Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ ПАДАНЕТО НА СИНА НA СЛЪНЦЕТО ПЕСЕНТА НА ЛИЛИЯТА
Като пламъчета, о, мили Кришна, идват звездните роеве на моите копнежи за тебе! Като цветя от две усти, слети завинаги и вечно, идват слънчевите мисли на моите тъги за тебе! КРИШНА Защо, о, мила Соланита, тези въздишки, които вземаш от коронките на цветята, които растат за тебе само в твоята градина за мен? Защо тази тъга, и то пред светлия ден на нашата Възвишена и Вечна Венчавка? СОЛАНИТА Прости ми, драги мой! Нали знаеш, Жената и в най-възвишения мир трепери за своето щастие, когато то още не е напълно достигнато, макар и най-нищожното време да е останало, но нали не е достигнато? Само тогава Жената е покой всемирен и свят, когато държи в обятията си Мъжа - така че той в пламъците на своята творба никога да не може да се раздели от нея, тогава само Жената може да каже: ти си само мой, мили, само мой, о, сладки! КРИШНА Защо, кажи, тази последна сълза, която скоро ще светне и стане второ слънце в нашия мир? СОЛАНИТА Защото сега сън мигновен сънувах, когато заспах в уханието на твоите ръце, мигновен сън, като цяла вечност за миг. Ах, спомних си всички тъги и страдания, които преживях, докато те доведох тук, но ако продължи още това... КРИШНА (Прекъсва я.) Бягат островите в радостни въртежи около нас, езерата люшкат своите вълни, виж лодките на Ангелите, които ни носят цветя, чуй песните на Серафимите, които люлеят нашите мечти - може ли, кажи, всичко това Велико Божествено да изчезне пак и да се върне в мира на низшето по земните планети, от които дойдохме? СОЛАНИТА
Може, мили, може, сърцето на любещата жена винаги казва „може", докогато Великите наши Мама -Татко изрекат Великото Слово „Катернер", а то не е изречено, нещо се забавя това изричане. КРИШНА
Виж въртежите на уханията, които слизат като була. Най-хубава си, когато сменяш всеки миг формата на одеждите си, одежди, които тялото само твори според милите копнежи за мен. О, стига изнемогва, че трепери ръката ми, когато се докосва до тези цветя, които раждат твоите мечти за мен! Колко ме обичаш, мила Соланита, а твоята любов може ли да угаси зефир, буря и катастрофа? СОЛАНИТА
Може, мили, може. Когато ти не си до мен, усетът губи красотата си и аз заспивам, и виждам само това, което искам да ми дадеш - това, което зная, но не мога да изрека. Бие сърцето при всяка мисъл да го изкажа - Слиянието на Вечното Блаженство. КРИШНА
И аз не го зная. Казват, че се изричало като последно слово при Венчанието, а то е близко вече, душа моя, и сега, когато се чуват само песните на Красотата, светостта, чистотата и Любовта, може ли да има сълзи? СОЛАНИТА
И сънувах за миг цялата Вековечност и се събудих от страшния трясък на падащата Луна, и се обърнах, и накрая Луната на Лунита и Евил се разсипа, защо? КРИШНА
Нашата Майка Деа изпрати веднага Херувим и ни каза да затворим очите си за това събитие, да не тревожим своите Божествени лица. Колко се грижи тя за нас, Първородната Щерка Всевишна. Защо се боиш? СОЛАНИТА
Ти знаеш, драги Кришна, че само едно цвете ме утешава. Иди и го донеси от милия наш бряг - израза на моята вековечна невинност и надежда, цвете ед- ничко, което мени цвета си според бъдещата епоха на щастие. Донеси да го видим какъв е сега неговият цвят - това цвете тихо носи аромата си като вълни към сърцето на Свещения Огън, докосва го и обратно лети към моя цветен бряг. Ах, колко е сладко да обичаш във висшите мирове, защото няма цвят, който да не е целувка, няма звездица, която да не е милувка, няма вълна, която да не носи допира на две устни, на две ръце, няма Лилия, която да не пие Нектара на Боговете - тук твоят поглед ме храни, но когато не ме гледаш, знаеш ли, мили, че мога да умра от любовен глад. (Разплаква се.) КРИШНА Соланита, кажи защо, кажи! СОЛАНИТА (Разплаква се още по-силно.) В дъното на бездната видях друг свят, мир от корени в кал и пръст, над които цветята се издигат. Ние виждаме цветовете на живота, но долу каква мъка, борба и страдания царят. Натъжи се сърцето ми, като видя дъното на живота. КРИШНА Ти мечтаеш в тъжни блянове, драга Соланита, мечтаеш в сънни копнежи. Легни си на ръцете ми, почини си. Над нас се навежда светлият лик на лазура, в който корените на слънцата пият живота на своята светлина. Нима тези толкова хубави цветя не са Богове, които пият от сладките бездни Нектара на жи- вота си? Само видения те плашат. Легни, поспи си. Аз ще повикам най-сладките гласове на Ангелите да те събудят и да ти дадат рози от песни, които те ще хвърлят по тебе, когато спиш. Така ще олекне тъжовната ти милувка до утрешния ден, когато аз и ти ще бъдем вече завинаги едно. СОЛАНИТА (полуспяща) Ето как идват цветята от градината на моите слънца и ми казват: „Лека нощ, царице!" Ето как идват вълните от езерото на моето сърце и ми казват: „Лека нощ, о, наше сърце!" Ето как идват песните на слънчевите изгреви и ме целуват. Богове са това, а зарите изтриват целувките от устните ми, защото само твоята целувка е истинската, само твоята прегръдка - най-мила. Идете си, Богове, и диханията даже не трябва да се докосват до Чистотата и Невинността -Аз съм Чистотата и Невинността. (Заспива с въздишка, протягайки молещи ръце към Кришна.)
Мълчете, о, лазури, сега и светете леко и тихо, о, звезди, че тя спи, моята мила годеница, спи мечтата на моя сън, изживява съня на моите мечти. Вземете тихи и сладки песни на флейти небесни, на лири лазурни и цветни, о, лодки, които сега се носите от лебедите на Вечността, която изпраща поздрави на мен и шепти сладко на устните на моите милувки: „Блажен, блажен, Жених Вековечен на тази, която е от Богове и Богини само на Чистотата и Невинността." (Оставя леко ръцете на Соланита и става тихо.) Да отида да й донеса Лилията, която ми поиска, докато спи още. Колко ще се зарадва, като я види пред себе си, когато се събуди. Такива лилии тя винаги вдъхва като сладък въздух на удовлетворена любов.
СОЛАНИТА (Събужда се внезапно.) Къде си, мили Кришна, къде си? Нима отиде, защо така скоро? Отиде да ми откъснеш и да донесеш Лилията. Колко е мил, колко е възвишен моят неразделен Другар - о, Майко Свята, Деа Свещена! Ако някога мировете благословят твоята творба, то ще е, когато видят Кришна, красотата му, мъдростта му и любовта му. ХЕРУВИМЪТ Кришна ми говори да те пазя. За Лилия от Езерото на Свещения Огън отиде. СОЛАНИТА
Колко е красив, роза е лицето му, устните му! Откъде, о, Деа Всемирна на Красотата и Любовта, взе това блаженство на мировите мечти? ХЕРУВИМЪТ От твоите очи. В нежността на очите на Жената, казват, се крият ликовете на Боговете. От Жена е Мъжът - от Жена е. Само в долните мирове казват, че жената е от мъж. Ама там обратното виждат вследствие огледалото на Деа. Това огледало, казват, омая е. Тя го сложи пред слънцата, за да отразяват лъчите, които бягат по косите й, да се оглежда по-ярко, а бедните жители от другия свят мислят, че отражението е животът.
СОЛАНИТА Чуй, чуй, какъв глас, каква сладост от преливания. Така се преливат из лазурите звездите. На кой ли Бог гласове са те? Така се преливат из бездните слънцата. На кой ли Бог песни за Лилията са те? ХЕРУВИМЪТ Песни възвишени и свети. От песни е твоят Кришна. Откакто той дойде тук, песен стана всичко. От песни го е родила Майка му, от сладки хармонии Баща му. СОЛАНИТА
И затова Деа го целуна и рече: „Ти ще се наречеш Бог - Поет и ще ти дам песен най-сладка в световете, която ще отнесеш на най... ХЕРУВИМЪТ ... красивото Същество във Вселената - Соланита? СОЛАНИТА
Така ми каза той. В песента на Лилията ми го каза. Песента му е по-сладка от устните ми. По-нежна е от очите ми, по-неизразима е от погледите ми, от ръцете ми е по-белоснежна, от целувката ми е по-безкрайна. ХЕРУВИМЪТ Каква скромност! СОЛАНИТА Защото всичко е негово - това за него е. Ах, колко е мила песента му!
СОЛАНИТА
Ах, кога ли ще се върне, дали няма да му се случи нещо? Колко се бави понякога! ХЕРУВИМЪТ Той знае, че спиш, и ще бърза, като гълъб ще лети. Той взе лодката на Лебеда, а Лебедът бързо пори вълните на вечното нетленно Езеро до Свещения Огън. СОЛАНИТА
Не се ли надигат бури понякога? ХЕРУВИМЪТ Само от цветя, като рой, но когато езерото е тихо, е по-опасно. СОЛАНИТА (уплашено) Защо? ХЕРУВИМЪТ Защото понякога само, в час злокобен на немилостива съдба, на неминуема необходимост, която разнасят власатите магични комети, гладката повърхност на езерото отразява звездния свод така чисто и ярко, че животът там горе като че слиза долу и неопитният и недобър плувец може да попадне в чара на някоя магьосница. СОЛАНИТА Ах, колко се уплаших, като ми каза това! Той не знаеше за това, ние сме нови в този мир. Защо не знаех да го предупредя? Да отидем и да го чакаме на брега. ХЕРУВИМЪТ Да отидем! (Излизат.) КРИШНА (Влиза изморен и носи една Лилия.) Ах, няма я тук Соланита! Колко бързо се е събудила! Къде ли е отишла? Как се изморих от бързане, нещо ме тикаше да летя - вероятно нейните тревожни мисли за мен. Къде ли е? Сигурно ме чака на брега на Езерото да отида. (Тръгва, но го среща Тиамата, преобразена в одежда на Богиня от друго небе. Тя притежава красота, каквато Кришна не е виждал в мира на Деа и Саваот. Той се спира удивен.) ТИАМАТА
Не се черви, млади Кришна, ти не ме познаваш, но както виждаш, аз зная и твоето име. КРИШНА
Чудно, откъде ме познаваш? Не си нито Ангел от градината на Соланита, нито Херувим от нашия край. ТИАМАТА
Аз съм висша Богиня от друго небе. Виждаш ли там горе колко звезди има - толкова небета има и всяко небе е свят като вашия. Но те далеч превъзхождат вашия по красота и същества. Въртят се като кръгове и се извиват към Централния Свят, където е Всевишният на Всевишните - Единният. Вашите Ишвара и Лакшми не са Всевишният, а само лъчи от него. Аз съм оттам, от най-Висшия Мир, и идвам нарочно като пратеница от там за тебе. КРИШНА За мен? Чудно! Още не съм за там. Аз не мога още да постигна докрай тукашния мир, а за онзи не мога нищо да си представя. Трябва ми друго съзнание, мисъл и идея на повече органи и усети. ТИАМАТА Виж как знаеш, о, най-мъдри от мъдрите! Предусещаш, но не знаеш, че всички органи на Всевишния ги има и у тебе. И само пратеници като мене ги разбуждат, отварят вратите на дейността им и те заработват като колела из просторите, като огнени колесници носят от свят на свят. Ела по-близо до мен, не бой се, аз ти нося нова светлина във вашата тъма. Тъма е вашият остров пред блясъка там. КРИШНА Ах, как тревожно бие сърцето ми, като се доближавам до тебе! ТИАМАТА Защото аз нося един орган повече, едно колело, което извършва трептения сега в атмосферата около тебе - аз ти нося Новата Любов. КРИШНА Нова Любов! ТИАМАТА За която копнее твоята Соланита, всяка нощ тъжи и за която преди малко ронеше сълзи. КРИШНА И това знаеш! ТИАМАТА Защото съм Богиня над вашия мир тук - Деа е нищо пред мен. Като орел се извива моят мир над нейния и гордо го поглежда от висините си. Но това, което ще ти кажа, е тайна и ще ти я съобщя само ако ми обещаеш, че никога никому няма да я кажеш. Само на Соланита, и то след като извършиш уреченото дело. КРИШНА Обещавам, Богиньо! ТИАМАТА И не само това, още едно обещание ще ми дадеш. КРИШНА Какво? ТИАМАТА
Срещу това, което ще ти разкажа, ще ми дадеш една целувка. Само срещу целувки Богините се решават да слизат от толкова високо, за целувка кометите летят цели векове, а слънцата преживяват безкрайни вековечности. КРИШНА (Отстъпва в смут.) Целувка! Не разбирам каква целувка, по ръцете ли, по устните ли, каква?
Виждал ли си ти тяло на Жена, на истинска Жена? Разбулвала ли се е някога Соланита цяла пред тебе? КРИШНА Никога. Одеждите й сами израстват от тялото й като листата на роза, която скрива коронката й. ТИАМАТА Коронката - именно в тази коронка е всичко. Ти не знаеш какво носи Коронката: тя дава Свещения Огън, преди да ти се даде от Всевишния Бог. И този Свещен Огън можеш сам да си го добиваш, а не да чакаш благоволение хиляди векове. Ето защо ние ходим - от жалост за Синовете на Лазура като вас, невинни и свети, но безсилни. До знанието трябва сам да се докоснеш като до чаша вода и да я изпиеш, а не да чакаш като дете да ти се излее от горе. О, славно дете на безсмъртие, какво знаеш! Има едно блаженство в Свещения Огън и за това блаженство е всичко - но това блаженство един Бог го открадна и го разнася из всемирната безконечност. Това е Проявеният Бог - така че и това блаженство го има не само в Свещения Огън, но и в други свещени съсъди, където този мъдър Маг Бог го скри - къде мислиш? В гънките на телата, нещата, човеците и съществата. Там скри това блаженство и всеки оттам може да си го вземе. КРИШНА Наистина, о, Богиньо, от друг, висш свят си. Гово- риш неща, нечути досега от мене. ТИАМАТА
Ти не знаеш още. Ето принципа на живота, който създаде добрият Бог: търси блаженството, преди да ти се даде Свещеният Огън, а не след Свещения Огън да търсиш блаженството. КРИШНА
А къде е тогава то? ТИАМАТА
Скрито в особени места у тебе и у Соланита, но мога да ти кажа това не със слова, а само чрез преживяване и дело. Ето защо ти казах, че взетото обещание е: да ме целунеш. И един път узнал това блаженство, за тебе и Соланита ще настане живот на вечна радост, знания и могъщество. КРИШНА
Ах, колко би било хубаво! ТИАМАТА
И не само блаженство дава това разкритие, но и безкрайната мъдрост на Висшите Богове, и не само това, но и песни и хармонии на красоти, неузнаваеми без него. КРИШНА
И песни! ТИАМАТА Да, мелодии и хармонии, които движат не цветя, Ангели и Херувими, а слънца, звезди и Богове! КРИШНА Тогава? ТИАМАТА
Ела тогава с мен, има там кътче неузнаваемо и безмълвно, в един цвят голям като килия, с мирис, който се спуска от невидими безконечия. Ела там! (Взема го подръка милозливо и любещо с тържествуващо и засмяно лице и се загубват в градината.) СОЛАНИТА (Идва с Херувима откъм брега.) Напразни усилия! Това никога не се е случвало. Как бие в тревога сърцето ми! Нещо страшно души гърлото ми. Да отидем, Херувиме, с лодка на другия бряг, да викаме Майка Деа, да викаме на помощ цялото небе. Нещо сковава сърцето ми. Струва ми се, че един сън като смъртна бледност ме плаши, но сън много дълъг, безконечен!... ХЕРУВИМЪТ Успокой се, Соланита! СОЛАНИТА
Никога не съм изпитвала такива болки, страшни, разкъсващи болки! Нещо се отделя от мен, като че ли тяло от душа. Дали не умирам? Нещо ме отдалечава от този мир и страшни видения се носят в очите ми. Къде е Кришна сега? Да му кажа, да го питам какво е това, той знае всичко. ХЕРУВИМЪТ Ще дойде, царице, успокой се!
СОЛАНИТА
Облак, облак се изпречи пред слънцето на Кришна. Виж го, Херувиме! Да не го е сполетяло някое нещастие? Ах! Виж, облакът става по-тъмен, нима не виждаш! ХЕРУВИМЪТ Да, струва ми се. СОЛАНИТА
И зефирът иска да се разрази в буря. Виж вълните в езерото, надигат се по-бурно! Има ли тук бури? ХЕРУВИМЪТ Досега - не. СОЛАНИТА И тревите, цветята и дърветата люшкат силно върховете си, превиват се в болки и стеблата им се кършат. ХЕРУВИМЪТ Ах, колко страшно става! СОЛАНИТА Пък аз чувствам, че изчезвам, пръскам се като Луната. Безжизнена ставам, студена като статуя. Не мога да се държа на краката си вече. ХЕРУВИМЪТ (Подкрепя Соланита да седне на земята.) Защо е всичко това сега? СОЛАНИТА Кришна е пострадал. Жената чезне тогава, когато достигат от далече виковете на давещия се мъж. Виковете му пронизват въздуха и като трептения на болка се впиват в сърцето й. ХЕРУВИМЪТ Дали това не става и когато мъжът тъне в сладости с друга някоя жена? СОЛАНИТА Това не знам. Аз зная, че Кришна е и ще бъде само мой. Защо тогава ще се докосва до друга? Ето, втори облак закри слънцето на Кришна! Виж го, наистина взема образ на жена, жена! Това е ужасно. Не е ли смърт то за изоставената единна негова жена? ХЕРУВИМЪТ Смърт няма тук, а сън в мечтите на загубения коп- неж, както там няма сън, а смърт в копнежите на загубени мечти. СОЛАНИТА Изчезва слънцето, изчезвам и аз. Аз светех, защото то светеше, а щом си отива то, и аз си отивам на дъното на моите мечти. И цветята така си отиват. Затова през идния месец май са по-хубави и свежи, защото много са мечтали. Отиват си така и звездите и в идния месец май процъфтяват като слънца. Отиват си като мене и слънцата и в идния месец май идват като Божества. Херувиме, дай му тази гривна от ръката ми, която да пази спомена му за мен. Само това мога да му дам, за да разбере, че го обичам и ще го обичам во веки веков. Изчезнаха болките ми. Тъгата се усилва като едно блаженство, когато жената види, че друга се докосва до нейния мъж, защото тя изчезва като лека перушинка в страшната пещ на болката, на оскърбеното честолюбие на любовта. Нещо страшно идва! Да затворя очи, да не видя - облакът ми го каза, - защо да го видя, нека остане за очите ми чист, все такъв, какъвто си беше моят мил Кришна. Сега го обичам повече, защото падна. Обичам го повече, защото, когато пада мъж, зад падението и пред него е образът на Единната му Любима. Ах, мили мой Кришна, заради мене падна, за мене!
КРИШНА
Аз те убих, Соланита, но заклевам се, че ще те оживя пак и докато не направя това, моята уста няма да оскверни твоята - нито моята да се оскверни от друга. (Страшна мълния процепва хоризонта. Кришна пада върху тялото на Соланита. В мрака се приближават Тиамата и Евил. Втора мълния осветява дотогава невидимата фигура на Криашатри.) КРИАШАТРИ И ще се разиграе страшна борба на доброто и злото,
Отражение от тъжната въздишка на Соланита за Кришна е мълнията небесна и щастлив е този, който така въздъхне и така даде последния си дъх: „Обичам те, затова си отивам! Обичаше ме много, затова падна, о, друже мой! За мене направи това, затова съм твоя довек." (През мълниите се вижда бягащата фигура на Херувима и се чува неговият вик:) ХЕРУВИМЪТ Да отида да кажа на Деа, че Кришна и Соланита паднаха в магьосничеството на Тиамата и с тях целият остров сега е под нейното магично було. Да бързам, докато Тиамата не дойде и не отнесе Соланита. (Силна мълния.) Докато не е късно!
ЧАРОДЕЙНАТА ФЛЕЙТА НА КРИШНА ЦАРЯТ НА ТОДИТЕ
КРИШНА
Откъде идва тази красота, която ме окръжава, ако не от сърце, от очи, от ръце - само сърце, ум, душа, усет може да създаде такава жива красота, но къде е тя, къде? Само нежността на сърце, което обича, може да създаде тези тихи зефири, тези върхове, които се издигат като слова говорещи, като идеи безгласни на нещо загубено далече из далечни времена. Кое е това сърце, което се пръсна на частички и създаде вън от мене тази величествена гледка? Нещо вън от мене заживя като природа, но чувствам, че толкова много ме обича. Но има ли нещо, което да е обичало мен - усамотения, неизвестния? Една нежна връзка ме влече към това, което е отвън. Една безгласна тъга блика от тъй милата природа и влиза в моята безконечност и като че двете заживяват заедно и тъжат, и плачат заедно на този висок връх на неизвестността. Говори ми нещо природата и всичко в нея. Била ли е тя човек, та прави това, или е човек паднал и разпилян от болките на някой копнеж? И моето сърце така иска да се разпилее. Но за кого? За кого се разпиля, о, красива природо? И ако сега не те виждам като човек, то усещам, че си била, човек си била, сърце, което обича и което в някоя страшна тъга, огън и сила се е разкъсало с писъци и болки за този, когото обича - а кой те обича, ако не този, който те разбира - човекът. И движат се реките, ручеите шумят, зефирите разнасят уханията на цветята и сладките мелодии на красивите птици. Нещо живее, но було покрива това нещо, разстила се над него и аз не разбирам нищо. Какво е то? (Поглежда ръката си и намира на нея златна гривна с диаманти. Вижда забодена на гърдите си една Лилия и не може нищо да си спомни. В това време на близкото дърво чудно хубаво запява птица - Славей.) Каква песен, събрана като че ли от уханията на тревите и цветята! Дивно славейче, което едничко се е доближило до мен и ми говори с песен, и ми пее с тъжни звуци, и ме гледа с безгласни слова. (Гледа гривната - вижда два диаманта на нея. Поглежда лилията и се учудва.) Чудно, цветът на тази лилия е същият като перата на това птиче и двата диаманта са като неговите очи, а гривната е същата като шарката около шийката му. Колкото повече го гледам, толкова по-красиво става - нещо живо блести, нещо, което ми говори без глас, нещо, което пее като слова. (Целува лилията и в същото време започва да разбира песента на славея. Славеят пее, но и говори. Кришна слуша захласнато и удивено.) СЛАВЕЯТ Ти си паднал на омагьосан остров и си под булото и чара на една фея, която се казва Тиамата. Но на този остров Боговете не могат да се явяват в човешки лик, могат само да ти говорят чрез езика на цветята, чрез красотата на природата и чрез уханията на тревите и песните на птиците. Ти си от царството на Богиня Деа, Неин Син - паднал в една измама на феята, която те хвърли под булото си, за да може да ти открадне предназначената годеница Соланита, Царска и Божествена Дъщеря от едно възвишено небе, за твоя противен брат Евил да я открадне. И сега тя е затворена в една пещера на Планината Нилгири. Спи в ложе от омайни цветя, пазена от седем дракона -змии, но въпреки усилията на Тиамата досега тя не отвори очи, нито уста да им проговори. Чака тебе, о, славни Кришна, да я освободиш! КРИШНА
А защо се казвам Кришна? СЛАВЕЯТ
Ти си Син на Ишвара и Лакшми, отгледан от Деа като най-нежна майка, която те обича. Пиеше млякото на лазурната Майя, твоя дойка, която сега ти говори като славей, птица красива и нежна. КРИШНА
Като вълшебна приказка отзвучават твоите слова! Ах, дали всичко това е вярно? СЛАВЕЯТ
Ах, дивно дете, колко гъста е мъглата на Тиамата пред очите, ума и душата ти!... Нима не знаеш, че беше достигнал вече висше съвършенство, че по благоволение ти се даваше най-красивата Богиня от мира на слънцата, че беше вече в най-висшия мир, готов да ти дадат венеца на Венчаването със Соланита, че омайваше с песни висшите езера на красотата и беше Бог Поет, но една твоя измяна към чистата любов на Соланита те погуби. КРИШНА
Как? СЛАВЕЯТ
Виждаш ли тази Лилия? За Соланита е тя. И когато и я отнесеш, тя ще се събуди, когато я положиш на очите и, ще те погледне, когато я допреш до устните й, ще ти проговори. Тя те изпрати да й отнесеш тази Лилия и ти с песни замина, но се върна с буря и унищожение. КРИШНА
Ах, как не мога да си спомня всичко това! Колко е било хубаво! Чувствам се сега като човек, който е прекарал страшна болест и сега усеща само лекотата на съживяването. Кажи ми, о, птиче мое красиво, другарче неразделно, как мога да си спомня всичко това? СЛАВЕЯТ
В коронката на Лилията има тритръбна флейта. Извади я оттам, вземи я, в ръцете ти тя ще порасне, защото е изкована от Божествен Вълшебник. Щом засвириш с нея, всичко ще си спомниш и ще разбереш езика на животните, цветята и тревите. (Кришна изважда флейтата, засвирва и чува гласове, които го карат да си спомни всичко в пълно просветление.) КРИШНА
Птиче красиво и мило, какво трябва да направя сега? Коя да бъде моята първа крачка? Кажи ми, аз чувствам в себе си силата на непобедимостта, но съвсем не са ми познати пътищата на този остров на магичността. СЛАВЕЯТ Аз ще бъда твоят водач. Без мене ти ще си като слепец без тояга. Върви по моя глас, аз ще ти донасям словата на Богове, защото Лазурът е моят летеж. Ще вливам хармония в гласа на твоята флейта, която ще очарова световете. КРИШНА А защо не станеш пак Майя? Колко искам да ти говоря като на моята нежна дойка! СЛАВЕЯТ Ти забравяш, че си на Омагьосан Остров. Аз и сега съм Майя, само че ти ме виждаш като птица - така се пречупват лъчите под силната магия на огледалото на Тиамата. КРИШНА Каква печална съдба! СЛАВЕЯТ Ти се намираш сега в царството на едно Божествено племе на любовта, мили чеда на слънцето от цветните градини на Деа, племе от паднали някога Богове - история дълга и безкрайна, - казват се тоди. В съседство с тях живее едно противно племе, което е под силното влияние на Тиамата, племе на чарите , които съсипват света, наричат се скити. Скитите обходиха целия свят и разнесоха това зло сред човечеството. Само племето на тодите може да ги покори, но само когато си намери за цар същество, което знае езика на цветята и животните. Ти знаеш това, трябва да станеш техен цар и чрез тях ще покориш скитите, ще влезеш в двореца на царя им Равана и там ще узнаеш къде е пещерата под върха на Нилгири, където Тиамата крие Соланита. Направи това, аз съм винаги с тебе и когато искаш да дойда, долепи устата си до тритръбната флейта, а пръста си на десетата дупка от втората тръба. Засвири, ще се чуе най-сладкият птичи глас и аз ще дойда. Такава е твоята дивна флейта - тя има отвори, чрез които, като засвириш, ще говориш и с Боговете. (След тези думи славеят свива очарователните перца на своите криле, отлита безшумно в синия лазур, стапя се в него и като че става безконечност тази малка жива точка на летящата подвижност. Кришна остава пак сам и дълбоко се замисля. Миналото минава бързо през ума му, той всичко си спомня и всичко разбира, но с ума си, със споменната си способност. Няма я у него силата на Боговете, летежът на всемогъщието е изчезнал и той сега вижда колко е велик, но безсилен, как всичко знае, но нищо не може.) КРИШНА
Имам тяло, ръце, ум - мога да се боря, мога да правя много неща в земното поле сега тук, но щом поискам да се издигна над безконечността, падам като камък в море. И тук хората си представят, че нещо могат! Каква беше силата на моята творба там горе, в истинското царство на любовта, на светия остров на Соланита, на Истината, Красотата и Любовта, и каква е сега тя. Сравнение няма, толкова е голяма разликата, толкова е голямо това, което съм загубил. Поет, който излива дивни слова, и каменар, който хвърля камъни - бедно сравнение с това, което бях и съм. Ах, Соланита! Аз загубих Соланита, голяма е моята тъга, печална е сълзата ми, но и тъгата, и сълзата тук като че са студени като камъни. О, беден свят, на който не е дадено благоволението и да тъжи, и да рони истински сълзи. Чули ли сте някога плача на някое Божество, сълзата на някоя Богиня -плач, който се слива с милостта и смирението, сълза, която се носи като целувка по устните на цветните блаженства? Колко велико е това! А тук и сълзите са пясъчни зърна, които убиват с болки очите на невидимостта. О, чули ли сте някога умилния палач на някоя Богиня, който излиза като мирис от розата на нейните мечти, като светлинки из копнежите на нейните цветя. Колко съм беден и нещастен сега, защото загубих дори силата си да плача и да роня сълзи за нея - Соланита! Ах, колко се чувствам далеч от Нея, като че никога не е била моя! Но усещам празнотата в своето сърце - копнеж, който гори, той е, който не изчезва, той е, който тъжи. (Мечтите на Кришна се прекъсват от гласове на хора от близката гора: полуголи същества бягат, преследвани от трима бавно приближаващи се снажни мъже -единият е стар, с дълга бяла брада, другите са по-млади, с копия и дълги мантии, а бягащите - полудиви джуджета. Приближават, разговаряйки: „Ето, там избягаха и се скриха тези омразни скити, магьосници проклети, постоянно ни обезпокояват." Тримата се натъкват на Кришна и щом го виждат, млъкват и се приближават учудени към новия човек, невиждан дотогава.) СТАРЕЦЪТ (облечен като брамин) Какъв си ти, младежо? Никога не сме те виждали из нашите места. Да не си от племето на омразните ни скити? КРИШНА (Говори с царствена осанка.) Не познавам вашия край, нито вашите скити. Сега дойдох, тази нощ. СТАРЕЦЪТ
Откъде идеш? КРИШНА
От слънцето. СТАРЕЦЪТ (учудено) Да не си син на небесните лазури? КРИШНА
Не, от царствата на Богиня Деа. СТАРЕЦЪТ
Къде отиваш? КРИШНА
Към слънцето. СТАРЕЦЪТ (към своите другари) Чудна среща! Вижте какъв добър и ясен поглед има този дивен момък. Много прилича на Божество. Да не е Рама - нашият славен цар от далечното минало? (Обръща се към Кришна.) Как е твоето име, кой си ти? КРИШНА
Син на Слънцето, Годеник на Соланита, името ми е Кришна. (Щом чуват познатото им свято име, те падат на колене и говорят със смирение.) СТАРЕЦЪТ О, славни Сине на Светлината, щастлив е денят, в който слезе, за да започне новата история на нашия живот, тъй печален и монотонен! Ние сме тоди, потомци на ракшасите. ПЪРВИ РАКШАС О, мъдри Кришна, дай да целуна полите на дрехата ти! От днес нова светлина огрява нашето царство и целия свят. ВТОРИ РАКШАС О, Свети Кришна, дай да целуна праха под краката ти, защото днес Истината слага началото на своето тържество и Любовта - на своята победа, и Красотата - на своето величие! За нас слезе, нали?
Защото ние от седем хиляди години нямаме цар и чакаме да ни бъде изпратен от небето - това ще бъдеш ти. КРИШНА Какви са вашите писания в свещените книги? Отговарят ли на моето идване? СТАРЕЦЪТ (на другарите си) Идете известете на племето ми, кажете на Брахмана, нека дойде. (Двамата ракшаси отиват.) Нашето племе живее много неспокойно. Ние имаме за съседи племето скити - това човешко зло. Не зная помниш ли историята на човечеството преди хиляди години, когато Бог изпрати Ангели да се въплътят на земята и да донесат небесната мъдрост и зародиша на небесната любов. Тогава една част от тези небесни пратеници изпаднаха под чарите на магьосниците феи, ожениха се за тях и създадоха едно племе, което насажда само егоизма, алчността, борбата, интереса, убийството и грабежа - те са скитите. Племето им се пръсна из целия свят, но тука е огнището му. Целия свят пламна в ноктите на тези духовни и материални човекоядци. Те преобразиха и религия, и наука, и изкуства, и индустрия, и земеделие - всичко е под скиптъра на тяхната ненаситна, безпокойна и противобожествена природа. Това пак е наследие от падналите пред Бога Ангели, които после се разкаяха, но техните наследници още вилнеят и бавно, един по един, се осъзнават и се разкайват, но броят и силата им е още много голяма. И сега ще видиш, че народите, наивните народи на Адамовото племе, пъшкат под техния гнет, оръжие и владение. Чува се там печалният вик: „Сега няма ли спасител!" Да не си ти, о, Славни Сине на Слънцето? КРИШНА
Спомням си от висшите мои животи, че останаха на земята зародиши от слезлите някога Ангели. Зная, че много от тях са добри, но измениха на Господа, а останалите верни и сега учат хората да търсят неговото царство. СТАРЕЦЪТ
Да, но те са толкова малко в сравнение с онова множество тук, на земята. Магьосническото було на Тиамата се усилва и тези зли демони се въдят като пясък по морския бряг. КРИШНА
Тиамата! Нима тя е царицата на тяхната сила? СТАРЕЦЪТ
Тя е тяхната дойка, с нейното мляко се хранят. Като роса им го праща тя и те гълтат - ненаситните изчадия земни. Ако срещнеш човек, който да говори против Бога, който да не признава безсмъртието на душата, вечния живот и поставя проявите на своята низша природа като цел в живота, който да не признава единния живот в космоса, знай, че е от тези изчадия на злото. Ако срещнеш някого, който да обича богатства и който заробва ближния си и краде, като се храни от народа си и го убива с някакви науки, естествознания и идеали политически, социални и патриотични - от тях е, от тези изчадия проклети. Ако срещнеш някого, който да води народи, да бъде глава на партии и държави, така да разделя единния народ и да го опълчва един срещу друг, ако срещнеш духовни санове от изопачени църкви, които да носят титла на висока ученост, гордост и самохвала - от тях е, от тези изчадия на злото. КРИШНА
А къде са верните Синове на Бога? СТАРЕЦЪТ В самотните кътчета на природата нечути и невидени светят от върховете на канарите и ако някога ги намериш между хората, то е само за да се научат на страдание - тях никой не ги признава, затова никой не ги слуша. Тяхната духовност е гонена като фантастична, тяхната поезия - като мечтателна, тяхното изкуство - като наивност, и като простота - скромността им, и като невежество - смирението им. КРИШНА
Бедното човечество! СТАРЕЦЪТ Ако някога тези духовни маймунообразни творения биха могли да се очистят, би настанало щастие на земята. КРИШНА Но как?
СТАРЕЦЪТ Тодите, казват, са избраният народ, който ще направи това - но цар си нямаме, цар. КРИШНА Ако Бог би им изпратил цар, как ще стане? СТАРЕЦЪТ Казано е, че царят на тодите, който дойде, ще победи скитите, защото ще изгони Тиамата от този остров, ще обезсили нейното отгледано незаконородено дете Евил. КРИШНА Какво говориш! Евил, този, който открадна моята Соланита! СТАРЕЦЪТ Не зная тези тайни, нашият Брахман ги знае. Ето ги, пристигат навреме. (Идват множество тоди с Брахмана начело.) БРАХМАНЪТ Тъкмо допрочетох най-старата книга в нашето подземие, която никога не се чете на светлината на слънцето, и открих, че ще слезе за племето тоди цар от района на Слънцето, от цветната градина на Богиня Деа, и този цар ще покори скитите, носителите на злото, мъката и борбата, и ще възстанови Доброто, Истината, Красотата и Любовта. И по-долу пишеше: „Оживяването на Соланита, обезсилването на Евил, изчезването на Тиамата - тържеството на Кришна и Соланита." Ето защо по лицето ти познах, че си ти, о, Кришна, поклон, поклон! ВСИЧКИ Поклон, поклон, поклон! КРИШНА О, славни чеда на Бога на Слънцето, писаното е от слезлите някога добри Богове, от които ние сме зародиши. То не може да се променя, оставено ни е от тях като завет, когато те видели, че падналите техни другари посадили и зло покрай тяхното добро - отишли си, като оставили своя завет, това е закон всемирен. Да го изпълним! Аз съм съгласен да стана ваш цар и да изпълня сказанието. БРАХМАНЪТ Ние знаем, че под върха Нилгири всред царството на скитите се простира верига подземия. Някъде из тези пещери е скрита Дъщерята на Слънцето и не отваря очи и уста на вечно молещия й се Евил, който, разярен от това, от време на време излиза на полето и прави страшни разрушения. Ние знаем от книгата в нашето подземие какъв е планът на нашето движение и ще го следваме точно - това е пътят, оставен ни като завет от Ангелите, които слязоха да ни спасят от злото, което ни сполетя от противни на Бога Ангели. (В това време Славейчето прехвръква леко на дървото и запява милата си песен, която сега като сладко трептение се влива в просветналата душа на Кришна и той усеща, че наистина е Божество. Лицето му засиява още по-омайно и възвишеният израз от целувката на Деа се завръща.) СЛАВЕЯТ (Пее.) Трудна е задачата ти, Кришна, но не забравяй никога, че си син на Слънцето. В сърцето ти е отпечатана целувката на Деа, на устните ти - Нектарът на Соланита, в гърдите ти - диханието на Саваот, в гласа ти е песента на Херувима: този венец, който ти получи преди твоето последно падение пред чара на Тиамата. Красотата на природата, на розите и цветята е твоята храна. Знай, че в трудностите ти ще живееш Божествен живот в тялото на земен човек, а това е велика задача, най-великата в целия Всемир: като Божество събудено да живееш в чисто и сияйно тяло Адамитово. Без това тяло ти не можеш да обезсилиш Евил и да си върнеш Соланита, но след като го взе веднъж, то ще е вечно твое, затова, о, ти, Божество, обожестви и него - тялото си от земните Адамитови части. Дивна е красотата на мястото, където слезе, но има и страшни, студени места. Нека твоят топъл лъч проникне навсякъде. Ти имаш този лъч, който топи ледове - той е образът на Соланита. Когато го забравиш, засвири и той ще се появи пред тебе като роза от мечти, когато искаш да го видиш, запей и ще заухае като лилията, която носиш - спомен от Острова на Красотата. Дивни са ручеите, които те окръжават, чуй какво казват: „Тя спи. Знаеш ли защо? Защото само насън се отделят светлите души на Богините, за да напълнят с трептящ живот планетите, на които слизат техните паднали женихи. О, колко са славни тези Небесни Невести Неневестни! Всичко, което тук е живо, хубаво и приятно - това е душата на Соланита. Познай я, събери я в устните си, целуни я, събуди я цяла, вземи я на ръце и я отнеси в тялото й. Тя ще се събуди. Понеже там ще е вечният ви живот, не в излизанията от тялото. Това е само временна омая на висша духовна задача. Върви, славен е твоят път, но трънлив, защото е в магичен кръг. Не забравяй, че се движиш в изпитания - че си омагьосан отвън, ето защо отвътре вземи светлината си, там е първият ключ на твоята победа. Слушай моя глас."
Като говори птичето, разбирате ли го? БРАХМАНЪТ Не, какво казва? КРИШНА Да вървим - това бяха последните му думи. БРАХМАНЪТ Славни Сине на Слънцето, казано е още в Книгата на Живота, че нашият цар трябва да знае и да разбира езика на цветята и животните. КРИШНА Да!
БРАХМАНЪТ Това ще бъде нашето последно уверение, че си Ти. (Вместо отговор Кришна взема Тритръбната флейта и засвирва толкова чудна мелодия, че омайва всички присъстващи. Вижда се как канарите се оживяват под звуците на Божествената флейта, как тревите се целуват със зефирите, цветята - с уханията на своите коронки, а птиците - с цветовете на слънчевите зари. Слънцето също обръща своя лик и под неговите палещи ранни зари заблестява и лазурът и всички удивени извикват: „Вижте, вижте, слънцето свети над един образ, свята глава, колко е хубава!..." Кришна вижда това за първи път от върха на Нилгири, оставя флейтата и пада на колене.) КРИШНА
Колко славна си била, о, Соланита! Сега разбирам, че съм бил под тебе, о, Божество смирено, над което се вдигах така съдбоносно. О, колко си красива, Соланита, животът, животът си ти! (Зарите на слънцето се разискрят все по-ярко и всички падат на колене пред това събитие: слънцето остава като сияеща Звездица над главата на Соланита, чиято красота заслепява неговите лъчи, а нейното очарование дава смисъл на неговия изгрев.) БРАХМАНЪТ Слънцата стават звездни корони, когато се появи живият образ на въплъщението. Те стават само цветя над Оживения Човек, в който Бог проявява Своя лик.
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|