Средна гора пътеводител 200 средна гора

В тези си граници планината достига дължина до 25 км, има средна широчина 15 км и заема близо 400 кв. км площ. Най-високия ú връх – Висока могила (1199 м), се издига в югозападната част на планината, недалеч от историческия връх Бенковски (Еледжик), който в миналото е бил считан за най-високия връх на планината.

Главното било на Еледжик е асиметрично развито спрямо ограждащите го долини. То е силно изтеглено на запад и югоизток към Мътивир, Момина река и Марица, към които се спущат къси, стръмни и гористи, силно надиплени склонове. В противоположна посока, към Тополница и Тракия, са разпиляни продълговати, меко заоблени ридове и разклонения. Високите билни части са заети от гори и тучни пасища (откъдето идва и името Еледжик, видоизменено от турското яйла, яйлак – “пасище”), а по-ниските – от обработваеми някога земи, овощни и лозови масиви (днес пустеещи в по-голямата си част).

Долината на р. Яворица, десен приток на Тополница, разделя планината на две части – северна, Еледжик, и южна – Голак.

Северният дял е по-висок и горист. Главното било започва да се издига откъм яз. “Тополница” с Гръцки рът и се очертава от вр. Рашовица (929 м), седловината Масловци, вр. Бачиите (1019 м) и вр. Бенковски. Отук на запад към Ихтиманската котловина се спуща едно късо разклонение с вр. Абачукар (1065 м), а на югоизток – мощен клон с вр. Висока могила, Брезовица, Горуня (1085 м) и Кърлевица. От Брезовица на изток е вр. Новаковец (925 м), на север и северозапад от него е историческата Бенковска поляна и Калето (Градище), а на югоизток и изток – историческата месност Шестильовец, възловото връхче Райовица и вр. Песевица (444 м).

На юг от вр. Бенковски главното било бързо се понижава към седловината Траянови врата, прехвърля я и продължава през Голак, маркирано от Високия връх (978 м), Мусалата (995 м), Голак (1009 м), откъдето се разпилява на множество ридове и връхчета (“могили”) – Крушовица (551 м), Градище (616 м), Могилата (436 м), Калугеровска могила (469 м) и др. Най-южното разклонение Мутовица се обособява като къс, паралелен на р. Марица рид, увенчан от вр. Влайна могила (901 м), Кутловец (701 м) и Райчова могила.

От Еледжик във всички посоки тръгват къси рекички, потоци, долове и суходолия: Любница, Стръмната и Яворица – десни притоци на Тополница, Дълбочица (образува се от Суха и Мокра Дълбочица) – ляв приток на Марица, р. Виня – десен приток на Мътивир.

Ихтиманска котловина (700 м ср.н.в.) е вместена сред планинския венец, извит от почти всички дялове на Ихтиманска Средна гора. Котловинното дъно има леко овална форма, удължено в посока северозапад-югоизток, с дължина 8 и ширина 5 км. Има площ от около 45 кв. км. В западната ú част надигат чела няколко вътрешнокотловинни възвишения, най-забележително сред които е Градище (878 м). Историческият проход Траянови врата (Траянови врата фактически е най-високата точка на древния Траянов проход, който е част от Траяновия друм) свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина, а Момин проход на юг – с Долнобанската котловина. На запад през прохода Ушите тя се свързва със Самоковската котловина, а на северозапад магистрала “Тракия”, прехвърляйки Вакарелската седловина, я свързва със Софийското поле.

В централната част на Ихтиманска планина е разположен гр. Ихтиман. На североизток, в долината на р. Тополница, са селата Мухово, Церово, Лесичово, Калугерово и известният Калугеровски манастир. На юг, в Моминоклисурския пролом на р. Марица, са градовете Костенец, Белово и Септември. Из планината са пръснати селата Любница, Долна Василица, Горно Вършило, Долно Вършило, Славовица, множество махали и вилни селища. На югоизток, в най-ниските ú гънки, са прочутите с вината си гр. Ветрен и селата Виноградец, Карабунар, Памидово, Величково, Брошуля.

Границите на Панагюрска Средна гора имат ясно изразен морфоложи характер. На запад и изток проломните долини на реките Тополница и Стряма я разграничават съответно от Ихтиманска Средна гора и от Сърнена гора. На юг склоновете ú плавно затихват към Горнотракийската низина, а на север стръмно се спускат към Златишко-Пирдопското и Карловското поле. Напречният рид (праг) Козница, разделящ Златишко-Пирдопската и Карловска котловина, осъществява връзката ú със Златишко-Тетевенския дял на Стара планина.

Дължината на главната орографска ос на Панагюрска Средна гора по въздушна линия е около 70 км, широчината на централния дял е от 8 до 24 км, а с южните разклонения (между Задбалканските котловини и Горнотракийската низина) – около 40 км. Площта ú е 2300 кв. км.

Главното било на Панагюрска Средна гора има направление запад–изток, образувайки леко извита дъга на север, широко отворена на юг към водосбора на р. Луда Яна. В по-голямата си част билото е широко и просторно, заето от планински пасища или гори. По него ясно се открояват поредица от добре изразени орографски върхове, от които се откриват широки панорами към Старопланинската верига, Тракия, Родопите, Рила.

Източно от Петричкия пролом на р. Тополница главното било започва с тесен хребет, увенчан от скалистия връх Градище. Въпреки малката си височина, върхът рязко се откроява над долината с характерната си трапецовидна форма и отвесни скални венци. Оттук в посока изток–югоизток, през поредица от върхове и седловини, главното било плавно набира височина, достигайки вр. Вран камък (Врани камик), чиито високи части са коронясани от огромни канари, изградени от тъмноцветни лавови скали (андезити и андезитови лавобрекчи, погрешно наричани “гранити”), дали и името му. На изток от върха главното било леко се разширява и надхвърля 1000 м н.в., която с малки изключения се запазва чак до вр. Орел (1035 м) и дори малко източно от него. Тук то е очертано от вр. Могилата (Орела), чиито западни и южни склонове са изпъстрени с множество скални феномени (над 10-метрови уединени канари) и от вр. Кошутица. След върха главното било на кратко разстояние има северна посока. След вр. Зъба (1045 м) то отново плавно завива на изток и югоизток и постепенно се стеснява. Южно от вр. Зъба е голямото хвощохранилище “Люляковица” на МОК “Асарел”. Билото е очертано от поредица куполовидни върхове, разделени от тесни седловини, между които се откроява гористият връх Върла могила. Такъв е характерът на билото до Мечитската седловина в югозападното подножие на вр. Лисец, който се отличава с монолитната си, масивна куполовидна форма и радиално развитата хидрографска мрежа. Най-високите му части представляват обширна, заета от пасища заравненост, сред която се издига слабо изразеният връх, висок 1386 м. Вододелната линия пресича масива на Лисец в североизточна посока през вр. Сивата грамада (1358 м), вр. Лисец и слиза на широката седловина Пряслопа.

Недрата му са разкъсани от открития рудник “Асарел”.

Масивът на вр. Братия (1519 м) е също ясно орографски изразен, с подчертана куполовидна форма. Той е важен орографски възел. От склоновете му водят началото си множество потоци, пръснати като лъчи във всички посоки. Склоновете на върха са сравнително стръмни и гористи, гъсто нарязани от приточната мрежа на реките Медет, Стара река, Селска река, Газибара. Най-високата му част представлява оголена, леко нахълмена заравненост, заета от пасища. Североизточните му склонове са изядени от огромната паст на открития рудник “Медет”, който се рекултивира.

Вододелът и главното било след Пряслопа имат посока север-североизток, а след вр. Братия бързо се понижават на югоизток, през вр. Бъза, към обширното седловинно понижение Панагюрски колонии и Панагюрския проход.

На изток от Панагюрския проход билото (широко, разлато и гористо на места) е маркирано от няколко слабо изразени орографски върха. След м. Езерото (Гьола, Читашки гьол) то рязко завива на север-северозапад и през м. Средното достига гористия вр. Стоев камък. Запазвайки значителната си надморска височина (над 1200-1300 м), широк и заравнен характер, главното било продължава на изток чак до вр. Бич (1449 м). Вододелната линия в този участък лъкатуши сред обширното, често широко до 1 км гористо или заето от пасища било през местностите и върховете Конска поляна и Манзул, м. Белотруп и достига вр. Бич.

От вр. Бич главното било завива на югоизток, понижава се към Копривщенския проход и м. Равнака и наново се издига към м. Три кладенци. Тук то е сравнително по-стеснено и заето от букови гори. Южно от м. Три кладенци то рязко завива на североизток и достига вр. Буная (1572 м) – също важен орографски възел, който заедно с вр. Братия доминира над цялата западна част на Панагюрска Средна гора.

След вр. Буная, образувайки няколко извивки на югоизток и североизток, главното било стъпаловидно се понижава през Боев връх (1365 м) и Габарица към Стрелчанския проход. След прохода то отново се издига в североизточна посока, маркирано от върховете Рейница (1196 м), Черешата (1248 м) и Крецул (1303 м). Малко преди вр. Крецул широкото и просторно главно било се издига плавно на изток и след вр. Горен Крецул достига вр. Богдан (1604 м) – първенецът на Средна гора.

Масивът на вр. Богдан, който включва и вр. Шилигарка (Богданови поляни) на изток, се отличава със стръмни, гористи склонове и просторно, заето от планински пасища било. Той също е един от основните морфохидрографски възли с характерната за тия случаи радиално развита хидрографска мрежа. От него събират водите си изворните притоци на Крива река, Медетски дол, Старата река, Сладка река, Белешница (Белишница), Падеш и др.

От вр. Шилигарка билото (отново гористо) се понижава на югоизток към м. Чивира, през която минава Староселският (Каравеловският) проход, след което се издига към оголеното широко теме на вр. Чивира (Чевира) – 1445 м.

След вр. Чивира главното било и вододелът имат посока изток и изток–югоизток. Билото, гористо в по-голямата си част, е маркирано от поредица характерни с конусовидната си форма върхове, разделени от дълбоки седловини. По него се издигат личните върхове Алексица (1534 м), Фенера (Фенерът) – 1481 м, гористияг скалист вр. Козя грамада, върховете Голец и Орел (Орела) – 1224 м. Запазвайки източната и югоизточна посока, след вр. Орел главното било леко се понижава, маркирано от върховете Големите и Малките Маркови камъни, Погледец, след което започва бързо да се понижава към върховете Очово стране и Попов камък.

Източно от вр. Попов камък (735 м) главното било, оголено и скалисто или заето от нискостеблени дъбови и иголистни гори, със сложни извивки още повече се понижава през върховете Голямото градище, Менците (674 м), Люляка и Каменитица към пролома на р. Стряма. Последната му издънка, преди пролома на реката, е ниското връхче Луничка.

Северните склонове на Панагюрска Средна гора са силно разчленени от дълбоко врязаните долини на десетки реки – леви притоци на р. Тополница и десни притоци на р. Стряма. Те ограничават сравнително къси, но стръмни ридове, спускащи се към Златишко-Пирдопското и Карловското поле.

Западната и малка част от източната част на Панагюрска Средна гора на север се отводнява от р. Тополница, а източната – от р. Стряма.

Изворен приток на р. Тополница е Ширинейска река. Гъстата приточна мрежа на Тополница води началото си от главното било между вр. Буная и вр. Бич. Отначало тече на изток, северно от Стрелчанския проход завива на север, след което приема десния си приток Крива река и в северозападна посока образува продълговатото Копривщенско долинно разширение. Северозападно от Копривщица Тополница образува дълбоко всечена, извита от меандри и живописна проломна долина (Копривщенски пролом), като малко след гара Копривщица реката укротява водите си в яз. “Душанци”. Западно от него се отваря Душанското долинно разширение, в което е разположено с. Душанци. След разширението Тополница завива постепено на югозапад, отново се впива в северните склонове на Средна гора и образува дългия 16 км Душански пролом, характерен с дълбоко всечените си и широко извити меандри. Западната му част е обхваната от хвостохранилището Калето. Южно от с. Чавдар долината на Тополница отново се разширява, образувайки Чавдарското долинно разширение, югозападно от което следва късия (6 км), но прелестен Чавдарски пролом. След като го напусне, Тополница приема десния си приток Мирковска река и формира малкото Петричко долинно разширение, в което се гуши с. Петрич – едно от най-красивите селища на Централното Средногорие. Южно от селото Тополница пресича главната орографска ос на Средна гора, образувайки най-дългия си пролом, който опасва Панагюрска Средна гора от запад и югозапад, разделяйки я от Белица и Еледжик. Проломът, дълъг 40 км, завършва близо до с. Калугерово. Това е известният Петрички пролом, наричан още Поибренски. Той се характеризира с добре развитите си речни тераси. В пролома, на левия бряг на реката, са разположени селата Поибрене, Лесичово, Калугерово, а на десния е Мухово. Между селета Поибрене и Мухово се намира яз. “Тополница”.

По-значителни леви притоци на Тополница, които водят началото си северно от главното било, са Попска, Косова и Бяла река, Гърми дол, Куфорита, Рорач, Бобьовица (Бобевица), Черни дол, Буковица (Медет), Газибара, Селска река, Боровица, Боров дол, Бързица и Петричка река.

Реките Попска, Косова и Бяла река, Гърми дол са къси, но с дълбоко всечени долини. Те водят началото си съответно от вр. Попадия, между вр. Попадия и вр. Малък Поп (1414 м), от м. Равна поляна и югоизточно от вр. Климаш. Ограничават къси ридове, които стъпаловидно завършват към Копривщенското долинно разширение и Копривщенския пролом. Ридовете са увенчани от обзорните върхове Мечата дупка, Попадия, Петровден, Малък поп, Лисича дупка, Св. Лука и др.

Река Куфорита събира водите си между вр. Урсулица и вр. Голям Поп и догонва Тополница при с. Душанци. Между долините на реките Шириней (Тополница) и Куфорита се простира мощен и широк рид, който започва от вр. Бич и завършва на север към долината на р. Тополница и яз. “Душанци”. От юг към север той е маркиран от върховете Голям Поп, Три могили, Рошава могила (1388 м) и Климаш (1374 м). Този клон е популярен с името Климаш.

Река Рорач извира югозападно от вр. Урсулица (1442 м). Южно от вр. Долна Джугла тя приема големия си десен приток Осиковишка река и се влива в Тополница на 3 км югозападно от с. Душанци. Между реките Куфорита и Рорач се простира мощна северна издънка на главното било, която също започва от вр. Бич, има северозападна посока и завършва към Душанското долинно разширение. Този клон е увенчан с върховете Урсулица, Баба (Бабина могила) – 1184 м, Горна Джугла, Долна Джугла, Лещата, Панагон и Кръста (1140 м). В южната си част ридът носи името Детковица, а в северната – Главоч.

Река Бобьовица събира водите си между вр. Бич и вр. Урсулица. В най-горното течение е известна с имената Бяла река или Златьовица. След като приеме левия си приток Конски дол, реката рязко завива на север и образува дълбоко всечена долина, с множество водопади и прагове. Влива се в Тополница в западната част на хвостохранилището “Медет” (Калето). Между долините на Рорач и Бобьовица се простира третият основен северен клон на вр. Бич. Той е маркиран от върховете Планинец, Златьовица (1412 м) и Артьовица (1180 м). В южната си част този клон носи сборното име Златьовица, а в северната – Артьовица.

Река Буковица (Медет) има за основен изворен приток Ломашки дол. Протича на северозапад през дълбоко всечена долина и догонва Тополница в м. Медетски ливади. Между реките Бобьовица и Буковица се простира четвъртият северен рид, който се разклонява от вр. Стоев камък. Маркиран е от върховете Голяма улица и Мухча (1295 м). Северната му част е разклонена от двата малки притока на Тополница Елов и Черни дол. Те разграничават няколко къси рида, завършващи към долината на Тополница: Елов рът с вр. Диванини могили, Дражил с вр. Дражил, Огнищата с вр. Черна могила, Дренака и др.

Река Газибара извира северно от вр. Братия. Тече през дълбоко всечена, стръмна и тясна гориста долина и се влива в Тополница южно от м. Пресечената круша. Между нея и р. Буковица на север от Братия се спуска сравнително къс, но стръмен и горист рид, маркиран от върховете Горска поляна, Здравчелика и Кертила (918 м).

Селска река води началото си от Пряслопа, южно от вр. Братия. Формирала е дълбоко всечена, тясна и гориста долина. Достига р. Тополница в началото на Чавдарското долинно разширение. Между нея и река Газибара е ограничен вторият голям клон, който се спуска на северозапад от вр. Братия. Маркиран е от върховете Малка Братия, Юнака, Локвата, Козица и Железник.

Река Боровица извира северозападно от вр. Голец. Догонва Тополница в долната част на Чавдарското долинно разширение. Между реките Селска и Боровица се простира третият голям северен клон западно от Панагюрския проход. По него се редят върховете Сандаклия, Голец (Сакарджа) – 1342 м, Горището, Кънеле и Свинска могила. В по-голямата си част този рид се нарича Петковата рътлина.

Река Бързица (Беререй) събира водите си от западните склонове на Лисец. Изворен приток е Сандаклийски дол. Влива се в р. Боровица недалеч от устието ú в Тополница. Между р. Бързица и р. Боровица се простира ридът Каменната мандра, който се отделя от вр. Голец. Гористото му било е маркирано от върховете Каменната мандра и Ливадата.

Петричка река се образува от два основни притока – Ангелов и Гугов дол. Между Петричка река и Бързица се простира къс, но широк рид, който започва от главното било при вр. Зъба. По него се издигат личните върхове Китката, Момина скала, Венеришка могила (926 м) и др.

Южно от долината на Гугов дол Петричка река (известна и като Дола) се простира къс рид, който се отделя от вр. Вран камък и завършва към Тополница с гористия вр. Св. Никола.

Източната част на Панагюрска Средна гора на север се отводнява от р. Стряма, а една малка част (рида Козница и част от масива на вр. Богдан) – от р. Тополница.

По-значителни десни притоци на р. Стряма, които извират северно от главното било, са Дълга река, р. Върлишница, р. Белешница, Слатинска, Селска и Каравеловска река, р. Кричва и р. Куманица.

Дълга река води началото си северно от вр. Белия камък и се влива в Стряма (тук р. Стайковица), западно от гр. Клисура. Долините на Дълга река от изток, на р. Тополница от запад и на нейния приток Крива река от юг образуват границите на рида Козница. Този мощен клон се отделя северно от масива на вр. Богдан и през Кознишката седловина се свързва с масива на вр. Вежен от Златишко-Тетевенския дял на Средна Стара планина. Главното му било е маркирано от върховете Невида, Дебели рид, Белият камък (1408 м), Чумин (1365 м) и Равни дял. На запад Козница се отводнява от десните притоци на Тополница, Крива река (с Длъшки дол), р. Петрешка, р. Чумина, Калнишки дол и Кознишка река. Те отчленяват редица ридове, които се спускат към долината на Крива река, Копривщенското долинно разширение и Копривщенски пролом – Кацарски рът, Мала Дълга, Стръмни заноги, Чумина, Равни дял и др. Особено изразителен и удължен е ридът, ограничен от реките Чумина и Тополница, който се отделя от вр. Белият камък, маркиран от върховете Св. Илия, Мрънков връх, Киселкова могила. На изток и североизток ридът Козница се отводнява към р. Стряма чрез Дълга река, Върлишница и Падеш.

Река Върлишница води началото си от северните склонове на Козница (м. Булина чешма). Между долините на Дълга река и р. Върлишница се простира ридът Степаница, който се разклонява между вр. Белия камък и вр. Дебели рид. Увенчан от върховете Степаница и Вишня гора, той завършва стръмно към долината на р. Стряма при гр. Клисура.

Река Падеш се образува от р. Дебелоделщица и Права река (с основен ляв приток Кереметчийски дол), които събират водите си от североизточните склонове на Козница между вр. Невида и вр. Дебели рид. Те са разделени от късия вододел Дебели дол, който се отделя от вр. Дебели рид. Пространството между долините на реките Падеш (Дебелоделщица) и Върлишница е заето от разклонение, което започва от билото на Козница, северно от вр. Дебели рид, под името Коритото, стъпаловидно завършващо към долината ú чрез късите ридове Гиндера и Гората. По-забележителни върхове по него са Гиндера, Рошава могила (1020 м) и Гората.

Река Белешница (Белишница) се образува от два основни притока – Белешница и Дълга река, разделени от вододелния рид Мечита, чийто най-висок връх е Марица. Между долините на р. Белешница и Права река, на североизток от вр. Невида се спуска разклонение, което продължава като вододел между р. Падеш и р. Белещица. То е очертано от върховете Горна Пърди кукла (1041 м), Долна Пърди кукла, Калето и Сиви връх.
Източно от връх Шилигарка от главното било на Панагюрска Средна гора се отделя голям клон, който заема значителна площ между долините на реките Дълга и Каравеловска. Главното му било има субмеридионална посока и е маркирано от върховете Малък Богдан (1531 м), Черна могила (1272 м), Белия камък (1002 м), Кална могила, Голямата могила (983 м), Локвата и др. Селска (Богданска) река събира водите си от източните склонове на билото между вр. Черна могила и вр. Кална могила. Между нея и Злата река е вторият по-значителен субпаралелен рид, маркиран от върховете Сердочето, Сечен, Погледец и Дрянът.

На север от долината на Селска река, от възловия вр. Голямата могила на запад към р. Белешница, на север към р. Стряма и на изток се спущат множество къси ридове, ограничени от десните притоци на р. Белешница (ридовете Попова нива, Попската нива, Събов рът и др.), от приточната мрежа на Слатинска река и левите притоци на Селска река. По-забележителни върхове по тази част са Ечемика, Люлякът, Маркова могила, Големия Острец и др.

Каравеловска река се образува от Сладка река (наричана още Малибогданска) и Злата река. Двете реки събират водите си западно от с. Каравелово, ограничавайки помежду си дълъг вододелен рид, известен под името Равния букак, а по-надолу – Свински рид. Той е маркиран от върховете Вършилото (1044 м), Прохода, Черна могила, Енгебито и др.

От върховете Чивира, Алексица и Фенера на главното било към горното течение на Каравеловска река се спускат редица къси, но стръмни ридове (Говедарника, Обесник и др.). Един по-значителен рид се отделя северно от вр. Голец. На север това разклонение е ограничено от долината на Климентинската река. По него надигат чела върховете Острец, Цъфтитърница, Равнакът, Спасова могила, Томашка, Мимица, Рударника и Попов връх.

Климентинска река се образува от два основни притока, които се събират западно от с. Климент в малък язовир. Те ограничават помежду си тесен, нисък и къс вододелен рид, субпаралелен на главното било. Очертан е от върховете Малмогила, Орешец, Голямото и Малкото кале.

На изток от с. Климент Панагюрска Средна гора бързо се стеснява. Северните склонове, гористи докъм с. Войнягово, оголени, скалисти и обрасли с нискостеблена горска и храстовидна растителност източно от него, са съвсем къси и бързо завършват към пролувиалното подножие и терасите на р. Стряма. Те са ограничени от също така къса речна мрежа. По-забележителни са реките Кривча, Равнака, Куманица, Варварица и Лозница. Те ограничават късия Конлушки рид, който се спуска към с. Климент и ридовете Равнаците, Тънкия рът и Пчелина с върховете Тръницата (727 м), Черковище (517 м) и др. Източно от долината на р. Куманица късите ридове, които се спускат откъм Попов камък и Голямо Градище, са маркирани от ниските върхове Равния габър (572 м), Карманче, Чегрей и Долно градище. Най-източното разклонение се спуска откъм скалистото връхче Люляка. То бързо завършва към р. Стряма с двете връхчета близнаци Големи и Малки стеници.

Южните склонове на Панагюрска Средна гора са значително по-удължени и по-полегати от северните. Докато максималната дължина на северните склонове (по въздушна линия) е в границите на 12–15 км, на южните е над 30 км.

На юг от главното било са развити обширните водосборни басейни на реките Луда Яна и Пясъчник. Тяхната гъста приточна мрежа обуславя обособяването на два клона (субпаралелни на главното било), в които са развити множество живописни проломи. Между тях са загнездени поредица от малки котловини, понижения и китни долинни разширения. Понижавайки се постепенно на юг, широко пръснатите планински ридове внезапно спират в проломната долина на Тополница, която ги разделя от най-източните издънки на Еледжик, или на талази постепенно затихват към Тракия.

Река Луда Яна отводнява западната част на Панагюрска Средна гора. Тя се образува от три основни притока – Банска, Панагюрска и Стрелченска Луда Яна.

Река Банска (Меченска) Луда Яна има за изворни притоци реките Димов дол, Люляковица, Панова и Асарелска река, които водят началото си южно от главното било между върховете Могилата и Лисец. Те образуват Меченска река. Тя проломява в южна и югозападна посока първия паралелен на главното било хребет, образувайки дългия около 7 км Меченски пролом, и навлиза в Бътенско-Попинското долинно разширение. В най-западната му част е с. Баня, източно от което реката носи името Банска Луда Яна.

Между изворните притоци на Банска Луда Яна са разграничени къси ридове, които, спускайки се на юг от главното било, образуват северната ограда на Оборищенското понижение. От запад към изток това са ридовете Дупките с вр. Дълги рът, Озренски рид с върховете Озрен, Коня и Кольовица, Кошутица, Говедарника, Иванови чукари с вр. Горен и Долен Иванов чукар, Бойков рът с върховете Мечита и Пладнище. Един по-голям клон, вододел между Панова и Асарелска река, се спуска на юг от вр. Сивата грамада (масива на вр. Лисец). Той е маркиран от върховете Раслатица, върху който е разработен откритият рудник “Асарел”, Лиса могила и Дунина могила и образува източната ограда на Оборищенското понижение.

Река Панагюрска Луда Яна има обширен водосборен басейн и гъста приточна мрежа, развита южно от главното било между масивите на Лисец, Братия и Буная. Главен изворен приток е Елешка река (Реман), която се образува от два основни потока, извиращи съответно южно от вр. Бич и западно от вр. Буная (изворите Три кладенци). Елешка река приема множество притоци, които извират между върховете Бич, Братия и Лисец. По-значителни са Рогочевска река (извира южно от Конска поляна и Манзул), р. Окошка, Мулейска река (образува се от Либанов дол, Малката река, Средорек и Тенин дол, които дренират обширна площ между Панагюрски колонии и Лисец), Марешка река и Бански дол. След водослива си с Рогочевска река Елашка река носи името Милева река, след устието на р. Окошка се нарича Стара река, а южно от Панагюрище – Панагюрска Луда Яна.

В участъка източно от Рогочевска река към Елашка река се спускат стръмните къси ридове Равнака, Заногите, Душков челин, Ливадите и др. Вододелът между Рогочевска река и р. Окошка, който се отделя от главното било южно от м. Средното, в северната си част се нарича Три кладенци, в централната – Требина, а в най-южната – Пресвета Неделя. Между долините на Окошка и Мулейска река се простира широк южен клон, който се отделя от главното било при Панагюрски колонии. В северната част той се нарича Фетенци, в централната – Богородич, а в най-южната – Груово блато. Увенчан е от обзорните върхове Шиндарската чукара, Вихнята, Богородич, Окошка могила (810 м), Орлова могила и др. Вододелният рид между Мулейска и Мерашка река е маркиран от върховете Мулейска чукара, Остри могили и Никулден. Между Марашка и Асарелска река е ограничен мощен клон – южно разклонение от масива на Лисец, маркиран от върховете Паново бърдо и Радулица. Южните склонове на Паново бърдо, Радулица, Остри могили и Никулден образуват северната ограда на малката Панагюрска котловина. По-значителни леви притоци на Елашка река са Брежки дол (извира западно от вр. Краището), Гърми дол с левия си приток Вагаречив дол (извира западно от Стръмонос и от Арбут) и Мерула (Свинарски дол – извира южно от Окошка могила).

След като напусне Панагюрската котловина, Панагюрска Луда Яна образува дългия около 6 км, дълбоко всечен и живописен Панагюрски пролом. В Бътенско-Попинското долинно разширение (източно от с. Бъта) Банска и Панагюрска Луда Яна събират водите си и образуват р. Луда Яна.

Река Стрелченската Луда Яна има за изворен приток р. Медетски дол, която събира водите си от най-високите части на Средна гора между вр. Богдан и вр. Шилигарка. По-значителни десни притоци откъм масива на Богдан и Буная са Дълбокия дол, Крецулски дол, Плачков дол, Връшка река, Бабанков дол, Бачийски дол, Скумсае, Гораница, Злия дол, Доньов дол и др. Те лимитират къси и сравнително стръмни ридове, които се спускат към долината на р. Медетски дол – Сливата с върховете Сечен и Люляка, Връшника с двуглавото връхче Връшника, Столовото краище, Бръшляна с вр. Мързен и др. По-значителни леви притоци на р. Медетски дол, които отводняват най-западните части на Панагюрска Средна гора източно от Стрелчанския проход, са р. Три полянки (Попова – извира от м. Попов кладенец) и Кладнидялска река. След водослива на Кладнидялска река с Медетски дол реката носи името Стрелчанска Луда Яна. Южно от Стрелчанската котловина тя разкъсва дълбоко напречния рид, който я огражда от юг, и образува дългия около 8 км Стрелчански пролом. Югоизточно от с. Попинци Стрелчанска Луда Яна се влива в Луда Яна. Следва Росенският пролом, който завършва към Тракийското поле недалеч от с. Черногорово.

Вододелът между водосборите на Стрелчанска и Панагюрска Луда Яна е зает от широко южно разклонение на вр. Буная, чието било е маркирано от върховете Малкия венец, Стръмонос (1423 м), Арбут (1139 м) и Кокоши могили. На юг то се раздвоява от долината на р. Мерула. Десният клон в началото се нарича Манастир, а към Панагюрище – Високата гора. Тай е очертан от върховете Манастир, Полски връх, Висок, Кукла и Дойчов рът. Левият клон, южно от вр. Кръста (867 м), се раздвоява от р. Черешка. Дясното разклонение (между реките Мерула и Черешка носи името Щърков рът, а пò на юг – Белите камъни) през седловинното понижение Цареви сливи се свързва с рида, ограничен от Панагюрския и Стралчанския пролом, а лявото разклонение с вр. Гужева могила затихва към Стрелчанската котловина.

От тази мощен клон на запад към Елашка река се спускат къси ридове, увенчани от върховете Краището, Венеца, Ланджова чукара и др. Подобни ридове (с върховете Кучулашка могила, Кози могили и др.) се спускат от него и на изток към р. Медетски дол.

Приточната мрежа на р. Луда Яна обуславя обособяването на три големи клона (с регионална югоизточна посока): западен, централен и източен. Те образуват западните и южни огради, съответно на Оборищенското и Бътинско-Попинското понижение, на Панагюрската и Стрелчанската котловина. В досегашната туристическа, а отчасти и географска литература те са засегнати бегло и схематично или изобщо не се отбелязват. Тук ще попълним този пропуск, тъй като в действителност те заемат близо една трета от площта на Панагюрска Средна гора, имат изразителна орография, редица природни забележителности и са свързани с множество исторически събития.

Западният клон е най-южно разклонение от главното било на Панагюрска Средна гора с подчертана орографска цялост. На север, североизток и изток се отводнява към Меченска река и Луда Яна, а на запад и юг – директно към р. Тополница. Представлява естествено продължение на ридовете Дупките и Озрен, които се разклоняват от главното било между Вран камък и Могилата и са вододел между изворните притоци р. Банска, Луда Яна от изток и р. Тополница от запад. Орографската връзка се осъществява южно от вр. Кольовица чрез седловинното понижение, където е с. Оборище. Маркирано е от върховете Илинден, Стольова чукара, Истировска чукара, Проданов гроб, Букова могила (974 м), най-високият му връх, Билото, Сенокос, Бежин, Орлов камък, Гануница, Десковец, Гергювица, Столово, Русалски връх, Поляната, Голи връх, Момовица, Гола могила и др. Югоизточно от с. Априлци този клон се губи постепенно в Горнотракийската низина. Негова последна орографска издънка е малкото възвишение Белия бряг.

По-значителни притоци на Меченска река и р. Луда Яна от този клон са р. Гергицево (с Радньов дол, Племнишки дол, Мечи дол, Плочески дол и Буковски дол), Дълбок дол, Газянски дол и Пчеленски дол и др. Между тях са ограничени ридовете Суровица (с върховете Суровица, Гола могила, Чернокожица, Лиса могила и др.), Черешата (с върховете Черешата, Дворищата, Преслапа), Златанов рът (с вр. Куршум могила), Неньов рът, Злия рът, Кривулите, Варници (с върховете Нисторен, Каменска и Червена могила), Разбоища, Грамадата (с върховете Ливашка чука, Грамада), Пилиждовица, Ралеви поляни, Церака, Голямата поляна и др.

Към Тополница на запад се спускат притоците Дисаговец, Карабовец, Шаховица и Слатин дол, между които са ограничени тесни и стръмни ридове с върховете Пангаров Кумнак, Филипов зъбер, Големия Кумнак, Живидерница, Върла могила, Ковачевица, Разтивица, Мичина могила, Божурова чукара, Търни валог, Сините камъни и др. Към яз. “Тополница” се спускат Дълбокия дол, Кушлев дол, Дреновски дол и др., чиито вододелни ридове са маркирани от върховете Проданица, Богданова чукара, Градище, Гульова и Мърква чукара, Божурат, Белчова и Глушчева чукара и др. Към р. Тополница на юг и югоизток се стичат Богдански дол, Драгиев дол (който има гъста приточна мрежа – рекичките Върбица, Денин, Киселишки, Скримнишки, Големия, Маньов и Мали Драгиев дол и др.), Елов дол, Капачовец, Криви дол (с големите си притоци Соколов дол и Джиков дол), Костин дол, Селски дол и др. Между тях са ограничени значително удължените и силно заравнени ридове Роговище (с върховете Роговище и Белия камък), Димов рът (с вр. Димова чукара) и др. Югозападно от вр. Букова могила се спуска Чардашки рид с вр. Чардашка чука, а южно от вр. Билото – силно разчленен рид, маркиран от върховете Мечи камък, Градище, Големия клен, Буньовица, Припора, Добрева чукара, Калето, Комболитица. От вр. Гануница на югоизток и на юг се спуска значително разклонение, маркирано от върховете Големи връх, Седенец, Белковец, Високия и Изгорелия връх, Калето, Остри, Дъбчето, Стаевишки връх, Гола могила, Камарата и др. На юг от вр. Столово заравненият рид е увенчан от върховете Богданица, Острица и Върха.

Средният клон представлява продължение на южния рид, който се отделя от масива на вр. Лисец с върховете Паново бърдо и Радулица – вододел между Банска и Панагюрска Луда Яна и граничен рид между Оборищенското понижение на Панагюрската котловина. Чрез седловината южно от вр. Радулица (през която минава шосето София–Панагюрище) той се свързва с вр. Стърчовица, най-високият връх на средния клон. На запад той е ограничен от долината на Меческа река, на юг – от Банска Луда Яна, а на север – от Панагюрската котловина. Главната му орографска ос има югоизточна посока и е прекъсната на изток от Панагюрския пролом. Маркиран е от върховете Стърчовица, Капча, Въгренски връх и Дренака. По ридовете се издигат върховете Стражата, Капата, Св. Дух, Шумнатица, Ненова могила и др. Две къси разклонения на главното било източно от вр. Въгренски връх – Братаница (с вр. Св. Богородица) и Тетов рид (с Тетов връх и вр. Св. Никола) се спускат на изток към Панагюрския пролом.

Източният клон е продължение на голямото разклонение, което се спуска на юг от вр. Буная – вододел между водосборните басейни на Панагюрска и Стрелчанска Луда Яна и граничен рид между Панагюрската и Стрелчанската котловина. Връзката се осъществява чрез седл. Цареви сливи, през която мината шосето от Панагюрище за Стрелча. На запад този клон е ограничен от Панагюрския пролом, на изток – от Стрелчанския пролом. Има асиметричен характер – къси и стръмни склонове на север, накъсани от къса и плитко всечена долова мрежа, и удължени южни и югоизточни слконове, разчленени от дълбоко всечените леви притоци на р. Луда Яна (Бистрино дъно, Крушев дол) и десните на р. Стрелчанска Луда Яна (Петльов дол и др.). От главния орографски възел на този клон – вр. Илинден (838 м), на запад и югозапад се спускат разклонения към Панагюрския пролом, увенчан от личните върхове Тунгур (772 м) и Калето, а на юг (към р. Луда Яна) – от върховете Русалин, Гроба, Венеца, Св. Петка, Крушовска могила, Камъните и др. От вр. Илинден главното било продължава на югоизток и е очертано от върховете Рътленска могила, Петелов връх, Калена могила (634 м), Якоглава, Върха и Св. Симеон. От него на юг към Луда Яна се отделят няколко рида, увенчани от ниските, но обзорни върхове Песовец (559 м), Балева Джугла и др. Източно от връх Илинден се простира силно удължен рид, по чието било се издигат Росна могила (814 м) и Мечит (798 м), с множество южни разклонения с върховете Кердозовец, Борова могила (682 м), Дрянова могила, Рошава могила и др.

Източната част от южните склонове на Панагюрска Средна гора (източно от Стрелчанския проход) се отводнява главно от Пясъчник и нейните притоци Калаващица и Кривча. Само най-западните и най-източните части се дренират съответно към р. Стрелчанска Луда Яна и р. Стряма, а най-южните чрез р. Потока – към р.Марица.

Водосборите на реките Медетски дол и Стрелчанска Луда Яна от запад и на р. Пясъчник от изток ограничават удължено и широко разклонение. То се отделя от главното било югозападно от вр. Шилигарка. Южно от седловинното понижение, което го свързва с главното било, то е маркирано от върховете Ломака, Барикадите (старото му име е Кръста – от кръстосването на билата). Масивът му има два върха: северозападен и югоизточен, където е х. “Барикадите”, Попов връх, Стражица, Кулата, Влък (с две коти: западната е вр. Влък, а източната местното население нарича Стрелчански Влък). Северните и западните склонове на този клон са разчленени от левите притоци на р. Медетски дол – р. Три полянки (Попова река), Кладнидялска река и др., които ограничават къси ридове с върховете Спънката, Три полянки, Катуна, Банчовица, Горен и долен Кладни дял.

Река Калаващица се образува от р. Оцетковица и р. Чиряшата, които събират водите си източно от Стрелча. Южно от водослива водите им утихват в яз. “Калаващица”. По-значителни нейни леви притоци са Малката река и Геренска река.

Вододелният рид между Кладнидялска река и Оцетковица е маркиран от върховете Свинар, Гарванов камък и Огледалото. Южно от вр. Огледалото той още повече се понижава, образувайки източната ограда на Стрелчанската котловина, и чрез тясна седловина при Жаба могила (през която минава шосето и жп линията от Пловдив за Стрелча и Панагюрище) се свързва с обширното хълмисто подножие източно от Стрелчанския и Росенския пролом. Негов орографски възел е личният връх Окопана. От него на изток и югоизток се отделя широк и заравнен рид, ограничен между р. Калаващица и десния ú приток Овчарска река, с върховете Цветковица, Белия бряг, Генчова могила и др. На юг от вр. Окопана вододелното било е очертано от ниските връхчета Радойчовица, Чукарите и Пшеничена могила.

Южно оттук двата изворни притока на р. Потока – Смилецка и Драгомировска река, го разделят на три широки и плоски рида. Най-западният е силно разчленен на поредица ридове, опиращи в Стрелчанския и Росенския пролом. По-забележителни върхове по тях са Голямата могила, Градишки връх, Голия връх, Цанцарица, Голага, Погледец. На юг той завършва с известните Овчи хълмове, най-южното разклонение на Панагюрска Средна гора, което се вдава като остров сред полето. Най-високия им връх е Гъзера (521 м). Средният рид – вододел между Смилецка и Драгомировска река, увенчан от вр. Зайчарица, плавно завършва към полето югозападно от с. Драгомир. Източният рид, маркиран от върховете Градище, Русенски връх, Гернова могила и др., също така плавно завършва на югоизток и изток към Горнотракийската низина.

Вододелът между реките Оцетковица и Чиряшата преставлява късо югозападно разклонение на вр. Влък, маркирано от вр. Герчова могила. Източният вододел на р. Чиряшата се образува също от разклонение на вр. Влък (Стрелчански Влък), увенчано от върховете Хайдушка могила, Ненчовец, Чобанка и Стрелешка могила. От него на юг и югоизток се разклоняват множество къси вододелни ридове, които се спускат към с. Кръстевич. По-забележителни върхове по тях са Тарльов връх и Островец.

Южно от вр. Стрелешка могила чрез седл. Голямото поле този клон се свързва с късия напречен рид Лундженица, който образува най-западната част от южната ограда на Кръстевичко-Красновското котловинно понижение. На изток той е ограничен от пролома на Малката река, източно от който се простират още два рида, образуващи южната ограда на Кръстевичко-Красновското котловинно понижение. Западният рид е ограничен от р. Калаващица и Красновска река. Маркиран е от върховете Куката, Острица, Могилките (474 м), Илиева могила (420 м), Яковица (399 м) и завършва към яз. “Пясъчник”. Източният рид е ограничен от долината на Геренска река и Бански дол, но чрез слабо орографски изразен вододел (източно от с. Красново) на север се свързва с южните разклонения на главното било, образувайки източната ограда на Кръстевичко-Красновското котловинно понижение. В най-западната си част той се нарича Илинден, в средата – Сатийца, а в югоизточната – Гергенски рид. Чрез вр. Голямата могила (384 м) той се вдава като полуостров в яз. “Пясъчник”.

Река Пясъчник се образува от Стара река и р. Кошовица, които събират водите си южно от с. Старосел.

Изворният приток на Стара река е Мечата река. Тя събира водите си западно от върховете Чивира и Шилигарка. Приема множество къси десни притоци. Левите ú притоци – Обеснишката и Петлишката река, Раковица, Мааме и др., са значително по-дълги и отводняват южните склонове на главното било между върховете Чивира, Алексица, Фенера и Козя Грамада. Западният вододел на Стара река (с Габровска река) се образува от югоизточно разклонение на вр. Стражица, образувайки северната ограда на продълговатото Кръстевичко-Красновско котловинно понижение. От долината на Ливадна река той се разклонява на два основни рида: южен и югоизточен. Южният рид се спуска от вр. Стайков камък към с. Кръстевич и е маркиран от върховете Черната птица, Горна Черна могила, Градището, Долна Черна могила, Вършиловци и Памука. Югоизточният рид се простира към с. Старосел и е увенчан от върховете Скендерови ниви, Могилата, Капиньовица, Панината могила, Узунска могила и др.

Левите притоци на Стара река отделят тесните и сравнително къси ридове Бял камък (Бело камъне) с вр. Бял камък, Елов рът с вр. Елова могила и др. Югоизточно от вр. Алексица вододелът между Петлишката река и р. Раковица, южно от вр. Седлото и м. Падалото, се разчленява на няколко рида – Габера с вр. Габера (1084 м), Крушов рът и Кошльовото стране с вр. Ральова могила. Южно от вр. Козя грамада е вододелният рид Билото (между реките Раковица и Мааме), маркиран от върховете Зборови грамади и Градището (768 м), в южното подножие на който беше разкрит известният тракийски храм гробница.

Река Кошовица събира водите си чрез приточна мрежа, обхванала високите части от южните склонове на главното било между вр. Козя грамада и вр. Орел. Най-западният ú изворен приток е р. Марица, която извира южно от вр. Козя грамада. На вододела между р. Кошовица и р. Мааме се надигат върховете Острата могила, Каменица и др., а късите стръмни ридове между източните ú изворни притоци са очертани от върховете Големото и Малкото корито, Пъдарските камъни и др.

Река Кривча се образува от реките Пикла и Мътеница. Река Пикла има гъст лабиринт от приточна мрежа. Вододелът ú на запад с р. Кошовица, силно разчленен и скалист, бързо завършва към пролувиалното подножие при с. Мътеница. По него се издигат върховете Сакърка, Калето, Скрепчана могила, Гола могила. Река Мътеница има също гъсто развита изворна приточна мрежа. Изворния ú приток – Пукнатата река, води началото си от седловинно понижение източно от вр. Орел. Вододелът между реките Пикла и Мътеница е маркиран от върховете Хилядата камъни (726 м), Кървава могила (609 м), Манастира и др.

Най-източните части от южните склонове на Панагюрска Средна гора са обхванати от широкия водосборен басейн на Черничевска река (десен приток на р. Стряма). Тя се образува от Вериговска река, Оброчица и Кашлански дол. Те лимитират къси, но орографски добре изразени вододелни ридове, които образуват северната ограда на Хисарското котловинно понижение. По тях надигат чела Дюлгерска могила, Поповица, Веранска гора, Гола могила, Царицата, Ножова могила, Усоите.

Западният вододел на Черничевска река с р. Мътеница южно от главното било бързо се понижава, разширява се и придобива равнинно-хълмист характер. По него са разпилени множество ниски върхове като Св. Георги, Мечова гора, Орлов камък, Могилата, Марков камък и др. Той постепенно се губи към Пловдивското поле при селата Паничери, Старо Железаре и Черничево. Неговата последна гънка на юг е плоският рид Каравелийца с вр. Св. Илия – западно от с. Ново Железаре.

Източният вододел на Черничевата река с р. Стряма е по-ясно орографски изразен. Дъговидно извитото му било е маркирано от върховете Манастиря, Острец, Припека и др. На север през седловинното понижение между Гайтански и Диволски дол (през което минава шосето от Хисаря за Карлово) той се залавя за главното било западно от вр. Менците, а на юг плавно завършва към Пловдивското поле между селата Черничево и Горна махала. Западните му склонове, нарязани от Синята река, Дойчински дол и притоците им, образуват източната ограда на Хисарското котловинно понижение. Най-личен връх по тях е Зайчарица. Източните му склонове, също гъсто разчленени, са значително по-къси и завършват към пролома на р. Стряма. Те са увенчани от ниските, но обзорни връхчета Кръстевец, Дряновица, Високата могила, Песнопой и др.

Чрез напречния рид Стражата Сърнена гора се свързва на север с Ботевския масив на Средна Стара планина. Тази връзка, със сложна и интересна геоложка история, е вододел между водосборите на р. Тунджа и Бяла река (ляв приток на Стряма) и на места е много тесен (западно от Калофер е 1 км, а при гара Калофер е 400–500 м).

Дължината на Сърнена гора е 135 км (половината от общата дължина на планината), средната ширина – около 20 км, като при Чирпанските височини е малко над 40 км, а най на изток едва 1–2 км. Най-високият ú връх Братан (1236 м) се издига в западната част.

Змеевският проход разделя надлъжно Сърнена гора на два големи дяла: Западен (с най-високия връх на Сърнена Средна гора – вр. Братан) и Източен (с най-висок връх Морулей – 895 м). Свеженският и Свети Николският проход разделят Западния дял на още няколко части, обособени морфоложки като масиви: Мраченишки (Чернивръшки), Братански и Каваклийски.

Главното вододелно било очертава сложно кривуличеща линия с генерална посока запад-изток. Главният вододел се спуща откъм Стражата и с плавна дъга на югоизток и изток се изкачва към масива на вр. Братан, последователно маркиран до там от върховете Стовръшка (718 м), Черковище (898 м), Белия камък, Букова могила (989 м), Раздвой (1105 м), Погледец, Бакаджика, Маркова джугла (1113 м), седловината Чепилова нива, вр. Тодорова могила и Самодивец (1174 м).

От плоското лоно на вр. Погледец се отлъчва разклонение, което прескача седловината Черешката южно от с. Свежен (откъдето се промъква и Свеженския проход от с. Домлян за гр. Брезово) и пробягва на запад към пролома на Стряма през Мраченишкия (Чернивръшки) масив – всъщност това е главната орографска линия на Сърнена гора. Тя е очертана от върховете Свежен (Студенец) – 918 м, Северен улей (981 м), Черни връх (Мраченик) – 853 м, Погледец, Кръста (585 м) и Добри връх, откъдето завива почти на юг и успоредно на Стряма чрез ниския рид Белязаното (осеян с множество малки връхчета – “могили”) се губи в Пловдивското поле на Тракия. Последната му гънка е вр. Дервишова могила (270 м).

Мраченишкият дял, най-западният на Сърнена гора, е малко познат в географско отношение и стои някак си изолиран от туристическите пътеки и маршути, въпреки че е много интересен и привлекателен, както и Сърнена гора като цяло.

С масива на вр. Братан, Мраченишкият дял има ясни морфохидрографски граници. Северно от седловинното понижение Черешката е долината на Свеженската река, а на юг е Стара (Розовецка) река, където в малко и високо долинно разширение се гуши с. Розовец. От северните склонове извират реките Свеженска (с основен приток Малката река) и Домлянска, които сега събират водите си в язовир “Домлян”, между селата Горни Домлян и Домлян. Западно от тук, между селата Бегунци, Ведраре и гр. Баня стърчат изящните Момини гърди (491 м) – уиденено островно възвишение в югоизточната окрайнина на Карловското поле, оградено от Стряма и Бяла река. По-лични върхове на вододелите са Св. Марко (983 м), Кадрафил, Могилата (650 м), Разпънатото (518 м), Погледец (540 м).

На юг Мраченишкият дял на Сърнена гора дава начало на няколко десетки малки рекички, гъсто надиплили южните му склонове, които се укротяват в окрайнините на Пловдивското поле. Между тях, от запад на изток от р. Реката, са р. Златна (образува се от Добрев дол и Габров дол, които обтичват вр. Калофер), Стара (Розовецка) река с Братанова река и Горска река, която на юг от Брезово се нарича Рахманлийска река.

На тези реки са изградени десетки малки язовири, а леглата им са превърнати (и свързани) в дренажно-отводнителни напоителни канали. След 90-те години на ХХ в. те, както и крайречните диги на Стряма и по-големите ú притоци са занемарени, разрушени и “отмъщението” им не закъснява. Подобно на тия от Ихтиманско, Елинпелинско, поречието на Тополница, Марица, Стряма и др. Между тях се издигат (от запад на изток) вр. Черния Острец (659 м), разклонение откъм Черни връх, Крепостта (851 м) – откъм Северен улей, Калофер (710 м) и Камено (735 м) – откъм Свежен и Градището (786 м). В южните им поли са скътани селата Бегово, Отец Паисиево, Върбен, Златосел, Бабек, а в северните – Осетеново и Александрово.

Източно от Братан главното било бързо се понижава към Св. Николската седловина и Св. Николския проход. От превала на прохода едно пряко асфалтирано шосе на югозапад през с. Розовец отива към гр. Брезово и Пловдив. От Св. Николския проход почти на изток през вр. Козя брада (Козлите) и вр. Съсънкова могила билото бързо изкачва вр. Каваклийка (1056 м), отново се спуска на югоизток и през вр. Габера и Пасище достига вр. Каменяк (Каменица) – 934 м. Оттук през местността Гарванче се откъсва мощният клон на Чирпанските възвишения, а билото поема на североизток през личните върхове Въртушка (844 м) и Руя (812 м). На изток до Змейовския проход то е широко, просторно и ниско, а вододелната линия се доближава близко до Казанлъшкото поле. Тук се издига личното връхче Мечит (638 м), а на североизток – вр. Видин (603 м). На юг и югозапад погледът едва обхваща и се губи из развълнуваното море от върхове, ридове и хълмове. Наблизо са Старозагорските минерални бани и планинските селца Казанка, Остра могила, Сулица, Ново село и Борилово.

От възловия връх Братан, на север между долините на Крива река (р. Саплама) се разплитат ридовете Мандрата с вр. Остриката (829 м), Голям висок (931 м) и скалният феномен Пиростията, Хармана (1081 м) и Малък Братан (989 м), а на юг, между Стара река и р. Омуровска – историческият Дерменски рид с вр. Дерменка, Змейовец (895 м), Твърдица (743 м), Голия връх (521 м) и Долна могила (400 м).

В полите на планината и в малки долинни разширения са скътани селата Славянин, Чехларе, Колю Мариново, Зелениково, а на север – с. Турия и гр. Павел баня.

Източно от Св. Николския проход, между вр. Каваклийка и Змейовския проход, южната ограда на Казанлъшката котловина се изгражда от няколко големи разклонения на вр. Каваклийка и вр. Руя. Десните притоци на р. Тунджа, които извират от гънките на Каваклийка – р. Билнишка, р. Калнишка и Голямата река (Гюрля), която се образува от р. Мандренска и р. Крива, обхождат вр. Каваклийка (съответно от север и юг) и се събират в историческата местност Зюмбюлите (Зюмбюлюка). Те отчленяват три основни клона: западен, с Черни връх (964 м) и вр. Трънката (788 м), среден, с Боров връх (вр. Боровете) – 961 м и вр. Войводина могила (606 м) и източен Симитлерски рът, с вр. Калница и Канарата (646 м). Техните подножия се мият от водите на язовир “Копринка”.

Южно от язовира са селата Виден, Горно Черковище и Средногорово, а източно – гр. Казанлък.

От вр. Руя на север, към притиснатата в подножието на планината р. Тунджа, се спускат ниски, полегати и заоблени къси склонове. Най-личен е Байряка с вр. Байряка (673 м).

Към полите на планината са прилепени селата Бузовград, Розово, Кънчево и Ръжена.

Източно от Св. Николския проход до Змеевския проход морфоложкият стил на Сърнена гора се определя от Чирпанските възвишения, които едва забележимо орографски се залавят за нея от едно малко южно разклонение на вр. Гарванче, между средногорските селца Малко Дряново и Сърневец. А дотук от вр. Каваклийка на юг се спущат само два рида, между р. Омуровска и р. Суха с вр. Гола могила (549 м), който завършва със скалните феномени Вкаменената сватба, и Каменишкия рид, обособен между Козя река и Гарванова река (леви притоци на р. Суха (Новоселска река), в чиито долинни разширения са Горно Ново село и Долно Ново село. Оттук на изток до Змеевски проход морфохидрографският рисунък е твърде сложен. Той се определя от също така сложно развитата приточна мрежа на р. Сазлийка, най-голямата река, която ражда Сърнена гора.

Река Сазлийка (ляв приток на Марица) се образува от рекичките Рашевска, Рахманска и Османска, които извират между вр. Въртушка и вр. Руя. По-нататък към нея се присъединяват Манафска река, р. Пряпорецка, р. Изворна (леви притоци) и р. Балъклийка (десен приток). Западно от водослива между Сазлийка и Балъклийска е поредният голям средногорски язовир “Чаталка”. Той е построен на най-големия десен приток на р. Сазлийка – р. Иджурската, която събира водите на десетки по-малки реки (Калабашка, Малкодряновска, Кавашка, Карапчанска и др.), които се отделят с едва забележим нисък вододел от рекичките Езерна и Калфенска, леви притоци на р. Суха. Сред този гъст приточен лабиринт се надигат десетки оградни върхове: Погледец (637м), Чатала (534 м), Попова могила (464 м), Скалистия връх (677 м), Градището (653 м), Лома, Брадвето, Усое и др. Най-забележителен е вр. Момини гърди (653 м), разположен южно от Старозагорските минерални бани. С морфологията си той напълно оправдава името си. Югозападно от него е Остри връх (632 м).