жителите на общината, в сътрудничеството със специализираните държавни органи.
  
• 
  Да координира и контролира дейността на пазителите на обществения ред и сигурност.
  
• 
  Да следи за хигиената на обществените места и на хранителните продукти за продажба.
  
• 
  Да се осигури разработването на общия градоустройствен план.
  
• 
  Да изработи проект за структурата на общинската администрация и за нейното функциониране (организация на работата, брой на служители и размер на тяхното възнаграждение), който да бъде предоставен за одобрение на общинския съвет. Също така кметът назначава персонала на органите на местната власт с изключение на секретаря и следи изпълнението на работата му.
  
• 
  Да следи управлението на общинското имущество.
  
• 
  Да упражнява всякакви други правомощия предоставени му от общинския съвет.
  

Секретарят на общинския съвет има следните задължения:

• 
  Да присъства на заседанията на съвета.
  
• 
  Да координира и контролира дейността на правния отдел.
  
• 
  Да преглежда проекторешенията на съвета от правна гледна точка.
  
• 
  Да получава и разпределя кореспонденцията, да контролира от административна гледна точка работата на Съвета и да организира заседанията му.
  
• 
  Да подготвя документите, които трябва да обсъждани на съвета; да съобщава решенията на общинския съвет и директивите на кмета на съответните заинтересовани власти.
  
• 
  Да предоставя информация на обществеността за решенията и дискусиите от обществено значение.
  

Общинският съвет се състои от съветници избрани чрез преки избори. Техният брой се определя от префекта в зависимост от населението на общината и варира от 11 до 35. Единствено прави изключение общинският съвет на Букурещ, който се състои от 65 съветници.

• 
  Да избира заместник-кметовете.
  
• 
  Да одобрява статута на общинския съвет, на база на насоките приети от правителството;
  
• 
  Да одобрява проучвания и прогнози за социално-икономическото развитие на общината.
  
• 
  По предложение на кмета, да определя организацията на публичната администрация и нейният персонал.
  
• 
  Да одобри местния бюджет и неговото изпълнение, кредитните трансфери, използването на бюджетните резерви, заемите и закриването на сметки.
  
• 
  Да определя местни данъци и специални данъци за определен период от време, в съответствие със закона.
  
• 
  Да администрира публичните и частни имоти, както и общинските фирми.
  
• 
  Да основава институции и икономически агенти от местен интерес.
  
• 
  Да взима решение за даването на концесия на търговски дружества на определени общински услуги.
  
• 
  да назначава и освобождава административните бордове на общинските компании и представителите на общинския съвет в търговските дружества местно значение, създадени с държавен капитал.
  
• 
  На всеки три месеца да преглежда отчетите на представители на държавата, заседаващи в борда на директорите на местни търговски компании.
  
• 
  Да осигури функционирането на услугите на общинската администрация, на градския транспорт, на общинските мрежи и институции, отнасящи се към образованието, на чистотата, на културата и на младежта.
  
• 
  Да извършва дела в полза на обществото.
  
• 
  Да осигурява извършването на общинските услуги в адекватен срок от време.
  
• 
  Да създава съоръжения за отдих и да гарантира предоставянето на възможности за научни, културни, спортни, художествени и други дейности.
  
• 
  Да се грижи за опазването на околната среда и за запазването на историческите и архитектурни паметници, както и на природните паркове и резервати.
  
• 
  Да прилага програми за социалната сигурност на гражданите
  
• 
  Да се гарантира свободната търговия и лоялната конкуренция и да стимулира свободните инициативи.
  
• 
  Да организира панаири, пазари и развлечения.
  
• 
  Да създава местни институции за благотворителност.
  
• 
  Да гарантира поддържането на обществения ред и спазването на основните права и свободи на гражданите.
  
• 
  Да предоставя титлата почетен Гражданин на граждани от Румъния и чужбина, които имат специални заслуги.
  
• 
  Да си сътрудничи с други общински съвети или икономически агенти от страната или от чужбина, с които има общи интереси.
  
• 
  Да упражнява други правомощия дадени му от закон или от статута на общината.
  

Общинският съвет приема своите решения с обикновено мнозинство, освен когато по чрез решение на съвета се нареди нещо друго. Мнозинството на две трети от членовете на съвета е необходимо за решенията, свързани с местния бюджет, определянето на местните данъци, администрирането на общинските имоти, асоциирането с други съвети или икономически агенти от страната или от чужбина. Въпросите, свързани с частни лица, винаги трябва да се решават чрез тайно гласуване, както и всички други въпроси, за които съветът реши, че е това е необходимо.

Проекторешения могат да бъдат предлагани от общинските съветници, както и от кмета. Вече приетите решения се подписват от председателя на съответната сесия на общинския съвет, от неговия секретар, след което се съобщават на кмета. Нормативните решенията на общинския съвет влизат в сила от датата им на публикуване, а решенията, засягащи частни лица – след съобщаването им на съответното засегнато лице. В териториите, в които има значителен брой малцинствено население, решенията трябва да се публикуват и на езика на неговия майчин език.

С цел да се осигури независимо гласуване Законът за местната държавна администрация предвижда общинските съветници да не могат да бъдат преследвани в съда за казаното от тях в качеството им на съветници и за начина, по който гласуват.

Законът за местната държавна администрация определя също така рамката за организацията на комисиите на общинския съвет. Уставите на областните и на общинските съвети, от своя страна, засягат следните теми:

• 
  Брой на комисиите;
  
• 
  Процедури за избор на членовете на комисиите;
  
• 
  Максимален брой на членовете на всяка комисия (обикновено от пет до седем);
  
• 
  Процедури за разрешаване на проблемите на общността в съответните комисии;
  
• 
  Процедури за докладване на общинския съвет на предложенията, решенията и исканията на комисиите;
  

Местното самоуправление на ниво област е отговорно за координацията между общинските съвети действащи на неговата територия с цел постигане на услугите, които са от интерес за областта. Областният съвет се занимава с дейности, свързани с икономическото развитие на областта и определя основните насоки за пространственото планиране, за политиките за опазване на околната среда и за налагането на областните данъци. Също така, областният съвет предлага техническа, юридическа и друга помощ на общинските съвети, които са я поискали. По-конкретно, областният съвет има следните правомощия:

• 
  Да координира дейностите на общинските съвети с цел осигуряването на обществени услуги от общ интерес за областта;
  
• 
  Да организира и управлява обществените услуги, предлагани от областните власти;
  
• 
  Да анализира предложенията, направени от общините за икономическото развитие и опазването на околната среда в областта;
  
• 
  Да приема програми за социално-икономическото развитие на областта и да следи тяхното изпълнение;
  
• 
  Да приема бюджета на областта;
  
• 
  Да определя основните насоки за планиране на града/общината ;
  
• 
  Да управлява обществените и частните имоти в областта;
  
• 
  Да осигурява построяването, поддръжката, и модернизирането на областните и междуобластните пътища.
  
• 
  Да избира председател и заместник-председател сред членовете на областния съвет;
  
• 
  Да приема статута на областния съвет;
  
• 
  Да определя областните данъци;
  
• 
  Да решава дали е необходимо създаването на институции и икономически агенти от общ интерес за областта; да дава на концесия обществените услуги, предлагани от областта;
  
• 
  Във връзка с управлението на имущество от интерес за областта, за тази цел да назначава и освобождава от длъжност съвети на оторизирани представители на икономически агенти и да следи тяхната дейност на базата на тримесечни доклади;
  
• 
  Да установява насоки за работата на самоуправляващите се обществени компании и търговски компании;
  
• 
  Да създава социо-културни институции и институции за поддържане на чистотата и хигиената и да осигури нормалната им работа;
  
• 
  Да осигурява необходимите условия за провеждането на научни, културни, художествени, спортни и младежки мероприятия;
  
• 
  Да определя имената на улиците, пазарите и на други места от местно значение;
  
• 
  Да упражнява всякакви други правомощия дадени му по закон;
  

• 
  Да финализира проекторешенията, които ще се обсъждат и гласуват от съвета;
  
• 
  Да подготвя заседанията на съвета;
  
• 
  Да преценява кога е необходимо да се свика извънредно заседание на съвета и да го съобщава на председателя му;
  
• 
  Да подлага на гласуване устава на съвета;
  
• 
  Да установява необходимите мерки за изпълнението на решенията на областния съвет и да анализира напредъка на това изпълнение;
  
• 
  Самото функциониране на Постоянно действащия кабинет на областния съвет се определя от устава на съвета. Секретарят на областния съвет е секретар и на кабинета. В заседанията на кабинета, могат да участват освен членовете му и префекта или някой негов заместник.
  
• 
  Председателят на областния съвет , като глава на областната публична администрация е отговорен за работата на администрацията и представлява областта в отношенията й с други юридическите лица. Той има следните права и задължения:
  
• 
  Да председателства заседанията на областния съвет и на постоянно действащия кабинет;
  
• 
  Да осигури изпълнението на решенията на съвета;
  
• 
  Да поддържа дейностите на институции и самоуправляващи се компании от общ интерес за областта;
  
• 
  Да изпълнява правомощията, принадлежащи на областта като юридическо лице;
  
• 
  Да изпълнява длъжността на главен финансов отговорник по кредитите;
  
• 
  Да изработи проектобюджет на областта и окончателния финансов доклад и да ги подложи на гласуването на съвет;
  
• 
  Да назначава персонала на областната публична администрация;
  
• 
  Да представя годишни доклади на областния съвет за държавните и административни дейности и за социалното и икономическо състояние на областта.
  

Общинските и областни съвети обикновено се събират веднъж месечно, но могат да свикват и извънредни заседания в случай на спешност или на необходимост да се обсъдят специални въпроси. Всички заседания са публични и всеки гражданин може да се изкаже, ако съветът му разреши.

Ако даден гражданин има проблем, който иска да представи пред съвета, първо трябва да мине през одобрението на компетентната комисия. Само в случай, че тя реши, че искането е основателно, то може да бъде допуснато пред съвета, в противен случай се препраща за разглеждане от отговорните за проблема общински служители. За разлика от заседанията на общинския съвет, заседанията на комисиите не са публични.

Общинските съвети могат да организират публични изслушвания на проблемите на гражданите. Те могат да бъдат свиквани по инициатива на някой общински съветник или по решение на целия съвет. Имало е случай, когато управленския екип на общината е искал от общинския съвет да проведе такова публично изслушване.

Кметът, заместник–кметът, секретарят на общинския съвет и неговият председател и заместник-председател имат предвидени часове за посещения на гражданите, на които изслушват техните искания, оплаквания, предложения и молби.

Взаимодействието между държавния сектор и неправителствения сектор

За разлика от централната власт, местното самоуправление сякаш по-добре се възползва от настъпилите промени и веднага започна да изпълнява проекти в партньорство с НПО най-вече в случаите, когато финансирането е недостатъчно. Става въпрос най-вече за сферите на обучение на персонала на местните органи, на опазване на околната среда, на социалните грижи, на осигуряването на жилища на хората със специални нужди и на грижата за деца (най-вече сираци и бездомни деца). НПО оказаха значително влияние и върху обществените политики чрез предоставянето на консултантски услуги и чрез създаването на коалиции за провеждането на различни кампании.

По същото време освен, че се развиват връзките между местната власт и гражданското общество се създават и редица асоциации на органите на местното самоуправление, които се превръщат в ключова връзка между централната и местната власт и във форум за разискване на общи интереси. Така например през 1992 г. се създава Федерацията на Градовете, в която всички общини членуват. В рамките на федерацията през 1998 се основава и Асоциацията на Секретарите на общински съвети и Асоциацията на икономическите директори на градовете. И в двата случая става въпрос за професионални организации, които се занимават със специфични въпроси, свързани с местното законодателство и икономическо управление. През 1993 г. се обособява като НПО Асоциацията на Румънските градове, в която членуват малките градове. През 1992 председателите на областните съвети също създават своя собствена асоциация, а през 1999 г. в следствие на разногласие между членовете й се появява Федерацията на областните съвети.

5.2.Правомощия на местното самоуправление

Според румънските закони референдуми могат да се организират във връзка с всички въпроси, засягащи обществото като цяло. Нормите за провеждане на обществените допитвания чрез референдум се съдържат в закона за местната публична администрация, а процедурите за организиране на референдум на национално ниво се определят от Конституцията. Референдум може да се организира по искане на президента във връзка с въпрос засягащ националните интереси, като парламента е този, който има крайната дума. Референдумите могат да бъдат използвани и от местната власт във връзка одобряването или отхвърлянето на конкретни проекти и мерки.

5.3.Изследвани добри практики

Добра практика 1.Популяризиране на Закона за достъп до обществена информация на местно ниво

Веднага след приемането на Закона за достъп до обществена информация през септември 2001 г. много от донорите, действащи на територията на Румъния, решиха да се заемат с популяризирането му на местно ниво. В тази връзка Програмата за развитие на ООН в сътрудничество с Асоциация Про-Демокрация, Центърът за независима журналистика, Ирис център, Румънското Академично общество, Румънският Хелзинкски комитет и Transperancy International Румъния създаде проект, който беше изпълнен в пет области (Buzau, Prahova, Suceava, Valcea, Vrancea). Основната цел на проекта беше да се изгради капацитет сред организациите на гражданското общество за ефективно наблюдение на прилагането на Закона за достъп до обществена информация от институциите и за осигуряване на подкрепа при това прилагане. Освен това, увеличавайки капацитета на НПО, проектът спомогна и за улесняването и подобряването на взаимодействието между гражданите и органите на местната власт в рамките на Закона за достъп до обществена информация, както и за събирането и разпространението на обществена информация и за осигуряването на помощ и обучение на институциите на местно ниво.

Конкретен резултат от дейностите на проекта са създадените пет ресурсни центъра и съвместната работа с местните заинтересовани страни като например Центърът за наблюдение на околната страна в планината Апушени в Бихор; Регионалният център за граждански инициативи в Бизау; Ресурсният център за НПО в Сучева; Ресурсният център за НПО в Ramnicu Valcea. Освен това беше пусната и Интернет страница, която да дава на хората достъп до публична информация и до източниците на тази информация. Като цяло, целта на инициативата на ПРООН беше да се увеличи прозрачността и отговорността в общественото пространство, т.к. това е проблем от огромна важност за Румъния.

В тази връзка, съвместно с Transparency International Румъния и с USAID/GRASP ПРООН публикува Гид за Закона за достъп до обществена информация за граждани и чиновници на органите на местната власт. 1000 копия от този гид бяха предоставени на органите на местното самоуправление, а през юни 2004 GRASP съвместно с местни подизпълнители, Transparency International Румъния и Центъра за независима журналистика организираха в Букурещ първото по рода си обучение, свързано със Закона за достъп до обществената информация и предназначено за държавни чиновници и журналисти. Това обучение събра Осемнадесет представители от Букурещ, Гюргю, Плоещ, Topoloveni, Питещи, Slobozia, Слатина, Bal, Александрия и тринадесет представители на медиите (вестници, радия, телевизии), които работиха заедно, с цел по-доброто разбиране на двете страни на процеса на обмен на публична информация. Участниците също така научиха как по-добре да обслужват гражданите. Поради успеха на тази инициатива, подобни обучения бяха проведени и в други румънски градове.

Добра практика 2.„Изграждане на капацитет на местно ниво за внедряване на Местния дневен ред 21”

В началото на 2000 г. ПРООН Румъния започна изпълнението на проекта „Изграждане на капацитет на местно ниво за внедряване на Местния дневен ред 21”, чиято основна цел беше напредъка на децентрализацията и участието на гражданското общество в местното самоуправление. Също така цел на проекта беше да повиши капацитета на местните власти при изготвянето на планове за развитие и да допринесе за изготвянето на национален дневен ред за устойчиво развитие чрез подготовката на стратегии за развитие и на местни планове за действие. Въпреки че проектът беше първоначално написан от ПРООН и организацията Капасити 21, в последствие привлече в изпълнението си и организации като DFID,WS Atkins, CIDA, IISD, Earth Council.

Имайки предвид целите на проекта, за целеви групи бяха определени местните власти, НПО, младежките организации, синдикатите, висшите учебни заведения и други представители на гражданското общество. Първата инициатива в рамките на проекта беше провеждането в град Miercurea Ciuc на първия по рода си Форум за устойчиво развитие на местно ниво. Той събра заедно представители от различни румънски общини и на различни граждански организации и им позволи да дебатират, да сравнят гледните си точки и да обменят опита си в сферата на устойчивото развитие. Съвместната им работа доказа, че взаимодействието между органите на местната власт и гражданските организации е необходимо за постигането на по-добри и по-адаптирани към нуждите на гражданите резултати. На края на форума беше приета и обща декларация между главните организатори на събитието: Румънската федерация на местните власти и Националният център за устойчиво развитие и това показа, че може да има общ език между общините и НПО и че те успешно могат да си сътрудничат.

Въпреки позитивните резултати от организирания форум, останалите дейности предвидени от проекта показаха, че резултатите зависят много от самата община. Разбра се, че е необходима добре планирана кампания, за да се преодолее първоначалната пасивност на хората, както и за да може проектът да се адаптира към различните ситуации. Също така в началото беше трудно да се осигури участието на гражданските организации в проекта, които гледаха с голямо предубеждение на съвместната работа с местните власти, но постепенно условията за партньорство се подобриха. Освен това стана ясно и че проект, който включва широка гама от дейности, който прилага нови идеи и понятия, може да бъде успешен единствено, ако гражданските организации си сътрудничат с институции с опит и с които имат общи интереси.

В рамките на проекта бяха изготвени и проекти на местен дневен ред. Те бяха широко разпространени чрез различните средства за комуникация и дадоха възможност на всички членове на заинтересованата община да изкажат своето мнение, идеи и конструктивни критики. Всички коментари и препоръки бяха взети предвид и всяка община, участваща в пилотния проект публикува и разпространи брошури, представящи подробности за Местния дневен ред 21 и за неговото внедряване територията й. Към тези брошури се приложи и въпросник за попълване, което беше още един, допълнителен източник на препоръки. Така, разработените във всяка община, участваща в инициативата, Местни планове за устойчиво развитие включиха стратегии за устойчиво развитие, планове за действие и примерни списъци с приоритетни проекти за изпълнение. Също така тези планове, резултат от съвместната работа между много различни участници, сред които най-вече представители на местните власти и НПО, се превърнаха в добър източник на информация за потенциални партньори като ЕС, Световната банка или USAID, т.к. дават един добър поглед върху нуждите на местното развитие.

Освен разработването на планове за развитие Националният център за Устойчиво развитие предостави и техническа помощ на местните власти за изпълнението на някои от проектите определени от общността като приоритетни. Тази помощ включваше освен всичко друго и създаването на Публично-чатни партньорства и всичко, което свързано с това – документи, намирането на потенциални партньори, обществени поръчки и привличането на важни финансови институции. Едни от най-забележителните примери са:

• 
  Ремонт на водопроводната система в община Муреш
  
• 
  Ремонт на общинската болница в Търгу Муреш
  
• 
  Ремонт на общинската пречиствателна станция на отпадъчните води в Сигишора
  

Виждайки обещаващите резултати от пилотния проект на ПРООН, Правителството на Румъния реши да продължи инициативата за Местния дневен ред 21 и в други 40 общини.

Добра практика 3.GRASP - включване на гражданите във взимането на решения на местно ниво

През 2002 г. USAID Румъния създаде инициативата GRASP като средство за помощ в процеса на децентрализация и за подкрепа на местните власти. За тази цел един от фокусите на инициативата беше включването на гражданите във взимането на решения на местно ниво.

В Румъния приходите на общините идват от местните данъци и поради тази причина при изготвянето на общинския бюджет закона задължава местните власти да организират обществените обсъждания с участието на заинтересованите граждани. Въпреки това, откакто тази демократична възможност е предоставена на общините, те никога не са се възползвали от нея, нито при изготвянето на бюджета, нито при определянето на приоритетите на общината. Също така никога не се е организирал местен референдум по въпроси от всеобщ интерес.

В тази връзка с помощта на USAID и сътрудничеството на местните власти и гражданските организации бяха организирани 22 публични обсъждания за обсъждането на проектобюджетите за 2004 на включените в проекта общини, в които взеха участие повече от 1000 граждани. На всяко обсъждане висши служители на местната власт представяха на гражданите плановете за следващата бюджетна година, а те от своя страна даваха своите мнения и предложения относно предвидените разходи и възможните източници за финансиране. За да могат да се подготвят, участниците в инициативата получиха брошурата „Бюджетът накратко”, представяща общо за тяхната община как се предвижда да бъдат изхарчени бюджетните пари и как ще се финансират предвидените разходи. Освен това 700 плаката бяха разлепени в общините, участващи в проекта и местните медии информираха непрестанно гражданите за провеждането на обществените обсъждания.

След провеждането на 22-те публични обсъждания, за всяко едно от тях беше изготвен доклад, съдържащ и мненията и предложенията на гражданите за по-ефективно използване на общинския бюджет. Основните получатели на тези доклади бяха общинските съвети, т.к. те са тези които гласуват общинския бюджет. Те обаче предизвикаха и организирането на допълнителни срещи с гражданите, на които се обясниха по-подробно някои от предвидените разходи. Освен това докладите и записаните в тях предложения накараха по-голямата част от кметовете да променят плановете си за разходване на общинските средства.

Така започналият в рамките на проекта демократичен процес бързо даде своите резултати. Висшите служители на местната власт се съгласиха с повечето от препоръките на гражданите и постепенно отпуснаха средства за правна помощ и за инфраструктурни промени, както бяха поискали гражданите. Освен това деветнадесет кмета пренасочиха средства, за да отговорят на нуждите на гражданите, като това включва осигуряване на допълнителни средства за културни дейности, за ремонта на пътната мрежа и др.

Всички участници в проекта го оцениха положително и поискаха инициативата да се повтори и през следващите години. Освен това кметовете се съгласиха да публикуват крайния общински бюджет, като отбележат за кои точки са резултат на гражданското участие.

Добра практика 4.Взаимодействие граждански организации – местната власт

В община Букурещ има специализирано звено за взаимодействие с гражданския сектор.

В Румъния има центрове за информация на гражданите, които се управляват от НПО. Когато един гражданин има проблем може да отиде в центъра за информация да потърси съдействие. По този начин във взаимоотношението му с общината има и един вид посредник. Практиката показва, че гражданите все още предпочитат да отидат директно в общината отколкото при някаква НПО за съвет.

В град Клюж от няколко години има създадена интернет страница, която предлага на гражданите отговор на всички техни въпроси, свързани с общината. Това спестява на гражданите ходенето до общината и чакането за получаване на информация или съвет.

Друга идея, която е в процес на разработка е създаването на онлайн граждански форум, нещо като онлайн Хайд Парк, който кмета да слуша.

На базата на закона за прозрачността могат да се организират публични обсъждания. Пример за това са публичните обсъждания на общинския бюджет. Но въпреки това последната дума при взимането на решения винаги принадлежи на общинския съвет.

Освен това съществуват консултативни съвети, но както името им го показва, те имат единствено консултативна роля. Кметът или председателят на общинския съвет са тези, които имат правомощието да организират консултативен съвет.

В заседанията на комисиите на ОС не могат да участват нито НПО, нито граждани, но за това пък заседанията на съвета са публични.

Има различни пример за организиране на гражданите и гражданските организации в обществени съвети, но няма закон, който да урежда тяхното съществуване.

Взаимодействието с НПО не е много добре организирано в Букурещ, в по-малките градове – работи по-добре (например в Тимишоара, Клюж, Орадеа и др.)

От 2007 има промяна на ситуацията на гражданските организации, най-вече заради пречките, които правителството увеличава за тяхната работа. Проблем е и че гражданите не желаят да участват във взаимодействието с общината. Общината прави усилия, но и гражданите от своя страна трябва да правят усилия.

Добра практика 5.Портал stiriong.org

Порталът е източник на информация и актуални новини като така има за цел да улесни и развива взаимодействието между гражданското общество, бизнеса и институциите. Сайтът предлага полезна и актуализирана информация, новини за проекти, събития, семинари, обучения провеждани от НПО, възможности за финансиране (държавни и частни) и т.н.

Също така порталът поддържа най-подробният Каталог на гражданското общество в Румъния. Каталогът непрекъснато се актуализира, т.к. от ноември месец тази година има възможност НПО да се регистрират онлайн.

Записаните в Каталога НПО могат да си направят на сайта собствен профил, като това е прекрасен източник на информация както за СГО така и за бизнеса, донорите и гражданите. Всяка регистрирана в този профил може да публикува нова информация за нови проекти, тяхното развитие, новини, съобщения, годишни доклади, анализи, проучвания и др.

Друго нещо, което предоставя сайтът е Бюлетин на гражданското общество в Румъния, който се чете от около 8000 потребители всеки месец.

Структура на портала :

Порталът е направен след множество консултации с представители на НПО, държавни институции, донори, компании със социална отговорност. Порталът е структуриран в 6 секции, като всяка една от тях предоставя структурирана информация за всяка една заинтересована страна.

Новини :

Представя последните новини за финансиране, събития, кампании, проекти на НПО, уотчдог кампании и т.н.

НПО :

Тази част от сайта е разделена също на различни секции в зависимост от сферите на работа на НПО. Така има секция Култура и Медии, Образование, Права на човека, Околна среда, Имиграция, Социални услуги, Здравеопазване, Спорт, Развитие, Правосъдие ;

Компании :

Включва примери за Фондации на различни компании, проектите им и т.н.

Институции :

Тук институциите публикуват информация за възможности за финансиране, промени в закони, които засягат НПО, съвместни проекти

Донори :

Включва списък с донори, които имат програми насочени към НПО, както и финансовите инструменти на ЕС.

Блог :

Връзки с други сайтове, блогове насочени към СГО и т.н.

5.4.Изводи и приложими препоръки

Изследваните практики демонстрират, че с повишаване капацитета на неправителствените организации, както и на институциите на местно ниво (основно чрез осигуряване на помощ и различни видове обучения) се подобрява взаимодействието между гражданите и местните власти. Постига се информираност на заинтересованите страни (особено след популяризиране на Закона за достъп до обществена информация), поражда се креативност и се създава прозрачност и нагласа за поемане на отговорност в общественото пространство. Освен това се създават традиции в начина на взаимодействие между ГО, гражданите и местните власти, които на практика представляват възникването на партньорство и изясняването на механизмите (силните и слабите страни) на координация и сътрудничество. Чрез изграждане на по-голям капацитет на местно ниво се постига напредък по отношение на децентрализацията и участието/включването на ГО в местното самоуправление. Възниква усещане за ангажимент, за участие от страна на гражданите. Това води до съвместно изготвяне, по демократичен начин, на план за устойчиво развитие. От страна на V Република се забелязва преодоляване на съществуващата предубеденост във взаимодействието с местните власти, което води до създаване/изграждане на добри практики от реализирани партньорски проекти и постигане на конструктивност и напредък. Демократичният процес бързо дава резултати. Постига се съгласие между гражданите и местната администрация – определени ресурси се пренасочват с цел задоволяване нуждите на обществото.

Основно заключение от анализираните практики е, че с увеличаване на капацитета на местните власти и ГО се повишава ефективността на гражданското участие в различните форми на взаимодействие.

Участието на експерти по конкретни въпроси свързани със съвместното планиране е много важно условие за постигане на просперитет.

Препоръчва се засилване на междинното ниво на управление, което да придаде още по-голяма автономност на местните власти, свобода в инициативите и съответно – добра резултатност от сътрудничеството с ГО и гражданите.

6.Гърция

Площ: 131 940 км² Население (брой): 10 964 020 Столица: Атина Официален език: Гръцки Религия: Източноправославното християнство

Гърция е парламентарна република, чиято Конституция е приета на 11 юни 1975 г., която е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани. Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Президентът се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател. Законодателната власт се упражнява от 300-национален Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е смесена-пропорционална, което позволява създаването на твърдо мнозинство в Парламента от спечелилата партия.

6.1.Общо описание на административно-териториалното устройство, и месното самоуправление

Административно деление: Административно Република Гърция се дели на 13 области (περιφέριες) и един автономен регион — Агиос Орос (Άγιος Όρος). Областите включват 51 окръга (νομός). Окръзите са разделени на 147 епархии (επαρχίες), които от своя страна включват 130 градски (δήμος) и 901 селски общини (κοινότητα).По-големи градове в Република Гърция — Атина, Солун, Ханя и др.

6.2.Правомощия на местното самоуправление

Общинските членове се избират на граждански избори на всеки 4 години на партийна основа. Кметството избира градския съвет с мандат 2 години.

Общински съвет - прави предложения взима и решения по специалните въпроси в интерес на общината. Общинският съвет може да издава разпоредби, с които се:

• 
  определят условията за използване и функциониране на общинските пазарни пространства; на търговските изложения, на водоснабдителни, напоителни и канализационни системи; на зелените площи и градините; на гробищата; на спортните съоръжения; на младежките центрове; детските площадки; детски градини и ясли; центрове по хигиена и центрове за предоставяне на обществени услуги; на културните и духовни центрове; общинските жилища; курорти и туристически съоръжения; на тротоарите; площадите и останалите обществени пространства;
  
• 
  регламентират въпроси, свързани с движението и паркирането на превозни средства, специални условия за строителство, чистота, защита на жителите от звуково замърсяване, защита на моретата от източници на замърсяване, намиращи се на сушата, на надземните и подземни водни ресурси;
  
• 
  .определят условията на работа на детските увеселителни заведения и театри, киносалоните и сродни на тях дейности, на нощните завадения, барове и сродни на тях заведения. Специално за работата на търговски изложения и панаири с по-широко местно значение, утвърдили се по силата на обичая или с постановление, ако общинският или околийският съвет не издадат регламентиращо решение, остават в сила мястото, времето и начина, които са били организирани през последната година на тяхното реализиране.
  
• 
  могат да бъдат определяни и случаите, в които се налагат глоби и да се определя величината на глобите според случая.
  

Отговорност на Кмета на общината са обществените е=в т.ч. културните и духовните и икономически интереси на жителите на общината. Негова отговорност са и:

• 
  Полицията
  
• 
  Пожарната
  
• 
  Гражданската защита
  
• 
  Детските градини
  
• 
  За поддръжката на училищата
  
• 
  Обучението на възрасни хора
  
• 
  Поликлиниките и болниците
  
• 
  Почивните станции
  
• 
  Публичните строителства
  
• 
  Водата и нейната употреба и опазване
  
• 
  Градските гробищни паркове
  
• 
  Опазването на околната среда
  
• 
  Театрите,музеите и Културните паметници
  
• 
  Газо-снабдяването
  
• 
  Рибарството и земеделието
  
• 
  Туризъм
  
• 
  Издаването на разрешително за частен бизнес
  

6.3.Описание на съществуващите практики на взаимодействие между местната власт и структурите на гражданското общество

Добра практика 1.Доброволци и благотворителност .

През последните години действията на кметските служби в редица гръцки общини се разширяват в нови области, където държавните услуги липсват. Доброволци подсилват редиците на социални работници осигуряващи покриването на тези нови области. На тях е даден приоритет за планирането и изпълнението на необходимите действия и програми. С тези си действия кметските служби намират поддръжници сред много от съгражданите си, които не пестят усилие и време за да задоволят социални и други нужди и потреби на нуждаещите се. В тази връзка е създаден корпуса на доброволците за социални дейности. Много гръцки доброволци събират дрехи и храна за бедните хора в Солун.Месните доброволци от организацията „Червен Кръст” предлагат гостоприемството си за децата от Югославия през Великденските и Коледните празници.

Социолози и детски психолози помагат на децата и възрастните да се справят в най-различни програми като им оказват психологическа помощ. Доброволците също така помагат на хората в неравностойно положение да почувстват приятелска среда ,радост и подкрепа като организират екскурзии.

Месни адвокати помагат социално слабите да взимат правилните решения за тяхното имущество и им помагат да разрешават своите правни въпроси. Общината подкрепя тази дейност на доброволците като осигурява необходимата инфраструктура.

Като цяло неправителствените организации подпомагат частично някои общински дейности (културни и социални). По отношение на културните дейности неправителствените организации подкрепят работата на общината, а по отношение на социалните дейности общината подпомага гражданските организации. Подкрепата за НПО се изразява в отпускането на суми от бюджета и предоставяне на помещения. При организирането на културни мероприятия (фестивали, празненства, чествания, концерти) общината на гр. Кавала активно взаимодейства с НПО, защото техните опит и капацитет са на по-добро ниво.

За общинската администрация едно от най-важните условия за добро взаимодействие с неправителствения сектор е неговото категоризиране. Целта е да се знае къде са седалищата им и дейността, която развиват. Бяха изтъкнати следните силни страни на неправителствения сектор:

• 
  бърза реакция;
  
• 
  гъвкавост;
  
• 
  тясно профилирани.
  

Взаимодействието на общинската администрация на гр. Кавала с гражданския сектор е на добро ниво, но не се определя от строги правила.

V.Обобщение на изводите и анализа

Още от края на комунистическия режим в страните от Централна и източна Европа се забелязва възникване на граждански организации, като голяма част от тях работят главно в сферата на опазването на околната среда. Впоследствие те се превръщат в сериозни и влиятелни граждански структури, които подтикват самите граждани към участие във взимането на решения. Това предхожда взаимодействието между НПО и местните власти, което наблюдаваме днес.

Във Франция, според описаните практики, районните младежки съвети, които имат консултативни и активни функции, и кварталните съвети, които са свързващото звено между районната администрация и районните общински съветници и жителите на квартала, представят други начини на партньорство между гражданските организации и местните власти. При това те се инициират от общинската администрация.

В Германия моделите на участие на гражданите във взимането на решения са дискусии, граждански състезания и ученически игри, събрания за обсъждане на планиране в различни сфери. Службата за Гражданско участие е друг модел за насърчаване инициативите и взаимодействието с гражданите. Тя се финансира изключително от общината и представлява институцията, която се характеризира с ролята си на мост между администрация и граждани. Методите за включването на гражданите са най-различни – запитвания чрез въпросници, изпратени по пощата, информационни обиколки и семинари на място, участие чрез модерирана интернет платформа, провеждане на фокус групи и др.

Що се касае до Великобритания, един от методите за консултиране/допитване до гражданите (в Германия този метод съществува също), а и за осъществяване на тяхното участие в процеса на взимане на решения е провеждането на Фокус групите. Тук трябва да се отбележи още, че Местното Стратегическо партньорство или партньорството между всички видове организации (правителствени или не) и гражданите е залегнало в политиките на страната, т.е. неговата ефективност е осъзната на всички нива. Примерът за ползата от доброволческите дейности също изисква внимание.

В Румънската държава се наблюдава стремеж към увеличаване на капацитета на НПО и местната администрация. Така се постига напредък по отношение на участието/включването на граждански организации в местното самоуправление. Създават се добри практики от съвместно (между гражданските организации и местните власти) изпълнение на проекти, възниква взаимодействие породено от общи интереси. Пример за това са сътрудничеството свързано с популяризирането на Закона за достъп до обществена информация (по проекта се създават пет ресурсни центъра), инициативите, свързани с разработване на Местни планове за устойчиво развитие и създаването на Публично-частни партньорства, организирането на публични обсъждания на проектобюджетите и др.

В изследваните страни, има разлики само във формите и нивата на проявление на взаимодействие между структурите на гражданското общество и органите на местното самоуправление и местната администрация. Това, което е общо валидно за всички страни, засегнати в анализа е смисълът и целите на взаимодействието - осъществяването на демократично и прозрачно управление в полза на гражданите.

За да се видят тези разлики, по вертикалата – може да се изобрази различната степен в развитието на това демократично явление в описаните държави, а по хоризонталата широкия спектър от фактори , които обуславят самото развитие. А именно – географско разположение, исторически опит, политически и икономически интереси, форми на държавно управление и териториално-административно деление, културно-историческо наследство и т.н. (фактори, които формират манталитета на различните нации). Точките, които теоретично обединяват вертикалата и хоризонталата, всъщност изобразяват различните (а понякога и идентичните) форми и нива на взаимодействие между гражданските организации , гражданите и местните власти.

Като цяло се забелязва естествен стремеж към постигане на демократично взаимодействие (ефективно партньорство за устойчиво развитие между НПО, граждани и местни власти) в така разнородните по своите признаци държави. Ключовият индикатор за реализирането му се крие във времето.

1 От 1 януари 2004 г. административно Франция е разделена на европейска част на страната (Метрополия) и отвъдморски територии

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: