Средна гора пътеводител 200 средна гора

Маршрутът е маркиран с лентова маркировка, има и стари табелки. Денивелацията по него е плюс 250 м (до вр. Китките).

От с. Славовица до с. Горно Вършило (4 км) се върви по (покрай) шосе, т.е. по някогашния асфалтов път. Неудобният път се компенсира с красивите гледки към поречията на Любница и Тополница, към Еледжик и Панагюрска Средна гора (с всичките ú първенци), Етрополска и Златишко-Тетевенска планина с върховете Звездец, Баба, Мургана, Кордуна, Свищиплаз и още пò на изток. Ниско долу е автомагистрала “Тракия”. От Горно Вършило (1 ч) бързо се слиза в долината на р. Яворица, където е сгушено с. Долно Вършило (1,30 ч). Оттук за м. Траянови врата се продължава по маршрут № 54 (обратен вариант), за “Шиндара” през връх Бенковски – по маршрут № 56, Вариант І (с продължение по маршрут № 53) и за х. “Еледжик” – по маршрут № 54. Може да се излезе и към м. Паланката (х. “Траянови врата”) по маршрут № 62.

До с. Горно Вършило се следва маршрут № 70. От северния край на селото право на север към магистрала “Тракия” се спуска път (някога асфалтов), който макар и лош, все пак личи. По него се минава покрай чешмата Ранчов чучур, след това през подлеза под магистралата и се излиза в района на вилната зона покрай р. Яворица, откъдето се продължава по маршрут № 54 или с малка корекция на обратния вариант по същия маршрут до с. Долно Вършило – по маршрут № 56.

►Исторически бележки и забележителности. Знае се, че Тополница е една от златоносните реки на Средна гора, а в поречието ú има много индикации, проявления и находища на коренно злато. Това не е убягнало на траките, оставили многобройни следи от своята дейност по тези места. Нека да припомним, че те са били и ревностни почитатели и следовници на Дионис, а условията за отглеждане на източника на божествения сок тук са отлични.

Южно от днешното село, през долината на Яворица, е минавал най-старият вариант на Траяновия път, наричан и сега от местното население Друма. Неговите функции се запазват дори и през турското робство, когато като по-безопасен път, по него е пренасяна “царската поща”. Счита се, че развалините в м. Линовете, югозападно от селото, са на римска крайпътна станция. Тук, на десния бряг на р. Яворица, на няколко места има запазени фрагменти от калдъръмен път, вероятно Друма. Куполовидните височини южно от селото, между които сега се стрелка магистрала “Тракия”, също са били места на твърдини или най-малкото на наблюдателници. По много от тях (Чангара, Брезуля и северно от тях) има тракийски могили. Руини от стражева кула (турска стражарница) има и в м. Гьола. В землището на селото са намерени предмети и от времето на цар Асен I.

И Церово влиза в българската история по време на Априлската епопея, 1876 г. Тя е свързана с Еледжик и Хвърковатата чета, с опожарените над 80 къщи, с изкланите българи, с хвърлените в турските зандани и изпратените на заточение. От Церово е Георги Телийски, ръководител и главен войвода на въстаническия лагер в Еледжик.

От с. Церово до х.”Еледжик” има прокарано шосе (12 км), някога асфалтово. То излиза от западно-югозападния край на селото и след развалините на бившето ТКЗС се раздвоява. Левият разклон отива на югозапад по долината на р. Яворица, следвайки в по-голямата си част Друма, минава покрай развалините на римската крайпътна станция (периодично “обновявани” от иманяри), пъхва се под магистрала „Тракия ” и продължава нагоре към Горно Вършило (пътят е годен само за автомобили с повишена проходимост). Десният път отива към “Еледжик” в западна посока, следвайки високо левия долинен склон на р. Яворица. Минава през м. Гюровец (тук има няколко чешми), опасва южните склонове на вр. Връа (621 м) и вр. Райковица (652 м), пробягва по северния склон на вр. Върха (618 м) и после по южния скат на Дъбачка могила излиза в м. Гьола, близо до трасето на магистрален газопровод (1,30 ч). Оттук се продължава по маршрут № 54 покрай партизанския паметник в м. Шестильовец.
73. Излетни маршрути около селата Калугерово, Виноградец, Карабунар, Памидово, Величково и Бошуля

Предлаганите маршрути са в истинско съзвучие със съдържателния призив на Алеко Константинов “Опознай Родината, за да я обикнеш!”

Околностите на посочените в маршрута села, където затихват последните издънки на Еледжик сред Тракия, предлагат прекрасни условия за излети както в историческо-географски, така и в естетически смисъл. Последните издънки на Еледжик се издигат живописно из земните недра. Почти всички са изградени от плутонични скали (като пловдивските тепета) – уникални бели гранити (левкократни, наподобяващи т.н. писмени гранити), гранодиорити, различни габра. Поради това те се отличават с меко заоблени куполи, рязко контрастиращи на равното поле, което ги огражда и макар и невисоки, изглеждат направо величествени. Част от тях са гористи, други – открити и ведри, покрити с меки пасища, трети са с отделни китки дървета. През пролетта и есента в тях се срещат ефемерните видове, характерни за Средна гора: кокиче, пролетен жълт и син минзухар, синчец, иглика, теменуга, цъфтящи и плодоносни храсти, ядливи гъби. Районът е осеяни с тракийски могили и светилища, руини на селища, крепости и калета, с паметни места, свързани с многовековната ни история.

Село Калугерово (260 м н.в.) е разположено по ниските речни тераси на р. Тополница, почти на изхода на дългия Поибренски пролом, който е границата между Ихтиманската и Панагюрската Средна гора. Най-личният връх на север е Калето (730 м). От него черпи вода р. Костина (ляв приток на Тополница), разделяйки ридовете Юрушки кайряк с върховете Остри (630 м) и Дъбчето (488 м) от запад и Гуркова каба и Стаевица с върховете Белковец (680 м), Изгорелия връх (638 м), Стаевишки връх (577 м) на изток. На юг от Тополница са вр. Св. Илия (469 м) и Змейовец (307 м).

Какугерово има редовна автобусна връзка с Пазарджик (20 км).

►Исторически бележки. Историята на селото по всяка вероятност е преплетена с историята на близкия старинен манастир „Св. Никола” (Калугеровският манастир), най-големият в Средна гора. Той е бил съсипан след турското нашествие, но въпреки всичко оцелява заедно с българското селище, приемник на трако-римска и византийска твърдина и (вероятно) голям рударски център за добив на мед и злато. Скоро обаче възниква ново селище. То се споменава под името Калугерово за първи път през XVI в. От онова време (1689 г.) се носят легенди за народния закрилник Балчо Войвода, а по-късно и за Бейко Войвода. През 1952–1968 г. селото е било временно преименувано на Сребрино.

Летописецът на Априлската епопея от 1876 г. Захари Стоянов разказва за ролята на населението в Априлското въстание. Калугеровският манастир е бил едно от най-бунтовните гнезда, в което се е водила подготовката на въстанието в IV революционен окръг. Игуменът на манастира, отец Кирил Слепов, е неотлъчно до Бенковски и след погрома, чак до гибелта му на р. Костина, където самият той е ранен, пленен и хвърлен в цариградската тъмница Метерхана, където умира, недочакал свободата. В Калугерово са опожарени 153 къщи, селото е разграбено и опустошено, изклани са 37 души, други 25 са изтезавани и хвърлени в занданите.

► Забележителности. Около Калугерово има множество тракийски могили, голяма част от които са заличени от стопанската дейност и времето. Някои от тях, предимно на север от Тополница и към с. Елшица (и бивш рудник) са рударски.

В околностите на селото има 20-ина археологически обекта. Сред най-забележителните са късно-неолитното селище и тракийският могилен некропол, открити през 1976 г. при строителството на автомагистрала “Тракия” в м. Бельова кория, на 3 км западно от селото, по южния склон на вр. Св. Илия. Некрополът (II–IV в.) и е издигнат върху късно-неолитното селище, заемало площ от 12 дка. То наподобява селището, откритото при Берекетската могила край Стара Загора и е с възраст Култура Караново–IV. Голяма част от културните пластове са били унищожени още в античността, като материалът е послужил за издигането на тракийските некрополни могили. На 30–40 м северно от тях е открито античното селище на строителите на могилите. В м. Крайще има останки от праисторическо селище (от епохата на неолита) и е открито медно съкровище (XV–XII в. пр.Хр.). Следи от тракийско селище, просъществувало и през римската епоха, са открити в самия център на сегашното Калугерово (в Голямата махала). Има следи и от споменаваното неведнъж стратегическо отклонение на Траяновия друм (от Еледжик, през Любнишкото кале, м. Линовете в долината на р. Яворица, крепостта на вр. Петруша и покрай сегашните села Виноградец, Карабунар, Бошуля), каквито личат както в границите на самото село, така и северно от него. За наличието на пътя свидетелствува и намерената крайпътна колона от времето на император Юлиян (361–363). На близкото възвишение Змейовец има развалини от крепост и римска крайпътна станция. Следи от тракийски селища с изобилни находки на керамика, хромели, оръдия на труда и др. има в м. Новосел (2 км на северозапад от селото), в местностите Костина, Линовете, Кайряко (Остреч). В близкото поречие на р. Костина има некрополни могили. Тракийски селища и некрополни могили са локализирани още в поречието на Боян дере и вр. Орлов камък, северозападно от селото (там е намерена оброчна плочка на тракийския бог Херос); североизточно от селото – в м. Дильовец (Средната могила, Квачково дере, Асан дере, Изгорелия връх, Ставрешки връх и др); източно от селото – в м. Кръста и м. Пиронковата чешма; около вр. Св. Илия и южно от него; западно от селото, където са и най-високите могили Робовица (Робова чукара) и Косматица и др.

►Из близките околности на Калугерово могат да се организират редица излети до всички описани старини и археологически обекти. Като основни маршрути се препоръчват:

• 
  Калугерово–Калугеровски манастир “Св. Никола ” (2,5 км от центъра на селото – 0,30 ч). Манастирът се намира западно от селото на една висока около 30 м речна тераса, на десния бряг на Тополница. От селото до манастира има и асфалтово шосе. Има уредени спални помещения за гости и туристи целогодишно.
  
• 
  Калугерово–вр. Св. Илия (и обновен параклис) – 1 час. Върхът е на 1,5 км западно от Калугеровския манастир. Освен от манастира, до върха може да се стигне и по няколко преки грунтови пътя, отделящи се от основния път за манастира на запад през лозята и вилната зона.
  
• 
  Калугерово–Бельова кория (0,45 ч). Корията се намира на 3 км на запад от селото в едноименната гора, северно от магистрала “Тракия” (в непосредствена близост до нея). От Калугеровския манастир е на около 2 км на юг-югозапад, а от Св. Илия – на 1,5 км южно.
  
• 
  Калугерово–вр. Змейвец (0,15 ч). Змейвец е в непосредствена близост до западните покрайнини на селото, които опират в подножието му.
  

Лозарството и хубавите “тракийски” вина, които днес славят Виноградец и оклоните селища, имат дълбоки корени, още от времето на древните траки.

Виноградец има редовна автобусна връзка с Пазарджик (18 км).

► Забележителности. На повечето от хълмовете, както и в подножията им, и край тях има тракийски могили. Самото село Виноградец е на подобна могила, а из него и край него също има могили. Трябва да се отбележи, че недалеч на югозапад, край Марица, е бил древният металургичен център на траките Пистерос (край днешния гр. Септември), а на югоизток, в подножието на Бесапарските хълмове – столицата им Бесапара.

На Чукуров връх има следи от тракийско светилище, в м. Гьоловете – от древно селище, в м. Еленлер – развалини от древен градеж, в Змийския дол (между крепостта Петруша и станцията при Градишки дол) – фрагменти от древен съединителен калдъръмен път. На връх Градището е било Пашово кале.

През Априлското възстание селото е било напълно опожарено.

►Интересни и съдържателни излети могат да се осъществят до почти всички споменати околни върхове. Наред с древната история, те предлагат отлични възможности за обогатяване на познанията по всички природни науки, за обогатяване на лапидарски, петрографски и минераложки сбирки, хербаризиране и др.

От с. Виноградец до м. Бельова кория и вр. Св. Илия на север се отива съответно за 0,30 часа и 1 час, на северозапад до Чукуров връх (0,30 – 0,40 ч), на запад до Градището (0,30 – 0,40 ч), а на юг до вр. Младата могила (0,30 ч), до Ходжовица, Чаталтепе и Сунгурлиица (за по 0,45–1 ч).

Селото има редовна автобусна връзка с Пазарджик (15 км).

►Забележителности. Източно от селото са запазени следи от калдъръмен римски път в посока към запазения само в спомените Дяволски мост над р. Марица. Южно от селото са открити следи от римско селище, а из цялото му землище са пръснати тракийски могили.

На югозапад, долинното разширение, сред което е Карабунар, е притиснато от Сунгурлиица, Малка и Голяма Мирчовица, откъснати от Стражата от малката сега долинка на Къшладере.

►Добър неколкочасов преход може да се направи по билото на Градище и през едноименния връх да се слезе покрай кариерите към Бошуля или към Величково. Директно до вр. Градище от селото се изкачва за около 0,45 ч при денивелация близо 200м.

Село Бошуля (235 м н.в.) се намира също в западното подножие на Градище, в тилната част на ниска надзаливна тераса на р. Марица. Селото има редовна автобусна връзка с Пазарджик (13 км).

► Забележителности. Около селото има множество тракийски могили, а край една от тях (в м. Градище) е имало и древно селище.

Край близкото Хасардере пък са развалините от древна постройка, около която е намерена бронзова статуйка на Хигия. На юг, към долината на р. Марица, са запазени следи от стария римски път, прехвърлял Марица през наречения по-късно от местните хора Дяволски мост. Източно от селото, около Стражата, са намерени монети от времето на Цар Асен. Особено внимание заслужава вр. Градище (на 1,5 км североизточно от Бошуля и на почти същото разстояние на запад от с. Величково, което също претендира за забележителностите на върха), има развалини от антична крепост (римско-византийска), изпълнявала функции и през ранното средновековие до падането на България под турско робство. Тук през 1903 г. е намерено 25-килограмово златно съкровище, едно от най-големите за времето си, съдържащо византийски монети, златен кръст, сребърни предмети. За съжаление от него е спасено много малко. Голяма част е била претопена и продадена, друга – изнесена в чужбина. Наблизо до Градището, до вр. Черни камък (м. Исови камъни), през 1933 г. е била намерена друга монетна находка (V в. пр.Хр.), която е спасена и запазена. Интерес представляват старите кариери за добив на габроидни скали (северно от селото). Те са изоставени през 90-те години на миналия век, но наред с лозарството и овощарството дълго време са давали престижен поминът на населението. По всяка вероятност кариерите са били разработвани още в древността.

► Интересен излет от селото може да се направи до вр. Стражата (2 км на изток-югоизток от селото) и до вр. Градище (0,30 – 0,40 ч). Денивелацията във втория случай е около 210 м.

► Забележителности. И този регион има тракийски могили. В м. Манастирчето (Манастирище), северно от селото, има следи от древен градеж на църковен храм.

►От селото (от западния му край) до вр. Градище се отива за около 0,30–0,40 ч по горски път. Може да се съчетае с преход по билото и слизане към Бошуля, Карабунар или Памидово.

Село Памидово (275 м н.в.) е разположено на десния бряг на Тополница, в североизточното подножие на рида Градище (Стражата). Характерен поминък на Памидово открай време е било земеделието и особено лозарството.

► Забележителности. Памидово също оспорва, не без основание, древната слава на хълма. И тук полите му са осеяни с тракийски могили, а на около 1,5 км. източно от селото (в м. Карафилината могила) е имало тракийско светилище. Вероятно такова е имало и на личния скалист връх Соуджак (429 м), който се издига южно от селото и северно от вр. Градище. В землището на селото личат следи от древни селища.

►От с. Памидово в южна посока през запустели лозя, мера и стари каменоломни гнезда, за около 0,30 ч се изкачва вр. Соуджак, а за 0,45 ч – и вр. Градище.

74. По билото на Еледжик (тридневен преход – 20 ч)

Главното било на Еледжик, към който се отнася и Голак, има сложна конфигурация. Предлаганият маршрут е автономен и само част от него се включва в предлаганите панорамни походи по билото на Ихтиманска Средна гора и Средна гора. Този планински дял е изолиран почти от всички страни от долините на Мътивир, Тополница и Марица, но запазва близка морфохидрографска връзка с Черни рид чрез Мировската седловина. Затова, когато се говори за главното било на Средна гора и в частност на Ихтиманска Средна гора, то минава тъкмо оттук.

Маршрутът, който се предлага, за да обхване целия дял, е по разклонение на главното било на север от вр. Висока могила, който е и вододел между Тополница и Мътивир. Той е частично или цялостно съчетание между маршрути № 57, № 55, Вариант II, № 53 (обратен вариант), № 61, Вариант II, № 69 (обратен вариант) и две нови отсечки в началото и в края на маршрута.

Маршрутът има следните опорни пунктове: село Мухово (изходен пункт) – м. Гръцки рът (1 ч) – м. Бачиите (2 ч) – тур. к-с “Шинара” (х. “Надежда”) – вр. Бенковски (4 ч) – х. „Еледжик” (6 ч) – м. Брезовица – м. Траянови врата (8,30 ч) – м. Боюва ливада – х. „Траянови врата” (м. Планката) – (12,30 ч) – с. Славовица (14,30 ч) – Острия връх (16 ч) – вр. Градището (16,30 ч) – вр. Хаджовица (17 ч) – вр. Четал тепе (17,15 ч) – вр. Сунгурлиица (17,45 ч) – с. Карабунар (18,15 ч) – вр. Градище (19 ч) – вр. Стражата (19,30 ч) – с. Величково или с. Бошуля (20 ч).

За препоръчване е маршрутът да се раздели на три етапа, като нощувки се организират в районите на х. “ Еледжик” при бивачни условия (или с. Церово, ако има помощно превозно средство), в м. Траянови врата (също при бивачни условия) и в с. Славовица. Като “екстремен” маршрутът може да се премине и на два етапа, с нощувки при бивачни условия на Боюва ливада или в м. Паланката (х. “Траянови врата”).
75. По билото на Ихтиманска Средна гора, от Искър до Тополница (седемдневен преход – 46,30 ч)

Маршрутът, начален етап от предлагания накрая панорамен маршрут за преход по билото на Средна гора, представлява цялостно или частично съчетание от маршрути № 22, 28, 33, 50 и 73, с незначителни изменения според избиране на оптималния вариант, съобразен с необходимите условия (нощуване, транспорт).

Опорни точки на маршрута са: с. Герман (или Панчарево), изходен пункт – вр. Голия рид (0,45 ч) – м. Бачул (1,50 ч) – пр. Влаковете (2,30 ч) – вр. Лалина могила – (3,10 ч) – вр. Половрак (4,45 ч) – Попов дял (6 ч) – с. Габра (7 ч) – ман. “Св. Димитър” (7,30 ч) – вр. Брънкова китка (8,45 ч) – аз. 200˚ вр. Престой/ Солука (9,45 ч) – аз. 180˚ Остри връх (10,45 ч) – вр. Острец – седл. “Ушите” (11 ч) – вр. Крепостта (12,15 ч) – вр. Тръна (13,15 ч) – вр. Прещип (14 ч) – вр. Кутлови камъни (15,15 ч) – вр. Средно кале (16 ч) – вр. Чуката (1,.30 ч) – вр. Чадъртепе (17,30 ч) – вр. Калето (18,15 ч) – вр. Тулиовец (19 ч) – вр. Джуркова бърчина (20,30 ч) – с. Горна Василица (21,15 ч) – кв. Момин проход – Костенец (22 ч) – с. Голак (26 ч) – седл. Манастирище – м. „Паланката” ( х. “Траянови врата” (31 ч) – Марково кале – м. Брезовица (32 ч) – вр. Висока могила (32,20 ч) – вр. Бенковски (32,40 ч) – ман. “Св. Спас” – тур. к-с “Шиндара”/х. „Надежда” (33 ч) – м. Бачиите (34,15 ч) – мах. Гръцки рът (35 ч) – р. Мътивир – мах. Дълга нива (35,45 ч) – мах. Дурлите (36,15 ч) – с. Белица/ Средищна махала (37,45 ч) – “Арамлиец” (39 ч) – вр. Голяма икуна (39,30 ч) – м. Колунска локва (40,30 ч) – вр. Вътешката – м. Герена (41,30 ч) – м. Райкьовец (42 ч) – Три могили – м. “Манастирица”, п. “Св. Никола” (43,15 ч) – с. Смолско (44,45 ч) – с. Петрич (46,30 ч).

При средна натовареност преходът може да се осъществи на седем етапа (за седем дни). Удобни места за нощувки между отделните етапи са: с. Габра или вилна зона Брънковица, източно от вр. Чуката (на бивачни условия) – кв. Момин проход (т.с. “Яворица”) – м Паланката (бивачни условия) – тур.к-с “Шиндара” (х. “Надежда”) – “Арамлиец” (бивачни условия), с. Смолско или Петрич. Като “екстремен” преходът може да се осъществи и за по-кратко време. С малки корекции той може да се осъществи и с туристически велосипеди.

Панагюрска Средна гора е безспорната корона на Средногорието както в природен, така и в исторически и туристически смисъл. Тук се издигат най-високите върхове и се раждат най-големите реки. Тук се вамират едни от най-ценните архитектурни и исторически перли не само на Средна гора, но и на цяла България. Не един и два са историческите върхове, белязани от бурната ни многовековната история. Тук е изградена и запазена донякъде най-голямата ни материално-туристическа база.

Удобни изходни пунктове за западната част на Панагюрска Средна гора от север са: с. Петрич, с. Чавдар, гр. Златица, гр. Пирдоп, с. Душанци и гр. Копривщица, а от юг – с. Поибрене, с. Оборище, гр. Панагюрище и гр. Стрелча. Те са удобни за организиране на маршрути и из южните разклонения на Панагюрска Средна гора.

Удобни изходни пунктове за източната част на Панагюрска Средна гора от север са: гр. Клисура, с. Богдан, с. Каравелово, с. Климент, с. Войнягово, а от юг – гр. Стрелча, с. Кръстевич, с. Красново, с. Старосел и гр. Хисаря.

За организиране и провеждане на маршрути из южните разклонения на Панагюрска Средна гора освен селата Поибрене и Оборище, гр. Панагюрище и гр. Стрелча, удобни изходни пунктове са: с. Бъта, с. Баня, с. Елшица, с. Мухово, с. Лесичово и с. Калугерово.