*соломе всемирният култ на човеците
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЕДМО ДЕЙСТВИЕ II
СЕДМО ДЕЙСТВИЕ I НАМЕСВАНЕТО НА СЪДБАТА Дворецът на цар Ирод, който се разхожда в своя кабинет извънредно тревожно. Отвън шум на събиращи се тълпи. ИРОД
Нещастна страна, където всеки може да си изсипва калта върху главата ти! Ти си единствената, о, Юдея, в която могат да се ширят всякакви учения - и добри, и лоши. Двадесет и пет учения се ширят сега из твоите цветни кътчета и твоят Ерусалим е заприличал на една гора, където не може да се разбере кой от коя вяра е. Едни теглят на изток, други на запад, трети нагоре, четвърти надолу. Пропадаш религиозно, о, страна, както пропадна политически под римската сила и ако не съм аз, няма да имаш цар. Аз ще съм последният ти цар. Аз ще те спася от тези хищни птици, които са те нападнали и са накацали по главите ти. 162
От днес ще почна да гоня всяко духовно течение в страната. Ще оставя само фарисеите с храмовете им, садукеите с троновете си и безвредните далечни йесеи... (Удря звънец, влиза служащ.) Изпратете тази заповед на секретаря ми, да се препише и разпрати: да се затворят всички водители на всяко духовно учение и на всички секти религиозни освен тази на фарисеите. (Служителят си отива.) Аз ще направя или да се изправиш от заблудата си, или да се провалиш. (Идва първи детектив.) 1-И ДЕТЕКТИВ Царю, силата на Йоан взема застрашителни размери. Той замайва народа с речите си и сега, преди малко, говореше лично против тебе и Иродиада: „Не правете като царя ви Ирод, който с оргии се храни и пълни страната си с разкоши, и на развратни барове преобръща домовете си, а жилищата си на картоиграчни-ци. О, народе, спиш! Не виждаш ли каква зараза се пуска в твоята кръв. Пускат я твоите политически водители, които като хищни птици се бият за властта, грабват я и я сменяват, напълват гушите си с обири и рушвети и те разоряват. По затвори и зандани гният твоите синове, убиват се като псета по улиците и се горят живи като овце из къщите си... И ако в този момент някого умъртвяват, то в други се веселят безумно и равнодушно, и всред удоволствията дишат изпаренията на пролятата кръв на своя до вчера ближен.
Загубил си сърдечността си, о, народе, и се самоунищожаваш. Твоето безумие те погубва и ти заслепен не усещаш, че е наближил твоят край. Не правете това, което прави вашият цар Ирод. Той служи на Сатаната. Не слушайте богатите, които ограбиха народите и натрупаха капитали, и дворци направиха, и създадоха страшната мизерия на живота... Но виждате ли: къртове и мишки ще бягат по стърчащите ти стени, о, Ерусалиме! И твоите дворци ще бъдат жилища на бухали и кукумявки, защото ти ги съгради върху костите на синовете и братята си, и писъка на майките и жените, на които избиваш близките и плача им задушаваш с музики, театри, концерти и танцувални салони. Загубваш се, о, народе, не прави като царя си Ирод, не прави като Иродиада, която лицемери със своята вяра, с благотворителност, отглежда деца и ги прави после слепи роби и рабини... И ги подарява за животинските удоволствия на своите прислужници." ИРОД Стига, настръхват косите ми. Нима Йоан така открито е взел да говори против нас? Това е ужасно. Той не е вече за търпение! (Идва 2-и детектив.) 2-И ДЕТЕКТИВ Цар Ироде, идвам от Назарет. Там се е явил силен проповедник, но накъсо още говори: „Гответе се, гответе се за страшното, което идва! Няма да остане глава здрава върху телата ви и къща непоместена от мястото си. 164 Идете и слушайте Йоан...'" Идвам в Ерусалим и о, ужас! Що чувам и виждам: цели тълпи се събрали, а той не говори, а огън и мечове пуска от устата си против тебе и Рим. „Пропадаш и ти, народе ерусалимски, защото Бог ти изпрати пророци, а ти ги изби и затвори. Бог ти даде прави пътища, а ти ги презря. Бог ти изпрати Илия, ти го уби. Бог ти дава сега истински път на кръщението с вода, а ти се гавриш с това висше учение. И понеже е противно на низшата ти природа, затваряш за него очите си и не виждаш над твоя простор Великата Двойка, която иска да те спаси. Осъден си, о, народе. Умираш, но не усещаш смъртния си час. Светкавицата те заслепи, а гръм ще сътресе вече главата ти, загиваш, загиваш!..." И РОД Стига, повикайте Пилат, моя управител, и първосвещеника от Синедриона. Ще вземем решение да избием всички водители на тези ереси. Смърт безжалостна на тъмните учения, които мътят разума. (Детективите отиват, идва Иродиада.) ИРОДИАДА
Научи ли се, че Йоан нощес е спал в двореца на Соломе? Развратникът за морал говори, а самият той нощем посещава младите момичета, моли се и все серенади на небесни жени пее. О, знаем ви ние, лицемери! Уж небесна, а като ви се изпречи земна, не оставяте я 165
да не се оплете в ноктите ви! С това той иска да оскверни целия наш двор. ИРОД
Какво говориш, вярно ли е? ИРОДИАДА
Моят детектив го е видял случайно как сутринта е излизал от градината. Изпращала го е Нямата Жена. ИРОД
До четири часа ние бяхме там. ИРОДИАДА
След нас веднага е отишъл, излязъл след това и оттам събрал тълпа и почнал да говори със страшни трясъци и бури против нас, богатите, управляващите, банкерите. ИРОД
Днес и неговата съдба ще се реши, както на всички. ИРОДИАДА
По-скоро, Ирод, докато не е разкрил тайната за убиването на Сидор, който ти пречеше в любовта, докато не е разкрил тайното произхождение на Соломе, която е пряка наследница на твоя престол. Нали знаеш, че тя е дъщеря на Сидор и Версила Сидонска. ИРОД
Ах, не ми говори за Соломе! 166
ИРОДИАДА Зная, че я обичаш, а зная и това, че ти я мразиш вече, затова Бог те те накаже, Ирод. Ти ме накара да убия Сидор, да осигуриш престола си и мен. (Идват Пилат управителят и свещеник от Синедриона.) ПИЛАТ
Пак се е разтревожил Ирод. ИРОД
Да, в опасност е Ерусалим и цяла Юдея от тези учения и сектанти. Пилате, с помощта на римските власти трябва да ги унищожим. ПИЛАТ
И това ли на Йоан? ИРОД
И него, разбира се. Най-страшното учение, което зачеква и наука, и политика, и социология, и философия, и мъжа, и жената. То е ерес, което сваля Бога и въздига за култ Жената. ПИЛАТ
Той беше вчера у дома и ми даде такива обяснения, че, право да ти кажа, намерих, че няма по-възвишено учение по Дух и Душа от неговата идейност. Чистота, невинност, висша любов, развитие на шестото чувство, 167 ново възприятие, интуиция, Висшия мир и намесването на Свръхчовека. Всичко това, ако е така, то е огън, свален от небето за пръв път на Земята. Само божествено същество може да направи това, забелязва с увереност моята жена Версила. ИРОД Съблазнителни думи и благодарение на тези слова и песни никой не съзира, че в тях се крие най-страшният зародиш на бъдещата свобода, която ще сътресе държави и дворове, богатства и разкоши, науки и цивилизация. ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ Уважаеми Пилате, ние сме в течение на тези учения, знаем корена на техния произход. Те са всички от падналите пред Бога Ангели, които на два пъти слизаха. Първите, които слязоха, паднаха и създадоха Атлантския потоп, вторите сме ние с цялата небесна мъдрост. ПИЛАТ Откъде знаете, че няма и трета мисия? Ами очакваният Син Божий? Това не значи ли, че Бог и втората счита за паднала? ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ Откъде знаете, че утре този същият Йоан няма да извика: Аз съм Месия? 168 ИРОД
Или пък онзи там галилеянин от назаряните, ужас е това, Пилате, загубени сме. ИРОДИАДА
Лицемерни са те, посещават къщите и на видни фамилии, увлякла се е по него и Соломе. ПИЛАТ
Слагате ме между чук и наковалня, право да ви кажа. Аз не намирам нищо опасно в тези учения. Особено това на Пустинника - идеалност, красота, нещо ново и свято, никога невиждано от човечеството. Вие нали сте избраният народ по вашето поверие? Защо да не допуснем, че Бог ви ги праща, защо да ги гоним? Проучете ги без предубеждения, но ако и след това настоявате, аз ще си умия ръцете. Нека цялата тежест падне не върху мен и Рим, а върху вас самите. Аз няма никога да убивам хора, които са оставили и домовете си, и всички блага, само и само да предадат една нова истина на човечеството. ИРОДИАДА Да не ти е чудно, ако утре захване и тебе да напада. ПИЛАТ
Ако мен напада, ще се смея, но ако каже нещо против Цезаря и Рим, ще го пратя на съд, но там аз не мога да осъждам. 169 (Идва Версила.) ВЕРСИЛА СИДОНСКА Чухте ли, разбрахте ли гнева на Йоан? Той разкрива чудесни тайни на падналите ерусалимски първосвещеници, богаташи и водители - ако е вярно, това е възмутително, наистина Бог трябва да пусне горещи камъни и потоп. ПИЛАТ
Това именно е уплашило Ирод. И в този съвет искат спирането на Йоан и всички. ВЕРСИЛА
Ха-ха-ха! Отрязване главата на Йоан - значи да извадите сърцето от тялото си, о, стари развалини от ерусалимски дворци, съградени от мъже пророци и лицемерни вероизповедания! Вие не разбирате сами от себе си. Ние сме чужденци и повече усещаме правия път. Затова пропадна Юдея, защото всички нейни управляващи се гонят, ядат, умъртвяват. Унищожават една партия - човек, това е кракът ти, унищожаваш едно съсловие - човек, това е главата ти, унищожаваш друго - човек, това е трупът ти... не слушай ги, Пилате, те са полудели - тези робски народи. Остави ги да тънат в невежеството на партийните си самоизяждания. Да си отидем, дъщеря ми Сома е тежко болна. (Отиват си.) 170 ИРОД
Ние няма да слушаме Пилат. Сами ще направим това, което той ни отрича. ПЪРВОСВЕЩЕ Н ИКЪТ Да, и то по-скоро. ИРОД (на управителя) Още сега да разпоредиш да уловят тайно нощес Йоан, да не знае тълпата къде е. УПРАВИТЕЛЯТ Опасно е тайното унищожение. Народът без него не може нито ден, ще го търси и ще узнае, и десеторно по-жестоко ще отмъсти. ПЪРВОСВЕЩЕ НИ КЪТ Опасно, но трябва да стане. ИРОД
Как тогава? ПЪ РВОСВЕЩЕ Н ИКЪТ Да се затвори Соломе, за която народът знае вече, че е негова тайна ученичка, и да се каже - избягал с нея в пустинята. ИРОД
Ах, чудна идея, така ще направим. Издай заповед, управителю! 171
(Управителят я написва, Ирод я подписва - идва Мелхиседек, срещайки управителя със заповедта.) МЕЛХИСЕДЕК Какво е това? УПРАВИТЕЛЯТ Затваряне на Йоан. МЕЛХИСЕДЕК Опасна е тази игра, Ироде, защо не ме попита по-напред? ИРОД
Мои заповеди не се отменят. МЕЛХИСЕДЕК Само Бог не отменя заповед, защото никога не е погрешна.
СОЛОМЕ
Научих се от Версила, че искате да затворите Йоан. ИРОД
Утре няма да го видите между народа, а в затвора. СОЛОМЕ
Това да не стане, царю! (Всички си отиват тревожно.) 172
ИРОД (след мълчание) Нощес е бил в краката ти. СОЛОМЕ Да, беше. След вашия пир той дойде. Аз бях го викала. Дразни ли те това? Аз го обичам. ИРОД (гневно) Затова ще умре! СОЛОМЕ (уплашено) Аз зная, че убиваш, но никога не вярвам, че ще туриш ръка на един светия. ИРОД Не е светия този, който обича жените и момичетата. СОЛОМЕ Колко си далече от неговата любов, о, колко си далече! Мирисът на заспалата роза на май се блъска в мокрия камък на морския бряг, обрасъл с треви и водорасли... ИРОД Ти си станала и символична. Неговото ли учение те разви? СОЛОМЕ Не, чистото ми сърце. 173 ИРОД
Чуй ме, Соломе, всичко ще отменя, но да ми обещаеш: първо, че няма да го приемаш в къщата си, и второ - да се ожениш за мен. СОЛОМЕ (Смее се саркастично.) Ха-ха-ха! Веднъж бухалът поискал да види слънцето и се помолил на една роза да го скрие в благоуханната си гръд и да го отнесе там. Виж какво понятие има бухалът за слънцето, нещо, на което може крак да стъпи. А розата се изсмяла и казала: „Отвори си очите!" А той казал: „Не мога, заслепява ме светлината му." Ироде, отвори си очите! ИРОД
Соломе, не бъди жестока! Аз те обичам. СОЛОМЕ
Един се обича само - този, който е любов, а ти за мене си черна птица. ИРОД (гневно) Чуй ме, досега ти прощавах, но сега ти ме оскърби смъртно. Ще се съгласиш ли или и ти ще идеш в затвора! СОЛОМЕ
Затворът е от стени, а те се рушат. ИРОД (Извиква силно.) Безумница!
ИРОДИАДА (Уплашена идва бързо.) Какво има? ИРОД
Нищо, нищо!... СОЛОМЕ
Мизерия, смрад и кал! За да се види, че светиите никога не са били убивани от жени, а от мъже. (Отива си гордо.) ИРОДИАДА (Вика след нея.) Соломе, какво има, чакай, кажи!... ИРОД
Утре и ти няма да гледаш лазурния чист свод над ерусалимските градини! 175
СЕДМО ДЕЙСТВИЕ II КЛЮЧЪТ НА ТЪМНИЦАТА Тъмнина отвсякъде, мрак и безмълвие. Земята само остава като опорна точка на тялото, тъмна опорна точка, създадена от опечаления дух, за да поддържа своята вяра из бездната на своето падение. Това е тъмнината, в която е затворен сега Йоан. Не се познава, че има ден, нито съществувание отвън на едно шумно човечество от хиляди и милионни гласове. От три дена вече седеше Йоан в своята тъмница и не чуваше какво става отвън, и не виждаше кога изгрява и захожда едно слънце, което той много обичаше. ЙОАН
И то ме остави - слънцето, и то, което пробива всички тъмни прегради и руши със своите лъчи канари. Остави ме и не можа да разруши още стените, които ме отделиха от милия свят, от земните поля, по които свежисти зефири разгласяха тайните надежди на цветовете. Тук всичко е от надежда и нищо не е от удовлетворение. 176
О, слънце мое, изпрати силно своите лъчи, които като болезнени вопли да нахлуват в сърцето ми от това слънце, което сега за мене грее тук, за мене, уви! Но аз не съм този, за който се знаех! Всичко ме изостави: и земя, и небе, и Бог! С тъгата ми за тебе, о, Соломе, която загубих завсякога. Задушава ме твоето мило слънце, о, моя другарко, и аз сега тъжа тук, и за мене си, и за света, и за живота, и за небето, и за неговите мирове. И за тебе, о, мило и нежно цвете, изникнало между тръни и бурени. Какво правиш сега там без мен? Остави ли живота или разкри всичките гънки на своите желания и се впусна с жари, и поглъщаш сега сладостните усети на земната любов на разнообразието - това погубва жената. Играеш ли далече от мене своите танци? Обличаш ли своите воали, с които да дразниш небесните слънца и да смущаваш звездните роеве на Боговете? Нали ме обичаш, защо ме остави, защо... защо...?! (Сълзи падаха от очите на, Йоан, но никой това не видя в непроницаемия мрак.) О, Небесни Татко, и ти, моя Небесна Надзвездна Майко на Красотата и Нежността, защо ми я дадохте, като ще си я вземете обратно, като сте щели да ме разделяте от нея? Защо ми я пратихте в ранното утро на моите мечти? Аз нямаше да страдам сега толкова, ако не познавах милия образ на копнежите на моите хармонии от слава и очарования!... Защо ми пратихте словото за нея
като сила, което я намери из вълните и бурите на океанските болежки на любовта, което е мъка страшна из ужасите на тази мъртва земя! Простете ми, мои мили Небесни Родители, вие, които от пръст може да направите човешко тяло, защо не направите от слова и трепети любовни тялото на Соломе, което нито зефир земен да руши, нито тъмница да унищожава, нито смърт да плаши със своята бегла сенчеста замая? Направете ми я от лъчите на моите въздишки. Лазурът нека ми я роди! Вие знаете от какво, вие знаете от какво трябва да бъде направена моята Соломе... (Така шептеше в безмълвието Йоан и не виждаше какво става отвън, и не подозираше нищо. Една малка светлина проби тъмницата. Сянка се отрази по стената, силует от. очарование и прелест се движеше към. Йоан - това беше Соломе.) Ето, моят сън става реалност. Чу се молбата ми от моя Татко и Маминка. Ето я, моята Соломе е това. О, мила роза на моя вечен май, защо така не се родиш и в неизменния мир на моята душа, която се нарича Вечност... СОЛОМЕ
Йоане, мили и незабравими мой, къде си? ЙОАН
Тук, в дъното на тъмницата. 178 СОЛОМЕ
(Вижда го, впуска се с жален вик към него и пада в обятията му.) Тук ли трябваше да стане нашата втора среща? ЙОАН Тук, мила дружке моя, незабравима, а третата там, горе - из градините на Вечността. Как можа да дойдеш? СОЛОМЕ Нямата Жена, безмълвната моя майка, ми донесе ключ от тъмницата. И тя ме води до входа на този мрак. И аз ще остана тук, не искам вече да си отида, няма да те оставя сам. Да не ме пускаш сама в светлината. Как ще живее самотната звезда без светлината на своето слънце? ЙОАН Ще удвоиш мъката на моите страдания, като ще гледам как и ти ще гинеш тук в тази влага и студена атмосфера, която едвам се диша. Не е за цветните майски рози този ад. Соломе, не можеш да останеш ти тук. Твоята природа е само от слънчеви лъчи. Не гледай мен, аз имам още много грубо от Земята и издържам. СОЛОМЕ Няма за мене слънце без тебе там, горе на Земята. Всичко помръкна, като се загуби ти, и народът страшно се вълнува, събира се всеки ден по площадите и те търси, пита за тебе. 179 Пуснаха се слухове от двореца на Ирод, че си избягал с жена в пустинята. Ах, ако знае сега народът къде гине неговият пророк и певец на любовта, камък на камък няма да остави. Искаш ли да бъдеш освободен? Аз ще му посоча мястото и в миг като от буря ще паднат тези страшни зандани. ЙОАН Не по този път трябва да действат Синовете на Небето. Това е земен и Сатанов път на борба. Не искам нито капка кръв за мен да се пролее. Ако може не чрез меч, а чрез цветя да се превземе човешка тъмница, съгласен съм... СОЛОМЕ Тогава и аз няма да си отида. Къса се и сега сърцето ми, а как ще мога да се върна и да знам къде те оставям. Ирод се закани и на мен и ако ме намери тук, ще му кажа: светлината не ти искам, но тъмнината не можеш да ми вземеш. ЙОАН Мислиш ли, че ако знае, че си тук, та няма катастрофално да се разгневи? Той е възхитен от тялото ти и ще иска насила твоята наслада. СОЛОМЕ Никога неговата ръка няма да докосне тялото, където цъфтят небесните рози на Богиня Деа. Аз не мога да те оставя така, мили. Ще направя всичко възможно да те освободя. 180 Искаш ли да излезеш от тъмницата още сега? ЙОАН Ах, защо, защо да изляза оттук? За мен и там, горе, е още по-страшна тъмница! СОЛОМЕ
Защо говориш така? ЙОАН Още по-страшна мъка е животът ми там, защото зная, че ти никога не можеш да бъдеш моя. Страшна е там нощта без тебе. Не искам земна нощ без теб, не мога. Ти си отраснала в царски дворец и не можеш да заживееш с един пустинник. Това няма да го допуснат човешките закони, традиции и обичаи. О, ти никога не можеш да бъдеш моя! Защо се роди слънце, когато си щяла да обикваш човек от мизерията на живота! СОЛОМЕ Никой не може да разполага с тялото. В мизерията може да отиде всеки, там лесно се премества човек. ЙОАН Но на царски престол мъчно отива беднякът. СОЛОМЕ За любовта няма тронове. И бедната хижа на моряка е разкошен палат за чистата целувка на любовта. 181 ЙОАН
О, ти никога не можеш да бъдеш моя. Остави ме да си умра в тъмницата, да се загубя тук из мухалите и плесените на влажните стени, да умра всред мъки и страдания. Това ще е моето най-голямо блаженство, че ще умирам бавно с вечната мисъл и чувство, че умирам за тебе, от любов за тебе, тъй далече от мен! СОЛОМЕ
Вън има слънце, свежиста прохлада и майски мириси. Това са сили на борба, Йоан. Не се оставяй! Защо говориш така? Ти не си вече това, което беше и което трябва да бъдеш. Ти не си вече онзи силен пустинник, който разклащаше мирове. Сега, като ме намери, стани пак такъв наново заради моята любов. ЙОАН
Не е така, мило мое слънчево дете. Сега съм още повече силен. Срещата ми с тебе ме издигна на висотата, от която съм. Пред мене е безконечността велика и грандиозна, а Земята остана долу прашинка, кал и малота. Не искам вече да се боря за прашинки, за бухали и за хищни птици - о, ти ме издигна много високо над живота, не искам вече неговата мизерия и кал. СОЛОМЕ Ти ли говориш така, който до вчера плачеше за бедняка и въздишаше пред нещастията и болките на скърбящия? 182 Ти, който утешаваше и изтриваше сълзата на плачещия? ЙОАН Не се намалява злото по този път, о, Соломе. Това е път земен, временен и илюзорен. Аз разкривам върху крилете на твоите нежни милувки нови мирове и от там ще пратя нови слънца да огреят измръзналото тяло на окъсания душевно и телесно. Не, тук не са силни словата в бурите на черните ветрове от мраз и студ. Песните са зефири, които се стопяват в бездните на влажните зандани. Мила Соломе, да оставим вече живота тук, за да изпратим на Земята онзи там. СОЛОМЕ Зная това, което искаш да кажеш. Аз съм готова всякога да умра за тебе и с тебе - аз съм вече само твоя. ЙОАН О, щастие, аз никога не те очаквах така скоро да дойдеш чрез нейната уста - и аз, и аз, мила дружке, съм бил всякога само твой. СОЛОМЕ Какъв светъл храм е сега тази тъмница. В нея слязоха нови небеса и нови мирове напълниха тъмните й бездни. Ще остана, не можеш вече да ме накараш да се разделя от тебе. Ти си вече само мой, нека става каквото ще. Да умрем заедно, така прегърнати навеки... 183
ЙОАН Няма да те оставят, щом узнаят, че си тук. СОЛОМЕ Кой може да ме откъсне жива от обятията ти?! (Чува се шум, нова светлинка, идва нова сянка. Соломе се скрива в ъгъла. Жена, облечена в було от розови златни цветове - Сома.) СОМА
Позна ли ме, учителю мой? Дойдох да те извадя из тъмницата. Аз съм Сома. Баща ми Пилат узна, че си тук, но мълчи пред народа. Майка ми чрез слугата намери ключове и аз дойдох - да бягаме оттук! ЙОАН
Къде? СОМА
В пустинята, където искаш. ЙОАН
Не мога, не искам. СОМА
Аз зная защо. Не искаш да се делиш от тази, която обичаш - Соломе. Готов си да дадеш и главата си, но да си близко до нея. Но и тя е изчезнала. И тя е хвърлена в тъмница. Напразно се мъчат да я намерят. Баща ми я търси усилено и целият Рим ще повдигне, но ще я освободи. 184
Възмутителни са похватите на този груб и див народ юдейски. Да вървим по-скоро, докато не са ме открили. ЙОАН
Не мога. (Сома се разплаква.) СОМА
Не обичаш ли живота, цветята, слънцето? ЙОАН
Когато слънцето е в гърдите ми, когато животът е в сълзите ми, а цветята в усмивката на моите тъги - не искам временното, лъжливото. СОМА
Не искаш ли да спасиш народа? ЙОАН
Моят народ е вече из небесните мирове. Както борецът не е борец, ако се бори само за своя народ, така и светията не е светия само за жителите на една планета, и певец не е този, който пее само за красотата на Земята. Нашето отечество е космосът, невинна дъще. Там е нашата велика държава и народ. Остави ме, аз съм вече за там. СОМА (Въздъхва жално.) Отивам си. (На себе си.) Аз ще обадя на народа. (Отива.) 185
СОЛОМЕ Ах, колко невинно те обича, като бяла маргаритка. Обича те като слънце и върти своят лик все натам, откъдето я огряваш: от изток до запад, от изгрев до залез и все остава прикована на своя бряг. ЙОАН Да, все остава прикована, защото не може да полети като твоята свободна слънчева роза из безконечните простори. Ето разликата между нея и тебе. СОЛОМЕ А няма ли да се откъсне някога? ЙОАН Когато залюби своя Висш Жених, най-напред като принцип, после като лице вече осъзнато на Земята. А тя сега обича не Принципа, а само неговата проява, шума на вълната, а не безкрайния океан. (Идва нова сянка, жена слаба, висока, изтощена, увита в сиво було, непозната. Соломе се отстранява.) НЕПОЗНАТАТА Слугиня съм при двора на Ирод. Йоане, аз чух твоето учение и песни и останах очарована от тяхното величие. Твоя последователна съм и ученичка. Научих се за затвора ти. Искаш ли да избягаш? ЙОАН
Не, 186
НЕПОЗНАТАТА Защо така? Ти още сега можеш да направиш това. Ела с мен, аз съм млада, хубава, ела, спаси живота си. Да отидем двама в пустинята, там има оазис... ЙОАН Не е моят оазис в пустинята, а тук, в моята душа. НЕПОЗНАТАТА Има слънце, звездно небе. ЙОАН То е тук, в сърцето ми. НЕПОЗНАТАТА Бързо решавай, защо си толкова твърд, не искаш ли жена? ЙОАН Тя е вече вътре в мен родена, не сътворена, родена жива, свежа и вековечна. Слънцето е нейният Баща, а синият лазур - нежната й Майка. О, ако я знаеш коя е, няма да ме безпокоиш със своите нищожни желания и прищевки из земна кал. (Йоан отстъпва, непознатата вижда Соломе.) НЕПОЗНАТАТА ... Ах, жена, тук друга! Тази ли е била твоето слънце? - Лицемерни учители, мизерни, паднали Богове, аз ще си отмъстя! Последна дума: искаш ли да бъдеш мой? 187 ЙОАН
Върви си, Сатана! Ти си жена, а не Жената, ти си утайката на живота, изхвърлякът от златото на Чистотата и Невинността - ти си прашинка от тази тук! (Сочи Соломе.) НЕПОЗНАТАТА А, Соломе, аз те мразех още от дете и сега ми се отдава случай да си отмъстя. (Отива си с разгневен плач.)
СОЛОМЕ
Ах, каква мъка разкъсва сърцето ми! Не мога, не мога да го оставя. Искам да умра до него (Бори се. Нямата Жена я оставя и си отива бързо с някакво решение, вън се чува шум от народа: „Йоан бил тук, искаме го, искаме го!" Чува се усилена борба, дрънкане на оръжия, викове и писъци, разрушения, конници, топовни гърмежи, пожари осветяват постепенно тъмницата. Йоан и Соломе се скриват в един тъмен ъгъл, влизат, военни, тичат и пак излизат, суматохата е на върха си, влиза непознатата жена с група войници на Ирод.) НЕПОЗНАТАТА Тук бяха, но са избягали. 188
(Отминават. Сома води друга група римски войници и народ.) СОМА
Тук беше Йоан, но са го убили и хвърлили в пожарите. (Идват Иродови войници, искат да се сбият, но щом виждат Сома, отиват си. Идва пак непознатата жена.) НЕПОЗНАТАТА (към Сома) А, ти ли водиш народа, лицемерна римлянке? Вие развратихте нашия народ. И ти ли го обичаш, този нищожен раб? Ах, да мога да го намеря, ще го разкъсам! СОМА
Затвори устата си, черна египтянке! Ти си вярна последователка на рода си. Чрез магия искаше да го спечелиш, а сега чрез кръв, убийство и смърт, кой те изпрати да го съблазняваш, не е ли твоята Иродиада? НЕПОЗНАТАТА А ти чрез своя чист разум на римска и гръцка философия и индийска фантазия из старите египетски и халдейски цивилизации. Той ще умре от моята ръка! СОМА
Ти преди него - ти си безсилна пред геройството на една римлянка, която обича. В името на любовта на моя бъдещ жених аз ще се боря за истината и справедливостта - аз ще заместя моя мъж! 189
НЕПОЗНАТАТА Полудяла си и ти по това лъжливо учение: лъжа, лъжа и лъжа... А той каза, че твоят истински мъж е умрял. СОМА А Мелхиседек каза, че това бил Сидор. НЕПОЗНАТАТА Л и ц е м е р и . . . СОМА Мизерни маги сте вие, върви си, иначе ще дам заповед да те арестуват. НЕПОЗНАТАТА (отивайки си, с ярост) Сега не се разбира кой е пълководец и войник - всички са главнокомандващи. (Шумът се усилва отвън.) СОМА Търсете навсякъде из тъмните коридори. (Викове отвън: „Конницата на Ирод идва с факли, бягайте...") Аз ще ги посрещна с летящите римски отряди. {Излиза бързо, по нея всички.) СОЛОМЕ Каква самоотверженост! Във възторг съм от нея. Каква дивна жена!... ЙОАН Светлината на борбата. Нима ти не би могла да се бориш 190 още по-сияйно? Но тогава това, което е отвътре, ще угасне. Ние сега се сражаваме още по-усилено, с още по-страшни легиони, но над земния мир. Там има легиони, които искат да унищожат планетата. Ние ще я спасим - чрез Новия Култ. (Чува се отвън: „Бягайте, бягайте! Римските летящи отряди разгонват войските на Ирод и отиват с народа. Пропада вече страната ни, ужасно е това, царят ни загива!... Ужас, ужас!...” Шум, дрънкания на саби, викове, борба, нови пожари озаряват тъмницата.) СОМА (Влиза с отряд конници.) Още ли го няма? ЕДИН КОННИК Там, в двореца на Ирод, има тържество. С него искат да отвлекат вниманието на народа. Ирод ще празнува двайсетгодишнината от възцаряване на неговия род и се нарича: Празникът на захождащото слънце. Там е, казват, отведен Йоан и по обичая щяло да има танци и една от египетските танцувачки щяла уж да поиска главата му. Името й било Соломе. СОМА
Не. Соломе никога няма да направи това. Но както и да е. В мнението на тълпата има и по малко истина. Тя е: че Йоан е сигурно отведен там, да отидем и нападнем неговите затвори! 191
ВТОРИ КОННИК (носейки писмо) Заповед от баща ти: да спреш борбата. Да не помагаш на народа. Има от Рим бързо известие. СОМА Ах, лицемерите! Но аз няма да оставя това така. Ще се обърна сама към Сената, към Цезаря. Той ми е познат. Ще искам неограничени права само за запазване мисията на Йоан и живота на този човек. Да вървим. (Отиват, си. Шумът утихва постепенно, само пожарите още тлеят, тълпата далече отвлича своя шум.) ЙОАН
Виждаш ли там, през отвора, който се направи от пожара, онази светла звезда? СОЛОМЕ
Да, Венера. ЙОАН
Бъдещото отечество на това момиче. Тя има големи връзки с Луната и от там нейното падение. Но светлината я издига. Любовта я превиши и за нея се отваря новото й отечество - Венера. СОЛОМЕ
Ах, колко хубаво е това! 192
ЙОАН И нашето - моето и твоето, скоро ще се появи на хоризонта, но сега е нощ. СОЛОМЕ И затова се чувствам много уморена. ЙОАН Заспи от звуковете на моите песни, заспи. Те пеят непрекъснато из атмосферата на висшите хоризонти. Те събуждат кордите на моята лира. Заспи, мило мое слънчево дете, да не видиш какво има да става в утрешния ден... Ах, заспи и по-добре не се събуждай вече! СОЛОМЕ Искам така да заспя, но в твоите обятия и твоята устна на моята да заспи, и завсякога, и вечно, и никой това да не знае, и никой това да не види - само Космосът и Вечността безмълвно да шептят: родени неразделно, но не сътворени. (Само Венера ярко светеше над заспалата Двойка, само тя ги милваше и като че с устните на Соломе пееше, милвайки ги без глас.) Спяща чух песента си. Усещах я на гърдите си, чувствах я на устните си. Твоята тъга ме разкъсваше на облачета и аз усещах как твоите целувки правят от мен цветя, моретата галеха твоите бузи. О, колко е сладко да твориш цветя из вълните на безбрежния океан! 193 Баща на цветя, Майка на рози и аромати - така се създават моретата и цветните брегове, нали? ЙОАН И още, и още... СОЛОМЕ Едно цвете се слива в друго, един мир в друг. От много рози е розата, от много устни е устната на нашата милувка, но все пак си остава една, Мили мой, умряхме ли? Така ли се пресъздава Вечността? Ах, колко е било сладко, блажено, без движение, покой в мир, защото Космосът се движи около тебе. А този Космос сме ние, аз и ти... Ах, колко е велик Божественият Живот! И ти си все при мен, и пак те търся, защото името ти е целувка, а устна е твоята светлина. О, колко си велик! ЙОАН И още, и още... СОЛОМЕ Стига, стига. Не разкривай булото на Майка ни Деа, То е само за танц, за един танц на Вечността. И то само когато сме аз и ти. А сега Венера ни свети от горе, стига, стига!... Венец турих на главата, а моят венец взех от жарите на твоите сълзи, и аз ли искаш да плача... Не искам да пее Венера, когато ти така създаваш мирове от моя сън на сърце вечно будно... 194 Ах, колко е велико блаженството на Божествения Живот!... ЙОАН И още, и още... 195 Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|