Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- КРИШНА
СЕДМО ДЕЙСТВИЕ III ТЪРЖЕСТВОТО НА БОГИНЯ ДЕА ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ ЗАВИНАГИ НА ВСЕМИРНИЯ КУЛТ СОЛАНИТА
ТИАМАТА (сама) Празникът на Лилията настъпва, часът е дванадесет, полунощ. Небесен празник, устроен от Божествата в чест и слава на Цветето на Дъщерята на Богинята Деа. Така остана по традиция и в моя дом да се празнува - а и в завещанието на моите Мама -Татко, Мрака на Мраковете, го намерих. Празникът
на Лилията - празник на всяко нещо: и добро, и зло, което съществува из всемирното творение, едно благоволение за всички, Култ на Цветето на цветята, но кое е това цвете, тази красота - това досега не можах да науча. Събират се Боговете от всички страни около това цвете, около тази Всемирна Лилия, и всеки й носи своя дар и желае да си пийне от Нектара на безсмъртното й блаженство. Казват, че който можел да види това цвете, ставал най-щастливият Бог. Но аз, бедната, никога не бях допусната там. И нищо друго вече не желаел - това било всичко: Мистерия. Днес аз трябва да оживя Соланита и Лунита, да бъдат и те на моите тържества: празника на Лилията. Никой не трябва да се лишава от него - дори заспалите. Луцианта, повикай Йодит! Той, този стар и опитен Маг, като че узна тайната за преобразяването на тези две същества, но не вярвам. Пита ме веднъж къде е Лазуринта. (Идва Йодит.) ЙОДИТ
Какво желаеш, радост моя? За какво е това облекло, този празничен вид? ТИАМАТА
Нима не помниш, че всяка година честваме Празника на Лилията - небесен празник, какво да правя, принудена съм: на едно нещо само не може никой да не се подчини - това е този празник на Лилията. ЙОДИТ Да не е Култът на Красотата, Истината и Любовта? ТИАМАТА (Трепва при последната дума.) Не толкова на Любовта, колкото на Красотата, не толкова на Красотата, колкото на Истината, не толкова на Истината, колкото на... Обичам Красотата, най-много я обичам и ако не бях аз, тя никога не би идвала по тази бедна земна сфера. Ах, колко се измъчих аз, Йодит! Да има кой да ме измъкне вече от нея! Красотата, ами аз я свалих тук, като я скрих зад Истината. Истината им аз я свалих тук, като я скрих зад Красотата. Любовта, та кой свали Любовта? ЙОДИТ Да, но зад какво я скри? Зад омразата. ТИАМАТА Ех, ако не бях аз, нямаше да съществуват тези качества от висшите простори. Само зад омагьосването могат те да растат. ЙОДИТ Била ли си някога на Празника на Лилията горе? ТИАМАТА Не. ЙОДИТ
Затова говориш така. Не е тъй, както го казваш, напротив. Има една Истина, Красота и Любов, които не се скриват една зад друга, защото произхождат от същината на... ТИАМАТА
На кого? ЙОДИТ
Не ми казаха. ТИАМАТА
Днес трябва да оживиш Лунита и Соланита. Нека днес бъде един радостен ден и за Евил. Нека я види това бедно дете, което никога няма да я притежава според твоето предсказание. ЙОДИТ (престорено) Ти с това увеличаваш неговата мъка. ТИАМАТА
Но и малка радост добавям към болките и страданията му. ЙОДИТ
Добре, ще ги оживя отдалеч. (Отива си.) ТИАМАТА (сама) Трябва днес да удостоя света с нова Гирлянда. Ах, не! Не заслужават тези омразни тоди. Те сега са царе на земята. Моите скити почти изчезнаха и те мислеха, че без скитите ще им е по-добре. Къде са сега шумът и движението, борбата и разкошът, сълзите и трагичността на душата? И танците им станали тихи, смирени като леки вълни от цветя, като отражения на звездно було по гладката повърхнина на езерото. Драмата им била Божествено-Символична, а героите - лица от висши мирове. Но къде е силата на чувството, ножът на убиеца, интригата на хитреца и тържеството на лукавия? Безжизненост, безжизненост. Не заслужава вече никаква Гирлянда този загубен народ, който само шепне с небесата. Та мислите ли вие, че няма да ви отмъстя, че няма да възродя пак моите скити? Не сте достойни вече, о, човеци, за моите звездни игри. Тънете там в смирението и покоя си и във вечния шепот на безмълвието си! Сега ще видим какво ще правите без цар. Кришна е наново в моите пещери, пред прага на шестата пещера тъне в мраковете на моите илюзии. В негово лице отмъстих на всички вас и в негово лице ще ви унищожа, и ще заживеят пак моите мили скити с трясъка на оръжията и борбата, но вече с нов цар - Евил и Лу... ЕВИЛ (Идва внезапно.) Много разпалено говориш днес, царице. ТИАМАТА
Да, за тебе, защото само ти си в сърцето ми и ето тази. (Сочи Соланита.) Да, възмущавам се от нахал- ството им. Щели да въздигнат в култ Соланита, ако победят и мен. Чуваш ли, не е ли възмутително, ако не е смешно? ЕВИЛ
Е, да, за да стане това, те трябва да вземат Соланита, да я дадат на Кришна... А възможно ли е това? И какво ще правя аз тогава? Ти, ако някога се съгласиш, виждаш ли меча? Аз не съм вече онзи Евил. Аз ще се бия, всичко ще разруша, но Соланита ще бъде моя. ТИАМАТА
Оттук и моето спокойствие, драги. Като награда за твоята ревност ти съобщавам, че ще те направя цар на скитите със Соланита, а тодите ще ги съберем като в затвор на един остров, па било и на най-високия връх. Нека си общуват с небесата, но надолу от веригата на твоето царство словото нито на един тод да не се чува. ЕВИЛ
Зная аз какво да правя - да изчезнат в неведение. Как се замъглява звезда, луна и слънце? С облак. Появи ли се тод, веднага мъгла ще хвърля в очите му и през мъгла ще слушат думите му, и през облаци песните му. Какво от това, че той вижда слънцето зад облака? Нали не ще може на никого да го покаже? ТИАМАТА
Днес е Празникът на Лилията, Твоята Соланита ще бъде оживена, ти ще имаш щастието да говориш с нея вече свободно. ЕВИЛ
Дай да те целуна, майко. Сега я събуди, още сега. (Отива при леглото й.) Колко е хубава, каква прелест! Роза ли е на устните ти или лилия на гърдите ти, о, кажи, Соланита! Ти си толкова красива. (Улавя ръката й.) Стани, душа моя, вечно моя, събуди се и никога вече не заспивай. Аз те обичам, обичам. Не мога без тебе, о, неделима! (Както зора се зазорява, така започва да се събужда преобразената Лунита, отваря очи, усмихва се, тиха въздишка се изтръгва като живот. Тя се повдига и пада в обятията на Евил. В същото време се събужда Лазуринта и бързо избягва.) ЛУНИТА
Ах, не ме приспивайте никога вече! ЕВИЛ
Ето нашата добра майка, помоли й се. (Отиват, падат на колене пред нея.) ТИАМАТА
Нека днес това бъде знамението в моя дом - твоето вечно оживяване, о, сладка щерко на вечната нераздяла с Евил. (Те я целуват от възторг.) ЕВИЛ и ЛУНИТА Колко си добра! Колко си мила! ТИАМАТА Нека вашият вечен съюз бъде днес знамението в моя дом на празника на Лилията. ЙОДИТ (Влиза.) Преди това е станало друго знамение, без нас. ТИАМАТА Какво, какво? (Евил и Лунита отстъпват уплашени.) ЙОДИТ
Дойде Луцианта, която непрестанно следи тодите, и каза: „Кришна, неизвестно как, излязъл от петата пещера. Видях ги с Диана в градината на смирението, чистотата и невинността, там, в беседката на вярата, и едно славейче над тях пее ли, пее." Отидох в пещерата да узная как е намерил отвора и видях, о, ужас, всички гирлянди изпотъпкани на прах. ТИАМАТА
Коя гирлянда? ЙОДИТ
Последната - с брилянтените зърна: Веди, Упанишади, Библията, Зохар... и всички свещени книги. ТИАМАТА
Ах, как се уплаших, докато узная! Нищо, по-лошо за него. Те му бяха досега светлината. Но идете, бързо ги съберете, да не попаднат в ръцете на омразното племе тоди. Ха-ха, а защо ли ще ме е страх? Нека си играят, оставете им ги. Зад тях е Гирляндата на Соланита - зад седемте гирлянди. Както и да е, печално явление, но къде са отишли после? ЙОДИТ
Не зная, може би са се върнали обратно към открития простор. Ще пратя пак Луцианта да види. ЕВИЛ
Не вярвам да се върне, ако нещо е забравил. Той никога не ще се върне, веднъж тръгнал. ТИАМАТА
Вярвам, че ще се върне след всичко, което е преживял. Той знае, че във всяка пещера го чака нещо подобно. ЕВИЛ
Чака го, но нали побеждава! Той идва за тебе, Соланита, и няма да се върне. Но аз никога няма да дам моето щастие, сила и покой. Соланита, кажи, обичаш ли ме? (Тиамата си отива.) ЛУНИТА Само тебе, драги мой. Аз никога няма да те оставя, особено за човека, когото не обичам и който никога не може да бъде мой. Но дали ти няма да ме оставиш, ако някога видиш някоя по-очарователна Соланита? ЕВИЛ Никога, защото ти си тази, която обикнах в миналото и сега, нали имаш моето клетвено обещание? (Целува я.) ТИАМАТА (Идва отстрани и си шепне.) Спомням си: и като видяха моите Баща - Майка, Мракът на Мраковете, че за Соланита ще се сбият слънцата, рекоха ми: „Скрий я, скрий я в мрак." А на сестра ми Майя рекоха: „Скрий я в светлина." Тогава, като я съзряха Боговете, заплакаха, защото бе една Соланита и никой не можеше да я има. Тогава Мракът на Мраковете - Баща ми, рече: „Едното да стане Безконечност, а Безконечността - множествено едно." Така нека всеки има своята Соланита: Безконечността остана любов, а Соланита - очовекооб-разяването й. (Отива си тихо, говорейки си.) ЛУНИТА Какво говореше Тиамата? ЕВИЛ Нищо, нищо не разбрах, но кой ли разбира от нейните заклинания? ЛУНИТА По-добре че не чувахме думите й, но някога самата тя е съвсем неизвестна мистерия. ЕВИЛ Сестра ми, рече, Майя, като че си спомням. На, ето... знаеш ли, аз съм говорил и с Майя, сестра й. Тя все ме убеждаваше, че съм Божествен син, а Лунита била Божествена дъщеря, и че някога щели сме да станем тя Соланита, пък аз Кришна. Ха-ха-ха! Не й вярвам, а сега вече напълно съм уверен, че не е така, защото тя веднъж каза: „Не търси Соланита, тя няма да бъде твоя никога." А ето че сега си моя. ЛУНИТА Чу ли как каза Тиамата: всеки да има своята Соланита... Откъде знаеш, че не е така? ЕВИЛ Хм!... Не знам, не знам, дружке моя, не е важно вече за мене, нали си вече моя! ЛУНИТА И ти нали си само мой? ЕВИЛ През всичко и завинаги. (Славеят долита и запява много сладко. Евил и Лунита го слушат, но нищо не разбират.) Какво дивно птиче! ЛУНИТА Славей, но сякаш не е славей. ЕВИЛ По-красиво е. Не виждаш ли, че перата му са с цветовете на дъгата? ЛУНИТА Очите му виж, очи като на човек, гледат умно. (Славеят се преобразява в Ангелско същество.) Ах, виж, виж, Евил, какво става! ЕВИЛ Да не си играе Тиамата? Тя често ни весели, но никога не е ставала славей. (Идва Тиамата, славеят изчезва.) ЕВИЛ
Видя ли, Тиамата, едно видение? ТИАМАТА
Не, какво? ЛУНИТА
Славей запя, после стана Богиня. ТИАМАТА
Лоши предзнаменования. ЕВИЛ и ЛУНИТА Защо така мислиш? ТИАМАТА
Днес съм длъжна да държа покрива открит по случай празника на Лилията, а Кришна приближава. Опасно е. Пред него вървят неприятни нам небесни същества и като намерят покрива отворен, ще ни станат неканени гости, както това видение. А откъде знаете, че няма да нахлуят цял сонм Богове и да си вземат Соланита и през моите седем диамантени стени? ЕВИЛ
Ами нали тя е тук, за какви стени говориш? ТИАМАТА
Уф! Простете ми, замайвам се, умът ми се губи вече, не обръщайте внимание на думите ми. ЕВИЛ
Не отпадай, майко наша, не отпадай! Бъди готова за борба. Иначе как ще победя без силата ти? ТИАМАТА
Не съм отпаднала, но мисля как да сложа край на Кришна веднъж завинаги. Сега той е в моите владения, където съм най-силна. ЙОДИТ Върна се пак Луцианта, отиде с нея Лазуринта. Уф, сбърках, Лунита. Дадох им нареждания, дано го спрат, защото сега се е събрал наново с Диана, Астарта и Рамаяна и летят с някакви слънчеви колесници към нас. Няма пещери вече за Лазурните Синове на Майя. ТИАМАТА Откъде знаеш, че те са на Майя? Какво говориш? Или ме дразниш само? ЙОДИТ Нима забрави противницата си? Те са нейни чеда на лазурите и зефирите, цветята и ароматите, лъчи и светлини от Богиня Деа. Днес е празникът на нейната първа Дъщеря, която тя създаде, за да покори Боговете. Без нея те бяха като параболи и хиперболи без поврат. Тя спаси вечно летящия стремеж на Ума, като оживи красивата форма на любовния летеж и му даде очи да я вижда, видя я и спря. Така се създадоха световете и ти, и аз... ТИАМАТА Не ме дразни, Йодит! (Тропва с крак.) Моята същина се движи по други закони. ЙОДИТ А обичаш ли, кажи, не обичаш ли ти? ТИАМАТА Мълчи!
А този, който обича, е вече лилия, свита или разтворена, но лилия е, а който е фигура, той се стопява, като срещне своята половина. Калейдоскопът е символът на Божественото въображение, което вечно твори форми и никога не ги повтаря. Ти си една форма от Божествения калейдоскоп. ТИАМАТА
Не мога да слушам вече твоите брътвежи! ЙОДИТ
Защото ти никога не обичаш чистия разум - своя мъж. Ти си едничката жена, която мрази мъжа си. ТИАМАТА
Защото е любов. Аз обичам наслажденията, блаженството - моя любовник. Мъж е ограничение, а любовник е безконечност... Ах, защо го казах! (Заплаква от гняв.) ЙОДИТ
Да, но жената в обятията на любовника изчезва, не се вижда, остава в тайна. ТИАМАТА
Безконечността е тайна! Мълчи, мълчи! (Тропа с крак.) ЙОДИТ Ами ако сега дойде любовникът ти, ще пуснеш ли Кришна? ТИАМАТА Мълчи, мълчи! Ах, не мога вече да слушам да се издават тайните ми! И ти, мой любовник, чрез любовта си изтръгна тази тайна, която сега казваш в очите ми. ЙОДИТ Да, но тук, в пещерата на светлината, а не в блясъка на мрака. ТИАМАТА Не наричай мрака блясък. Забранявам ти да издаваш тази тайна - не наричай страданието радост, а копнежа и тъгата - любов! ЙОДИТ В мрака ти имаш само един любовник - блясъка на любовта. ТИАМАТА Това е вече провокация! ЙОДИТ А като я имаш ти, защо я отказваш на другите? ТИАМАТА Аз ли съм виновна, че така ме роди Баща ми, че Майка ми така ме отгледа? Истината е винаги в мрака на Мрака. Та мислиш ли ти, че сестра ми Майя ви говори истината? Тя е по-голяма магьосница от мене. Виж цветята й, ароматите, лазурите - не е ли всичко това заблуда на любовта? Коронката не е ли нейна пещера, където тя скрива Светия Акт на Творбата? Та какво ви даде тя? Не ме обвинявай: има нещо, което въздига слънцето на Изток, и нещо, което го накланя на Запад - но то е все едно, слънцето. Ние сме две ръце от едно тяло, чу ли сега, невежи Старецо от невежи векове! ЙОДИТ
Дивна си, дивна си, Тиамата, и когато говориш за истината, мамиш. Две усти сте, кажи по-право, за една целувка, от която блаженството е Соланита, прегръдката е Лунита, а О. А. И. е Кришна. ТИАМАТА
Нали ти казах да мълчиш! Не разбра ли или отвличаш нарочно вниманието ми, та да ме предадеш на сина на Деа? Ти винаги си бил против мене. ЙОДИТ
Защото те обичам. И ако някога ти изчезнеш магично, аз ще изчезна по собствено желание и воля - заради тебе. Защото ти никога не ми каза имам ли и аз другарка и когато си отидеш, къде ще отида аз. ТИАМАТА Под нозете на Богиня Деа, о, прашинко! ЙОДИТ И тази прашинка ще чака слънцето - тебе. ТИАМАТА (Вика силно.) Не ме наричай слънце! ЙОДИТ Само слънцето може да скрие Слънцето, а словото скрива песента на огъня в сърцето, който се запали. ТИАМАТА О, не ме наричай Слово, защото... ЙОДИТ То се първо от Бога отдели. ТИАМАТА Ти ме убиваш най-безмилостно със своята безгранична уста. ЙОДИТ Мислиш ли, че не зная тайната на Соланита и къде я скри? (Тихо, само на нея.) Ето я там! В целувката на творбата... ТИАМАТА (Потреперва.) Ах!... Какво искаш, за да млъкнеш? ЙОДИТ Седмия ключ от седемте диамантени стени, зад които скри Соланита. ТИАМАТА Ето, на, мълчи! (Излизат подръка.) ЛУНИТА Чуден разговор, разбра ли нещо? ЕВИЛ Нищо, абсолютно нищо - страшни мистерии. ЛУНИТА Да, виждаш ги феи и магьосници, а изведнъж излезе, че били Богове и Богини, после току станали слънца. Виждаш ги слънца, изведнъж станали човеци, дракони... ЕВИЛ Страшни мистерии! Започнах да се съмнявам дали и Тиамата не е някое Божество. Ако е такава, тогава всичко идва от горе. Няма нищо, което идва от долу, аз съм се мамил досега, като исках да разкрия моята тайна на произхождението от долу и създадох толкова борби! Ах, ако пък Тиамата е Божество, защо именно тя ме учеше, че истината се узнава само от долу? ЛУНИТА Не е Божество тя, която знае да убива, мъчи, коли, разкъсва и разрушава. ЕВИЛ Илюзия е всичко, магия е, Соланита. Няма страдание, смърт и мъка. Сън е всичко тук, където сме ние. Не виждаш ли, че така излиза? (Навън се чува силен шум: викове, песни, после подземни бучения, бури, мълнии, ветрове, земетръси, вулканични изригвания, морски прибой, както когато се прелива един океан в друг, мистичен трясък... Лунита се доближава до Евил.) ЛУНИТА
Ах, колко е страшно! ЕВИЛ
Не бой се, Соланита, аз имам сила да се боря, но чудно, небето изчезна, замени се с някакви легиони от човеци и всякакви живи форми. Слънцата стават живи, звездите се движат като ръце, кометите като коси... Не бой се, Соланита, ела до мен, седни, докато мине тази космична буря. ЛУНИТА
Не е буря, а проява на нещо друго, но какво ли е то? ЛУЦИАНТА (Идва уплашена.) Дойдох да ви кажа, че нещо ще стане. Това са зефи- рите на Саваот, каза Тиамата. Не, това са повеленията му, каза Йодит. След тях идвали лазурите на Богиня Деа, а след тях по огнена стълба се пуснали хиляди Ангели, Херувими и Серафими, за да отпразнуват победата на Кришна. (Нахлуват цели рояци феи, дракони от пещерата, бягащи в суматоха. Идват също Йодит и Тиамата.) ТИАМАТА
Съберете се всички. Кришна е вече пред нашия последен вход. Изглежда, че рано ще дойде, с изгрева. Това е във връзка с празника на Лилията. Аз всичко мога, но пред могъществото на Бог Саваот съм безсилна. Той изпълнява и най-малките желания на Богиня Деа. (Суматохата се усилва от обитателите на пещерите, които хвърлят всеки своето тайно изобретение: сребро, злато, желязо, диаманти... всичко се разпилява и се натрупва като канари, на които никой не обръща внимание.) ТИАМАТА
Разпилейте това, което няма вече значение нито за външния, нито за вътрешния свят. Каква печална картина! Да рушиш благата и трудовете на хилядолетия. (Шум от изток. Синя зора пробива мрака. Викове: „Идва, идва, път направете на Кришна, славния Син на Деа - Саваот, царя на тодите, Жениха на Соланита!" Страшен гръм и мълния, мрак и слънчев блясък. Идват тихо, леко, бавно: Диана, Кришна, Рамаяна и Астарта. След тях отдясно седем вождове тоди, но не с копия, а с венци. Сред тях е браминът, до него тримата ракшаси. Кришна, като вижда Лунита, се отделя от групата и в миг се хвърля към нея с възторг.) КРИШНА
За тебе дойдох, Соланита, да те избавя от съня, в който те хвърли с векове нашата завистница Тиамата, да те извадя из неведението и нейната омаяност. Тя те оживи, като чу, че идвам, за да намали престъплението си. Защо се държиш така студено, не ме ли познаваш? ЛУНИТА
Не те познавам. КРИШНА
Събуди се, ти още спиш, дете мое! Кришна е пред тебе, носи ти Лилията, за която отиде, но срещна Тиамата на връщане и тя го омая. Прости ми, Соланита, омагьосан бях тогава, но сега те виждам вече и ти ме гледаш. Ела, твоят Кришна съм! Ето гривната, която си поръчала да ми дадат, не я ли познаваш? ЛУНИТА
Аз не съм имала никога гривна. КРИШНА
Колко дълбоко те е приспала Тиамата! Къде е тя да те събуди? ТИАМАТА (застанала гордо сред своите легиони) Събуди я ти, нали си всемогъщ! Тя ли сега спи или ти спиш? КРИШНА
Соланита, не си ли припомняш нашия живот там, на Острова на Слънцето, Красотата и Любовта? Колко щастливи бяхме! И сега ще си отидем там. Сега, душа моя, пак песни ще ти пея, пак ще стана Бог Поет. ЛУНИТА
Не разбирам песните на този, който не е мой. Ето моя годеник. Ако си дошъл за мен, много си се мамил. Аз никога няма да стана твоя, не те обичам. КРИШНА (Отстъпва печално.) Соланита, за тебе, за Лилията стана всичко това. А днес е Всемирният празник на Лилията. Днес трябва да станем пак това, което сме били. Само в деня на този празник се възобновява загубеното небе. ЛУНИТА
Стига, не те обичам, не мога! КРИШНА
Тогава ще те отведа далеч от тази пещера. Дано в цветните полета се опомниш. (Към тодите.) Елате да я вземем. (Тръгва към нея, но Евил вади брилянтения меч и пресича пътя му, иска да го убие, но Йодит застава твърдо между тях.) ЙОДИТ
Евил, спомни си своя обет. Ти знаеш силата на клетвените обещания, за които ти бе дадена Соланита -че няма да убиваш. Иначе ще я загубиш завинаги. ЕВИЛ (Отпуска меча на земята.) Ах, простете ми, от силно вълнение забравих, благодаря ти за напомнянето. Аз не мога вече да убивам, уви! (Разридава се). И сега, Соланита, ти ще бъдеш грабната, отнесена и аз ще остана навеки сам, нещастен и унил. Защо ми е животът без тебе, защо? Убийте ме тогава, преди да ми вземете Соланита, щом ви принадлежи. ЛАЗУРИНТА (в образа на Лунита) Ето твоята другарка - аз, Лунита. ЕВИЛ
Не те обичам, чужда си на душата ми. ЛАЗУРИНТА (Отстъпва смирено.) Аз ви прощавам, бъдете щастливи.
Каква жертва! ЕВИЛ Безсилен съм сега. Борбата не е вече моя същина. И когато бе моя, нима бях по-силен? В тази проклета пещера никой не е свободен. Вземи си я, Кришна, щом е твоя, ето я, вземи си я! Нека аз остана скиталец по душа и сърце, което вечно да копнее в живота за това, което обича, и да знае, че никога няма да бъде негово. Да обичаш и да знаеш, че губиш любимата си завинаги! Има ли, кажете, нещо по-страшно от това? Няма, защото няма забрава. Слънце ще стана, та да забравя огъня си, но и то ще изгори, а в него споменът за тази, която си обичал, ще изпъква наново. Планета ще стана и там ще изживея цветния си живот в мъките за нея - но споменът пак ще се яви през тъгите на цветята. Кажете, има ли покой някъде и някога за сърце, което обича и не е постигнало любовта си? Няма, защото първият дар на любовта е спомняне - ум, а това не изчезва. То си иска тази, която първа го роди на устните на целувката си. Умът ми я иска, не аз, споменът ми я желае - вечното в мен. И проявеният свят - това е любовник, който търси загубената си любовница; любовница, която търси неудовлетворената си любов. Любовта ражда ума - спомнянето, а той държи в хармония и вечно желание - живот тялото. Като знаете сега, че това е така, защо ме делите от Соланита? Тя, ако е моя, все някога ще е моя, но защо ме правите без нея сега скиталец вековен? КРИШНА (на себе си) Чудно, ако той я обича така, тя е негова, пък аз... като че не я обичам, нищо не ме тегли към нея... (Към другите и Евил.) Така е, Евил, казано е: Бог може да разруши светове, да разруши планети и слънца заради двама, които са се родили заедно във Всемирния Плам. Само те истински се обичат. Има едно нещо, което никой не може да раздели, то е: Двамата, които така се обичат. И Бог не може да ги раздели, защото самият той е любовно слияние. Отстъпвам ти я, Евил! НАРОДЪТ
Каква саможертва! (В печал и недоумение Кришна се отдалечава и страшна тъга го наляга -униние и съмнение в мисията му. Той говори на себе си, а целият народ е изумен от обрата, който взе това толкова сигурно дело. Само Тиамата скрито и явно тържествува.) КРИШНА (тихо) Защо беше всичко това? Къде е смисълът на любовта, копнежа и мечтата ми? Обичам я, намерих я, но тя бяга от мен. Или не е била моята Соланита? А нима има две Соланити? Досегашната ми борба из пещерите нима не показваше, че съм на прав път - а ето края. Какво безизходно положение, уви! Сега обичам, а не зная какво. Даже образът на Соланита се
СЛАВЕЯТ
Не забравяй, невинно мое дете, че ти си из цветята, които украсяват Деа, че ти се намираш в омагьосания свят. Ти вземаш Лунита за Соланита. Хармонията и точността на всяко нещо, което е и ще стане, съществува, но там, в мира на Реалната Истина, където ги няма огледалата на Тиамата, в които Деа оглежда своята игрива косица. През две отражателни огледала минава лъчът на Истината тук, където си. Не се отчайвай, Соланита е тук. Иди в самотността на себе си, извади чародейната флейта и си засвири. Какво от това, че всеки ще те чуе! Но знаеш ли какво да засвириш? Песента на Тиамата. Само нейната песен ще събуди спомена й за бла- жената жар на Любовта й. Само под тази песен тя в сладостна нега се стопява като облаче в жара на Мрака и мрака на Мраковете. (Кришна се колебае.) С това няма да станеш убиец. Тиамата само ще изчезне, но няма да умре. Ще заживее в целувката си, която тя само чрез тебе възобновява, защото само ти можеш да засвириш мелодията й. Затова отсега нататък ти ставаш неин най-любим син, който ще възражда блаженството й, а с нейното изчезване Соланита ще е завинаги твоя... (Славеят млъква, но не отлита като друг път, а остава на мястото си. Кришна взема флейтата си и засвирва песента на Тиамата. Дивна песен, в която слънцата говорят, а словата падат като звукове и се извиват като звездни простори. Още първият звук стряска Тиамата и тя започва да се извива като в силни конвулсии на сладостни усещания. Лицето й засиява като слънчево сияние и тя като стрела отива при Кришна, целува го, дава му нещо от диамантените стени на Соланита и се оттегля. Кришна извива още по-вълшебни мелодии като песен след песен. Тиамата започва да става прозрачна, да се слива сякаш с въздуха и скоро заприличва на феерично видение. С нейното избледняване стените на диамантените затвори на Соланита започват да се разтварят и флейтата надава сякаш някакъв писък, като от болка при целувка. Същият писък надава и Тиамата и изчезва. Същия писък надава и истинската Соланита, вече открита в своята Красота и блясък. Същия писък надава и Лунита. Кришна се обръща и вижда своята Соланита, и тя го вижда. Като стрели се срещат те, като две мълнии, две морета, две сфери, два свята. Евил и Лунита също трептят в радост прегърнати.) КРИШНА
Соланита, какво направих с тебе! Прости ми! СОЛАНИТА Любовта е прощение. ЕВИЛ
Лунита, ти си хубава като Соланита, ти си нейна сестра. Сега мога да те наричам и Лунита. Не е ли все едно - любовта сама създава името. ЛУНИТА
А името винаги зове загубения из тъмите любим. КРИШНА
Как стана ясно всичко това? С нова светлина се заля земя и простор и няма вече омая и сън. Гледайте сега как се познахме всички, щом си отиде Тиамата - с нея изчезна и омагьосаният свят. Ние сме били като в омаян дълъг сън, който в действителност не е бил повече от едно денонощие. ЕВИЛ
Ами вижте, островът на Слънцето и Луната е бил до нас. КРИШНА
Чудно, ние сме си били все на същото място. Ето острова на Слънцето, ето и този на Луната! Ето и Свещения огън. СОЛАНИТА
Диана, ти си Херувимът, който ме пазеше, щом заспах. ДИАНА
Да, да, аз бях, ах, колко е ясно сега! ЕВИЛ
Луцианта и ти, Лазуринта, вие сте били същите Ангели, които ми носехте венците, които аз късах. ЛУНИТА и ЛАЗУРИНТА Да, наистина, да! КРИШНА
А ти, Астарта, си била Херувимът, който ни донесе венците от Деа и Саваот. А ти, Рамаяна, нашият другар в лодката, която ни караше по езерото. ЙОДИТ
А мене, мене кой позна? ВСИЧКИ
Криашатри, Криашатри! (Народът на тодите се учудва на всички тези открития и опознавания и не може да си въобрази колко е била гъста мъглата. За тях все нещо остава скрито, .
КРИШНА Славни народе, тоди, от днес вие ставате само мой народ. (Всички се събират около него.) Днес, когато всички Богове празнуват Великия Празник на Лилията - Култа на Соланита, и ние тържествуваме тук и от този час установяваме и на Земята същия Всемирен Култ, който е там горе, защото това, което е на Боговете, то е и на човеците. Пазете го отсега нататък - Всемирния Култ на Соланита. ТОДИТЕ Ще го пазим вовек и веков. Славни наши Царю, о, Кришна безподобни! КРИШНА Драги Рамаяна, ти ще бъдеш цар на тодите, до които племето скити ще блаженства, защото всеки ще види новото слънце. (Целуват се с Рамаяна.) РАМАЯНА
Нека бъде едно нашето племе под твоя висш скиптър. ЕВИЛ
Драги братко, помниш ли обещанието, което си дал на Лунита? Да ни отстъпиш Острова на Слънцето, Красотата и Любовта. КРИШНА
Той ви е отдавна отстъпен, защото ние ще отидем на друго слънце с моята Соланита - на Нейното. ЛУНИТА
Ах, колко е хубаво сега всичко! КРИШНА
Драга Соланита, виж колко е велико твоето място! И твоето присъствие дава смисъл сега на цялото наше движение и живот. Така е, ти си от най-Висше Божествено произхождение. За тебе има и тук приготвен Трон. Иди, заеми своя пиедестал. (Соланита отива, всички я окръжават в изстъпление от Красотата й, в която личи нейната Божествена Възвишеност.) Ето Лилията, която нося за тебе, само това мога да ти дам, о, ти, която всичко ми даде! (Всички отиват и хвърлят цветя в краката и. Евил й дава червена роза, а Лунита - бяла роза. Соланита ги целува. След това тодите начело с Рамаяна, ракшасите и Брахмана правят в чест на Соланита три пъти кръг около трона в походен марш, като пеят своята песен за Соланита. феите от пещерата на Тиамата изиграват танца на Лилията, пеейки химна на Кришна и Соланита. Тодите в дълга верига, пеейки марша за Соланита, се загубват постепенно в долините, феите също си отиват с песен. Соланита, Кришна, Евил и Лунита, Астарта, Диана, Луцианта и Лазуринта ги изпращат с погледи. Йодит, който е отишъл някъде, се връща и говори тържествено.) ЙОДИТ (Криашатри) Деца мои, нашата мисия е свършена вече. Сега пригответе се да отидем в Градината на лазурите, розите и славеите. Там ви чакат вашите майки: Майя и Тиамата. Има приготвени лодки за всяка двойка, за да минете после езерото, зад което е мястото, където сега се празнува от всички Богове и Богини Всемирният Култ на Соланита. Трябва да видите и него, за да станете едно цяло. Знаете ли какво значи да видите Лилията, сега забодена на белоснежната гръд на Соланита?... ЛУНИТА
Коя Соланита? ЙОДИТ
Всемирната, Единната Соланита. ЕВИЛ
На кого е тя? ЙОДИТ
На Единния Син Божи, който е навсякъде и който е Син на Единния Творец: Баща - Майка на всички ни. КРИШНА
Нашият общ Брат, по силата на когото аз сега сля- зох на земята, но нали е все едно! ЙОДИТ
Да, Кришна - Соланита, които винаги бдят от Най-Висшия Престол и са за всички и навсякъде. СОЛАНИТА
Ах, колко ми е приятно! Сърцето ми сияе, че ще отида да видя своя истински Дом, където съм се родила. Елате всички с мен. Ще се отвори портата, която само на мене се отваря, и ще влязат само тези, които сега са с мене. Всички други ще останат в царството на Рамаяна. ВСИЧКИ
Славна си, славна, о, Соланита! (Цветна завеса се спуска пред тази величествена картина, когато Соланита отвежда любимите си приятели да видят своя истински дом. Поетът Бхагават, скрит досега, се явява и се мъчи да дойде на себе си от великите преживявания, на които бе свидетел. Преживявания на цели животи в няколко часа.) БХАГАВАТ О, живот, живот, кога ще се възродиш пак така из майските трепети на любовта, която е толкова без- конечна! Ето Цветето, което търсех - Лилията на Соланита. Сега това ще отнеса на моя народ - Драмата на Слънцата - Култа на Соланита. (И като го целуна Соланита, издигна се над него и стана пак Тя негов Идеал - на Бога Бог.) Да, първото мое слово между падналия народ ще бъде: „Преди Двете няма Единица." Животът е растеж към Соланита. Върнете се, о, братя, от пътя, по който сте тръгнали! История велика... История велика и дълга, еднаква както за Бог, така и за отделния човек, така и за цялото човечество. Всеки час в живота ни протича като излияние от някоя драма. И всеки човек свършва една роля, за да захване друга по-велика, но драмата е само една: Всемирният Култ на Соланита. Нека моето последно слово бъде целувка към тебе, о, Красота в Безконечността, Блаженство във Вечността: СОЛАНИТА! (След тези думи Бхагават се спуска бавно по стълбите и се чува как стъпките му все по-глухо кънтят и се загубват в подземието, което води към земния мир. Натъжават се Майя и Тиамата, когато идват след него и не го намират, а чуват само стъпките му.) МАЙЯ (тъжно и състрадателно) От мрак дойде, в мрак си отива. Да, със сълза дойде, със сълза си отива! ТИАМАТА
Та има ли друг път, по който любовта да върви, нима има? Това е пътят към мира на Твореца: сълзата е силата на смирения, а вярата му в истината е светлина, Красотата е могъщество, когато сърцето обича това, което е Безконечно, а Безконечното става Жена тогава, когато устата пошепне: СОЛАНИТА. МАЙЯ Защото Вечността става Мъж, а мъжът става Вечност само когато пошепне: КРИШНА, а Кришна става Слънце, когато шепне: СОЛАНИТА. Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|