Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Справедлива война СРЕЩУ тероризма
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Справедлива война СРЕЩУ тероризма, ние трябва да поставим на преден план постигането на Справедлив мир ЗА човечеството. Не е пресилено да се каже, че справедливостта занимава и най-видните личности, и обикновените хора откакто свят светува. Естествено, разбирането за нея се мени през вековете и е тясно свързано с характера на обществото и с неговите ценности, традиции, култура и религия. Но независимо от конкретното съдържание на това понятие и спецификите в неговото възприемане, стремежът към справедливост винаги е бил и ще бъде една от движещите сили на човешкото развитие. И докато има човешко общество, този стремеж ще ангажира енергията и творческите пориви на най-видните представители на нашата цивилизация. Сред най-древните и издържалите изпитанията на времето разбирания за справедливостта е това на Аристотел, който я разглежда като въздържане от плеонексия CLXX , т.е. „от придобиването на някаква изгода за себе си чрез заграбване на нещо, което принадлежи на друг — на собствеността му, възнаграждението му, работното му място и т.н., — или чрез отказване на дължимото на някого — изпълнението на обещание, изплащането на дълг, показването на подходящо отношение и т.н.” 446 Справедливостта е една седемте фундаментални добродетели, а именно трите теологически добродетели (вяра, надежда, любов) и четирите кардинални добродетели (благоразумие, справедливост, храброст, умереност). Както пише Алберт Цимерман, анализирайки философското наследство на Св. Тома Аквински, „за да може едно действие да е справедливо, трябва да се разбере и прецени как се отнася то към засегнатия от него” 447 CLXX Плеонексия — егоизъм, алчност, користолюбие, стремеж към трупане на пари, материална блага, власт. 193 В съвременната криза на западната демокрация (за която ще стане дума и по-нататък), водещ и все по-остър проблем е засилващото се усещане на все по-големи прослойки хора, че се ерозират стабилизиращите и компенсаторните механизми, с които демокрацията осъществяваше успешно отстояването на принципа на справедливостта, т.е. нараства чувството у множество хора, че живеят във все по-несправедливо общество. Навярно и поради тази причина множество учени се обръщат към анализ на справедливостта или се връщат към станали вече класически монографии, посветени на нея. Ще посоча две от тези монографии, излезли и на български език: „Теория на справедливостта” 448 на Джон Ролс (John Rawls, 1921—2002), в която изследването е проведено на базата на икономиката и психологията; и „Сфери на справедливостта” 449 на Майкъл Уолзър (Michael Walzer), където подходът се основава на историята и антропологията. В „Теория на справедливостта” Джон Ролс твърди, че „в едно справедливо общество свободите на равнопоставените му граждани се приемат за установени; правата, гарантирани от справедливостта, не са предмет на политическо споразумение или отчитане на обществени интереси”. Той нарича справедливостта „основно достойнство на обществените институции” и определя, че „едно общество е добре уредено, когато е предназначено не само да повишава благосъстоянието на своите членове, но и когато се регулира от обществена концепция за справедливост. С други думи, това е общество, в което (1) всеки приема и знае, че другите приемат съществуването на принципи на справедливостта и (2) основните обществени институции като цяло удовлетворяват и е общоизвестно, че удовлетворяват тези принципи” 450 . [курсивът в този абзац мой, Н. Сл.]. А Майкъл Уолзър пише в „Сфери на справедливостта”: „Разпределителната справедливост е обширна идея... Човешкото общество представлява една разпределителна общност... Хората измислят и създават блага, които после разпределят помежду си... Благата и техните смисли – заради техните смисли – са решаващ посредник на социалните отношения; те се появяват най-напред в умовете и едва след това в ръцете на хората; разпределенията се моделират според споделяни концепции относно това какво точно са благата и за какво служат те... Идеята за разпределителната справедливост е свързана колкото с живенето и с действането, толкова и с притежаването, колкото с производството, толкова и с потреблението, колкото с идентичността и с общественото положение, толкова и със земята, капитала и личната собственост” 451 Но да се върна към съдържанието на понятието „Мир” в неговата модерна трактовка, за да стане ясна неговата връзка със съвременното разбиране на сигурността. Западът говори за мира като за абсолютна, жизнено важна, водеща ценност. И приписва на мира всички възможни позитивни достойнства. Но наличието на мир не води автоматично до реализирането на всички тези позитивни достойнства. Мирът е относителна, а по-точно — съ- Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|