Същност, смисъл и съдържание на сигурността


Сила като аксиоматично, парадигмално понятие



Pdf просмотр
страница72/213
Дата08.06.2023
Размер2.8 Mb.
#117993
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   ...   213
Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
Сила като аксиоматично, парадигмално понятие
Парадгималното понятие „сила” несъмнено е ключово в науката за сигурността, а когато става дума за международните отношения то всъщност е понятието, около което се „върти” цялата тяхна теория. Различните школи в


99 теорията на международните отношения се позиционират в зависимост от обвързаността си с него.
Силата може да се определи като всичките ресурси, с които една система отстоява своите интереси в конфликта.
Логическата линия на разсъждения е следната:
Различност ↔ Различни Интереси → Конфликт → Сила
Системите са различни и имат различни интереси. В своите отношения те срещат интересите си. Срещата на техните интереси — това е конфликт. В конфликта системите мобилизират всичките си ресурси, за да отстоят своите интереси. Силата се определя като тези „всички ресурси”.
Обръщам внимание на изричното подчертаване на думата „всички”, т.е. че силата — това са всички ресурси, с които системата разполага в конфликта за отстояване на своите интереси. Именно затова между социалните системи
(хора, общности, общества, държави) може да има междусистемни
(междучовешки, междуобщностни, междуобществени, междудържавни) отношения, защото не всичко опира и не всичко се решава от физическата сила. Между животните, например между лисицата и заека, няма междуживотински отношения, защото винаги лисицата изяжда заека. Между хората, обаче, освен физическа сила, има право, интелект, хитрост, аргументи, дипломация, харизма и т.н., които могат да повлияят на крайния резултат от отношенията между физически по-силния и физически по-слабия. Само така можем да си обясним как крехката и фина красавица „тръшва” на земята якия и груб човек звяр и стъпва победоносно отгоре му с токчето на обувчицата си.
Очевидно тя го е победила с различна от физическата сила — с атракция, обаяние, омайване, обещание за светло бъдеще.
Неслучайно гениалният флорентинец, философът и мислител Николо
Макиавели (Niccolò Machiavelli, 1469—1527) в безсмъртния си шедьовър
„Владетелят” (Il Principe, 1513) пише: „И така, тъй като на владетеля е необходимо да владее добре похватите на звяра, той трябва да взема пример от лисицата и от лъва, защото лъвът е беззащитен срещу примките, а лисицата е беззащитна срещу вълците. Следователно трябва да бъде лисица, за да разпознава примките, и лъв, за да плаши вълците. Онези, които разчитат само на лъвската сила, не разбират нищо от политика [...]. Който по-изкусно си е служил с хитростта и с измамата, той е постигал повече. Необходимо е обаче човек да умее добре да прикрива в себе си тази лисича природа и умело да се преструва”
202
Според видния американски геополитик от холандски произход Никълъс
Спийкмън (Nicholas Spykman,1893—1943) мощта на държавата „означава оцеляване, способност да диктува на онези, които не разполагат с мощ, и възможност да налага отстъпки на онези, които разполагат с по-малко мощ”
203
Известният харвардски учен в областта на международните отношения
Джоузеф Най (Joseph Nye) смята, че силата е способността на държавата да постига целите си, а друг виден американски политолог Робърт Дал (Robert
Dahl) определя силата на държавата като способност да принудиш другите да направят това, което иначе не биха направили
204
Следвайки бащата на съвременната школа на политическия реализъм
Ханс Моргентау (Hans Morgenthau, 1904—1979), същностни характеристики, оказващи влияние върху силата (мощта) на държавата, са географското положение, природните ресурси, индустриалната мощ, военните способности, населението, националният характер (може да се каже, че това е исторически


100 формирана характеристика), националният морал (това е по-скоро състоянието на духа на нацията към дадения момент), качеството на дипломацията, качеството на управлението (на политическото лидерство)
205
Според споменатия току-що Никълъс Спийкмън измерителите на силата на държавата са следните: повърхност на територията, естество на границите, гъстота на населението, ресурси, икономическо и технологическо развитие, финансови възможности, етническа хомогенност, степен на социална интеграция, политическа стабилност в страната, национален дух
206
Забележителният френски философ Реймон Арон (Raymond Aron, 1905—
1983) смята, че елементите на държавната мощ са три: среда (т.е. пространството, което заемат политическите единици); ресурси (т.е. разполагаемите материални средства, умението те да бъдат използвани, наличният човешки потенциал и възможността една част от него да се превръща във войници); способност за колективно действие (т.е. организацията на армията, дисциплината на войниците, качеството на гражданското и военното управление във военно и мирно време, солидарността на гражданите пред лицето на изпитанията чрез благополучие или нещастие)
207,208
. При това той разграничава мощта на държавата от нейната сила. За него мощта — това е способността на държавата да налага своята воля над другите държави и затова тя, мощта е социално отношение. А силата на държавата е само един от елементите на мощта. Затова различието между мощ и сила — това е различие между потенциала на държавата, нейните вещни и човешки ресурси, от една страна, и човешките отношения, т.е. вторият от неговите три елемента (способността за колективно действие), от друга
209
Българският изследовател Евгений Гиндев разглежда мощта на държавата като материална и духовна. Според него мощта на всяка държава може да бъде измерена чрез „обобщен (материален) показател, който в голяма степен отчита влиянието и на двете компоненти в така наречената държавна мощ”. Той цитира резултатите от прилагане на методиката за пресмятане на този показател, разработена от Центъра за стратегически и международни изследвания към Джорджтаунския университет в САЩ. В съгласие с нея, според стойността на въпросния интегративен показател, държавите се подреждат в 4 етажа (равнища): (1) геостратегически етаж с показател за тяхната мощ над 300; (2) стратегически етаж с показател между 200 и 300;
(3) регионален етаж с показател между 100 и 200; (4) местен етаж с показател от 20 до 100. Държавите с показател за държавна мощ под 200 са без каквото и да било значение в международната политика.
Евгений Гиндев привежда следната таблица за стойност на интегративния показател на държавната мощ
210
:
Държава
Държавна мощ
САЩ
421
Германия
168
Япония
144
Китай
120
Франция
101
Англия
99
Южна Корея
53
Турция
39


101
Тайван
37
Израел
37


Сподели с приятели:
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   ...   213




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница