*соломе всемирният култ на човеците
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ НОВИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА В най-усамотеното място на Земята, където не се чува ни глас, нито песен, ни животинско съществувание, ставаше това, което има да стане. Всяко велико слово търси и своето велико място. И ако сега беше епохата на гласа, губещ се из пустинята, то този глас търсеше и своите царски тронове. Потърси ги и ги намери там, където не стъпваше скверният човешки крак. Откъде може да се издигне словото на Чистотата и Невинността, ако не из неопорочените коронки на пустинните рози. Там, където всяко ранно утро при изгрев слизат по слънчевите лъчи и стъпват първи на Земята Цариците на слънцата. Пустиня се казва то, защото никой не знае какво става там, където Земята заговаря с небето и където небето става нежна ръка на своя младенец. Преди векове Богините се прощаваха с луните, а днес човеците се прощават със земите и отиват по следите на слънцата. Едни и същи са те, който иска да разумее, нека разбере. Звездите са слова в тихите нощи на безсезонните издигания и спускания на слънцето. То беше най-живото същество тук. 85 То бе първото, което се движеше пред очите на единния живот в тази страна. Няма смърт в пустинята на живота, където има слънце. Няма тъмнина пред лазурния воал, където звездите говорят на огнените места на една загубена планета... Там, из това място от земния кът, при един от изгревите на деня, се вижда как леко се събужда един млад човек, жител никому неизвестен из този край. Първите лъчи на слънцето всякога го събуждат и те падат върху невинната му устна не като лъчи, а като живи Богини, които му носят нектари от небесни сладости. Лъчи много се натрупват като Ангели и Феи около заспалия човек и му носят песенни дари, слова и звукове, с които се храни неговата безкрайна същина, а той все спи и спи... Слънчевият шар излиза цял на хоризонта и затрептява като любовно сърце в центъра на своята жар, и се вижда как оттам излиза един дивен женски образ на девица, само от лъчи и диаманти, трептение от жива прясна сладост на един цвят толкова чистобял, че като се гледа, поглъща се от устата и сам като че се слива и докосва до гледащия всред любовен неизразим възторг. Жена слиза най-първо на Земята всяко ранно утро при изгрев и буди новозаспалия, буди го с целувка от всички страни на неговото същество - най-красив образ, роден някога от Бог и Богиня из възторзите на изворите, където се създава любовта. ЗАСПАЛИЯТ МЛАДЕНЕЦ (Събуждайки се.) Пак жена ме събуди. Всякога така, при всяко ранно утро образ най-очарователен идва и ми пошепва: Животът
е радост, стани! И когато отворя очи да я видя, слънцето сияйно трепти пред очите ми, затварям пак очи да видя милия образ. Нежни милувки го заменят и букети от стотици цветя политат около мен, хвърлени от нежна любима ръка... Отварям очи, пак слънце, затварям си трети път очите: небе, Ангели, Деви, красоти, неизказано неземни хубости, които не съществуват като че ли, но живеят в теб и вън от теб безконечно и вечно... И все така, всеки ден. Има друг свят освен този, а явява се, като че ли аз го нося в мене си - свят само от лъчи и очарования. Да стана вече, че не след дълго ще почнат да идват. Чудно ми е откъде научиха, че всред пустинята живее човек. Аз не знаех името си даже. Те ме нарекоха Йоан Кръстителя - жителите от другия бряг, които всеки ден все повече идваха около мен да слушат сказания за слънчевия мир. Аз говоря за моя свят, за света, който познавам, говоря. Не мога да говоря за друг свят освен за този, в който живея: слънца, звезди, красоти, цветя, Ангели, Богове, Богини, мирове... И тази поляна, сега пуста, не след дълго ще се изпълни с народ: жени, деца, мъже, бедни, богати и голи, окъсани и мизерни, болни, куци и слепи - чудно неравенство там, откъде така произлиза?... Там има градове, разкоши, цивилизация, шум, движение - сънувах аз един път такъв живот, но ми се видя забъркана фантасмагория и избягах - до небесната хармония това е човешки ад: на едно и също място: плач и радост, шум и спокойствие, 87 нежност и грубост - ужасна школа за възпитание, създадена всред злокобен смях от някой Демон за гавра на Божествената човешка същина. Нима това можа да създаде гордият ум на човека!... А тук лазур, цветя, красоти, зефири, любов... Каква разлика! Една сила ги влече към мен, но коя е тази сила, която ги влече към пустинята? НЕИЗВЕСТЕН СЛУШАТЕЛ Тя е същата сила, която влече пустинята към живота. ЙОАН А, ти пак пръв дойде. Винаги правиш така, пръв се явяваш при мен и след тебе цели легиони от тълпи. Ти като че си предвестникът или техният водител. Много си добър, стари човече, и моето сърце те обиква всеки ден все повече. Кой си ти? СЛУШАТЕЛЯТ Аз съм от двора на цар Ирод, първосвещеник. Моят сан е много голям там, но за тук е нищо - аз съм Мелхиседек. ЙОАН Не беше ли ти същият, който ме доведе тук преди години и ме остави да ме гледа една жена, която никога не говори, като моя собствена майка. МЕЛХИСЕДЕК Тя е няма и бедна жена, сама пожела да те гледа. 88 ЙОАН
Аз бях малолетен досега и никога не попитах: кой съм, къде съм роден, чий съм син, кой е баща ми, майка ми. Но от известно време тези въпроси до безпокойство заемат мислите ми. До сега се усещах като между земята и небето, а сега като че слязох на Земята и се чувствам много усамотен. МЕЛХИСЕДЕК Защо такива въпроси, които никога не си задавал досега? ЙОАН
Ето защо: една цяла тайна се крие около моето съществувание. Една пустиня е само пред краката ми, в един лазур се губят само очите ми и над мен бди едно небе от хиляди слънца и звезди, Богове, Богини, Ангели, дори и Херувими - от живота на Земята нищо не знам. Една добра майка, но без език, се грижи за мен, но откъде взема тя храната, дрехите и всичко това?... МЕЛХИСЕДЕК Чудно защо тази сутрин говориш не като друг път. ЙОАН
Ще ти кажа защо. И в моето сърце има тайни. Аз не съм вече онзи буен младеж, та без мисъл да руша празните блянове на умовете. Досега живеех посред видения от висшите мирове, но от известно време лъчите 89 на слънцето ме събуждат не като милувки само. С тях виждам, че слиза Жена, която ме събужда с целувка. МЕЛХИСЕДЕК Откога това? ЙОАН Днес е седмият ден и това, което най-много ме учудва, то е, че вчера в тълпата видях в една от най-разкошните колесници една мома, която много приличаше на тази, която слиза със сутрешните слънчеви лъчи и с целувка ме буди, а онази като че е по-сияйна над тази, но розовото манто е същото. МЕЛХИСЕДЕК (Потрепва в смут, но остава спокойно.) Говори ли с нея? ЙОАН Не, като се обърнах към нея да й заговоря, един друг образ блесна с такова сияние в очите ми, че ме заслепи. Този лик аз го наричам лика на моята Майка Небесна и когато ми се яви той, аз зная, че това, което съм искал да направя, не трябва да го сторя. Той същият ми се яви, когато исках да отворя златния ковчег в пещерата, който е също една загадка за мен. МЕЛХИСЕДЕК Чуден си днес, оставяш цели мирове и безконечности, за да говориш за каляски, ковчези, жени. 90 ЙОАН (Изчервява се.) Е така, ами защо този народ идва все повече и повече около мен? Каква е силата, която го привлича? МЕЛХИСЕДЕК Ще ти обадя, всичко ще ти обадя, но сега е късно, народът се стича вече на тълпи и иска да му говориш. След като си отиде довечера, когато настъпи нощ около нас, ще ти разкрия всичко, което досега скривахме от тебе, време е. ЙОАН
Ах, как пусти ми се виждат вече словата, които говоря на народа, безжизнени, глухи, пусти... Искам да му заговоря за нещо ново, за нещо живо, възвишено и светло. Не слова, а жизнена сила да излея в сърцата му от нови най-висши мирове, да му предам трепети. Нови вълни от нови океани създават бури в моите гърди. Искам с тези бури да сътреса земните полета -тези, които от пустиня правят цветни полета. О, драги стари мой татко, изведи ме вече от тази пустиня. Там, в живота, казват, имало нещо много хубаво. МЕЛХИСЕДЕК Би трябвало да има. Желанието ще ти се изпълни, но не радост ще навлезе в сърцето ти, като ще отидеш там, а скръб. Ти така си силен тук, но там... скръбта ще те задуши, сърдечната тъга, когато видиш къде и как живее твоят мил образ на мечтата ти, ще те изгори.
ЙОАН
Нали така ме гори също и тук дневното светило. МЕЛХИСЕДЕК О, ти не познаваш живота, той не е живот, но ад. Ще видиш хаоса на неговото забъркване и ще разбереш каква е разликата между тази хармония, която ти виждаш из висшите мирове, и тази бъркотия тук. Там в него се събуждат всички чувства като ударени корди: ревност, завист, гняв, амбиция, честолюбие... ЙОАН
Хармонията на небесата пее в мене, о, старче! Не бой се, аз зная, един пустинник знае не само да изгаря под палещите пясъчни бури, но и да плува в бурните вълни на морските талази. Хармонията - тя е в мен -това е небесният мир, който заговори преди земния живот. МЕЛХИСЕДЕК Умът забърка живота на човека оттогава, откогато ти слезе на Земята, знаеш ли как стана твоето слизане? ЙОАН
Помня само: светъл мир от сияния, моят ангелски образ от розови лъчи, после потъмняване, заплаках и тъмнина покри всичко. МЕЛХИСЕДЕК Светлият мир - това е мирът на Богиня Деа и Саваот,
образът е твоя висш индивид, а тъмата е земната атмосфера. ЙОАН Ах, как буйно нахлува новото в мен! - ето, именно искам за това да заговоря, защото се усещам силен. МЕЛХИСЕДЕК Защото си най-любимото дете на Деа. ЙОАН Ето, аз събирам всички мирове, Ангели. Деви с Херувими, Богини и Богове, разкриват красотата й, да я видят, виждат я... и падат на колене от изумление и възторг, о, колко е красива! Но колко е далече от Земята. МЕЛХИСЕДЕК За тебе стъпиха само тук нейните нозе, нозе е въплътената личност жена на Жената - твоята царица, защото си син на Слънчевия извор на Бог Саваот. ЙОАН Не е скръб скръбта, нито е сълза сълзата, ако не е за Жената. МЕЛХИСЕДЕК Защото си роден от великия Бог Аур и Богиня Май, от които се създаде сегашната ти съдба с твоята мила другарка.
ЙОАН
Нима имам другарка? МЕЛХИСЕДЕК Да, това са нейните усмивки, които сега дават нов живот в сърцето ти. ЙОАН
Усещам как забива силно сърцето ми, гърдите ми се изпълнят с ново благоухание, у мен има сила на желание да я намеря. За нея само да заговоря и да извикам силно, та всеки да ме чуе, че космосът в своя проявен мир - това е Жената. МЕЛХИСЕДЕК Народът се събра. Изпрати го да си отиде. (Цели тълпи окръжават Йоан и Мелхиседек, от разни съсловия, движението се усилва, пустинята заприличва на един оживен многолюден град от стотици мъже, жени, деца.) ЙОАН
Идете си, драги жители от другия свят. Не идвайте вече в моята пустиня, тя е суха и безплодна и ще умрете от глад. Идете си там. От днес нататък не вие, а аз ще дойда при вас. НАРОДЪТ
Да съдиш ли? Да не си Месия, когото очакваме? 94 ЙОАН
Няма да ви съдя, само Бог може да съди и никой под Него, Аз не съм този, който ще ви съди. Друг е, след мене е той, аз не съм Месия. НАРОДЪТ
Да не си Илия? ЙОАН
Не, тук е повече от Илия, а сега ме наречете Йоан Кръстителя, но когато дойда между вас, няма да съм и този. НАРОДЪТ
Кой си тогава, Раби?... ЙОАН
Повече от Йоан. Гласът в пустинята днес се оживява и става жив глас в живота. А знаете ли кой го оживи? Жената. НАРОДЪТ
Пак непонятно е това. ЙОАН
Днес Кръстът ще се замени с Розов Венец на Любовта. Днес се събират звездите и отстъпват своето място на слънчевите мирове. НАРОДЪТ
Пак глас без ехо в пустинята на живота ни! 95 ЙОАН
Живата вода днес ще се излее не върху тялото, а направо в сърцето и там ще се роди новият култ - този, който ще спаси падналото човечество. Защо се чудите? Какво направи умът на досегашния мъж? Не създаде ли потопи, не унищожава ли сега във войни себе си, не умира ли, не унищожава ли сам своята цивилизация?... Да, умира Старият Човек, защото се ражда нов - от Жената. НАРОДЪТ
Коя жена? ЙОАН
Тази, която вечно целува, тази, на която милувката е слънце, а усмивката лазурно сияние, тази, на която умилният глед е животът на цветовете, а нежната ръка е мирисът на майските рози на Богиня Деа и Саваот. НАРОДЪТ
Месия е, той е Спасителят, той е новият Кръстител... ЙОАН
Нито едното, нито другото, нито третото, а повече, повече от това. Чуйте ме, няма ли по-висше нещо от живота? Има, то е Изворът на Живота, а той се крие в сълзата, която вие сега хвърляте в очите на моята нежна Другарка. Защо се чудите? Светлините взеха своите образи от нежния взор на Жената, а ручеят и майските 96 полета на песента взеха от устните и своята свежест. Днес няма да се говори, а ще се пее. Хармонията днес слиза заедно с Нея, безформената - тя е кортежът на своята Царица. Днес няма Цар, а Царица слиза над вас, защо не разберете?... НАРОДЪТ Няма ли да има вече смърт? ЙОАН Та вие и сега не сте живи. Именно сега сте умрели. Всички сте мъртви, защото убихте лика, който дава живота и възобновлението. Убихте днес себе си, защото убивате Красотата и Невинността, а те са милите щерки на Жената. Защо се чудите? Тя има и синове: Справедливостта, Кротостта, Смирението и Точността, а вие я убивате с лицемерие и лъжа, с алчност и ненаситни желания, с богатство и разкоши. Ето я, тя е слязла и си прави домове в бедната хижа на мизерния, бедния и нищия. Днес тя не влиза в храмовете на разкоша на падналия цар, който със злато иска да привлича благостта на Божеството и затова ще се срутят и камък на камък няма да остане от този блясък, далече от небесната красота и величие, защото са създадени от лъжа!... Не се сърдете, нито се разгневявайте. Днес човечеството пада, защото е мъж, а животът ще се издигне от Царицата на Красотата и Слънцата. Иди си, о, народе, който не можеш да слушаш за Жената. Ти си от бездна.
97 Иди в тъмницата си. Там ще намериш твоите кости и ще пише: убиецът на Жената в двайсети век от християнската ера. Да, вие сте убийци, затова се самонаказвате. Всички сте убийци, всички убивате навсякъде, всеки миг и час, и в ядене, и в пиене, и в дела, и в думи, и мисли. Ти си днес символът на убийството, о, човек, защото си мъж на лъжата. Загубваш се, загубваш се, събуди се! Там нова заря ще те озари. Остави всичко старо. Заспи тихо и спокойно и чрез лъч ще слезе завсякога любимата ти слънчева Жена, както на мен тази сутрин, и затова ви говоря не като вчера. Не виждате ли новото сияние на лицето ми, то е пред вас. Жената не е далече от тук, на няколко крачки е тази, която е Култ на Боговете и днес ще стане Култ на Човеците. НАРОДЪТ За коя говори? ЙОАН Не е вече пустинята твоят живот, а животът е пустиня в сърцето ти. Иди си, народе, от тука. Така си иди, както си дошъл, като черен облак от грабливи птици - месоядни грабливи птици без нежните пера на Небесната Гълъбица. Ако искате, чуйте и повярвайте, ако не, отивайте си и си пригответе още сега плащеница, защото смъртта идва, вечната смърт, мъка и запусте-ние. 98
НАРОДЪТ Казваме ви, че е Христос. ДРУГИ ГЛАСОВЕ Не е Христос, а Иисус. Иисус е, Йоан е, Еремия е, Давид е, Илия е, Яков е... ЙОАН Нито едното, нито друтото е, когато се говори на умрели. На живи се говори: Аз съм този и този, а на умрели се чете: Успокой раба твоето, Господи! Идете си!... (И говори Йоан цели часове този ден, но на народа не се хареса днес учението му и почна да се разотива. Мелхиседек беше се също изгубил. И не след дълго очисти се пустинята, остана само каляската на една богата римлянка, която се доближи леко, нерешително и смирено пред Йоан.) СОМА (облечена в розово манто, окичено от злато) Раби, познаваш ли ме коя съм? Аз днес те познах кой си ти. Досега се съмнявах, но... ЙОАН (Гледа я смирено, с учудване.) Да, познат ми е малко образът ти, като че те виждах тези дни, и не само през деня. СОМА
Но и кога още? 99 ЙОАН (зачервен) Сутрин на събуждане, при изгрев. Защо идваш чрез слънчеви лъчи? Да не си Ангел от мира на Богиня Деа? СОМА
Да, аз те познавам от нощите на моя сън, когато заспивам, защото идваш при мен чрез светлия шар на Венера. ЙОАН
Венера, чакай да си спомня, не е ли тя моя сестра? СОМА
Не ти ли каза още нещо Мелхиседек, първосвещеникът при двора на Ирод? Той е моят таен съветник. Той ми даде този ключ и каза да ти го дам. С него ще отвориш Златния ковчег и там каквото намериш, да го дадеш всичкото на мен. (Йоан взима ключа и отива.) СОМА (сама) Още няколко минути и всичко ще бъде свършено с мен - ето защо е по-хубаво да се раждат първи момичетата. Аз се родих по-рано от Соломе и ще си взема моя обичен от миналото. Първа го намерих и затова ще бъде мой. А Соломе още мечтае из разкошните салони на Ерусалимските царе. Аз не се родих в дворец, но Иродиада ме обича повече от тайно намерената на улицата Соломе. Ех, не я обичам много, не я мразя, че е толкова добра, но... Чудна е тази дворцова жена.
Тя всичко знае, духове събира, магии, спиритизми прави и узнава миналото и бъдещето. Тя ми каза: теб ти е предопределено да вземеш за мъж пустинник, който говори в пустинята и когото никой няма да иска, нито ще го чува, нито ще го разбира, И наистина, колко е мил, добър и сияен. Каза ми Иродиада един път: следи ходи ли Мелхиседек често при Соломе. ЙОАН (Връща се.) С този ключ отворих само първия капак, но те били седем, намерих само това манто, обшито със сребърни Лилии - вземи си го. СОМА (разочарована) Не е то за мен, драги учителю. То е за друга някоя. Виж, ако има було за мен, то ще е само от рози. Не виждаш ли, че аз съм слънчева мома. Не усещаш ли моето благоухание? Спомни си, не съм ли аз образът, който идва всяка сутрин при тебе! ЙОАН (Мъчи се да си спомни.) Да, образът, да... но другояче влизаше в сърцето ми нейната красота. (Гледа я съзерцателно.) Образът е същият, но очите, устните... дъще от другия свят, коя си ти? СОМА
Аз съм дъщеря на Римския посланик и главния наместник 101 на Цезаря за Юдея - Пилат. Името ми е Сома, а майка ми е Версила Сидонска. ЙОАН Защо си дошла при мен? СОМА Насън видях лицето ти, чух словото ти наяве, обичам те, Раби!... ЙОАН А знаеш ли добре кого обичаш, питаш ли сърцето, а не ума си? СОМА Да, то ми говори, че ти си моят избраник, и затова дойдох да те взема от пустинята и да те върна в живота. Стига проповядва тук. Напусто отиват словата ти. Ела из разкошните дворове и градини на Ерусалим, славният град Юдейски. Там има народ, учени, свещеници, философи, оратори - там ще има с кого да спориш. О, ти, който ще бъдеш пръв между тях и ще изкажеш наяве учението си. ЙОАН Кой те прати? СОМА Иродиада, тя те много обикнала: чрез него ще можем да завладеем целия свят, казала тя, ако дойде в двореца ни, 102 кога чула славата ти - ела, но вземи златния ковчег с тебе. ЙОАН Тук има една жена, която се грижи за мен като майка, трябва да я предупредя. (Отива.) СОМА (сама) Всичко отива добре. Той ще бъде вече мой, най-бляскавата сватба ще устроим... тогава нека Соломе си мечтае с векове за своя вечен Жених. ЙОАН (Връща се.) Отидох, жената изчезнала и сандъка го няма. СОМА Мистерия, но и без него да вървим, ти си моят златен ковчег. (Йоан и Сома се качват в каляската, но в това време се връща Мелхиседек и ги спира.) МЕЛХИСЕДЕК Стойте, не така отива в живота Избраният Пустинник. Иди си сама! СОМА
Той е свободен. Той ме обича и аз него. Кой може да ни забрани? Аз ще повдигна цялото царство против този, който би се опитал да ми го вземе. 103
МЕЛХИСЕДЕК С тази жена няма да говориш дотогава, докато не видиш обещания сън. ЙОАН (Сам, гледа с жал и недоумение всичко това.) Има нещо в живота, което аз не знаех досега, аз съм се движел и съм мислил, че всичко това е точната реалност, но сега чувствам една магична мрежа, която си играе с мен и животът ми се вижда сега не реалност, а един вечно бягащ сън. Дано тогава сънят разкрие реалността си. (Сяда и наблюдава залеза на слънцето. Пустинята облече тъмното си було. Мирът на Бог Аур, Богиня Ора, Сат, в когото той позна себе си, приготовление за венчание, любовта на бедната Богиня Ли, отчаяние на годеницата му, отиването при Богиня Деа, фаталното връщане, падането му на Земята, магичното и було... Видя се едно малко пеленаче, хвърлено до входа на една черква, намира го една добра жена, разгъва дрехите му, намира се там написано: името е Йоан, мина над него Мелхиседек... трета картина: майско утро, дворцова каляска, носейки новородено дете, името му беше също обозначено: Соломе, хвърлено като него пред прага на един храм. Така са хвърляни децата от свободната любов. Видя над него пак Мелхиседек... видя най-после себе си в пустинята, Ли до него, каляската, тревогата и се събуди.) О, Минало, ти си славно, неописуемо славно и поетично, мистично и тайно. Ах, как бие в жал сърцето ми, като видях майка си Май и баща си Аур как плаче 104 за мен и моята сълза насън още стои на очите ми! Славно си, о, Минало, но през моето смирено сърце ти си само една тъга. Аз усещам вече моята лира, о, тя светва наново и аз ставам това, което съм си на собствената планета, певец-бард-поет. И ще пея за мечтата на сърцето си, защото само тя е като безконечност непрекъсваема, в сърцето ми останала навеки, моята мила Ора. Да, тя е моята вечна невеста, тази, за която копнее и сега душата ми, за нея е булото на Деа. Добре че го не дадох на тази жена. Славно и сияйно си, о, Минало, но колко си тъмно и тъжно още, о, ти, бъдеще, покрито в черен облак от същества паднали, от хищни черни птици със стръвни гърла, готови да те погълнат. Майко, не тъжи за мен. Аз ще бъда над всички с песента си. Тя е силата на моя летеж. Защото аз обичам, обичам безкрайно това, което е само от красотата и любовта. На златните розови криле съм, при устни сладки и нежни, които ме милват. Усещам силата си и това е мечът, който пробива магичното було на Ира и Кам, играчки в ръцете на царя на злото и тъмнината. Над всички съм и над целия мир. Защото над него е само моята Ора. (И за пръв път, когато се унасяше така в произхождението на своето най-начално минало, усети как слънцето му заговори. Той слушаше Златната песен на слънцето, която излизаше из сърцето му като от сияйно светило.) 105
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ НОВАТА ЖЕНА НА ЗЕМЯТА Тя не се знаеше, че е такава. Още не можеше да разбира със своя земен ум каква душа от цветни букети на разнообразни блянове и мечти се крие в нейния дух. Нейният дух, чист и непорочен, не можеше да проникне още със своите звездни лъчи през силния земен мрак и да види какво разнообразие от желания високи и божествени е той. Нейната красота на висши усещания беше далече зад тези илюзорни мирове и не можеше напълно да знае безконечността на своите очарования от сърдечни копнежи. Млада беше още, като новопоникнала майска роза, но в очите й личеше пламъкът на една неземна любов, която правеше небесни градини да пълнят атмосферата, където живееше; устните й говореха за други мирове, а усмивката знаеше в своя израз, че някъде има блаженство, което не е блаженство, а безконечна радост; ръцете й шепнеха със своята нежност, че няма мечти, които да не са непостижими, разкриваше копнежите на един свят, който криеше хиляди Богове, Богини, Ангели, Деви и Херувими... 106 Всяка част от нея криеше по нещо велико и свято и разкриваше дивни нови мирове, които само най-пламтящото сърце би могло малко да усети като далечни вълни на неземен океан. Не само тук е животът, не е тук копнежът на сърцето и светлозарната игра на мечтите, а зад този свят. Това говореше нейният общ израз. И дрехите и говореха, и всички окръжаващи предмети в нейния специален салон, който чудно имаше форма на цъфнала виолетка. Стените бяха нарисувани от най-велики художници с лилии сини. И ароматът в салона и беше мирис от разцъфнала майска лилия, която смирено и скромно тъжи из горските дървета на розовите градини на висшия никога невидим Горен Ерусалим. Седи мечтателно тя, облечена в царска мантия с лилиев цвят, който я правеше неописуемо красива. Тя стана, отиде, отвори една скрита стена, извади едно светлозарно слънчево було и го гледаше ненаситно. Дивна сила излизаше от този нечуван и от никого невиждан воал. И щом го разгъна, появиха се седем светещи слънца, които изпълниха със седем цветове стаята и, а то беше чисто розово и трептеше феерично, и променяше целия лилиев салон на розов храм, където се крият най-висшите вечно изменчиви мечти. Тя отиде срещу стената, която беше цяла огледало, наметна, го, погледна се и остана като скована от удивление за себе си - такава ставаше хубава и чаровна, че тя сама шепнеше: „Няма по-хубава жена от мен на Земята." Силата и чарът на това було беше в това, че всеки миг сменяше образа на красотата и шаровете на облеклото й. 107 Ето това беше слязлата Царица на земните мечти - Богиня Ора, наречена сега Соломе. СОЛОМЕ (сама) Дивна, магична мантия ми донесе вчера моят таен наставник, Първосвещеникът на Ерусалим - Мелхиседек. Остави ми го в една златна кутия и ми каза само: „Това е само за теб", и си отиде. Обеща ми днес да дойде и ми обясни какво е това. Цяла нощ не можах да спя. Една сила излизаше оттам, където я скрих, и аз полу заспала усещах как оттам излиза един син на слънцето. Приближава с пламенни очи и ме гледа безконечно съзерцателно. Заговорва ми и словата му стават песни, които никога не съм чувала. Стряскам се и се събуждам - няма нищо. Затварям наново очи и ето, отваря се пак стената и излиза от там светещ човек с изглед на неземно същество, стои смирено, гледа ме и шепти: не знаеш ли колко те обичам, о, моя вечно възлюбена Соломе! И като че искаше да ме прегърне, и прегръдката му не беше като прегръдка, а като сливане и преминаване през цялото мое същество, и аз се почувствах в трепетно блаженство, но се уплаших и не дочаках възторга, отбягнах настрана и чух замаяна една песен от него с лира в ръка, но не като от земните певци пее, а някак другояче, пее за жена и всяко негово слово лети из атмосферата в образ на жена, вглеждам се и виждам, че тази жена, това съм аз, и всеки звук става написано слово с огнени думи: Соломе. Учудвам се, ставам и се събуждам... и пак заспивам.
Ето, излиза пак оттам една светеща жена, Богиня неописуема, над която блестят седем слънца, и казва: аз съм ти майка, нарекох те на едно от моите слънца: Соломе, това значи: Слънце мое, жена от слънчеви лъчи. Протегна ръка към небесния лазур. Там се появява един светещ човек, обема простора и целия хоризонт и толкова е светещ, че дава светлината на този негов мир, и от всяка страна се вижда лицето му. Този човек ми посочва майка ми и шепти: ето твоя Жених! Ами това не е човек, а Божество, извиквам аз. Да, там, а тук сега с лира в ръка пее из пустинята на живота - за тебе пее... Изчезна всичко. Отворих очи, гласове нечувани ме събуждат, отивам на прозореца и гледам високо бяла фигура, облечена в особено манто и с лира, минавайки, спира под моя прозорец и пее. Тази песен съвсем ме събуди и не можах да заспя. Отиде си далече певецът и се загубваха бавно словата на песента му, и без малко една сила ме тласкаше да хвърля тази роза по него, но беше вече надалеч!... Денят е вече в своето начало, а Мелхиседек не дойде да ми обясни що е всичко това, какво става с мене тази нощ. От вчера, както донесе това загадъчно було, като че нови мирове се спуснаха над моя дворец. Ще пратя Нямата Жена, която вчера той ми доведе да ми служи, и която носеше булото, и каза за него само нея да изпращам, а не дойката ми Диана (Звъни.) Ето, звънецът звъни сега другояче! 109 (Влиза Нямата Жена, дава й знак за Мелхиседек. Жената поглежда мило Соломе, милва я и си отива, сочейки на Соломе да скрие булото.) Няма, глуха, сляпа - а като че говори, и чува, и гледа... нейното присъствие ме прави да се усещам цял човек и когато е при мен, нещо ми шепти: не си от този свят... (Соломе скрива булото и в същия миг влиза Диана, дойката на Соломе.) ДИАНА
Коя е тази нова жена, която ти доведе Мелхиседек -без глас, без звук? СОЛОМЕ
И аз не зная, но толкова е нежна и мила, не се чува кога ходи из къщата и никъде не я виждам като че ли, а щом позвъня, идва. ДИАНА
Той все с такива тайни те храни. И той е, който не ми даде свобода да те възпитам и направя такава, каквато аз си зная, че трябваше да бъдеш. СОЛОМЕ
Той много спира и сега стремежите на моето сърце. Аз съм пламенна мома, а той като че хвърля в моя пламък рози и виолетки, и не му дава да запламти всевидно. 110 ДИАНА
Аз исках да те направя целия свят да идва да гледа красотата ти, да няма по-хубава от тебе, а облекло да ти направя такова, щото да мени цветовете си непрестанно под играта на слънчевите лъчи, а той... СОЛОМЕ
Едно само ми е чудно, как се съгласи да изучавам изкуството на танца? ДИАНА
Тъкмо аз бях против това, да ставаш играчка и танцувачка, това занятие толкова опорочено, унизително и нескромно. СОЛОМЕ
Знаеш ли, мила мамо, на теб мога да кажа, защо си ми майка, но ще си мълчиш: вчера той ми донесе изтъкано от златни нишки було, което силно свети и сменя шаровете си, но променя и образа ми, когато го наметна. ДИАНА
Пак магично нещо ще е. Той все с такива науки работи, ляга и става - научих, че той крие истинския таен окултизъм, а не Ирод, който само го имитира и краде на части от изток, запад, север и юг. СОЛОМЕ Ама не, то е нещо особено, не е тъкано по нашия край, 111 и като че е от друг свят. Поръча ми на никого да не го показвам. ДИАНА И на мене ли? СОЛОМЕ На никого. ДИАНА Аз няма да обадя. СОЛОМЕ Добре! (Тръгва да го покаже, но в това време идва Нямата Жена, обажда, че Мелхиседек няма да дойде. Продължават разговора и забравят за булото.) ДИАНА Няма да дойде, вярно е, защото се е повдигнала цяла революция и бунт между народа против Ирод и Иродиада, не знаеш ли? СОЛОМЕ Нищо не зная, Ирод беше вчера у дома тревожен, но не ми каза нищо. ДИАНА Явил се е против тях странен човек. Но не само против тях, а и против целия двор, а против всички богати, учени, черковници, политици - предрича им разрушение, 112
смърт и мор, напада страшно техния разкош и егоистичния режим като противобожествен. СОЛОМЕ Да не е Месия, който има да дойде? ДИАНА Много прилича на него, но казва: не съм, зад мен идва този, който ще ви тури във вечния огън, вас, тирани на злото, а унизените, бедните и смирените ще издигне. СОЛОМЕ Да не е Илия, който се очаква? ДИАНА Денем така говори, а нощем пеел като бард дивни песни. Съвсем били нови песните му и никой не ги разбирал. Не е обикновен човек това. СОЛОМЕ (Замисли се и се унесе, и спомена за нощната песен, но нищо не каза на Диана.) Как ще мога и аз да го видя? ДИАНА Невъзможно и унизително е. Трябва да спреш каляската си всред многолюдна тълпа. Но интересно е, че не настройвал тълпата да отмъщава, а я усмирявал и я правил като тиха вълна. 113 СОЛОМЕ
Затова се бои Ирод от него. ДИАНА
Не за престола си, а защото съзира, че учението на този човек ще унищожи неговото като по-висше. СОЛОМЕ
И аз не мога да се задоволя. В учението на Ирод има нещо тъмно, много земни, а и много спиритични от духове желания: окултизъм, магичности, спиритизъм... ДИАНА
А на новия човек учението било като цветна майска свежест, която упоява и възобновява. СОЛОМЕ
Искам да го видя. ДИАНА
Не зная ще ти позволи ли Ирод. СОЛОМЕ (Разгневява се.) Как, нима ще ме третира като робиня и ако ми е дал този дворец, той сам го е признал, че така било писано в завещанието, намерено в пелените ми, когато Иродиада - жена на брат му, ме е намерила, оставена на вратата на храма. ДИАНА
Остави това да говориш. Нали знаеш, че всякога ми е 114
неприятно, когато заговориш за своето произхождение. Друг те намери, но в това време идва Иродиада и само името ти, което било обречено, обърнало вниманието й. Тя поискала да те вземе. И тогава се явила една жена и казала й да вземе за дойка „бедната и отхвърлена Диана" - мен. СОЛОМЕ
Все така се наричаш. ДИАНА
Мен ме направи бедна и отхвърлена моят възлюбен, защото избяга с една черновежда сирийка и моята сестра Версила Сидонска, за да отвлече вниманието ми от скръбта, ми рече: „Отгледай това дете." СОЛОМЕ
А защо мъжът й Пилат бил против това дете? ДИАНА
Остави това минало, остави го! СОЛОМЕ
Мила мамо, аз не съм вече малка, кажи ми, кои са истинските ми майка и баща! ДИАНА
Нарушава ли се клетва? Дала съм на сестра си, тя само знае. Тя те обича най-много. Пламва, когато те види. 115
СОЛОМЕ А кой е този Сидор? ДИАНА Братовчед на Цезаря, говори се, че Ирод го убил, за да осигури своя престол над Юдея, но не зная повече, не питай ме. СОЛОМЕ Когато гледам портрета на този човек, нещо ме влече натам. (Идва Иродиада.) ИРОДИАДА Поздравявам ви. Идвам да споделя с вас моята страшна тревога, пак бунт в нашия народ. Този проклет Пустинник размъти покоя на нашия дворец - Ирод му се кани страшно. ДИАНА
Защо така? ИРОДИАДА Не е въпросът за политика, но простият народ не разбира. Подкопава учението ни.
За магиите ли? 116
И ти ли, Соломе? Ти поне мълчи, като не ги разбираш тези неща. ДИАНА И аз не мога да разбера духовно учение на политически престол! ИРОДИАДА Да, ще напуснем престола, за който толкова се борихме! Нашето учение е именно затова силно, защото не изпуска и силата на материята преди всичко. ДИАНА Затова ще се провали! ИРОДИАДА Ти все така спориш, мълчи, моля ти се. Вие с вашата сестра Версила кога ли не сте били против. Сега сигурно ще ви хареса мъглявият блян на новия учител -Йоан. СОЛОМЕ Йоан ли му е името? ИРОДИАДА Да. Йоан Кръстителя го наричат, кръщавал ги в реката Йордан — ха-ха-ха !... Смешно, наистина. Ама народът, наивният и глупав народ, бяга по него и се кръщава. Просто и диво учение, а нашето е интелигентна 117 философия, не гони науката и черквите, и законите, а особено природните сили. Объркан йесей, там са го изгонили като полудял, избягал през нощта, скрил се в пустинята и завиква един ден: Месия идва, покайте се!... И току ще го видиш след малко ще рече: аз бях този. Полугол, изтощен, а за жена все някаква говори: че жената е по-висш произход от мъжа, че тя идва направо от Бога Отца преди Адама. Виж глупости, обратното бе, обратното на всичко, но народът, овце!... ДИАНА Чудно учение! ИРОДИАДА Че всеки имал своя половина жена, която като я намери, Бог ги венчава - всичко дивотии. А най-много, което ме дразни, то е, че неговата истинска жена била Слънчева Богиня и че Слънчевите жени били най-близко до Престола, а Лунните - не. ДИАНА Че по какво ги различава? ИРОДИАДА Знак някакъв: роза и лилия. (Соломе слуша с дълбоко учудване.) Не мога това да го възприема - значи - Соломе, която има лилиев цвят, е лунна, а Сома - слънчева! 118 ДИАНА
Това и аз не приемам - дъщерята на Версила да е по-високо от Соломе. ИРОДИАДА И е, по това мога да споря, има нещо истинско. Ето: Сома има розово наметало и ако я види, сигурно ще рече: Слънчева е, а може да каже и: Моята е. Защото чух, че казал даже, че неговата половина живеела в един дворец, а Пилатовата къща е като дворец. ДИАНА
Тъмно и неясно. ИРОДИАДА
И сега е той по мегданите и говори: Жената, Жената, Жената - замаян човек!... СОЛОМЕ (Шепне си сама.) Предчувствам някаква тайна. Сърцето ми от вчера другояче бие и всичко така бързо се извършва. Гласът на певеца още буди в мен нежни чувства. Той е, това е същият, няма вече никакво съмнение. Как желая да го видя! Утре непременно с Мелхиседек ще отида, ще се преоблека и никой няма да ме познае. (Отдалече се чуват викове на тълпа, Соломе поглежда.) А, ето, Ирод идва с кортежа си, у нас идва. (Тихо.) Колко ме е страх от този човек, не мога да седя близко до него, държи се така нахално с мен, като че иска да се 119
обяснява в любов, ами като кажа на Иродиада, ще види. Их, защо ли идва? ИРОДИАДА Мен търси той, иначе защо ще идва тук?
ИРОД
Научих се, че нощес ти е пеел серенада под прозореца новият проповедник. СОЛОМЕ (объркана) Не нарочно, може би, минавайки пеел е, аз не го познавам. Чух песен, но не съм го виждала... И РОД
И никога не трябва да го видиш. Маг е някой си, изгонен от йесеите, отишъл при назаряните - там се криел сред пустинята, а сега и там не е. Да се пазиш от учения, които говорят за жената. Много се боя за тебе. Да се пазиш от този човек! СОЛОМЕ (сломена) Защо аз съм усамотена тук и...? 120
ИРОД Пробиват те и в най-затънтените килии на монахините, аз много се боя за тебе ... СОЛОМЕ Защо?
ИРОД (смутено) Защото... защото, слушай, Соломе, аз не съм ти обадил досега, че много те обичам. СОЛОМЕ Не зная защо, но сърцето ми говори никого да не обичам. И никога. ИРОД То се пази за един и този един нека бъда аз. На престола царица ще те вдигна и зная, че тогава ще завладея целия свят, ако ти станеш моя жена. СОЛОМЕ Ах, чувствам, че сърцето ми говори за друг Всемирен Цар. А дотогава аз ще стана Всемирна Артистка. ИРОД Никога, нима като ти позволихме уроци по танци, та това можехме да ти втълпим в мозъка? СОЛОМЕ Не, аз не вземах вашите уроци. Аз си измислих други 121 танци, които на никого не съм играла. А има един танц, който се играе само пред един. ИРОД Наивно момиче, нека тогава аз да бъда този един. СОЛОМЕ Не, защото царете са много, а моят трябва да бъде само един. ИРОД Никога не си говорила така свободно, каква прелест! СОЛОМЕ Да, аз ще ти говоря като възрастна: не мога да те обичам. Ти имаш много жени, блясък и разкош е твоето царство - а единият е беден, сам, без никого... към такъв клони сърцето ми. ИРОД Да, личи твоето долно произхождение от народа. Не си била хвърлена от висш сан, дете, а от някой мизерник. СОЛОМЕ (Обижда се и заплата.) Ах, колко си жесток! Майко, майко, защо си ме родила? Татко, кой си ти, защо не излезеш сега макар и от бедна хижа, да ме защитиш? (Заплаква още по-силно, на нейния плач притичва Нямата Жена, поглежда я умилно, утешително.) 122 ИРОД
Коя е тази, все нови хора всеки ден. СОЛОМЕ
Остави ме, не мога вече да ти говоря, ти заби нож в сърцето ми. (Нямата Жена я милва.) ИРОД (на себе си) Грешка стана, аз я загубих така завсякога. Жена, коя си ти? (Нямата Жена мълчи.) СОЛОМЕ
Тя е няма и глуха. ИРОД
А чу твоя детски рев! Аз не исках с това да те оскърбя, но кой ти доведе тази жена? СОЛОМЕ
Мелхиседек. ИРОД
Мистик. Той ти забърква главата и кой знае дали няма да те изкара, че си най-висша Богиня... СОЛОМЕ
А твоето учение не нарежда ли си постове? Диана ми каза веднъж, че си й казал, че била Сара... ИРОД (Гневи се.) Глупости. Кой е казал? 123
СОЛОМЕ И че аз съм била Витсаве, а ти „Цар Давид"! Ха-ха-ха!... ИРОД (Тропа с крак.) Не е вярно. С тебе човек не може да се разправя. Слушай и помни що ти казах, иначе нали знаеш, аз мога и да насилвам. СОЛОМЕ (сепнато) Ха, само от смърт не ме е страх, няма да мисля, още сега ето отговора: ти никога няма да бъдеш мой! ИРОД А чия ще бъдеш? СОЛОМЕ На този, който е мой. ИРОД Никой не може през моя меч да те вземе. СОЛОМЕ Любов от кръв. ИРОД Не ме оскърбявай, ако беше друга, щеше да заплати с главата си. СОЛОМЕ Убий ме, но няма да бъда твоя! 124 ИРОД
Добре, ще видим. СОЛОМЕ (подигравателно) Така ли залюби своята Витсаве, „цар Давиде", кажи? ИРОД
И още се гавриш! СОЛОМЕ
С учението ти! ИРОД
И онзи там заговори същото, да не сте заедно? СОЛОМЕ
Не го познавам. (Мелхиседек идва внезапно и чува последните думи на Ирод.) ИРОД
От днес ще убивам всекиго, който е против мен и моето желание! МЕЛХИСЕДЕК Значи ти си обличаш точно твоята риза от миналото. ИРОД
На кого говориш така? МЕЛХИСЕДЕК На Архелай Ирод говори Мелхиседек. 125
ИРОД Защо не доведе и онзи - новия проповедник, та заедно да ме гоните? Няма да падна. МЕЛХИСЕДЕК Ти беше паднал, но иди сега се поклони на този светия. Той върна народа да не разруши двореца ти за убийството, което вчера си извършил. ИРОД Всеки ще бъде занапред на мястото си. (Идват Диана, Иродиада, Версила и Пилат. Пилат ги здрависва царски и Версила целуна Соломе.) ПИЛАТ
Интересен човек, това, което не можа да направи нашият легион, той със слово върна народа. ВЕРСИЛА
Той спаси двора този път. ПИЛАТ
Ами защо е бил убит онзи свещеник, за да се прикрие убийството на Сидор, казват. Това е възбудило народа. ИРОД
Народът всякога търси глупави причини. Е, какво казва Йоан Пустинникът? Казва ли, че е Месия? 126
ВЕРСИЛА Чудно е учението му. Мен ми харесва. Извинявай, царю, но аз съм чужденка и съм свободна да избирам между ученията на вашата духовна страна, кое е по-чисто и истинско. Харесва ми това, където иска да въздигне за култ пак Жената, както е била след халдейската цивилизация. ИРОД Не е ново учението му. И в египетската цивилизация въздигнаха храм на Изис, но къде е сега? Под развалини. Така се движат народите: ту жената, ту мъжът. ВЕРСИЛА Не, тук има нещо друго. Зная какво искаш да кажеш, но в това има ново, живо, нещо последно, хода на еволюцията. Така например: всеки ще намери откъснатата половина другарка и другар и с това взима есенцията на Духа Свети. ИРОД Но не подобието на Бога, а моето учение дава и подобието. ВЕРСИЛА Защо ги делите така, това е външната страна на формата, а като се каже Есенцията чрез саморождение -това е живото, неизменяемо вечно, та това не е ли Бог? 127 ПИЛАТ
Не ги разбирам тези работи. ДИАНА
Как не ги разбираш, ясно е. Ако Версила е твоята половина, сега щяхте да бъдете като Ангели. ИРОД
Безумия. Кажи ми къде и кой в живота е станал така, щото като намери другарката си, да стане образ и подобие Божие? ВЕРСИЛА
Щяло да има занапред и казвали близки до него, че той ще е първият сега, че знаел своята половина, че била в някой си дворец, че где й се обади чрез песен и че отсега се туря началото тази нова еволюция на Земята като Венерината. Ах, дивни са песните му, прощавайте, вие сте от племето му, но не го разбирате. ДИАНА
Ето една негова бъдеща ученичка. ВЕРСИЛА
Вярно е, аз казах да ми го доведат вкъщи, а моята Сома е просто влюбена в него, захвърли всичките си облекла и тръгна по него да го слуша. Не мога да я спра. Тя поиска да го повикам вкъщи, но кой знае ходи ли? 128
ИРОД (иронично на Пилат) Пази я да не му стане половина. СОЛОМЕ Твоето учение така ги нарежда. ДИАНА Соломе, защо такъв език? СОЛОМЕ Ти не знаеш, мамо... ДИАНА Мълчи!
ВЕРСИЛА Нима не давате още на бедната Соломе свободна воля и слово? ДИАНА Да, но с баща не се спори. СОЛОМЕ Той не ми е баща, ти не знаеш... ДИАНА Соломе, защо си особена? ИРОД Остави я, тя се е малко простудила. 129 ВЕРСИЛА
Както и да е. Ще видим какво ще ни донесе пустинята този път. Говори, че след него идва друг. Щастлив народ сте вие. ПИЛАТ
Да си ходим, късно е вече и тъмно. Бъдете спокойни, бунтът е усмирен и стражата е бдяща. (Отиват си всички, Версила с майчина жар целува Соломе и й шепне.) ВЕРСИЛА
Много се радвам на твоята промяна, че говориш вече като самостоятелна. Бъди решителна и горда със сърцето си, то никога няма да те измами. СОЛОМЕ (срамежливо, тихо и смирено) Той ми се обясни в любов, Ирод. ВЕРСИЛА
Ах, поквареникът! Бог ще те запази. Кажи това на Мелхиседек. (Отива си.) СОЛОМЕ (сама) Новият певец имал своята другарка половина и била в разкошен дворец... Песните му под прозореца... сърцето ми като че бие наново и душата ми, която се разтваря като цвят, и картините, които се сменят една след друга, виждам. Като ден висшият мир... Ах, колко е приятно духовното възраждане. 130
Извор нов на вечност. Аз съм роза, която разтваря коронката си... защото я целува едно ново слънце... Само за мен!... Колко е късно, а не ми се спи. Да чакам ли още Мелхиседек? (Остава в мечтателна съзерцателност, полузаспива и всред пълна тишина чува се отдалече песента на Новия Бард. Унесена, тя чу как песента се приближаваше и пак се отдалечи негде из полето. Искаше да стане, да му хвърли роза, но нещо я сковаваше на леглото й.) О, мили слова, колко сте сладки!... {Скача сепнато.) Къде е той, къде е той? Ах, как не можах да стана. Унесох се в новия му свят и се самозабравих. Той е вече мой, той е, зная го. Кой може да ми го извади вече из сърцето! (Отива на прозореца и слуша едвам чуваната песен.) Утре ще бъде знаменитият ден на новия живот. Ще го видя! 131
И слязоха много Богове да търсят Детето в Майката, затова тя изчезна и се скри в Другарката. Из Безмълвието на Безмълвния Глас. Тод Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|