Същност, смисъл и съдържание на сигурността
При задачите (игрите, конфликтите) от първия клас всяка от двете
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| При задачите (игрите, конфликтите) от първия клас всяка от двете страни преследва само своите интереси, а накрая и двете страни претърпяват загуба. Най-простият случай се нарича „Двете сестри и портокалът”. При него две сестри се карат за един портокал, идва майката и го разделя по равно между тях. Но вместо да се успокоят, и двете сестри започват да плачат в емоционален знак на несъгласие с това симетрично решение на майката, тъй като по-малката сестра просто е искала да изяде портокала, а по- голямата се е нуждаела от неговите кори, защото ще дойде на гости приятелят й, тя иска да направи за целта кейк и да се похвали с уменията си, и вероятно защото вече е чула максимата, че пътят към сърцето на мъжа минава през корема му... Тези ситуациите, при които всяка страна мисли само за своите интереси и в резултат губят и двете страни, обикновено се разделят на три типа „игри” — „игра” с малка загуба, „игра” с поправимо голяма загуба и „игра” с непоправимо голяма загуба. В първия случай („игра” с малка загуба), когато загубата е малка, може да се разгледа играта „Той, тя и двете кучета”. При тази „игра” всеки от двамата влюбени изпитва силна радост, когато се разхожда с другия, но също така се изпълва с голямо удоволствие, когато се разхожда с кучето си. Обаче проблемът е, че ако и двамата излязат на обща разходка с кучетата си, тогава цялото позитивно преживяване пропада абсолютно, защото техните кучета не се понасят и започват да се лаят, нападат, гризат, като разходката става просто невъзможна. И така, всеки от двамата на излизане е пред дилемата да вземе ли кучето, или да не го вземе. Таблицата на изпитаните позитивни емоции (по нарастването им от 1 до 4) може да се представи в следния вид 193 : Разходка Тя Без куче С куче Той Без куче (3, 3) (2, 4) С куче (4, 2) (1, 1) Табл. 1. „Той, тя и двете кучета” — изпитани положителни емоции Вижда се, че ако всеки мисли само за своите интереси и не се съобразява с другия, то ще тръгне на общата разходка с кучето си, но накрая разходката ще се опропасти тотално. Загубата обаче е малка, защото все пак са се срещнали, казали са си отново и отново, че се обичат, а и утре е ден, двамата могат да се договорят да се редуват с кучетата при излизане. В такъв случай нещата ще си дойдат на мястото. Във втория случай („игра” с поправимо голяма загуба), когато загубата е голяма, но поправима, може да се разгледа играта, известна като „Дилемата на затворника” (Prisoner’s Dilemma). При тази „игра” полицията в един известен с 94 тежката криминална ситуация град залавя двама престъпници, които действат заедно в многобройни случаи на брутално нарушаване на законността. Те са отведени в килии в двата края на следствения изолатор и нямат възможност да общуват помежду си. На всеки от тях се казва, че ако той направи пълно признание за престъпленията на двамата, ще получи присъда от 2 години, а другият ще бъде осъден на 5 години затвор. Ако и двамата мълчат и не направят никакви признания, то съгласно данните за техните деяния, с които полицията разполага, ще им се наложи наказание от по 1 година в затвора. Ако обаче и двамата направят пълни признания за съвместната си бандитска дейност, то тъй като в този случай ще попаднат под разпоредбите за организирана престъпна група, те ще получат по 10 години затвор. И така, всеки от двамата е изправен пред дилемата да мълчи или да направи пълни признания. Таблицата на възможните години затвор за двамата (с нарастването им от 1 до 10) може да се представи в следния вид 194 : Признания Затворник A Не признава Признава Затворник B Не признава (1, 1) (5, 2) Признава (2, 5) (10, 10) Табл. 2. „Дилема на заворника” — години затвор Вижда се, че ако всеки мисли само за своите интереси и не се съобразява с другия, накрая губят и двамата. И то много. Мислейки само за своите интереси, всеки бърза да направи пълни признания. Съблазнително би било да мълчи, но ако другият проговори, тогава го чакат цели 10 години „в пандиза”. Загубата в случая е голяма (10 години в затвора), но все пак не непоправима. Още повече че ние разглеждаме този случай като единичен акт, докато двамата затворници отдавна са заедно и вероятно са изработили механизъм за съвместяване на интересите. Точно това прави политологът Робърт Акселрод (Robert Axelrod) — той устройва своеобразно състезание между специалисти в конфликтите (игрите) от цял свят чрез представяне на компютърни програми, базирани върху различни стратегии за поведение в условията на често повтаряща се „дилема на затворника”. Играе се на двойки всеки срещу всеки, като ситуацията „дилема на затворника” се повтаря 150 пъти. За всеобща изненада състезанието се печели именно от споменатия по-горе Анатол Рапопорт и то с най-кратката и проста програма, състояща се буквално от един ред, която може да се нарече „танто за танто” („tit-for-tat”), т.е. каквото ти на мен, това и аз на теб. Робърт Акселрод е силно изненадан, повтаря състезанието с още повече участници, като ситуацията с „дилемата на затворника” се повтаря 200 пъти, но победителят е същият 195,196 . При такава стратегия всеки играч („затворник”) отговаря в следващата игра с идентичен на предния ход на опонента (втория „затворник”) — ако другият е мълчал, сега мълчи той, ако другият го е „накиснал”, сега го „накисва” и той. Оказва се, че отговаряйки на другия по аналогичен на действията му начин, играчите („затворниците”) най-бързо изработват обща, успешна и за двама им, стратегия, т.е. при такава стратегия, двамата играчи най-бързо синхронизират своите действия, техните интереси най-бързо се интегрират в съвместна, кооперативна стратегия, когато те мислят 95 не само за себе си, а и един за друг и започват да си сътрудничат, а значи — да си помагат 197 Стратегията „tit-for-tat” може да се разглежда и като стратегия „око за око”. В Книгата на Вехтия Завет „Изход” Бог изрича към Моисей: „Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници; ако пък стане повреда, нека да даде живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено (Изх. 21:22-25). В Новия Завет се предлага по- кооперативно поведение: Иисус казва на учениците си: „Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб”. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат. 5:38- 39) и „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лук. 6:31). Ето как от „прави на другите това, което те правят на теб” се стига до „прави на другите това, което искаш те да правят на теб” 198 В третия случай („игра” с непоправимо голяма загуба), когато загубата е непоправима, може да се разгледа играта, известна като „'chicken' game” (игра „Кой е страхливецът?”) XCIV . Томас Шелинг (Thomas Schelling), американски икономист, носител на Нобелова награда за 2005 г. и виден специалист в областта на международните отношения и националната сигурност, привежда примера, че след Втората световна война американските младежи се развличат с „играта на пиле”. Двама от тях карат с висока скорост камиони (или коли, мотори) един срещу друг и този, който първи завие и се отклони от пътя, той е „пиле”, т.е. страхливец. За другия тази вечер е най-щастливата, защото всички момичета танцуват с него и го гледат с възторжени очи. И така, всеки от двамата шофьори е изправен пред дилемата — дали да продължи смело напред и да стане герой на вечерта, или да отстъпи и да се опозори пред момичетата. Таблицата на печалбите и щетите, които носи тази „игра” за двамата младежи (с намаляване от +100 или пълна победа, герой на вечерта, през –10, „пиле”, страхливец до –1000 или катастрофа с тежки наранявания или дори смърт) може да се представи в следния вид 199 : Кой е страхливецът? Шофьор Б Да завие Да продължи Шофьор А Да завие ( –1, –1) ( –10, +100) Да продължи (+100, –10) ( –1000, –1000) Табл. 3. „Chicken game” — печалби и щети Вижда се, че ако всеки мисли само за своите интереси и не се съобразява с другия, накрая губят и двамата, и то непоправимо — загубата и за двамата е фатална. Ситуацията може да се доразвие, с което да се усложни и направи още по-трудна за решаване. Какви би станало, ако единият демонстративно изхвърли кормилото през прозореца? Тогава той се показва като ирационален играч и не оставя особен избор на другия, като го принуждава да отстъпи, без да е „пиле”. Ами ако изхвърленото кормило не е истинското, а резервно, т.е. този играч блъфира 200 ? XCIV Chicken game (англ. chicken ‘пиле, страхливец’) — „Игра на пиле”, игра „Кой е пилето? („Кой е шубелията?”). |