Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПЕТО ДЕЙСТВИЕ II
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ I ПОКОРЯВАНЕТО НА ЧАРОДЕИТЕ ТЪРЖЕСТВОТО НА МАЙЯ Вижда се разкошният дворец на царя на чародеите -племето на скитите, пръснато из цялото земно кълбо, но запазило централния извор на черна сила, под чийто гнет се движи слабото и наивно още, крехко човечество. Дворец повече фееричен, отколкото реален - и покривът, и стените, и мебелите, цветята и украшенията му са по-скоро фантастични фигури: глави, форми на животни, езици, очи, ръце, хора, но всичко така украсено и окичено с диаманти, че да вдъхва усещане за разкош, победа и богатство, за пълно владение на земните блага. И наистина скитите ги притежават, държейки тайните на металите - на златото, среброто, медта - и на всички камъни, с които те покоряват света и външно, и вътрешно. На трон само от брилянти, изумруди, топази, смарагди и още неизвестни метали седи Сита, царицата на цар Равана, известна между народа като Царица на майските зефири, която държи скиптъра на чародейството, защото притежава тайни, които и самият Равана не знае. До нея на колене стои цар Равана. Отдясно се вижда един фонтан и всяка капка от неговата струя, щом стигне над главата на Сита на престола, превръща се в славейче, отлита на някое дърво и пее дивни песни. Затова Сита е наричана още Царица на Славеите. Отляво от високи скали се спускат водопади и щом водите падат долу, приемат формата на змии и издигат главите си над сега празния престол на цар Равана. РАВАНА
От тебе сега зависи моят живот, о, славна царице на славеите и майските зефири, обична моя, о, драга Сита, моя другарко в този последен живот! Ти, която услади моите усети и ги въздигна така, че да видя Божеството. От тебе сега зависи моето по-нататъшно съществувание. (Чуват се топовни изстрели на оръдия, трясък на хвърчащи машини и страшни викове от военни сражения.) Чуваш ли, изнемогват моите легиони, Сита, мила и драга! Кажи последната тайна на победата - сега или никога. Аз зная всичко, но има едно нещо, което ти скри от мене и чрез което ще могат да се рушат планети. Това ми кажи! Тогава нашето царуване няма да има край. СИТА
Казах ти, о, славни царю на чародеите, много ти казах, но ти забрави обещанието си, че след като през тези знания, външни и вътрешни, ти прозреш лицето на Бога, ще паднеш на колене пред него и смирен ще се оттеглиш с усмивката на любовта. Но ти не остана верен на обещанието си - твоето въздигане се опълчи против Господа и аз не мога нищо повече да ти кажа. Затворена е моята уста вече за тебе. Така ми заповядват славеите. Виж този струящ нагоре извор, от който се раждат птичетата на предусещането. Той има корена си в една скрита и мистична страна, която ти няма никога да узнаеш. Виж и тези потоци, които излизат и които аз преобразявам в змии, които висят над главата ти и ти шептят знания и мъдрости земни. И те имат изворите си в пещерата, която само аз зная, но змиите, които ти гледаш сега, аз мога да ги вкаменя, ако поискам. РАВАНА
Зная твоето могъщество, о, достойна царице на царя Равана, която притежаваш силата на народите и на всички земни животни. Затова ти се моля, кажи ми твоето последно слово, съжали се поне над децата ни Астарта и Диана. За тях много ми е мъчно и за сина ни Рамаяна, които още утре могат да бъдат роби в ръцете на омразния цар Кришна. СИТА
Стани, царю, стига се валя в краката ми. Помисли, какво направи досега със знанията на моето чародейство? Не създаде ли само машини, газове и пламъци за унищожение на бедните наивни народи, да ги подчиняваш и така да стават бедни роби на нашите скити, ленивци, които ти направи изтънчени? Не създаде ли лъжливите науки против Божествените Истини и от природата не направи ли мъртва материя, и то защо? За да не плаши страхът Божи вашите кощунства. Не направи ли лъжливи изкуства и индустрии не с цел да улесниш живота, а за улеснение на личното завладяване. Религиите изопачи и твоята цивилизация се движи днес от шепа твои скити, които създават последната сила на злоба, егоизъм и борба. РАВАНА Така е, защото не притежавам още цялата истина. Но ако ми я кажеш, тогава ние, победители на окултното теософско бяло поле, ще завладеем всички и няма да имаме противници. Тогава и самата борба ще изчезне, защото няма да имаме противници. СИТА Пак ще имате и тогава. РАВАНА Кои? СИТА
Божеството, Истината, Красотата, Любовта, защото принципът ви е самоизяждане. Тогава ще почнете да се самоизяждате, о, джуджета, пред истинската наука, мъдрост и знание! РАВАНА
Ти ме оскърбяваш, Сита. Никога не си била толкова жестока. Но знай, че и аз имам сила. Аз ти се моля и ти трябва да послушаш молбата ми. СИТА Молбата може да не бъде чута, когато е за зло, РАВАНА Но желанието всякога е изпълнимо. СИТА Но не насила. РАВАНА Да, и насила! Ти криеше досега своята омраза към мене, а сега вече я прояви. Но знай, че ако жената мрази веднъж, мъжът два пъти ненавижда. СИТА Жената никога не мрази, когато е права. РАВАНА А мъжът, когато е силен. Но ти ме обезсилваш и ме хвърляш в обятията на омразата. (Ласкаво.) Сита, мила моя и драга дружке, нали ме обичаш? В името на любовта ми, обичам те, без тебе не мога, душа, ела ръка за ръка да спасим човечеството от страшната му участ. СИТА Човечеството ще се спаси само ако и лошата му лява страна се подчини на смирението и любовта. Скитите да се помирят с тодите, тоест падналите Ангели, противници на Бога, да се смирят пред безконечното му величие. РАВАНА Ти не си скитка. Ти измени на племето ми, о, зла чародейко! Защо тогава ми стана жена? Сама дойде в градината ми като птица, плени ме с красотата си и ми рече: „Прибери скиталката птица, тя ще ти донесе нови мъдрости и знания." СИТА Да, но ти оскърби хубавите пера на тази птица. РАВАНА Кажи, кажи, последна молба, последно усилие! (Чува се все по-близко тържествуващият вик на тодите.) Загиваме, Сита, загиваме! СИТА Не!
РАВАНА (разярен) Тогава иди си, проклетнице! Ти си, която погубваш племето си, и неговото проклятие ще те преследва вовек и веков. СИТА Племе без уста не може вече да проклина. Щом искаш да си отида, ето, напускам вече трона, който заемах в твоя чародеен дворец. РАВАНА Слез!
(Тя слиза от трона. В същото време струята на фонтана и славейчетата изчезват.) РАВАНА (Отива при змиите.) Кажете, вие останахте верни служителки мои, има ли надежда за победа? (Докосва ги, но се отдръпва в ужас.) Ах, камъни са станали и те! Бъди проклета, о, ти, която погуби моя род!
КРИШНА
Стига вече борба! Това нека бъде последният вик на оръжията, който да изчезне заедно с болките, убийствата, грабежите и разоренията. Разнесете по целия свят: „Няма вече борба!" (Отиват си всички освен Кришна и децата на Равана.) Вие ли сте славните деца на царя на чародеите? РАМАЯНА
Няма вече чародеи, няма вече скити! АСТАРТА
Но нямаме вече и баща, уви! ДИАНА
И майка ни! Къде е майка ни? Майка ни дай, о, славни царю на слънцата, или и тя падна под ударите на твоите лъчи? (Всички се разридават. Кришна се трогва от воплите. Една сълза пада от очите му. Всички виждат това и като че се утешават малко.) КРИШНА
Мили синове и дъщери на Равана и Сита, Кришна не е пролял кръвта нито на един скит. Нашата борба бе само мистична илюзия, но къде е майка ви, не знам. (Отдясно се появява Славей на едно дърво и запява -още първият звук влива утеха, покой и някаква надежда у децата и те млъкват. Кришна се вслушва в гласа му. Децата се прегръщат в печална поза и сядат до тялото на баща си.) СЛАВЕЯТ
Тази е последната твоя сълза, о, славни Кришна. Дай я на моите деца. Нека твоята сълза стане украшение на гърдите на Диана и Астарта и на устата на Рамаяна и да ги утеши. Аз съм тяхната майка Сита. Равана ме прокле и аз оскърбена напуснах тялото си и станах този славей. Ти изпълни първата част от своята задача. Сега ти предстои втората. Борбата премина. Сега идва помирението и любовта. Давам под твоя защита моите деца. Обичай ги, защото в тях е гласът на славея, перца от лазурните му криле, поглед към светлия и нежен негов летеж. Обичай децата ми - направи ги свои сестри, братя, другари. Нека и трите станат неразделни в трудностите, които има да преодоляваш: две рози са дъщерите ми, а синът ми - крем ароматен. В тях има сили и знания, оставени от гласа на Царицата на Славеите и Лазурните Милувки на Зефирите. АСТАРТА (на Диана и Рамаяна) Ах, как песента на това птиче ми навява още по-голяма скръб за милата ни майка! Ние видяхме тялото на татко ни, но на майка ни искаме да видим. РАМАЯНА
И тогава и ние да умрем. Къде е майка ни? КРИШНА (Сочи славея.) Ето това е тя - по-красива от лазурите на слънчевия изгрев. Тя е по-мила от светлината на звездите, от целувките на уханията на Майя, по-сладка е устата й от розовите криле на моята флейта. Искате ли да чуете, че това е тя? Ето!
ДИАНА
Ах, колко става хубаво! Красота се разнесе из окръжаващата природа, каквато никога не е била. АСТАРТА
И тя шепти сега на сърцето ни. Ние не сме знаели, че природата е толкова хубава и жива и се движи като уста, ръце, гърди, които дишат и разливат блаженство. ДИАНА
О, какво красиво тяло е тя! КРИШНА
И това тяло има места, където съсредоточава всичките свои очарования - едно от тези места си ти, Диана. АСТАРТА
Чувствам диханието й, нежността на майка, устата на любима, очите на утешителка. КРИШНА
Защото тя не е само тяло, но и душа. Боговете си оставят телата някъде, когато отделят душите си, за да оживят една вселена. Виждали ли сте някога тялото на Божество? ДИАНА Не!
КРИШНА Аз ще те науча да видиш, но и ти трябва да ми кажеш нещо. (Към Астарта.) А ти виждала ли си някога душата на някоя Богиня? АСТАРТА Не! КРИШНА
Аз ще ти кажа как да я видиш, но и ти трябва да ми кажеш нещо. Вие сте славните и всеизвестни дъщери на Сита - Царицата на чародейните знания, и това, което знаете и което тя ви е поверила, ще ми го кажете ли? ДИАНА
Така ми каза един път мама: „Има една красота небесна, донесена тук на земята, открадната от горе от земно същество посредством всемирната магьосница Тиамата. Не се докосвай до нея, защото ще станеш толкова красива, че няма да има сърце, което да не те поисква и пожелае. Небесна красота е невъзможна тук, а поднебесна." Ето защо там, където е тази красота, аз не смея никога да отида. АСТАРТА
И на мене ми посочи мястото, където се крие тази, която омайва и Боговете - най-голямата Чародейка в света, която ни издига от долу на горе, а свлича издигнатите. Тя имала син Евил, на когото давала всичко, каквото пожелаел. Толкова го обичала, но никога не му оживявала жена небесна, защото била много ревнива и със синовете си живеела като с мъже. РАМАЯНА
А на мен ми каза къде се намират змиите, които пазят тази свалена от небето хубавица, и името ми каза даже, но поръча да не го произнасям, защото: „Това име ще те издигне горе и после ще паднеш под омаята на Тиамата, защото си още син на Равана." Ето защо не смея да го кажа. КРИШНА
Деца мои, аз съм ваш баща, брат. Моето знание е всемогъщо, мечът ми е непобедим. Вие сте царски деца, така ми каза славеят, вие сте синове на небето. Аз ще ви науча да разбирате звуковете на флейтата, гласа на славея, а поради това, което знаете, няма от нищо да ви е страх. Аз не дойдох да разруша царството на баща ви, но да усмиря и покоря скитите, хората на злото. През него минава пътят ми, за да унищожа чародейката, която Боговете сваля от висшите небеса, а хората посажда като дървета с корени, та да не могат никога да се откъснат от земята без риск да умрат. Ето защо за нещата, което ми казвате, бих ви върнал и царството дори, но то е вече без значение за тези, които ще чуят Вълшебната флейта и Гласа на Славея. Цялото зло идва от тази чародейка, феята Тиамата. Тя, след като сваля Боговете, слиза с тях на земята и след като ги омагьосва, играе си с тях като с искри от огън. А това го прави, за да си намери мъж между тях, защото тя никога не познава истинския свой мъж и никога не ще може да го намери, защото той съществува само във въображението й - илюзията няма реалност. Вие ще ми покажете само местата, аз другото сам ще направя, о, царски деца на своята майка. И ако тя одобрява нашето решение, ще дойде ей сега наново пак. (Славеят се появява моментално при тези думи и пак запява. Всички го слушат внимателно, но Диана, Астарта и Рамаяна още не го разбират.) СЛАВЕЯТ
Аз съм твоят вечен Славей, о, мило слънчево дете! Същият онзи, който ти се яви на планината Нилгири, където аз те бях пренесла да станеш цар на тодите. Майя съм аз, а само под името и тялото Сита слязох да изпълня една част от твоето Велико Дело. Чрез моите деца ще можеш само да влезеш в скритата пещера, където е Соланита. На първия вход ще намериш чудовище с хиляди крака и ръце. То може да се насити само ако му дадеш обещание, че Диана ще бъде негова. Заведи я да я види, за да те пусне. Но преди да се докосне до нея, чрез флейтата го приспи и избави детето ми. При втората пещера ще срещнеш втори дракон, който блести като диамант. Чрез Астарта го омай. При третата пещера ще срещнеш фея, която вечно търси мъж. Нея с Рамаяна прилъжи. На Рамаяна дай тогава гривната, която у него ще се преобрази в меч. И той сам ще убие седемте змии пред четвъртата пещера. Четвъртата пещера пази Геният Езазиел. Той вечно мечтае за Лунита, отхвърлената годеница на Евил. Обещай му я и ще те пусне. В петата пещера феите Луцианта и Лазуринта раздават зърна дивно блестящи от Гирляндите на Тиамата и който ги вземе, играе си като стар калугер с броеница, прехвърляйки ги непрестанно, и като ги брои, намира, че зърната нямат край. В шестата пещера живее Геният Йодит, който вечно следи движенията на Тиамата в седмата пещера, да не би да оживи Соланита и така да загуби Тиамата, за която той иска да се ожени... (Славеят неочаквано спира песента си, защото небето, толкова ясно дотогава, изведнъж се смрачава. Задухват ветрове, идва страшна буря, земята се разтърсва, реките зашумяват.) ДИАНА
Ах, колко е страшно! Какво става? АСТАРТА
Буря като земетръс. Земетръс като ураган! КРИШНА
Не бойте се, сестри мои, така се сърдят черните адски сили под земята, когато се разкриват тайните им. Славеят говореше сега неща, които един път в живота се казват. Борбата отвън се свърши, но сега почва по-страшната борба отвътре. Идва вътрешната война, която отвън се изразява в космични катастрофи, гонения на народите един против друг. Всяко нещо ще се опълчи срещу другото. Първата битка свърши чрез силата на тодите, а втората ще свърши само с вашето съдействие на доброто. ДИАНА Защо с вълшебната си флейта не усмириш и тази буря? КРИШНА Защото това е буря, която сама себе си унищожава. Оставете я. Ние ще отидем на върха на Нилгири, там е високото спокойствие на лазура, и ще чакаме гласа на вашата любима майка пак да ни запее. Бурята се усилва. Кришна, Диана, Астарта и Рамаяна си отиват, хванати подръка на двойки. След тях се разкрива далече зад бурята върхът на Нилгири, където се вижда слънчево сияние, покой и красота, а под него бушува страшната буря. И чудно нещо, славеят не отлита към светлия връх на покоя, а остава на дървото и прикрито продължава все по-усилено да пее, и неговият глас се извива и смесва със страшното бучене, но никой не чува гласа на този смел певец - Божественото само от Божественото може да се чуе. ПЕТО ДЕЙСТВИЕ II ПОСЛЕДНОТО УНИНИЕ НА КРИШНА ТАЙНАТА НА ПОБЕДАТА Една от най-цветните долини под върха на Нилгири, една от най-усамотените, където безмълвието шепти на невидимата природа, където всяко цвете като че говори с Божество, а всяка роза - с Богиня, където всяка песен лети по своя лъч към своята звезда, а всеки копнеж чака слънцето на своя изгрев. Има места, където всяко нещо, цвете и тревица, като че е слязло от горе, а всяко същество и сърце съществува и бие, защото усеща, че същото, нему подобно, живее там горе из слънцата и му праща целувки на възвисяване. В усамотението на тази очарователна природа Кришна седи сам и дълбоко мечтае за нещо. Тихо шептят устните му и личи, че всяко шептене е тъга, а всяко безмълвие - въздишка, а всяка въздишка - целувка към нещо нежно и мило, за което може да копнее само сърцето на младеж. Погледът му се губи в последните гаснещи звезди пред зарите, които предвещават ден. КРИШНА
Аз усещам своето съществувание тук, но защо там горе из слънцата и звездите бие моето сърце? А когато се намирам там в забравите на моя сън, защо моите копнежи се виждат тук долу как говорят на цветята: „Вие сте аз"? Не мога да разбера земно ли или небесно същество съм, или само небесно, или само земно. Защото небето говори в мен, а земята ми шепти: „Ти си безконечност." Когато виждам земята в себе си, небето ми шепти: „Ти си и тук." Разместват се слънцата и съчетават ми имена, когато въздишката на любещия отива натам да търси своята любима. О, там е тя, живее в градини от разноцветни кръгове, между ручеи сред фигури безбрежни от цветя, които над коронката, където ме чака, съчетават моето и нейното име. Тя беше седнала там, откъдето се излъчват слънцата, и бягаха и се въртяха те около нея. „И аз съм слънце, извиках към нея, твое слънце!" „О, не, със сияйни устни ми рече, красотата не е в слънцата, а в сърцата, красотата не е в звездите, а в човека." Трепнах и се събудих. Защо живея и горе, и тук, нима съм от двама човеци? Защо два гласа ме зоват: цветята и слънцата? Диана ме събуди сега, Диана! А небето затваря устата ми, за да не произнеса нейното име. О, щастливи сте, звездици, защото в тъмата свети вашият лик. Блести в мраковете на празните простори, а нашите лица тъмнеят тук в светлината на слънчевото сияние. Тъмно е сърцето ми в светлината, която го носи с лазурните криле на недостижимите копнежи. Тъмна е душата в яркостта, която я носи към белоснежната лилия на заспалата моя царица. Аз бих бил престъпник да я търся на небето, когато на земята слязох за нея, но още по-голям престъпник бих станал, ако си затворя очите да не видя, че Тя се движи и живее между слънца, сияйни люлки по безконечни лазури. Ах, не зная как да говоря, когато частиците от моята същина засияват като слънца и там е нейният трон, а венецът й е от рози на лилии и аромати земни. Велико е състоянието на слязло Божество. Но от момента, когато знае, че е Божество, небето се движи в него със слънцата, а сърцето му бие в Нейното сърце - на тази, чието име е: обичам. Отдавна изчезна моята Соланита, забравих я, изнемогва вече мирисът на нейния цвят. Защо взе връх ти, о, сърце, защо се разтвори тази нощ и пусна Диана на троновете на своите мечти! С нещо друго се напълни душата ми и сега веят зефири не под силата на моята песен, а песен под зефирите на моята нова любов. (Взема едно цвете, нежно го откъсва и го допира до устните си). Щастливо си, защото си цвете, цвете си, защото ще оживее твоят аромат на нейната гръд - на белоснежната гръд на Диана. Обикнах тази земна девойка и тя разбуди в мен такива пламъци, които някога са пламтели там, но под ярките лъчи на слънцето, а сега тънат под страшните болки на земното сърце. Обичам я, но няма да й кажа, защото тя се черви от свян всеки път, когато я погледна, както аз се червя под горещия поглед на Астарта. Астарта страстно ме обича, каза ми го, но аз обичам целомъдрената Диана. Къде е тогава изходът от тази преплетена любов, кажете ми, о, цветенца? И вие ли така откъсвате от болки листенцата си, както аз моите слова? Ако са семена словата и ги посея във вашата почва, знаете ли какви цветя биха поникнали - от сълзи, знаете ли какви мириси биха се разнесли - от тъги? (Чува се от далечно дърво тихата, позната вече на Кришна мелодия на славея, който пее и говори, без да се вижда.) СЛАВЕЯТ
Кришна, Кришна, Кришна, не забравяй, че се намираш на омагьосания остров и че всяко усещане, мисъл и чувство, страдание, радост и тъга е измама... КРИШНА
Пей, ти, о, славею на безмълвните летежи, но никога не си виждал ръцете на Диана, никога не си усещал устните й от зари, никога не си чувал песента на нейните нежни очи. Пей ти, пей, но ако я видиш, твоята песен ще стане въздишка, а въздишката ти - сълза, а сълзата ти - мълчание. СЛАВЕЯТ
Искри и лъчи от Соланита, утешни надежди, които тя ти изпраща в тези трудни минути от живота на младостта, за да си спомниш за любовта й и за далечните нектари от красоти и очарования. Тя ти излива спомени като песни чрез Астарта и Диана. Хвърли булото, разкрий го, целуни ги и пак го хвърли, и ела към изворите на неизменната любов, вечната и безкрайната. Помни, че си на остров, омагьосан от Тиамата... (В дълбоко униние Кришна не чува гласа на Славея и като че не иска да го слуша. Допира пак цветето до устата си тъкмо в момента, когато Диана го намира потънал в мечти.) ДИАНА
И слънцето целува цветята и цветята - лазурите, а лазурите прегръщат слънцата. Ако твоята целувка е от лъчи, прощавам ти, Кришна, но ако целувката ти излиза от вълните на цветните лодки на любовните желания, не ти прощавам тази слабост - не ти давам да обичаш. КРИШНА (смутено) Не, така, играех си! ДИАНА
Твоите просълзени очи не казват, че говориш истината, твоят тъжен глас те разкрива - ти обичаш, кажи, нали? КРИШНА
Затова свети слънцето, понеже обича, а защо сърцето тъмнее, когато обича? ДИАНА
Защото обича тъмното. Обичай светлото и ти ще светиш като слънце. КРИШНА Не така говори Астарта. Тя казва: „Душата просветва, когато обича." ДИАНА Просветва, но не свети, разширява се, но не се уголемява - безконечността я стиска в гърдите си и от безконечния летеж на желанието преди целувката тя става хвърлена топка в краката на ограничението, щом целуне. Аз бях наблизо и чух думите ти. Ти ме обичаш и няма по-щастлива от мене, но дали няма да има по-нещастен от тебе, ако ти кажа, най-нежно и сладко, че и аз те обичам. КРИШНА (възрадван) Да, няма да има по-щастлив от мене. ДИАНА Знай тогава, славни просветителю, че аз те обичам повече от всичко на света, но никога няма да бъда твоя. КРИШНА Защо?
ДИАНА Защото ти си на Соланита, забрави ли това? Аз те обичам само защото ти обичаш Соланита, но си забравил това на този остров на омагьосването, и моето съществувание ще е само за това: да ти напомня ис- тинската любов на Висшия Свят. КРИШНА
Откъде знаеш всичко това? ДИАНА
Насън мама се яви и ми го каза. Не забравяй, че моята майка притежава най-висшето магьосничество на Божеството и затова Тиамата винаги бива надвивана, защото висшето магьосничество не е отнемане силата на свободата на духа, не е и покриване с було на непроницаемост, нито е лъжливо представяне на нещата, а е излияние на светлина, разкриване и точно представяне на висшия живот. КРИШНА
Припомням си, току-що бях се озовал на този свят. Яви ми се Соланита, но това бе отдавна, а и дотогава не бях срещал на земята жена като тебе, Диана. Ти заменяш небесните Богини по красота и нежност, защо тогава да не те обичам? Нима ти не си дошла от висшия мир и не си се въплътила само за мене тук? Кажи, че е така! Колко ще е щастливо човечеството и човекът, когато висши същества като тебе започнат да се въплъщават, когато сияйни дъщери на слънцата започнат да слизат между тези хубави цветя по земното поле. ДИАНА
И като тебе лазурни Синове на Светлината. Обичай ме, но не за присвояване, а за възвеличаване на любовта, защото на земята ще почнат вече да се въплъщават висши същества, но и тогава тези Божествени двойки ще имат за цел Възвеличаване на Висшата Любов в себе си и всемира, защото тук всичко е временно и измамливо. КРИШНА
Така е. Мъглата, която обгръща разума, е по-гъста от тази, която като светло сияние окръжава душата. През лика на жената минават светлите лъчи на слънцето и навлизат с могъщество в почвата на земната кора. Ах, не знаеш какво бреме има в проявата на моя живот, каква мъка, какво страдание! Отвътре всичко идва, отвътре е запалено, драга Диана, от сърцето някъде, което взема своя любовен огън на тъга, а тя най-напред е ручей бистър, после става езеро, море, океан. Но когато стане безконечност, къде, кажи, да търся изход към нов радостен изгрев и съществува ли той? Има ли в безконечността нова безконечност? Няма, няма, нали? ДИАНА
Безконечността, когато стана безконечност от тъга, тогава потърси утеха в конечното и първия лик, който създаде любовта, е образът най-близък до самата нея - създаде Жената като най-висш и безконечен израз на Красотата. И когато самотната безконечност видя Жената до себе си, от умиление заплака. Първата сълза събуди сърцето на милозливостта и умилението, защото тя бе много измъчена в самот- ността си. И вярваш ли, че ако жената не бе се явила, то безконечността щеше да продължава съществуването си като живот и топлина? Не, тя би станала вечна, бездънна, студена бездна на смъртта. Сега сълзата е влязла в сърцето ти, защото си видял Жената. Смърт и падение няма вече за тебе, защото ти ще намериш сам тази, която е само твоя. По-рано си я имал, но по дар и благоволение, а сега си дошъл да я намериш сам. И като я намериш, ще видиш, че и Тя е безконечност като тебе, от която ние сме цветя, Астарта и аз, и всички... КРИШНА
Каква си ти от Нея? ДИАНА
Аз съм Красотата на Нейната цветност. Астарта е устата от Нектара, който пие блаженството от извора на тъгата. О, колко е велика Тя, да знаеш, да знаеш! (Лицето на Кришна просиява все повече и повече и тъгата му се излива в сълзи.) КРИШНА
Плаче ли се понякога от радост при ново събуждане, тогава, когато безконечният лик на Жената разкрие за миг своето съществуване? Плаче ли се и има ли къде да наведе челото си този, който плаче от умиление, разкаяние и от нови усещания на скръб още по-голяма? ДИАНА
възвишено за Нея. КРИШНА
Къде? ДИАНА
Само в прегръдките на висше въплътено същество. (Леко и мило прегръща Кришна.) На моите гърди излей сълзите си за Нея, сега, когато споменът за Соланита разцъфтя с нова Лилия в сърцето Ти, о, Светли Кришна. Само за нея се плаче така, само за нея така се тъжи. КРИШНА (Пада разридан в обятията на Диана.) Обичат ли някак Ангелите и как, знаеш ли, о, Херувиме на моята душа? Ти си Ангел, ти си Херувим. Ако не беше, щяха ли сега милувките на Соланита да минават през тебе? Сега, когато съм в нежността на твоите ръце, усещам съществуването на Соланита, защото тази любов вика за вековечност. А само Соланита е вековечност, защото тази милувка иска разширение до безконечност. А само Соланита е безконечност. Аз виждам нея в твоето лице, както в уханието на Коронката на разцъфналата роза. Ах, колко е хубаво! А ти колко си светла под лъчите на радостта й. Обичат ли някак Боговете? ДИАНА
Да, така, както аз тебе и ти мене. Да, така сълзата навлиза като слънце в лазура, а лазурът става целувка от нектара на безконечността. КРИШНА О, спят ли някога Боговете, когато Ангелите ги милват? Тогава ли спят? ДИАНА Тогава спят, когато техните любими стават люлки от цветя, а цветята стават нежности от устни, ръце -когато техните женихи се покриват със слънчеви лъчи. Тогава говорят цветята и птиците пеят словата, и звездите изпращат песните на слънцата, а слънцата целувките на сърцата - то е тайната на победата над мъглата и Тиамата и чистото разкрито небе от феята Майя. Тогава се чува и вижда словото на слънцата, когато Богините така обичат, когато Боговете така спят... СЛАВЕЯТ Има една тайна на победата, само една, взета от Злат ния ключ на светлината: от камък да станеш цвете, от цвете да станеш човек, от човек да станеш Ангел, от Ангел да станеш Слънце Бог. Ти си Ангел, о, Криш- на, сега остава да станеш слънце, с лъчите си да из- гориш булото на непроницаемостта, с което Тиама- та уви тебе и Евил, и Соланита, и Лунита. Освободи себе си, после Лунита, после Евил, тогава ще узнаеш коя е тази, в обятията на която заспиваш сладкия сън на забравата. Забравата е море, вълните на кое- то люлеят към брега на цветните сънни покои. Така минава нощта, която носи изгрева на новото слънце: в песни и любов, в звездни мечти и копнежи от сълзи... (Нощта още държи над тях своето звездно було. Диана леко полага Кришна на тревата и си отива. Кришна се събужда след малко озарен от първите зари на новия ден и говори молитвено.) КРИШНА
Майко Възвишена и Свята, Ти, която ме създаде над звездното було на моята нощ и ме извади из тъмата на безконечието, Ти направи сега слово тази тъмна нощ, а нощта накара да слиза като нежна милувка към мене. Нека се излива твоята Благодат върху твоето Велико Дело с нови небета, все по-красиви и безконечни. Защото Ти си всичко. Без тебе не съм и прашинка под краката на Соланита. В мига, в който престане твоята нежност, светът става канара неподвижна, а ние - безжизнени прашинки! (Вижда се изгревът на слънцето.) Нека новият изгрев донесе ново начало в моя живот. Нека моето царуване над тодите донесе нова благодат на човечеството. Нека ликът на Соланита като това слънце да изгрее в душата и сърцето на всеки. Нека Нейното име спаси света от скритите и тъмни сега борби в бащините огнища. Един цар спасява народите, когато се бият, но щом борбата на скитите се пренесе в интимния кът на домовете, обществата и държавите, щом почнат да се борят човек с човек, тогава само Соланита може да ги спаси. Трябва да я освободя по-скоро. Нито миг да не чакам в мрежестите примки на Тиамата. О, слънце, ела сега в моето сърце, а нека моето сърце се изкачи там да грее вместо тебе!... И да вървим. Астарта, Диана и Рамаяна ми казаха, че са намерили ключовете на пещерите, скрити от майка им като завещание. Да ги намеря и да вървим. (Пресреща го Брахманът на тодите.) БРАХМАНЪТ Славни наши царю, къде? КРИШНА
Да освободя Соланита. Само тя може да спаси сега човечеството от новата напаст на скитите. Те, победени отвън, нахлуха отвътре и сега разрушават държави, общества, домове и фамилии. Сега всеки се бие против първия, когото срещне, и то защо? - за златната и брилянтена гирлянда на Тиамата. Ще я разкъсам тази гирлянда, сам ще я дръпна от шията й. БРАХМАНЪТ Става често, да не стане и сега с тебе - като намериш Соланита, не я скривай само за себе си. Остави я свободна, нека лети като гълъб от душа в душа, от сърце в сърце. КРИШНА
Да, ще я оставя, но всеки ще си затваря вратата при нейното появяване и прозореца за нейния лъч. За едно удоволствие къщата ще си продава, а за един поглед към нея нито един косъм няма да жертва, толкова е гъсто булото на Тиамата. БРАХМАНЪТ Защото е краят на това нейно последно усилие. Тя измами Евил, че ще му я даде, защото тя никога не може да я събуди. А Евил не иска спяща фигура. Но после озлобена защо Евил не я забравя, иска да я погуби, ако не е пазена в шестата пещера от Йодит. Знай, че Йодит е Божествено същество, Гений под булото на Дракон. Тиамата като че предчувства, но скрива недоволството си. (Идва най-старият ракшас.) СТАРЕЦЪТ Вярно ли е, Царю наш, че отиваш на нова война, сега сам, в пещерите на Нилгири, в подземието на тибетските горящи вулкани? КРИШНА
Да, но не сам, а с царските деца на Равана. (Идват Рамаяна, Астарта, Диана и много народ.) РАМАЯНА Готови сме, да вървим! БРАХМАНЪТ Нека, царю, народът върви с тебе донякъде - докато те загуби от очите си. КРИШНА
Добре. Ознаменувайте с вечен празник днешния ден, когато царят ви отива за последен път да донесе спасението на човечеството. Наречете го празник - Тайната на победата, нали, Диана? ДИАНА
Да. Празник на новата любов между мъжа и жената. КРИШНА
Изгревът на Соланита. Кришна изважда чародейната флейта и засвирва Марша на Ангелите на Доброто към демоните на злото. Народът го запява и в поход дълъг и безконечен се вижда из долините как се движи като безкрайна верига, която змиеобразно се извива между дървета, гори, пустини и морета с песен. Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|