Село Нови хан–вр. Половрак (2,30 ч)

От с. Нови хан по маршрут № 8 се стига до разклонението на грунтовите пътища в началото на гората, на 500 м преди з. “Студеница”. Продължава се на югозапад през поляните, след което се навлиза в горския пояс (0,30 ч), откъдето започва лентовата маркировка. Все през гората в югозападна посока по грунтовия път (на места силно опороен) се изкачва главното било при вр. и оброк Св. Петка, като последователно се преминава през м. Голям павит и източния склон на вр. Малка Асарица (1,30–1,45 ч). Оттук на запад се продължава по билния път, обратен вариант на маршрут № 6. Маршрутът може да бъде продължен и завършен към Лозенския манастир и с. Лозен, към Германския манастир и с. Герман или към селата Кокаляне и Долни Пасарел (обратните варианти на маршрути № 2, 3, 4, 6 ,11 и 17).

Единствените сведения за селото се съдържат в турски данъчен регистър от 1576 г. Най-вероятно е възникнало като рударско селище. Наблизо (на 2 км източно) е манастирчето “Св. Димитър”.

Село Габра е загнездено във високата и уникална по генезис Габренска (Чукуровска) котловина, една от люлките на родната въгледобивна промишленост в близкото минало. Добивът е бил открит (кариерен). Сега най-южната част е рекултивирана като язовирно езеро с доста внушителни размери и в него се оглеждат околните върхове Берберица, Габровец, Луко, Белая. Северно има още няколко малки езера.

Въглищата в региона са лигнитни, образувани са през Неогена (Горния миоцен) в езерен басейн, плискал водите си не само в днешната котловинка, но и върху почти цялата Лозенска планина, която е била негово дъно чак докъм Витоша преди близо 25 милиона години.

От с. Габра до вр. Попов дял е най-късият маршрут до първенеца на Лозенска планина. Излиза се от западния край на селото по пътя за с. Долни Пасарел покрай открития рудник. Следвайки почти западна посока, пътят бързо се раздвоява, обхождайки съответно от юг и север вр. Ушите (1022 м). Продължава се по дясното отклонение в северозападна посока и северно от вр. Ушите. Скоро от основния път се отделя стар горски път (0,30 ч), по който почти в северна посока през м. Трътливият карляк и м. Джелепица се изкачва вр. Попов дял по южния склон за около 0,45 ч (1,15 ч).

►От върха маршрутът може да бъде продължен към Нови хан, вр. Половрак и с. Лозен, към Германския манастир и с. Герман, Кокаляне, Долни Пасарел (по обратния път на маршрути № 8, 7, 2, 4, 11, 12 и 18).

Връщането до с. Габра може да стане по същия маршрут, но за разнообразие може да се заобиколят езерата от към запад и юг (2,15–2,30 ч). За целта от вр. Попов дял се тръгва по обратния път до седловината в северното подножие на вр. Ушите (0,45 ч). Продължава се по грунтов път на юг, като се заобикаля от запад вр. Ушите. Пресича се малък изворен приток на р. Ракита. Тук пътят се раздвоява. Левият прехвърля седловината между вр. Ушите и вр. Белая и отива към с. Габра, а десният, по който трябва да се продължи за 10–15 мин (1 ч) в югоизточна посока, подсича западния склон на вр. Белая (976 м) и излиза на седловината между него и вр. Луко (1008 м), където има чешма. Продължава се все на югоизток, като се изкачва обзорния открит връх Луко (1,20 ч), откъдето се виждат Габренската котловинка със с. Габра, Вакарелска планина, Белица и Еледжик, Черни рид и величествената Рила. В подножието на върха е най-голямото езеро (1000х500 м), изпълнило старата кариера. Оградено отвсякъде с дъхави ливади и поляни, то е любимо място за бивакуване, отдих и риболов. Езерото се обхожда с широка дъга на юг през ливади и поляни и се слиза на шосето Габра – Самоков при вр. Черешите (998 м), северно от загражденията на “Учебното горско и ловно стопанство” (2 ч). Оттук до с. Габра са 3 км. За предпочитане е да се мине по прекия път, който се отделя от основния на 300-400 м преди да се излезе на шосето, при стара чешма. По него, на североизток, през ливади и запустели стопански земи и покрай вр. Влайчевица (999 м) неусетно се стига до с. Габра. Има редовни автобусни връзки със столицата, Вакарел, Ихтиман и един път седмично – със Самоков. Височинната денивилация на маршрута с. Габра–вр. Попов дял е плюс 340 м.
11. Село Панчарево (Кокаляне)–вр. Половрак (4 ч) или вр. Попов дял (5,15 ч)

Село Панчарево (650 м н.в.) е уютно разположено в китно долинно разширение, отворено от р. Искър непосредствено след Панчаревския пролом. На северозапад и север се свързва чрез с. Герман със столичния квартал Горубляне, а на югоизток – с Кокаляне. И Панчарево, и Кокаляне заемат ниските надзаливни тераси на р. Искър, но са плъзнали значително нагоре в планското и витошкото подножие, накъдето са развити и вилните им зони. Името му се обяснява с “паничковидната” форма на релефното му местоположение.

Днес Панчарево и Кокаляне се развиват като курортни селища, предоставяйки добри условия за краткотраен отдих, спорт и развлечения за софиянци и гостите на столицата, с голяма и модерна съвременна база, с десетки фамилни хотели и заведения.

►Исторически бележки и забележителности. Село Панчарево, както и съседните Герман и Кокаляне (които фактически са три квартала на едно селище) са толкова древни, колкото е древно заселването на плодородната Софийска котловина. От решаващо значение за ранното заселване в региона са били термалните извори, край които и днес се откриват материални следи от времето на древните траки и римляни. Не малка роля са изиграли и кръстопътното местоположение, както и развитието на древното рударство. Знае се, че още в далечното минало от всички витошки реки се е промивало речно (самородно) злато. Речно злато се е промивало и от големия наносен конус на река Искър, пръснат след изхода от Панчаревския пролом в подножията на Витоша и Лозенска планина и далеч на север.

В землището на с. Панчарево при мащабното хидротехническо строителство през 50-те години на ХХ в. са разкрити древни (римски, късноримски) минни галерии, прокарани сред златоносни плиоценски конгломерати. С извадените по едри скални късове са укрепени стените на галериите, а по дребната фракция е била изнасяна на повърхността и промивана за злато.

Освен разсипно злато по Витоша е имало и много рудници, повечето открити (кариерни) за добив на коренно злато и сребро, на олово и желязо, чиято разработка е процъфтяла особено силно през турското робство. От него време са запазени изумителни по мащабите си отвали и рупи. Желязо се е добивало и по р. Искър и нейните притоци на базата на плавенето (промиването) на магнетитови пясъци.

От голямо значение за района е Панчаревското езеро. Част от голямата Искърска каскада (трето по ред след “Искър” и “Пасарел”), то е с максимална дължина 3 км, широчина 350 м и площ около 900 дка. Езерото е чудесна база за водни спортове, състезания, спортен риболов, активен отдих. Околностите му са рекултивирани, има спортни бази, площадки, заведения. Много впечатляващ е новият спортно-развлекателен комплекс “Аквапарк” (на южния бряг) с минерален басейн, фитнес център, център за масажи, вани, парни бани, сауни и джакузи.

От Панчарево (или Кокаляне) по язовирната стена на яз. “Панчарево” се минава на северния бряг на езерото, където е краят на с. Герман (на североизток започва голямата вилна зона, заела почти целия западен склон на Лозенска планина). Върви се покрай брега по пътя за ВЕЦ “Кокаляне” или по успоредна на него пътека през иголистна гора на югоизток до първия голям дол – Водния дол. Завива се на североизток през гората и покрай бившата почивна база (на бившето ДИП “Асен Златаров”) се изкачва оголеното връхче Голия рид – 918 м (0,45 ч). Оттук се вижда почти цялата Западна Стара планина, от Комовете до вр. Етрополска баба. Тук излиза и автомобилният път откъм с. Герман и Германския манастир. Продължава се на югоизток по билен асфалтов път, минава се през просторните билни поляни в м. Бранов кладенец (1 ч), след което в почти същата посока през м. Косераница, Дългата ливада и Урвина падина се изкачва или подсича от север вр. Здравчов камък (1,30 ч). Следва спускане през редки храсти на североизток през седловината Каръпска ливада до възловата местност Бачул (1,40 ч) в западните подножия на върховете Раковичка могила и Мала Раковичка могила. Дотук може да се дойде и по успореден път, намиращ се по-ниско и северно от билото, през ливадите в м. Копчелия и Станоев гьол. Тук се излиза и откъм Германския манастир по маршрут № 2, който по-нататък се следва до вр. Половрак (4 ч), а от там, по маршрут № 7 – до вр. Попов дял (5,15 ч), с много варианти към селата Лозен, Долни Пасарел и Габра. Маршрутът е маркиран с лентова маркировка и табелки.
12. Село Панчарево (Кокаляне)–“Ловна хижа”–вр. Половрак (4 ч)–вр. Попов дял (5,15 ч)

От южната част на с. Кокаляне (спирка Кокалянско ханче), покрай открития спортен комплекс и между Панчаревското езеро и малкото блатисто Кокалянско езеро (едно от любимите места за спортен риболов на столичани), по дига се прехвърля коритото на р. Искър покрай ВЕЦ “Кокаляне”. Дотук идва и пътят откъм с. Герман или с. Панчарево (през язовирната стена, маршрут № 11). Продължава се през гората северно от ВЕЦ-а по маркиран маршрут, който плавно се изкачва по северния склон на вр. Марина могила (858 м) и в югоизточна посока за около 1 ч извежда при хижата. За почти същото време до хижата се идва и по грунтов път, който заобикаля от юг Кокалянското езеро, прехвърляйки Искър по мост южно от ВЕЦ “Кокаляне”. Минава се през крайната вилна зона, по западния склон на вр. Берберника (766 м).

“Ловна хижа” (920 м н.в.) се намира северозападно от вр. Високата ела (елха) – 1046 м и югозападно от вр. Здравчов камък. Представлява масивна едноетажна постройка с външен санитарен възел. Стопанисва се от Ловната дружинка в с. Панчарево, Софийска община. Не приема туристи.
От хижата на изток се следва пътят през седловината между вр. Високата ела и вр. Здравчов камък, подсичат се южните спусъци на Здравчов камък, след което рязко се завива на север и северозапад и за 0,45 ч през Каръпската седловина (поляна) се стига м. Бачул, наричана и Бачул чешма (1,45–2 ч). Там, където пътят завива на север и северозапад в източна посока, се отделят последователно два пътя, които излизат на пътя с. Лозен – с. Долни Пасарел, южно от седловината и прохода Влаковете.

От м. Бачул се продължава по маршрут № 11. Маршрутът е маркиран с лентова маркировка, нарядко има и табелки. Денивелацията е като при маршрут № 11.

Излетът до тези два интересни обекта се осъществява от автобусната спирка при паметника, издигнат в чест на строителни войски край шосето София–Самоков. Намира се на левия бряг над Искър, на 15 км от София и на 3 км южно от Кокаляне.

От удобния паркинг край паметника и изградения тук крайпътен кът за отмора бързо и лесно се слиза до коритото на Искър, което се преминава през дървено мосче или брод. До крепостта и манастира маршрутите минават по ясно очертани и маркирани грунтови пътища, пресичани от преки пътеки.

Между Долнопасарелското долинно разширение и Панчаревското долинно разширение на р. Искър се намира удивителният Урвички пролом, моделиран от няколко изящно всечени меандри – забележителна каменна приказка, отразяваща един миг от геоморфоложката еволюция на долината, промъквала се милиони години откъм Самоковската към Софийската котловина. Последният меандър по посока на течението е най-голям и представлява интересен природно-исторически ансамбъл. Върху заобиколената от запад, изток и юг скалиста грамада, наречена Средобърдие, се намират останките на голямата средновековна българска крепост Урвич. Издигната сред непристъпна урвеста местност, крепостта е обвите в легенди и предания, свързани с последните битки на цар Иван Шишман срещу турските нашественици. За съжаление сведенията за крепостта са твърде оскъдни, което понякога води до преплитане на нейната история с историята на крепостта Боженишки Урвич в Ботевградско, където се е подвизавал севаст Огнян.

Стените на крепостта Урвич, днес почти напълно разрушени, са били издигнати до самия ръб на пропастта, ограждайки висока равна площадка с размери 400х150 м. Северната и южната страна на крепостта е била защитавана от две естествени скали (кули) – Калето и Царичина скала. В източния край е запазена 5–6-метрова стена, изградена от необработени скални късове (гнайси), споени с бял хоросан. Крепостните стени са били дебели около 1,5 м, като за изравняване са били използвани и дървени греди. От източната страна се е запазила и една отбранителна кула с височина 9 м. Във вътрешността на крепостта е имало няколко масивни сгради, сред които е църквата “Св. Илия”, стенописвана на два пъти (ХІV и ХV в.) Според проф. Б. Димитров крепостта е възникнала през ХІІІ в., след освобождението на областта от византийско иго. През ХІV в. е преукрепявана. Оцеляла при турското нашествие, тя се предава след споразумение с нашествениците, запазвайки известни права. Загубвайки отбранителните си функции, тя е изоставена през ХVІІ в. и постепенно рухва под напора на времето.

Легендата обаче разказва, че крепостта пада след предателството на жена на име Ведена от близкото село Бистрица. Тя превела турците по р. Ведена и те превзели крепостта. Прокълнали българите Ведена за предателството и тя се вкаменила заедно с невръстната си рожба. И днес на левия бряг на реката се вижда скала, наподобяваща млада жена с дете на ръце.

►Оттук маршрутът може да бъде разнообразен със слизане към мотела “Златната рибка”, през вр. Дърводелецо и тур. заслон “Синаница” (1 ч) или към с. Кокаляне през “Ловна хижа” (2 ч), с варианти към м. Бачул, вр. Половрак, с. Лозен, с. Долни Пасарел, вр. Попов дял и с. Габра (представени в отделни маршрути). Може да се отиде и до скалния феномен Ведена, който е близо до Дяволския мост на същата река и се вижда от завоя на пътя.

Крайпътният комплекс мотел-ресторант “Златната рибка” е разположен в живописен кът на левия бряг на един от искърските меандри, през чиято 200-метрова “шийка” протича р. Планщица, ляв приток на р. Искър. Това е почти на средата на пътя между Панчарево и Долни Пасарел. Интересна с архитектурата си, някогашната турска крайпътна кула е възстановена в оригиналния си вид от времето преди Освобождението. Около нея има красив и добре подържан парк и удобен паркинг.

От крайпътния комплекс “Златната рибка” се слиза на запад до коритото на р. Искър, което се преминава по дървено мосче. Дотук се слиза и направо от близката междинна автобусна спирка ”по желание”, която се намира преди комплекса (в посока Самоков). Продължава се със стръмно изкачване през гората. До заслона се преодолява денивелация около 150 м (0,20 ч).

Туристическият заслон е на равна площадка сред гората. Представлява масивна едноетажна сграда. Може да послужи за заслоняване при лошо време.

Маршрутът продължава по пътеката на север, която след излизането ú на открито от гората се разклонява: дясното разклонение продължава на север към “Ловна хижа” и главното било, а по лявото, през вр. Дърводелецо, се отива към крепостта Урвич и манастира “Св. Николай Летни”. Маршрутът е маркиран с лентова маркировка.

Отначало се следва маршрут № 14 до разклона, северно от заслон “Синаница” (0,30 ч). Малко пò на север, в югозападното подножие на вр. Високата ела, се събират и разпиляват няколко основни туристически пътя и пътеки: на запад – към Кокаляне, на изток и североизток – към прохода Влаковете, съответно към с. Лозен или към Долни Пасарел. На север водят два паралелни пътя, които траверсират западните склонове на вр. Високата ела: левият извежда на туристическия път Панчарево (Кокаляне) – “Ловна хижа” (маршрут № 12), на около 1,5 км западно от хижата, а десният – право на север, като стига до “Ловна хижа”.

►От “Ловна хижа” маршрутът може да бъде продължен по някой от описаните маршрути: към вр. Половрак и Лозен или вр. Попов дял и Габра, към Панчарево (Кокаляне), към Герман или Германския манастир през м. Бачул, към с. Лозен през Влаковете или с. Долни Пасарел (маршрут № 16).
16. Село Долни Пасарел–с. Лозен (2–2,15 ч)

Този и следващият маршрут (№ 17) пресичат почти меридионално цялата Лозенска планина и панорамния маршрут по нейното било от с. Герман до с. Габра. Маршрутът следва древен път, свързвал Софийската със Самоковска котловина през прохода Влаковете.

Долни Пасарел се развива като курортно вилно селище, за което допринасят природните му дадености, добрата инфраструктура и близостта до столицата. Автобусната спирка на шосето София–Самоков отстои на 32 км от София и на 28 км от Самоков.

►Исторически бележки. Заселването по тези места и възникването на селището е във връзка с кръстовищното му местоположение и развития железодобив в поречието на Искър и особено в Самоковско още през античността и достигнал разцвет през средновековието. Всъщност железодобивен център по него време е било съседното с. Горни Пасарел, а около Долни Пасарел е имало щетини (места за добив на дърва за дървени въглища) и рудища (места където са се “плавели”, т.е. промивали магнетитови пясъци и се е получавал магнетитов концентрат). Още през ХV в. Горни Пасарел се споменава под името Басарил. Тук е имало осем видни/ вигни (пещи за топене на руда), като една от тях е продължила да работи и след Освобождението. Духалата на видните са се задвижвали от водите на Чамкорийския канал, завършвал тук (6,5–7 км).

На около 1 км западно по шосето към София е Долнопасарелското язовирно езеро (площ 900 дка, дължина 3 км, широчина 300 м, максимална дълбочина при завиряването – 10 м). Оградено е от Митев рид, Лулова могила и Асаница и изпълва бившето долинно разширение Влъч (между Плана и Лозенска планина). По пътя към него са крайпътното заведение “Двата шопа” и потъналото в цветна градина ханче механа “Пауновата къща”. Срещу селото, по пътя към Самоков, се намира ханчето “31-ви километър”. Източно от селото, на високия десен бряг на Искър, се извисяват фантастичните скални феномени – пирамидите Гарваница, моделирани в среднотриаски варовици и доломити. На запад, по Митев рид през крайречната гора, прозира и поредица земни пирамиди. Сред интересните туристически обекти в околностите са: историческото място “Списаревски”, Червеноградският пролом с причудливите му меандри Червени град, Загазье и Калето, Долнопасарелският манастир “Св.св. Апостоли Петър и Павел”, Равулското кале (Калето), яз. “Искър”.

Пътят, по който върви маршрутът, е грунтов, достъпен за коли с висока проходимост, но на места е силно опороен, с дълбоки коловози, заблатен. Излиза се от северозападния край на селото, покрай селската църква. В същата посока пътят се промъква между вр. Връшника от юг и вр. Гола глава от север, минава през вилната зона и стига до Стражарски дол (0,20 ч). Тук на север се отделя маркирана пътека – Алея “Списаревски”, по която се отива до лобното място на доблестния български офицер, летецът Б. Списаревски, отбелязано със скромен мемориал.

Маршрутът продължава по пътя, който върви през гора и поляни на запад-северозапад над Пасарелското езеро, постепенно завива на север и излиза от гората непосредствено източно от вр. Чубринов рид – 907 м (0,50 ч). Продължава се по оголения вододел с плавно изкачване право на север. Пресича се пътя откъм Панчарево (Кокаляне) и “Ловна хижа” (който преди това събира и пътеките откъм з. “Синаница”, откъм Герман – вр. Здравчов камък и Германския манастир – м. Бачул). На изток продължава към вр. Половрак, Лозенския манастир и с. Лозен с пряко отклонение при Матейната чешма за вр. Попов дял или с. Долни Пасарел (1,20 ч). За още 10–15 минути се излиза на юг на седловината и прохода Влаковете, между вр. Мала Раковичка могила от запад и вр. Малка Лалина могила от изток (1,30 ч). Дотук от Долни Пасарел денивилацията при изкачването е около плюс 330 м. Тук се пресичат и маршрутите откъм с. Герман и Германския манастир, Панчарево (Кокаляне) за вр. Половрак, с. Лозен, вр. Попов дял (маршрути № 2, 11, 12) и панорамните маршрути по главното било на Лозенска планина, Ихтиманска Средна гора и Средна гора. До с. Лозен се слиза за още 30–45 минути по стръмен път, следващ (на места със серпантини) просеката на далекопровод.

Маршрутът е маркиран с лентова маркировка и табелки. По обратния път се изминава за почти същото или за малко по-кратко време (2 ч).
17. Село Долни Пасарел – вр. Половрак (2 ч)

От селото до Стражарски дол се следва маршрут № 16. Оттук за 10-ина минути на север, срещу течението на Стражарски дол, по маркиран път (след пресичането на дола – пътека) се стига до лобното място на поручик Д. Списаревски (посмъртно произведен капитан), загинал във въздушен бой през 1943 г., защитавайки небето на София от бомбандировките на англо- американците. Мястото, където се е забил самолетът му, е белязано от гранитен балван. Тук на семейни и доброволни начала е изграден скромен мемориал и е оформен кът за отмора. До издигнатата арка са изписани имената на 22 бойни другари на Списаревски, загинали през 1943–1944 г., защитавайки българската столица от англо-американските нападения.

Маршрутът продължава по маркирана пътека на север и север-северозапад и за около 30 минути извежда при Матейната чешма (1 ч) – едно от важните туристически кръстовища в Лозенска планина. Оттук на северозапад се отива към седловината и прохода Влаковете за с. Лозен (маршрут № 16), където се пресичат и маршрути № 2, 11, 12, а на югозапад – към Долни Пасарел, с разклонение за вр. Попов дял и с. Габра. Маркираният път за вр. Половрак води на североизток, минава северно от вилната зона “Галовото” и през южните склонове на Кърлевите дупки извежда на седловината, където е блатото в източното подножие (1,30 ч). Оттам се продължава по маршрути № 2 и № 6.

До вр. Половрак денивилацията по маршрута е около плюс 460 м. Маршрутът и отклоненията са маркирани.

►Оттук маршрутът може да се свърже с някои от описаните вече маршрути към Лозенски манастир и с. Лозен, към Нови хан, вр. Попов дял и с. Габра.

Вариант. По маршрути № 16 и № 17 се излиза до източното подножие на вр. Връшника. На север по отклонение се минава източно от вр. Гола могила (845 м) и по десния долинен склон на р. Ракита се стига до подножието на вр. Горна Гола могила (992 м). Южно от върха основният път завива на изток, по десния долинен склон на р. Ракита, към м. Всред Ракита и изворните ú притоци. Върхът се заобикаля от запад или изток, минава се източно от вилната зона “Галовото” и се излиза на седловината при блатото в източното подножие на Кърлевите дупки. Продължава се по маршрут № 16.
18. Село Долни Пасарел–вр. Попов дял (2,30 ч)

До вр. Попов дял могат да се осъществят излети по няколко варианта, почти за еднакво време. Най-удобен е маршрутът, който следва грунтовия път за с. Габра. Той напуска селото от северния му край, заобикаляйки през обширни поляни и ливади вр. Лелин рид (970 м) от запад и север и стига до изворите на Гарванов дол, където има чешма (0,45 ч). Продължава се на изток през гората и седловината Преслапо, която е в южното подножие на гористия връх Шарбаница (1101 м) и се излиза на поляна със стар кладенец. Продължава се на североизток, отново се навлиза в гората и се излиза на обширната, прошарена с полянки седловина, източно от Шарбаница и западно от Кръндати рид (1,15 ч). На това място излиза една пътека от юг (откъм р. Искър и Русамски дол), а друга се отлъчва на северозапад към поречието на р. Ракита и вилната зона “Галовото”. Маршрутът продължава все през гора на изток, подсичайки от юг Кръндати рид, промъква се през още една гориста седловина и излиза на просторните Русамски ливади (1,45 ч). Основният път продължава на югоизток, пресича плитката долинка на р. Русамски дол и отива към с. Габра за около още 1 час. На северозапад се отклонява друг път, който извежда в горното поречие на р. Ракита, м. Всред Ракита. Там от него се разплитат много пътеки към личните върхове на главното било: Половрак, Роден, Мали Попов дял и др. Непосредствено преди да пресече коритото на Русамски дол от основния път се отделя пътека, която се изкачва на вр. Попов дял през гората по северозападния склон (2,30 ч). Ако се продължи по основния път, югоизточно от Русамски дол, от него последователно се отделят още два горски пътя, които пъплят към върха по южния му склон. Друга една пътека се отделя на юг към Долнопасарелския манастир (маршрут № 20, Вариант ІІ).

Маршрутът е маркиран с лентова маркировка, нарядко има табелки. Денивилацията по него е плюс 470 м.