Т У Р И С Т И Ч Е С К И М А Р Ш Р У Т И

Т У Р И С Т И Ч Е С К И М А Р Ш Р У Т И

За разнообразяване на туристическите маршрути по видове и времетраене от съществено значение е близостта на столицата София и на големи градове като Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Карлово, Казанлък до Средна гора.

Основни изходни пунктове за различни излети и походи в най-западния дял на Средна гора са:

►Град Ихтиман – жп гара на централна и международна жп линия, с редовни автобусни връзки със столицата и всички околни села, вилни селища и махали;

►Герман, Лозен, Нови хан, Панчарево, Кокаляне, Долни Пасарел, Габра – с редовни автобусни връзки със столицата (за Лозенска планина);

►Селата Богданлия, Караполци, Огняново, Побит камък (жп спирка), Вакарел (жп гара), Кюстадинкино, Банчовци, Попинци, Веринско (жп спирка), Живково, Боерица, Венковец, Борика, Габра и Крушовица, гр. Елин Пелин и др. – с редовни автобусни връзки с Ихтиман (за Вакарелска планина);

►Селата Полянци, Черньово, Стамболово, Мирово, (жп спирка), Ново село, Очуша, Подгорие, Пчелин, Пчелински минерални бани, Горна Василица, град Костенец (кв. Момин проход) – с жп гара, редовни автобусни връзки с Ихтиман, Долна баня, Костенец (за Черни рид);

►Селата Голема Раковица, Байлово, Смолско, Петрич, Поибрене, Каменица, Белица – с редовни автобусни връзки със София или Елин Пелин, Ихтиман, Пирдоп и Златица, Панагюрище (за Белица планина);

►Селата Мирково, Мухово, Любница, Церово, Лесичово, Калугерово, градовете Костенец, Белово, Септември (жп гари) и Ветрен, селата Горно Вършило, Долно Вършило, Славовица, Виноградец, Бошуля – с редовни автобусни връзки с Пазарджик и общинските центрове, някои със столицата и Ихтиман чрез магистрала “Тракия” (за Еледжик и Голак планини).

► Исторически бележки. В ранното средновековие селището се е намирало на около 3 км североизточно от днешния град, в посока към подножията на вр. Висок. Там то е просъществувало до падането на България под османско владичество. Известно с името Щепон (Щипоне, Стипон, Стипинион), то е било важна българска твърдина, фланкираща от запад Траяновия проход. Арабският пътешественик Идриси го споменава като “хубавия град Стобуни”. На мястото на днешния Ихтиман се е намирала римската крайпътна станция Егерика (І в.), важен пункт на древния римски път от Европа за Азия през Белград–Цариград–Хелица. Следи от станцията и крепосната стена са открити в южната част на днешния град (Сикията), като много от основите на къщите са изградени върху тях. Намерена е и крайпътна римска колона. Заселването на днешния град започва още през Х в. около развалините на римскато станция, но основно – след османското нашествие в района през 1371 г. През 1678 г. Щипон се споменава вече като малко селце, преляло се изцяло в Ихтиман през кърджалийските размирици.

Според някои изследователи името му има турско-арабски произход и означава “сключване на мир”, което се свързва с примирието, сключено между местните българи и завоевателя Лала Шахин.

В периода 1825–1830 г. даскал Илия Глигов открива в частна къща килийно училище, а през 1862 г. е построена сграда за взаимно училище. През 1878 г. е основано читалище “Свестяване”, преименувано през 1895 г. на “Слънце”. В народната памет е жив споменът за народния поборник Станой Балабанов, който на 66-годишна възраст отива пеш до Цариград, за да издейства ферман за бедните планици въглищари, както и споменът за Генади Ихтимански, съратник на Апостола Левски.

► Забележителности. В града може да бъде посетен Градският исторически музей (с интересна етнографска колекция) и църквата “Успение на Пресвета Богородица” (1835 г.) с ценни икони.

В югозападните покрайнини на града е изграден модерен хотелски комплекс на Аеропорт София с голф игрище, хиподрум и други спортни съоръжения.

► От Ихтиман могат да се осъществят десетки маршрути до околните дялове на планината. До всички селища в подножията им има ежедневни редовни автобусни връзки.
Л о з е н с к а п л а н и н а

Материалната туристическа база на Лозенска планина (най-западният дял на Ихтиманска Средна гора) се състои от няколко заслона и една ”ловна” хижа. Своеобразната красота на запазената природа на Лозенска планина, несравнимото ú спокойствие, културно-историческите забележителности и близоста ú до София все по-често привличат туристите, особено през почивните дни.

Сред привлекателните туристически обекти са обзорните върхове и просторните била, живописните Червеноградски и Панчаревски проломи на р. Искър, язовирите “Искър”, “Пасарел”, “Кокаляне” и “Панчарево”, предлагащи разнообразна активна почивка. Сред посещаваните обекти са старинните манастири Германски, Лозенски, Урвички и Пасарелски, множеството пръснати из планината параклиси и оброци, свързани с някогашни големи обители, огнища на българщината (“Св. Константин”, “Св. Петка”, “Св. Спас”, “Св. Павел”, “Св.св. Констатин и Елена”, “Св. Троица”, “Св. Кръсто”, “Св. Илия”). Северно от с. Лозен, в непосредствена близост до магистрала “Тракия”, се намира новоизграденият с дарения голям и изключително красив манастир “Св.св. Апостоли Петър и Павел” (действащ девически). Той е съграден на мястото на голяма древна обител, опожарена и унищожена при турското нашествие.

► Исторически бележки и забележителности. Районът е бил населен още в далечното минало, което се обяснява с близостта на Панчаревските минерални извори, с развитието на древното рударство и със стратегическото положение на искърските проломите между Плана и Лозенска планина, откъдето са минавали пътища към Тракия. И днес личат руините на византийската крепост, фланкирала древните вървища на вр. Калето/ Германското градище (871 м), издигащ се на изток от вилната зона на Герман и северно от Германския манастир. Крепостта е била разрушена от хан Крум през 809 г. след завладяването на Средец (София). Името на селото има тракийски корен. Древните траки са наричали топлите извори “дечта” (горещ).

От с. Герман до Германския манастир води асфалтирано шосе (5 км), което излиза от източния му край, опасва от север подножието на планината и обширната вилна зона, и, завивайки по плитка долинка на юг и югоизток, достига манастира. Покрай него до манастира се отива за около 1 час. Почти за същото време се стига и по пряк път през вилната зона, който пресича по мост напоителния канал (Панчаревския канал) в югоизточния край на селото и в същата посока (аз. 135°, ориентир – вр. Калето).

Германският манастир “Св Иван Рилски” е разположен в малко, гористо долинно разширение, на 800 м н.в. Древна легенда разказва, че преди да се оттегли в Рила, бъдещият светец Иван Рилски е пребивавал в околностите на с. Герман. Манастирът е бил посещаван и даряван от император Алексий Комнин, а през ХІІ–ХІV в. в него се развива голяма духовна и книжовна дейност. При завладяването на София през ХІV в. манастирът е разграбен и опожарен, но още през ХV в. е възстановен и през ХVІІ в. отново става известен просветен и книжовен център. По-късно, през средновековието, той е причислен към комплекса от манастири, оформили т.нар. Софийска Мала Света гора. По време на големите размирици в Османската империя през ХVІІІ в. многократно е ограбван, опожаряван и отново възстановяван. Сегашната църква е от 1885 г., издигната на мястото на съборената стара. Върху покрива ú са били поставени три шестостенни дървени купола, измазани външно с хоросан и покрити с ламарина, които около 1924 г. са премахнати. Към края на ХІХ в. целият манастирски комплекс е възобновен, а манастирското стопанство – укрепено и разширено. “Царските” икони в манастирската църква, рисувани през 1886 г., са дело на самоковските зографи Никола и Иван Доспевски – синове на Димитър Зограф и братя на Станислав Доспевски.

Добре поддържаният манастирски комплекс е потънал в зеленина и приветливи градинки, уютно прикътани в сянката на вековни секвои. Сега се реставрират и жилищните сгради, които в бъдеще ще приемат туристи и гости за нощуване.

►Манастирът е удобен изходен пункт за краткотрайни излети към: Германското градище – 15 минути; М. Бачул – 30–40 минути (през Хайдушката поляна или по реката през Дюлгерска поляна); По-продължителни маршрути по главното било на Лозенска планина.
2. Село Герман–Германски манастир–вр. Половрак (4,45–5 часа)

От с. Герман до Германския манастир се отива по маршрут № 1 (1 час). Продължава се на югоизток до м. Бачул по път, който изкачва северозападния склон на вр. Мала Раковичка могила. До м. Бачул се стига за около 0,30–0,40 часа (1,30 – 1,40 часа), като се преодолява денивелация от около 280–300 м. Това е голяма кръстопътна поляна с чешма и няколко разрушени сгради (бивше военно поделение), където се събират туристическите вървища откъм Лозен, Герман, Панчарево и Кокаляне. На югозапад се издига вр. Здравчов камък (1110 м), на изток-югоизток – вр. Раковичка могила (1164 м), а на североизток – вр. Мала Раковичка могила (1083 м). От тук до местността и прохода Влаковете може да се отиде по два пътя, като се траверсират почти по хоризонтал съответно северните склонове на вр. Мала Раковичка могила (покрай Студен кладенец) или южните склонове на върха (2,30 часа). Източно от седловината и прохода Влаковете започва изкачване на вр. Лалина могила, което продължава около 0,40 часа (общо 3,10 часа). Върхът може да бъде траверсиран и по пътя от юг, като се излезе направо на обширното седловинно понижение, източно от местността и вр. Кърлевите дупки (1129 м), където има малко блато. Тук излиза и пътят от Лозен за Долни Пасарел откъм Ловджийската чешма и манастира “Св. Спас”. На юг е вилната зона “Галовото” и вр. Гола могила (992 м). Връх Лалина могила може да се изкачи от с. Лозен за около 1 час по стар горски път, който започва южно от с. Долни Лозен и изкачва право на юг върха (по гористия му северен склон), преодолявайки денивелация около 450 м. От Лалина могила слизането е 25–30 минути (3,40 часа), но траверсът от юг се взема за по-кратко време.

На изток следва Калугерското изворче с чешма, вр. Ляскова могила и се стига до чешмите в м. Изворо. Изкачването на вр. Половрак може да стане по южния склон (откъм заслон “Половрак”) или по източния склон през Кучков валог, Сръбски валог и Рошава ливада (4,45–5 часа). Най-краткият път до върха е по пряката пътека по западния му склон (аз. 75°).
3. Село Лозен–Лозенски манастир “Св. Спас” (1 час)

Село Лозен (650–750 м н.в.) е разположено в северното подножие на Лозенска планина, на около 3 км източно от софийския квартал Горубляне и подобно на Герман е включено в градската транспортна мрежа на столицата. Образувано е от сливането на селата Горни и Долни Лозен, които и днес са запазили имената си. С. Лозен е едно от най-красивите и благоустроени селища в Софийската котловина. То предлага удобни и уютни фамилни хотели за отдих и почивка, красиви околности и кътове за отмора, има голяма вилна зона.

►Исторически бележки. Някогашното селище се е намирало високо в планината, по южния склон на вр. Раковичка могила, където и днес местността се нарича Селището. То е било дервентджийско село, т.е. неговите хора са били пазители на прохода, в случая това е старият път от Софийската котловина през Лозенската планина за Долни Пасарел и Самоковското поле. Дервентджийските функции на селото се запазват и по-късно, когато се измества на сегашното си място (според легенда по време на турското иго). Пътят от селото по северния склон на планината през м. Скацело е много стръмен и за да могат да превозват тежките товари лозенчани навързвали един след друг по два-три впряга волове или коне, т.е. “правели влак”. Затова тази част от прохода между вр. Раковичка могила и вр. Лалина могила се нарича Влаковете.

От източния квартал на селото (бившето с. Долни Лозен) излиза асфалтов път, по който за около 10 минути се стига до сградите на Гражданска отбрана и БЧК. Тук асфалтовият път свършва и се продължава по макаданен, а по-нататък грунтов път. След още 10–15 минути (общо 0,20–0,25 часа) се минава покрай стара каменна кариера, откъдето започват няколко стръмни серпантини през смесена (дъб и бук) гора. Пресичат се Дълбоки и Каменати дол, след което се достига Ловджийската чешма с кът за отмора (0,45–0,50 часа). Тук пътят се раздвоява. Десният (по посока на движението) извива на югозапад към вилната зона “Галовото” и с. Долни Пасарел, а по левия, известен като алея “Бенковски”, с плавна дъга за около 10 минути (1 час) се стига до Лозенския манастир. Пътят е маркиран с лентова маркировка и табелки. През топлото полугодие е достъпен за леки автомобили, а през останалото време – само за автомобили с повишена проходимост.

От сградите на Гражданска отбрана до манастира може да се отиде и по пряка (маркирана) пътека, която започва от най-източния край на комплекса и се изкачва в югоизточна посока (аз. 165°) към поляната с манастира.

Предполага се, че Лозенският манастир е възникнал през ХVІІ в. на мястото на по-стар манастир, разрушен след падането на крепостта Урвич, вероятно около 1382 г. През ХVІІ в. той става част от известната Софийска (Мала) Света гора. През ХVІІІ в. отново е разграбен и опожарен, а скоро скоро след това отново е възстановен. Към манастира е действала книжовна школа.

Потънал в цветя и овощни градини, манастирският комплекс се състои от църква (с три големи купола, издигнати от майстор Цвятко Тодоров), жилищни постройки, масивен зид и внушителна порта. Забележителните стенописи са дело на самоковеца Никола Образописов и на помощниците му Христаки Захариев и Димитър Дупничанин. Силно впечатление правят майсторски изписаните образи на св.св. Кирил и Методий, на св. Иван Рилски и Патриарх Евтимий, на цяла плеяда книжовници и просветители, на редица софийските мъченици за християнската вяра, канонизирани за светци.

Понастоящем Лозенският манастир е в реставрация, но след приключването ú не се предвижда да приема туристи за нощуване.

► От Лозенския манастир могат да се предприемат излети до вр. Половрак (30 мин) и околните обзорни върхове. Манастирът е един от опорните пунктове на най-важните и съдържателни маршрути из Лозенска планина.

Вариант. От сградите на Гражданска отбрана и БЧК се продължава на изток по пътя към вилните зони в м. Садина. Върви се право на юг (аз. 180°) по стар, стръмен горски път и се излиза на манастирската поляна.
4. Лозенски манастир “Св. Спас”– вр. Половрак (0,30 часа)

От манастира към върха се отива през Манастирската ливада (преименувана на Априлско въстание) на юг през горската пътека – Алея “Свобода или смърт” (0,30 часа), като се преодолява денивелация 192 м. Оттук може да се слезе по обратния път към манастира и с. Лозен, да се продължи към Германския манастир и Герман (по обратния път на маршрут № 2), към Долни Пасарел (маршрут № 17) или на изток към вр. Попов дял и с. Габра (маршрути № 7, 10, 22).

От с. Лозен по маршрут № 3 се стига до Ловджийската чешма, където пътят се разделя. Продължава се по десния път (по посока на движението), който с остра серпантина в югозападна посока отново пресича коритото на Калугерски дол, още един плитък негов приток и отново се разклонява. Дясното отклонение води на югозапад и юг към вр. Гола глава и вилната зона “Галовото”, а лявото, което трябва да се следва, извежда на седловината между вр. Ляскова могила и м. Калугерсково изворче (1–1,15 часа). Тук маршрутът се свързва с маршрут № 2, по който се продължава през м. Изворо. Връх Половрак може да бъде изкачен леко и по западния или южния склон (1,30 ч). Маршрутът е маркиран с лентова маркировка, има и указателни табелки.

От с. Лозен до историческото обзорно връхче може да се отиде и по друг маршрут с няколко варианта. Отначало се следват маршрути № 3 и № 5 покрай сградите на Гражданска отбрана и БЧК. По макаданния път след първия му остър завой се стига до дере, което той пресича. Това е на около 300 м (югоизточно) след завоя и на около 500 м (северозападно) преди старата кариера (0,15 ч). Оттук срещу течението на дола през гората в почти южна посока извива широк горски път, минаващ отначало по десния, а не след дълго – по левия бряг. След около 10 минути (0,25 часа) пътят изоставя дола и за по-малко от 5 минути излиза в източния край на обзорна полянка, откъдето с плавна дъга на югозапад (отново през гората) за още 10-ина минути се изкачва до друга поляна по северния склон на Кърлевите дупки. В западния край на поляната е изворчето Ибров кладенец (0,40 часа). Продължава се с траверс на Кърлевите дупки в югоизточна посока и за още 10–15 минути се стига до възловото туристическо кръстовище в източното му подножие и до блатото (0,50–0,55 часа). По-нататък се продължава по маршрут № 2 покрай Калугерското кладенче и оттук на североизток (аз. 75°) – по пряката пътека (1,20–1,30 часа).

До поляните на северния склон на Кърлевите дупки може да се стигне и по друг път, който се отбива от основния (на около 300 м югоизточно от описания) при втория остър (и двоен) завой малко преди старата кариера. Той се изкачва през гората чрез няколко серпантини с южна посока и извежда на поляните източно от Ибров кладенец.

По този маршрут се преодолява височинна денивелация плюс 582 м.

До Ибров кладенец няма маркировка.
7. Село Лозен–вр. Попов дял (2,45 ч)

Най-живописният, приятен и съдържателен маршрут до първенеца на Лозенска планина вр. Попов дял минава през вр. Половрак, докъдето се следват маршрути № 3 и № 4 (1,30 ч) или маршрут № 5 (1,15–1,30 ч). Продължава се на изток по билен горски път с леко спускане, а след това изкачване до вр. Роден (1091 м) – просторна билна поляна (1,30–1,45 ч). След това в посока изток-югоизток пътят продължава през гора, м. Червените брегове и м. Гьола и след 15–20 минути (2 ч) се излиза на възловото връхче Св. Петка, където се събират и отново разпиляват пътища и пътеки откъм с. Габра, Нови хан, вилните зони (източно от Лозен) и се намира едноимения оброк. Добре очертаният път продължава в югоизточна посока през гората, подсичайки западните спусъци на вр. Мали Попов дял (1104 м) и след още 20–25 минути (2,25 ч) извежда на гористата седловина в северното подножие на вр. Попов дял. Тя разделя вр. Попов дял от вр. Мали Попов дял и е вододел между изворните притоци на р. Ракита на запад и р. Габра на изток. Продължава се на югозапад по ясно очертания път, който траверсира по хоризонтал западните склонове на вр. Попов дял. След 10-ина минути от него се отделя пътека, по която на югоизток (аз. 115°) бързо и леко се изкачва върхът. Той е зает от поляна, оградена отвред с буково-дъбова гора. Оттук на юг се открива красива гледка към яз. “Искър”. .

►Излетът може да бъде продължен и завършен към с. Габра (1 ч), Долни Пасарел (2,30 ч) или Нови хан (2,15 ч) по също така маркирани с лентова маркировка маршрути № 10, 8 и 18.
8. Село Нови хан–з. “Студенец”–вр. Мали Попов дял–вр. Попов дял (2,15 ч)

Село Нови хан (620 м н.в.) се намира в североизточното подножие на Лозенска планина. Отстои на 3 км южно от жп гара Елин Пелин и на 25 км източно от столицата. Непосредствено южно от него минава магистрала “Тракия”.

►Исторически бележки и забележителности. Днешното село израства върху основите на древно селище, от което при разкопки са разкрити основи от зидове на голяма църква, гробове, керамика. На 3 км южно от селото има следи от тракийско селище и крепостна стена, а на 2 км западно – основи на римско селище. Римско селище с двойна крепостна стена е имало и на вр. Градище (921 м) в м. Гарвин камик, югозападно от Нови хан. При разкопките на една от множеството стари църкви в района са намерени 20 посечени човешки скелета, жесток спомен от турското нашествие в Софийската котловина, при което са унищожени и ограбени всички църкви и манастири.

Древните селища в региона очевидно са възникнали като рударски, но са изпълнявали охранителна функция на важната пътна артерия към прохода Траянови врата. Такъв е случаят и със сегашното селище, за което има сведения в турски регистри от 1728 и 1732 г. Отбелязано е, че името на селото идва от голям хан, който (според по-късните описания на търговци от Дубровник) бил най-внушителният на пътя между Белград и Цариград. Той заемал площ от около 20 дка, бил ограден с яки, високи стени, а дворът му – потънал в градини с фонтани и чешми. Днес е запазена част от западната стена на хана.

От южния край на селото по асфалтирания път за с. Габра се минава под магистрала “Тракия”. След това асфалтовият път се изоставя и се продължава по грунтов път на югозапад през обширни поляни. Пътят следва левия долинен склон на р. Студеница и скоро навлиза в гората, където е едноименният туристически заслон “Студеница” (0,15–0,20 ч). Малко преди да навлезе в гората, пътят се раздвоява. Левият води по маршрута, а десният – на югозапад към вр. Св. Петка и вр. Половрак. Заслончето е на 810 м н.в.

Маршрутът продължава на юг срещу течението на реката, чиято долина скоро се стеснява, а при водослива на двете основни рекички придобива и проломен характер. Това е само на 10 минути (0,25–0,30 ч) от заслона. Насреща, на изток (на десния долинен склон), е споменатият вр. Градище в м. Гарван камик, който може да се изкачи за около 10 мин.

Основният маршрут продължава почти на юг, срещу течението на левия (по посока на движението) приток. Все по левия долинен склон, а след изворите на рекичката в м. Блатото – по десния, се изкачва (по северния склон) вр. Мали Попов дял (1,30 ч). С леко спускане на юг за няколко минути се стига на пътя, който подсича южния склон на върха. По него на изток се слиза на асфалтовото шосе Нови хан – Габра в м. Арабаджийска поляна. Маршрутът продължава в посока запад-северозапад и за около 15 минути (1,45 ч) се стига на пътя, идващ откъм вр. Половрак и Св. Петка, като се обхождат изворите на р. Габра. Оттук до вр. Попов дял се продължава по маршрут № 6.

По-голямата част от маршрута е маркиран с лентова маркировка. По него се преодолява височинна денивелация плюс 570 м.