Специализиран научен съвет по финанси, счетоводство и контрол при висшата атестационна комисия на република българия

СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД

1. 
   Същност и особености на банковата конкуренция
   
   1. 
      Същност на банковата конкуренция
      
   2. 
      Видове банкова конкуренция и особености
      
   3. 
      Теоретични изследвания, посветени на банковата конкуренция
      
2. 
   Теоретични модели и основни фактори, влияещи върху конкуренцията на банковия пазар
   
3. 
   Конкурентни стратегии на банките
   
   1. 
      Стратегии на пазарните лидери
      
   2. 
      Стратегии на банките претенденти
      
   3. 
      Стратегии на банките последователи
      
   4. 
      Стратегии на банките специалисти
      
4. 
   Фактори, влияещи върху интензивността на конкуренцията
   
5. 
   Конкуренция между банките и небанковия финансов сектор
   
   1. 
      Присъствие на банките на небанковия финансов сектор
      
   2. 
      Конкуренция на банките от страна на небанкови финансови компании
      
   3. 
      Външна конкуренция на банките при инвестиционната дейност
      
      1. 
         Капиталов пазар
         
      2. 
         Управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми (КИС), акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и инвестиционни посредници
         
      3. 
         Застрахователни дружества и пазар на доброволно здравно осигуряване
         
      4. 
         Пенсионно - осигурителни дружества
         
      5. 
         Лизингови компании
         

2.1. Банковият сектор в Централна и Източна Европа

2.2. Състояние и тенденции на банковата система в България

2.3. Анализ на пазарния дял и дейността на водещите банки

3.1. Общ преглед и тенденции в развитието на банковите услуги

3.2. Конкуренция на депозитния пазар

3.3.Финансиране на дейността на банките чрез капиталовия пазар и емитиране на облигации

3.4. Конкуренция на кредитния пазар

3.5. Конкуренция при предоставянето на посреднически услуги

4.1. Клонова мрежа и териториални измерения на междубанковата конкуренция в България

4.2. Алтернативни канали на дистрибуция на банковите продукти

4.3. Рекламна и комуникационна политика на банките

1. 
   Настъпващи промени в околната среда на банките
   
   1. 
      Икономически промени в макросредата
      
   2. 
      Специфична среда – мерки за смекчаване на икономическата криза
      
2. 
   Възможни насоки за развитие на междубанковата конкуренция
   
3. 
   Очаквани промени към глобализация на междубанковата конкуренция
   

1. 
   Същност и особености на банковата конкуренция
   

Първата е поведенската концепция, според която „продавачите” – банките, се стремят да установят контрол на пазара, независимо от останалите пазарни субекти. Това е съзнателна борба за влияние на ценова и неценова основа. Корените на тази концепция са теоретичните постулати на Адам Смит, според който независимо поведение е по - вероятно при пазар с по - голям брой продавачи.

Втората концепция за конкуренцията е структурната. Според нея даден пазар е конкурентен при определени условия – напр. броя на „продавачи” (банки) и „купувачи” (клиенти), характера на продуктите, възможностите за влияние върху пазарната среда, достъпа до пазара, степента на информираност на пазарните субекти и др.
При банките в България има силно развита конкуренция – няма картели, няма доминираща позиция. Конкуренцията оказва сериозен натиск както за намаляване на цените на услугите, така и за въвеждане на иновативни продукти. Политиката на повечето банки е предимно да реализират „органически растеж”, т.е. освен чрез сливания и придобивания с други трезори, да се разширява предлагането и потреблението на нови продукти на пазара. За тази цел банките стимулират добавена стойност на продуктите си (търсене) и разширяват клоновите си мрежи, за да може продуктите, иновациите и услугите да стигнат до по- широк кръг потребители.
1.2. Видове банкова конкуренция и особености
Междубанковата конкуренция се развива в няколко насоки. Наред с конкуренцията на кредитния пазар (т.е. по отношение на активните операции), този на посреднически услуги и депозитния (ресурсния) пазар, конкуренцията може да се развива и на пазара за квалифицирани кадри, съвременни технологии, ноу - хау и др. Съществен белег на банковата конкуренция е невъзможността продуктите или услугите да бъдат защитени от копиране или имитация.

Междубанковата, като всяка друга конкуренция, се развива основно на ценова и неценова основа.

При неценовата конкуренция се диференцира продукта, чрез подчертаване на неговата по - висока полезност, в сравнение с подобните. Тук ключова роля играят въвеждането на нови продукти (иновативност), утвърждаване на търговската марка (брандинг), комплексното изследване на пазара, повишаване на качеството на продукта, диференцирането му от конкурентните продукти, мащабна реклама и промоционални условия, усъвършенстване на управлението на мениджърския и обслужващия персонал, избора на канали на дистрибуция, изграждане на корпоративен имидж и идентичност и др.

• 
  Продуктовата форма (първо равнище) има краткосрочен характер, като главни конкуренти са банковите продукти, които са директни заместители – напр. един депозит или кредит с друг такъв. По този начин продуктовата форма за определяне на конкуренцията дава стеснена оценка и е фокусирана върху настоящите предложения на конкурентите.
  
• 
  Продуктово - категорийната форма (второ равнище) се формира от продукти с подобни черти. Такива са например различните видове кредити – потребителски, ипотечни и фирмени, спестовните депозити и структурираните депозити и др. (тези две равнища на конкуренция са разгледани във Втора глава т. 3).
  
• 
  Третото равнище фокусира върху продуктите заместители и има по - скоро дългосрочен характер. Това ниво на конкуренцията е определено през 1984 г. от Филип Котлър като родова конкуренция и обхваща продукти или услуги, задоволяващи една и съща нужда: банковия кредит и лизинга, спестовните депозити и взаимните фондове и др. Тук става въпрос за конкуренция между банковия и небанковия финансов сектор, разгледана в т. 5 на тази глава.
  
• 
  Бюджетна конкуренция (четвърто равнище) включва всички банкови продукти и услуги, които се конкурират за един и същ бюджет на клиентите.
  

Сред основните особености на банковата конкуренция е наличието на бариери за навлизане на нови участници в системата. Съгласно действащата нормативна уредба и Закона за кредитните институции, минимално необходимия внесен капитал за учредяване на банка у нас е 10 млн.лв. (издават се безналични акции с право на глас). Размерът на изискуемия записан капитал, а също и условията за опериране на българския банков пазар (лицензиране от страна на централната банка) и допускане на чуждестранни банки, са едни от най - важните бариери за навлизането на нови конкуренти.

Разбира се не бива да се подценяват и другите регулации, определящи особеностите на междубанковата конкуренция. Ако БНБ предостави на банките „евтин ресурс”, чрез рефинансиране, намаляване на размера на задължителните минимални резерви (ЗМР) или други инструменти на паричната политика, тя ще засили интензивността на конкуренцията между банките при активните операции, а ако провежда „политика на скъпи пари” ще се засили конкуренцията при пасивните операции, т.е. на депозитния пазар.

Фактор, който косвено влияе върху конкуренцията между банките, са нивата на данъчни ставки у нас. Счита се, че една от сериозните причини за големия ръст на активите на банките у нас през последните години са ниските ставки на корпоративния данък – 10 % от началото на 2006 г. Това стимулира чуждите инвестиции в сектора и дори кара някои от западни банки, които имат филиали у нас, да прехвърлят част от кредитите си в България.

Основните теоретични модели и изследвания в областта на конкуренцията са направени от водещите световни маркетингови специалисти – Филип Котлър, Майкъл Портър, Едуардо Буено Кампос, Франк Джефкинс и др., повечето преведени на български език през последните години. Моделите и изследванията им са разработани за конкуренцията като цяло, а не на банковия пазар. На база техните теоретични модели е изградена настоящата разработка, като те са разгледани изцяло под призмата на банковия пазар в България.

В българската научна литература има публикувани разработки за конкуренцията, в повечето случаи, като раздел от книга посветена на маркетинга. По - значими трудове са: “Маркетинг” на авторски колектив на УНСС, “Маркетингово планиране” на Г. Младенова, „Маркетингови изследвания за маркетингови решения” на С. Желев и др.

Що се отнася до междубанковата конкуренция – повечето разработки обхващат периода до 2005 г. Сред тях най - обхватна е статията на ст.н.с.ІІ ст. Иванка Крайнинска, публикувана в сп. „Икономически изследвания”, през 2002 г. В нея е анализирана конкуренцията в банковата система до 2001 г. Друг труд по темата е публикуван от проф. д-р ик.н. Васил Меразчиев със заглавие "Междубанковата конкуренция и интеграцията в счетоводството на банките", публикувана през 2006 г. в сп. „Български счетоводител”. В нея конкуренцията в банковата система е разгледана за периода до 2005 г., като тематиката е по - скоро счетоводно насочена.

От по - новите разработки е доклада на доц. д-р Силвия Трифонова – „Testing for Bank Competition in the Eve of EU Accession”, изнесен на Осмата международна научна конференция “Модернизация на икономиката и социално развитие” в Москва през 2007 г. В него се разглежда конкуренцията в банковия сектор в България, както и развитието на банковия пазар у нас. Изследването е направено върху банковата система като цяло, без да се разглеждат отделните участници в нея. За оценка на конкуренцията са използвани методологиите на Херфиндал – Хиршман и на Роуз и Панзар.

Следва да се отбележат и статиите на Калин Христов (съветник на Управителя на БНБ) и Борис Петров (началник отдел „Анализи” в БНБ), повечето публикувани в периодичния печат, в които се анализират процесите и тенденциите в банковата система в България, както и кризата на международните финансови пазари.

При анализ на конкуренцията важен въпрос е каква ориентация има съответната институция. Банките, ориентирани към потребителите (предимно по - големите банки), разработват стратегии с които да отговорят на динамичните потребителски нужди, докато тези, чийто действия се определят от конкурентите (по - малките по активи банки), са ориентирани към разработване на стратегии, с които да им противодействат.

Друг модел за анализ на пазарната ориентация на банките, които на практика е разширен вариант на трикомпонентния анализ, е Моделът на петте конкурентни сили. Чрез него се прави анализ на пазарната среда на база информация за поведението на потребителите, на конкурентите, на каналите на разпределение, на общественото мнение и собственото поведение на банката. Разработен е от Майкъл Е. Портър¹.

Испанецът Едуардо Буено Кампос² изготвя един по - обхватен и богат на връзки модел, който на практика е обогатяване на класическия модел на Майкъл Портър – Модел на десетте сили на конкурентната среда. Съществени за банковата конкуренция са добавените в модела „сили на публичната власт” – определяне на банки, обслужващи държавния, общинския и други бюджети, определените от централната банка ЗМР и други ограничения на кредитната дейност.

Двете основни разновидности на конкурентните предимства са: ниски разходи и диференциация. Лидерството в разходите означава минимално равнище на производствените и пласментни разходи в отрасъла. Един лидер на разходите, би следвало да има власт над цените на пазара. Диференциацията е стремеж към уникалност в отрасъла по показатели, които са ценни за потребителите – продукта, доставките, маркетинга, дистрибуцията и др. Фокусиране (или концентрация), означава банката да се насочи към обслужване на един или няколко сегмента и стремеж за изтласкване на конкурентите от тях.

1. 
   Лидери на пазара – това са банки, които владеят максимален пазарен дял и изпреварват останалите по промяна на цените, въвеждане на нови и иновативни продукти, размерът на зоната на разпределение на продуктите си и разходите за стимулиране на продажбите. За лидери на българския банков пазар могат да се считат четирите водещи по активи банки с пазарен дял над 10 % – УниКредит Булбанк (15,34, % към края на 2007 г.), Банка ДСК (13,28 %), Обединена българска банка (10,37 %) и Райфайзенбанк (10,12 %). Техните стратегии са: разширяване на пазара, увеличаване на пазарния дял, повишаване на производителността и отбрана на лидерската позиция.
   
2. 
   Банките претенденти – заемат незначително по - ниско място в отрасъла (между 5 и 10 % пазарен дял) и водят ожесточена борба за увеличаване на пазарния си дял. Такива са банките между четвърто и седмо място по активи – Юробанк И Еф Джи (7,41 %), Първа инвестиционна банка (7,12 %) и Банка Пиреос (6,04 %). Основно значение в поведението им има идентифицирането на стратегическата цел и конкурентът който ще бъде атакуван, както и избор дали да бъдат атакувани пазарните лидери или да бъдат избягвани.
   
3. 
   Пазарните последователи са между водещите банки и обикновено се стремят да задържат пазарния си дял, следвайки промените в отрасъла. Това са стратегии на банки, които притежават възможности, но не се решават да се конкурират с лидерите, тъй като се притесняват, че битката с тях може да им причини тежки последици. Много банки предпочитат ролята на последовател, която има своите предимства – икономии от разходи, иновации, маркетинг и обучение на персонала, както и ползване на опита на лидерите. Банки последователи на българския пазар са трезори с под 3,50 % пазарен дял, най - изявени между които са СИБанк (3,35 %), SG Експресбанк (3,03 %), Корпоративна търговска банка (3 %) и Банка Алианц България (2,48 %).
   
4. 
   Банки обслужващи пазарна ниша (специалисти) имат малък пазарен дял и обслужват неголеми сегменти, на които другите не обръщат достатъчно внимание или ги игнорират. Пример за такава банки у нас могат да бъдат: Насърчителна банка (вече Българска Банка за Развитие – ББР), Прокредит банк, Общинска банка и Българо- американска кредитна банка (БАКБ), които са специализирани в кредитирането и обслужването на МСП и общини. Трябва да се отбележи, че две от тях – БАКБ и ББР са лидери за банковата система по показателя възвращаемост на собствения капитал за две поредни години.
   

5. 
   Конкуренция между банките и небанковия финансов сектор
   

С развитието на икономиката през последните години банковите услуги срещат все по- силна външна конкуренция от другите участници на финансовия пазар. Създаването на финансови групи пренася междубанковата конкуренция към т.нар. „финансови продукти - заместители” и дава възможност за привличане на клиентска маса посредством гъвкав избор на схема на финансиране. Междувременно се спомага и набирането на средства за активни операции, тъй като по принцип финансовите компании акумулират значителни по размер финансови средства, основна част от които се ползват и обслужват от банките.

1. 
   Присъствие на банките на небанковия финансов пазар
   

Банковият базар у нас е пазар на свободната конкуренция, на който всяка банка може да разширява дейностите, с които се занимава, ако сметне, че това е добра форма за развитие на бизнеса й. Освен това създаването на финансови групи с участието на банките спомага развитието и пласирането на продукти и снижаване на тяхната себестойност.

Независимо от ръста от последните години, посредничеството през небанковите институции е все още недостатъчно популярно в България, което се забелязва при съпоставяне на данните с тези на развитите страни. Близо половината от спестяванията на населението в САЩ, както и 1/3 от спестяванията на населението на страните от ЕС са под формата на инвестиции на капиталовите пазари.

ГЛАВА ВТОРА:

1. 
   Общи тенденции
   

Развитието на банковия сектор, вследствие на банковата конкуренция, през последните години може да се опише по следния начин: плавно намаляване на лихвения спред по кредитите и депозитите, ръст на обема на привлечените депозити и отпусканите кредити (който бе охладен през 2008 г., вследствие на разразилата се глобална финансова криза) и въвеждане на нови продукти и услуги. Положителното му развитие е логично отражение и резултат от състоянието на икономиката през последното десетилетие.

2. 
   Анализ на банковия сектор
   

1. 
   Банковият сектор в Централна и Източна Европа
   

Прегледът на банковия сектор в Централна и Източна Европа дава възможност да се оцени нивото на междубанкова конкуренция у нас, нивото на развитост на банковата ни система и нейните перспективи, предвид тенденцията към сближаване на банковите продукти и услуги с тези в Еврозоната.

За целта е използвано изследване на UniCredit New Europe Research Network, (направление на UniCredito Italiano SpA), което показва, че две трети от банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са собственост на международни банки. Към края на 2005 г. пазарният дял на международните финансови институции в региона е 78 %, като с 83 % Българската банкова система е близо до този показател. Може да се счита, че приватизацията в банковия сектор в региона на ЦИЕ вече е приключила, в резултат на което възможностите за придобиване на големи банки са ограничени.

Изследването на UniCredit New Europe Research Network показва, че общите банкови активи в ЦИЕ към края на 2005 г. достигат 1 108 млрд. евро, като регионът се обслужва от над 1 805 банки, спрямо 6 403 банки за Еврозоната. Повечето от тях са кооперативни банки, които обслужват населението по райони и са твърде дребни.

Изследване на Raiffeisen Zentralbank Österreich и Raiffeisen Centrobank показва, че към края 2007 г. активите на банките в ЦИЕ нарастват до 1 417 млрд.евро. За периода 2003 – 2008 г. средногодишния ръст е 26 %, като за основен двигател се отчита бизнесът с физически лица (retail) – тъй като доходите на голяма част от населението в региона продължават да растат, търсенето на банкови продукти, както от страна на кредитите, така и на депозитите води до бърз растеж.

2. 
   Състояние и тенденции на банковата система в България
   

Също както банковия сектор в ЦИЕ, българската банкова система се развива бързо и динамично през последните години. Към края на 2007 г. общият размер на активите на системата достига 59,090 млрд.лв. Степента на проникване на банковите услуги (която се измерва като отношение на общите банкови активи към БВП) е 104,6 %, и за първи път от 1990 г. надхвърля БВП. Това според изследване на Erste Research (анализаторско звено на Erste Bank) определя на българската банкова система второ място по този показател в региона на Югоизточна Европа за 2007 г., след Хърватия. Отчита се трайна тенденция през последните години банките да капитализират печалбите си, привлечени от добрата доходност и възвращаемост на собствения капитал и активите.

3. 
   Анализ на пазарния дял и дейността на водещите банки
   

Развитието на конкуренцията между банките постепенно ще се премества от полето на агресивното предоставяне на заеми към повишаване на ефективността. Банковият мениджмънт все повече залага на повишаване на качеството на обслужване и на разработването на нови, по - привлекателни за клиентите спестовни продукти, за да се привличат парите им и по този начин да се осигуряват необходимите средства за активните операции. Конкуренцията при търсенето на платежоспособни и финансово активни клиенти се очаква да се изостри, тъй като тенденцията е трезорите да формират приходите си не само от предоставяне на заеми, но и от обслужване на оборотите на граждани и фирми, от които печелят от такси и комисионни. Изострянето на съревнованието между банките води до подобряване на условията на услугите им, но може да има и негативни последици – намаляване изискванията при проучване и преценка на платежоспособността на кредитоискателите. Във финансово - кредитния сектор, където по правило се работи с чужди пари, ожесточената конкуренция не винаги е здравословна за самите трезори.

Данните на БНБ показват, че към края на 2007 г. в българските банки са събрани рекордните 39 млрд. лв., само от влогове на нефинансови институции, граждани и домакинства. Размерът им се увеличава с изпреварващи темпове и се счита, че е в основата на растежа на БВП (6,2 % за 2007 г., спрямо предходната година). Лидери по привлечени средства са УниКредит Булбанк и Банка ДСК, които имат общ пазарен дял 29,16 %. Много близко един до друг са следващите ги Райфайзенбанк, ОББ, Юробанк И Еф Джи и ПИБ – между 8,30 и 9,30 %. Другите трезори имат значително по - малък дял в сегмента. Това показва, че конкуренцията между двете банки лидери и следващите ги претенденти в сегмента е изострена. За 2007 г. индексът HHI за банковия депозитен пазар у нас е със стойност 796,82, което показва, че сектора е силно конкурентен и в него няма участник с доминираща роля.

Освен чрез външни кредитни линии и привличане на депозити, банките могат да финансират дейността си и чрез емитиране на облигационни заеми или увеличаване на собствения капитал, най - често през фондовата борса.

Като лидери в сегмента могат да се определят УниКредит Булбанк, ОББ и Райфайзенбанк, които съвкупно имат 35,73 % пазарен дял. Прави впечатление, че втората по големина по активи Банка ДСК има едва 6,90 % пазарен дял в търговското кредитиране, което й отрежда седмо място. За 2007 г. индексът HHI за пазара на търговски кредити у нас е със стойност 721,17, което също показва, че сектора е силно конкурентен и в него няма участник с доминираща роля.

Направено е следното заключение – възможностите са големи, а трезорите са изключително гъвкави към индивидуалните си клиенти. Условията за финансиране не се формулират тясно (изключение правят някои програми за финансиране на МСП и частни земеделски производители - ЧЗП), а се договарят индивидуално с клиентите си, съобразно взаимоотношенита с тях. Разчита се на генерирането на страничен доход – от обслужване на обороти по разплащателни сметки, привличане на депозити, поставяне на АТМ и POS терминали в търговските им обекти, кредитиране на служители и др.

Конкуренцията се води на няколко нива – освен ценово, банките изискват различен процент на собствено участие в инвестиционен проект или търговска сделка. Обект на конкуренцията е и процентът на обезпеченост, които търси всяка една банка, като той обикновено е не по - нисък от 125 %.

Тенденция е след влизането на България в ЕС трезорите усилено да ухажват предприятия бенефициенти на субсидии от Еврофондовете. Двадесет и една банки са подписали Меморандум за разбирателство с Министерството на земеделието и горите и са разработили програми за кредитиране, които позволяват авансово ползване на одобрената субсидия.
3.4.2. Ипотечни кредити
Ипотечните заеми също се оказаха в центъра на конкуренцията между банките - през последните няколко години пазарът регистрира трицифрен ръст, което накара централната банка да наложи рестриктивни мерки, с цел да ограничи кредитирането в сегмента. За 2007 г. делът на ипотечните кредити в България като част от БВП е 10,42 %, а само две години по - рано е бил 4,70 %. Лидери са Банка ДСК, ОББ и УниКредит Булбанк АД, които държат общо 61,18 % от пазара. Банка ДСК е абсолютен лидер с над ¼ пазарен дял. Причината за водещата роля на тези банки несъмнено е улеснения достъп до дългосрочни ресурси от собствениците им в чужбина. За 2007 г. индексът HHI за пазара на ипотечното кредитиране у нас е със стойност 1 515,09, което показва, че сектора се характеризира с умерена конкурентна среда и наличие на концентрация.

При ипотечното кредитиране междубанковата конкуренция се води на широк фронт – на ценова и продуктова основа. Трезорите имат предложения за ипотечни кредити с намалена фиксирана лихва за първите три години, в промоциите се включват освен по - ниска цена на кредита и освобождаване от такси, намалени комисионни, безплатни за клиента застраховки Живот и Имущество, които са задължителни при ползването на ипотечен кредит.

За да се оценени интензитета на конкуренция между банките при потребителското кредитиране са определени основните участници на пазара. Абсолютен лидер, който може да се определи като монополист в сегмента, е Банка ДСК. Тя държи 37,79 % пазарен дял, благодарение на традициите си в потребителското кредитиране и на добре развитата си клонова мрежа, достигаща до голям брой населени места, където няма офиси на други банки. Значително по - малък пазарен дял имат УниКредит Булбанк и ОББ – около 13 %. Другите трезори се задоволяват с под 7 % от пазара. За 2007 г. индексът HHI за пазара на потребителско кредитиране у нас е със стойност 1 883,73, което показва, че сектора се характеризира със силна пазарна концентрация.

Основно междубанковата конкуренцията при потребителското кредитиране се води на ценова и продуктова основа. Потребителските кредити за текущи нужди биват с поръчител и без поръчител, като от това се определят и лихвените нива. Обикновено при потребителските кредити с поръчител, лихвените нива са около 1 – 2 % по - ниски от тези, при които не се изисква поръчителство. Освен това върху цената на кредита влияе и това дали кредитополучателят превежда работната си заплата в банката и дали кредита е предоставен срещу доказан доход или не. Средно - претегленият годишен лихвен процент на потребителските кредити у нас за 2007 г. е 10,18 %, докато в Еврозоната варира, от около 6 % във Финландия, до над 12 % в Португалия. В Ирландия средната му цена е 6,5 %, в Италия и Испания – 9,4 %. Годишният ръст на потребителския кредит в ЕС е 8 % и има 18 %-тов дял от брутния доход на банковите услуги на дребно в съюза.
В глобален мащаб нов тласък на междубанковата конкуренция в сегмента се очаква да даде приетата в началото на 2008 г. от Европейския парламент Директива за потребителския кредит, която трябва да хармонизира различните национални разпоредби в Европейския съюз и да улесни трансграничното потребителско кредитиране. Това несъмнено би следвало да окаже натиск върху потребителското кредитиране у нас, тъй като българският потребител ще има улеснен достъп до кандидатстване и получаване на потребителски кредит в друга страна от съюза, където ценовите условия са по - изгодни. Освен това Директивата въвежда единни правила за преддоговорната информация и рекламите. С приетите чрез Директивата единни правила за потребителско кредитиране ще се засили трансграничната конкуренция между трезорите в Евросъюза. Съгласно докалада на Еврокомисията общият размер на потребителските кредити в ЕС към края на 2007 г. се оценява на около 800 млрд. евро (т.е. българската банкова система с 3,399 млрд.евро има 0,42 % дял), но директните презгранични транзакции са по - малко от един процент, основно поради различия в националните законодателства. Очакванията са, че чрез новата Директива ценовите различия в различните страни ще се съкратят и ще има рязко увеличение на трансграничните кредитни транзакции.
3.4.4. Кредитни карти
Картовият пазар в България се развива с бързи темпове. Кредитните карти са един от финансовите продукти с най - голямо бъдеще и потенциал за развитите у нас. Отчита се, че продуктът от бутиков става масов – изследване на GfK Bulgaria показва, че проникването на дебитните и кредитните карти в България нараства от 6 % през 2002 г. на 26 % през 2006 г., което предизвиква конкуренция между банките за пазарен дял.

Анализът показва, че у нас се увеличава разнообразието и се появяват продукти от ново поколение с повишена сигурност при разплащанията – напр. т.нар. “чип карти” (наричани още smart или интелигенти карти), към които е добавен микрочип, вместо ползваната досега магнитна лента. Основната му цел е повишаване на сигурността на картите и предотвратяване на злоупотребите с тях. Един сравнително нов продукт на българския картов пазар са ко - брандираните кредитни карти. Те се издават от банка, съвместно с компании - партньори (верига супермаркети, мобилен оператор и др.), като притежателите им ползват отстъпки при покупки (напр. стратегически партньорства – ОББ / Globul, ПИБ / Vivatel, ЦКБ / Office 1 Superstore, Банка ДСК / Mtel).

След като през последните години конкуренцията на банковия пазар у нас доведе до масирана инванзия на офиси в страната, банките с български капитали се насочиха към експанзия на чужди развиващи се финансови пазари, където все още има свободни пазарни ниши носещи добра доходност. От български финансови капитали в чужбина най - силни са инвестициите в съседна Македония, където четири от шестнадесетте банки принадлежат на български институции.

Очакванията са банките да продължат да развиват клоновите си мрежи (в т.ч. извън страната), като перспектива за това са устойчивата тенденция на нарастване на активите на банковата система.
4.2. Алтернативни канали на дистрибуция на банковите продукти
Освен традиционните канали за дистрибуция – посещение на банков офис, конкуренцията накара банките все по - активно да използват в своята практика алтернативни канали на дистрибуция на своите продукти и услуги. Трезорите добре осъзнават големия потенциал на такива форми на продажби и насочват все повече ресурс за тяхното развитие.

Най - общо под алтернативни канали за дистрибуция се разбира: интернет банкирането, call центровете, мобилните сили за продажба и партньорствата. Свързващият момент при всички е, че клиентът няма нужда да ходи до банковия офис за да кандидатства за кредит, да извърши някакво плащане или да ползва друга банкова услуга. Алтернативните банкови канали спомагат и за преодоляването на психологическата бариера на някои хора, за които влизането в банката е проблем.

Друг канал на комуникиране, от скоро използван от банките у нас, предимно за задържане на платежоспособните клиенти, е частното банкиране. То е възникнало в Швейцария и Англия през 17 век, като малки семейни финансови къщи, които работят с ограничен брой потомствени клиенти, управлявайки техните средства. Банките, които го предлагат у нас са: Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, Банка Алианц България, SG Експресбанк, Юробанк И Еф Джи, УниКредит България, Банка ДСК, ЦКБ, ОББ и МКБ Юнионбанк.

Проучване на изследователската компания Datamonitor (публикувано в интернет страницата на агенцията) показва, че в световен мащаб над 160 млн. души ползват банкови продукти по алтернативни канали. Само за Европа над 60 млн. души управляват финансите си през Интеренет. Проучване на Nielsen/NetRatings и Ipsos-Insight показва, че алтернативното банкиране има най - висока популярност в скандинавските страни, където половината от имащите достъп до интернет управляват парите си единствено чрез мрежата. Анализаторите от Datamonitor стигат до извода, че независимо от високата популярност на интернет банкирането, засега тези услуги изостават в сравнение с традиционните методи на работа между банки и клиенти.

Основен акцент при банковите реклами у нас остават влогонабирането и кредитирането – по - специално ипотечното и потребителското. При изготвяне на рекламните послания на банките маркетинговите екипи подбират отделните медии индивидуално, след анализ на профила на целевата група клиенти: преса, радио, интернет, брандиране на возила на градския транспорт, но най - често използвана е телевизионната реклама.

След динамичното развитие на българския банков сектор през последните години, през 2008 г. и през първото тримесечие на 2009 г. банковата система започна да чувства удара от кризата. От гледна точка на статистиката е много трудно да се даде оценка за това колко дълбоко са засегнати българските банки, как ще се развие и колко ще бъде продължителна кризата, защото нейните симптоми започнаха да се чувстват у нас едва третото тримесечие на 2008 г.

Данните на БНБ показват, че към края на 2008 г. сумата на активите на банковата система е 69,6 млрд.лв., като ръста в едногодишен период е 17,7 % (при ръст от 40 % за предходната година и около 30 % за предходните три). За последното тримесечие на 2008 г., обаче ръстът е сведен до едва 0,3 %, а към края на първото тримесечие на 2009 г. е налице спад с 0,5 % и размерът им е 69,2 млрд.лв.

Кредитите отбелязват най - нисък годишен растеж за последните няколко години – през първото тримесечие на 2009 г. общата сума на брутните кредити на предприятия и граждани нараства с едва 0,9 % (при ръст от над 60 % за 2007 спрямо 2006 г.). Макар и символично, нарастването на заемите се е случило независимо от обстоятелството, че привлечените средства на банковата система са намалели само за първото тримесечие на 2009 г. с над 250 млн.лв. При липсата на външно финансиране, именно привлечените средства от граждани и фирмие ще бъдат източника на финансиране на активните операции на банките. Делът на кредитите в общия размер на активите расте от 66,96 % (към края на м.март. 2008 г.) на 70,79 % (към края на 2008 г.), достигайки 71,73 % (към края на м.март 2009 г.), не толкова вследствие на увеличено кредитиране, а на намалелите активи на банките. С други думи може да се счита, че засега българските банки се държат отговорно към бизнеса и са успели да преразпределят ресурсите си така, че да не спрат изцяло отпускането на заеми.

Отчита се увеличение в средните нива на лихвите, както при кредитите, така и при депозитите, което е детайлно разгледано в разработката. Тук е момента да се отбележи, че лихвените нива в бълагарската банкова система наистина са по - високи от тези в Еврозоната, но те са следствие на риска и икономическата среда у нас. Няколко фактора определят високите нива на депозотите, а тези по кредитите са тяхна функция. От 2008 г. банките у нас се изправиха пред нова пазарна конюнктура, в която групите които ги притежават ги оставиха да се оправят сами. Доскоро тяхната кредитна дейност бе силно зависима от заеми от чуждестранните майки, като съотношението кредити към депозити при някои банки надхвърляше 120 %. Липсата на външно финансиране (при краткосрочен дълг от около 7 млрд.евро) накара банките да се конкурират за ограничено количество левов ресурс. При негативния платежен баланс на страната и спецификата на валутния борд (при отлив на евро от страната, се изтеглят левове в обръщение), по закона за търсенето и предлагането цената на търсената стока (левов ресурс) се повишава. Статистиката на БНБ показва, че банкнотите и монетите в обръщение спадат за петте месеца от началото на 2009 г. с 1,419 млрд.лв., до 7,760 млрд.лв. Това кара банките да обявяват по - високи лихви по левовите депозити. Ожесточената конкуренция в сегмента и високото ниво на тези лихви са следствие на ограничен ресурс в левове, труднодостъпно финансиране от майките и невъзможност да се организират лимитирани заеми на ниски цени, както през последните години. Друг отрицателен фактор е влошаването на бизнес средата и почти двойното увеличение на просрочията по потребителските, ипотечните и корпоративните заеми. Това води до увеличаване на рисковата премия на държавата, автоматично до покачване на цената на ресурса и лихвените нива, а също така и до нежелание от страна на банките да кредитират.

Пазарните условия принудиха трезорите да свият лихвения си марж – разликата между приходите от лихви по кредитите и разходите, които изплащат по депозитите. Статистиката показва, че печалбата на банките е намаляла значително – към края на м. март 2009 г. тя е в размер на 271,27 млн.лв., при 358,96 млн.лв. година по - рано. Това води до рязко намаляване на показателите за възвращаемост на активите и на собствения капитал. Тук следва да се отбележи още нещо – печалбата на банките не трябва да се разглежда като самоцел, тя е един от механизмите за защита на вложителите. Още повече, че за изминалата 2008 г. банките декларираха, че няма да разпределят дивиденти и по този начин печалбата стана част от техния собствен капитал.

Отчита се, че капиталовата адекватност на системата нараства за първото тримесечие на 2009 г. – от 14,9% на 16,5 %, а адекватността на капитала от първи ред достига 12,7 % (при минимално изискуеми 6 %). Кризата накара трезорите постепенно да преструктурират активите си, увеличавайки делът на бързоликвидните, но по - малко доходносни финансови инструменти (депозити и държавни ценни книжа) – те се отказаха от част от приходите си с цел да повишат стабилността и платежоспособността си. От всичко дотук изложено следва, че кредитните институции имат добри възможности за покриване на загуби от преоценки и влошаване на конюнктурата.

Що се отнася до участниците в междубанковата конкуренция у нас – данните показват, че няма съществена промяна в пазарния дял им към края на първото тримесечие на 2009 г.

УниКредит Булбанк запазва водещата си позиция с активи от 11,11 млрд.лв., собствен капитал от 1,44 млрд.лв. и печалба от 58,79 млн.лв. Възвращаемостта на активите на трезора е 0,53 %, а на собствения капитал – 4,1 %. УниКредит Булбанк е лидер по привлечени депозити с 13,98 % пазарен дял, като съотношението на депозити на фирми и граждани е равностойно. Банката е и лидер при фирменото финансиране с 21,67 % пазарен дял и ръст за тримесечието от 3,01 %. Политиката на трезора досега не се е отличавала с прекалена агресвност спрямо конкуренцията, което до голяма степен й позволи да посрещне кризата без резки промени и със сравнително добри показатели.

Активите на Банка ДСК нарастват в едногодишен период от 6,5 млрд.лв. до 7,55 млрд.лв., но следва да се отбележи, че за първото тримесечие на 2009 г. те намаляват с 150 млн.лв. Капиталът на банката е 1,28 млрд.лв., а печалбата й за една година намалява с 19,65 % и е в размер на 48,75 млн.лв. Банката продължава да е лидер в потребителското и ипотечното кредитиране с пазарен дял съответно 31,93 % и 28,17 %. Що се касае до привлечените депозити – 81,59 % са на граждани, където Банката има годишен ръст от 12,88 %, докато при фирмените депозити има спад от 26,67 %.

Към първото тримесечие на 2009 г. ОББ, Райфайзенбанк и Юробанк И Еф Джи са с пазарен дял, съответно 10,9 %, 8,95 % и 8,09 %, като може да се счита, че те също не следват агресивна политика в конкурентните си стратегии.

Другите банки също създават механизми за защита от кризата, основно чрез оптимизаране на рисковете и дейността си.

• 
  Българските банки запазват позициите си и стабилно финансово състояние, като се наблюдават тенденции на престуртуриране на активите. Кредитирането през първото тримесечие на 2009 г. остава непромено, а при депозитите се отчита намаление. Свиването на лихвения спред е съпроводено с нарастване на лихвите по кредитите и изправарващ ръст на лихвите по депозитите.
  
• 
  Нараства размера на класифицираните и на просрочените експозиции в портфейлите на банките, но покритието им остава при задоволителни нива.
  
• 
  Няма да е изключено някои от участниците в междубанковата конкуренция да се възползват от финансовата криза и пасивността на конкурентите си и да завладеят по- висок пазарен дял в пазара на финансови услуги. Това би било позитивно, стига разбира се те да спазват изискванията на нормативната база и наредбите на Централната банка.