, субмаксимална , голяма и умерена мощност и т. н. Тяхното едностранно прилагане не може да реши проблема на спортното усъвършенстване. Основна причина за това е неизбежната адаптация на организма към тях. 2.Специалноподготвителни упражнения – това са такива двигателни действия, които по редица характеристики са близки, но не и тъждествени на състезателните упражнения. Това сходство може да се изразява както в динамичната, така и в кинематичната структура. Те се разделят на : *собствено – специалноподготвителни упражнения , които по форма на действие и по качествени особености на функциониране напълно моделират параметрите на цялостната или на части от състезателната дейност; *параспециалноподготвителни упражнения , които изискват преимуществено проявление на типичните за съответната състезателна дейност функционални качества, но по форма и / или по-качествени характеристики отчасти се различават от нея. Специалноподготвителните упражнения имат изключително значение за повишаване ефективността на спортната подготовка. Едно от предимствата на специалноподготвителните упражнения е тяхната приложимост и в неспецифични (различни от състезателните) условия, което ги превръща в основно средство на спортната подготовка. 3.Общоподготвителни упражнения – това са двигателните действия, чрез които се решават предимно задачите на общата подготовка на спортиста. За целта могат да се използва широк кръг от упражнения, в различна степен сходни на състезателните и специалноподготвителните упражнения, или коренно различаващи се от тях. Чрез тях се неутрализира еднообразието на състезателните упражнения и се стимулират функциите на всички органи и системи в организма. В най-голям обем средствата на общата подготовка се използват през подготвителния и преходния период, но напоследък бе доказана тяхната висока ефективност и в състезателния период (особено в т.нар. тонизиращи и разтоварващи микроцикли). Тези „активни” средства на тренировката могат в различна степен да се използват както за натоварване на организма, така и за подпомагане процесите на възстановяването. Освен тях, в тренировъчната практика се прилагат с успех и други средства за въздействие – през последните години все по-често се използват т. нар. идеомоторни упражнения, електростимулацията, средства за активно и пасивно възстановяване – масаж и самомасаж, различни електро- и хидро-процедури, сауна, физиотерапевтични и медикаментозни средства и др. В своята съвкупност те стимулират градивните процеси в организма.
