Срещи с отвъдното Лиана Антонова предговор

Най-тежко и болезнено е, когато хората в мъката си молят да ги свържа с починали техни близки, които са безследно изчезнали, или да се открият неизяснени неща около смъртта им. Въпреки съчувствието ми към тяхната скръб те трябва да разберат, че веднъж: случило се нещастието, истината за това кой е крив и кое прав, както и възмездието остават единствено в Божиите ръце, а онази справедливост, която се раз­дава на Земята (доколкото е възможна), се осъщест­вява все пак от съдебните органи.

Нито е моя, нито пък на който и да е медиум или ясновидец работа да разследваме такива случаи, защо­то тук е мястото да се напомни мъдростта: „В от­мъщението никой нищо не печели."

И все пак в интерес на истината ще отбележа, че България гъмжи както от истински шарлатани, така и от действително притежаващи редки дарби. Често ми се обаждат такива хора, за да ми предадат някое послание или вест от „отвъдното", или пък искат среща с мен, за да си поговорим. Винаги съм готова да откликна на предложенията на хора с дарби, но етич­ни и с висок морал, за да обединим усилия и да направим нещо полезно за човечеството или да дадем принос за науката. Но да се попадне на такъв човек, наистина е рядкост.

Доста често се натъквам и на истински комедийни случки. Обажда ми се например една жена и твърди, че е много силен медиум и от известно време насам непрекъснато е „посещавана "от покойната ми майка, която настойчиво иска медиумът да ми предаде след­ното: на предстоящата наскоро Задушница да раздам на шест души не друго, а определено торта „Лучано". Тъй като самата аз не знаех каква точно торта е това и се чудех откъде накъде пък майка ми ще иска нещо, което не е познавала приживе, мъртвата личност се „ включи " веднага в телефонния разговор и обясни чрез медиума какво представлява и къде може да се намери торта „Лучано", като се представи за майка ми. Ка­зах й, че за мен няма нищо по-лесно от това да изпълня желанието й, но първо ще направя проверка. Зададох два съвсем елементарни въпроса, но на които само майка ми можеше да отговори, и, естествено, отго­ворът от „другата страна" не беше верен. Чисто и просто, на някой наскоро починал, чиито близки го бяха забравили или не можеше да се свърже с тях, много му се беше дояло торта „Лучано".

И така, трябва да се разбере едно златно правило: „КАКВОТО Е ДОЛУ - СЪЩОТО Е И ГОРЕ". За прис­тигналия в „отвъдното" там е същото, каквото е било на Земята. Простият, невежият, неукият и е нищо възвишено и духовно не вярвал човек попада в един свят, в който хем му се откриват много нови алтер­нативи, хем не може да ги използва, защото не знае как. На онзи, който на Земята е живял без вяра, че има живот след смъртта, му трябва доста време, за да разбере, че е умрял на Земята, а как пък и очаквате веднага или скоро да ви се обади чрез услугите на някой медиум!?

Затова трябва да се уважаваме, почитаме и обича­ме, докато сме на Земята. Когато някой я напусне след изтичане на земния му път и не може вече да контак­тува с хората, както преди, най-добре би било близки­те да тачат паметта му с обич, респект, но без вън­шен театър и показност на страдание. Нека бъде спо­ред схващанията на дадения човек - ако е твърдо решен да почете паметта на покойника с траур, нека го направи, но не бива да го носи дълго. Траурът е за погребението, малко след това, но в никой случай по-дълго от 40 дни. Добре е и цяла година след смъртта в дома, в който е живял починалият, вечер да гори свещ или кандило, да се пали наречена на името му свещ в църква с молба към Бога да укрепи душата му и направи по-лек неговия път в новия му свят

Обезателно трябва да се спазват и панихидите на Задушница, като е добре да се раздава и от онова, което починалият е обичал приживе. Не е необходимо да се раздава на много хора, а да е наречено в негова памет. Не е зле и около година след смъртта да се оставя на масата по някой залък от каквото е ядено, но съвсем малко, по-скоро символично, защото покой­ниците са дълго време около нас, макар и невидими за нашите очи. Не бива да се плаче и оплаква, защото те страдат с нас и им пречим да се освободят от връзки­те със Земята, за да си намерят пълноценно място и занимание в „другия свят". Връзката с починалия ни­кога не прекъсва, макар и да не може да се осъществи по желание — там, където е имало обич, винаги ще има.

Не смущавайте духа на починалия за щяло и нещяло, за съвети и указания по земните ви проблеми! Не забра­вяйте, че всеки един от нас на тая Земя рано или късно ще извърви земния си път и когато сме вече там, в „отвъдното", и сме намерили нова и почти сигурно винаги по-добра среда и възможности за своето бъде­що развитие, ще ни бъде неприятно и ще ни действа разстройващо, ако нашите близки от Земята ни „тър­сят".

Моят съвет е мъртвите да не се „викат". По-скоро издирете, сближете се с някой добър медиум, каквито в България има много, и когато е възможно, вашият близък сам ще ви изпрати съобщение чрез него и ще ви потърси.

Разберете, че тези хора, които викат духовете на умрелите с масички, чинийки и азбука, с ключове и книга, с игла и конец, пръчки, моливи и всякакви елемен­тарни начини за осъществяване на контакт с „отвъд­ното", просто не знаят, че си играят с огъня и че ги грози опасност, за която и не подозират. Досега мно­гократно съм отбелязвала и писала, че контактуване­то крие рискове за неподготвения човек. ВСЕКИ, кой­то се хвърля с увлечение от любопитство в тази „АВАНТЮРА" — общуване с неизвестен, невидим, странен и съвършено непознат партньор, трябва да е наясно, че не е изключено връзката да поднесе и НЕП­РИЯТНИ ИЗНЕНАДИ, защото не всички там са миро­любиви и доброжелателни.

Ако се направи едно проучване, ще се установи, че удивително голям е броят на болните по психиатрич­ните клиники, които чуват гласове или шумове в гла­вите си, заплахи или непрекъснати кандърми да се са­моубият или посегнат на близките си. Много от тези хора за жертви именно на такива „игри" при опит за влизане във връзка с „отвъдния свят". Не мислете, че и медиумите, които имат дарбата да установяват лесно контакт с мъртвите, са защитени от подобна опасност, нещо повече, тези от тях, които-го правят много често неминуемо свършват в психиатрията.

Уверявам читателя, че не целя да сплаша никого с тези указания и съвети - просто имам голям опит с „отвъдното", а и мои приятели, които притежаваха дарби и подцениха космическите закони и правила, пос­традаха по различен начин, докато не си взеха поука и не се отказаха от подобни дейности.

Имам само още един съвет към читателя. Когато човек изпадне в депресия в резултат на какъвто и да е по характер проблем и в безпомощността си не знае към кого да се обърне за подкрепа, изходът е само един — да потърси Божията помощ. Аз самата никога не съм била фанатично религиозна и не приемам догмите на църквата, но вярвам в Бога от дете и тази ми вяра е най-големият дар в моя живот. Нямам за цел да пов­лиявам на читателя по отношение на религия и вяра, защото всеки трябва да слуша гласа на собственото си сърце и да направи своя избор кому да вярва. Но църквата е за това, да отиде човек сам-самичък и в спокойната атмосфера на светия храм да изплаче бол­ката на душата си. Веднъж направил го, той не може да отрече, че излиза оттам с по-леко сърце и много често с неочаквано прозрение.

Според мен простимо е на човек в днешно време, родил се във фамилия на невярващи в нищо хора, да прекара голяма част от живота си като безбожник без вяра, но е непростимо да умре като такъв.

Най-великият духовен Учител на нашето време Пе­тър Дънов ни е завещал една голяма истина: „Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзките си с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят."

Лиана Антонова