Същност, смисъл и съдържание на сигурността

194 този мир запазва, ако „консервира” неговите недостатъци и дефицити и не му носи добруване, сигурност и стабилност.
За Запада, за развития свят, мирът е количествена величина, т.е. колкото се може повече мир, толкова по-добре, но за Изтока, за неразвития свят мирът има стойност главно като качествена величина, която се измерва най-вече със справедливост. Какъвто да е мир, особено мирът, обричащ на бавно или никакво развитие и на отсъстващи или трудно постижими перспективи — за неразвития свят не е ангажираща потребност, защото се разглежда като продължение на старата политика (колониална, експлоатираща, ограбваща, присвояваща, употребяваща, заробваща), но вече с нови средства.
Несигурност и Страх
Страхът е психологическо състояние на личността или социалната група, характеризиращо се с крайна тревога и аномална неувереност поради предчувствие от приближаваща се или осъществяваща се, реална или въображаема опасност. Страхът е отрицателно „оцветен” външен емоционален процес, тясно свързан с вътрешните физиологически процеси у индивида
452,453
Учените (в т.ч. психолозите и психиатрите) отличават понятията „страх” и
„тревожност”. Като правило се смята, че страхът има обект, „срещу който можеш да се изправиш”, нещо определено, докато тревожността няма обект, тя е „състояние на неловкост или тревога за това, което може да се случи”,
„мъчително очакване пред опасност, още по-страшна, защото е неопределена: тревожността е глобално чувство за несигурност”, като „прекалено продължителната тревожност може да породи състояние на обърканост и неприспособимост, афективно
CLXXI
заслепление, опасно развихряне на въображението, да отключи механизъм, спъващ развитието, чрез създаването на вътрешен климат на несигурност”. Затова и по-трудно се понася от страха”
454,455
Отбелязва се също, че „при податливите на обсесии
CLXXII
тревогата става невроза
CLXXIII
, у меланхолиците
CLXXIV
— форма на психоза
CLXXV
Понеже въображението играе важна роля при тревожността, причината й е повече у индивида, отколкото в действителността около него, а продължителността й не е ограничена до премахването на заплахите, както е при страха. Затова тревогата е присъща по-скоро на човека, отколкото на животното”
456
При все това, ние тук се интересуваме не толкова от медицинския, а от социалния аспект на страха и затова можем да разглеждаме страха като обективизирано проявление на без-обектна тревожност или тревожността като безобектно проявление на страх. Ето защо говорим за един обобщаващ феномен – Страха (с голяма буква) и неговата връзка с Несигурността, без да го разделяме на двете му конкретни проявления – страх (с малка буква) и тревожност. Жан Делюмо е прав като допълва: „От разграничението между
CLXXI
Афект — изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от определени причини; емоционален взрив. Той се съпровожда от зачервяване или бледност, сърцебиене, промени в кръвното налягане и други силни двигателни и словесни реакции и стесняване на обема на съзнанието, без да се загубва напълно способността да се ръководят постъпките. Разграничават се афекти на гняв, ярост или възторг, афекти н страх, тъга, угнетение и т.н.
CLXXII
Обсесия — натрапчива тревожност, свързана с идея фикс, нежелано чувство или емоция, често придружено със симптоми на тревога и безпокойство; натрапчива, често безпричинна идея или емоция, обсебване.
CLXXIII
Невроза — клас, група от функционални психични разстройства, които включват стресови състояния.
CLXXIV
Меланхолия — вид човешко настроение, характеризиращо се с ниски нива на ентусиазъм и слабо желание за активност.
CLXXV
Психоза — тежка психическа болест, която се характеризира със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптация на субекта.

195 страх и тревожност не следва да не забелязваме тяхната свързаност в човешкото поведение. Повторяеми страхове могат да предизвикат дълбока неприспособимост у субекта и да го доведат до състояние на сериозно неразположение, което поражда кризи на тревога”
457
В този смисъл, Страхът е строго индивидуален, т.е. зависи от нагласите, представите и психологическото състояние на индивида, но има и страхове, които са се превърнали в общи за дадена група хора (общност, общество).

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: