Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЕДМО ДЕЙСТВИЕ
СЕДМО ДЕЙСТВИЕ I ПРЕДЧУВСТВИЯТА НА ТИАМАТА ТРЕВОГАТА В ПОДЗЕМНИТЕ ПЕЩЕРИ
ТИАМАТА
Ах, колко е печална и нашата съдба! По силата на съдбата каква е разликата между хората и Боговете? И едните, и другите тъжат, и едните, и другите копнеят - само че едните за угаснали метали, а другите за запалени етери из безконечните простори! Едните за цветни милувки по свежите майски брегове, а другите за любовни усмивки по огнените криле на слънцата и безбрежните мирове! Къде е моето щастие, на мен, която държа един цял мир в ръцете си, приспивам човечеството и така събличам одеж- дите му, и гледам неговия срам - а то не знае това. Високо вдига глава и не знае, че спи, не знае, че е сън будността и че будността му е само далечен спомен от славно минало. От срещата на два мира, от удара на две сърца поисках в искрата на пламъка да възобновя огъня на моята любов и ето, горят устните, доближават се, трепти снагата ми в усещането на любовно слияние, но, уви, няма го моя, този, когото обичам, който е тъма в любовта, когато е черен като мрак, в прегръдката си свети като слънце, когато е черен в диханието си, а ярък в устните на целувката си. От районите на моя възлюбен е Йодит, но колко е далече от него. Тъжна копнея за тебе, о, възлюбени; за тебе, чието сърце е огън горящ. Ти, чийто лазур мрачен е диханието, а усмивката се съчетава от слънцата - ти, който омайваш слънцата и те понякога идват и падат на колене пред мене, и ме наричат: Всемирна Царица на Красотата и Любовта. О, колко са далече от истината. Но какво значение има? Нали е безконечен нейният край. Защо в безкрайните животи духът да не се спре в илюзията си на уречен бряг и да си почине? Една такава почивка е моето спиране сега в земната сфера. Ще си отида, ще си отида, о, чеда земни, ще изтегля мрежите си, но печал ще изпитате за тази омая, която тъй хранеше живота ви в илюзия и измама. Аз плача не от жал за вас, а за своята съдба, защото никъде не ме изпратиха с целувка и мир и винаги под блясъка и тържеството на яркостта на сестра ми Майя аз изчезвах като перушинка. Мрази ме един Бог, защото друг ме обича, мрази ме, защото не мога да го обичам. Нито един Бог не мрази Богиня, която обича, а Богините знаят само да обичат - Аз и обичам, и мразя, затова един винаги ме мрази. Заради тази моя двойственост е и моята печална съдба! (Пристига Луцианта.) ЛУЦИАНТА
Защо пак тъжиш, сестро моя, царице? Защо пак сълзи обливат твоето могъщество и слава? Нима не си доволна от победата си? Сега повече от всеки друг път човечеството е прегърнало твоите изобретения. Твоите гирлянди блестят и всеки се мъчи да ги притежава, зърно да улови, могъщ да стане в царството, където владетел е по-силният по ум, а унизен е по-силният по дух. Възрадвай се, царице, от тези новини. Аз отнесох твоята гирлянда на учението за Бога, небето и Вселената, впуснаха се, разграбиха ги. ТИАМАТА
ЛУЦИАНТА Но не всички. Само племето тоди, а нашите скити дадоха гръб на твоята последна гирлянда. ТИАМАТА Ах, ето една моя непредвидена грешка. Силен блясък й дадох. Боят се скитите от Божествена светлина, а не знаят моите бедни чеда, че там има сила на такъв мрак, който само на теб подобава. Но както и да е, пак е добре. Завинаги ще се заблудят тодите в игрите на тази гирлянда, която отразява движението на звездите и слънцата. Тя е истина само за Боговете, а за хората е замая. А когато е истина за хората, за Боговете е състрадание. ЛУЦИАНТА Ами ако попадне в ръцете на някой слязъл Бог? ТИАМАТА Ах, не говори, загубена съм тогава, предстои борба страшна и ужасна. (Идва бързо Лазуринта.) ЛАЗУРИНТА Драга майко, дойдоха и ми съобщиха, че с твоята последна гирлянда станало нещо необикновено - изчезнала. Скитите я търсят сега, след като я презряха, но късно. Тодите я взели, казват, но сега я нямало и у тях. ТИАМАТА
Чудно! Тя бе много красива и направена така, че цялото племе можеше да я окачи на шията си, но и само един можеше да я носи на врата си. Бедният той, ако е един: под трепета на слънца огън ще окачи на врата си. Както и да е. Защо се боите? В нея има зърна, които всичко откриват, но нито едно зърно не говори за Соланита. Тази е моята цел: Соланита да забравят. (Лазуринта и Луцианта си отиват.) Колко още гирлянди ще ви наредя и ще ви хвърля, на вас, о, ненаситни сърца! Бройте звездите и слънцата, но те са безбройни!... Летете по мировете, но те са безбрежни!... Една е Соланита, но за нея никога зърно няма да ви хвърля. ЙОДИТ (Появява се внезапно.) Защото е хвърлено вече. ТИАМАТА (Трепва.) Какво говориш?! ЙОДИТ
Сега дойде моят прислужник и ми каза, че тодите имат цар. ТИАМАТА Цар! ЙОДИТ А кой може да бъде освен Кришна? ТИАМАТА Кришна!! ЙОДИТ
Така е казано. Нима не знаеш от по-рано, че Кришна е тяхно дете. Те го въздигнаха до Престола на Деа със Соланита, в техния район живееше. И когато отиде като техен пратеник, те дадоха клетва, че няма да искат друг цар освен него - Кришна, защото е от Божествен произход. ТИАМАТА (раздразнена) Иди, Йодит, увери се истина ли е това! ЙОДИТ
Чудна си - това, което ти е противно, го забравяш. Не знаеш ли, че между племето тоди и Богиня Деа и Саваот има нещо много близко. ТИАМАТА
Именно от това ме е страх. Ах, какво е направила моята сестра! Тя го е оживила, пренесла го е. Само тя може да направи това, а и не е чудно, нейно дете е. ЙОДИТ
И аз се тревожа за това, което не е по волята ти. Ще отида да проверя. (Излиза.) ТИАМАТА
Ако е истина, ще изпратя Евил да стане цар на мое- то племе, да го победи и свършено. ЕВИЛ (Идва смутен, но горд.) Научи ли? Кришна е цар на тодите. ТИАМАТА
Мизерни!... Евил, ето това решение, което носи печата на седемте пещери, за скитите. Иди, стани цар и пълководец, събери ги от всички краища, унищожете тодите веднъж завинаги, щом са готвили досега враждебни за нас идеи. И всеки тод, който не иска да стане скит и да приеме знака на седемте змии, над които греят роговете на Луната, да бъде хвърлен в огнена пещ. ЕВИЛ
Да напусна тези места? Ами Соланита? Без нея не тръгвам. Само с нея ще стана цар вън от пещерите ти. ТИАМАТА
Добре, иди, виж и ела. (Евил излиза.) Бедно дете, сам ме караш да те мамя. Те имат цар - Равана би изпълнил всички мои заповеди, но жена му е пламенна, ще се влюби в Кришна, щом види колко е хубав, и ето, победата е спечелена. Тя сама ще му даде престола. Трябва бързо да се действа. ЛУЦИАНТА (Идва бързо и уплашено.) Тиамата, нова неприятност за нас. ТИАМАТА
Каква? ЛУЦИАНТА Кришна станал цар и на двете племена, свалил Равана, покорил скитите, съюзил се с дъщерите на Сита, а те, нали знаеш, от майка си знаят тайните входове на пещерите. ТИАМАТА
Ах, ето, аз ви казах тогава: не пускайте в скривалищата чужди феи, ала вие не ме послушахте. Къде е тази изменница Сита, която изнесе тайните? ЛУЦИАНТА Изчезнала е. ЛАЗУРИНТА (Идва бързо.) Нашите пратеници са видели Кришна и на шията му твоята последна гирлянда! ЛУЦИАНТА (Смее се.) Ха-ха-ха! Не е ли смешно? ТИАМАТА Ха-ха! Това е добре. ЛАЗУРИНТА Аз пък се уплаших. ЛУЦИАНТА Колко си наивна! ТИАМАТА Ни едно зърно от нея не говори за Соланита. ЛАЗУРИНТА Така ли? Ха-ха-ха!... ТИАМАТА Той щом обича гирляндите - колко ще му изпратя тогава: и за ръцете, и за пръстите, и за носа даже... ха-ха-ха! ЛАЗУРИНТА (натъжена) Не ме радва нашият смях. С това се отлага идването му, но кога да е нали ще дойде? ТИАМАТА Не бъдете деца, драги мои сестри. Тиамата ще победи и Кришна. Той всичко ще вземе, но Соланита, в която ни е силата - никога. ЙОДИТ (Идва бързо.) Така е, както предполагах - Равана свален, децата на Сита: Диана, Астарта и Рамаяна, открили тайната на входовете ни и сега Кришна е в походен марш, идва. ЛУЦИАНТА и ЛАЗУРИНТА Ужасно! (Изтичват навън.) ТИАМАТА
Бързо: трябва да го спрем някъде отвъд пещерите, ако не е късно. ЕВИЛ (Бързо идва тържествено.) Идва моят противник, чух марша му. За Соланита пристига. Сега ще блесне моята слава и величие. Тиамата, какво мислиш още? Съживи я, дай ми я, нека аз първи я изведа пред света. Този, който първи покаже и възцари Соланита, той ще владее света. Какво мислиш още? ТИАМАТА
Още не е време, но ти обещавам. Сега да се помъчим да го спрем преди входовете. ЛАЗУРИНТА (Идва запъхтяна.) Диана, казват, чрез хубостта си прилъгала пазача на първата пещера и сега били вече там. ЛУЦИАНТА (Идва запъхтяна и в сълзи.) Астарта чрез своите танци замаяла пазача на втората пещера и сега били всички там. ТИАМАТА
Удар след удар! ЕВИЛ
Ето резултата от твоето отлагане! ТИАМАТА
Не бойте се, деца мои! В петата пещера ще го спра аз самата и ще му устроя такава залъгалка, че векове ще тъне в нейния мрак. До петата пещера надеждата не е загубена. Но ако мине и нея, борбата ще стане на живо. Лазуринта, иди в петата пещера и остави в нея всред венец от цветя тази тризърнеста гирлянда. Щом той я вземе, три нови мира ще му се открият, три нови безконечности, в които ще се загуби като прашинка в море. Ето това зърно е: Ясновиждане, това е: Яснослушане, а това: Интуитивно водене - три безконечности, които ще се въртят като фееричен триъгълник около пещерите, но никога няма да видят Соланита. (Лазуринта отнася гирляндата.) Луцианта, вземи пък ти тази гирлянда и я отнеси пак там. Остави я всред една кошница от плодове. Той като ги разрови, ще я види и ще я вземе. Тази е с повече зърна: Веди, Упанишади, Библия, Зохар, Кабала, а дребните зърна - десетки разклонения на тези учения. На всяко зърно напиши: „Този ще намери Соланита, който мен разкрие..." Така, видяхте ли сега, че е осигурена победата ни: едно зърно - десет века, едно разклонение - пет века, и тъй нататък. (Всички я гледат и се чудят, и четат: Ведите, Упанишадите, Кабалата, Зохар, Библията, Дао, Дзен-Авеста...) Сега всички идете си тихо, угасете всички светлини във входовете, нека зацари навсякъде мрак. Да няма никакъв признак на живот наоколо. Неприятелят побеждава, когато има насрещно движение. При покоя той умира в покой. (Всички излизат на пръсти. Тиамата угасва всички светлини, настава мрак.) Мракът е най-непобедимата същина, защото в него духът, чувството, мисълта, сърцето се чувстват съвсем сами. О, Кришна, ти побеждаваше бързо досега, защото бе придружаван от Диана, Астарта и Рамаяна. Но да видим какво ще направиш, когато останеш сам - в петата пещера. (Загубва се безшумно в мрака.)
II КРИШНА В ОМАЯТА НА ТИАМАТА ЛУНИТА РАЗКРИВА ТАЙНАТА НА ПЕТАТА ПЕЩЕРА И СПАСЯВА КРИШНА ОТ ВЕЧНИЯ ВЪРТЕЖ
КРИШНА (Сам, държи в едната си ръка гирляндата на свещените учения.) Няма ли да има край тази тъма, която само заради слабия блясък на тази гирлянда не може да се нарече адски мрак? Колко си мила, о, Диана, че ми я даде като вечен спомен за любовта ни, която само върховете на Нилгири знаят колко е невинна и чиста. Далечни мълнии носят зърната и огньовете й угасват, и настъпва още по-страшна нощ. Отдавна беше то, отдавна, когато влязох тук. фея ме погуби, срещна ме и каза: „Влез тук, Диана и Астарта те викат." Влязох и вратата тежко се затвори, уви! Всяко зърно на тази гирлянда носело тайна и почнах да ги изуча- вам: по сто години едно зърно. Ето и последното, което изучавам, вече сто години по сто - къде е тайната? Нищо не са зърната ти, о, Гирляндо, защото в преддверието на никоя не пише: „Тук спи Соланита." За звезди, за слънца и планети, за морета говори и небеса, за Ангели, Деви и Херувими, за престоли, тронове и корони... но къде, къде е името на Соланита - тази, за която сърцето ми тъжи? Него угасете, него! Защо сте ми тогава, защо се изпречвате пред страдащия ми поглед, о, хиляди учения и проповеди за Бога, любовта и красотата - когато нищо, абсолютно нищо не пошепвате дори скрито - за Нея! Иди си там, о, ти, която си далеч от утехата на Соланита! (Захвърля гирляндата. Отеква мълния и гръм и настава още по-страшен мрак. След малко Кришна се опомня.) О, Татко, който си на небесата, о, Майко, която си над слънцата, о, Дружке моя, Соланита, която си над Красотата - разтварям сърцето си за вас и давам ви това, което е вътре. Това е само което притежавам, което е мое. Нищо друго нямам, само това е, вземете го: Обичам ви, обичам, обичам! О, Деа, велика и свята, нима не чуваш копнежа на своето дете, което ти роди, трепетните болки на душата, която ти отхрани! Аз съм нищо без вас, и прашинка не съм. Вие ме обичате, защото обич без обич не съществува. „Обичам" съществува само защото има нещо, което го приема, и друго, което го дава. Ето моето, то е вече твое, о, Соланита, твое! Вземи си го. Нека попадне като слънчев шар в сърцето ти от моето!... О, Соланита, кога молитвата ми към теб ще изчезне и ще се замени само с: обичам те. Цар на великия народ, цар, но затворен цар. Има ли нещо по-печално от затворен цар? Победител всемирен, слава и величие на велико племе и могъщество над скитите - бедните народи, та кога ли са имали цар! Те са си отивали като гости от висшия мир, когато са били там, а когато са били на Земята, ставали са пръст и кал! А сегашният? Ето го затворен в пещерата на Тиамата. Къде са Диана, Астарта, Рамаяна? Дали и те не почиват из вечните чукари на тези дяволски пещери, където само зърна от гирлянди се броят. (Вади флейтатат и се мъчи да засвири, но звукът се губи под гнета на бездушието.) Дивна чародейна флейта в лазур, простор и свобода - но тук е нищо в безжизнен провал! Откъде вземаш светлината си ти, о, мрак? Или мракът е липса на светлина, облекло само на светлината, но когато мракът е мрак, откъде взима светлината? ЛАЗУРИНТА (Явява се неизвестно откъде.) От себе си. И двете са гирлянди. Знаеш ли какво е гирлянда? Мракът и Светлината са две зърна от една гирлянда: Майя и Тиамата. КРИШНА
Ах, ти ли си, Диана? ЛАЗУРИНТА Не, аз съм фея от тези пещери. Смилих се над воплите ти, млади царю, и един сън ми каза: иди го утеши, но не мога да те измъкна от тази тайна пещера. Ти си осъден на вечен затвор. КРИШНА Защо?
ЛАЗУРИНТА Защото искаш сам да правиш Светлина. А мрак може ли да прави светлина? КРИШНА Тогава Тиамата светлина ли е? ЛАЗУРИНТА Да, повикай я и в миг ще се освети пещерата. Нима не си знаел това досега? Ако тя само каже, аз ще ти отворя просторите и безконечността на мировете ще се разкрият пред твоя възрадван поглед. КРИШНА Да, безконечието може да се разкрие, но тялото ще си остане пак забодено като посадено в земята, от която не може да изскубне корена си. ЛАЗУРИНТА Знаеш ли защо? Защото си станал цар на земно племе. Тодите, макар да са племе от небесни жители, нали са на земята? Чуй, не влиза цар в пещерите на Тиамата. Хвърли царската си корона, както хвърли гирляндата на Тиамата. И добре направи, че я хвърли. Аз ти нося друга. Ето, от три зърна, три входа към Соланита. КРИШНА (Взема я жадно.) Но пише ли, пише ли някъде нейното име? (Лазуринта си отива през неизвестни отвори, Кришна разглежда гирляндата.) Зърно на просторния безконечен поглед. Зърно на всеослушанието. Зърно на Божествения предусет. За Соланита, нещо за Соланита ми кажете! Не и не! Върви си и ти оттам, о, лъжливо всемогъщие! (Чува се трясък на мълния и гръм и настава още по-страшен мрак.) ЛУЦИАНТА (Явява се леко като светлина.) Спи той! КРИШНА
Астарта, ти ли си? ЛУЦИАНТА Не, фея от пещерата. КРИШНА
Коя си ти? ЛУЦИАНТА
Луцианта. Твоите сълзи ме нажалиха, о, красиви младежо! Има още по-красиви одежди за този, който обикне Тиамата. КРИШНА Какви? ЛУЦИАНТА От звездни воали и слънчеви украшения. Тежки са одеждите ти. Не се влиза в пещерата на Тиамата с такива груби дрехи. Ето, облечи това манто! (Облича му слънчевото манто.) Тя те обича, мило Дете. Кажи да дойде и веднага ще отвори вратата си за тебе. Ето, прати ти нова гирлянда: слънце след слънце, звезда след звезда, лазур след лазур. КРИШНА
Но все в тъмнина, уви! (Луцианта си отива. Кришна разглежда гирляндата и чете.) Ригведа, Самаведа, Аюрведа, Брахмаведа... Упанишади Махабхарата... Зохар, Библия... Дао, Дзен-Авеста... Уф! Колко много! Безконечно много! Кажете ми, о, всички вие, има ли във вас нещо за Соланита да говори? Играчки незаменими за затворен цар. О, зърна, щом първата ви и последна дума не е: Соланита - идете си и вие! Ха, чакай! Това зърно зохар: „Както розата цъфти между бодлите на стъблото си, така е моята възлюбена между земните дъщери." Начало на това зърно! Нещо като че за Соланита иска да каже... хм... Но името й, името й, образът, тя самата!... Идете си, о, вие, върху които не цъфти майската роза на Соланита! (Хвърля гирляндата и тя се пръска. Отеква трясък, мълния и гръм.) ТИАМАТА (Явява се сред суматохата.) Царю на тодите - дойдох да те освободя, иди си! КРИШНА
Къде? ТИАМАТА
В царството и на престола си. КРИШНА
Станах цар на тодите само за да дойда в тези пещери. ТИАМАТА Кришна! КРИШНА Тиамата, ти ли си, откъде ме позна? ТИАМАТА Познах те по Лилията, която държиш още в ръцете си и която там някога откъсна за годеницата си. Ако я беше дал на мене още тогава, нямаше сега да си тук, а още там горе. В огъня на любовта ми щеше да блаженстваш и Боговете щяха да ти завидят. Защо не ми даде тогава това последно цвете? КРИШНА
Лилията - тя не беше за тебе. Може ли да стане твое това, което не е расло за тебе? ТИАМАТА
Може, дай ми го сега и ще те направя цар на тодите, скитите и на моите пещери и ще се наричаш цар на седемте слънца. КРИШНА
Не, защото Лилията носи името на Соланита. ТИАМАТА
Още ли помниш това отдавна несъществуващо име и същество? Отдавна то остана само спомен от старата история, откъснато и увехнало цвете, което се е разпиляло на частите си. Има ли нещо сътворено, което да не е изчезнало? КРИШНА
Соланита е родена, но не сътворена. Тя никога не може да изчезне. ТИАМАТА
Ха, откъде знаеш това? Всички говорят: Соланита, Соланита, но видя ли я някой? Име е само, име, чуваш ли! А понеже е само име, фантазията му дава разни форми като калейдоскоп, прави я най-красиво същество, ту мъж, ту жена. Идеал е само, вразуми се, а реалността е тук, при мене. КРИШНА Идеал, но жив! Какво говориш! Ти си противоречиш. Нима мислиш, че не помня живота си с нея? Ако лика й забравих, любовния усет - не! ТИАМАТА Само любовните усети, но тя самата изчезна. При мене няма никаква Соланита. Тук е само Лунита. Аз ще ти я изпратя да се увериш и след това помисли: наш цар на всичко или вечен затвор. (Отива си пак сред мълния и гръм.) КРИШНА (сам) Наистина, дали всичко това не е така? Защо е животът тогава - без крайна цел на своето съществувание? Ако Соланита не е крайната цел на всички идеали, защо е този копнеж за нея? А ако е изчезнала, нима копнеж може да ражда същества? А всичко тук говори против нея. Само сърце, което я обича, може да издържи ударите срещу възлюбената му. Аз я обичам и си спомням нещо от нея. Ах, ето я! Ето я, идва! (Явява се Лунита в образа на Соланита. В пещерата грейва сияние като от слънце.) Соланита! ЛУНИТА
Аз не съм Соланита. КРИШНА
Соланита, защо говориш така? Ти си, ти си! Нима ме забрави, виж ме, пред тебе е Кришна, твоят възлюбен! Прости ми. Аз те погубих, но те обичам, само тебе, прости ми! ЛУНИТА
Аз не съм Соланита. КРИШНА
Или обикна друг? Или мен не обичаш вече? Кажи ми, ако е така, да избягам, да изчезна навеки. Дай да целуна краката ти, пръстта под краката ти, защото не съм и прашинка от това, което тъпчеш пред мен. ЛУНИТА
Да, друг е моят възлюбен. КРИШНА
Колко си хубава, но оскърбена, скромна, смирена! Соланита, не е възможно. Нима някой ще може да те обича като мене, който вложих безконечността в любовта си? Ела, върни се, без тебе аз съм безжизнен труп. ЛУНИТА Отивам си, не съм Соланита. КРИШНА О, мъка непоносима! И тя ме оставя, и тя не ме обича вече. Тогава защо, защо съм аз? (Пада спящ на земята.) ЛУНИТА Едно не мога да разбера - защо Тиамата ми поръча да му казвам, че не съм Соланита, а че съм Лунита! Тя ме поръси с нещо, преди да тръгна, а после Геният Йодит ме срещна на изхода и ме напръска с друга роса. Метна ми тази мрежа и аз наистина засветих като слънце. Дали наистина не съм Лунита? А когато се събудих, Лазуринта ми каза: „Ти си Соланита." После ми рече: „Мини пак оттук да си взема мрежата." Ще мина и ще го питам какво значи това. (Отива си бързо, но в бързината мрежата и пада и остава на земята.) КРИШНА (Събужда се.) Ах, има ли по-голяма мъка от тази, да чуеш, че тази, която обичаш, единна в световете, ти казва: „Не те познавам." ТИАМАТА (Идва пак.) Увери ли се, драги, че Соланита не е тук? Ако беше тук, Лунита щеше да ти каже, защото тя е на страната на твоето дело. КРИШНА Да, Соланита беше при мен. ТИАМАТА Какво говориш? Ти сънуваш. КРИШНА Да, но ти си й казала да се нарича Лунита и тя каза, че е Лунита, че не ме познава, но блясъкът на образа й отразяваше слънцата. ТИАМАТА (Учудено се озърта и вижда одеждата.) Какво е това? (Взема я, но в същото време един лъч я осветява и тя става като Соланита.) КРИШНА
Ах, Тиамата, ти стана Соланита! ТИАМАТА (Хвърля мрежата.) Игра на моя Йодит. Аз ще му се разсърдя, че си играе с моето и твоето въображение. (Отива си сърдита.) КРИШНА
О, затворете се, очи, навеки се затворете! По-добре да гледате мрак, отколкото пещерата на Тиамата! Затворете се, уши, да не изпаднете и вие в чара на някоя мелодия, която създава слънца и планети, мирове и безконечни люлки на очарованието, които изчезват в миг като прашинки, щом поискаш да ги уловиш. Ах, какъв страшен мрак! Нима това няма да има край? (Изпада в отчаяние. В тишината и мрака се доближава леко Лунита.) ЛУНИТА (Шепне.) Сега нали ме познаваш, Кришна? Аз съм Лунита. Йодит ми разкри цялата тайна на петата пещера и ме изпрати да ти кажа, че Соланита е тук, но в замяна на това ще те помоля, след като ти си вземеш Соланита, пък аз - Евил, да отстъпиш Острова на Слънцето на нас с Евил, а вие със Соланита да отидете на по-високо небе. Защото заради този остров Евил ме изостави - остров, на който всяка жена става Соланита, а всеки мъж - Кришна. А за царе на тодите ние ще оставим нашите деца, родени след това наше второ рождение. И така това царство тук ще отразява висшия мир там. КРИШНА
Не знаех това. Да бъде, ето обещанието ми. ЛУНИТА
Сега ще ти кажа как да излезеш от това адско жилище. Там, виждаш ли, има халка. На нея някога Боговете са връзвали лодките си в бурни времена. Завърти я и ще се отвори стената. Ще видиш разкошна градина с вечно течащ извор посред рози и лилии. Умий се в този извор и откъсни цветето, което най-много ти се хареса. Ще станеш цвете. Ще дойде тога- ва Диана и като види това красиво цвете, което ще си ти, ще го откъсне и целуне и тогава ти ще се оживиш и ще станеш пак Кришна. Аз сега ще отида да кажа и на Диана тази тайна. Но преди да завъртиш халката, вземи тези две зърна от една гирлянда, която ми даде Йодит, открадната от Тиамата. Нарича се Гирлянда на Емблемите, на проявените слънца. КРИШНА
А къде са Астарта и Рамаяна? ЛУНИТА
Те ви чакат до входа на шестата пещера. Изпревариха ви. Помниш ли, когато на върха на Нилгири те целуна Диана? КРИШНА
Да! ЛУНИТА
Тиамата използва това облаче, което висеше над главите ви като дете още неродено. (Отива си.) КРИШНА (сам) Ах, Диана, Диана, трябваше да стана цвете, за да се удостоя за твоята цветност. Аз, който си позволих да те целуна. Прости, о, небесно творение! Аз не знаех вашия висш произход. О, Божествени Чеда, целувки на Деа, нежности от ръцете й, мирис от косите й, нищо съм бил пред вас! Скоро ще бъдеш вече моя, о, Соланита! Жив е вече образът ми в твоя вечен сън.
Вървете си и вие, о, зърна на мрака и съмнението! Пет века по сто ме държахте в тази дяволска пета пещера!... (Хвърля ги, те се пръскат, явява се мълния и гръм и по- страшен мрак. След малко Кришна пак се съвзема, отива, завърта халката, отваря се дивна цветна градина, сред която стои Диана и прави венец. Кришна се приближава към нея.) ДИАНА
Къде беше досега, мили мой? КРИШНА
Бях цвете в твоята градина, но ти защо не ме откъсна по-рано? ДИАНА
Защото ти беше сладко заспал на моите колене и сънуваше тревожни сънища. Аз те целунах няколко пъти, усети ли? КРИШНА
О, не, не! Диана, тук всичко е чар, да вървим. Тук всичко е обратно - в пещерите на Тиамата, двойно обратно. Едното се явява като две, а двете като ги пипнеш, веднага стават пак едно, но живо... да бягаме, да бягаме!... Да вървим. Астарта и Рамаяна ни чакат до шестата пещера. ДИАНА
Ето венеца, който спечели сега - всички цветя в тази градина са твоите тъги, уханията - твоите въздишки, а изворите - твоите сълзи. КРИШНА А твоите, Диана? ДИАНА (Сочи небесния свод.) Там, където ме чака моят възлюбен, братът на Соланита. КРИШНА Нима сега ще отидем там? ДИАНА Да, за да можеш да минеш шестата пещера на Тиамата, трябва да се научиш да стъпваш по слънцата, защото те са прашинки под краката на Боговете, а звездите са атомчета и всички общо представляват едно твърдо поле на Божествата, по което ходят. КРИШНА Няма ли вече мрак и ограничение? ДИАНА Не, защото ти скъса всички гирлянди от мрака на Тиамата. Сега ти остава да захвърлиш и нейните гирлянди от светлината на мрака - ще захвърлиш безконечността като колела, докато се открие неподвижната безконечност, в която ти ще си движението, а тя - покоят на целувката. Събуди ли се? КРИШНА Да, аз се чувствам цвете, а защо те виждам като стеб- ло под моята коронка? ДИАНА
За да станем едно цвете. КРИШНА
Защо? ДИАНА
За да се научиш на неразделност. КРИШНА
Каза ми, че за да вляза в шестата пещера, трябва да се науча да стъпвам по звездите и слънцата. А защо сега тук чувствам, че стъпвам по мирисите на тревите, по коронките на цветята се губят стъпките на нашите крака и ние сме по-леки от зефира? Мъглички светли, които се проникват и се разтопяват под жарите на палещото слънце, облачета, които се обичат и които зефирите гонят от връх на връх, от хоризонт на хоризонт. Защо те виждам на всички страни, накъдето се обърна, и себе си виждам навсякъде? Ах, боя се, че е нов чар, ново омагьосване на омагьосването. Да бягаме, да бягаме, Диана! Страх ме е от тези пламъци, които стават ту крака, ту ръце, ту феи очарователни и дивни. ДИАНА
О, драги Кришна, събуди се, още ли спиш? КРИШНА
Събудих се, събудих се. Да, събудих се... Ето, виждаш ли как сме стъпили по капките на безкраен океан и падаме в бездна, а океанът става песен, която пее: „Това, което днес е вода, утре огън ще бъде, а вчера беше дихание. Целунете се. Нека океанът стане пак огън, защото утре ще бъдете пръст и кал..." Да бягаме, Диана, да бягаме! Аз се събудих и усещам будността, която ми шепти, че спим, спим, спим!... В пръст, в кал... не, в цветя, в мириси, рози и аромати - а стъпваме по лазури, по звезди, по слънца... (Чуват се викове: „Ето ги, ето ги!") АСТАРТА и РАМАЯНА Къде бяхте досега? ДИАНА
Ах, добре че дойдохте да ни събудите от вечния сън на очарованието. КРИШНА
Ах, колко ли съм спал? РАМАЯНА
От вчера спите. Нас ни пренесоха магично на върха на Нилгири и затова се забавихме да дойдем пак. ДИАНА Нилгири! АСТАРТА Защо се чудиш? А вие къде сте сега, знаете ли? КРИШНА Къде?
АСТАРТА В градината на нашия дворец, в градината на славеите и зефирите на майка ни Сита. Сега трябва отново да вървим. Грешката е наша, че забравихме муската на невидимостта, която мама ни даде и ни каза: „Без нея да не тръгвате никога за пещерите - без муската на безмълвието, вечната будност на невидимостта. Само така се върви между петата и шестата пещера." РАМАЯНА И ние си въобразявахме, че досега нещо сме сторили. КРИШНА Да, много сторихме - събудихме се! Да вървим вече: сега завинаги будни. Мълчете, никой да не узнае за нашето връщане, мълчете!... Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|