Специализирана болница за активно лечение по онкология-еад



страница3/8
Дата21.01.2017
Размер1.21 Mb.
#13233
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5   6   7   8

Резултати и обсъждане

Базата данни на БНРР съдържа информация за случаите на рак от 1993 г. до настоящия момент.

Събраната информация за съответния регион се внася в БД, като се попълват данните за всяка от характеристиките на пациента и злокачественото заболяване. Те са разделени на следните основни групи:


  • данни за пациента – диспансер, област, личен идентификационен номер, година на регистрация, име, презиме, фамилия, пол, възраст, ЕГН, рождена дата, местоживеене, семеен статус, професия, отрасъл, месторабота, социална група, дата на смърт или изгубване от наблюдение и др.

  • данни за злокачественото заболяване - начин на доказване, дата на диагноза, локализация и морфология, латералност, ТNM, стадий, локализация на метастази, грейд, Кларк, Бреслоу, естроген – и прогестерон- рецептори, HER1 (EGFR), HER2, първична множественост (ПМ) и др.

  • данни за лечението и развитието на заболяването - хирургично лечение, лъчелечение, химиотерапия, таргетна терапия, хормонотерапия, друга лекарствена терапия, данни за метастази и рецидиви в хода на заболяването и др.

Процедурите по регистрацията на злокачествените заболявания в РРР и БНРР са схематично представени на фиг. 3.1.



фиг. 3.1 Процедури при регистрацията на злокачествените заболявания в РРР и БНРР
Източниците на данни, които БНРР използва, могат да се обединят в три основни групи – от клиницисти, от патолози и от съобщенията за смърт. Това са и групите източници, препоръчани за обхват от съвременните ракови регистри. [Jensen OM, 1991]

3.1. Оценка на аспекта „сравнимост на данните”

        3.1.1. Топография и морфология на тумора


За кодиране на топография и морфология на туморите в БНРР се използва Международната класификация на болестите (МКБ). Последната, Десета ревизия, се прилага от 01.01.2005 г. Преди това – от създаването на регистъра последователно са използвани МКБ 7 – до 1968 г. вкл. [МНЗСГ, 1962], МКБ 8 – от 1969 до 1979 г. [МНЗ, 1970] и МКБ 9 – от 1980 до 2004 г. [МНЗ, 1979]. Морфология на туморите (по МКБ 9) започва да се кодира с въвеждането на “Бързо известие за задължително съобщаване на злокачествено заболяване” през 1991 г., в което има отделно поле за морфологична диагноза. При преминаването към МКБ 10 всички записи в базата данни на НРР са конвертирани автоматично от МКБ 9 в МКБ 10. При необходимост от представяне на данни в международни институции (IARC, IACR, ENCR) според МКБ-О-3 [Fritz A, 2000] данните се конвертират от МКБ 10 в МКБ-О-3, използвайки стандартни програми. [Ferlay J, 2005].

За солидните тумори се използват кодовете С00 – С75 според локализацията (органа) на първичното огнище. Морфологичните кодове за солидните тумори са М8000 – М9581 с код за характер на новообразуванието /3 (злокачествено, първична локализация).

Злокачествените новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани се кодират според вида на заболяването, независимо от органите, които са засегнати. За тях се използват кодовете С81 – С96 и за морфология – М9590 – М9989, с код за характер на новообразуванието /3.

За туморите с неточно определени и неуточнени локализации се използват кодовете С76 и С80 със съответния код за морфология на тумора и код /3 за характер на новообразуванието.

Новообразуванията ин ситу се кодират с D00 – D09, съответния код за морфология на тумора и код /2 (карцином ин ситу) за характер на тумора.

Кодирането на топография и морфология на случаите със злокачествени заболявания в БНРР напълно съответства на принципите и правилата на МКБ.


        3.1.2. Дата на заболяване


За дата на заболяване се приема датата на диагноза. До 01.01.2008 г. се е прилагало правилото, че това е най-ранната дата от медицинските документите на пациента. За да се осигури по-добра сравнимост на данните от НРР, се решава за случаите, диагностицирани след 01.01.2008 г., да се прилагат правилата за дата на заболяване на ENCR [Tyczynski JE, 2003].

Основната промяна е това, че датата на морфология (вместо най-ранната дата) става приоритетна при определяне дата на заболяването. Ако се получи морфологичен резултат до три месеца след първоначалната регистрация на случая, вече определената дата на диагноза трябва да се замени с датата на получения морфологичен резултат. За да изследва дали промяната на правилата за определяне дата на диагноза ще се отрази на сравнимостта на показателите заболяемост и преживяемост преди и след 01.01.2008 г., се направи анализ на случаите от БД на НРР, при които разликата между дата на диагноза и дата на морфология е по-малка от три месеца. Резултатите са представени в табл. 3.1.2.1.




Разлика между дата на морфология и дата на диагноза < 90 дни

брой случаи (2000 – 2007 г.)

92 039

средна разлика

12 дни

минимална разлика

1 ден

максимална разлика

89 дни

мода: най-голям брой случаи – 8.5% (7 805) са с разлика:

7 дни

табл. 3.1.2.1 Статистически характеристики на разликата между дата на диагноза и дата на морфология

При случаите с разлика между дата на заболяване и дата на морфология < 90 дни, средната разлика е 12 дни. За изчисляването на показателите заболяемост и преживяемост 12 дни не биха имали съществено значение и не биха повлияли сравнимостта на тези показатели за периодите преди и след 01.01.2008 г.


        3.1.3. Начин на доказване на диагнозата


Начинът на доказване на диагнозата се избира по важност – с приоритет са микроскопските начини за доказване. Кодира се само най-достоверният начин на доказване. Този подход е в съответствие с препоръчаните правила на ENCR. [Tyczynski JE, 2003].

За периода 1993 – 2010 г. най-голям брой случай са с начин на доказване – хистология на първичен тумор (68.7%), следвани от „клинично изследване” – 11.9% и „съобщения за смърт” – 9.2%.

През годините се наблюдава динамика на относителния дял случаи, диагностицирани с различните начини. Сравнение между относителния дял на случаите през 1993 и 2010 г., според начините за доказване на диагнозата, е представено на фиг. 3.1.3.1 – през 2010 г. е по-голям дяла на диагностицираните с по-достоверни методи.



        3.1.4. Първична множественост


Терминът „първична множественост” (ПМ) се отнася до диагностицирането на два или повече различни злокачествени тумори у един и същи пациент. В БНРР се регистрират всички тези случаи, като в записа за всеки пациент се отбелязва общия брой тумори и поредния номер на всеки от тях, по хронологичен ред на диагностицирането му. За определяне на първична множественост в БНРР се прилагат правилата на IARC [IACR/IARC, 2000]. При изчисляване на заболяемостта се взема броя случаи, не броя пациенти. Това е съобразено с препоръките на редица автори [Crocetti E, 1996; Filali K, 1996; Howe HL, 2003], които посочват важността на факта, че когато се сравняват данните за заболяемост между различни регистри и периоди от време, трябва да е ясно по какви правила е определена първичната множественост и как се докладват данните – като брой случаи или като брой пациенти.

От 01.01.2008 г. правилата за ПМ на IARC са допълнени с някои уточнения, отнасящи се до кожните тумори и рака на гърдата. Последствията от тези промени са разгледани по-долу.

За периода 1993 – 2010 г. в НРР са регистрирани 39301 случая с множествени тумори (С00-С96, брой тумори > 1), които представляват 7.4% от общия брой случаи. В табл. 3.1.4.1. са представени локализациите с най-висок относителен дял на случаите с ПМ.


табл. 3.1.4.1 Относителен дял на множествените тумори от общия брой случаи, диагностицирани в периода 1993 - 2010 г., за избрани локализации

код МКБ10

локализация

множествени тумори

общ брой случаи

брой случаи

%

C44

кожа

10113

17.9

56398

C43

кожен меланом

683

11.0

6184

C54

тяло на матка

2068

10.3

20080

C00-14

устна, устна кухина и фаринкс

1476

9.6

15411

C64-68

отделителна система

2749

8.9

31022

C50

млечна жлеза

5138

8.4

61055

C56

яйчник

1145

8.3

13795

Относителният дял на ПМ, общо за всички локализации (С00-96), се увеличава от 5.2% през 1993 до 9.3% през 2010 г.

На фиг. 3.1.4.1 са представени тенденциите в относителния дял на ПМ за локализациите, за които е направено допълнение в правилата от 2008 г. Наблюдава се увеличение на относителния дял на ПМ, по-ясно изразено през първата година след промяната, а при кожа увеличението се запазва и през 2010 г.

Увеличението на броя нови случаи, който се използва при изчисляване на заболяемост при тези локализации, е по-изразено при кожните тумори (не-меланомни и меланом), отколкото при млечна жлеза - фиг. 3.1.4.2.

Посочените примери илюстрират важността на систематичното прилагане на ясни правила за определяне на ПМ с цел осигуряване на сравнимост на данните за заболяемост във времето.

        3.1.5. Стадий на злокачественото заболяване


Стадирането на злокачествените заболявания при поставяне на диагнозата е необходимо за правилен избор на подходяща терапия; определяне на прогнозата; оценка на резултатите от лечение; обмен на информация между медицинските екипи; научни проучвания в областта на онкологията и др. Най-широко използвана за стадиране е предложената от AJCC и UICC TNM – класификация, при която стадият на заболяването се определя от съответните значения за Т, N и М. Тази класификация се използва и в България (за туморите, при които е приложима). Информация за T, N и М се събира от 1991 г., когато са въведени специални полета в Бързото известие. За злокачествените новообразувания, при които не е приложима TNM – класификацията, за определяне на стадия се използват други международно приети класификации (нз СЗО при мозъчни тумори, на Ann Arbor (1971 г.) при лимфоми, на Rai при хронична лимфоцитна левкемия и др.).

През 2010 г. се проведе анкета за използването на TNM-класификацията и проблемите при стадирането сред регионалните ракови регистри (РРР). Въпросите, които бяха зададени, са:



  • Кои ръководства/учебници/справочници използвате при стадирането на злокачествените заболявания и през кои години?

  • Коя информация за T, N, М и стадий внасяте в базата данни?

  • В кои случаи използвате стойностите 0, 9 и Х за категориите T, N и М?

  • При колебание между две съседни стойности за T, N, M и стадий, коя стойност се внася в базата данни?

  • Кои са най-честите затруднения, които срещате при стадирането?

  • Предложения, коментари, забележки?

След обобщението на отговорите на анкетата, изпратени от всички 13 РРР, се установи следното:



  • За обучение и справки за стадирането се използват различни ръководства;

  • С предимство са стойностите за T, N и М, определени от патолозите;

  • По отношение кодирането на стойностите 0, 9 и Х за категориите T, N и М, отговорите са представени в табл. 3.1.5.1, в която със сиво са маркирани правилните отговори.




табл. 3.1.5.1. Разпределение на отговорите от анкета за TNM, проведена сред РРР през 2010 г.

категория

отговори

брой РРР
N = 13


%

T0

 

няма доказателства за първичен тумор

при ин ситу

1

7.7

няма данни за първичен тумор

7

53.8

не използваме

5

38.5

T9

 

 

 

няма информация, не е приложимо

няма данни или не се изисква

12

92.3

неопределена големина на тумора

1

7.7

Тх

 

 

 

първичният тумор не може да бъде оценен

НПО*

6

46.2

туморът не може да бъде оценен

5

38.5

няма информация

2

15.4

N0

 

 

 

няма метастази в регионалните ЛВ**

липсват метастази в регЛВ

12

92.3

няма увеличени регЛВ

1

7.7

N9

 

 

 

няма информация, не е приложимо

няма данни или не се изисква

11

84.6

няма данни за броя на ЛВ

1

7.7

при мета от НПО

1

7.7



 

 

 

регионалните лимфни възли не могат да бъдат оценени

НПО

2

15.4

метастазите в регЛВ не могат да бъдат оценени, неизследвани, неоперирани пациенти

9

69.2

няма информация

2

15.4

M0

 

 

 

няма метастази

няма далечни метастази

13

100.0

M9

 

 

 

няма информация, не е приложимо

няма данни или не се изисква

13

100.0

Мх

 

 

 

метастазите не могат да бъдат оценени

не се откриват данни за наличие на метастази, липса на метастази

1

7.7

далечните метастази не могат да бъдат оценени, неизследвано

10

76.9

няма информация

2

15.4

* НПО - неизвестно първично огнище
** ЛВ - лимфни възли

От представените резултати се вижда, че като цяло болшинството от регистрите дават отговори, които съответстват на правилата. Само за категориите М0 и М9 има 100% правилни отговори. За останалите категории този процент е от 38.5% до 92.3%. Изглежда, че най-много неяснота има за използването на Tx, Nx и Mx, както и за Т0. Подобни наблюдения се съобщават и от други автори. [Edge SB, 2009; Greene FL, 2005].



За решаването на поставените проблеми, които касаят стадирането на злокачествените заболявания и сравнимостта на данните, се предприеха следните действия:

  • Изработи се инструкция за РРР с общите принципи на TNM-класификацията;

  • Изготвиха се таблици с възможните стойности за Т, N и М за всяка локализация;

  • Описаха се правилните комбинации от Т, N, М и стадий за всяка локализация;

  • В програмата за регистрация CancerRegBG се създаде възможност за внасяне на пълното описание на отделните категории с цифра и буква;

  • При внасяне на данните за пациента в CancerRegBG, когато са попълнени невъзможни стойности в полетата T, N, M и стадий, се дава съобщение за оператора кои са възможните стойности за съответната локализация, за да може той да направи справка в момента с документите на пациента и да внесе правилните кодове.

  • Към автоматичните контроли на CancerRegBG са добавени контроли за невъзможни стойности в полетата T, N, M и стадий и за невъзможни комбинации между TNM и стадий.

  • Всички проверки се основават на алгоритмите от 6-то издание на TNM, тъй като то е най-широко използвано от клиницистите и патолозите в България (по информация от разговори с тях) и е цитирано в Методичните ръководства от 2009 г. [Черноземски И, 2009]

Записите, при които се установяват несъответстия, се изпращат редовно на РРР за справка и корекция.
Обобщения от оценката на „сравнимост на данните”
Оценката на „сравнимост” се направи като се разгледаха класификациите и стандартите, които се прилагат в БНРР по отношение определяне топография и морфология, дата на диагноза, начин на доказване, първична множественост и стадий на злокачествените заболявания.

  • Установи се, че регистрацията на случаите се извършва изцяло по правилата, препоръчителни за Европейските ракови регистри. При необходимост от конвертиране на данните от една класификация в друга, се използват стандартни, международно утвърдени програми и алгоритми. Такива се прилагат и при анализиране на случаите с първична множественост.

  • Определянето на стадий на злокачественото заболяване се затруднява от липсата на достатъчно точна информация в медицинските документи, подробни инструкции и помощен софтуер за стадиране на български език.

  • Предприети са мерки за отстраняване на някои от тези затруднения - изработи се инструкция за РРР с общите принципи на TNM-класификацията; изготвиха се таблици с възможните стойности за Т, N и М за всяка локализация; описаха се правилните комбинации от Т, N, М и стадий за всяка локализация и се предоставиха на РРР в удобен за ползване формат.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница