Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия

Предложеният концептуален модел очертава обща принципна рамка за качествена промяна и адаптиране на планирането към новите условия при подготовката на националното стопанство за отбрана. Акцентира се върху внедряване на програмно управление и нарастване на контрола и координацията при осъществяване на працеса. Концептуалният модел може да послужи при развитието на нормативната база по отношение на подготовката на националното стопанстово и страната за отбрана.

При планирането на военновременните дейности и задачи на ведомствата решаваща роля има Министерство на отбраната като основен фактор за контрол и координация на процеса. Постигането на ефектите от координацията и контрола до голяма степен зависи от ясното разпределение на отговорностите между министерствата и ведомствата, от една страна, и Министерството на отбраната, от друга. На таблица 7 е даден пример за разпределение на отговорностите при отбранителното планиране между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на отбраната.

• 
  Развитие на способности за ефективно, ефикасно и икономично управление на ресурсите и потребностите за отбраната.
  
• 
  Развитие на гражданско-военните отношения.
  
• 
  Стратегическо партньорство между Министерството на отбраната и производителите на военна и специална продукция, включващо подходящи стимули за договаряне на мобилизационни задачи.
  
• 
  Сигурност на отбранителните доставки.
  
• 
  Преференции при провеждане на отбранителната подготовка.
  
• 
  Взаимодействие между планиращите държавни органи и частния сектор, на базата на публично-частно партньорство (ПЧП).
  
• 
  Развитие на способности за трансформация на изградения отбранителен потенциал в реален резултат за обществото и националното стопанство.
  

Приложението на предложените концептуален модел и рамкова методика в областта на ведомствата и търговските дружества показва, че качествена промяна в организационно отношение при подготовката на националното стопанство за отбрана може да се постигне чрез прилагането на съвременния програмен подход в съчетание с нарастване на значението на управленските функции като контрола и координацията.

Проведеното изследване показва, че политиката по подготовка на националното стопанство за отбрана трябва да се насочи към реализиране на дългосрочни перспективни възможности, в това число ефективно, ефикасно и икономично управление, сигурност на отбранителните доставки и развитие на гражданско-военното партньорство.


Заключение
Проведеното изследване в настоящата разработка въз основа на поставеният изследователски проблем потвърди значителното разминаване в изискванията за подготовка на националното стопанство за отбрана и провежданата дейност, включително и в областта на правната уредба. Причина за създалата се ситуация е трансформирането на системата на националното стопанство в страната от централизирано държавно управление към пазарно, с висока степен на свобода на отделните субекти. При това положение старите директивни методи за дългосрочно планиране и подготовка за отбрана загубиха своята адекватност и приложимост. От друга страна, включването на България в НАТО и ЕС изисква изпълнение на коалиционните условия, свързани с прилагането на определени принципи при отбранителното планиране и подготовка.

Поставената теза на дисертационният труд че, адаптиране на подготовката на националното стопанство за отбрана към новите реалности може да се постигне чрез качествена организационна промяна, основана на прилагането на нови технологични инструменти и прилагането на принципите за гражданско планиране в интерес на отбраната в НАТО е потвърдена посредством разработването на принципни рамкови инструменти за планиране и организация на ресурсите, дейностите и задачите по подготовка на националното стопанство за отбрана (концептуален модел и рамкова методика) и приложението им в сферата на министерствата, ведомствата и търговските дружества с военновременни задачи.

Проведеното изследване потвърждава трите подтези, свързани с необходимостта от развитие на координацията и контрола при подготовката за отбрана, адаптирането на съвременния програмен подход на управление, и по-тясното интегриране с целите и задачите на НАТО. Предложеният концептуален модел за планиране на ресурсите на националното стопанство за отбрана извежда насоки за подобряване на контрола и координацията при отбранителната подготовка. Представя и възможността за прилагането на програмния подход, и в частност метода „планиране-програмиране-бюджетиране” при организацията и разпределението на дейностите и ресурсите за отбрана. Рамковата методика представя принципен вариант за планиране на дейностите и задачите при подготовката на стопанството за отбрана при пазарни условия. Приложението на тези технологични инструменти при ведомствата и търговските дружества с военновременни задачи показва, че качествена промяна при подготовката на стопанството за отбрана може да се постигне чрез нови методи и подходи, които трябва да залегнат в развитието на концептуалната и правна регламентация на въпроса.

Изказаната антитеза, че настоящото състояние на подготовката на националното стопанство за отбрана може да се поддържа със старите методи и директиви за дългосрочно планиране във времето и функционално управление, като само се подобри контролът над отделните субекти с военновременни задачи, не се потвърждава поради невъзможността за планиране на дейностите, задачите и ресурсите при пазарни отношения и бюджетни ограничения и поради липсата на ефективност при недостатъчна координация между отделните субекти.

1. 
   Идентифицирани са основните актуални проблеми на подготовката на националното стопанство за отбрана в България.
   
2. 
   Разработен е и предложен за внедряване концептуален модел за планиране на ресурсите при подготовката на националното стопанство за отбрана.
   
3. 
   Разработена е и предложена за внедряване рамкова методика за военновременно планиране на дейностите и задачите при подготовката на националното стопанство за отбрана.
   
4. 
   Изведени са насоки за развитие на политиката за подготовка на националното стопанство за отбрана в страната.
   

1. 
   Министерство на отбраната на Република България.
   
2. 
   Звената по управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка в министерствата и ведомствата.
   
3. 
   Специалистите по отбранително-мобилизационна подготовка в областните и общински администрации.