Специализирана болница за активно лечение по онкология-еад
Роля на БНРР в дейностите за контрол на рака
Изтегляне 1.21 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни изводи
- Заключение
- Приноси
3.4. Роля на БНРР в дейностите за контрол на ракаНаличието на систематизирана и качествена информация за злокачествените заболявания на популационно ниво, с каквато разполага БНРР, е предпоставка и необходимо условие за успешен контрол на рака. Ролята на популационните ракови регистри в планирането и мониторирането на дейностите за контрол на рака е призната и описана подробно от редица автори. [Armstrong B, 1992; Micheli A, 2010; Muir CS, 1985] Тя се изразява не само в предоставяне на статистически данни за заболяемост, смъртност, болестност и преживяемост, но и с участие в оценка ефективността на предприетите действия чрез изчисляване на показатели като относителен дял на диагностицираните в ранен стадий, интервал от време до започване на лечение и др. Основна цел на контрола на рака е намаляване на заболяемостта и смъртността, както и подобряване качеството на живот на пациентите. Това се постига чрез системно приложение на научно обосновани стратегии за профилактика, ранно откриване, диагностика, лечение и палиативни грижи при оптимално използване на наличните ресурси. [WHO, 2002] Ролята на БНРР в планирането на дейности за раков контрол е в оценката на състоянието на злокачествените заболявания в страната – честота, стадийно разпределение, смъртност, болестност, преживяемост, различия по пол, възраст, местоживеене и други фактори, анализ на тенденции и прогнози. Някои от показателите, които се използват при тази оценка, са: фактическа заболяемост (смъртност) - дава представа за честотата на заболяването в дадена популация; възрастово-специфични показатели – позволяват да се идентифицира най-засегнатата възрастова група; стандартизирана заболяемост (смъртност) – дава възможност за сравнение на показателите между различни популации и периоди от време. Например, с рак на гърдата през 2009 г. са регистрирани 3809 случаи, които са почти ¼ от всички злокачествени заболявания при жените в България. Фактическата заболяемост е 97.3 на 100 000 жени. [Димитрова Н, 2011] Най-засегнати са 60-64 годишните, при които възрастово-специфичната заболяемост е 218.3 на 100 000, но заболяемостта е сравнително висока и при 55-84 годишните. Стандартизираната заболяемост е 55.2 на 100 000 и е по-ниска от средната за Европа (103.7 на 100 000). [http://eco.iarc.fr] Заболяемостта се увеличава средно с 1.5% годишно. Сравнително постоянно висока заболяемост от рак на гърдата се наблюдава в София-град, Пловдив и Бургас – над 60 на 100 000 (стандартизирана заболяемост). Посочените данни могат да се използват за планиране на дейности за контрол на рака на гърдата, приоритетно насочени към най-засегнатите възрастови групи и области. Друго значимо злокачествено заболяване в България е ракът на белия дроб. Той засяга 5 пъти по-често мъжете, отколкото жените. При сравнение на възрастово-специфичните показатели при двата пола за 1970 г. и 2009 г. се установява, че заболяемостта значително се увеличава в по-младите възрастови групи. Това би трябвало да се вземе предвид при планиране на дейности за контрол на заболяването и те да бъдат насочени и към младите хора. Мониторирането на ефекта от предприетите профилактични дейности, с помощта на данните от БНРР, става чрез:
Като пример може да се посочат тенденциите в заболяемостта от злокачествени заболявания на белия дроб (свързани с тютюнопушенето), при мъжете и жените в България. Наблюдава се статистически значимо увеличение на заболяемостта - с 0.8% годишно при мъжете и с 1.8% годишно при жените. В сравнение – при диагностицираните в САЩ, 1999-2004 г. се наблюдава статистически значимо намаление на заболяемостта от рак на бял дроб (с 0.9% годишно), при мъжете и жените. [Stewart Sl, 2008] Намаляването на тютюнопушенето, започнало след 1964 г. в САЩ, се описва като едно от 10-те най-значими постижения на общественото здравеопазване през 20-ти век. Ролята на БНРР при мониториране ефекта от дейностите за ранно откриване на рака се изразява в:
Пример за благоприятна промяна в стадийното разпределение е ракът на гърдата. В последните години се наблюдава увеличение с два пъти на диагностицираните в първи стадий (13% през 1993, 26% - 2009 г.), намаление на късно диагностицираните и тези, при които стадият е неуточнен. Най-вероятно това се дължи на използването на съвременна техника при диагностиката, както и на повишената информираност на обществото по отношение на ранните признаци на заболяването. Подобна тенденция се наблюдава и при рака на дебелото черво. Един от най-показателните примери за неефективни дейности за контрол е ракът на маточната шийка. В държавите, където се прилага скрининг, заболяемостта трайно намалява, докато в България тя се увеличава с около 1.9% средно годишно. Ролята на БНРР в мониториране на ефекта от лечението на пациентите със злокачествени заболявания се изразява в:
Благоприятна тенденция за увеличаване на преживяемостта се наблюдава при пациентите с рак на гърдата. Пет-годишната преживяемост за диагностицираните през 1993 – 1999 г. е 59.6%, докато за периода 2005 – 2009 г. тя е 67.7% (р < 0.001) Ролята на НРР по отношение на дейностите, свързани с палиативните грижи, може да бъде в предоставянето на данни за диагностицираните в напреднал стадий, което би било полезно в планирането на ресурси за палиативни грижи при тези пациенти. Чрез връзка и обмен на информация с други бази данни (болнични информационни системи и др.) би могло да се получат данни за развитието на заболяването (рецидиви, метастази) при пациенти, диагностицирани в предишни години с цел по-точна оценка на нуждите от палиативни грижи. Обобщение на резултатите Качеството на данните в БНРР се оцени в три основни аспекта – сравнимост, пълнота и валидност. Установи се, че регистрацията на случаите се извършва изцяло по правилата, препоръчителни за Европейските ракови регистри по отношение кодирането на топография и морфология, дата на диагноза, начин на доказване, първична множественост и стадий на злокачествените заболявания. При необходимост от конвертиране на данните от една класификация в друга, се използват стандартни, международно утвърдени програми и алгоритми. Това осигурява добра сравнимост на показателите, изчислени въз основа на тези данни. Резултатите за пълнотата на регистрацията показват по-ниска заболяемост в България, в сравнение с други държави от Югоизточна Европа, но сходни тенденции в заболяемостта при отделните локализации, идентични криви на възрастово-специфичната заболяемост и заболяемост при децата – в рамките на референтните граници. Отношението смъртност:заболяемост е едно от най-ниските за региона, с трайна тенденция за понижаване и е по-ниско от вероятността за смърт при отделните локализации, което е потвържение за добра пълнота на данните. Директните методи за оценка показват 94.5% - 96.0% пълнота на регистрация при мъжете и 91.1% - 93.6% - при жените. При анализа на показателите за валидност на данните, се установи благоприятна тенденция за увеличаване на относителния дял на морфологично доказаните случаи, намаляване на регистрираните само по информация от съобщенията за смърт и на тези с неуточнен стадий, сравнително постоянен относителен дял на случаите с неуточнена локализация на заболяването. Изброените показатели са в рамките на допустимите стойности, определени за валидност на данните при международни проучвания. БНРР разполага с достатъчно данни, които позволяват участието му във всеки етап от контрола на злокачествените заболявания – планиране на дейности и мониториране на ефекта от тях в областта на профилактиката, ранното откриване, лечението и палиативните грижи. Някои от проблемите, които се констатираха, са:
Изучаването на качеството на данните в БНРР ни дава основание за следното заключение: Използваните съвременни методи, приложени единично и в комбинация, ни позволиха да изградим една цялостна оценка на качеството на данните в БНРР и да получим достоверни изводи за сравнимостта, пълнотата и валидността им. Качеството на данните в раковия регистър е резултат не само от организацията на регистрацията в страната, но то директно отразява и цялостната дейност по диагностициране, лечение и проследяване на пациентите със злокачествени заболявания. Правилното интерпретиране на посланията, които съответните показатели отправят, може да доведе до предприемане на по-ефективни действия в областта на контрола на рака. Идентифицирането на някои специфични слабости в обслужването на пациентите (относно стадиране на заболяването, морфологичната диагностика, грижата за по-възрастните от тях) би допринесло за насочване на усилията за отстраняването им и подобряване на качеството на обслужване – оптимално планиране на ресурси и определяне на приоритети. Стремежът към повишаване качеството на данните в раковия регистър неизбежно води до подобряване грижата за пациентите, както и до иницииране на действия за ограничаване разпространението на злокачествените заболявания.
С научен характер:
С научно-приложен характер:
С приложен характер:
Списък с публикации във връзка с дисертационния труд :
Справочници с данни от Българския национален раков регистър:
Участия в международни научни форуми във връзка с дисертационния труд:
Каталог: assets -> files -> Nauka-SDO Nauka-SDO -> Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer Nauka-SDO -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност Nauka-SDO -> На избрани нерецензирани научни трудове Nauka-SDO -> Списък публикации Nauka-SDO -> Рецензия от проф. Д-р н. Гаврилова дм Изтегляне 1.21 Mb. Сподели с приятели:
|