*соломе всемирният култ на човеците
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ I ЛИЛИЯТА СИНЯ Народът ерусалимски се стичаше на големи тълпи към градината от лилии и акации в едно от предградията на най-красивия юдейски град. От всяка една страна се пълнеха празните места, където щеше да мине новият човек. Всеки искаше да го види и чуе. До една от вратите на градината върху едно от мраморните стъпала, което водеше към вътрешната част, където бяха насадени тъй наречените живи и вечни цветя на Бога Адонай, стоеше първосвещеникът с една млада полузабулена жена, която беше така изкусно облечена, щото нищо не скриваше красотата и, но никой не би могъл да познае, че това е Соломе. Шумът от южната страна се увеличаваше като една вълна, която иска да унищожи всичко по пътя си, където мине. Мирисите от близките цветя на градината от цветните акации и лилии достигаха леко, донасяни от тихия зефир, който развяваше нежно коприненото манто на Соломе. Спокойна наглед, тя се вълнуваше вътрешно като виждаше, че движението се носеше бързо към тях и се чуха гласове: Идва, идва... Всички се впуснаха натам, но те останаха да чакат неподвижно. 132
СОЛОМЕ Няма народ като нашия, който така да обича да слуша своите пророци. МЕЛХИСЕДЕК Да, но няма и народ, който повече да ги убива и преследва. Тези, които виждаш сега, че се стичат с такава жар, това са повече фарисейски привърженици, садукеи и Иродиади, каиафисти, малко йесеи, а най-малко назаряни. Първите се боят от всеки нов пророк да не разкрие и унищожи техните стари мухлясали огнища. Не от желание да го последват, а от желание да намерят кой е и дали не е опасен за тях. СОЛОМЕ Кой ли ще е този пророк? Аз не съм виждала досега такъв с такава голяма популярност. МЕЛХИСЕДЕК Вярно е, че не сме имали скоро такъв. Явяват се много и начесто, но с първото появяване се загубват из храмовете на някоя секта и там заглъхват. А този с никого не се събира. Но едно е интересно, че откъм Назарет се е появил още един Пророк със сини очи, среден ръст и казват, че за него се отнасят думите на този сега тук: Идва, идва след мене този, на когото словата ще бъдат не мириси и благоухания, а огън, съд и разрушение. 133 СОЛОМЕ
Ето ги, идват, тук ли ще останем? МЕЛХИСЕДЕК Да, той тук ще спре да им говори.
СОЛОМЕ (след опомняме) Какъв е строг и като че ли горд, а как леко върви. Има нещо загадъчно, Божествено в него. Виж колко е тъжен, не се засмива, а погледът му мило и сладко блуждае над всички и се губи като че ли някъде из лазурния простор...
ЙОАН КРЪСТИТЕЛЯ С хиляди се трупате сега около мене, защото мислите, че ще ви говоря за храмовете, уви, за накитите ви, за политиката ви, за народните ви и частни богатства. 134
Но всички ще ме изоставите, ако захвана да разкривам истината пред вас. Не усещате ли, че вие загивате, вие умирате бързо и безславно и се унищожавате като риби в мътната вода на живота. Колко е хубава страната, в която живеете, но от кал са сърцата ви, защото са мъртви. Аз ви нося жива вода. И този ще разбере словото ми, който пийне. И ако вие не можете да разберете това, което се крие в моето слово, как ще разберете този, който пред мен беше, идва и след мене ще остане? И Истината е вече дошла, разберете я. Аз ви говорих в пустинята за Жената, но вие не ме разбрахте, а сега ви говоря за Красотата, а вие казвате: да не си Илия, да не си Христос? Вие търсите пророци, законници, книжници. Казвах ви и сега ви казвам: не нося нищо старо, а съвсем ново е моето слово. Аз го нося, от никого неоткритата до сега Градина на Любовта, там, където расте никому неизвестната Роза на Богиня Деа и Саваот. Аз ви донесох не хляб, а вода. С мириса на цветята ви нося корена на вашите бъдещи рози из градините на вашите мечти и сърдечни копнежи. Зад всяко желание остава едно никога не-удовлетворяемо, зад всяка мисъл се крие една никога неразкриваема, зад всеки образ се крие един, който никога не открива красотата си. Него ви нося, това, което никога не сте видели и чули. То е сърце, защото не е ум, то е радостно блаженство, защото не е тяло, 135 то е красота, то е розова свежест, защото е устна, която милва - то е Жена!... Но не тази жена, която сега се валя из прахта на нозете ви, а жена, която стои на мраморен пиедестал на трона и тронът й е от вечното злато на сладките сънища, на вътрешния глас, който е безконечен. Не за тази жена ви говоря, която вие затворихте в домовете си, а за тази, която сега е близо до Градината на Живите Цветя на Бога Адонай. Тези цветя цъфнаха за нея и зефирът сега носи към нея благоуханието им, и пълни гърдите й, и вие я гледате, но не виждате, чувствате близостта й, но не я усещате... СОЛОМЕ Какъв сладък глас, но каква загадка и съвпадение между словата му и мястото, на което сме стъпили. Като че за мен говори, виж, погледът му бегло се спира върху нас. ЙОАН Звездите и сега трептят горе над небесните простори. но слънцето е заслепило погледа ви и не виждате. Разумът е слънцето, той ви ослепява, да не виждате, че тя е тъй близо до вас. Една сила излиза от нея, която е безконечна, една нежност, която е вечност от милувка, защото е Щерка на Великата Майка Свещена. НАРОДЪТ Коя е тази жена? 136 ЙОАН
Тя е във вас, но е и вън от вас, сега е близо, о, слепци, на които очите гледат, но не виждат, но и толкова далече от вас! Просторите трептят, когато за нея искат нещо да ви кажат, и угасват звездите, когато искат да видят нейния взор, и блесват слънцата, когато нейната усмивка озари Боговете, тя е на всички, тя е и на всекиго поотделно една. Защо не разберете! Тя е навсякъде. Тя ви люлее като майка, а ви милва като нежна другарка из мирисите на май. Тя ви зове, защото ви обича. Тя се дели, за да я познаете. А когато я познаете, че е само ваша, тя става безконечна и ви издига и прави Божество. Ах, колко е мила и нежна, жива е. Реалност, която не умира. Защо се чудите? Тя е, която води към златните врата на Отец, Тя е най-висшата спасителка на мировете. Без нея сте прах и кал, летящи сателити без орбита и небесни пътища, затова е хармония, и защото е хармония, затова е блаженство, а блаженство е, защото е същество... СОЛОМЕ (на Мелхиседек) Виж как всичко замлъкна, като почна да говори той, тихите зефири му помагат и птиците спряха песните си. Едно облаче засени слънцето, когато заговори за Жената. Нещо излиза от този човек, което ме упоява и го чувствам тъй близко до сърцето си. 137 ЙОАН
От рози са устните й, от слънце е нейният взор, а от усмивка е нейната устна. Тя се казва Соланита пред Боговете, в мира на Бог Аур се казва Ора, а тук... Не питайте за името й. Когато видите розите из майските градини, питайте ги кой ви нарече така, защо сте рози, а лилии сини по морските брегове на тъгите и страданията земни. (Словото се прекъсна от една бързолетяща конница от свитата на цар Ирод. Тълпата не искаше да я пусне, мислейки, че идва срещу говорещия, водителят й казваше: пуснете ни, ние не идваме да гоним пророка ви, но търсим загубената племенница на Ирод. И ако е между вас, покажете ни я, нека излезе...) НАРОДЪТ
Коя търсите? ВОДИТЕЛЯТ НА ВОЙНИЦИТЕ Соломе. ЙОАН
Днес е денят на победата между истината и лъжата. Днес ще възкръсне едно име от векове сквернено от устните на сатанинските синове... Днес черните се отделят от белите и едните ще бъдат пратени на мъки в ада, а другите - из градините на любовта. Защо се чудите? Нима не усещате новото, което ви се даде и напълни сърцето ви? 138
(Нов шум, самият цар Ирод идва, дава заповед да се пръсне тълпата, иначе ще затвори пророка. Соломе и Мелхиседек се загубват из градината.) ИРОД (доближава до Йоан) Като говориш за мистерията на неразделната двойка, коя е моята половина? ЙОАН
Алчността на твоя егоизъм и нахалството на твоята ненаситност. Ти искаш да станеш цар на Земята и на небето, затова ще станеш червей в калта на живота. Насилието не намира Божеството. От тебе бягат тълпите, а ти искаш Бог да ти падне на колене. Ти ще загинеш заедно с народа си, защото знанието ти убива сърцето на смирението. А желанието ти да владееш убива милостта. Ти вървиш по надолно течение -към пропастта, и сега всички с тебе. (Идва конник и съобщава, че Соломе се е върнала вече у дома си, била е из тълпата на Пророка.) ИРОД (разгневено) От днес не ти се позволява вече да говориш публично по площадите. Ти примамваш невинните деца на майките и бащите с тъмните си учения. ЙОАН
Виках ли някого? Аз ли ти казах да дойдеш? Но всеки 139
търси спасението си, защото предчувства смъртта си. Но знай, че тази жена, която пазиш, няма да бъде твоя! ИРОД (разгневен) А чия? ЙОАН
На Бога на Сина на Слънцето. Тази, която носи името на своя баща, не е на този, който затъмнява блясъка на лунния образ на нощта. Калта е за цветовете, но цветовете никога не изчезват като кал, а като мирис и светлина. Ти си калта на живота. От пръст градиш храма си, а слънце искаш да туриш на олтара. Не грее слънце в дупките на слепите къртове на живота. (Ирод се оскърбява, дава заповед да уловят и затворят Йоан, но тълпата се намесва, става шум, свиване, суматоха. Йоан вдига ръка и всички утихва.) Това, което е слънце, луна не може да стане, а луната е смирение, когато я целуне устната на небесния лазур. Виждате ли тази мома (сочи Сома, която беше през всичкото време до него), тя спаси своя род. ИРОД
Това е дъщерята на Пилат. Уловете я и я отнесете на баща й. СОМА
Вие не можете да се разпореждате със свободата на една римлянка. 140
ИРОД С безумието на едно дете мога. СОМА Аз не съм дете, а ти си старец от миналите животи на изчезнали цивилизации. ЙОАН Оставете я! (В това време идва Нямата Жена и дава пропускателен билет на Йоан за двореца на Соломе. Ирод позна Жената и разбра, че Соломе кани Йоан в двореца си, отива си с отмъстителни кроежи. Йоан дава знак на тълпата да се разотиде, а той се запътва към градината.) СОМА (Препречва му пътя.) Не при Соломе, а у дома ще дойдеш, нали обеща на мама. (Улавя го за дрехата и с детска наивност го завлича.) Аз съм символът на твоята роза. Не виждаш ли мантото, което ме покрива, с него се родих. Мама ми каза, че когато съм се заченала, сънувала, че един Ангел дошъл и донесъл да помирише роза. Аз съм тази, която търсиш, защото ти си за мене този, когото търся. ЙОАН
Успокой се, дете мое. Животът за тебе е още много невинен и благ, но ти не знаеш още неговата обратна 141
страна. Учението ми те привлича, но животът ще ме отнесе далече от твоите мечти. Не е нашият живот от Земята. СОМА
Не бъди толкова лош, а там, горе, иди си при твоята Соломе. Аз виждам, че ти обичаш повече нея. Но да знаеш, че тя носи всякога Лилия Синя, а не роза - тя не е слънчева дъщеря. ЙОАН
А знаеш ли що значи Соланита? СОМА
Да - от слънце човек. Ти не знаеш нейното произхождение, тя е подхвърлено дете от неизвестен баща и майка, намерена пред вратата на храма, взима я Иродиада, тя не е от царски род. ЙОАН
Чудно! И за мен казват, че съм подхвърлено дете. (Сома се зачервява, смущава се от казаното и не знае какво повече да рече.) СОМА
ЙОАН Жената трябва само един път да слиза от своя пиедестал 142 и когато слезе, да се върне не като жена, а като Богиня на своя трон. СОМА Аз слязох за тебе. Ще ме оставиш ли да се върна като жена? ЙОАН Ти слезе като Богиня, а земните Богини са жени в небесните мирове - гордостта ги засенчва. Така обичай ме като брат и нищо повече, не е твоят живот от земните блага. Твоят мъж не е на Земята. СОМА Защо за мен това нещастие? ЙОАН Защото ти го уби там, преди да се родиш. Той те обичаше, но ти не го разбра. Сега твоя мъж няма го тук и затова ще го обикнеш. СОМА Как, не разбирам! ЙОАН Чрез страдания в живота. СОМА Не искам, на мен ми се живее, аз съм тъй млада, хубава и свежа! 143 ЙОАН
Сложи живота си като жертва пред олтара на Чистотата и Невинността. Те са две Богини със златни криле, които се раждат между целувката на Деа и Саваот. СОМА
Същото ли би говорил и на Соломе? ЙОАН
Не. На нея ще се позволи животът, защото тя позна мъжа си, преди да го роди... СОМА И после?
ЙОАН Ще намериш копнежа на своята мечта и тогава чак ще ти дам това, което ти обещах в пустинята: Златния Ключ на Светлината. (Отминава по-навътре в градината и изчезва, където цветята стават все по-гъсти и високостеблени.) 144
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ II НЕБЕСНАТА СЛЪНЧЕВА РОЗА Картината представя салона на Соломе. Мелхиседек и Соломе сами. През отворените прозорци се чуват викове на пияни тълпи, после гърмежи, тревожни знакове, имаше свивания, виждаха се и пожари. СОЛОМЕ
Не искам вече този живот тук, в този дворец, По-добре да живея в пустинята, отколкото в този ад. Това не е вече живот, а непрекъсната верига от тревоги. Всеки ден боеве, а мизерията взема връх, тълпите се вълнуват и не мога да гледам вече това. МЕЛХИСЕДЕК Това е признак на новото време. Всякога става така, когато идва нов Месия.
СОЛОМЕ
Казват, че се родил вече. Йоан твърди за идването му. Дали не е новият проповедник от Назарет? МЕЛХИСЕДЕК Той е, още ли се съмняваш? Аз зная, че Йоан и той се срещат често и разменят думи по новите събития. СОЛОМЕ
Ще има нещо общо в тях, защото казват, че той се казвал Иисус, а то нали значи: светлина от светлината? И твърди още, че преди две хиляди години говорил за своя Отец, а този път ще установи Култа на своята Майка - на Жената. Та и Йоан същото говори. МЕЛХИСЕДЕК Затова му казват Предтеча, малкия Христос, първия, роден от Жена. Прочете ли тайните слова в Златния Ковчег? Те бяха под булата. Разбра ли от тях тайната на нашата мисия? СОЛОМЕ Не всичко ми е ясно в съзнанието и духовното ми виждане. Аз още съм доста далече от проявлението на Йоан. МЕЛХИСЕДЕК Има още много тайни, които ще се разкриват по-късно. 146 СОЛОМЕ
Ех, как искам да се отделя от този живот. Знаеш ли, драги вуйчо, моето положение става все по-тежко с Ирод. Иродиада постоянно ме безпокои. Иска да вземам участие в техните постоянни банкети, балове и оргии. Противен ми е вече този живот, макар че още не съм захванала и да го живея. Ето, и сега за утре вечер искат непременно да изиграя танца на радостта. Хубаво е, но като си помисля, че съм далече от обекта на любовта си, че в същото време, когато аз гуляя в разкоши, моят възлюбен седи усамотен из мизерията на живота. Ах, колко е тежко това! Аз го обикнах така, както никога не се обича. Ако има друга жена, която го обича повече от мене, нека излезе! Скръбта и тъгата са ми по-приятни, отколкото блестящите танци из дворовете на Ирод. Ами ако се научи Йоан, че аз ходя там, няма ли да му стане мъчно? И той ме обича, когато при небесната любов се примеси и земна, все едно малко було се спуска от ревност и заема своето място. МЕЛХИСЕДЕК Естествено. СОЛОМЕ
А той трябва да страда много от моя живот, защото получих чрез Нямата Жена едно писмо от песен. То е цяло отчаяние. Серенада, но е толкова тъжна. Плачех, като я четях. Той трябва много да страда, но мълчи. 147 Той знае да мълчи, той е само от мълчание. И сега, ако се научи, че ще отида на утрешния танц!... А Ирод нарочно ме задържа. Той улавя нещо и с това иска да разруши делото. МЕЛХИСЕДЕК Божественото е неразрушимо. СОЛОМЕ Ех, докога ли все така ще живеем само в надежди и мечти! МЕЛХИСЕДЕК Пази се само да не танцуваш никога с Булото на Богиня Деа. С него се танцува само пред избрания Жених, то е свято нещо. Да го пазиш, то е силата на връзката ви. СОЛОМЕ Зная, ами то е явно. Може ли това да се осквернява из тълпите. Много се тревожа за него. Пратих три пъти да го доведат: първия път ми казаха, че бил в къщата на Пилат, втори път бил в Назарет, а трети път пак в пустинята. Да не отиде пак там? МЕЛХИСЕДЕК Не, там няма вече работа. Но, ако някога отиде там, то значи, че няма никога да го видиш вече. 148 СОЛОМЕ (Потрепва.) Затова се много боя. И как мислиш, че тук може да се нареди нашето венчаване или ние тук не трябва да се венчаваме? МЕЛХИСЕДЕК Господ Бог ще нареди.
ПРАТЕНИКЪТ Тази вечер въпреки неприготовлението за вечерен танц се събраха в двореца на царя и заповядва и вашето присъствие.
СОЛОМЕ
Ето пак, все заповеди, третират ме по-долу от тяхна робиня. Досега изпълнявах по дълг желанията им, но като кажа един път: „Не!", че каквото става, да става по-скоро. Тъкмо сега не съм разположена, няма да отида! (Праща, да върнат пратеника и му дава известие, че няма да отиде.) Ах, чувствам висотата си над този дребнав живот, с който те се занимават. Какво унижение за Божествената природа у човека, вуйчо. Оргиите им стават за мен страшна болка, спаси ме! 149 МЕЛХИСЕДЕК Успокой се, Соломе. Няма да бъде за дълго. Всеки ще отиде на мястото си. Народът ще направи прах и развалини дворците им. Йоан досега задържа тълпите, но ако малко се отстрани... СОЛОМЕ
Не мога, не мога вече! Аз съм жена, аз предчувствам колко е страдално за този, който обича да гледа своята любима всред други човеци, а той там в усамотение и тъга. Не е човешко това, а жестоко. И най-безсърдечната жена не би го направила. А за мен още повече не е оправдателно. Аз го толкова обичам, и той мен. Ние се знаем вече кои сме, знаем нашия произход. Е, какво чакаме още? (Идва служащ и известява, че събраните у Ирод идват у тях да прекарат тазвечершното си развлечение... Песни, танци.! Ах, това е вече върхът на неволието! (Чува се шум, не след дълго идват гостите: Ирод, Иродиада, римски санове, мъже, жени... Мелхиседек си отива от другата врата. Не след дълго събраните вземат своя свободен ход и почват смехове, игри, пеения и гуляи.) ИРОД (иронично) Ще извиняваш, „царице на цветята", че те обезпокоявам.
ИРОДИАДА
Ако беше дошла, нямаше да искат да дойдат при тебе. Ти си им царицата на веселието и без тебе пуст им е салонът. РИМЛЯНИН ВОЕНЕН (на Ирод) Защо я наричаш царица на цветята? ИРОД
Не аз, а онзи, обърканият певец-бард, както се нарича. От пророк стана проповедник, а от проповедник -певец, а от певец ще стане картоиграч. ВСИЧКИ
Ха-ха-ха! Йоан ли? Новият певец от пустинята, от където дойде. Есеите затова го изгониха, но го приели назареите. ИРОД
И те ще го изхвърлят. СОЛОМЕ
Но тогава, когато всички го изоставят, само един няма да го изостави. ИРОД
Ти, нали, кажи си, кажи! СОЛОМЕ
Аз ви забранявам всред вашите пирове и оргии да се подигравате със светиите, пратени от небето. 151 всички
Ха-ха-ха! (Соломе се обижда и излиза навън.) РИМСКА ДАМА Не е прилично да се подигравате в дома на стопанина със самия него. Защо третирате Соломе като дете? Тя е вече толкова възрастна по ум и тяло! РИМЛЯНИН И възхитителна! Вижте ръцете й, устните, танците и песните й. ИРОДИАДА
Стига за нея. Соломе, Соломе, ела, не се сърди, дъще! Весела компания не мисли зло. Не се сърди. СОЛОМЕ (настрана) Това е последен път. (Високо.) Нищо, нищо!... (Отвън е чудна нощта на месец май, зефири леки навлизат от прозорците с аромати от многото цветя из градината на Соломе. Звездите ярко светят над ерусалимските площади, градини и реки, а високите куполи като че говорят тайно и мистично на небесата. Среднощ е, кога никой не мисли що има отвън. Само Соломе се тревожеше вътрешно и седна унесено в един кът до полуотворена врата на юг, мълчеше мечтателно. За нея нямаше никой в стаята и като че за миг шумът утихна. Една далечна песен достигна до всички 152
и сладките й звукове омаяха, без да искат, слуха им. Соломе позна гласа и потрепера.) Ах, ако дойде сега, всичко е открито! ИРОДИАДА Нощна серенада на някоя възлюбена. ИРОД Но гласът се доближава - много прилича на новите песни на въпросния бард. РИМЛЯНКА На Йоан ли? ИРОД Да, той пее такива нечути и необикновени песни. РИМЛЯНИН Да я чуем, мълчете! (Песента идваше все по-наблизо и ставаше силна, думите ясно се чуваха. Соломе гледаше тревожно през прозореца, боейки се да не би Йоан да дойде при нея. Тя го очакваше по-рано, но видя, че Нямата Жена бързо премина през градината и отиде по направление към певеца. Песента захвана да се отдалечава и не след дълго се чуваха последните й думи. Соломе се чувстваше като загубена. Сърцето й шептеше, че Йоан знае всичко и че в своето отчаяние може да напусне падналия Ерусалим. А тя какво ще е без него... 153
И без да иска, пророни сълзи. Никога не го е обичала като тази вечер и молеше Бога да я освободи от тази тълпа. И наистина не след дълго стана нещо обикновено за епохата: в миг викове, гръм се чува откъм запад, чу се шум на тълпа, конници затичаха по улиците... компанията се разтревожи да не би това да е начало на нов бунт на недоволство от народа и се разотидоха. За няколко минути залата се усети освободена. Зефирът бързо очисти атмосферата и с мириси и Соломе въздъхна свободно, но остана скръб в нейното сърце.) СОЛОМЕ (сама) За мен той да говори това, не е възможно. Той никога не може да ме остави. Той ме обича безконечно. Той е моят Жених. Той знае това, но и моето сърце го твърди. Не е, не е за мен - нещо друго се крие в тези слова... но откъде зная! Ако е видял гуляите, мен в тази пияна и извратена тълпа... естествено е, как ще може да издържи това едно сърце, което държи като трон мировете. То е безкрайно в усещането и нежността си, но и безгранично иска да го обичат. Иначе то е мъртво. По-добре е да го пронижеш с нож, отколкото да му отнемеш това, което е самото то - любов безгранична. Ах, милият той, бедният!
ЙОАН
За тебе идвам, Соломе! 154 СОЛОМЕ (възторжено) А, наистина ли те виждам, не си ли видение, ти ли си при мен... О, нещастна, но вечно щастлива нощ. Ти искаше да ми го грабнеш, но зарята ми го върна. ЙОАН
Соломе, какво прави тази нощ? СОЛОМЕ
Мислех и се тревожех само за теб. ЙОАН
Игра ли танца на земните сладости? СОЛОМЕ
Не, и никога няма да играя вече! ЙОАН
А миналата нощ си играла, и то с едно було от лилии и виолетки. СОЛОМЕ
То е моето, с което ме намериха пеленаче. ЙОАН
А не игра ли с розовото манто? СОЛОМЕ
Розовото манто е на Сома, то не е мое. Да не мислиш, че съм играела със Златното Було на Богиня Деа? Никога, мили, то е само за когато ти си при мен. 155
Сега ще го облека. Искам да ме видиш с него, да се развеселиш, да се озари твоето вечно тъжно лице. (Милва го.) Не тъжи, мили мой. Дотук бяха нашите тъги. Аз съм вече само твоя завсякога и вечно. ЙОАН
Аз зная, че ме обичаш, защото за тебе живея, за тебе действам и за тебе съм дошъл на Земята. СОЛОМЕ
Ах, колко съм щастлива сега. Нека новият ден, който скоро ще настане, да се нарече първият ден на вечното блаженство, отсега да почне, нали? ЙОАН
Да, той почва от първата моя целувка. (Целува я.) Къде е Булото ти - това, заради което сега сме тук, в мъртвото царство на магичността? Знаеш ли вече цялата история? СОЛОМЕ
Почти цялата, с малки изключения. Онази нощ ми се яви една нова майка и ми рече: „Аз съм истинската твоя майка, Богиня Си", и изчезна. ЙОАН
Тя е на планетата на баща ми Аур. СОЛОМЕ
Да, каза ми Мелхиседек. Виж какво сме били, а в каква мизерия тук. 156 ЙОАН
Илюзия. Богиня Ира хвърли магично було, затова всичко тук е нереално. СОЛОМЕ
И нашият разговор ли сега? ЙОАН
В проява да, но по сърце ние знаем кое е истинското и изоставяме илюзорното. Например танците ти с другите була са нещо изчезващо, но ако заиграеш с Булото на Богиня Деа - то ще е вечна реалност. СОЛОМЕ
Както моята сега целувка, нали? (Целува го.) ЙОАН
Да не мислиш, мила моя, че това стана без цел и предварителен план на татко ми Аур. СОЛОМЕ
Не зная, много тайни се крият, но тук ние намираме наши хора от планетата. ЙОАН
Именно, паднали по-рано, и заради тях се създаде нашето слизане. Да ги спасим чрез мистиката на Великата Двойка. Те падат и затова само чрез нея ще ги издигнем и нас, и тях, и скоро ще видиш как ще падне 157
като ударен от гръм Царят на материалистичния егоизъм - Жената ще го унищожи, И ще настъпи Царството на любовта. СОЛОМЕ
Какво дивно учение! ЙОАН
Каква дивна наредба, по-право кажи, защото нашето не е учение, а израз на реалност, изпълнение на живот за по-велико чувство. Всичко е за Булото на Деа, което като облечеш, то прави връзка с моето сърце и аз те виждам в истинската Божественост - меняща се всеки миг, ако пожелае мисълта, а остава неизменна, ако сърцето не се е наситило. СОЛОМЕ
Ами също и аз тебе така виждам - неописуемо очарователен Мъж Бог, светъл като слънце, мощ и живот, тяло от лъчи, които трептят и се сменят. ЙОАН
Едното на мъжа върви в хармония с това на жената. СОЛОМЕ
Защо ни са тогава физически тела? ЙОАН
За да взима форма Булото на Деа. Иначе ще бъде само от много очарователни частички, но без конец. Под това Було и 158
физическите тела могат да стават неизменни, вечно млади и на Земята за колкото пожелаеш. (Соломе облича Булото на Деа от Злато и Диаманти и видяха, че на всеки диамант е изобразен нейният лик.) Защо ще описвам красотата ти, когато пея, о, мила Соломе, а когато те гледам, защо ще пея за мечтите на твоите красоти! О, колко са нищо те. Ти си все по-нагоре и по-нагоре!... Защо ще събирам лазурния простор и да правя от слънца и планети твоя мир, когато твоята милувка прави мир моето сърце, защо да не повтарям вечно само твоето име? Соломе, Соломе, Соломе! Ти си все по-нагоре и по-нагоре. И тъмите узнаха твоето име, и няма сега прашинка, която да не те знае в живота и диханието си, защото си вечна, меняваща се прелест на слънчевите тъжовни мечти, защо тогава да не си само моя, когато аз пръв произнесох твоето име: Соломе, Соломе, Соломе... Ако има някой, който пръв да го е казал, нека излезе! Ти си само моя, защото си Соломе... СОЛОМЕ
И аз имам устни, защото твоята ръка се простира в златните нощи на безмълвните пустинни светлини и търси извора на огъня, който твори. От тебе няма по-мил, защото си мой. От тебе няма по-безконечен, защото си на Соломе... 159
И аз имам нежни взори, защото твоята устна търси океаните на вечните гори от цветисти поляни и намира рози. От тебе няма по-светъл и мил, защото си целувка на Соломе... И аз имам небесна Слънчева Роза, защото твоят мил глас запя като лъчи от слънчеви зари. И те минаваха през всяка частичка от тялото ми, и ме наричаха: блаженство. И минаваха през всяка устна от моите сладости и ме наричаха слънце мое - от тебе няма по-възвишен из небесата, о, възлюбено мое дете, защото ти пръв каза: обичам те - на Соломе... И аз тръгнах да ти събирам рози, а лилии донесох из твоя простор. И събудиха се Слънцата, които се криеха из вечността на твоите мъки... Аз те родих, за да те обикна, а ти ме създаде преди да те родя, за да обикнеш небесната Слънчева Роза. - Ти си това. А ако има някоя, която да те обича повече, нека излезе. От тебе няма по-сладък блян из мечтите на реалността, които са Бялото Цвете на Вечния Май, защото ти пръв изрече „Соломе"... ЙОАН О, колко е сладко да се живее така, но вечно! СОЛОМЕ Затова, драги мой, да си отидем там, където Вечността така шепти и устните ни като безконечност така ще говорят. Ето първия слънчев ден, който пее песента ти 160 от лъчи, която ми изпрати тайно. Колко си мил, о, слънце мое! ЙОАН А ти колко си нежна, о, мое небесно слънчево дете, играй, играй пред моя взор, а моят взор нека бъде моята вечна целувка на твоята розова уста! Играй, играй... Нещо необикновено ставаше в салона: булото изпълни като че ли със слънца и звезди стаята и я направи всемир. Йоан виждаше Соломе навсякъде и тя него също. И когато Нямата Жена влезе, тя ги намери полупрегърнати и полузаспали, зави ги с булото на Деа, излезе, заключи вратата и ги остави заспали. Зефирите леко донасяха мирисите от градинните цветя, а слънчевият шар се издигаше безшумно и огряваше правно и така сияйните лица на Йоан и Соломе като нежен баща, който ги търси, а лазурът като нежна майка люлееше из своите безконечни обаяния нейните две мили деца, за пръв път щастливи след толкова страдания. Нямата Жена пак влезе, погледна ги и за пръв път заговори: „Златен сън след Златното Венчание на Земята... Защо ли ще се събудят, уви!... За да стане реалност това." Каза, излезе и пак ги заключи. 161
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|