Същност, смисъл и съдържание на сигурността



Pdf просмотр
страница10/213
Дата08.06.2023
Размер2.8 Mb.
#117993
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   213
Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
Теория на хаоса

Има съществена разлика между това, което в обикновения живот се разбира под „хаос” и това, което математиците разбират под понятието „хаос”.
Обичайното разбиране за хаос е безпорядък, анархия, объркване. Но древните гърци под „хаос”
XI
са разбирали „зейнала бездна” — първично състояние на безформеност или пустота (а не състояние на безредие), предшестващо произлизането на вселената или космоса, т.е. на света. Според тяхната митология, в началото бил Хаосът и от него възникнали първите божества.
Ето какво четем в уникалната книга “Гръцките митове” на Робърт
Грейвз
19
:
според Пеласгийския
XII
мит за сътворението: „В началото Евринома,
Богинята на Всички Неща, изскочила гола от Хаоса, но не открила под краката си никaквa твърд, на която да стъпи; и затова отделила небето от морето, танцувайки самотна върху вълните му”;
според Олимпийския
XIII
мит за сътворението: „Майката-Земя възникнала от Хаоса и родила своя син Уран по време на съня си”;
според философски мит за сътворението, почерпен от „Теогония” на
Хезиод
XIV
: „Първа била Тъмнината и от Тъмнината произлязъл Хаосът. А от съюза между Тъмнината и Хаоса се породили Нощта, Денят, Мракът и
Въздухът”;
според друг философски мит за сътворението, който се среща единствено у Овидий
XV
и бил заемка на елините от вавилонския епос за
Гилгамеш
XVI
: „Богът на Всички Неща (който и да е той, защото някои го наричат
Природа) се появил внезапно от Хаоса, отделил земята от небесата, водата — от земята и етера — от въздуха. Тъй като тези елементи все още не били съчетани в хармония, той ги довел до надлежния ред, в какъвто ги откриваме и днес”.
В математиката обаче под „хаос” се разбира явление, при което поведението на една нелинейна система изглежда случайно (хаотично), независимо, че моделът, които я описва е детерминиран, т.е. този модел се подчинява на някой строг закон и в определен смисъл самата система е подредена.
Теория на хаоса е съвременен подход (клас от подходи) за изучаване на поведението на нелинейни, динамични системи, които при определени условия
XI
Хаос — стихия, която е съществувала в световното пространство преди сътворяването на света според гръцката митология; пълно безредие, безпорядък, обърканост.
XII
Пеласги — полумитични палеотракийски племена, най-старите жители на Балканите, които според древногръцките автори са обитавали и териториите на Древна Гърция преди елините, т.е. до възникването на т.нар. Микенска цивилизация (XI век—146 г.).
XIII
Древните гърци смятали, че техните богове обитават вечно в свещената планина Олимп в Гърция, затова често тези богове се наричат „Олимпийци”. С Олимп са свързани повечето древногръцки митове — истински философски кладенец от мъдрост и поуки за човечеството от времето на древна Елада и до днес.
XIV
Хезиод (Ἡσίοδος, VIII—VII век) — древногръцки поет, автор на една от първите древногръцки митологически поеми
„Теогония”, която като художествени стойности отстъпва значително на „Одисея” и „Илиада”.
XV
Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso, 43 г. пр.Хр.—17/18 г. сл.Хр.) или само Овидий — древноримски поет, автор на „Метаморфози” (Metamorphoses), поема от 15 книги, разказваща за различните превръщания и трансформации, случили се във времената след сътворяването на света съгласно гръцката и римската митология.
XVI
Гилгамеш е шумерски и акадски митологичен герой, цар, син на бог. „Епосът за Гилгамеш” е едно от най-древните запазили се литературни творения на човечеството. Написан е от неизвестен вавилонски автор около 1800—
1700 г. пр.Хр. Книгата е открита през 1839 г. сред останките от Ниневия, древната столица на Асирийската империя, от
Остин Хенри Лейърд (Austen Henry Layard, 1817—1894), написана във вид на клиновидно писмо върху 12 глинени плочки. През 1872 г. е публикувана за първи път от британския асиролог Джордж Смит (George Smith, 1840—1876).


15 са подложени на математическото явление „хаос”. Първите изследвания в областта на подобни системи са правени от френския учен Анри Поанкаре
(Henri Poincaré, 1854
—1912).
Примерите за системи, изучавани в теорията на хаоса са многобройни: метеорологичните явления, биологичните популации, човешките общности и общества.
Изучаваните в Теорията на хаоса системи са силно зависими от


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   213




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница