Преодоляване на проблемите

9.4.Преодоляване на проблемите

Първото важно нещо е подборът на кадрите. Съответно с дългосрочен план създаване на такива кадри или поне създаване на предпоставки за създаване на висококвалифицирани специалисти.

Второто нещо, разбира се, са стандартите. Приемането на международните стандарти като български и използването им. Или просто използването им в създаването на бъдещи софтуерни проекти. Всъщност повечето клиенти, които сключват договор за разработка на специфичен софтуер, трябва да ги включват в договорите и да задължават фирмите изпълнителки да ги спазват. Това е задължително условие. Подценяването на този фактор може да доведе до изключително сериозни проблеми в бъдеще. Ако два модула комуникират помежду си използвайки стандарти, то замяната на единия модул няма да окаже влияние на система. Ако двата модула комуникират по нестандартен начин, то ако се наложи замяната на единия модул, това автоматично ще повлече и замяната на втория модул.

Затова абсолютно задължително е използването на установените стандарти, там където ги има. Забележете, че тук не става въпрос за свободен софтуер, софтуер с отворен или затворен код. Тук става въпрос за много важен принцип използван в създаването на който и да е продукт. Просто стандартите са навсякъде в нашия живот и тяхната задача е да го улеснят. За съжаление, това не е точно така в софтуерната индустрия. Подценяването на проблема ще доведе до ескалацията му.

Въпреки че свободният софтуер не е панацея, той може да помогне в някои аспекти. Най-очевидното е липсата на лицензи такси, които трябва да се плащат на всеки три години. Свободният софтуер може да помогне с повторното използване на модули. Всъщност, повторното използване на модули е основното нещо, което може да помогне за преодоляване на проблемите. Също така, свободния софтуер е по-надежден, по-сигурен, има по-ниски разходи на поддръжка и, най-важното, не обвързва клиента с даден производител.

10.Мигриране към свободен софтуер

10.1.Състояние на свободния софтуер

За Линукс има няколко браузъра. По известните са Mozilla и Konqueror. Те са свободен софтуер. Браузърът Opera, който е комерсиален, също го има за Линукс.

Има много богат избор на клиенти за е-поща. С Mozilla идва един. В КДЕ има вграден, който се казва KMail. Има две системи за синхронизиране на работата в екип. Става въпрос за проекта Kroupware, който разгледахме по-рано и за който казахме, че е създаден по поръчка на Германското правителство. Той се интегрира напълно с графичната среда КДЕ. Evolution е друг продукт за работа в екип.

Има няколко офис пакета с отворен изходен код. Най-известният е OpenOffice.org. Друг по-известен е KOffice, който се интегрира с КДЕ. Трябва да споменем и AbiWord и Gnumeric за графичната среда Гном.

В Линукс има изключително голямо разнообразие от езици за програмиране, редактори и интегрирани среди за разработка. Това е система направена от разработчици и е логични изборът на средства за разработка да е голям.

До момента разгледахме накратко използването на Линукс като работна станция. Не знам дали е нужно да разглеждаме възможностите на Линукс като сървър. Фактът, че сървърът Апаче работи на 70% от сървърите в Интернет мисля, че е повече от достатъчен. 90% от сайтовете в България използват свободен софтуер и по специално: Апаче, базите от данни MySQL или PostgreSQL, езиците за програмиране на уеб приложения (уеб сайтове и портали) PHP, Python, Perl. Всъщност въпросната комбинация е позната като LAMP (Linux, Apache, MySQL, PHP или Python, или Perl).

Почти всички производители на сървърен софтуер са прехвърлили продуктите си за Линукс, въпреки че те от своя страна не са свободен софтуер. Става въпрос за АйБиЕм (IBM) и техните продукти като базата от данни DB2 и сървъра WebSphere. Всички продукти на Оракъл (Oracle) ги има за Линукс. Даже от компанията заявиха, че минават изцяло на Линукс. Всички компютри, които ползват във фирмата, ще работят на Линукс. Продуктите на Сън Майкросистемс (Sun Microsystems) също ги има за Линукс. Става въпрос за Java и технологиите, свързани с Java.

Има няколко интересни изследвания, които са много задълбочени и описват много добре състоянието на свободния софтуер. Изследванията могат да бъдат намерени в секцията „Библиография“ и са задължително четиво за мениджърите в сферата на ИТ.

10.2.Състояние на свободния софтуер в България

За да сме наясно дали може да се използва свободен софтуер за работна станция, трябва да разгледаме състоянието на строго специфичните програми, насочени към българския пазар и потребител.

Линукс е локализиран доста отдавна от Антон Зиновиев. Той е автор на пакета bglinux. Датите, часът, превключване между кирилица и латиница, и др. неща, специфични за българския потребител са направени. Пакетът bglinux отдавна е част от по-големите дистрибуции на Линукс и автоматично се инсталира, ако изберете в началото български език.

Проектът БГ Офис, на който аз съм автор, има за цел да направи свободна проверката на правописа за продуктите със свободен код. Освен проверка на правописа, има модул за сричкопренасяне, синонимен речник, двупосочен българско-английски речник. Всички те се интегрират с почти всички свободни програми, които имат нужда от такива модули. Става въпрос за клиенти за е-поща, офис пакети, текстови редактори и др. Проектът има и модул за граматическа проверка на български език, който е в начална фаза на разработка. Плановете включват и разработка на система за автоматичен превод от и на английски език. Продуктите на проекта си пробиват път към дистрибуциите на Линукс. Дебиан и някои от комерсиалните дистрибуции предлагат части от проекта БГ Офис, които се инсталират автоматично.

Голяма част от свободните програми са преведени на български, но все още качеството на преводите не е задоволително. Има още какво да се желае в тази насока. За съжаление, още много работа трябва да се свърши, за да стане системата използваема за хората, които не разбират английски език.

За съжаление с това се изчерпват специфичните български програми. А определено има нужда от счетоводни и финансови програми, понеже те са най-често използваните от бизнеса.

В България съществуват няколко различни неформални групи свързани с Линукс. Има официално регистрирано сдружение за свободен софтуер, чиито цели са да рекламира Линукс. Сдружението се занимава с организиране на инсталационни фестове и семинари. За съжаление, сдружението не развива софтуерни проекти. Адресът на сдружението е http://www.fsa-bg.org/.

Един от най-известните сайтове за информация, новини, статии и взаимопомощ в България е Линукс за българи (http://www.linux-bg.org/).

Каталог: linux
linux -> Linux корените или кратка unix история
linux -> Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс
linux -> "Живите" Линукс дистрибуции
linux -> Ubuntu и Debian gnu/Linux
linux -> Linux свободата да избираш
linux -> Gnu/Linux за потребители

Изтегляне 0.71 Mb.

Сподели с приятели: