88
Противоречието е обективна реалност и съществува постоянно в отношенията между страните. То е свидетелство за различие
във възприятията и целите, което е осъзнато като факт и става предмет на тези отношения.
Включено е в скалата на приоритетите, макар и все още на много ниско ниво, но може да породи желание за действие и да стане основа за бъдещ конфликт.
Противоречието е най-ниската, първа фаза на конфликта,
която се характеризира като Констатация на различия.
Спорът е заявяване на намерения и принципи по проблема. Предметът на противоречието се качва нагоре в скалата на приоритетите. Аргументите могат да бъдат на базата на рационални или ирационални мотиви. Обхватът на възможните компромиси се съкращава, определя се стратегията на поведение.
По време на спора конфликтът започва да се развива и се премества към по-остра фаза. Тази фаза се характеризира като
Деклариране на позиции.
Кризата е
ситуация, в която се определя в каква посока ще продължи конфликтът по-нататък — дали ще бъде овладян или ще започне да излиза извън контрол. Натрупват се конфронтационни елементи, показва се готовност за сблъсък и оказване на натиск и принуда, планират се промени в системата за сигурност. Стават видими свидетелства за разпад на взаимоотношенията.
При кризата се достига се критичната фаза на конфликта. Тази фаза се характеризира като
Демонстрация на решимост. Сподели с приятели: