Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
Изтегляне 2.1 Mb.
|
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ ЖИВОТЪТ В ПЕЩЕРАТА НА ТИАМАТА ЦАРЯТ НА СЕДЕМТЕ ЗМИИ ГИРЛЯНДИТЕ НА ТИАМАТА Дворецът на Тиамата, В полукръг се виждат входовете на седемте пещери, които окръжават нейното жилище. Има и седем трона по подражание на висшите мирове със Седемте Трона на Господа и по всичко личи, че Тиамата иска в пълно съревнование да провъзгласи своето подземно царство за царство в целия всемир. Единият трон е от всички груби метали до желязното царство, вторият от железа, третият от сребро, четвъртият от злато, петият от скъпоценни метали, шестият от брилянти, седмият от непознати още скъпоценни камъни, които непрестанно пулсират като сърца. На едно легло, заобиколено от най-красиви цветове, треви и цветни храсти, лежи Соланита, открадната от Евил и Тиамата и скрита в нейната пещера. На неописуемо красив стол Тиамата седи спокойно и прави една гирлянда, огърлица от брилянти, но непознати за нас, с цветове, които, като държи и прехвърля, лъчите им се местят по цялата зала като живи сенки на цветя, феи и други форми на красиви живи същества. ТИАМАТА
беждава не царства, а небесни престоли ще сваля от слънчевите игри на Боговете. С какво ли ме плаши- те вие, о, Богове? С вашия изгрев и залез? А мисли- те ли, че аз не зная тайната на вашата игра, с която плашите слабия човешки ум? Той не е вече слаб. Аз го втвърдих. Той сега е по-твърд от камък. Той вече роптае и има смелостта да вика против вас и да на- сочва оръжието си против вашите закони, о, Богове! Вие казвате, че нямате закони, че всички граници и ограничения са премахнати в свободния дух, а слагате за огледало безконечността. Та тази ваша безко- нечност не е ли закон, който най-много плаши сво- бодния човешки разсъдък, не е ли ограничение! Тази гирлянда е царица на моите хубости и изявена веднъж на човечеството, ще развали царствата, ще падне един път завинаги небето пред неговите крака и ще забрави за съществуванието на Соланита, коя- то отдавна изчезна от храмовете им! (Отива, прикачва гирляндата на едно дърво и гледа Со- ланита.) Колко си хубаво, о, слънчево дете! Нима мислиш, о, висше същество, че някога аз ще те пусна в света, след като ти едничка закриваш моята красота и блясък. Заради тебе никога не мога да си намеря мъж, но те ще те забравят. Те не знаят вече, че си същество дори, ами те наричат: светлина, слънце, разум, идея, усещане, любов... ха-ха, не! Така, добре е - дивните мои гирлянди! Нито един камък от моите пещи не можа да заблести като твоите две нежни очи. Нито един метал не можа да вземе цвета на твоята небесна косица. Нито един от моите земни цветове, от розата до лилията белоснежна, не можа да изрази хубостта на твоите дивни ръце. А сега правя едно дивно цвете, лотос, но колко ли и той ще остане далече от тебе! Тази гирлянда ще накара човечеството да забрави един път завинаги съществуванието на Соланита. А от нейния годеник Кришна не ме е страх вече. Той остана навеки бездушна статуя и под висшия мир. Така го вкамени моята нечута сладострастна милувка, която той погълна като море в устата си. Едничката моя задача, откакто те скрих тук, е да накарам всеки да забрави за тебе, о, заспало слънчево дете. И успях. Забулих очите на човека с камъни и пръст, с железа, злато и скъпоценни камъни, а тази гирлянда, която отразява седемте херувими и всички явни и скрити планети от нашия свят, съвършено ще им забули очите. И ще нарека всяко зърно от тази гирлянда със своето име: масонство, окултизъм, теософия, розенкройцерство, даоизъм,брахманизъм,будизъм...католицизъм,гностицизъм,протестантство,адвентизъм,ортодоксализъм... и много, и много, които ще карат мировете да святкат пред очите на безсилния търсещ Соланита. И ще блестят тези винтообразни движения, и ще се доближават до нея, но никога няма да я видят. Даже няма и да подозират за съществуванието й. Учители ще се явят, мъдреци, проповедници и основатели на религии, полу-богове и богове, но за нея нищо няма да знаят, нито ще говорят даже. Това е силата на моята последна гирлянда.
Вървете, вървете вече, о, сънни була, които блестите като слънца. За всичко говорете, разкривайте земи и полета, разкривайте слънца и планети, и движения космични - разкривайте Йерархии, Тронове, Ангели, Деви и Херувими - но за Соланита нито звук! Ела, Луцианта. Ти винаги си знаела къде за пръв път да оставяш моите изобретения. Иди и сега, това е върхът на изкуството ми и като се възкачиш на най-високия връх, разсей ги като падащи метеори. Нека не остане кътче без зърно от тази гирлянда. ЛУЦИАНТА По върховете на Тибет и Синай не приемат вече нищо, но аз ще се опитам по другите места. ТИАМАТА Не, аз мисля, че който види това, където и да е и какъвто и да е, ще я вземе - може ли да не я приеме, като вижда, че тя ще му донесе Царството Божие. Да, аз ви давам Царството Божие чрез тази гирлянда, та чрез него да забравите завинаги за Соланита и никъде да не говорите за нея - нито в мъдростта, нито в религията, нито в поезията! ЛУЦИАНТА
Ах, каква е хубава! (Слага я на гърдите си.) Колко ми прилича! Аз ще я нося, както всички досега: ще облека най-хубави дрехи, на своята лебедова шийка ще я окача и ще тръгна от царство на царство, и така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, нали? ТИАМАТА
Да, да, драга Луцианта, окачи я така, колко е хубава! (Луцианта я слага на врата си, оглежда се възхитено.) ЛУЦИАНТА
Даоизъм, будизъм, християнство... Само твоят вечно подвижен ум може да изобрети това. Разкош, разкош! Ах, как ще ми е жал да я разпилявам. ТИАМАТА
Именно, трябва да я разпилееш, за да не се събира вече зърно със зърно - успехът ми е така съвсем осигурен, защото (смее се) едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е... ха-ха-ха!... и бързай да се върнеш, защото после ще ти дам гирляндата за природните и космичните закони... съвсем да ги омотае, ха-ха-ха! За атомите и молекулите, за химичес- кото сродство, за физическото притегляне, закона за естествения подбор, победата на по-силния... ха-ха-ха!... ЛУЦИАНТА Колко ми прилича! Колко е красива, как блести -така сега не приличам ли на царица на слънцата? (Прощават се, Луцианта излиза.) ТИАМАТА
Сега ми олекна на душата. Елате я намерете вече, о, вие, бедни същества земни! И вие, о, Богове, колкото искате слънца и луни правете, колкото искате факли небесни запалвайте да я търсите в мрака на бездънието, но никога не ще можете да я осветите -моята гирлянда ще забуля очите ви, защото за всичко ще се говори в нея - за Престола Божи даже, за всичките тайни на моя мир, но не за Соланита. Постигната е моята цел и сега светът е напълно в ръцете ми. ЕВИЛ
(Идва бързо и брутално, облечен в огнени дрехи, с корона от седем камъни, с меч от брилянти, бърз, бодър, силен.) Тиамата, не мога вече да чакам твоите залъгалки -векове и хилядолетия минаха и все казваш: нека и този период да мине и ще ти дам Соланита. Железният мина, после мина сребърният, златният, брилянтеният, е, докога? Аз не мога да я гледам все така заспала. Отпадат силите ми в копнежите по нея, докога, кажи! (Отива и гледа Соланита. Тиамата се прави, че нарежда нова гирлянда.) Колко е хубава! Каква прелест, каква жизнерадост, която върти безконечията на мирозданието. Не мировете, а безконечията на мировете. За нея се въртят всички. Ако знаят, че я няма, биха спрели въртежа си. Тиамата, докога ще си правиш шеги и все гирлянди ще нареждаш? ТИАМАТА Заради тебе, да я прикрия от всички. Почакай, мили мой Евил, и сега почакай. Нека измине и този кръг от моите забули. Аз изпратих нова гирлянда на човечеството, чрез която то един път завинаги ще забрави за съществуванието й. Ето ви Всемира с всички Богове, казвам в тази Всемирна Гирлянда. Има ли, кажи, мили, по-велико изобретение, за да не се досети никой, че зад всичко е Соланита? Всеки ще знае, че това е всичко, което е дадено и наредено, че зад Бог няма Бог. И така, когато никой не подозира вече за Соланита, тогава ще ти я оживя, ще я изправя на крака, ще я уловя за ръка и ще ти я дам... Пък аз тогава, изоставена завинаги и от всички, ще изчезна, бедната, в праха на бездънието... (Плаче.) Защото мен никой не ме обича искрено и сърдечно. Всеки ме ласкае заради нея... (Разридава се силно.) ЕВИЛ Все така правиш, когато идвам със силни решения - плачеш! ТИАМАТА Защо да не плача? Аз всичко можах да направя, само едно не можах: да те накарам да ме обичаш. И невинността си, която пазя за тебе, не поиска. ЕВИЛ
Утеши се, майко мила, какво да ти дам повече от кръвта и сърцето си! И когато ти ги дадох, откъде съм знаел, че у мен има и още същини, заради които не съм целият твой. У мен се роди ново сърце и нова гореща кръв се вля от пещерите на твоите животи, и то вика още по-разпалено: „Соланита, Соланита!" ТИАМАТА Ах, бедна аз, всички ще мога да накарам да забравят за нея, но не и теб, който я гледаш постоянно. От тебе никога не ще мога да я скрия, о, Евил. Тя ще е твоя когато и да е, но защо поне сега временно не ме обикнеш като мъж? ЕВИЛ
Какво повече да ти дам от това: целувка, прегръдка... какво повече? ТИАМАТА Има, има - нещо, което на Соланита искаш да дадеш. Дай ми го и на мен - любовта. ЕВИЛ
На Соланита давам това, което е за Соланита, на тебе това, което е за тебе. Може ли да има размяна? Ти не си Соланита. ТИАМАТА
Нещастна и бедна аз, паднала дъщеря на Мрака на Мрачината. Ела, Евил, кажи ми, когато ще имаш Соланита, пак ли ще ме обичаш? Ще ме оставиш ли пак до себе си? Ето, моите палати ще са ваши, нали тук ще живееш с нея - при мене, до мене? ЕВИЛ
Не зная, едно само зная, че Соланита, безконечната Соланита не ще може да живее в твоята ограничена конечност. ТИАМАТА (разярена) Тогава и аз ще направя каквото мога, Евил. Досега не можах да те накарам да ме обикнеш цяла, но и аз не мога вече да те чакам. Ще ти кажа, че не мога да ти дам Соланита. ЕВИЛ
Как, и ти имаш смелостта да ми кажеш това! ТИАМАТА
Защото твоята уречена жена е Лунита. ЕВИЛ
Ти и нея приспа, и нея държиш в оградата на безво- лието.
ТИАМАТА Ще ти я събудя ей сега, ако искаш. Аз мога да ти дам Соланита само срещу едно - твоята любов да стане моя. ЕВИЛ Соланита е любов. Може ли от любовта да се даде на друг любовта? ТИАМАТА От сестра ми Майя идва моето нещастие. Ти не помниш, у тебе нямаше този зародиш да искаш любовта на Соланита, но тя ти го предаде веднъж, без да видя. Дала ти мляко от своето, само глътчица си поел и ето! А ако беше пил две глътки, аз никога нямаше да имам от тебе и това, което си сега. Една глътка си пил - ето, това е Лунита, ако беше пил две глътки, щеше да имаш Соланита. ЕВИЛ Значи Соланита никога не може да бъде моя? Откъде знаеш, че не съм изпил две глътки или три, пет, седем? Проклетнице, ти само ме мамиш! ТИАМАТА Не се гневи. Това, което не е у тебе, има го у Лунита. Тя пи две глътки от гръдта на Майя. Тя ще стане Соланита. Тогава не е ли все едно? ЕВИЛ Е, как и кога ще стане това? ТИАМАТА За да стане, първо трябва да те направя цар на седемте змии, да пазиш пещерата, та Кришна никога да не може да прониква тук. Само той може да проникне в моите пещери, но никога сам, а чрез своя народ. А този негов народ е обкръжен от моя и не му дава да излезе от този затвор - там съм осигурена. Вън от пещерата всичко е мое. ЕВИЛ Тогава още сега ме направи! А после? ТИАМАТА После ще видим. Елате, мои седем змии! (Повиква седемте змии, които влизат като феи и я окръжават в дъга.) Ето го вашия цар. От днес Евил става цар на седемте змии. Нека всяка пази своя вход под негова заповед. Не забравяйте какво пазите и че нашият живот ще съществува, докато този бисер е у вас. (Сочи Соланита. Всички я гледат учудено, омаяни от красотата й.) Докато въплътеният образ на Красотата е в ръцете ни, идете, известете това и на моя народ отвън, за да тържествуват още повече моите славни скити пред наглед смирените, но убити тоди.
Ти ще бъдеш моя, не Лунита! (После излиза и Тиамата остава сама.) ТИАМАТА
Когато моята работа расте с блясък и величие отвън, отвътре се оплита. Не се отчайвай, Тиамата! Ти, която носиш силата на магията си от Мрака на Мрачината. Ако Лунита не мога да направя Соланита по същина, то мога външно и по душа така да я преобразя и облека, че да няма разлика между двете. Ще пренеса Лунита в леглото на Соланита и ще й придам същия лик като на Соланита, която пък ще скрия така, че никой да не знае и да не подозира вече за нея дори тук, в моите пещери, даже самата аз. И аз не искам да я гледам вече, дразни ме хубостта й, която става все по-голяма от съня й в моите пещери. В диамантен ковчег от седем пъти по седем стени ще я скрия, а тук вместо нея ще лежи тази, която е само на Евил. О, Евил, ти ме измами, ти порасна от моите магични дихания и стана мъж силен, а неблагодарен. Но и аз ще ти скроя такава фантасмагория, че всеки ще признае изкуството ми: омагьосване -лъжливо и обратно виждане на нещата. И след като скрия Соланита, и след като преобразя Лунита като Соланита, ще оставя една от моите феи, преобразена на мястото на Лунита... Лазуринта е най-посветена в моите интимни тайни. Лазуринта! Лазуринта! (Идва феята Лазуринта в синьо звездно облекло.) Драга Лазуринта, ела, помогни ми да отнесем там Соланита. (Пренасят яия скриват.) Иди сега, пренеси Лунита тук на нейното място, а ти ще легнеш в леглото на Лунита. Облечи мантото на Лунита, а това на Соланита облечи на Лунита. (феята Лазуринта отива, пренася Лунита, полага я в леглото на Соланита, преоблича ги и сама остава като Лунита в леглото й. Тиамата така ги украсява и ги напръсква с магични ухания, че наистина Лунита добива лика на Соланита, а Лазуринта - на Лунита.) Сега, жестоки Евил, ела и ще видиш кого искаш -Соланита или Лунита. Тежко му, тежко му на този, който е дал сърцето и кръвта си на Тиамата, а изменя на любовта й! (Геният Йодит наблюдава скрито всички движения на Тиамата. Успокоена, тя сяда наново и рови в една кошница, пълна със зърна за гирлянди.) Каква ли нова гирлянда да нанижа, такава, че да затъмни с блясъка си и тази, която направих преди малко? Ха! Гирлянда от звукове, песни, хармонии, картини, скулптури... колко ще е хубаво! Това ще възвеличи още повече моето дело, защото чрез тези гирлянди ще може да се създадат такива сладки гласове, хармонии и песни, както е там горе, и хората захласнати и задоволени ще благоговеят, ще падат на колене и ще шепнат: „Благодарим ти, Господи, че даде словото Си както на небето, така и на земята"... Ха-ха-ха! Без Соланита, която е тук през седем пещери и през седем пъти по седем ковчега. Евил сега пази добре пещерата. Заради Соланита той никога няма да пусне Кришна, ако някога го намери някой Бог и го оживи. (Йодит бавно идва и се приближава към нея.) ЙОДИТ
Тежък сън сънувах, царице на гирляндите. Дойдох да ми го разтълкуваш. Какво е това? (Гледа леглата.) Соланита, Лунита? Защо ги събра една до друга? Или искаш да ги дадеш и двете на Евил - на твоя любим, но никога недостъпен мъж? ТИАМАТА Не ме оскърбявай, Йодит. Ако го обичам, то е, защото сърцето ми не може без него. ЙОДИТ
Както моето изнемогва без тебе, царице. Молих ти се от векове да станеш моя, но ти все отбягваш устните на моята целувка. А това, което денем не ми даваш, аз си го взех насън. Тази нощ се сънувах в обятията ти, съвсем моя, и леглата ни от две станаха едно. ТИАМАТА (раздразнена) Така. Когато някоя мечта се осъществи насън, тя никога вече не възкръсва. Аз ти казах: ще стана твоя само ако ми кажеш тайната да оживя Соланита за Евил, а Лунита за Кришна. ЙОДИТ
Всемирна Магьоснице, искаш да си играеш и с Бого- вете? Но ако Боговете някога поискат да си поиграят с тебе? Те се оставят понякога в омайте ти, които носиш от Мрака на Мраковете, но вярваш ли, че няма някога да проникне някое слънце от Светлината на Светлините? Не забравяй, че майка ти те търси и хвърля слънца из просторите, о, ти, изневерила на Престола на Престолите. Ти отнесе тайната им. Върни я обратно. Те много те обичат. Иди си с мен, отведи ме като свой мъж. Докога ще се криеш в тези пещери? ТИАМАТА
Не говори повече за моето произхождение, забранявам ти това. Не споменавай моите стари истории от безконечността на живота ми. Избягах, защото не ми дадоха, когото обичах: най-хубавия мъж в Мрака на Мраковете. Изпъдиха го, защото бил светлина. Изпъдиха го, но аз го търсех и го намерих - Евил! ЙОДИТ
Ами ако не е той? Ако и ти си омагьосана от някой Бог? ТИАМАТА
Мълчи, Йодит, ти все така ме дразниш. Виж новата гирлянда: песен след песен, любов след любов, хармония след хармония, реч след реч... И всички ще мислят: разтвори се небето. Ха-ха-ха! Сладки усети на Божественото, о, вие сте, които най-добре ще закриете Соланита! Стига, Йодит, иди си, стига ме дразни! Аз зная, че ме обичаш, но ще стана твоя, когато ми дадеш тайните на оживяването. Нима тази тайна ти е по-скъпа от мен? ЙОДИТ Има тайни, които са свързани с живота и съществуванието - не се дава недаваемото. Но дай ми ръката си. Аз ти обещавам, че ще оживявам всичко, каквото пожелаеш, не е ли все едно? ТИАМАТА Добре. Ето! (Дава му ръката си. Йодитя целува.) Оживи тези две Божества: Соланита и Лунита. (Йодит ги поръсва с вода и те оживяват, бавно се събуждат. Тиамата улавя подръка Йодит и се оттеглят. Лунита в образа на Соланита и Лазуринта в образа на Лунита се виждат. Лунита не знае, че е станала хубава като Соланита, забравила е името си, а Лазуринта знае всичко.) ЛУНИТА
Как се казвам? ЛАЗУРИНТА Соланита. ЛУНИТА Откъде съм дошла тук и защо? ЛАЗУРИНТА Противникът на твоя годеник те открадна и те скри в това скривалище. Той ще дойде, но да знаеш, че той не е твоят, истинският годеник, и да не му обещаваш любовта си. ЛУНИТА
А ти коя си? ЛАЗУРИНТА Аз съм твоя прислужница. Ти си Богиня от Слънцето, а всяка такава Богиня има за прислужница една фея луна. Името ми е Лунита. ЛУНИТА
Сякаш съм чувала това име. Колко е хубаво тук! Кой живее в този дом? ЛАЗУРИНТА Това е Дворецът на Гирляндите. Тиамата е неговата притежателка: Всемирната Магьосница. ЛУНИТА
Колко е феерично! (Появява се Евил.) Кой е този? (Лазуринта изчезва незабелязано. Евил смутен гледа и не вярва на очите си.) ЕВИЛ
Аз съм този, който най-много те обича, който дава целия свят за тебе, живота си, този, който от хиляди векове чака да се събудиш, о, Светла Соланита! И ето, най-после ти се събуди от дълговечния си сън. Знаеш ли откога спиш? ЛУНИТА От вчера. Вечерта заспах обляна в сълзи, спомням си всичко, защото моят годеник ми измени. ЕВИЛ Да, той ти измени, вярно е, но друг те обича повече -аз. ЛУНИТА Но моят годеник не приличаше на тебе! Ти си и хубав, и страшен. Красив и приятен си, но тези седем диамантени змии ме плашат. Махни ги! ЕВИЛ В тях е силата ми. Ако ги махна, ще дойде твоят годеник, когото мразиш, и ще те отнесе. ЛУНИТА Откъде знаеш, че го мразя? Обичам някого, но като че... ЕВИЛ Мен, мен обичаш! ЛУНИТА Да, но тези змии?... ЕВИЛ Обичаш ли ме, кажи! Аз съм цар с тях, това е коро- ната ми. Но щом искаш, ще я махна от главата си. (Сваля короната.) ЛУНИТА (Като че се събужда.) Ах, мили мой Евил! Ти си, сега те познах, ти си! (Но веднага отстъпва.) Но сега обичаш ли ме? Няма ли пак да ме оставиш заради другата, която била по-светла от мене? ЕВИЛ
Няма по-светла от тебе, Соланита. Ти си Светлината на Светлините и зад тебе няма какво повече да се търси. ЛУНИТА
Соланита ме наричаш, но какво е това име Лунита? ЕВИЛ
То е на фея, много по-низша от тебе, която от тебе взима лъч за красотата си. Ти събуждаш, а тя приспива, ти целуваш, а тя сънува... Не си ти Лунита, ти си Соланита. ЛУНИТА
Затова ли ме обичаш? ЕВИЛ
Затова ще те обичам вечно. И ще те пазя в чара на нашето щастие, та никога никой да не наруши блаженството ни. ЛУНИТА Винаги ли ще ме обичаш? ЕВИЛ Винаги твой, Соланита! (Идва Лазуринта бавно, отчаяно и тъжно.) ЛАЗУРИНТА Евил, не се смущавай, аз зная за любовта ти към Соланита и затова ти прощавам. Дойдох да ти кажа, че й отстъпвам доброволно мястото си. Бъдете щастливи! ЕВИЛ
Ах, колко си добра, Лунита, колко си добра! Остани в двореца ни. Избери си който фей или гений искаш за мъж. Аз съм царят на всички, ще ти го дам. ЛАЗУРИНТА Не, никога няма да ме видиш вече. Първата любов не трябва никога да смущава втората.
ЕВИЛ
Колко ми е жал за тази жена, която отхвърлих! ЛУНИТА
Каква ти беше тя? ЕВИЛ
Годеница, но заради тебе я оставих. Който види тебе, всичко ще остави: и дом, и къща, и държава, и планета, и жена, и деца - за тебе, Соланита! Сега си вече моя! Вярно ли е, о, небеса! Не ми ли завиждате вече, о, Богове! Ела, мила моя годенице! Скоро ще бъдеш само моя. Седни до мен да ти разкажа за своето дълго страдание за тебе. Ако знаеш колко мъки преживях, би ме обикнала безконечно. Имаше един, който не те обичаше, но беше те присвоил по рождение. Недостоен бе за тебе, но по съдба неразделен. И майка ни Тиамата, която още не си виждала, го вкамени, за да станеш моя. ЛУНИТА
Ах, колко жестоко! ЕВИЛ
За любовта няма жестокост. ЛУНИТА
Но нали любовта е оживяване, живот, топлина? ЕВИЛ
Така е, когато всеки намери своята и всяка - своя. Но преди да я намери, трябва да разруши пречките. ЛУНИТА
Нима има любов, която да се печели чрез смърт? ЕВИЛ
Има живот, който се печели чрез смърт, а любовта е живот. ЛУНИТА
Нима има живот, където има смърт? ЕВИЛ
Остави това, ти още не го знаеш. Ти идваш от горе с невинността си и затова така мислиш, но не е вярно. Ако погледнеш живота отдолу, той се движи през разрушения и смърт нагоре. ЛУНИТА
Нима има движение, ако има смърт? ЕВИЛ
Остави това, дете мое, разсъжденията не са деца на две усти, които се целуват. Каквото и да е: разрушение, смърт, но нали си вече моя и аз твой! ЛУНИТА
Да, но тук ли е само животът - в тази пещера? ЕВИЛ
За нас е тук. За двама, които се обичат, животът и в атома е щастлив. ЛУНИТА
Така е, но когато храмът е безконечност, бяга от ог- раничението. Зародишите сами пукат стените на зърното. А ето, ти ми каза ей сега, че този, който бил мой недостоен годеник, бил превърнат в статуя, а това е ограничение. ЕВИЛ Добре, сега, след като те имам вече и ме увери, че си само моя, нека Тиамата го оживи. Нали ще е безсилен вече пред любовта ни! ЛУНИТА Ами ако той потърси това, което е загубил? ЕВИЛ Няма да му го дам и то няма да иска вече да отиде. Нали ме обичаш? Кажи, ако дойде някога Кришна, ще отидеш ли с него? ЛУНИТА Никога, аз не го познавам. Аз съм само твоя и вечно твоя. Сърцето ми говори, че си само мой, милият мой. ЕВИЛ Колко е велика Тиамата, като е заличила всеки спомен от ума ти за него. ЛУНИТА Не умът ми говори, че си мой, а сърцето те обикна, когато усети, че се събужда у тебе състраданието. А сега би ли убил някого, макар и заради мене? ЕВИЛ
Да, никога няма да те дам. ЛУНИТА
Ах, колко по-мил щеше да бъдеш, ако можеше да ме имаш без смърт. ЕВИЛ
Аз не зная завладяване без смърт. Казват, че така ставало при Боговете, но те завладяват само своето. А там, където има завладяване на чуждо, там има смърт, без смърт не може. ЛУНИТА
А не може ли без завладяване на чуждо? ЕВИЛ
Как щеше да бъдеш тогава моя? ЛУНИТА
А откъде знаеш, че не съм си била твоя? Ето, сърцето ми говори: да! Защо тогава не попита сърцето си? ЕВИЛ
Защото нямам кръв и сърце. (Замълчава замислено, после шепне нещо нечуто.) ЛУНИТА
А къде са? ЕВИЛ
Дадох ги заради тебе на Тиамата. ЛУНИТА
Кръвта и сърцето се дават само на любовта. Ти обичаше ли Тиамата? ЕВИЛ
Не, тя ме обичаше и ме направи цар на седемте змии. А който носи тези седем тъмни звезди с тридесет и пет черни лъчи на главата си, той е убиец и борец. ЛУНИТА
Тогава да излезем от тук, но как? ЕВИЛ
Мъчно, почти невъзможно. Тиамата има седем пещери за тези, които искат да влязат, но седем пъти по седем за тези, които биха поискали да излязат. ЛУНИТА
Да, но ние трябва да излезем от там, където има борба и убийство. Защото началото на всяка борба, материална и духовна, е користолюбие и интерес, било за лично, общо или чуждо благо. Изворът на борбата е егоизъм, а където има егоизъм, там има убиване. А любовта изчезва, където има смърт. Аз искам да ме обичаш ясно като лазур, чисто като сълза, безкористно като Божество, нали затова съм Соланита! ЕВИЛ
Така е, но кой ще ни освободи? ЛУНИТА
Любовта се освобождава само от този, който не е убивал. ЙОДИТ (Идва бързо и неочаквано.) И от този, който от този момент не убива. Защото има момент, който разделя двете безконечности на времето и казва: „Ти си спасен, о, разкаяний!" Това е моментът, който разкрива вратата на новата безконечност, наречена самопознание. Затова дойдох да ти кажа, за тебе нарочно дойдох втори път. И Тиамата е вече в моите ръце. Аз оживих Соланита, а в замяна на това обещай ми, че от този момент няма да убиваш нито с ръце, нито с уста, нито с ум... Ако изпълниш това, ще сте спасени и ти, и Соланита. В този дворец трябва да останем само аз и тя. Вие бяхте временни гости на нашия дом. Трябва да си отидете. ЛУНИТА
Ето спасителя ни. ЙОДИТ
Не аз, а този, който ще дойде да ви освободи. Но обе- щай, дай клетва, Евил! ЛУНИТА
Мили мой, обичаш ме, нали? ЕВИЛ
Да, завинаги и вечно. ЛУНИТА Обещай. ЕВИЛ Ставам изменник пред Тиамата. ЙОДИТ Тя ти измени преди това. Ето листчето на твоята клетва, която тя държи на лявата си гръд - вземи си го. Искаш ли още уверения, о, царю на седемте змии? Остави ги свободни. Нека всяка змия действа по свое усмотрение. Дай пълна свобода на всичко, защото там, където има любов, не може да има ограничение - любовта е свободна. ЕВИЛ Изменницата, която казваше, че за мен пази невинността си. Листчето на клетвата ме объркваше. Сега мога да дам обещанието си. (Хвърля листчето на земята.) Ето от този миг няма да убивам! ЙОДИТ (настрана) Тиамата е вече завинаги моя. А тази, която има мъж, не може да има пълна свобода. Целта на моето пребиваване тук е постигната (Отива си.) ЛУНИТА
Мили, завинаги мой, дай да те прегърна! ЕВИЛ
Сега, мила моя Соланита! Достоен ли съм за тебе? ЛУНИТА
Сега да, вечно мой! (Прегръщат се. В това време пристига Тиамата, вижда ги, хвърля нещо в леглото на Лунита и тя заспива пак и става студена и безжизнена в ръцете на Евил. Той отчаяно я полага в леглото и.) ТИАМАТА
Докато си в моя дворец, царю на седемте змии, ти си още мой! ЕВИЛ
Ах, колко си жестока, Тиамата! ТИАМАТА
За да знаят всички, че аз съм тук царицата на живота. Върви си, неблагодарнико! Ако не бях аз, твоят зародиш щеше да се скита още неотгледан и нечовекообразен из мраковете на бездната. Аз те взех, дете заспало, и те откърмих за себе си, а ти мой никога няма да станеш. И ти си бил зародиш от някоя Богиня и Бог. Как се измамих! Иди си! Из световете ще те прокудя с братята си да се убиваш и самоядеш и в смърт да изкупваш греха си. ЕВИЛ
Не се сърди, майко! Защо ме пъдиш от моя и своя дом? Аз не познавам друг дом освен твоя. Без Соланита не мога да си отида. Защо пак я приспа? Моля ти се, оживи я, оживи ми я, не мога без нея сега, след като я прегърнах жива, след като я докоснах топла -ето живота ми: или нея, или смърт! ТИАМАТА
Добре, ще я оживя, но бъди верен на поста си, защото ти си моят най-верен пазител на пещерите. Ако не, ще си намеря друг, а ти завинаги ще останеш скитник из бездънните мрачини. ЕВИЛ
Ще ти бъда верен. (Тръгва си. Седемте змии излизат от седемте си скривалища и го обкръжават. Излиза гордо, но вътрешно сломен, и хвърля отчаян поглед към леглото на Лунита.) ТИАМАТА
Ха-ха-ха! Аз вече притежавам от Йодит тайната на оживяването и ще видиш как ще те разиграя тебе, който отрече любовта ми! Соланита, о, мило слънчево дете, любов възвишена и свята, колкото повече стоиш в моя дом, не зная защо, все повече те обиквам и от ден на ден измислям по-блестящи украшения около леглото ти! (Отива, отваря зад диамантените стени леглото на Соланита и я гледа с възторг.) Хубаво си, мило дете, колко си очарователно! От какво ли не изтъках мрежи за хубостта ти и сега през булото на гирляндите си толкова красива! Ако някой би те видял сега тук, никога не би си мислил какво е Бог. Всемира си ще даде за тебе, но никога няма да те остави дори да се яви тук: и за неговата десница ти си превъзходна Лилия. И неговата уста ще потрепери от свян, ако поиска да се докосне до тебе. Чиста си тук, в моите пещери, и неосквернена. О, чедо на слънцата, нима мислиш, че някога ще те дам! Само един може да те вземе - този, който е твой. Но докато Евил е цар на змиите, той не може да дойде тук. Още гирлянди ще хвърля да скрия твоята хубост. Гирляндата на Хубостта ще прикрие твоята, о, Соланита! Гирляндата на Сладостта ще прикрие твоето блаженство.
Ето и последната гирлянда - Целувката, с която ще скрия твоята. (Хвърля гирляндата и тя се пръска като малки слънца из пещерата.) Само който влезе тук, ще усети Целувката на целувките, но и това пак няма да си ти! (Хвърля втората гирлянда - красотата на Соланита блесва в дивно сияние.) Ето колко е красива! Вижте я, о, Богове! Песни й запейте, вдигнете й дворци и палати, хоругви, храмове и факелни шествия, но колко ще е далече от вас! Вижте я, о, Богове! Колко е красива! Аз я направих такава, защото я скрих, а я скрих, защото бе много хубава и заради нея щяха да се сбият слънцата. А сега за всички е Една, а на всеки по отделно пак може да си е негова Една. Колко е красива! Вижте я, о, Богове! Но колко сте далече от Нея!
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|