*соломе всемирният култ на човеците



страница2/6
Дата22.12.2018
Размер0.83 Mb.
#109293
1   2   3   4   5   6

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ОТКРАДВАНЕ НА НЕБЕСНАТА СЛЪНЧЕВА РОЗА НА БОГИНЯ СИ

Пустиня от една страна, от друга - безбрежен океан. Далече се вижда, че останаха градините, ручеите и езерата в царството на Аур. На една почти гола, осея­на с камъни канара седи Ли, облечена небрежно, през което по-ярко личат красивите форми на нейното тя­ло. Нежните й ръце от време на време отхвърлят развяната й коса, която зефирите развяват. Тук тя често обичаше да се разхожда и без да знае защо, един минал спомен я утешаваше по тези пусти долини и чукари. Казват, че тук са слезли някога пър­вите жители на Луната и това място много прилича­ло на угасналата служителка на планетата. Може би това се даваше като пряко отражение от нея за уте­ха на нейните мили деца, които тя отхрани и им за­веща една печална съдба. Но не за това. Ли беше сега тук, а чакаше някого, поглеждаше начесто и погледът и се губеше ту в океана, ту в заслепителните светли миражи на пустинята.

50

ЛИ (сама)



Дивна и прелестна си, о, славна природа, на страната на вечно радостния Бог Аур. Но колко си плачевна за неговите пришелци. За бежанците от други страни теж­ко е гостоприемството. И ти остана като въздишка, о, океан, като прощална сълза за твоите мили чеда, и ти слезе с тях. Не можа да издържи тъгата сърцето ти! И ти остана като запалена гръд, о, пустиня на майка, която губи чедото си, и ти слезе с нас да напомняш печалната ни от жари съдба. Растат по твоите поляни цветовете от всички мирове, о, Аур, и пускат мириси розите на май, но защо сълзи лилиите на неудовлет­ворените копнежи на мечтите. Ти стана гръб, тяло, кожа, о, природо, най-стара майко на детето си и го носиш, носиш, накъде?...

Той ще мине от тук, този, когото толкова много оби­чам, най-красивият и мил син на Аур. Той ме видя само веднъж и аз него само един път на празника: Все­мирния култ на Боговете, когато се издига Бялата Ли­лия на Соланита. Видя ме всред Богините и ми рече: „Защо си Лилия Синя, целомъдрена царице на звезд­ните воали на песните на Небесния Бард...", и отмина си, и гледах го после как говореше с дъщерята на Бо­гиня Си, гледах го със скръб и завист как подаде бу­кет от нечувани цветя в нежната ръка на Богиня Ора. Тя се усмихна леко и сияйно, обърна се към източните зори и го остави, шептейки: за вас е той, о, вие, които съчетахте моето име! Отиде си тя след това, а той дълго


51

гледа по следите й. Обикна я, в миг я обикна, в миг слизат висшите саморождения, разбрах всичко. Сър­цето ми се сви от болка, тръпки ме побиха... никой не ме потърси от тогава и аз застрадах от една безконеч­на, но безнадеждна любов.

Сега ще му кажа колко го обичам. Ще мине от тук, тук да го чакам, ми рече Ира. Ще мине, отивайки в мира на Богиня Деа и Саваот да вземе венчалното було за своята годеница. Вижда се лодка откъм океана, ето, развява се кърпа, дава знак на Ора за своя вървеж, колко се обичат! Слиза на брега, упътва се вече към пустинята, колко мил и свеж, какъв умилен поглед, очите му обича, зная, че очите му са нейната сила. Сега тук няма вече жива душа, тук е вече само мой и аз - негова...

(Сат пристига бързо с дивна самоувереност, носейки лира в ръцете си, Ли се прикрива малко, той усети дъха на пустинята и се обърна за последен път към напуснатата страна.)

САТ


Още се вижда розовата кърпа на Ора от луната Хиперион. Колко е тържествуваща тя и как ме очаква да се върна с всички подаръци от Богиня Деа и ми рече: „Да няма миг, нито минута да не мислиш за мен, как­то моята мисъл ще те придружава навсякъде и всяко­га." Целуна ме, даде ми розата от гърдите си, която никога не увяхва, и рече: „Там в коронката, в най-скритото

52

място тази роза отразява моя лик, образ и подо­бие..."



Колко е пусто по тези места, и пеперудки тука не хвър­чат. Какви ли ще са тук моите песни? Дали ще дава ехо лирата ми из тези голи чукари без сърца? Не се пее из пустинята на живота, е казано, защото напусто ще изчезват песните. Там няма сърца, където не се възприема песента на Барда. Ето, тук е било, наисти­на тук не се пее.

ЛИ (Излизайки мигновено иззад канарата.)

Но може да се люби.

САТ (Учудено се спира.)

Като видение си, Ли. Какво правиш по тези пусти мес­та, където и пеперудките отказват да летят? Тук си изложена на опасност от глад, жажда и омайване.

ЛИ

Не съм сама. Сега нали и ти си при мен, а когато ти не беше, ето тази скала беше моят другар. Нейното сър­це биеше по-силно за мен, отколкото твоето за Ора. (Сат я гледа учудено.) Да, ти не обичаш Ора, нали, кажи, драги Сат, нали не обичаш розата, която отдав­на е отворила коронката си на Слънчевите Богове.



САТ

Ора не е никога отваряла своята роза на Слънчеви Богове. Ти отвори ли някога своята Лилия на Лунни Феи?

53

ЛИ

Не ме оскърбявай, аз любя за пръв път и само тебе. Затова дойдох тук, знаех, че от тук ще минеш, зная накъде отиваш - всичко зная.



САТ (учудено)

Откъде знаеш? Това знаем само Ора и аз.

ЛИ

И аз, тези, които обичат, трябва да знаят.



САТ

Но тези, които не са обичани, трябва да мълчат.

ЛИ

Да, там, но не тук, в пустинята. Тук аз мога да ти говоря и никой не може да ме спре. Пустинята е моята покровителка. Кажи ми, не отиваш ли за Венчалното Було на Ора?



САТ

Да, така е.

ЛИ

Там има и друго, и още друго. Аз не искам първите две, а третото, което и ти не знаеш.



САТ

Ли, ти си чудна този ден. Тук, в пустинята, ти си в царски израз на Слънчева Богиня. Как сияйно блести

54

твоят взор, а твоята устна разнася като че ли цветя с бъдещи животи из някое мъртво царство.



ЛИ

Ние всякога правим това: сеем цветя по мъртвите по­ляни и пусти пространства на планетите. Но да оста­вим това. Третото, което ще ти дадат, то не е нарече­но за никого. Обещай ми, че ще го дадеш на мен...

САТ

И твоето движение отива по вълните на близкия оке­ан и шепти слова, които моята песен никога не е гово­рила. Ли, пее ли се в пустиня за Висши Богове и Богини?



ЛИ

В пустините са живи словата само на изоставените сърца и самотните души, далеч от своите възлюбени. Твоята песен не е за тук, а моята сълза.

САТ

Не се разжалвай, моето сърце е милостиво. Обеща­вам, само да не рониш сълзи.



ЛИ

Аз я вече отроних моята сълза. Нека тя да бъде ус­мивката в пустинята на живота на моята бъдеща съд­ба. Аз зная, че никога не ще бъда твоя. Аз не съм Слън­чева Мома, но поне ще взема нейния образ, ако ми донесеш булото със Златния Ключ на Светлината.

55

САТ


Откъде знаеш, че то ще ми се даде?

ЛИ


То се дава на тези Девици, които обикват този, който не е за тях. Мама ми го каза, или по-право Ира. Тя знае много неща. Ако сега беше тук, щеше да ти каже най-късия път за мира на Деа и Саваот. В тъмнина любят тези, които не знаят кого любят. Това само ние, лунните Богини, знаем. Нашите сънни мечти и красо­ти са измамливи. Ти ще ме спасиш, драги Сат. Обе­щай ми го. Аз те обичам и този златен ключ на Свет­лината ще ми каже ти ли си моят Жених.

САТ


Нали знаеш, че не.

ЛИ


Ами защо тогава те любя?

САТ


Защото искаш да станеш Слънчева Богиня чрез тази любов, а това може да стане само не чрез любов към Певеца, а към Песента, която в него пее.

ЛИ


Нима тя е Лице?

САТ


Всички песни на Божествените Бардове са Богини и

56

Богове, Принципи, Деви, Херувими и Серафими.



ЛИ

Как може да се обожава песен, щом повярваш? Или в пустинята трябва пусти слова да се изричат. Обещай ми, че ще ми го дадеш. Иначе няма да те пусна да продължиш своя път.

САТ

Нима можеш да ме спреш? Откога си добила сила над Синовете на Слънцата?



ЛИ

До мира на Деа има едно поле, което притежава сила на Лунните Богове и Богини - Синият Лазур. Там без мен не можеш да преминеш, ако аз не ти позволя. А това ще направя, ако ми обещаеш булото. То е имен­но затова оставено за лунните бедни Богини и Богове. Ето, това, мисля, ще ти даде ход през самия простор. Вземи го.

САТ

Ще ти донеса златния ключ на Светлината. Тук ли ще



ме чакаш?

ЛИ


На същото място ще те чакам. Само аз и ти ще го знаем, отивай!

(Сат отива бързо. Ли го гледа дълго и изпраща с не­жен поглед. Въздиша.)
57

Докато беше при мен, бях по-успокоена, а сега пак нах­лу върху мен страшната ми тъга. И тази пустиня не е пустиня, кога е тука той, а сега пак глуха, безводна и тъжна.



(Идва бързо Ира.)

ИРА


Драга Ли, обеща ли ти Сат това, което ти казах да му искаш?

ЛИ


Да, ще го чакам тук, на връщане ще бъде мое.

ИРА


Ще ми го дадеш, да мога да действам по-нататьк, за да стане той само твой. Този Ключ за тебе е сухо дър­во.

ЛИ


Това, което ще ми се даде от неговата ръка, няма да е сухо. То ще е всякога свято. Ще ми го даде, но с обе­щание да го имам само аз.

ИРА


Лудо момиче си ти. Пак ще изпуснеш случая, ще бъ­деш загубена завинаги. Ти с него ще летиш по слън­чеви блянове, ще си представяш, че си вече слънчева Богиня насън, а когато се събуждаш, пак ще се намираш
58

на лунното си легло, На мен трябва да го дадеш, аз ще ти го разваля.

ЛИ

То било от песни, слова...



ИРА

Було от слова, песни и хармонии. То е само външната му страна, но вътре има сила мистична и тайна. Ето че не знаеш, казах ти. Чрез него ще имаш и другите була - на Венчанието и това на вечното възобновление на Красотата. Аз обадих за заминаването на Сат на Кам. Той много се зарадва. И сега, ако не го да­деш, много ще се разсърди.

ЛИ

Нека се разсърди, и майка ми, даже и Асти, и всички...



ИРА

Лудо момиче, безумна пеперудка, която само мед и прашинки търси по коронките на цветята. Ей, чуй ме, не тичинки, а цветето ще ти дадем.

ЛИ

Аз го обичам, чуваш ли, неговото слово за мен е закон и дълг. (Отива настрани, пее.)



ИРА

Такава се роди, такава и ще си остане, от блян и от мечти, от сълзи и тъги, без желание да спечели с борба

59

живота си. Ах, бедната, тя мисли, че ще сполучи, че така по благоволение и милост Деа и Саваот сега ще й пратят жених. Безумна мечтателка, момиче.



(Идва Асти.)

АСТИ


Търся сестра си. За кого се тревожиш?

ИРА


Не чуваш ли, все за нашата Ли. Сега е време да спече­ли Сат, но не иска да обяви жива борба, чуй песента й, мила е, но безнадеждна. (Ли пее надалеч.) Ще се погуби само това момиче, мила Асти.

АСТИ


Не, имаш грешка, Ира. Аз не мисля като тебе. Два са пътищата на победата: борба и смирение. Тя е приела втория.

ИРА


А защо да не приема борбата?

АСТИ


Защото мрази конеездачи, чуваш ли? Аз съм се роди­ла на планетата Меркурий, но мразя конеездачи, злат­ни мечове и стрели.

60

ИРА



Недей я насърчава, Асти, Ще попречиш на целия план на сина на Марс - Кам.

АСТИ


Е, така ще го направите да полудее това невинно де­те: давате му годеник от Меркурий, съветник от Марс, възпитател от Сатурн, а дойка от Луната. Боже мой, как мислите вие да издържат тези невинни същества вашите усложнения?

ИРА


И ти си от Меркурий, а мразиш своето.

АСТИ


Не обичам вашите похвати от усложнени пътища. Има един път. Защо не дадете него?

ИРА


Ти си била всякога противница на сестра си. Тя знае. На гости е дошла у вас една Богиня от Венера и ти дала да пийнеш мляко от гърдата й... Зная, но затова и много ще се скиташ още по планетите.

АСТИ


А вие вървите под луните. Аз поне се държа над тях.

(Идва Богиня Ра.)


61

РА


Къде е дъщеря ми, колко се безпокоих за нея!

ИРА


Там пее с пеперудите, с пчелите бере мед, с птиците пее на възлюбения си, а на зефирите казва Богове...

РА

Бедното мое дете! Кога ли ще възприеме борбата на чистия разум?



АСТИ

Никога.


РА

Пак ще ме ядосаш ти, сестро! Остави ме. И така съм нещастна. И годежът с Орос не помогна.

АСТИ

Защото песента не може да стане меч, зефирът не мо­же да стане земетръс, а мирисът - буря...



РА

Твоята философия от Венера тук е суха и гладна.

АСТИ

Само за безсърдечните. Ето, Кам идва, той съвсем ще ви забърка ума. Не мога да го търпя този стар маг от ръждясали мечове без острило, отиваме си.



62
ИРА

Тя всякога е била против своя род.

РА

И Ли много прилича на Нея, Ли. Ли, къде си да те видя?



(Идва Кам.)

КАМ


Научих най-приятната новина, която ще е ново съби­тие в нашия край. Сат тайно от баща си Аур заминал за мира на Слънцето.

ИРА


Над него даже - при Деа и Саваот.

КАМ


Много добре, сега или никога. Ще си отмъстим на то­зи стар гордиянин на сърцето и душата, който уби ра­зума и го тури вдън земята.

РА

Ах, колко ме е страх за дъщеря ми, като говориш така!



КАМ

Именно за нея е всичко това. Те ще разтурят годежа на Сат с Ора и Сат ще бъде мъж на Ли.

РА

Това е моето сърдечно желание.


63
КАМ

Ето какво: трябва да спрем по пътя Сат, да не може да се върне.

КАМ

От най-стария си Дядо Марс зная, че в съседство с неговата планета има една скрита, тайна, още несветеща планета, наречена мъртво царство - Земята. Нея ще изпречим на пътя при връщането на Сат и едно само магично, илюзорно светещо було, което Ира ще хвърли, ще улови така Сат, че никакви була висши не могат да го спасят.



РА

Треперя от ужас, после?

КАМ

Ще пренесем там и Ли, там ще стане венчаването им.



АСТИ (Връща се с Ли.)

Но не златното венчание.

КАМ

Та какво, че ще е сребърно?



АСТИ

Няма да е вечното.

ЛИ (Връщайки се.)

Аз няма никога да ви дам Златния Ключ на Светли­ната.


64

АСТИ


Остави го, Ли, ела с мене да си отидем, докато не е късно.

(Отиват, но след малко Ли се връща.)

КАМ


Не я слушайте, аз съм наредил вече всичко с Орос, който ей сега ще дойде.

ИРА


Да, бързо трябва да се действа, защото Сат се връща утре и носел всичко със себе си.

ЛИ

Мамо, вярно ли е? Асти ми каза, че ще направите всич­ко възможно и чрез насилие ще ми вземете подаръка от Сат. Тогава аз ще се откажа.



РА

Не я слушай. Тя никога на нещо умно не те е научила. Може ли майка да мисли лошо за чедото си? Възрадвай се днес, дете мое, издействана ти е една роза от оракула Хиперидеас, която ще те направи сто пъти по-хубава от Слънчевата Богиня Ора.

ЛИ

Асти ми каза да не ви вярвам.



РА (сърдито)

Върви с нея тогава.


65

ЛИ

Майко, не се обиждай, но страх ме е от всичко, което други правят за мене, освен сърцето ми.



ИРА

Да, защото Асти ти даваше мляко от гърдите си и веднъж си позволи тя от устата си залък да ти даде.

КАМ

Ли, Ли, недей така ядосва майка си, останала рано без мъж. Тя ти готви царство, не земя или луна, а слън­це.



На това слънце от рози девица ще станеш и ще изгря­ваш из омаите на своя възлюбен. Ти ще заговориш езика на Слънчевите Богове, а не жабешкото крякане на лунните жители.

РА

Кам, Кам, не ни обиждай толкова!



КАМ

Защо да не ви обиждам? Вие сте без воля и ум. Борба, борба през кръв и смърт, но да се победи, а вие се боите, от кого? От Бога ли? Бог няма. Аз съм Бог. Има мен, има Бог, няма мен - няма Бог.

ИРА

Браво! Браво!



66

КАМ (насърчен)

От какво се боите, о, жени? От сърцата си ли, които не бият, от нежностите ли, които са камъни? Вие не знаете да любите. У вас го няма жара на желанието, о, мъртви цветове по безводни пустини...

РА

Стига, стига.


КАМ

Не стига, вие сте от канари и пясъци морски и това не сте...



(Идва Орос.)

ОРОС


Къде е Ли? Нося й Розата на Слънцето, открадната тази нощ от леглото на Богиня Си - тя е била пригот­вена за венчаване на Ора.

ЛИ

Да я видя!... Не искам роза, която е била обречена за друга. Искам такава, която нарочно за мен се прави.



ОРОС

Драга годенице, ти си дете. Тези рози, когато се пра­вят, не се наричат. Те са магични и в миг стават лод­ки, и в тях може да седне човек и да лети по слънцата. Ето, вземи я, с нея можеш да отидеш даже над мира на Деа и Саваот.

67

ЛИ (Съблазнява се да срещне по-скоро Сат и я взема.)



Ще я взема.

(За голямо учудване на Ли розата расте в ръката и, взима форма на лодка, пред която се явява бял кон, тя се вижда магично в нея, удря коня и полита бързо с викове, за учудване на всички.)

Орос, не те обичам, насила те направиха мой годеник. Аз обичам Сат и сега отивам при него в мира на Деа. Той е там, спасих се завсякога от твоето натрапничество!...



(Всички остават, като вцепенени, никой не предвижда­ше такъв развой. Само Ира се усмихваше. Кам мълче­ше съсредоточено, Орос се отстрани отчаяно. Асти беше в изумление от възторг.)

ОРОС (Докато си отива, говори на себе си.)

Сега останах и без годеница, и без своя кон.

АСТИ (Отдалечава се.)

О, магичности, магичности, вие ще провалите не са­мо луните, но и земните планети.

КАМ (Отивайки, говори на себе си.)

Назад не може вече да се върви.

РА (на Ира)

Ти ли, Ира, направи това?

ИРА

Мен ме измами Хиперидеас.


68

РА


А заеш ли какво смущение ще настане против нас?

ИРА


Ето пустинята, тя ще е нашето бъдещо отечество.

РА


Ах, докъде стигнахме!

КАМ (Връщайки се.)

Планетата е вече открита, Ира, продължи делото си.

РА

Няма ли връщане?



КАМ

По-лошо.


ИРА

Пътят е препречен на Сат и Ли. Те ще се ударят в нея и магичното було, което хвърлих, ще ги привлече и ще останат там като жители земни.

РА (Разридава се.)

Значи мъртви, мъртви!

КАМ

За да се оживят в ново съзнание. Защо се боиш, твоя­та дъщеря ще има вече образа на Небесната Роза на Слънчева Мома.



69

(Настава смут откъм югоизточната страна на плане­тата, после се пренася на запад, стича се народ с вико­ве: „Гонят лунните пришелци от цялото Аурово Царс­тво. " Виждат се бягащи тълпи към пустинята, всич­ки се разбягват, явяват се Асти, Хиперидеас и Орос спокоен.)

АСТИ


Сега ви приема пустинята, о, мъгляви умове на магичността, но по-късно и тя ще изхвърли костите ви, ако не се вразумите. Мъртви царства като земята ще търсят вашите души и там, където нахлуете, тежко на тази сфера, нещастие за нея ще бъде, уви!

ХИПЕРИДЕАС (към истинските жители на Аур)

Нищо няма да бъде оставено без Божия Воля. Те ще отиват по магични лодки, но ние ще построим златни мостове и това, което там сега наричат мъртво царс­тво, ще бъде оживено от мириси и рози и нейното бла­гоухание ще стане устна от милувката и нежността на Богиня Деа и Саваот. Ще видите какво нещо ще стане Земята след събуждането на Сат.

АСТИ


Щастлива е Ли, че стана първа жертва на своите лун­ни прадеди и втората по ред.

ОРОС


Но завинаги вече загубена за тях.

70

АСТИ



Но не и за тебе.
ХИПЕРИДЕАС

Асти, Орос, елате вие с мене.



Отминават, след тях настава непроницаем мрак в пус­тинята и ярко отличава там блясъка из цветните полета на Ауровото царство. Океанът стана прегра­да, през която не може свободно да се мине и така се отделиха част от лунните жители от другите. Виж­даха се силуетите на Хиперидеас, Асти, Орос как оти­ват свободно към Светлината, а тези на Ира, Ра, Кам останаха в мрака на пустинята.

В синия лазур северозападно от хоризонта се провидя за пръв път нова звезда, шар светъл, по-бляскав от луна. Жителите на Аур наблюдаваха това с любопит­ство и от уста на уста се понесе въпросът: „Къде е Сат, най-малкият и любим син на Аур и Май?", тър­сиха го, но никъде го нямаше, а новата звезда ставаше все по-голяма и ярка...

71
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

НОВАТА СВЕТЛИНА

Дворецът на Бог Аур и Богиня Май, нощ, ярко светеха фарове из градината, която красеше двореца, на про­зореца седеше Май и спокойно наблюдаваше новата звез­да. Аур тревожно работеше и от време на време идва­ше да наблюдава звездата, като измерваше разстоя­нието и, големината и разположението и искаше да влезе в съобщение с нея. Май, наглед спокойна, от вре­ме на време въздишаше, при всяка нова въздишка Аур идваше при нея и я милваше утешително.

МАЙ


О, знаят ли майките какво е да загубиш син и да не знаеш къде е? Голямо е царството ни и не ще може лесно да се намери.

АУР


Не тъжи, драга моя. Колкото и да е голямо, не е бе­зизходно. Ако е тук, ще се намери. (Гледа предпазливо звездата.)

72


МАЙ

А можеш ли да предполагаш, че не е в царството ни. Тогава какво ще стане с мене, мили мой? Без него не мога.

АУР

Ах, не предполагам, но...



МАЙ

Но какво? Ти криеш все нещо. Непрестанно идват до тебе вестители. Пред мен не ги разпитваш. Цяла вой­на има от седем дена и всичко в тайна... но защо и ти тъжиш?

АУР

Ах, не! (Отронва скрито една сълза.)



МАЙ (Разплаква се.)

Ах, ти плачеш! Има нещо страшно със сина ми, с лю­бимото ми детенце, което на ръце аз сама съм носила и никога на дойка не съм го давала... най-любимото ми детенце. (Сълзи едри ронеше Май, това жално раз­плака и Аур, който не се насиляше да я утешава, защо­то още повече ще се разридае.) Дойде веднъж сестра ми Деа, да, тя го накърми... помня като днес, то я пог­ледна в очи и за пръв път на нея се засмя... целуна го тя тогава и си отиде... „Да, рече, бедното мое дете!" Защо така рече? Защо рече: бедното мое дете?...

73

АУР


Бъди с по-твърдо сърце, мила Май. Той ще се наме­ри. Където и да бъде - ще се намери.

МАЙ


Но кажи ми, няма да плача, ако ми кажеш къде е? Не знаеш ли вече, далече ли е?

АУР


Не плача за това и аз, а за това, че от вчера и неговата годеница я няма.

МАЙ


Ах, нов удар! Всичко е загубено вече. Това е съзакля­тие на наши зломишленици! Трябваше да я скрием нея поне.

АУР


Търсих я още тогава, но майка й Си все ми отговаря­ше: „Плаче и плаче... нека се утеши." Но тази нощ из­чезнала. Сега нея именно търсят. (Гледа пак тревож­но новата звезда.)

МАЙ


Все новата звезда гледаш. Какво толкова привлича там твоя поглед? Да не е във връзка с тези събития?

АУР (забъркано)

Не зная...

74

МАЙ



Аз ти казвах да не отлагаме венчанието. Ако беше ста­нало това, всякакви опасности щяха да минат. Злат­ните сватби са всякога опасни за висшите същества. (Идва служител.)

СЛУЖИТЕЛЯТ

Оракулът Хиперидеас иска да дойде.

АУР


Нека заповяда. (Идва Хиперидеас.)

ХИПЕРИДЕАС (След като се покланя.)

Няма вече да расте големината на новата звезда.

МАЙ


Виж, драги оракуле, какво нещастие ни постигна. Поне ти не научи ли нещо за изчезналите? (Идва Богиня Си.)
БОГИНЯ СИ

Бях у вас, оракуле, и ми обадиха, че си тук. Идвам да споделя нашето нещастие. (Целуват се с Май, а с Аур се здрависват.)

МАЙ

Нищо ли не се знае още?



СИ

Нищо. Първият удар аз знаех, че ще докара втория и много се боя за дъщеря си Ора. Тя е пламенна, взема


75

бързи решения и един глас ми говори, че цялото това дело е измама и сплетня на лунния двор у нас: Кам, Ра, Ира. Бях при Ман, той каза, че всичко знае, но мъл­чи. Асти знае също, но каза: не се тревожи, и още, че Ора изчезнала на другия ден след Ли.

МАЙ

Ах, тези магьосници как разиграха милите ни чеда! Не в пустиня трябваше да се изгонят, а на някоя нова мъртва планета. (Аур потрепва.)



ХИПЕРИДЕАС

Та те именно това търсят. Те се хранят от неоживени тела, мъртвоядци са те, но...

АУР

Има сведения, че и те изчезват всеки ден, и ако така върви, след няколко години не ще остане никой тук и пустинята ще си остане пак безмълвна.



ХИПЕРИДЕАС

Те мислят, глупаците, че само те знаят магичности. Та нима ние не ги знаем! Но защо ще употребяваме временни илюзии? Те дават образа за един живот, но щом се смени тялото, и те падат. По техния магичен път, ако желаете, можем да видим ей сега къде са из­чезналите.

МАЙ И СИ

Хайде, още сега, искаме да видим милите си чеда.

76

АУР


Аз ти казах, че от жената излиза това изкуство, от ней­ното любопитство. Чрез нея и изчезва.

ХИПЕРИДЕАС

Няма защо, аз ще ви кажа и без видение къде са. (Май и Си чакат в трепет.)

ХИПЕРИДЕАС

На новата звезда. (Май и Си извикват тревожно.) Ах, загубени в мъртво царство!

МАЙ


Аур, Аур, какво направи с най-милото ми чедо? Ис­кам си го, искам си го!...

СИ (Плаче тихо.)

Аз се утешавам само с това, че Ора доказа с изчезва­нето си колко обича Сат.

МАЙ


Те много се обичат и колко щастливо щяха да живеят тук, но сега там са далече... (тежко въздиша) в мърт­ва земя!

СИ


Ах, колко е тежко, като помисли човек!

МАЙ


Какви мъки, страдания, смърт! Милите деца, няма ли милост за тях, о, Татко Небесен!

77

АУР



Той е над тях, успокойте се.

СИ

И там няма да се познават, ще се гонят, може би уби­ват, измъчват!



ХИПЕРИДЕАС

Не, не, те вече са надживели мъртвата материя. Там щом се родят, ще имат вече явна представа за своето царство и род. Отвсякъде ще им се помага. Сат е взел със себе си булото от Деа и Саваот. А Ора носи плама на сърцето си, който се събужда само пред умилните очи на Сат. Неговите очи ще я събудят и чрез тях ще познае, че това е Вечният й Жених. Те там ще устано­вят Всемирния Култ на Двойките.

СИ

Но какво ще стане с Ли и Орос?



ХИПЕРИДЕАС

За Ли и Орос е цялата тази игра. Нали знаете, че Ли люби Сат и го мисли за свой, иска го насила. От тех­ния род е тази катастрофа. Едно само направи лошо Ора, че не ме послуша. Тя беше при мен и ми каза: „Искам веднага да отида при Сат, как да отида?" Аз й казах: „Почакай до идния месец и когато цъфне пър­вата роза на Май, тя е всякога от Богиня Деа. Откъс­ни я и тръгни." Но тя побърза, отишла при магичката Ира, а тази именно това чака. Пренася я насън, но с

78

условие да вземе външното облекло на Лилия Синя. А знаете ли какво - на Ли дали облекло на образ Не­бесна Бяла Роза.



СИ

Ах, ето къде ще е тяхната игра долу - Сат ще мисли, че Ли е неговата Ора, а Ора, че е за Орос. Скверни и лицемерни магични изроди!

МАЙ

Ах, кой ли ги създаде?



АУР

Създават ги техните мъртви царства и техните изпа­рения, защо? Защото и те имат инстинкт да живеят. Всичко иска да живее жив живот.

СИ

Но чрез смърт и нещастие за другите мизерни маги!



АУР

Не се безпокойте, този път ще отнесем вече силата им

на Земята.

СЛУЖИТЕЛЯТ (Влиза.)

Един пратеник идва от царството на Деа и Саваот. (Всички се радват.)

АУР


Нека дойде.

79

ПРАТЕНИК АНГЕЛ ХЕРУВИМ



Ето, това цвете е от Богиня Деа - да бъдете всички спокойни, защото черната магия този път ще бъде уни­щожена и както се установи Всемирният Култ на Бо­говете горе в лицето на Соланита, сега също така ще се установи долу в лицето на Соломе.

СИ


Соломе!

АНГЕЛЪТ


Да. Това име ще носи долу новородената вече твоя дъщеря Ора.

МАЙ


А моят Сат?

АНГЕЛЪТ


Ще бъде Йоан Пустинникът.

АУР


За други казаха ли да ни обадиш?

АНГЕЛЪТ


Братът на Деа Бог Фар Първородни ще слезе като Иисус да спаси катастрофата, която ще приготви Кам като Ирод и Ира като Иродиада. Слязла е вече Асти, която ще е майката на Ора като Версила Сидонска.

80

МАЙ



Ах, милата Богиня Асти, тя всякога е била добра с нас, ние не я познавахме добре.

СИ


Да, когато я видях последния път, ми каза сбогом и ми стисна ръка.

АНГЕЛЪТ


Ман ще е Пилат, наместник римски, мъж на Асти, ко­ято ще роди Ли, а Орос ще роди Соломе чрез свобод­на любов с... Ли, ще се нарече Сома, тя е против своя загубен лунен род и се вече откъсва от него, спасява я Асти.

СИ

Ах, милата Асти, колко е била скрита!



АУР

Тя с това спасява култа на баща си: смирението и ми­лостта.

МАЙ

Благодарим ти, пратенико небесни. Нека твоята нова светлина, която ни донесе, да се предаде и долу на нашите чада като благоволение от Деа и Саваот и та­ка да се намали тяхното страдание. (На служителя.) Цял букет набери от нашите градини за милата Деа.



81

СИ

Също и от моята градина един букет само от рози.



(Отива си небесният пратеник. Вижда се краят на нощ­та и първите зари на изгрева. Отвън се чува особен шум, като на хвърчащи птици. Всички обръщат вни­мание на това.)

ХИПЕРИДЕАС

Елате да видите как всичките маги напускат нашето царство и като рой черни птици политат към Новата звезда. Те всякога правят така, когато видят нов свят, като хищни птици на плячка налитат.

СИ

Какъв черен облак! Колко е страшна силата им, с ко­ято летят! Ах, тежко на новата планета.



МАЙ

И на нашите деца.

АУР

Като огнени лъчи ще летят те през тези мрачни леги­они. Те отиват там сега и ще създадат: глад, мор, вой­ни, учения материалистични, философски науки, ин­дустрии, химии, изкуства, окултизъм, спиритизъм, лъжливи теософи и насилствени религии, политика и социология - и в края на краищата ще накарат чове­чеството само да се изтреби и това ще става в болежа на противности като гавра на истината. До мизерията



82

разкоши ще царуват и до учебните висши заведе­ния, покварни домове ще се построят, и до двореца от злато и мрамор ще е бедната хижа на смирения. Ах, по-добре да не ви говоря за това!

МАЙ

Ужасно ще е. Гледай ги, по-добре да бяхме ги задър­жали тук, да не измъчват децата ни.



АУР

Но тук ще са все живи, а там отиват на явна смърт.

ХИПЕРИДЕАС

Да, Земята ще е техният надгробен камък и някога там ще пише: Планетата, която отрече Култа на Соланита.

АУР

И любовта на Соломе.



МАЙ

А кое място е определено за бъдещ дом на нашите деца?

АУР

Полукси и Кастор.



(Облакът от черните птици се губеше все по-надалече към северозапад. Слънцето изгря над царството на Аур и всичко изчезна като кошмарна нощ и като че се заб­рави. В сърцето само на двете майки остана тъжната болка и те не можеха да забравят загубата, макар и
83

временна. Светлият и очарователен ден на май не ги тешеше, а всичко се движеше като изблик на нов жи­вот, защото нямаше там вече нищо скверно. То слезе на Земята и сега се шири страшно из нейните селе­ния, уви!)

84
Между устната и усмивката е най-нежното дете на



Всемира.

Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница