Старо село–с. Бинкос (3 ч)

208. Старо село–с. Бинкос (3 ч)

Старо село (275 м н.в.) е разположено на една от най-ниските планински подножни денудационни заравнености на южните склонове на Сърнена гора. Южно от него минава главният републикански път София–Бургас.

►Исторически бележки. Селото е възникнало в границите на бивш турски чифлик, издигнат върху развалините на средновековния град Авли, споменаван в летописи от ХІ–ХІІІ в. Около селото има няколко тракийски могили, а в землището му са намерени тръби от стар водопровод, големи глинени кюпове (в м. Камъка, Каладжика, Кюповата нива, Лозята) и др.

Старият град Авли се е намирал западно от селото (авли/аули на езика на старите български означава двор, къща) и е имал защитна крепостна стена, големи сгради, улици, подземни водопроводи и отводнителни канали. Питейна вода е била докарана от планината. Името Авли се споменава и през ХІІІ в., когато на 18.VІІІ.1208 г. латинският император Хенрих разбил край Пловдив 30-хилядна българска войска на цар Борил и го преследвал “чак до Верея и Крън”. Верея (Стара Загора) бил разграбен, опожарен и разрушен. Същата участ сполетяла и Авли. Преди да бъде нападнат и разрушен града, местните българи били подкарали към Твърдица големи стада добитък и точно заради такава плячка бил грабителският поход на Хенрих. Българите вкарали стадата в тясната скалиста клисура на Твърдица и латинските рицари влезли в изкусно подготвената клопка. Заградени, латинците били подложени на невиждана сеч. Хенрих едва успял да се спаси. От това събитие в 1208 г. разрушеният град Авли не е възстановен и не се споменава в средновековните летописи.

На северозапад от Старо село Сърнена гора вече е съвсем ниска и леко се изкачва връхчето Алабаир. Западно от него има седловина и зад нея е гористото връхче Чаталка. От седловината, западно от Алабаир, се слиза на север в плитък горист дол. Излиза се от гората и на североизток се отива в с. Струпец (1,30 ч). След селото на север-северозапад се минава по мост над р. Тунджа, прекосява се шосето София–Бургас, след което се отива в с. Бинкос (3 ч). От селото с автобуси може да се отиде до Твърдица или Сливен. На 1 км източно от с. Бинкос е железопътната спирка Орешак.

209. През Бинкоския пролом (5 км – 1,30 ч)

Някои изследователи разделят Межденишкия пролом от неговия завършек към Сливенското поле (като го наричат Бинкоски), тъй като източно от с. Червениково има малко долинно разширение, обградено както от р. Тунджа, така и от един бивш старопланински приток, чието легло е откъснало морфоложко най-източната издънка на Межденика – Черна могила (583 м). Тази прарека сега тече на изток и откъсва Черна могила (която безспорно принадлежи към Средна гора) от Козуйна, която заедно с Гребенец в структурно-геоложко отношение също е към Средногорската зона, но морфоложки принадлежи към Стара планина. Тази река, капризно изменяла пътя и леглото си през последния геоложки период, е Блягорница. И тъкмо нейният пролом е най-правилно да се нарече Бинкоски.

Бинкоският пролом е на старопланинска река, но е моделиран в Средна гора. Мнозина автори считат, че той е дело на р. Блягорница, която води началото си от Елено-Твърдишка Стара планина. Истината е, че Блягорница е приток на Беленската река, която е и главната река (по-дълга, по-дълбоко всечена, с по-силно изравнен надлъжен профил). Но Блягорница, както стана дума, някога също е имала “свой” пролом и е била директен приток на р. Тунджа.

Бинкоският пролом започва от гара Чумерна и завършва при с. Бинкос. Реката, по чийто пролом минава Задбалканската жп линия и шосето Твърдица–Шивачево–Сливен, е моделирала пролома си главно в триаски доломити и горнокредни кварцити. А тъкмо те дават най-причудливите скални форми – моноклинали, увенчани с иглести върхове, скални пирамиди, скални откоси и венци.

Южно от края на пролома и водослива се издига импозантния конус на вр. Градището (Хисар) – 445 м, а в съседство е Струпецкото кале (5 км).

Пеш по пролома, по рибарски пътеки край реката, се минава за около 1,30 ч.

210. Село Ковачите–м. Карабоба (0,50 ч)

Село Ковачите (350 м н.в.) е разположено в най-западната част на Сливенското поле, на 15 км югозападно от Сливен и на 3,5 км южно от Сливенските минерални бани. Според стари писания селището е било хайдушко гнездо на чета, бродила из крайречните гъсталаци и пътища край Тунджа, за което пише и войводата Панайот Хитов.

От автобусната спирка в с. Ковачите се тръгва на югозапад по асфалтираното шосе за селата Младово и Коньово. Задминават се няколко крайпътни чешми и след 15 мин се излиза вън от селото. След още 15 мин се излиза на плоско тревисто планинско гърбище на едно от последните източни разклонения на Сърнена гора (0,30 ч). Тази заравненост се издига на 100-тина метра над равното поле. Тук от шосето се отделя тесен асфалтиран път на запад-югозапад към едва надигащото се плоско възвишение Карабоба. След 5 мин пътят свършва на площадка паркинг и ниска тракийска некрополна могилка (0,35 ч).

От площадката паркинг се продължава на запад (по алея с плочки) през пасище, слиза се леко надолу на седловина и след това с едва забележимо изкачване се излиза на равно възвишение. То е залесено с борове, кипариси, кедър, люляк и декоративни храсти. Тук се издига скромен паметник. На 25 март 1943 г. в близката кариера група партизани от отряд “Х. Димитър” водят неравен бой, известен като “боя при Каваците”.
211. Село Глуфишево–вр. Твърдица (1,15 ч)

Село Глуфишево (200 м н.в.) се намира на 3 км южно от р. Тунджа и на 10 км южно от Сливен, с когото има редовна автобусна връзка.

На път за Глуфишево се минава през село Самуилово (на 5 км южно от Сливен), разположено на ниска речна тераса по левия бряг на р. Тунджа. Самуилово е известно с това, че през топлото полугодие в селото гнезди най-голямата колония на бял щъркел в България.

Южно от с. Глуфишево се издига конусовидният връх Твърдица (338 м), целият обрасъл в храсти. Той лесно се изкачва за около 1-1,15 ч от центъра на селото по една от многото “кози” пътеки, които го кръстосват. Върхът е бил опасан от крепостна стена, части от която личат и сега, макар и силно обрасли с храсти. Предполага се, че крепостта, градена от ломен камък, е римска.
212. Ямбол–с. Кабиле (8 км)

От Ямбол с автобус на север лесно и бързо се стига близкото с. Кабиле.

►Забележителности. На 1,5 км северно от селото, под източния склон на Зайчи връх (Таушан тепе), се намират внушителните останки на античния град Кабиле, обявени за национален археологически резерват “Кабиле”. В края на второто и началото на първото хилядолетие пр.Хр. на Зайчи връх е имало тракийско светилище на богинята Кибела (Артемида на елините), а източно под върха възниква голямото укрепено селище Кабиле, известен стопански, политически и културен център на древните траки. Кабиле е бил резиденция на тракийските владетели Спарток и Скосток и през ІІІ-ІІ в. пр.Хр. е единственият във вътрешността на Древна Тракия със собствена монетарница. Превзет от римляните, той става един от най-важните римски военни лагери. Значително разширен и благоустроен, в началото на ІV в. Кабиле е сред петте главни града на провинция Тракия, а с приемането на християнството за официална религия става и един от водещите епископски центрове. В края на ІV в. е превзет от готите, а в края на VІ в. е разрушен от аварите. През средновековието върху развалините му възниква българско селище, съществувало до края на ХІV в.

Днес посетителите имат възможност да се разходят из древното селище, разглеждайки останките от крепостни стени, обществени сгради, водопровод, подови мозайки и др. Археологическите разкопки, започнали преди повече от четвърт век, продължават и днес. В района на резервата е изградена археологическа база с музейна експозиция, която може да се рзгледа по предварителна заявка и с екскурзовод от Регионалния исторически музей в Ямбол. Кабиле е един от 100-те национални туристически обекти.

Западно над руините на Кабиле се издига Зайчи връх (257 м), най-източният връх на цялата Средна гора. По него, особено по източната му скалиста страна, има останки от древно тракийско светилище. Долу в ниското, на изток, зад развалините на Кабиле се вижда големият завой на р. Тунджа, а в югоизточното му подножие има малка ловна хижа.

Завръщането от археологическия резерват “Кабиле” става обратно до едноименното село и оттам с автобус до Ямбол.

213. Ямбол– манастирът “Рождество Богородично” (5 км)

Манастирът “Рождество Богородично” (“Рождество на пресвета Богородица”) се намира на 5 км северно от Ямбол и на 1 км южно от с. Кабиле. До него води хубав асфалтов път, отклонение от шосето Ямбол – с. Кабиле.

През късната античност (ІV–V в.) Кабиле е бил голям религиозен център. На големия Сердикийски събор в 343 г. един от седемдесет и шесте епископа е бил от Кабиле. На мястото на сегашния манастир още в ІV в. е бил основан голям девически манастир около извора “Светата вода” (сегашното “Аязмо”), опустошен при падането на България под турско робство. Но споменът за извора с лековитата света вода останал жив в народната памет, а водата отново била намерена бликнала в 1898 г. Оттогава не стихват легендите и преданията за чудотворните ú лековити свойства.

През 1923 г. на доброволни начала тук се построява параклис, а през 1931 г. израства новият храм, който от 1939 г. отново е девически манастир.

Сега манастирът е напълно обновен, с прекрасен парк и ежедневно се радва на много гости – богомолци, туристи, болни, търсещи изцеление. Засега се осигуряват и нощувки през топлото полугодие.

214. По билото на Сърнена гора, от Стряма до Тунджа (осемдневен преход, 52 ч)

Това е третият, заключителен етап от панорамния поход “По билото на Средна гора” (от Искър до Тунджа). Образува се основно от Маршрути № 160, 164, 167, 174, 175, 176 и 191, които обхващат планината от Песнопойския пролом до х. “Морулей”. На изток от х. “Морулей” до вр. Висока могила (северозападно от с. Злати войвода) билните части, в по-голямата си част са силно обрасли с гъсти нискостеблени гори, храсти и борови насаждения, непочиствани от години, поради което са почти непроходими. Липсват панорамни билни пътеки и горски пътища. Затова тази отсечка може да се осъществи селективно, предимно южно от билото, за което се дават ориентировъчни данни.

Опорни пунктове в основния маршрут са: гр. Баня (изходен пункт) – с. Пролом (0,45 ч) – вр. Кръста (1,15 ч) – Черни връх (2,15 ч) – вр. Северния улей (4 ч) – параклис “Св. Богородица” (4,45 ч) – с. Свежен (5,15 ч). (Вариант: До с. Свежен от гр. Баня (20 км) може да се дойде с превозно средство, но при това се пропуска билото на Мраченишкия дял, който фактически е и главна орографска ос на Сърнена гора). – х. “Свежен” (6,15 ч) – лов. з. “Хайдутина” (7,15 ч) – Чепилова нива (8,30 ч) – х. “Братан” (9,45 ч) – Св. Николски проход – х. “Каваклийка” (12,25 ч) – вр. Каменяк (14 ч) – с. Пъстрово (17,30 ч) – седл. Черешите – с. Казанка (20,15 ч) – Старозагорски минерални бани (22 ч) – с. Пряпорец (23 ч) – с. Борилово (23,15 ч) – с. Змейово (24,45 ч) – вр. Малък Бетер – Радюв чукар (26,45) – м. Дряна (30,25 ч) – м. Крушата (31,05 ч) – х. “Морулей” (33.25 ч) – м. Русева нива (36 ч) – с. Крива круша (37 ч) – Новозагорски проход (37,45 ч) – вр. Вълча скала (38 ч) – планински хотели “Рай” или “100-те бора”, южно от Кортенски мин. бани (40,30 ч) – Кортенски проход (40,45 ч) – вр. Голям Ганчо (41,15 ч) – вр. Стръмното (42,15 ч) – вр. Раздвой (43 ч) – Божи връх (43,30 ч) – Висока могила (44,30 ч) – с. Злати войвода (45 ч) – с. Николаево – 4,5 км (47,30 ч) – с. Глуфишево – вр. Твърдица (49 ч) – с. Чокоба (49,30 ч) – с. Хаджидимитрово – 3 км (50 ч) – с. Дражево – 3 км (50,30 ч) – Зайчи връх (51,15 ч) – древен град Кабиле (51,30 ч) – с. Кабиле – 2 км (52 ч).

Маршрутът се препоръчва като осемдневен, със среден ежедневен преход 6,30 ч. Нощувки могат да се организират на х. “Свежен”, старата х. “Каваклийка, с. Казанка или Старозагорски мин. бани, с. Змейово, х. “Морулей”, пл. х-л “Рай” или “100-те бора”, с. Ковачите (или Сливенски мин. бани), при което обаче някои от преходите се удължават до 9 ч, а други намаляват. За равномерни преходи се изисква организиране на нощувки при бивачни условия. Да се вземе под внимание и обстоятелството, че след вр. Високата могила (с. Злати войвода) преходите са при условия на “равнинен” туризъм, което изисква съобразяване както със сезона, така и с ежедневните преходи.

215. По билото на Средна гора, от Искър до Тунджа (19-дневен поход, 125,30 ч)

Да се утвърди ежегоден туристически поход по билото на Средна гора, подобен на този по билото на Стара планина “От Ком до Емине”, е отколешна мечта на много поколения туристи. Отделни туристи и групи туристи са осъществявали такъв преход и то нееднократно, но той не можа да се наложи като традиционен нито от национален, нито дори от дружествен мащаб по различни причини. С разрушаването или промяна на статута на много хижи, заслони, туристически спални и домове (х. “Траянови врата”, х. “Чапаеви коти”, х. “Еледжик”, х. “Богдан”, хижа дом-паметник “Оборище” – новата, х. “Братан”, х. “Каваклийка” и др.) силно се влоши състоянието на наличната материално-туристическа база в планината. Това, както и редица други фактори не позволяват, поне засега и в близко време, утвърждаването на един такъв поход като ежегоден и традиционнен. Което, разбира се, не пречи той да бъде провеждан. А да пътуваш по билото на Средна гора означава дни наред да живееш с панорамите на голяма част от Стара планина, Витошкото Средногорие, Рила и Родопите. Защото тъкмо от Средногорското било те се виждат, изучават и запомнят най-добре.

Панорамният поход “По билото на Средна гора” (от Искър до Тунджа) се състои от три етапа:

І. По билото на Ихтиманска Средна гора (Маршрут № 75, седемдневен преход – 46,30 ч)

ІІ. По билото на Панагюрска Средна гора (Маршрут № 159, четиридневен преход – 27 ч)

ІІІ. По билото на Сърнена гора (Маршрут № 214, осемдневен преход – 52 ч)

Времетраенето на целия поход (без почивки и непредвидено принудително прекъсване) е 19 дни, което обхваща 125,30 ч чисто ходово време. Неговата дължина е около 440 км, с което той би бил вторият по дължина пешеходен туристически поход у нас след Ком–Емине (около 700 км). При него се правят около 880 000 крачки (срещу 1 400 000 крачки при похода Ком–Емине). В регионален план максималната положителна денивелация (изкачване), която се преодолява е 1104 м абс.в. (най-ниска точка по трасето е с. Петрич (500 м н.в.), а най-висока – вр. Богдан, 1604 м). Отрицателната денивелация (слизане) е 1454 м (най-висока точка е вр. Богдан, а най-ниската – с. Кабиле, 150 м н.в.).
П Р И Л О Ж Е Н И Я
Морфохидрографски скици (картни схеми, карти)

........................................................................................................................................

Справочник

.........................................................................................................................................

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения