Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| секюритизацията, като „идея за обща теория на социално констpyиpанe на сигурността, характеризираща късната модepност или късния капитализъм” 437 : (1) Секюритизацията и десекюритизацията, констpyиpанeто и усилването на различни типове страхове и опасности, както и критиките на този процес са ключов социален механизъм на властови отношения във всички общества. (2) Късният капитализъм създава предпоставки за появата на множество субекти — не само политици, но и медии и пазарни субекти, — заинтересовани от дискypса за сигурността, печелещи властово или материално от този дискypс. (3) Паралелно с това иновационният характер на икономиките и непрекъснатите промени в условията на глобализация създават предпоставки за появата на нарастващо количество фактори, възприемани като рискови или имащи pисков характер и това формира идеята за рисково общество, в което проблемът за сигурността е фундаментален проблем. (4) Глобализацията е предпоставка за размиване и трансформация на идентичности и нарастващо усещане за несигурност, за липса на корени и спонтанен стремеж на голямо количество хора към стабилност, към спокойствие, към сигурност, т.е. създават се потребители на дискypса за сигурност в съвременните общества, огромната динамика и промени в социалния статус на индивидите непрекъснато пораждат, размекват, водят до кризи и разпад на различни общности, а това от своя страна е свързано с рязкото засилване на усещанията за несигурност на всяка от тях поотделно. (5) Конструирането на заплахи се реализира в две относително отделени една от друга версии — несубектна и субектна. Несубектната заплаха предполага рискове, които са отделени от един или друг конкретен субект и възникват като непреднамерен резултат, както е например при рисковото общество на Антъни Гидънс (Anthony Giddens) и Улрих Бек. (6) Образът на врага се формира в контекста на рефлексивност на социалните ситуации. В този смисъл всеки образ поражда от своя страна реални субекти на противопоставяне и реални врагове 438 На базата на своето, в много отношения вече общоприето, разбиране за секюритизацията и десекюритизацията, Бари Бузан, Оле Уевер и Яп де Вилде дават следното определение за съвременен комплекс за сигурност: „група от елементи, чиито основни процеси на секюритизация, десекюритизация, или на двете, са така взаимно свързани, че проблемите на националната сигурност на всеки един от тези елементи не могат да бъдат логично анализирани и разрешавани отделно от проблемите на останалите елементи” 439 За да завърша разсъжденията си над секюритизацията, остава да се спра на още един въпрос от първостепенна важност в тази насока. За целта, а и за улеснение на все още непривикналия с тази тематика читател, нека да обобщя казаното дотук. Секюритизиралият се проблем излиза извън рамките на стандартната политическа процедура за вземане на решения, за осъществяване на нужните мерки и отделяне на необходимите ресурси, т.е. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|