ПЕРСПЕКТИВИ И НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БАНКОВАТА КОНКУРЕНЦИЯ

Още повече, че кризата бе породена от фактори обект на настоящата разработка – ожесточената борба за пазарен дял на световните финансови пазари и преследване на печалба от страна на world - wide компаниите. От тези фактори бе повлияно и развитието на българския банков пазар – през последните пет години трезорите се вкопчиха в битка за увеличаване на пазарния си дял, намалявайки изискванията си към кредитополучателите, като едновременно с това като самоцел акционерите преследваха увеличаване на възвращаемостта на капитала, респ. печалбата от дейността. Дори Централната банка на няколко пъти се намесваше за да спре неконтролирания ръст на кредитирането, и по - специално потребителския и ипотечния сегмент. Стига се до извода, че в известна степен кризата се може да се окаже един оздравителен и прочистващ процес, отрезвяващ и спиращ неконтролирания ръст на някои сектори, застрашаващи стабилността на икономиката като цяло.

В регионален аспект, очакванията са, че през следващите години в новите страни членки на ЕС (в частност България), ще се усетят негативните последици от кризата на международните финансови пазари. Експертите от МВФ прогнозират забавяне на ръста на БВП (6 % за 2008 г., спрямо предходната година) в диапазона 5 - 2 % за периода до 2012 г. Прогнозите за забавяне на темповете на растеж накараха българското правителство да ревизира основните си очаквания заложени в бюджета за 2009 г.

Основните опасения са за сериозно забавяне и намаляване на оборотите на водещите компании и бизнеса като цяло у нас, като това ще повлияе пряко на банковия пазар и конкуренцията в него. Опасност за банковата система са рисковете от фалити на фирми, клиенти на банките. При масови опити за реализация на обезпечения по кредити, може да се стигне до обезценяване на имотите и ситуация в която стойността на имуществата е под размера на експозицията към банката. Затова може да се счита, че българските банки подхождат правилно, като към момента предприеха мерки за предоговаряне на погасителните планове, давайки отсрочки на клиентите по погасителните им планове. Най - големи са рисковете от фалити на строители и агенции за недвижими имоти – браншовете, които първи усетиха негативните последици от кризата у нас.

Изобщо, може да се счита, че въпросът не е дали България ще бъде засегната от глобалната финансова криза, а кога и в каква степен. В този смисъл върху банковата конкуренция у нас влияние ще оказват някои проблеми с важно значение за макросредата.

Друг съществен проблем за банковата система и конкуренцията в нея са доходите на фирмите и домакинствата. Както бе споменато, голяма част от водещите фирми в България са експортно ориентирани и глобалната финансова криза несъмнено ще окаже отрицателно влияние върху техните приходи. Що се отнася до доходите на населението (от труд, заплати и пенсии) – нивата у нас са най - ниски в страните от ЕС, дори и като процент от БВП (около 30 %, при поне 10 - 15 пункта по - високи в другите страни). Отчита се, че производителността на труда в България е едва 30 % от средната за страните в Еврозоната, а заплащането на труда – под 15 %. Високите цени на храните и енергийните носители (съставляващи над половината от потребителската кошница) и забавящия се икономически растеж заплашват страната ни с допълнителен риск от обедняване. В този смисъл значение имат и демографските проблеми на страната ни – застаряването на населението води до намаляване на доходите, а от тук и до намаляване на потребителските разходи. Това също ще влияе на банковата конкуренция в отрицателен аспект.

На следващо място идва проблемът с инфлацията. Високият й темп води до нарастване на производствените цени, загуба на конкурентност и прехвърляне на повишената себестойност върху крайните потребители. От своя страна това намалява потреблението, в т.ч. на банкови продукти и услуги и влияе отрицателно на банковата конкуренция. При висока инфлация и забавяне на ръста на доходите, индивидите ще разполагат с по - малко спестявания и свободни парични средства, които да бъдат насочвани към финансовите пазари. Друга опасност е, че българската икономика има неизчерпан потенциал по отношение на инфлацията – ценовото равнище на редица стоки и услуги все още е доста по - ниско от това в страните от Еврозоната.

Не на последно място стои проблема с дефицита по текущата сметка. В условията на глобална финансова криза, рисковете от високия дефицит по текущата сметка в българската икономика е голям, предвид това, че страната ни е силно зависима от външни инвестиции. Опасността идва от евентуално оттегляне на чуждестранните инвестиции, което ще доведе до криза на реалната икономика. За избягване и предотвратяване на подобен риск от основно значение е поддържане на стабилност на националната икономика, която може да се постигне чрез осигуряване на икономически растеж, високо вътрешно търсене, балансиран държавен бюджет и стабилен курс на националната валута. Обезпокоителен за страната ни е факта, че около половината от чуждестранните инвестиции са насочени към сферата на строителството и операциите с недвижими имоти.
Както бе споменато, след случващото се на световните финансови пазари от лятото на 2007 г. мнозина специалисти сравниха ситуацията и възможното развитие с Великата депресия от миналия век. Затова, ако се погледнат конкретно мерките взети от правителствата на САЩ и Европа за смекчаване на последиците и ограничаване на нейното разпространение в дълбока и продължителна рецесия, може да се заключи, че те са продиктувани от това какво не е направено през 30-те години на ХХ век.

Именно това са препоръките за възможните действия, които да предприеме фискалната и паричната политика у нас, за запазване на стабилността на банковата система, конкуренцията и икономиката като цяло.

На първо място това означава да не се допуска свиване на паричното предлагане, респективно кредитирането, вследствие на банкови паники и недоверие от страна на финансовите институции.

На второ място, следва да се направят съответните постъпки да не се допусне рязко свиване на потребителското и инвестиционно търсене в икономиката. Допускане на такова свиване ще доведе до спад на брутния вътрешен продукт, загуба на работни места, което чрез високата задлъжнялост на фирмите (над 116 млрд.лв. към края на 2007 г., по данни на Българска стопанска камара) ще се отрази отрицателно на стабилността на финансовата система, оттам върху междубанковата конкуренция и предлагането на кредит.

Това което държавните органи предприемат до момента с цел стабилизация на финансовата система (касаещо междубанковата конкуренция) може да се сведе до следното:

• 
  Намаляване на основния лихвен процент – за пет месеца, от края на 2008 г., обявяваният от БНБ основен лихвен процент (ОЛП) е с намалели стойност от 5,77 % до 2,27 %. В същото време Европейската централна банка намали лихвения си процент по рефинансиращите си операции с 1,75 % и това доведе до намаляване на лихвените проценти в Еврозоната по ипотечните кредити с 0,10 %, а по потребителските нарастване със само 0,70 %.
  
• 
  Увеличаване на ликвидността на трезорите – чрез промените в Наредба № 21 (разгледани в Първа глава т. 2), от началото на септември 2008 г. БНБ освободи за търговските банки държани ЗМР на стойност около 3 млрд.лв. Централната банка се надява с освободения ресурс да бъде кредитирана реалната икономика. По данни на БНБ, към момента банките държат средно около 7 % от привлечените средства под формата на ЗМР в централната банка.
  
• 
  Капиталова подкрепа на системно важни финансови институции чрез Българската банка за развитие (ББР). В края на 2008 г. банката бе капитализирана с 230 млн.лв., които предостави на 13 търговските банки за финансиране на МСП при дъмпингови условия за пазара. Предвидени са и 100 млн.лв., които ще бъдат предоставени на търговските банки за оборотно рефинансиране на кредити на селскостопански производители. Условията се идентични с тези по горната линия, като срокът е до 5 години, а за крайните получатели – до 18 месеца.
  

Към момента се подготвя допълнителен ресурс за рефинансиране на оборотни кредити на малки и средни предприятия.

• 
  Създаден бе Национален гаранционен фонд към ББР с цел улесняване на достъпа на малките и средни предприятия до финансиране.
  
• 
  Издаване на правителствени гаранции за банковите депозити с цел осигуряване на стабилност и ограничаване на риска от паника сред клиентите на банките. От месец ноември 2008 г., чрез промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, горният праг на гарантиране на влоговете на граждани и фирми в национална и чуждестранна валута бе увеличен от 40 хил.лв. на 100 хил.лв.
  
• 
  В нарочно писмо до търговските банки, в края на 2008 г. БНБ “апелира” търговските банки да представят до края на годината писма за намерение, подписани от мажоритарните им акционери да не капитализират нетните си печалби за 2008 г. Заделянето на печалбите като резерви в капитала е допълнителен буфер в ситуацията на глобална финансова и икономическа криза и гаранция за неизтичане на ресурс от банковата система в страната. Освен това натрупаната печалба е в състояние да покрие евентуална неблагоприятна миграция в кредитния портфейл на банките.
  
• 
  Освен това през м.март 2009 г. от Централната банка предприеха изменения в Наредба № 8 и Наредба № 9 с насока към тяхната либерализация. Банките ще заделят по малко капитал за рискови експозиции, вследствие на разширяване на кръга на признатите ликвидни активи, както и на промяна на групите за класифициране на нередовно обслужвани кредити. Очакванията са чрез промените да са освободи ресурс, който банките да използват за кредитиране на реалната икономика. Тук обаче стои отворен въпроса, доколко самите банки имат “доверие” да направят това.
  

Що се отнася до фискалната политика – върху банковата система (респективно конкуренцията в нея), може да се влияе чрез стимулиране и поддържане на вътрешното търсене в икономиката – увеличаване на правителствените разходи (основно инвестиционните), както и потребителските разходи (въпреки, че по- нататъшно намаляване на данъци и осигуровки би било нереално). Такива действия разбира се водят до бюджетен дефицит и нарастване на правителствения дълг, което на този етап е неразумно. Още повече, че увеличаването на правителствения дълг може да доведе и до създаване на недоверие в икономиката сред населението.

Препоръчителни са мерки за поддържане на доверието и стимулиране на чуждестранни инвестиции. За последните три години страната е получила средно около 30 % от БВП приток на чуждестранен капитал под формата на инвестиции и дълг. Разбира се тези мерки за ограничаване на рязкото забавяне на този приток не могат да бъдат тясно формулирани.

2. 
   Възможни насоки за развитие на междубанковата конкуренция
   

При очертаването на възможните насоки за развитие, междубанковата конкуренция е разгледана на три нива.

Бъдещето развитие на междубанковата конкуренция на това ниво зависи от много фактори, но най - съществено е доколко и кои банки ще успеят адекватно да реагират на динамичните промени в отрасъла, да запазят и разширят своя пазарен дял.

Очакванията са през следващите години, като следствие на глобалната финансова криза достъпа до външно финансиране за българските банки да бъде сведен до минимум. Предимство ще имат големите банки, собственост на чуждестранни финансови компании, който ще могат да ползват тяхната подкрепа, в т.ч. по - високия им кредитен рейтинг за достъп до ресурси. Може да се твърди, че банките с български капитали ще бъдат поставени в неравностойни конкурентни условия и няма да е изненадващо ако в близко бъдеще някои от тях да бъдат принудени да прибегнат към сливания и консолидация, вследствие на конкурентния натиск. Съвременното банкиране изисква огромни разходи за информационни системи, за нови продукти, за клонова мрежа и регулативни изисквания, които една голяма банка може да си позволи много по- лесно чрез т.нар. “икономия от мащаба”. Освен това местните банки трябва да се съобразяват с глобалните тенденции на консолидация, които поставят началото на нова ера – на банковите мастодонти, които в конкурентната борба за повече клиенти завладяват все по- големи пазарни дялове чрез обединения.

Доказателство за това е сливането през 2005 г. на считаните за втората и четвъртата по активи финансови институции в света – японските Mitsubishi Tokyo Financial Group Inc. и UFJ Holdings. Така активите на новата мега банка Mitsubishi UFJ, базирана в Токио, са около 190 трлн. JPY (около 1,68 трлн. USD), докато тези на втората по активи световна банка (щатския гигант Citigroup) са 1,55 трлн. USD. Друго глобално сливане през същата 2005 г., засегнало и българския банков пазар, се реализира между италианската UniCredito Italiano SpA. и германската HVB (HypoVereinsbank). Активите на новата европейска група са около 733 млрд.евро. Мегабанката има над 7 000 клона в 19 държави и по този начин е най- голямата в региона на Централна и Източна Европа. Отделно от това през 2008 г. Allianz Group продаде немската Dresdner Bank на Commerzbank. Сделката ще създаде най- голямата немска банка по отношение на клиентска база – над 11 милиона частни клиенти и втора по размер на активите след Deutsche Bank.

Всички тези глобални процеси на сливания и окрупняване на банките не може да не засегнат и пазара у нас. С присъединяването на България към ЕС родните трезори станаха част от огромен по мащабите си финансов пазар. Консолидацията на банките се сочи като фактор, който би спомогнал за бързото и гладко интегриране на банковия ни сектор в единния европейски финансов пазар.
На второ ниво междубанковата конкуренция ще се развива за доминиране в ключовите продукти. Несъмнено засега това са влогонабирането и кредитирането. Предимство тук може да бъде спечелено при разработването на продукти с нови функционални характеристики. За целта всяка банка ще трябва умело да определи своите конкурентни предимства и сферата на водене на конкуренция.
На трето ниво банките ще се конкурират в способността си за създаване и навлизане в нови ниши на пазара. Едно от възможните развития е специализация на някои от по - малките банки и възможността им да изиграят роля на аутсайдери - иноватори, създавайки и навлизайки в нови пазарни ниши. От съществено значение за бъдещето развитие на междубанковата конкуренция е това малките банки ще успеят да издържат на натиска на банките - лидери и да защитят своето място в банковата система.

Съгласно теория, развита от Йозеф Алоиз Шумпетер, малките участници на пазара неизбежно вземат връх над предишните лидери при структурни промени в отрасъла. Това разбира се не може да се твърди с абсолютна сигурност и пример е банковата система, където банките - лидери поддържат своя динамизъм и водещото си положение вече много години. Но истина е, че най - често иновациите са правят от новите фирми и/или аутсайдерите в отрасъла, тези които не принадлежат към елита и не са признати за пълноправни конкуренти. Те много по - рано от утвърдените конкуренти могат да видят потенциалните възможности и са катализатори на нововъведенията – могат да забележат изменения, които остават незабелязани от лидерите или противоречат на общоприетите норми.

Възможности за развитие на пазарни ниши в българската финансова система има, тъй като степента на развитие на вътрешно- отрасловата структура на банковия сектор у нас е слаба. Банките функционират предимно като универсални, малко са тези които са избрали някаква степен на специализация. В сектора е налице структурна недостатъчност, която се изразява в липсата на многообразие от финансово - кредитни институции, които да осигуряват системно функциониране на банките. Не съществуват в истинския вид кооперативни банки, спестовни институции и др., които имат силно присъствие в банковите сектори на повечето страни в Европейския съюз, САЩ и Япония.

Може да се предполага, че при по - нататъшно положително развитие на фондовата борса у нас могат да се появят първите типично инвестиционни банки. Този специфичен вид банкиране се е зародил в САЩ преди повече от 100 години. В началото това са били частни фирми, предлагащи поемане и пласиране на емисии ценни книжа. Вследствие на развитието на пазара и натрупване на капитал те са се трансформирали в банкови институции. Водещите инвестиционни банки в световен мащаб са JP Morgan, City Bank, Merryll Lynch, Salomon Brothers, Goldman Sachs, Morgan Stanley и др. Специализирани са в услуги като посредничество при емитирането на акции и облигации, корпоративно консултиране по отношение на сливания, придобивания, преструктурирания и предлагане на модели за финансов мениджмънт.

Като подкрепа на горното твърдение, независимо от финансовата криза, в Словения през месец март 2009 г., KD Group трансформира брокерското си подразделение KD BPD в инвестиционна банка. Това стана в момент на сериозен спад на словенските колективни инвестиционни схеми и борсата. На българския финансов пазар може да се приеме, че трите водещи инвестиционни посредника – Елана, Алфафинанс и Еврофинанс вече са еволюирали до стадия, в който се отличават с типичните характеристики на една инвестиционна банка. Трите компании са натрупали капитал, който е добра основа за преобразуването им в банки. Разбира се остава отворен въпроса дали те ще предприемат такъв ход, след краха на инвестиционните банки в САЩ.
Фактор, който може да доведе до развиване на нови пазарни ниши е появата на нова специализирана финансова институция – типична Банка за развитие. Целта на тази институция е не да конкурира пряко другите търговски банки, а да разпределя към тях ресурс и да запълва сектори от икономиката, важни за страната, но считани от търговските банки за прекалено рискови и не особено доходоносни. Наред с това, такава банка може успешно да си партнира със съответните финансови институции на Европейския съюз, каквито са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), Банка за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ) и др. Това ще даде възможност да се използват пълноценно всички финансови, гаранционни и други инструменти на Европейския съюз за подкрепа на МСП сектора.

Анализът показва, че всяка държава в Еврозоната ползва своя банка за развитие, като инструмент за достигане на целите на икономическата си и социална политика, например – Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW) в Германия, Austria`s WirtschaftsService (AWS) в Австрия, Instituto de Crédito Oficial (ICO) в Испания, MedioCredito Centrale (MCC) в Италия, Magyar Fejlesztési Bank (MFB) в Унгария, ALMI Företagspartner в Швеция, Finnvera във Финландия, OSEO BDPME във Франция и др., обединени в Мрежа на европейските финансови институции за подпомагане на малки и средни предприятия (Network of European Financial Institutions for small and medium sized enterprises – NEFI). В САЩ и Япония с това се занимават съответно американската Ex-Im Bank и Development bank of Japan, около които гравитират още няколко помощни институции от този род.

Такива специализирани банки играят важна роля за оцеляване и стабилизиране на малките и средните предприятия на национално ниво и стимулират търговските банки да навлизат в нова пазарни ниши. Освен това те се грижат за балансирано икономическо развитие по региони, генерират системи за заетост и растеж, както и проекти свързани с околната среда и инфраструктурата. Христоматиен пример за това е Германия, където освен KfW (Банка за развитие, която управлява над 300 млрд.евро активи), има поне десетина регионални банки за развитие, с които местните администрации реализират приоритетите на икономическата си политика.

В България през 2008 г. Народното събрание прие Закон за създаване на Българска банка за развитие. На практика тя е правоприемник на създадената през 1999 г. Насърчителна банка, като за да заработи като типична банка за развитие се отчита необходимостта от по - сериозно капитализиране на банката. Активите й са едва 0,40 % от БВП за 2007 г., докато сходните европейски банки са добре капитализирани, с балансови числа между 3 и 15 % от БВП на съответната страна. Очакванията са, че пълна оперативност банката може да достигне най - рано през 2010 г.

По програмата JEREMIE общият договорен размер е 200 млн.евро. При оценката на нуждите, ЕИФ сравнява и съотношението кредити към БВП за България (66 % към края на 2007 г.) със съотношението в други страни от ЕС – над 100 %. Предвижда се програмата да функционира в България чрез регистрация на АДСИЦ от страна на ББР, което получава ресурсите, а управлението му ще се осъществява от ЕИФ, в качеството му на Fund Manager. Разпределянето на средствата от холдинговия фонд към финансовите посредници ще наподобява конкурс, вследствие на който средствата ще им се отпускат срещу поемането на отговорност да предоставят предварително договорени финансови продукти за МСП – крайни получатели на помощта.

Като недостатъчно развита финансова дейност в България, възможност за развитие на пазарни ниши може да се очертае също така и факторинга – вторичния пазар на дългове.

Статистиката показва, че в Европейския съюз обемът на изкупуваните търговски вземания чрез факторинг е около 5 % от БВП. У нас по - големите факторингови компании са: И Еф Джи Факторс (свързано дружество на Юробанк И Еф Джи), УниКредит факторниг (УниКредит Булбанк) и Де Ес концепт факторинг.

2. 
   Очаквани промени към глобализация на междубанковата конкуренция
   

Анализът в разработката доказа, че като част от глобалния финансов пазар, българския финансов сектор е обвързан и подвластен на ставащото в развитите страни. След приемането на България като пълноправен член на ЕС, българските банки станаха част от единния европейски банков пазар и могат свободно да излизат и функционират чрез лиценза си в другите страни членки на съюза. Същото важи и за банки от Евросъюза, които могат да оперират на българския банков пазар, само чрез уведомяване на БНБ. От това следва, че съществуват предпоставки в близките години междубанковата конкуренция да се засилва, и нейната тежест да се измества от национално на глобално ниво. За това силно влияние ще окаже членството ни в Европейския съюз и приемането на страната в Еврозоната.

Върху конкуренцията на българския банков пазар влияние ще оказват промените в Европейското законодателство, касаещи банковите продукти и услуги. Засега това са приетите директиви за единна зона за разплащания – SEPA, разработвания към момента Кодекс за поведение при прехвърляне на банкови сметки, както и уеднаквяването на правилата при потребителското кредитиране в Европейския съюз. Очакванията са в близките години подобни директиви да уеднаквят правилата за дейност в съюза и в другите сегменти на банковата дейност.

Друг фактор, който ще влияе при глобалното развитие на междубанковата конкуренция са иновативните продукти (като напр. безконтактните кредитни карти RFID), които ще навлизат отвън на нашия пазар и ще позволят на някои институции да се възползват и развият конкуренция от трето ниво.

• 
  Подобряване на възможностите за развитие на икономиката като цяло, и в частност предприемачеството, вследствие на по- ниските цени и повишаване на качеството на банковото обслужване. Конкуренцията кара банките да разширяват предлагането и потреблението на нови продукти на пазара.
  
• 
  Иновативността на банките, като резултат от засилената конкуренция, е фактор за прогрес не само на самите банки, но и на обществото като цяло.
  
• 
  Клиентите на банките могат да повишат своята финансова култура, благосъстояние и имидж, ставайки клиент и/или ползвайки консултациите (респ. богатата информационна база) на определена банка.
  

• 
  Българската банкова система е силно поляризирана – четири водещи по размер на активите банки (определени като лидери на пазара), контролират 49,32 % от активите и 64,56 % от печалбата към края на 2008 г., като за последните години пазарния им дял остава непроменен. Видно е, че по - голямата част от останалите 20 банки, както и 5 клона на чуждестранни банки, трудно ще разширят пазарното си присъствие и няма да е изненадващо, ако някои от тях прибегнат към сливания или консолидация.
  
• 
  В стремежа си за реализиране на органически растеж, банките непрекъснато увеличаваха гамата на предлаганите продукти и услуги, като по този начин те създаваха ново търсене и разширяваха пазара. За това говори непрекъснатия ръст на активите на банковата система, които за период от десет години (1999 – 2009 г.) нараснаха 8,5 пъти – от 8,186 млрд.лв. до рекордните 69,560 млрд.лв. Може да се счита, че именно конкуренцията между банките въздейства най- силно върху паричните мултипликатори и е основния двигател на растежа на икономиката на страната през споменатия период.
  
• 
  Успоредно с ръста на българския пазар, нарастват активите и на банковия пазар в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), което показва, че българската банкова система е дълбоко интегрирана в пазара на региона. За това спомогна приватизацията на банките в страната – 21 от общо 29 български банки се контролират от чуждестранни собственици, с водещо присъствие в региона. Потенциалът за навлизане на нови участници в българския банков пазар е ограничен, като такива могат да се появят предимно чрез придобивания. Сравнителен анализ с банковия пазар в ЦИЕ и Еврозоната показва, че дълбочината на банковото посредничество на българската банкова система е сред водещите в ЦИЕ, но изоставаща в сравнение с Еврозоната. Очакванията са в близко бъдеще да навлизат банкови продукти и услуги, функциониращи в развитите страни – Еврозоната, САЩ и Япония, като основен двигател ще са иновационни продукти за физически лица.
  
• 
  С развитието на икономиката и при изчистване на негативните последици от глобалната финансова криза, през следващите години се очаква да се засили външната конкуренция на банките от страна на небанкови финансови институции. На българския финансов пазар се очертаха първите тенденции към формирането на финансови групи, като очакванията са в близко време те все повече да изместват ролята на трезорите в структурата на финансовото посредничество. За такава тенденция говори намаляването на дела на банките в това посредничество от 93,20 % през 2001 г. на 81,04 % през 2007 г.
  

• 
  След приватизацията на държавните банки в България и навлизането на големи финансови компании от Западна Европа, чието ноу - хау ползват трезорите у нас, е постигната висока степен на конкуренция на ценово и продуктово ниво на основните видове банкови пазари.
  
• 
  Очакванията за по-нататъшно развитие на конкуренцията на банковите пазари е свързано преди всичко с външни фактори. От една страна ще влияят процесите на уеднаквяване на законодателствата на страните в ЕС, което ще доведе до снижаване на нивата на лихвите и таксите в различните страни в Евросъюза. От друга страна влияние се очаква да окаже развитието на финансовата криза на международните пазари, която ще доведе до все по - трудно и скъпо външно финансиране на банките. Това ще ожесточи междубанковата конкуренция на депозитния пазар и ще рефлектира върху увеличаване на лихвите по депозитите и от там респективно на тези по кредитите.
  
• 
  Изместване на центъра на печалбата на системата от лихвени приходи към приходи от такси и комисионни. За целта банките ще трябва да увеличат набора от продуктовата си гама и по този начин да осигурят максимален брой източници, от които да получават такси и комисионни. Развитието на иновативни банкови продукти е свързано с добри информационни технологии и служители, които да определят групите от клиенти, на които ще се продават новите продукти.
  
• 
  В условията на силна конкуренция и спадане на печалбата на банките от лихвения спред, от съществено значение ще бъде оптимизирането на разходите, за което основна тежест ще има добрия мениджмънт.
  

• 
  Има пряка и обратна връзка между пазарния дял и развитието на каналите за дистрибуция на банките в България. Водещите по пазарен дял банки у нас са с най- широко развита клонова мрежа, ползват алтернативни канали за дистрибуция на продуктите, което им дава най- широк достъп до клиенти и имат най- голям бюджет за рекламни кампании. От друга страна средствата за осигуряването им е в следствие на мащаба на самите банки.
  
• 
  Ръста на икономиката и банковия сектор у нас накараха банките да включат в стратегиите си активно разширяване на клоновата си мрежа, като целта е да се постигне максимален териториален обхват и да се достигне до всеки клиент – от обикновения гражданин до по - заможните корпоративни клиенти.
  
• 
  Отчита се навлизане на нови канали за дистрибуция – интернет банкиране, мобилни банкери, call центрове, частно банкиране и др. Доскоро алтернативните канали за дистрибуция на банковите продукти у нас липсваха или бяха достъпни само за по - заможните клиенти. Сега те са все по - достъпни и са метод за продажби на банковите продукти на все по- голям кръг от клиенти.
  
• 
  Банките заделят все повече средства в бюджетите си за реклама, преследвайки увеличаване на влиянието си и пазарния си дял. Като пример за това е Първа инвестиционна банка, чийто рекламен бюджет в пресата надхвърля значително този на водещите по активи участници на пазара. По - малките банки използват продуктовите кампании за изграждане на имидж и разширяване на пазарния си дял.
  

• 
  На първо място перспективите и насоките на междубанковата конкуренция у нас в близките години ще бъдат подвластни на развитието на глобалната финансова криза и мерките предприети от държавната администрация за смекчаване на нейните последици.
  
• 
  При положително развитие на финансовите пазари, външната конкуренция за банките и техните продукти и услуги ще се засилва, като не е изключено у нас да се появят първите типично специализирани банки.
  
• 
  Препоръчва се насочване на дейността и усилията на мениджмънта на банките към създаване на добавена стойност на банковите продукти, както и навлизането и създаването на пазарни ниши. Основен фактор, спомагащ за това ще бъдат иновативните продукти, които ще идват от вън, както и нарастващата финансова култура на българина.
  
• 
  Препоръчва се да бъде обърнато внимание на възможностите на по - малките банки към консолидация на дейности, синдикиране и/или специализация. Това ще спомогне те да устоят на конкурентния натиск на лидерите, а също така ще им даде възможност за отваряне на нови хоризонти. В този смисъл следва да се отбележи, че българските банки, които са собственост на чуждестранни финансови компании ще останат подвластни на процесите на глобални хоризонтални и вертикални сливания и обединения.
  
• 
  Друга препоръка е сътрудничеството на трезорите с небанкови финансови институции за реализирането на кръстосани продажби, чрез изградената им клонова мрежа. Доказано е, че по този начин те могат да увеличат значително акумулирания си ресурс, да ускорят действието на паричните мултипликатори, както и да намалят себестойността на предлаганите финансови услуги.
  
• 
  Препоръчително е засилване на участието на банките в консултирането и финансирането на обществени проекти, публично - частни партньорства и др., които ще стимулират поддържането на външното търсене в икономиката и ще спомогнат симбиозата и трансформацията на правителствените инвестиционни разходи с дейността на банките, както и по - нататъшното преразпределение на ресурса към инвеститори и икономически активното население.
  
• 
  Препоръчва се също така засилване на активността на специализираната Българска банка за развитие и сътрудничеството й с търговските банки, като инструмент на фискалната политика за въздействие върху икономиката и в частност върху банковата система и конкуренцията в нея. Следва да се разработят улеснени процедури за участие на трезорите в специализирани гаранционни фондове и рисков капитал, както да се засили и разшири сътрудничеството със застрахователни дружества и по - специално Българската Агенция за Експортно застраховане (БАЕЗ) за спомагане на кредитната дейност на банките.
  
• 
  Очакванията са, че развитието на междубанковата конкуренция у нас в следващите десетина години ще бъде подвалстно на глобалните тенденции и промени, като все повече ще се изгубят националните й измерения и тя ще придобие трансгранични нива.
  

ІІІ. СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. 
   Разкрити са спецификата и новите характеристики на банковата конкуренция, като конкуренция в динамично развиващия се финансов сектор в България.
   

2. 
   Оценени са формите и проявленията на вътрешно - банковата конкуренция, в т.ч. по пазарни сегменти (кредитен, депозитен и пазар на посреднически услуги) и продуктови ниши за търговските банки. Разкрити са характеристиките и приложението на иновативните продукти, които променят конкуренцията. Направена е характеристика на каналите за разпространение на банковите продукти и развитието на основните типове банкова конкуренция в регионален разрез (NUTS 2).
   

3. 
   На основа на финансово - икономически и маркетингов анализ се достига до извода, че основната движеща сила на конкуренцията в банковия сектор е борбата за пазарен дял и базиране на пазара на финансово - посреднически услуги.
   

4. 
   Направена е оценка на въздействието на макросредата в България върху банковия и небанков финансов сектор, както и на зависимостта на банковата конкуренция в България от външноикономическата конюнктура и от банките - майки. Доказва се засилване на влиянието на външните фактори върху банковия сектор във връзка с глобалната финансова криза. Стига се до извода, че центъра на банковата конкуренция се измества от национално към европейско и международно ниво.
   

ІV. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. 
   Миланов, В., „Банковата конкуренция на основните банкови пазари”, сп. „Икономическа мисъл”, издание на Икономическия институт на БАН, бр. 3/2009 г., стр. 29-51;
   

2. 
   Миланов, В. „Теоретични основи на междубанковата конкуренция”, сп. „Банки, Инвестиции, Пари”, бр. 9/2009 г., стр. 3-12;
   

3. 
   Миланов, В., „Комуникационна политика и дистрибуционни канали за банкови продукти”, сп. „Банки, Инвестиции, Пари”, бр. 9-10/2008 г., стр. 31-35;
   

4. 
   Миланов, В., „Перспективи и насоки за развитие на междубанковата конкуренция у нас”, сп. „Банки, Инвестиции, Пари”, бр. 3-4/2009 г., стр. 3-16;
   

5. 
   Миланов, В., „Териториални особености на междубанковата конкуренция в България”, сп. „Проблеми на географията”, издание на Географския институт на БАН, бр. 3-4/2007 г., стр. 157-163;