Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия
Глава втора. Изследване на развитието и правното регламентиране на подготовката за отбрана
Изтегляне 335 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Анализ на националната правна уредба, регламентираща отбранителната и кризисна подготовка
- Конституцията
- Законът за отбраната и въоръжените сили.
- Законът за администрацията
- Законът за държавните резерви и военновременните запаси
- Законът за защита при бедствия
- подзаконови
- Изследване на правните уредби и опита на други държави и международни организации в областта на отбранителната и кризисна подготовка
- Глава трета. Методология и възможности за подобряване на организацията на подготовката на националното стопанство за отбрана
- Концептуален модел за планиране на ресурсите на националното стопанство за отбрана
- Основният подход при управлението и осъществяването на дейностите е програмирането.
- Номер Програма Разходи
- Рамкова методика за военновременно планиране на дейностите и задачите на националното стопанство за отбраната
- Министерство, ведомство, териториална единица Министерство на отбраната
| Глава втора. Изследване на развитието и правното регламентиране на подготовката за отбрана
Развитието на българската държава в периода от 1878 година до наши дни е съпроводено с участието в пет войни: Съединението през (1885 г.), Първата балканска война (1912-1913 г.), Втората балканска война или Междусъюзническата (1913 г.), Първата световна война (1914-1918 г.) и Втората световна война (1939-1945 г.). Наред с това има два радикални прехода в управлението и функционирането на националното стопанство. Веднъж от пазарно капиталистическо към планово централизирано държавно (след Втората световна война) и след 1989 г. отново към свободно пазарно стопанство. На базата на тези фундаментални събития е целесъобразно развитието на подготовката за отбрана в страната да се разглежда отделно в четири периода. Първият от 1878 до края на Първата световна война (1918), през който страната участва в четири военни конфликта, мобилизира огромна за възможностите си армия, но не развива значително военно производство. Вторият период обхваща времето между двете световни войни, когато страната възстановява армията си след Ньойския договор, развива значително за възможностите си военно производство и участва в заключителния етап на Втората световна война. Третият период обхваща времето на постсоциалистическото управление до 1989 г., през което страната развива мащабен военнопромишлен комплекс, създава една от добре въоръжените армии в Югоизточна Европа, в съответствие със стратегията на военния съюз, в който участва. И последният, четвърти период обхваща времето на преход към пазарно стопанство, съпроводен със значителни съкращения на въоръжените сили, преструктуриране и промяна на някои от задачите им в съответствие с членство в НАТО и ЕС. Анализ на националната правна уредба, регламентираща отбранителната и кризисна подготовка Правната уредба, регламентираща подготовката на страната за отбрана в България включва законите и подзаконовите нормативни актове въз основа, на които се провеждат дейностите и мероприятията в тази област. Основният закон на страната е Конституцията, според която всички останали закони трябва да и съответстват и да не и противоречат. Конституцията14 регламентира правата и задълженията на въоръжените сили, гражданите и трите вида власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) по отношение на отбраната на страната. В чл. 57 ал. 3 от Конституцията е казано, че при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите. Основният закон, регламентиращ отбраната и дейността по подготовка за нея, е Законът за отбраната и въоръжените сили.15. Той урежда обществените отношения, свързани с отбраната на страната, органите за ръководство на отбраната, въоръжените сили, устройството и управлението на Министерството на отбраната. Според закона дейностите, свързани с отбраната, се осъществяват от Министерството на отбраната самостоятелно и във взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридическите лица и гражданите. Съгласно чл. 3 ал. 2 от закона, за подготовката и осъществяването на отбраната на страната се възлагат права и задължения на въоръжените сили на Република България, на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация, на юридическите лица и на гражданите. Финансовото осигуряване на отбраната и дейностите по подготовка за нея са за сметка на държавният бюджет. Законът за администрацията16 регламентира нормативно структурата на администрацията и основните принципи на организация на нейната дейност. Със закона се уреждат нормативно правомощията на органите на изпълнителната власт, както и организацията и структурата на тяхната администрация. Според чл. 7 от този закон в звената на общата администрацията в министерствата и ведомствата задължително трябва да има звено по „управление на отбранително-мобилизационната подготовка”. Законът за държавните резерви и военновременните запаси17 урежда нормативно дейностите по управление на държавните резерви и военновременните запаси, включващи тяхното планиране, натрупване, съхранение, поддържане и използване. Според закона резервите и запасите са определени като частна държавна собственост, чието създаване, съхранение и поддържане е за сметка на държавният бюджет. Законът за защита при бедствия18 урежда нормативно дейностите по осигуряването и защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия. Самото понятие „бедствие” е определено като „събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси”19. Приети са редица подзаконови нормативни актове, допълващи законите и регламентиращи въпроси, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка на страната. Основните от тях са Указът за гражданска мобилизация, Директивата за привеждане в готовност за работа във военно време, Наредбата за отсрочване във въоръжените сили, Постановление на Министерски съвет № 258 от 2005 г. „За дейностите и задачите по отбранително-мобилизационна подготовка на органите на изпълнителната власт и юридическите лица с военновременни задачи”, Постановление на Министерски съвет № 293 от 2008 г. „За утвърждаване на военновременни задачи на юридически лица за производство на основна военна и гражданска продукция и услуги” и др. Тези актове формират сравнително ограничена по обхват нормативна база по въпросите на отбранително-мобилизационната подготовка. Изследване на правните уредби и опита на други държави и международни организации в областта на отбранителната и кризисна подготовка Опитът на различни държави и международни организации в областта на нормативното уреждане на въпросите на отбранителната и кризисна подготовка дава ориентири за развитието на българската нормативна уредба. Изследвани са опитът на Германия, Великобритания, Франция, Унгария, Полша, Австрия, САЩ, Канада, Русия, НАТО и Червения кръст. Изводи Анализът на националната нормативна база, регламентираща подготовката на националното стопанство и страната за отбрана, показва че въпросите по проблема са засегнати в различни документи, но не съществува яснота за координирането на дейностите между Министерството на отбраната и останалите министерства и ведомства. Няма разработен и приет по-значителен документ, например закон за резерва на отбраната, закон за подготовка за отбрана и т. н., който да регламентира дейностите по подготовка на националното стопанство за отбрана в съответствие с новите условия. Опитът от изследването на нормативните уредби на други държави, включително членки на НАТО и ЕС, показва голямо разнообразие от практики и политики по отношение на отбранителната и кризисна подготовка. Една част от тях са отделили по-голямо значение на дейностите по подготовка за отбрана в резултат на военна заплаха. Друга част са заложили на подготовката за кризи от невоенен характер – бедствия, аварии и катастрофи и др. Въпреки изразените различия в правните уредби наличието на различни идеи в областта на отбранителната и кризисна подготовка дава възможност за прилагане на добри практики от чуждия опит в България.
Моделът очертава обща принципна рамка за разработване на военновременен план на националното стопанство (ВВПНС) и военновременни планове (ВВП) на отделните министерства и ведомства. Представена е последователността на процеса на планиране, включваща основните дейности и задачи на министерствата и ведомствата (фиг. 7). Планирането на ресурсите и дейностите на националното стопанство за отбраната трябва да се извършва в съответствие с приетите при пазарни отношения и бюджетни ограничения принципи за ефективност, ефикасност и икономичност. Прилагането на тези принципи цели, от една страна, оптимизиране на процесите на планиране и подготовка за отбрана, и от друга, адаптиране към пазарните условия. Подобни промени са възможни единствено чрез нарастване на координацията между отделните субекти и контрола от страна на Министерството на отбраната, в съчетание с прилагането на рационалния програмен подход (фиг. 8). 
Фиг. 7. Модел за разработване на ВВПНС, ОДВВП и военновременни планове на министерствата (ведомствата) 
Фиг. 8. Развитие на координация и контрол, и интегриране на програмния подход Основният подход при управлението и осъществяването на дейностите е програмирането. Базира се на изпълнението на определена дейност или задача чрез реализиране на програма. Програмата представлява план за действие, който е съобразен с наличните ресурси и се управлява по утвърдена стратегия. Програмното управление се осъществява посредством ефективна координация и взаимодействие между отделните субекти. В таблица 1 е представена примерна програма за ведомство, съдържаща подпрограми за дейности по отбранително-мобилизационна подготовка. Таблица 1: Програма, с подпрограми за дейността по отбранително-мобилизационна подготовка на ведомство
Основен метод за оптимизация на финансирането на дейностите и задачите по отбранителна подготовка е методът „планиране-програмиране-бюджетиране”. Основава се на изпълнение на три основни етапа от методологията, а именно първи етап – планиране, втори етап – програмиране и трети етап – бюджетиране. Плановете биват едногодишни, отразявайки дейностите по отбранителна подготовка за следващата година. Актуализират се след изтичане на този период с изключение при настъпване на извънредни ситуации, които налагат бърза промяна. Програмирането по своята същност е трансформиране на „указанията на Министерството на отбраната” в действащи програми. Главната задача на този етап е обособяването и формулирането на ясни цели и задачи по програми. Бюджетирането е последният етап. Финансирането се формира на база на утвърдените програми от МО, министерствата и териториалните единици. Бюджетът включва финансовите ресурси (натурални и стойностни показатели), необходими за изпълнение на целите и задачите за бюджетния период. Рамкова методика за военновременно планиране на дейностите и задачите на националното стопанство за отбраната Планирането на военновременните дейности и задачи при подготовката на националното стопанство за отбраната през последните двадесет години беше силно затруднено поради нестабилността и промените в стопанската среда. Понастоящем утвърждаването на пазарната система на националното стопанство и колективната сигурност позволяват да се подобри и развие отбранителното планиране в стопанската сфера. В тази точка е предложена принципна рамкова методика за военновременно планиране на дейностите и задачите при подготовката на националното стопанство за отбрана. Заедно с представения концептуален модел методиката представя рамка за развитие на методическото планиране за отбраната в секторите на националното стопанство. Обхваща период за една година, т. е. предстоящата. В таблица 2 е представен методическият процес за планиране на дейностите и задачите при подготовката на стопанството за отбрана на национално ниво. Съдържа четири основни етапа: определяне на нови способности и оценка на възможности; разработване на планове и програми за военновременни задачи; приемане на военновременните планове, програми и бюджети; предаване на утвърдените планове на изпълнителите. Таблица 2. Методика за военновременно планиране на национално ниво
Важно условие за ефективното протичане на процеса на планиране е точното и ясно разпределение и координиране на отговорностите между Министерството на отбраната от една страна и останалите министерства, ведомства и териториалните единици от друга. В таблица 3 са представени основните отговорности на главните субекти в процеса на планиране, в унисон с предложената методика. Таблица 3. Разпределение на отговорностите между министерствата, ведомствата, териториалните единици и МО
Каталог: uploaded files uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded files -> Автобиография Лична информация uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа uploaded files -> Утвърдил весела неделчева uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп uploaded files -> Христо Смирненски uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт Изтегляне 335 Kb. Сподели с приятели:
|